Отваряне в Google MapsСъдържание
799 отношения: I велико народно събрание, II велико народно събрание, II обикновено народно събрание, III обикновено народно събрание, IV обикновено народно събрание, IX обикновено народно събрание, Ut Omnes Unum Sint, V обикновено народно събрание, VI обикновено народно събрание, VII обикновено народно събрание, VIII обикновено народно събрание, X обикновено народно събрание, XI обикновено народно събрание, XII обикновено народно събрание, XIII обикновено народно събрание, XIV обикновено народно събрание, Късак, Кюнт Капу, Ксенофонт Иванов, Кубратово, Кръстю Никифоров, Кръстю Миятев, Круша (Софийска област), Крум Колев, Крум Чапрашиков, Крум Мазнев, Кресненско-Разложко въстание, Карло Луканов, Каварна, Каваклия (вилает Лозенград), Казимир Ернрот, Камбурово, Камен Попдимитров, Каменица (община Цариброд), Кирил Преславски, Кирил Петров (режисьор), Кирил Рилски (Батак), Кирил Цонев, Кирил Чолаков, Кирил Гунев, Кирил Драмалиев, Кирил Лазаров, Киро Тулешков, Кина Герджикова, Кипро Симоновски, Кметове на Шумен, Кметове на Бургас, Княз Александър Дондуков (булевард в София), Коста Паница, Коста Петров, ... Разширете индекс (749 Повече ▼) »
I велико народно събрание
Заседание на Народното събрание в Търново, гравюра, 1879 г. Сградата във Велико Търново, в която заседават Учредителното, I, III, IV и V велико народно събрание Първото велико народно събрание (съкратено І ВНС) е Велико народно събрание на Княжество България, което заседава в бившия турски конак в Търново от 17 април до 26 юни 1879 г.
Виж Княжество България и I велико народно събрание
II велико народно събрание
Второто велико народно събрание на Княжество България заседава в град Свищов на 1 юли 1881 година.
Виж Княжество България и II велико народно събрание
II обикновено народно събрание
Второто обикновено народно събрание (II ОНС) е народно събрание на Княжество България.
Виж Княжество България и II обикновено народно събрание
III обикновено народно събрание
Третото обикновено народно събрание (III ОНС) е народно събрание на Княжество България.
Виж Княжество България и III обикновено народно събрание
IV обикновено народно събрание
Сградата на Народното събрание, 1886 г. Четвъртото обикновено народно събрание (IV ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 27 юни 1884 г.
Виж Княжество България и IV обикновено народно събрание
IX обикновено народно събрание
Деветото обикновено народно събрание (IX ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 1 декември 1896 до 19 декември 1898, брой народни представители – 159.
Виж Княжество България и IX обикновено народно събрание
Ut Omnes Unum Sint
„Ut Omnes Unum Sint“ или „Да бъдат всички едно“ е израз, произлизащ от стихв Библията – Евангелието от Йоан 17:21, който казва: Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас (едно), за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
Виж Княжество България и Ut Omnes Unum Sint
V обикновено народно събрание
Петото обикновено народно събрание (V ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 15 октомври 1887 г.
Виж Княжество България и V обикновено народно събрание
VI обикновено народно събрание
Шестото обикновено народно събрание (VI ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 15 октомври 1890 до 15 декември 1892, брой народни представители – 276.
Виж Княжество България и VI обикновено народно събрание
VII обикновено народно събрание
Седмото обикновено народно събрание (VII ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 15 октомври до 21 декември 1893, брой народни представители – 145.
Виж Княжество България и VII обикновено народно събрание
VIII обикновено народно събрание
Осмото обикновено народно събрание (VIII ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 15 октомври 1894 до 4 февруари 1896, брой народни представители – 149.
Виж Княжество България и VIII обикновено народно събрание
X обикновено народно събрание
Десетото обикновено народно събрание (X ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 16 май 1899 до 29 ноември 1900, брой народни представители – 169.
Виж Княжество България и X обикновено народно събрание
XI обикновено народно събрание
Тържествено откриване на XI ОНС, 1901 г. Единадесетото обикновено народно събрание (XI ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало между 22 февруари и 23 декември 1901, брой народни представители – 166.
Виж Княжество България и XI обикновено народно събрание
XII обикновено народно събрание
Дванадесетото обикновено народно събрание (XII ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало между 22 април 1902 и 31 март 1903, брой народни представители – 188.
Виж Княжество България и XII обикновено народно събрание
XIII обикновено народно събрание
Тринадесетото обикновено народно събрание (XIII ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало между 2 ноември 1903 и 22 декември 1907, брой народни представители – 189.
Виж Княжество България и XIII обикновено народно събрание
XIV обикновено народно събрание
Тодор Кръстев, министърът на войната генерал Данаил Николаев и министърът на търговията и земеделието Андрей Ляпчев. От дясно на царя е капитан Никола Куртоклиев, 1908 г.
Виж Княжество България и XIV обикновено народно събрание
Късак
Късак, познато още като Касъка, е село в Южна България.
Виж Княжество България и Късак
Кюнт Капу
Кюнт Капу е единствената запазена порта от крепостната стена на стария Русе.
Виж Княжество България и Кюнт Капу
Ксенофонт Иванов
Ксенофонт Андреев Иванов (6 септември, 1898, Русе - 22 януари, 1967, София) е български ветеринарен учен, специалист по патологична морфология, академик на Българската академия на науките.
Виж Княжество България и Ксенофонт Иванов
Кубратово
Кубратово е село в Западна България.
Виж Княжество България и Кубратово
Кръстю Никифоров
Кръстю Тотев Никифоров (поп Кръстю) е български свещеник, свещеноиконом.
Виж Княжество България и Кръстю Никифоров
Кръстю Миятев
Кръстю Миятев е български археолог-медиевист, историк и академик.
Виж Княжество България и Кръстю Миятев
Круша (Софийска област)
Круша е село в Западна България.
Виж Княжество България и Круша (Софийска област)
Крум Колев
Крум Недев Колев е български офицер (генерал-майор), един от ръководителите на Военния съюз, той участва в организирането на Деветнадесетомайския преврат през 1934 г., след който става началник на Военното училище, а през 1935 г.
Виж Княжество България и Крум Колев
Крум Чапрашиков
Марин Георгиев, Тимо Ангелов, Никола Дечев, Велко Миков и Коста Мазнейков, март 1903 г. Източник Държавна агенция „Архиви“ Крум Георгиев Чапрашиков е български търговец, революционер, деец на ВМОРО, кмет на Дупница, депутат.
Виж Княжество България и Крум Чапрашиков
Крум Мазнев
Крум Христов Мазнев е български политик.
Виж Княжество България и Крум Мазнев
Кресненско-Разложко въстание
Кресненско-Разложкото въстание, известно още и като Македонското въстание, е въстание на македонските българи от 1878 – 1879 година срещу османската власт, последвало решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония извън границите на новообразуваното Княжество България.
Виж Княжество България и Кресненско-Разложко въстание
Карло Луканов
Карло Тодоров Луканов е български юрист и политик от БКП.
Виж Княжество България и Карло Луканов
Каварна
Каварна е български град, административен и стопански център на едноименната община Каварна.
Виж Княжество България и Каварна
Каваклия (вилает Лозенград)
Каваклия или Кавакли (Kavaklı, Каваклъ) е село в Източна Тракия, Турция, околия Лозенград, вилает Лозенград.
Виж Княжество България и Каваклия (вилает Лозенград)
Казимир Ернрот
Йохан Казимир Ернрот (Johan Casimir Ehrnrooth) е финландски офицер (генерал-лейтенант) и администратор на служба в Руската империя.
Виж Княжество България и Казимир Ернрот
Камбурово
Камбу̀рово е село в Североизточна България, община Омуртаг, област Търговище.
Виж Княжество България и Камбурово
Камен Попдимитров
Проф.
Виж Княжество България и Камен Попдимитров
Каменица (община Цариброд)
Каменица (Kamenica) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
Виж Княжество България и Каменица (община Цариброд)
Кирил Преславски
Кирил (Кирил ХайнрихФранц Лудвиг Антон Карл Филип), официално – Негово Царско Височество Кирил, ''княз'' Преславски, княз Български, принц Сакс-Кобург и Гота и херцог Саксонски (17 ноември 1895 – 2 февруари 1945 г.), е син на цар Фердинанд I, брат на цар Борис III и княгините Евдокия и Надежда.
Виж Княжество България и Кирил Преславски
Кирил Петров (режисьор)
Кирил Петров Перфанов е български актьор, режисьор и сценарист.
Виж Княжество България и Кирил Петров (режисьор)
Кирил Рилски (Батак)
Кирил Рилски е български духовник, йеромонах, игумен на Рилския манастир.
Виж Княжество България и Кирил Рилски (Батак)
Кирил Цонев
Кирил Илиев Цонев е български художник и професор.
Виж Княжество България и Кирил Цонев
Кирил Чолаков
Кирил Маринов Чолаков е български психолог, психиатър, философ и педагог.
Виж Княжество България и Кирил Чолаков
Кирил Гунев
Кирил Гунев е български юрист, финансист и политик, министър на финансите през 1935-1938 година и управител на Българската народна банка през 1938-1944.
Виж Княжество България и Кирил Гунев
Кирил Драмалиев
Кирил Георгиев Драмалиев е партиен, държавен, просветен деец и дипломат.
Виж Княжество България и Кирил Драмалиев
Кирил Лазаров
Кирил Георгиев Лазаров е български научен работник, адвокат и политик от БКП.
Виж Княжество България и Кирил Лазаров
Киро Тулешков
Киро Петрович Тулешков е български националреволюционер, журналист, книжовник и педагог.
Виж Княжество България и Киро Тулешков
Кина Герджикова
Кина Казанджиева – Герджикова е драматична актриса, оставила значима следа в българското драматично изкуство.
Виж Княжество България и Кина Герджикова
Кипро Симоновски
Кипро Спиров Симоновски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Кипро Симоновски
Кметове на Шумен
Това е списък на кметовете на град Шумен от Освобождението на България до днес.
Виж Княжество България и Кметове на Шумен
Кметове на Бургас
Това е списък на кметовете на град Бургас от Освобождението на България до днес.
Виж Княжество България и Кметове на Бургас
Княз Александър Дондуков (булевард в София)
Бул. Дондуков – поглед посока моста „Чавдар“ „Княз Александър Дондуков“, по-известен само като „Дондуков“, е основен централен булевард в София.
Виж Княжество България и Княз Александър Дондуков (булевард в София)
Коста Паница
Костадин (Коста) Атанасов Паница е български офицер, майор, участник в Сръбско-турската война, Руско-турската война (1877 – 1878) и опълченец-поборник.
Виж Княжество България и Коста Паница
Коста Петров
Коста Поппетров Христов (Коста Петров) e български политик от БРСДП (т.с.), а по-късно от БКП.
Виж Княжество България и Коста Петров
Коста Лулчев
Коста Андреев Лулчев е български политик, социалдемократ.
Виж Княжество България и Коста Лулчев
Костадин Халачев
Трън Костадин (Костантин) Григоров Халачев е опълченец-поборник, български офицер, подпоручик, командир на XIII – а рота от V- и пехотен Дунавски полк през Сръбско-българската война (1885).
Виж Княжество България и Костадин Халачев
Кочо Матев
Паметник в Крушица Кочо Матев, известен като Куршума, Крушовцев и Крушичанеца, е български революционер, кичевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Кочо Матев
Козица (област Търговище)
Козица е село в Североизточна България.
Виж Княжество България и Козица (област Търговище)
Колю Фичето
Църквата „Света Троица“ в Свищов Никола Иванов Фичев, известен като Кольо Фичето и наричан Уста̀ Колю Фичето (през турското „уста“ от арабското „устаз“ – майстор, учител, професор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор.
Виж Княжество България и Колю Фичето
Кольо Карагьозов
Кольо (Никола) Василев Карагьозов е изтъкнат икономист, акционер и директор на „Иван К.
Виж Княжество България и Кольо Карагьозов
Константин Кисимов
Константин Василев Кисимов е български театрален и филмов актьор.
Виж Княжество България и Константин Кисимов
Константин Константинов (музиколог)
Константин Атанасов Константинов е български учен-музиколог, музикален теоретик и публицист, диригент, музикален педагог.
Виж Княжество България и Константин Константинов (музиколог)
Константин Кондов
Константин Николов Кондов с псевдоними Атанас Петров, Иван Великов Стойков е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Константин Кондов
Константин Стоилов
Константин Стоилов Константинов е български държавник.
Виж Княжество България и Константин Стоилов
Константин Бонев
Константин Борисов Бонев е български лекар, участник в Руско-турската война (1877-1878), опълченец в Българското опълчение.
Виж Княжество България и Константин Бонев
Константин Георгиев Попов
Константин Георгиев Попов е български военен деец, журналист и поет.
Виж Княжество България и Константин Георгиев Попов
Константин Доганов
Константин Тодоров Доганов е български националреволюционер, политик, кмет на Русе (1884 – 1885).
Виж Княжество България и Константин Доганов
Констанца Кирова
Констанца Атанасова Кирова, по баща Войникова, е българска оперна певица (мецосопрано) и вокална педагожка, професор в Музикалната академия.
Виж Княжество България и Констанца Кирова
Констанца Ляпчева
Констанца Георгиева Ляпчева е българска общественичка.
Виж Княжество България и Констанца Ляпчева
Кестен (село)
Изглед от Кестен, 1930 г. Изглед от Кестен, 1930 г. Кестен е село в Южна България, област Смолян, община Девин.
Виж Княжество България и Кестен (село)
Първенец (област Пловдив)
Първенец е село в Южна България.
Виж Княжество България и Първенец (област Пловдив)
Пьотър Паренсов
Пьотър Дмитриевич Паренсов (Пётр Дмитриевич Паренсов) е руски офицер, генерал от пехотата.
Виж Княжество България и Пьотър Паренсов
Пчински окръг
Пчински окръг, или Вранско, (Пчињски округ) е разположен в най-южната част на Сърбия, между България, Северна Македония и Косово. Административен център е град Враня. Населението му е 227 690 души, а площта е 3520 km².
Виж Княжество България и Пчински окръг
Правителства на България
Това е списък на правителствата на Княжество България, Царство България, Народна република България и Република България.
Виж Княжество България и Правителства на България
Правителство на Казимир Ернрот
Правителството на Казимир Ернрот е петото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 287 от 27 април 1881 г.
Виж Княжество България и Правителство на Казимир Ернрот
Правителство на Климент 1
Правителството на епископ Климент Браницки е второ по ред правителство на Княжество България, назначено с Указ № 334 от 24 ноември 1879 г.
Виж Княжество България и Правителство на Климент 1
Правителство на Климент 2
Второто правителство на митрополит Климент е единадесето правителство на Княжество България, назначено с прокламация „Към българския народ“ от 9 август 1886 г.
Виж Княжество България и Правителство на Климент 2
Правителство на Константин Стоилов 1
Първото правителство на Константин Стоилов е четиринадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 29 юни 1887 г.
Виж Княжество България и Правителство на Константин Стоилов 1
Правителство на Константин Стоилов 2
Второто правителство на Константин Стоилов е шестнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 4 от 19 май 1894 г.
Виж Княжество България и Правителство на Константин Стоилов 2
Правителство на Константин Стоилов 3
Третото правителство на Константин Стоилов е седемнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 14 от 9 декември 1894 г.
Виж Княжество България и Правителство на Константин Стоилов 3
Правителство на Петър Гудев
Правителството на Петър Гудев е двадесет и деветото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 9 от 3 март 1907 г.
Виж Княжество България и Правителство на Петър Гудев
Правителство на Петко Каравелов 1
Първото правителство на Петко Каравелов е второ поред правителство на Либералната партия и четвърто начело на Княжество България.
Виж Княжество България и Правителство на Петко Каравелов 1
Правителство на Петко Каравелов 2
Второто правителство на Петко Каравелов е десето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 10 от 30 юни 1884 г.
Виж Княжество България и Правителство на Петко Каравелов 2
Правителство на Петко Каравелов 3
Третото правителство на Каравелов е дванадесето правителство на Княжество България, назначено с прокламация „Към българския народ“ от 12 август 1886 г.
Виж Княжество България и Правителство на Петко Каравелов 3
Правителство на Петко Каравелов 4
Четвъртото правителството на Петко Каравелов е двадесет и второ правителство на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 20 февруари 1901 г.
Виж Княжество България и Правителство на Петко Каравелов 4
Правителство на Александър Малинов 1
Цар Фердинанд I и членове на кабинета в Търново при провъзгласяването на независимостта Първото правителство на Александър Малинов е тридесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 16 януари 1908 г.
Виж Княжество България и Правителство на Александър Малинов 1
Правителство на Рачо Петров 1
Първото правителство на Рачо Петров е двадесет и първо правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 12 януари 1901 г.
Виж Княжество България и Правителство на Рачо Петров 1
Правителство на Рачо Петров 2
Второто правителство на Рачо Петров е двадесет и шесто правителство на Княжество България, назначено с Указ № 10 от 6 май 1903 г.
Виж Княжество България и Правителство на Рачо Петров 2
Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3
Първото, второто и третото правителство на Стоян Данев са двадесет и трето, двадестет и четвъртото и двадесет и петото правителство на Княжество България, назначени с Укази № 16, № 9 и № 3 от 22 декември 1901 г.
Виж Княжество България и Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3
Правителство на Стефан Стамболов
Правителството на Стефан Стамболов е петнадесетото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 20 август 1887 г.
Виж Княжество България и Правителство на Стефан Стамболов
Правителство на Тодор Иванчов 1
Първото правителство на Тодор Иванчов е деветнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 11 от 1 октомври 1899 г.
Виж Княжество България и Правителство на Тодор Иванчов 1
Правителство на Тодор Иванчов 2
Второто правителство на Тодор Иванчов е двадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 11 от 27 ноември 1900 г.
Виж Княжество България и Правителство на Тодор Иванчов 2
Правителство на Тодор Бурмов
Правителството на Тодор Бурмов е първото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 1 от 5 юли 1879 г.
Виж Княжество България и Правителство на Тодор Бурмов
Правителство на България (1881 – 1882)
Шестото правителство на България е правителство на Княжество България, назначено с Указ № 565 от 1 юли 1881 г.
Виж Княжество България и Правителство на България (1881 – 1882)
Правителство на Васил Радославов 1
Първото правителство на Радославов е тринадесето правителство на Княжество България, назначено с прокламация „Към българския народ“ от 16 август 1886 г.
Виж Княжество България и Правителство на Васил Радославов 1
Правителство на Драган Цанков 1
Първото правителство на Драган Цанков е първо правителство на Либералната партия и третото начело на Княжество България.
Виж Княжество България и Правителство на Драган Цанков 1
Правителство на Драган Цанков 2
Второто правителство на Драган Цанков е осмо правителство на Княжество България, назначено с Указ № 719 от 7 септември 1883 г.
Виж Княжество България и Правителство на Драган Цанков 2
Правителство на Драган Цанков 3
Третото правителство на Драган Цанков е девето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 1 от 1 януари 1884 г.
Виж Княжество България и Правителство на Драган Цанков 3
Правителство на Димитър Петков
Правителството на Димитър Петков е двадесет и седмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 5 от 23 октомври 1906 г.
Виж Княжество България и Правителство на Димитър Петков
Правителство на Димитър Станчов
Правителството на Димитър Станчов е двадесет и осмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 27 февруари 1907 г.
Виж Княжество България и Правителство на Димитър Станчов
Правителство на Димитър Греков
Правителството на Димитър Греков е осемнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 19 януари 1899 г.
Виж Княжество България и Правителство на Димитър Греков
Правителство на Леонид Соболев
Правителството на Леонид Соболев е седмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 466 от 23 юни 1882 г.
Виж Княжество България и Правителство на Леонид Соболев
Протопопинци (община Цариброд)
Протопопинци (вариант Пъртопопинци, Protopopinci) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
Виж Княжество България и Протопопинци (община Цариброд)
Провадия
Прова̀дия е град в област Варна, Североизточна България.
Виж Княжество България и Провадия
Продан Тишков – Чардафон
Продан Тишков Проданов, наричан Чардафон и Чардафон Велики(й), е български опълченец-поборник от Руско-турската война (1877 – 1878), сержант-майор в милицията на Източна Румелия, активен участник в Съединението на Княжество България и Източна Румелия в 1885 година, по-късно офицер от Българската армия.
Виж Княжество България и Продан Тишков – Чардафон
Преброявания на населението в България
Тук са изложени данни от официални преброявания на населението в България.
Виж Княжество България и Преброявания на населението в България
Паскашия
Паскашѝя (Paskašija) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
Виж Княжество България и Паскашия
Парламентарни избори в България
Парламентарните избори в историята на България, групирани в различни периоди от нейното съществуване – Княжество България, Източна Румелия, Царство България, Народна република България и Република България.
Виж Княжество България и Парламентарни избори в България
Павел Костов
Павел Костов е български революционер и политик.
Виж Княжество България и Павел Костов
Павел Плеве
Павел Ада̀мович Плѐве е руски офицер (достига чин генерал-лейтенант), служил и в българското военно министерство малко след Освобождението.
Виж Княжество България и Павел Плеве
Павел Шатев
Павел Поцев (Апостолов) Шатев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, един от Солунските атентатори, а по-късно и един от създателите на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), масон.
Виж Княжество България и Павел Шатев
Павел Метеоров
Павел Метеоров е български скулптор и художник.
Виж Княжество България и Павел Метеоров
Павел Желязков
Павел Желязков е български революционер, деец на Върховния македонски комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Павел Желязков
Панталей Хранов
Панталей Теофанов Хранов е български актьор и режисьор.
Виж Княжество България и Панталей Хранов
Панайот Карамфилович
Панайот Емануилов (Манев) Карамфилович е български офицер и революционер, поройски войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Виж Княжество България и Панайот Карамфилович
Панайот Байчев
Панайот Байчев или Бойчев е български революционер, кумановски войвода на ВМОРО.
Виж Княжество България и Панайот Байчев
Пандели Кисимов
Пандели (Пантелей) Кисимов (1832 г. Търново — 1905 г. София) е български просветен деец, учи в родния си град, отива със семейството си на хаджилък в Йерусалим (1844-1845), помага на баща си в търговията.
Виж Княжество България и Пандели Кисимов
Пане Прошев
Пане Ат.
Виж Княжество България и Пане Прошев
Пиротски окръг
Писмо до Сава Груич за намерението на Австро-Унгария да осигури българска подкрепа за Велика Албания срещу Пиротския окръг, 26 юли 1911 г. Пиротският окръг (Pirotski okrug) е териториална единица в състава на провинция Централна Сърбия.
Виж Княжество България и Пиротски окръг
Планиница (община Цариброд)
Планинѝца е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
Виж Княжество България и Планиница (община Цариброд)
Поток (село)
Потока е село в Северна България.
Виж Княжество България и Поток (село)
Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО
Пограничните пунктове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация са спомагателни организации в граничните градове и села на Княжество България с Османската империя, чрез които за целите на революционната борба се прехвърлят оръжие, литература, набират се доброволци и се окомплектоват заминаващи чети във вътрешността на Македония, Одринско и Родопите.
Виж Княжество България и Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО
Петър Кузманов
Петър Кузманов Харитев, с псевдоним Камен, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Петър Кузманов
Петър Карапетров (историк)
Петър Панталеев Карапетров (с литературен псевдоним Черновежд) е публицист, печатар, книгоиздател, редактор на в.
Виж Княжество България и Петър Карапетров (историк)
Петър Панчевски
Петър Павлов Панчевски е съветски и български офицер.
Виж Княжество България и Петър Панчевски
Петър Аврамов (хаджия)
Петър Аврамов е калоферец, чорбаджия, заможен търговец-гайтанджия, дядо на проф.
Виж Княжество България и Петър Аврамов (хаджия)
Петър Найчев
Петър Маргалов Найчев, с псевдоним Киро, е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.
Виж Княжество България и Петър Найчев
Петър Нешев
Петър Нешев Петровски (Станчо, Георги, Марин) е деец на БРП (к).
Виж Княжество България и Петър Нешев
Петър Станчев
Петър Станчев с псевдоними Асенов и Вола е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Виж Княжество България и Петър Станчев
Петър Цончев
Петър Цончев Пенчов е български лекар, писател и известен краевед на Габровския регион, изтъкнат общественик и щедър дарител.
Виж Княжество България и Петър Цончев
Петър Янев
Петър Янев Яньов е български политик от Българския земеделски народен съюз.
Виж Княжество България и Петър Янев
Петър Мутафчиев
Петър Стоянов Мутафчиев е български историк византолог и специалист по средновековна история, член на Българската академия на науките (1937), редовен професор в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1937).
Виж Княжество България и Петър Мутафчиев
Петър Милев (революционер)
Крушево, Сярско. Милев е на петия ред, четвърти от ляво надясно. Петър Иванов Милев е български революционер, деец на Македонския комитет, неврокопски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Петър Милев (революционер)
Петър Бакалов
Петър Николов Бакалов е български учен, геолог-палеонтолог, основоположник на българската палеонтология, университетски преподавател, професор.
Виж Княжество България и Петър Бакалов
Петър Берковски
Петър Иванов Берковски е български националреволюционер, съратник на Васил Левски, общественик.
Виж Княжество България и Петър Берковски
Петър Габровски
Петър Димитров Габровски е български политик, министър на вътрешните работи през 1940 – 1943 г.
Виж Княжество България и Петър Габровски
Петър Гочев
Петър Великов Гочев е български учен, геолог-палеонтолог.
Виж Княжество България и Петър Гочев
Петър Детев
Петър Детев е български учен, археолог-праисторик, професор.
Виж Княжество България и Петър Детев
Петърлаш
Петърла̀ш или Пъртела̀ш (Peterlaš, до 2009 Петрлаш или Petrlaš) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
Виж Княжество България и Петърлаш
Петрич
Пѐтрич (Πετρίτσι; Petriç) е град в Югозападна България.
Виж Княжество България и Петрич
Петрич (село)
Паметник на Хвърковатата чета Петрѝч е село в Западна България, Софийска област, Община Златица.
Виж Княжество България и Петрич (село)
Петревене
Петревене (Пéтревене, Петревéне) е село в Северна България, разположено на левия бряг на река Панега (още: Златна Панега, в миналото: Панег, Алтън Панег).
Виж Княжество България и Петревене
Петвар
Петвар (вариант Претвар) е бивше село в община Девин с 12 жители (2001), закрито при присъединяване към с.
Виж Княжество България и Петвар
Петко Кунин
Петко Георгиев Кунин е български финансист и политик от Българската комунистическа партия.
Виж Княжество България и Петко Кунин
Петко Каравелов
Пѐтко Сто̀йчов Каравѐлов е български политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно на – Демократическата партия.
Виж Княжество България и Петко Каравелов
Петко Койчев
Петко Койчев e български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Петко Койчев
Петко Петков (политик)
Петко Димитров Петков е политик от Българския земеделски народен съюз.
Виж Княжество България и Петко Петков (политик)
Петко Напетов
Петко Георгиев Напетов с псевдоним Димо Тодоров Борилков е български революционер, деец на ВМОРО и на БКП, публицист.
Виж Княжество България и Петко Напетов
Петко Росен
Петко Георгиев Чорбаджиев, с псевдоним Петко Росен, е български писател, критик и деец на ВМОРО.
Виж Княжество България и Петко Росен
Петко Стайнов (композитор)
Петко Груев Стайнов е български композитор и музикален общественик, обогатил българската музикална култура и допринесъл значително за развитието ѝ, академик.
Виж Княжество България и Петко Стайнов (композитор)
Петко Стоянов (министър)
Петко Христов Стоянов е български финансист, юрист, академик и политик от Радикалдемократическата партия.
Виж Княжество България и Петко Стоянов (министър)
Петко Славейков
Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик.
Виж Княжество България и Петко Славейков
Петко Тодоров
Петко Юрданов Тодоров (1879 – 1916) е български писател, известен най-вече като автор на идилии и драми.
Виж Княжество България и Петко Тодоров
Петко Енев
Петко Енев Петков е български учител, адвокат и офицер, поручик.
Виж Княжество България и Петко Енев
Пеко Таков
Пеко Петров Таков (Петър Петров Таков) е български политик от БКП.
Виж Княжество България и Пеко Таков
Пелин Велков
Тодор Велков Пеловски, известен с псевдонима си Пелин Велков, е български писател и преводач на руска литература.
Виж Княжество България и Пелин Велков
Освобождение на България
Освобождението на България обхваща събитията, свързани с възстановяването на българската държавност след почти петстотингодишно османско владичество.
Виж Княжество България и Освобождение на България
Осиково (област Смолян)
Осиково е село в Южна България.
Виж Княжество България и Осиково (област Смолян)
Отношения между България и САЩ
Българо-американските отношения водят своето начало официално от 1903 г.
Виж Княжество България и Отношения между България и САЩ
Органически устав на Източна Румелия
Органическият устав на Източна Румелия е основният закон, който регламентира политическия и обществения живот в областта и нейната автономия в рамките на Османската империя.
Виж Княжество България и Органически устав на Източна Румелия
Ориент Експрес
Рекламен плакат с разписанието на „Ориент Експрес“ за зимата на 1888-1889 г. „Ориент Експрес“ (Orient Express) е пътнически влак на дълги разстояния, създаден през 1883 г.
Виж Княжество България и Ориент Експрес
Обявяване на независимостта на България
Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година в Търново.
Виж Княжество България и Обявяване на независимостта на България
Общини в България
Всичките 28 области в България са разделени на общо 265 общини.
Виж Княжество България и Общини в България
Ованес Съваджъян
Ованес Съваджъян (Հովհաննես Սվաճյան) е железопътен телеграфист, почетен гражданин и кмет на Пазарджик.
Виж Княжество България и Ованес Съваджъян
Окръг
Òкръг е административно-териториална единица на територията на дадена държава.
Виж Княжество България и Окръг
Околия
Околията е бивша административна единица в България установена в Търновската конституция (чл. 3) приета на 16 април 1879 г.
Виж Княжество България и Околия
Аспарух Темелков
АспарухАлександров Темелков е български актьор, народен артист.
Виж Княжество България и Аспарух Темелков
Асен Карастоянов
Асен Павлов Карастоянов е български композитор, диригент и педагог.
Виж Княжество България и Асен Карастоянов
Асен Киселинчев
Асен Христов Киселинчев е български философ, сред видните представители на казионния марксизъм по време на комунистическия режим.
Виж Княжество България и Асен Киселинчев
Асен Павлов
Асен Павлов Баев е български политик от БЗНС Пладне.
Виж Княжество България и Асен Павлов
Асен Панчев
Асен Младенов Панчев-Панчето е български футболист, нападател, треньор и футболен съдия.
Виж Княжество България и Асен Панчев
Асен Пешев – Капуй
Асен Пешев-Капуй е български футболист, нападател.
Виж Княжество България и Асен Пешев – Капуй
Асен Разцветников
Асен Разцветников (псевдоним на Асен Петков Коларов) е български поет, писател и преводач.
Виж Княжество България и Асен Разцветников
Асен Северинкин
Асен Спасов Северинкин или Северински, е български революционер, деец на националноосвободителното движение в Западните покрайнини, член на ВЗРО „Въртоп“.
Виж Княжество България и Асен Северинкин
Асен Даскалов
Асен Петров Даскалов е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.
Виж Княжество България и Асен Даскалов
Атанас Попов (художник)
Атанас Попов е български художник и театрален деец.
Виж Княжество България и Атанас Попов (художник)
Атанас Ников
Атанас Георгиев Ников е български революционер и книжар, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Атанас Ников
Атанас Узунов (майор)
Атанас Маринов Узунов е български революционер и офицер, участник в борбите за освобождение от турско иго през 1875 – 1878, защитник на Видин през Сръбско-българската война от 1885 и водач на Русенския бунт през 1887 година.
Виж Княжество България и Атанас Узунов (майор)
Атанас Москов
Атанас Симеонов Москов е български политик (социалдемократ, член на Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал) и юрист (доктор по международно право, преподавател в СУ), публицист и кооперативен деец.
Виж Княжество България и Атанас Москов
Атанас Грозданов
Атанас Грозданов е български просветен деец и революционер.
Виж Княжество България и Атанас Грозданов
Атанас Дуков
Атанас Илиев Дуков е български опълченец, военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Виж Княжество България и Атанас Дуков
Ахмед ага Тъмръшлията
Ахмед ага Караходжов, известен още като „Тъмръшлията“, е помашки водач и османски управник на областта Рупчос в края на 19 век.
Виж Княжество България и Ахмед ага Тъмръшлията
Арнолд Ремлинген
Арнолд Александрович фон Ремлинген (Арнольд Александрович фон Ремлинген) е руски офицер, генерал-майор.
Виж Княжество България и Арнолд Ремлинген
Автономия за Македония и Одринско
Автономия за Македония и Одринско е главната политическа цел на българските нелегални революционни организации Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Върховен македоно-одрински комитет, Българско тайно революционно братство и Българска народна македоно-одринска революционна организация, а също и на легалните политически партии Съюз на българските конституционни клубове и Народна федеративна партия (българска секция).
Виж Княжество България и Автономия за Македония и Одринско
Август фон Розентал
Август фон Розентал е руски дворянин, лекар, който приема идеите на анархизма.
Виж Княжество България и Август фон Розентал
Агапий Войнов
Агапий Войнов е виден български възрожденски просветен деец и духовник, йеродякон.
Виж Княжество България и Агапий Войнов
Александър
Александър е българският вариант на мъжко име от гръцки произход, което означава „защитник на хората“ (от „αλέξειν“, 'защитавам', и „άνδρος“, 'мъж, човек').
Виж Княжество България и Александър
Александър I Български
Алекса̀ндър I Български (Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg), известен и като Алекса̀ндър Ба̀тенберг, е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година.
Виж Княжество България и Александър I Български
Александър Каулбарс
Александър Василевич Каулбарс (Александр Васильевич Каульбарс) е руски барон, офицер, генерал от кавалерията.
Виж Княжество България и Александър Каулбарс
Александър Кисьов
Александър Николов Кисьов е български офицер (генерал от кавалерията).
Виж Княжество България и Александър Кисьов
Александър Ковачев
Александър Димитров Ковачев е български политик, кмет на Русе.
Виж Княжество България и Александър Ковачев
Александър Панайотов
Александър Панайотов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска реолюционна организация.
Виж Княжество България и Александър Панайотов
Александър Обретенов
Александър Обретенов Обретенов е български изкуствовед, архитект, преподавател, общественик и администратор – професор, член-кореспондент на БАН, член на БКП (1931), член на ЦК на БКП (1962 – 72).
Виж Княжество България и Александър Обретенов
Александър Тимлер
Александър Карлович Тимлер е руски офицер, полковник.
Виж Княжество България и Александър Тимлер
Александър Жендов
Александър Стефанов Жендов, известен като Александър Стефанов и с псевдонимите Спиридонов, Чичо Слон, Цървен Нане и др., е български художник (график, живописец, шрифтописец) и писател (автор на хумористични и сатирични разкази, фейлетони, репортажи, очерци, критични и публицистични статии).
Виж Княжество България и Александър Жендов
Александър Буйнов
Александър Иванов Ненов, наречен Буйнов, е български актьор, революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска реолюционна организация.
Виж Княжество България и Александър Буйнов
Александър Ботев
Александър Ботев Даскалов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), председател на Народното събрание от 1920 до 1921 и през 1923 година.
Виж Княжество България и Александър Ботев
Александър Богориди
Княз Александър (Алеко) Стефанов Богориди (Αλέξανδρος Βογορίδης, Александрос Вогоридис, Aleko Paşa, Алеко паша) е османски политик от български произход, първият областен управител на Източна Румелия (1879 – 1884).
Виж Княжество България и Александър Богориди
Александър Гиргинов
Александър Ангелов Гиргинов е български политик от Демократическата партия.
Виж Княжество България и Александър Гиргинов
Александър Дондуков-Корсаков
Княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков (Алекса́ндр Миха́йлович Дондуко́в-Корса́ков) е руски офицер, генерал от кавалерията.
Виж Княжество България и Александър Дондуков-Корсаков
Алекси Квартирников
Алекси Михайлов Квартирников е строителен инженер и общественик, ректор на Държавната политехника в София.
Виж Княжество България и Алекси Квартирников
Антим I
Мавзолеят на екзархАнтим I във Видин Паметник на екзархАнтим I в София Антим I е виден висш български православен духовник, пръв екзархна самостоятелната Българска екзархия.
Виж Княжество България и Антим I
Антон (село)
Антон е село в Западна България.
Виж Княжество България и Антон (село)
Антон Червенаков
Антон Червенаков е български лекар уролог.
Виж Княжество България и Антон Червенаков
Антон Маринович
Антон Иванов Маринович е български режисьор.
Виж Княжество България и Антон Маринович
Антонин Колар
Вацлав Ко̀лар или Антонин Ко̀лар или Адолф Вацлав Ко̀лар (Václav Kolář) е чешки архитект, създател на първия градоустройствен план на София след Освобождението.
Виж Княжество България и Антонин Колар
Анастас Тотев
Анастас Юрданов Тотев е български икономист, работил главно в областта на демографията.
Виж Княжество България и Анастас Тотев
Англо-руско споразумение (1878)
Англо-руското споразумение (1878) е част от дипломатическата подготовка на Берлинския конгрес.
Виж Княжество България и Англо-руско споразумение (1878)
Англо-австроунгарско споразумение (1878)
Англо-австроунгарското споразумение (1878) е част от дипломатическата подготовка на Берлинския конгрес.
Виж Княжество България и Англо-австроунгарско споразумение (1878)
Ангел Каралийчев
Ангел Иванов Каралийчев (1902 – 1972) е български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства.
Виж Княжество България и Ангел Каралийчев
Ангел Тодоров (актьор)
Ангел Тодоров е български актьор.
Виж Княжество България и Ангел Тодоров (актьор)
Ангел Чаушев
Ангел Георгиев Чаушев (Въльо) е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.
Виж Княжество България и Ангел Чаушев
Ангел Чалъков
Ангел Керезов Чалъков с псевдоним Райчев е български революционер, задграничен пунктов началник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Ангел Чалъков
Ангел Янкулов
Ангел Янкулов е български революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Ангел Янкулов
Ангел Държански
Ангел Георгиев Държански е български политик от БЗНС.
Виж Княжество България и Ангел Държански
Андрей Нюйоркски
Андрей Нюйоркски е български митрополит, основател на Българската епархия в Америка.
Виж Княжество България и Андрей Нюйоркски
Андрей Георгов
Андрей (Андрея) Атанасов Георгов е български общественик.
Виж Княжество България и Андрей Георгов
Андрей Ляпчев
Андрей Тасев Ляпчев е български политик от Македония.
Виж Княжество България и Андрей Ляпчев
Андон Жостов
Свети Николай Софийски“ с името на свещеника Антоний Жостов Андон (Антоний) Стоев Жостов или Джостов е български възрожденски духовник и просветен деец.
Виж Княжество България и Андон Жостов
Насте Стоянов
Страница от Мемоара от 1878 година с подписа на Насто Стоянов Анастас С.
Виж Княжество България и Насте Стоянов
Население на България
областите в България, според оценки на НСИ към 31 декември 2011 г. Населението на България към 7 септември 2021 година е 6 519 789 души, по данни на Националния статистически институт.
Виж Княжество България и Население на България
Наум Петров Буфчето
Наум Петров, известен като Буфчето, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Наум Петров Буфчето
Наум Тюфекчиев
Наум А.
Виж Княжество България и Наум Тюфекчиев
Наум Миладинов
Наум Христов Миладинов e български музиковед и фолклорист, брат на Димитър и Константин Миладинов.
Виж Княжество България и Наум Миладинов
Начево
Начево е село в Западна България.
Виж Княжество България и Начево
Народна партия (Източна Румелия)
Народната партия (или Съединистка партия) е политическа партия в Източна Румелия, съществувала от 1879 г.
Виж Княжество България и Народна партия (Източна Румелия)
Народно опълчение
Народното опълчение е спомагателна въоръжена сила, съществувала в България от 1880 г.
Виж Княжество България и Народно опълчение
Надежда (княгиня)
Княгиня Надежда Българска, херцогиня Саксонска (Надежда Клементина Мария Пия Мажелла) (30 януари 1899 – 15 февруари 1958) е последното дете на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, която починала при раждането ѝ.
Виж Княжество България и Надежда (княгиня)
Найден Николов
Найден Алексов Николов е български юрист, председател на ВКС на България (1944 – 1946).
Виж Княжество България и Найден Николов
Найден Геров
Найден Геров Добревич е български възрожденски писател, езиковед, фолклорист, общественик.
Виж Княжество България и Найден Геров
Нико Попов
Нико Николов Попов е български общественик, първи кмет на Бургас.
Виж Княжество България и Нико Попов
Никола Кръстников
Никола Гаврилов Кръстников е български лекар и психиатър.
Виж Княжество България и Никола Кръстников
Никола Ковачев (кмет на Русе)
Никола Димитров Ковачев е български политик, социалдемократ, бивш кмет на Русе.
Виж Княжество България и Никола Ковачев (кмет на Русе)
Никола Козлев
Никола Козлев е български книжовник и националреволюционер, един от първите български стихотворци.
Виж Княжество България и Никола Козлев
Никола Павлов (политик)
Никола Павлов Колев (Комара) е български политик от БКП.
Виж Княжество България и Никола Павлов (политик)
Никола Попов (актьор)
Стефан Георгиев, Никола Попов, Коста Армянов, Никола Кантарджиев и Асен Русков, 1938 година, източник ДА „Архиви“. Никола Иванов Попов е български театрален, оперетен и филмов актьор.
Виж Княжество България и Никола Попов (актьор)
Никола Попов (комунист)
Никола Великов Попов е български офицер, деец на БКП/БРП (к).
Виж Княжество България и Никола Попов (комунист)
Никола Обрешков
Никола Димитров Обрешков е български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките.
Виж Княжество България и Никола Обрешков
Никола Найденов
Никола Димитров Найденов е български политик на Демократическия сговор.
Виж Княжество България и Никола Найденов
Никола Сукнаров
Никола Христов Сукнаров е български политик и юрист.
Виж Княжество България и Никола Сукнаров
Никола Цветковски
Никола Дочев Цветковски е български юрист, народен обвинител в процесите на Четвърти състав на т.нар.
Виж Княжество България и Никола Цветковски
Никола Чолаков
Никола Ангелов Чолаков, с псевдоним Стефан, е участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, партизанин от Баташката партизанска чета и Родопски партизански отряд „Антон Иванов“.
Виж Княжество България и Никола Чолаков
Никола Маринов (художник)
Никола Маринов Абаджиев е български художник – живописец, ненадминат майстор на акварела.
Виж Княжество България и Никола Маринов (художник)
Никола Митрев
url.
Виж Княжество България и Никола Митрев
Никола Бацаров
Никола Иванов Бацаров е български учител и обществен деятел от периода на Възраждането и първите години след Освобождението на България от османско владичество.
Виж Княжество България и Никола Бацаров
Никола Гръблев
Никола Гръблев е български архитект.
Виж Княжество България и Никола Гръблев
Никола Ганушев
Никола Ганев Ганушев е български художник.
Виж Княжество България и Никола Ганушев
Никола Геройски
Никола С.
Виж Княжество България и Никола Геройски
Никола Генчев
Никола Костадинов Генчев e български офицер, генерал-лейтенант, взводен командир в 9-и пехотен пловдивски полк през Първата световна война (1915 – 1918) и командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия през Втората световна война (1941 – 1945).
Виж Княжество България и Никола Генчев
Николай Каулбарс
Николай Василиевич Каулбарс (Николай Васильевич Каульбарс) е руски барон, офицер, генерал от пехотата и картограф.
Виж Княжество България и Николай Каулбарс
Николай Павлович
Николай Христакиев Павлович е български художник, живописец, сценограф, график, художествен критик и театрален деец.
Виж Княжество България и Николай Павлович
Николай Райнов
Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог“, 1925 – 1927 г. – Николай Райнов е последният вдясно, втори ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“ Николай Иванов Ра̀йнов е виден български писател, художник, академик.
Виж Княжество България и Николай Райнов
Николай Хрелков
Николай Радев Хрелков е български поет, публицист.
Виж Княжество България и Николай Хрелков
Николаевка
Николаевка е село в Североизточна България.
Виж Княжество България и Николаевка
Нинко Стефанов
Нинко Стефанов Вияшки е български политик от партията БКП и участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.
Виж Княжество България и Нинко Стефанов
Нотариус
мини Крепостен акт Нотариус (notārius – „писар“, „слагащият бележки“), съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), е лице (юрист), на което държавата възлага извършването на предвидените в законодателството нотариални действия и е вписано в Регистъра на Нотариалната камара.
Виж Княжество България и Нотариус
Несла
Несла е село в Западна България.
Виж Княжество България и Несла
Недялка Симеонова
Недялка Димитрова Симеонова е българска цигуларка, станала световноизвестна през 20-те години на 20 век.
Виж Княжество България и Недялка Симеонова
Неделя Петкова
Неделя Петкова Караиванова, известна като Баба Неделя, е българска учителка и революционерка.
Виж Княжество България и Неделя Петкова
Неделище
Неделище е село в Западна България.
Виж Княжество България и Неделище
Ненко Балкански
Ненко Димитров Балкански е известен български художник.
Виж Княжество България и Ненко Балкански
Ръжево Конаре
Ръжево Конаре е село в Южна България, в община Калояново, област Пловдив.
Виж Княжество България и Ръжево Конаре
Руси Русев (министър на правосъдието)
Руси Стефанов Русев е български политик от БЗНС.
Виж Княжество България и Руси Русев (министър на правосъдието)
Руска империя
Руска империя (Российская империя) e официално название на Русия от 1721 до 1917 г.
Виж Княжество България и Руска империя
Руски паметник
Руският паметник в София е първият паметник, построен в столицата на освободеното от османско владичество Княжество България.
Виж Княжество България и Руски паметник
Руско-турска война (1877 – 1878)
Руско-турската война (1877 – 1878) между Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875 – 1878 г.
Виж Княжество България и Руско-турска война (1877 – 1878)
Руско-австроунгарски преговори (1878)
Руско-австроунгарските преговори (1878) след края на Руско-турската война (1877 – 1878) са част от дипломатическата подготовка на Берлинския конгрес.
Виж Княжество България и Руско-австроунгарски преговори (1878)
Русофилство
Русофилството (от русо, т.е. „руско“ и φιλέω – обичам) е обич към Русия, руския народ, руската култура, история, бит и традиции.
Виж Княжество България и Русофилство
Русофобия
Русофобия (от новолатински русо + фобия, от старогръцки – φοβία, – phobía) е общото наименование на различни негативни чувства, враждебност, предразсъдъци или страхове от Русия, руснаците и руската политика, и т.н.
Виж Княжество България и Русофобия
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
Рубен Аврамов
Рубен Аврамов Леви е български и съветски теоретик на комунизма и политик от БКП.
Виж Княжество България и Рубен Аврамов
Рачо Петров
Рачо Петров Стоянов (род. Радуш Петров Стоянов) е български офицер (генерал от пехотата) и политик.
Виж Княжество България и Рачо Петров
Раданово
Рада̀ново е село в Северна България, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.
Виж Княжество България и Раданово
Ради Найденов (политик)
Ради Найденов Драгнев е български политик от БЗНС (казионен) и министър на правосъдието от 1946 до 1962 година, а след това член на Президиума на Народното събрание от 1962 до 1971 година.
Виж Княжество България и Ради Найденов (политик)
Ради Иванов
Ради Иванов е български националреволюционер.
Виж Княжество България и Ради Иванов
Ради Василев
Ради Дончев Василев е български политик от Демократическия сговор, министър на земеделието и държавните имоти през 1936 – 1937 година.
Виж Княжество България и Ради Василев
Радко Димитриев
Радко Русков Димитриев е български офицер, генерал-лейтенант.
Виж Княжество България и Радко Димитриев
Радейна
Радейна (Radejna) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
Виж Княжество България и Радейна
Разцепление на ВМОРО
Разцеплението на ВМОРО е процес довел до тежки и непреодолими разногласия в македоно-одринското освободително движение.
Виж Княжество България и Разцепление на ВМОРО
Разлог
Разло̀г е град в Югозападна България, област Благоевград, административен център на община Разлог.
Виж Княжество България и Разлог
Райчо Попхристов
Райчо Попхристов (Попович) е български предприемач, родолюбец, активен участник в националноосвободителното движение, брат на Иван Попхристов – Ванката.
Виж Княжество България и Райчо Попхристов
Райчо Славков
Райчо Боев Славков е български офицер (генерал-лейтенант), началник Щаба на войската на българската армия в периода 14 септември 1944 – 15 декември 1944 г.
Виж Княжество България и Райчо Славков
Райко Алексиев
Райко Николов Алексиев с псевдоним Фра Дяволо е виден български художник, карикатурист, фейлетонист.
Виж Княжество България и Райко Алексиев
Райко Даскалов
Райко Иванов Даскалов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС).
Виж Княжество България и Райко Даскалов
Райко Дамянов
Райко Дамянов Райков е български партизанин и политик от БКП.
Виж Княжество България и Райко Дамянов
Райна Касабова
Райна Василева Каса̀бова е българска милосърдна сестра и първата жена в света, участвала в боен полет.
Виж Княжество България и Райна Касабова
Райна Георгиева
Райна Ангелова Георгиева е българска биоложка и генетичка, първата жена академик в България.
Виж Княжество България и Райна Георгиева
Ран Босилек
Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов, български писател, поет и преводач.
Виж Княжество България и Ран Босилек
Регионален исторически музей (Пловдив)
Регионалният исторически музей в град Пловдив е най-големият исторически музей в област Пловдив и съдържа около 60 000 експоната.
Виж Княжество България и Регионален исторически музей (Пловдив)
Режим на пълномощията
Александър I Режимът на пълномощията в Княжество България е форма на управление, при която княз Александър Батенберг суспендира Търновската конституция, ограничава избирателното право и ролята на парламента и управлява чрез укази и назначени от него правителства и Държавен съвет.
Виж Княжество България и Режим на пълномощията
Сърнино (област Добрич)
Сърнино е село в Североизточна България.
Виж Княжество България и Сърнино (област Добрич)
Съединение на Източна Румелия с Княжество България
Съединението е актът, с който на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.
Виж Княжество България и Съединение на Източна Румелия с Княжество България
Строителите на съвременна България
„Строителите на съвременна България“ е книга на българския публицист и дипломат Симеон Радев написана в периода 1910 – 1911 година и посветена на изграждането на Третата българска държава.
Виж Княжество България и Строителите на съвременна България
Стамен Панчев
Стамен Стаменов Панчев е български поет и учител, загинал в Балканската война.
Виж Княжество България и Стамен Панчев
Станчо Чолаков
Станчо Григоров Чолаков е български политик от „Звено“.
Виж Княжество България и Станчо Чолаков
Стою Неделчев-Чочоолу
Стою Иванов Неделчев (Чочоолу) с прякор Пантерата и Бай Драгия е комунистически активист, партизанин по време на Втората световна война.
Виж Княжество България и Стою Неделчев-Чочоолу
Стоян Костов
Стоян (Стоянче) Костов, наричан и Стошка Бунишевче, е български възрожденски учител, деец на българската просветна и църковна борба.
Виж Княжество България и Стоян Костов
Стоян Омарчевски
Стоян Иванов Омарчевски е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920 – 1923).
Виж Княжество България и Стоян Омарчевски
Стоян Романски
Стоян Маринов Романски е български езиковед и етнограф славист, член-кореспондент, действителен член (академик) и секретар на БАН.
Виж Княжество България и Стоян Романски
Стоян Чомаков
Стоян Иванов Чомаков е български лекар хирург, общественик и политик.
Виж Княжество България и Стоян Чомаков
Стоян Загорски
Стоян Ганев Загорски е български офицер, генерал-лейтенант от военноинженерно ведомство, участник в Сръбско-българската война (1885), началник на обсадната артилерия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на инженерните войски по време на Първата световна война (1915 – 1918).
Виж Княжество България и Стоян Загорски
Стоян Бъчваров (революционер)
Стоян Атанасов Бъчваров или Бъчварчето е български революционер, щипски войвода на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Стоян Бъчваров (революционер)
Стоян Венев
Стоян Венев Илиев е български художник – живописец и карикатурист, удостоен с държавните звания Народен художник (1954) и Герой на социалистическия труд (1964 и 1984).
Виж Княжество България и Стоян Венев
Стоимен Хаджиангелов
Стоимен Хаджиангелов е български либерал и русофил, кмет на Дупница.
Виж Княжество България и Стоимен Хаджиангелов
Стойчо Старирадев
Стойчо Димитров Старирадев е български общественик, юрист, бивш кмет (1938 – 1944 г.) на гр.
Виж Княжество България и Стойчо Старирадев
Стойчо Мошанов
Паметна плоча на Стойчо Мошанов на фасадата на дома му Домът на бул. „Цариградско шосе“ № 23, София Стойчо Стефанов Мошанов (споменаван и като Стойчо Мушанов) е български политик от Демократическата партия, племенник на генерал Илия Каблешков и на политика адвокат Никола Мушанов.
Виж Княжество България и Стойчо Мошанов
Стоманеците
Стомàнеците (срещано и като Стомонеците, Стомонеци) е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.
Виж Княжество България и Стоманеците
Стефан Клечков
Д-р Стефан Рачев Клечков е виден български общественик, юрист и държавен администратор от времето на Цар Борис III.
Виж Княжество България и Стефан Клечков
Стефан Константинов
Стефан Константинов (Костадинов) Тодоров е български революционер и юрист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Стефан Константинов
Стефан Стамболов
Стѐфан Нико̀лов Стамболо̀в е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет.
Виж Княжество България и Стефан Стамболов
Стефан Станимиров
Стефан Станимиров е известен габровски духовник, свещеноиконом, и общественик.
Виж Княжество България и Стефан Станимиров
Стефан Савов (актьор)
Стефан Иванов Савов е български актьор и драматург.
Виж Княжество България и Стефан Савов (актьор)
Стефан Салгънджиев
Стефан Колчев Салгънджиев е изтъкнат български възрожденски просветен деец, общественик и журналист.
Виж Княжество България и Стефан Салгънджиев
Стефан Тошев
Стефан Тошев Тошев е български офицер, генерал от пехотата, герой от Първата световна война.
Виж Княжество България и Стефан Тошев
Стефан Марков
Стефан Марков Колев е български участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.
Виж Княжество България и Стефан Марков
Стефан Македонски
Стѐфан Спѝров (Спиридо̀нов) Македо̀нски е български оперен певец – тенор, режисьор и музикален педагог.
Виж Княжество България и Стефан Македонски
Стефан Мокрев
Стефан Николов Мокрев е български писател и дипломат.
Виж Княжество България и Стефан Мокрев
Стефан Мешков
Стефан К.
Виж Княжество България и Стефан Мешков
Стефан Илчев (езиковед)
Стефан Петров Илчев е български езиковед, изследвал проблемите на българската антропонимия и лексика, и преводач.
Виж Княжество България и Стефан Илчев (езиковед)
Стефан Гъдуларов
Стефан Стефанов Гъдуларов е български актьор и режисьор.
Виж Княжество България и Стефан Гъдуларов
Стефан Гевгалов
Стефан Георгиев Гевгалов е български просветен деец, кмет на Пловдив.
Виж Княжество България и Стефан Гевгалов
Стефан Даскалов
Стефан Иванов Даскалов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1944 година.
Виж Княжество България и Стефан Даскалов
Сфрагистика
Сфрагистиката (от гръцки: σφραγις – печат), известна още и като сигилография (sigillum – печат), е спомагателна историческа дисциплина, посветена на анализа на печатите, използвани за завършване на страници и удостоверяване (с/без подпис) на документи.
Виж Княжество България и Сфрагистика
Сръбско-българска война
Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България.
Виж Княжество България и Сръбско-българска война
Сава Киров
Сава Тодоров Киров е български дипломат и политик.
Виж Княжество България и Сава Киров
Сава Илиев
Сава Илиев Сирманов е български просветен деец.
Виж Княжество България и Сава Илиев
Сава Гановски
Сава Цолов Гановски (Трудин) е български и съветски философ, български педагог, партизанин и политик от Българската комунистическа партия (БКП).
Виж Княжество България и Сава Гановски
Сава Доброплодни
Паметник в Силистра Сава Хаджиилиев – Доброплодни е сред видните български просветни и културни дейци, които оформят началните прояви на Българското национално възраждане.
Виж Княжество България и Сава Доброплодни
Саздо Иванов
Саздо Иванов Тричков е български учен, професор, последен ректор на Държавната политехника (1951 – 1953) и първи ректор на Машинно-електротехническия институт (1953 – 1960) в София.
Виж Княжество България и Саздо Иванов
Санстефански мирен договор
Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г.
Виж Княжество България и Санстефански мирен договор
Свети Влас
Свети Влас е град в Югоизточна България.
Виж Княжество България и Свети Влас
Симо Соколов
Симо Соколов във Военната академия в Белград, 1879 г. Източник: ДА „Архиви“ Симо Соколов (Войвода Симо, Капитан Симо Грознатовски) е български революционер и офицер от сръбската армия.
Виж Княжество България и Симо Соколов
Симеон Ангелов
Симеон (Тиме, Чиме) Ангелов е български революционер, горноджумайски войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Виж Княжество България и Симеон Ангелов
Симеон Златев
Симеон С.
Виж Княжество България и Симеон Златев
Симеон Варненски и Преславски
Симеон е български духовник.
Виж Княжество България и Симеон Варненски и Преславски
Служба „Военна информация“
Служба „Военна информация“, съкратено СВИ, е специална служба в България за водене на военно разузнаване.
Виж Княжество България и Служба „Военна информация“
Славчо Пирчев
Славейко (Славчо) Гигов Пирчев е български офицер и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Славчо Пирчев
Славчо Загоров
Загоров (на задния ред, отдясно) с други членове на ръководството на Българското икономическо дружество Славчо Димитров Загоров е български и австрийски икономист, статистик и политик.
Виж Княжество България и Славчо Загоров
Смиловци (община Цариброд)
Смиловци (Smilovci) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
Виж Княжество България и Смиловци (община Цариброд)
Смолник
Смòлник е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Виж Княжество България и Смолник
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Виж Княжество България и София
Солунска афера
Солунската афера от началото на 1901 година е най-големият провал на ВМОРО в Османската империя, в резултат на който следват много разкрития и арести на дейци на организацията.
Виж Княжество България и Солунска афера
Солунска българска мъжка гимназия
Солунската българска мъжка гимназия „Св.
Виж Княжество България и Солунска българска мъжка гимназия
Сопот
Сопот е град в Централна България, област Пловдив.
Виж Княжество България и Сопот
Спас Жостов
Спас Андонов Жостов е български военен деец, полковник.
Виж Княжество България и Спас Жостов
Спиро Костов
Спиро Костов, наречен Кирпията, е български революционер, опълченец, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на БТЦРК, участник в Съединението, Сръбско българската война, Четническата акция и Балканската война.
Виж Княжество България и Спиро Костов
Спиро Хаджиев
Спиро Иванов Хаджиев е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Спиро Хаджиев
Спиро Иванов
Спиро Иванов е български революционер, участник в Руско-турската война от 1877-1878 година и в Кресненско-Разложкото въстание.
Виж Княжество България и Спиро Иванов
Спиро Гулабчев
Спиридон (Спиро) Константинов Гулабчев е български общественик от края на XIX – началото на XX век, „колоритен политически деец, публицист и издател“, радетел за нов, фонетичен правопис на българския книжовен език, основател на сиромахомилството един от първите идеолози на анархизма в България.
Виж Княжество България и Спиро Гулабчев
Седларево
Седлàрево е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.
Виж Княжество България и Седларево
Седма пехотна рилска дивизия
Седма пехотна рилска дивизия е българска военна част.
Виж Княжество България и Седма пехотна рилска дивизия
Селча
Селча е село в Южна България.
Виж Княжество България и Селча
Търговищенци
Търговищенци (или личности от Търговище) са личности, които са родени или починали в Търговище, или свързани с града.
Виж Княжество България и Търговищенци
Търновска българска община
Търновската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите в град Търново, Османската империя.
Виж Княжество България и Търновска българска община
Търновска конституция
Конституцията на Българското княжество, широко известна като Търновска конституция, е първата конституция на България.
Виж Княжество България и Търновска конституция
Турци
Турците (Türkler) са народност от тюркската група, говореща турски език.
Виж Княжество България и Турци
Трайче Кочков
Трайче Кочков е български революционер, дебърски селски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Трайче Кочков
Трайче Танев
Трайче Танев е български революционер, кривенски селски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Трайче Танев
Тракийски въпрос
Областта '''Тракия''' в пределите на България, Гърция и Турция Етнографска карта на Одринския вилает към 1912 г. на Любомир Милетич Мидия – Енос по Лондонския мирен договор Тракийски въпрос се нарича въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство в Тракия, и в частност в Източна и Западна Тракия по време и след разпадането на Османската империя в края на 19 век и началото на 20 век.
Виж Княжество България и Тракийски въпрос
Трифон Пашов
Трифон Ненов Пашов е политик от БКП.
Виж Княжество България и Трифон Пашов
Трибутарно княжество
Трибутарното княжество е зависимо княжество, поставено в подчинено положение спрямо друга държава суверен в международноправен аспект.
Виж Княжество България и Трибутарно княжество
Триград
Тригра́д е село в Южна България.
Виж Княжество България и Триград
Трета българска държава
Герб на България (1927 – 1946) Третата българска държава е термин в историческата наука, с който се отбелязва третият етап на българската държавност.
Виж Княжество България и Трета българска държава
Таско Стоилков
Пълномощно на Стоилков от Яне Сандански, 1 август 1912 г. Таско Стойчев Стоилков, известен и като Таско Кочерински, е български революционер и политик, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Таско Стоилков
Тачо Даскалов
Тачо Колев Даскалов е български юрист, кмет на Стара Загора в периода 11 септември 1944 – 20 октомври 1944 г.
Виж Княжество България и Тачо Даскалов
Табан
Табан е село в Западна България.
Виж Княжество България и Табан
Тале Кръстев
Натанаил (Тале) Кръстев Церговски е български революционер, галички войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Тале Кръстев
Тинко Симов
Тинко Симов e български революционер, анархист по убеждения.
Виж Княжество България и Тинко Симов
Тодор Коларов
Тодор Ангелов Коларов (Горан) е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война.
Виж Княжество България и Тодор Коларов
Тодор Паница
Тодор Николов Паница с псевдоними Димитър Арнаудов и Müller е български революционер, деец на лявото крило на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Тодор Паница
Тодор Ангелов
Тодор Ангелов Дзаков (Théodore Angheloff) с прякор Божаната е български революционер, живял дълго време в Белгия.
Виж Княжество България и Тодор Ангелов
Тодор Стоянов (революционер)
Тодор (Ташо) Стоянов е български революционер.
Виж Княжество България и Тодор Стоянов (революционер)
Тодор Хаджиев
Тодор Парашкевов Хаджиев е български диригент, композитор и пианист, заслужил артист от 1950 година.
Виж Княжество България и Тодор Хаджиев
Тодор Мазаров
Тодор Русев Мазаров е български оперен певец, тенор, представител на стила белканто, работил в Австрия (първи тенор на Виенската опера), пял на сцените на Ла Скала (първият българин), Римската опера и други световни оперни театри.
Виж Княжество България и Тодор Мазаров
Тодор Икономов
Тодор Поппетров Икономов, или Тодор Икономпетров Тодоров, е български писател, публицист, издател и политик.
Виж Княжество България и Тодор Икономов
Тодор Бурмов
Тодор Стоянов Бурмо̀в е виден български възрожденец, борец за църковна независимост и активен политически деец след Освобождението.
Виж Княжество България и Тодор Бурмов
Тодор Боров
Тодор Боров (псевдоним на Тодор Цветанов Тодоров) (30 януари 1901 – 27 май 1993) е български библиограф.
Виж Княжество България и Тодор Боров
Тодор Гатев
Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори ред седнали, от ляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев.
Виж Княжество България и Тодор Гатев
Тодор Герасимов
Тодор Димитров Герасимов е български археолог и нумизмат.
Виж Княжество България и Тодор Герасимов
Тома Кърджиев
Тома Антонов Кърджиев е български националреволюционер.
Виж Княжество България и Тома Кърджиев
Тома Пожарлиев
Тома Петров Пожарлиев е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет във Воденско, после на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Кратовско и Чепеларско.
Виж Княжество България и Тома Пожарлиев
Тонка Обретенова
Тонка Тончева Обретенова (Баба Тонка) е българска националреволюционерка и героиня.
Виж Княжество България и Тонка Обретенова
Топханенски акт
Граници на Балканите според Берлинския договор, формално утвърдени с Топханенския акт Фактически граници на България след международните договорености от 1886. Топханенският акт (по името на султанския кьошк Топхане в Цариград, където е подписан на 24 март 1886) е споразумение между Османската империя и посланиците на Великите сили – гаранти на Берлинския договор (Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия), с което се урежда лична уния между Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз.
Виж Княжество България и Топханенски акт
Темелко Ненков
Темелко Ненков Иглев е български миньор, синдикален деец и политик от Българската комунистическа партия.
Виж Княжество България и Темелко Ненков
Теодора Райкова-Ковачева
Теодора Пенчева Райкова-Ковачева е българска химичка, дъщеря на химика Пенчо Райков.
Виж Княжество България и Теодора Райкова-Ковачева
Учредително събрание
Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Виж Княжество България и Учредително събрание
Фриц Цвики
Фриц Цвики (Fritz Zwicky; 14 февруари 1898 – 8 февруари 1974) е швейцарски и американски астроном, роден в България.
Виж Княжество България и Фриц Цвики
Фани Попова-Мутафова
Фани (Стефанка) Добрева Попова-Мутафова (1902 – 1977) е българска писателка, преводачка от италиански език и общественичка.
Виж Княжество България и Фани Попова-Мутафова
Филипови (осойски род)
Филипови в Дебър, 1902 г. Фотограф Георги Кузманов Филипови или Филиповци са български мияшки резбарски род, по произход от малореканското село Осой, Дебърско.
Виж Княжество България и Филипови (осойски род)
Фердинанд фон Хохщетер
Фердинанд Ритер фон Хохщетер (Ferdinand Ritter von Hochstetter) е австрийски геолог и един от изследователите на България.
Виж Княжество България и Фердинанд фон Хохщетер
Феликс Каниц
Феликс Филип Емануел Каниц (Felix Philipp Emanuel Kanitz) е австрийски и австро-унгарски учен (археолог, етнограф, географ) и художник.
Виж Княжество България и Феликс Каниц
Христо Караминков (Бунито)
Христо Караминков (Бунито) е български националреволюционер.
Виж Княжество България и Христо Караминков (Бунито)
Христо Попов (агроном)
Христо Георгиев Попов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС).
Виж Княжество България и Христо Попов (агроном)
Христо Петров
Христо Петров Дойчинов е български политик, осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.
Виж Княжество България и Христо Петров
Христо Пеев (архитект)
Христо Пеев е пловдивски архитект, известен с това, че първи и единствен проучва и документира още от 30-те години изчезващото архитектурно наследство на Стария Пловдив.
Виж Княжество България и Христо Пеев (архитект)
Христо Статев
Христо Статев Попов е български политик от Демократическия сговор.
Виж Княжество България и Христо Статев
Христо Стоянов (кмет на Русе)
Христо Стоянов е български политик, бивш кмет на Русе.
Виж Княжество България и Христо Стоянов (кмет на Русе)
Христо Стоянов (политик)
Христо Николов Стоянов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС).
Виж Княжество България и Христо Стоянов (политик)
Христо Топракчиев
Паметник на Христо Топракчиев в Сливен. Христо Андреев Топракчиев е български летец, офицер поручик.
Виж Княжество България и Христо Топракчиев
Христо Цокев
Христо Иванов Цокев-Живописеца е първият художник – габровец със специално завършено образование.
Виж Княжество България и Христо Цокев
Христо Михайлов
Христо Михайлов Попов е политически и военен деец на БРП (к).
Виж Княжество България и Христо Михайлов
Христо Иванов (Големия)
Христо Иванов Крачулов, известен като Големия, Книговезеца, Ловчалията и Войводата, е български националреволюционер, близък другар на Васил Левски, участник в Българските легии в Белград, деен член на Търновския частен революционен комитет и Вътрешната революционна организация (ВРО).
Виж Княжество България и Христо Иванов (Големия)
Христо Иванов – Малкия
Христо Иванов Хаджикирков – Малкия е български националреволюционер, участник в Ботевата чета.
Виж Княжество България и Христо Иванов – Малкия
Христо Илиев (летец)
Христо Вълев Илиев е български офицер, военен летец, майор.
Виж Княжество България и Христо Илиев (летец)
Христо Бърдаров (капитан)
Христо Лазаров Бърдаров е български офицер, загинал в Първата световна война за свободата на Македония.
Виж Княжество България и Христо Бърдаров (капитан)
Христо Белчев
Христо Минчев Белчев е български политик от Народнолибералната партия.
Виж Княжество България и Христо Белчев
Христо Герчев
Христо Герчев е български филолог, библиограф, публицист, краевед, журналист, преводач, писател, поет, литературен критик, обществен деец, самоук художник и изследовател на културно-историческото минало на България.
Виж Княжество България и Христо Герчев
Харитон Карпузов
Харитон е български възрожденски църковен деец, архимандрит.
Виж Княжество България и Харитон Карпузов
Хайнрих Макс
ХайнрихМакс е български шахматист.
Виж Княжество България и Хайнрих Макс
Цацаровци (Софийска област)
Ца̀царовци е село в Западна България.
Виж Княжество България и Цацаровци (Софийска област)
Цачо Сяров
Цачо Сяров е български юрист, политически деец на БКП.
Виж Княжество България и Цачо Сяров
Цар на българите
Цар на българите, до 1945 година Царь на българитѣ, е титлата на български владетели през Първото, Второто и Третото българско царство.
Виж Княжество България и Цар на българите
Царство България
Царство България е официалното наименование на българската държава от 5 октомври 1908 до 15 септември 1946 г.
Виж Княжество България и Царство България
Цариброд
Ца̀риброд (Dimitrovgrad) е град в Сърбия, разположен в източната част на страната, в Западните покрайнини, близо до границата с България.
Виж Княжество България и Цариброд
Цанко Лавренов
Цанко Иванов Лавренов (с рождено име Александър-Стефан Иванов Лавренов) е български художник-живописец.
Виж Княжество България и Цанко Лавренов
Цветан Недков
Цветан Иванов Недков е габровски предприемач, конструирал и пуснал в производство първия стан за памукотекстилната промишленост в Габрово и в България.
Виж Княжество България и Цветан Недков
Цветан Генев
Цветан Генев-Цеко е български футболист.
Виж Княжество България и Цветан Генев
Цветко Самарджиев
Цвятко Недюв Самарджиев е български възрожденец от 19 век, един от най-старите и заслужили габровски учители.
Виж Княжество България и Цветко Самарджиев
Цола Драгойчева
Цола Нинчева Драгойчева (Соня) с псевдоним „Анна Цветанова“ е български политик от Българската комунистическа партия.
Виж Княжество България и Цола Драгойчева
Цеко Петков
Цеко Петков Пешев, известен като Цеко Дългошевски и дядо Цеко войвода – български хайдутин и националреволюционер, борец за освобождение на България от османско владичество.
Виж Княжество България и Цеко Петков
Чавдар (област Смолян)
Чавдàр е село в Южна България.
Виж Княжество България и Чавдар (област Смолян)
Чавдар Мутафов
Чавдар Петров Мутафов е български архитект и писател-модернист.
Виж Княжество България и Чавдар Мутафов
Чеканец (Софийска област)
Чеканец е село в Западна България.
Виж Княжество България и Чеканец (Софийска област)
Ченгер
Ченгер или Ченгел е историческо село в Югоизточна България.
Виж Княжество България и Ченгер
Чепърлянци
Чепъ̀рлянци или Чепърлинци е село в Западна България, в Община Драгоман, Софийска област.
Виж Княжество България и Чепърлянци
Шумен
Шу̀мен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен.
Виж Княжество България и Шумен
Юрдан Ненов
Юрдан Ненов Йорданов е български възрожденски учител и книжовник.
Виж Княжество България и Юрдан Ненов
Южна Добруджа
Граници в Добруджа Южна Добруджа (Dobrogea de sud или Cadrilater) е област в Североизточна България.
Виж Княжество България и Южна Добруджа
Ягодина
Ягодина е село в Южна България.
Виж Княжество България и Ягодина
Яко Доросиев
Бюст на Яко Доросиев в двора на Доросиевата къща в Копривщица Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев e български учител, виден деец на БКП.
Виж Княжество България и Яко Доросиев
Ялботина
Ялботина (понякога наричано и Яблотина) е село в Западна България.
Виж Княжество България и Ялботина
Ямболски отряд
Ямболският отряд е българско военно формирование, взело участие в Сръбско-българската война (1885) в състава на Източния корпус.
Виж Княжество България и Ямболски отряд
Янко Стоянов
Янко Стоянов Петров е български учител и революционер, одрински войвода на ВМОРО.
Виж Княжество България и Янко Стоянов
Янко Янев (писател)
Янко Янев е български философ, поет, и есеист с националсоциалистически възгледи.
Виж Княжество България и Янко Янев (писател)
Яне Сандански
Манифест Яне Иванов Сандански е български революционер, живял в края на XIX и началото на XX век, деец на Върховния комитет, дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, сред най-спорните фигури в освободителните борби на македонските българи.
Виж Княжество България и Яне Сандански
Мъзгош
Мъзгош (Mazgoš) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
Виж Княжество България и Мъзгош
Мугла
Мугла е село в Южна България, област Смолян, община Смолян.
Виж Княжество България и Мугла
Матвей Вълев
Матвей Вълев (рождено име – Димитър Христов Вълев) е български писател.
Виж Княжество България и Матвей Вълев
Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Мария Луиза Бурбон-Пармска, родена Мария Луиза Пия Тереза Анна Фердинанда Франциска Антоанета Маргарита Жозефина Каролина Бианка Лукия Аполония Бурбон-Пармска (Maria Luisa Pia Teresa Anna Ferdinanda Francesca Antonietta Margherita Giuseppina Carolina Bianca Lucia Apollonia di Borbone-Parma; * 17 януари 1870, Рим, Кралство Италия; † 31 януари 1899, София, Княжество България), e принцеса на Парма и Пиаченца, първа съпруга на княз Фердинанд I и българска княгиня.
Виж Княжество България и Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Марин Маринов (офицер)
Марин Янакиев Маринов е български офицер (капитан), флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, герой от Сръбско-българската война (1885).
Виж Княжество България и Марин Маринов (офицер)
Марко Павлов (революционер)
Марко Стефанов Павлов или Павлев, известен като Безовски, е български революционер, дебърски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Марко Павлов (революционер)
Марко Рясков
Марко Илиев Рясков (1883 – 1972) е български финансист, управител на БНБ (февруари – април 1935) и министър на финансите (април – ноември 1935).
Виж Княжество България и Марко Рясков
Марко Фридман
Марко Хаим Фридман е български терорист от Българската комунистическа партия (тесни социалисти).
Виж Княжество България и Марко Фридман
Марко Цепенков
Марко Костов Цепенков е български писател и фолклорист, народен будител, борец за църковни свободи на българите от Македония.
Виж Княжество България и Марко Цепенков
Македонски въпрос
Държавни граници в Македония 1878 – 1914 Държавни граници в Македония 1914 – 1999 Македонският въпрос или по-рядко Македонското питане (Македонско прашање; Μακεδονικό ζήτημα, Македонико Зитима, Makedonsko pitanje) се нарича въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство на Македония по време и след разпадането на Османската империя в края на XIX век и началото на XX век.
Виж Княжество България и Македонски въпрос
Македонски глас (дружество)
„Македонский глас“ е българско дружество, съществувало от края на 1884 до септември 1885 година, работещо за подобряването на положението на българското население в останалата след 1878 година под османска власт Македония.
Виж Княжество България и Македонски глас (дружество)
Маньо Стоянов
Маньо Стоянов Манев е български историк и книговед, изследовател на Българското възраждане.
Виж Княжество България и Маньо Стоянов
Манолаки Ташев
Манолаки Ташев е български политик, първи кмет на София (1878).
Виж Княжество България и Манолаки Ташев
Мистер Сенко
Мистер Сенко е български илюзионист.
Виж Княжество България и Мистер Сенко
Митьо Ганев
Митьо Ганев Орманов е български революционер с анархо-комунистически уклон.
Виж Княжество България и Митьо Ганев
Михаил Кремен
Михаил Кремен е псевдоним на Михаил Иванов Икономов-Грозев – български писател, белетрист и мемоарист, известен най-вече като автор на мемоарно-документалната книга „Романът на Яворов“.
Виж Княжество България и Михаил Кремен
Михаил Календеров
Михаил Сотиров Календеров е български политик, министър на финансите в правителството на Пенчо Златев.
Виж Княжество България и Михаил Календеров
Михаил Кантакузин
Михаил Александрович Кантакузин (Михаил Александрович Кантакузин) е наследствен княз.
Виж Княжество България и Михаил Кантакузин
Михаил Хилков
Княз Михаил Иванович Хилков е руски държавен деец, железничар, предприемач, министър на железопътния транспорт (1895 – 1905), член на Държавния съвет, служил за кратко като министър в Княжество България.
Виж Княжество България и Михаил Хилков
Михаил Шекерджиев
Михаил Колев Шекерджиев е български поет, автор на музиката на химна на Българската армия „Велик е нашият войник“.
Виж Княжество България и Михаил Шекерджиев
Михаил Геновски
Михаил Попов Геновски е български юрист и политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на земеделието и държавните имоти през 1945 – 1946 година, народен деятел на науката.
Виж Княжество България и Михаил Геновски
Михаил Даев
Михаил Тодоров Даев или Даиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Михаил Даев
Михаил Димитров
Михаил Димитров Дафинкичев е български учен, психолог, философ и литературен историк, академик на Българската академия на науките.
Виж Княжество България и Михаил Димитров
Михаил Дончев
Михаил Тенев Дончев е български търговец и бивш кмет на Стара Загора.
Виж Княжество България и Михаил Дончев
Михаил Йовов
Михаил Йовов Йовов е български офицер (генерал-майор), началник на щаба на армията в периода от 18 май 1934 до 19 май 1934, министър на народното просвещене в периода от 23 ноември 1935 г.
Виж Княжество България и Михаил Йовов
Милутин Гарашанин
Милутин Гарашанин (Milutin Garašanin) e сръбски политик (напредняк) от времето на Милан и Александър Обреновичи, министър-председател по време на Сръбско-българската война от 1885 година.
Виж Княжество България и Милутин Гарашанин
Мими Балканска
Мими Михайлова Балканска (по рождение Руска) е българска оперетна и оперна певица.
Виж Княжество България и Мими Балканска
Мина Тодорова
Мина Тодорова, родена на 4 юли 1890 г.
Виж Княжество България и Мина Тодорова
Министър-председател на България
Министър-председател на Република България, наричан от 1879 г.
Виж Княжество България и Министър-председател на България
Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията на България
Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията (МОСПС) е българска държавна институция с ранг на министерство, съществувалa в периода 1893–1913 година.
Виж Княжество България и Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията на България
Младши лейтенант
Младши лейтенант е най-нисшето офицерско звание в Българската армия между 1946 и 2010 г., както и в армиите на редица страни.
Виж Княжество България и Младши лейтенант
Младен Стоянов
Младен Стоянов Георгиев-Островски е политик от БКП.
Виж Княжество България и Младен Стоянов
Методий Кусев
Методий Йовчев Кусев или Кусевич (роден Тодор Йовчев Кусев) е висш български духовник и общественик от Прилеп, един от водачите на движението за църковна независимост и национално обединение със съществен принос за защитата на българската кауза пред Великите сили по време на Източната криза от 1876 – 1878 година.
Виж Княжество България и Методий Кусев
Методий Попов
Методий Атанасов Попов е български биолог, антрополог и дипломат, академик на Българската академия на науките.
Виж Княжество България и Методий Попов
Методий Лолов
Методий Василев Лолов е български журналист и писател, изявявал се и под псевдонима Бранимир Ясминов.
Виж Княжество България и Методий Лолов
Мерхамли
Мерхамли или Мерхамлъ (Πέπλος, Пеплос, старо: Μαρχανλή, Марханли, Marhamli-i Bulgar) е село в Гърция, дем Дедеагач (Александруполи), област Източна Македония и Тракия.
Виж Княжество България и Мерхамли
Международен панаир Пловдив
„Международен панаир Пловдив“ АД е изложбен център в град Пловдив, най-големият в България по закрита изложбена площ.
Виж Княжество България и Международен панаир Пловдив
Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония
Страница с подписи Страница с подписи Страница с подписи Мемоарът на българските църковно-училищни общини в Македония от 20 май 1878 година е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.
Виж Княжество България и Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония
История на България
Историята на българските земи може да бъде условно разделена на 5 основни периода: Праистория, Античност, Средновековие, Османско владичество и Съвременна история.
Виж Княжество България и История на България
История на Варна
Тази статия е за историята на град Варна в България от античността до наши дни.
Виж Княжество България и История на Варна
История на Дупница
Панорамна снимка на Дупница от началото на 20 век Дупница е съвременен град в България, но в района му е документиран културен и социален живот още отпреди древността.
Виж Княжество България и История на Дупница
Исак Даниел
Исак Мойсей Даниел е български драматически режисьор.
Виж Княжество България и Исак Даниел
Иржи Прошек
Иржи Прошек (Jiří Prošek) (по-известен като Георги Прошек) е чешки инженер и предприемач, участник в борбите за освобождение на България, прекарал по-голямата част от живота си в нея.
Виж Княжество България и Иржи Прошек
Иван Калпазанов
Иван Колчев Калпазанов е виден български занаятчия, търговец, фабрикант, политик, изтъкнат общественик и щедър дарител.
Виж Княжество България и Иван Калпазанов
Иван Костов (журналист)
Иван Павлов Костов e български журналист.
Виж Княжество България и Иван Костов (журналист)
Иван Котков
Иван Темелков Златанов (Златков), известен също като Иван Граматиков Котков, е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Иван Котков
Иван Арабаджията
Иван Атанасов (Танов) Арабаджията е български националреволюционер, един от най-преданите съратници на Васил Левски.
Виж Княжество България и Иван Арабаджията
Иван Андонов (революционер)
Пълномощно от Пловдивския комитет „Единство“ на Иван Андонов, 1878 Иван Андонов Савов е виден български обществен деец, учител, адвокат, журналист, участник в националноосвободителното движение от 1872 г., Старозагорското въстание и Априлското въстание.
Виж Княжество България и Иван Андонов (революционер)
Иван Ненов
Иван Василев Ненов е български художник и скулптор.
Виж Княжество България и Иван Ненов
Иван Стойчев
Иван Киряков Стойчев е български офицер (капитан) и революционер, секретар на Върховния македоно-одрински комитет.
Виж Княжество България и Иван Стойчев
Иван Стефанов (икономист)
Иван Матеев Стефанов е български икономист и политик от Българската комунистическа партия.
Виж Княжество България и Иван Стефанов (икономист)
Иван Сарафов
Иван Константинов Сарафов (Иван Константинович Сарафов) е опълченец-поборник, офицер от Българската армия (генерал-майор) и в Руската армия (генерал-лейтенант), участник в Сръбско-българската война (1885), Балканската война и Първата световна война.
Виж Княжество България и Иван Сарафов
Иван Хаджимарчев
Иван Атанасов Хаджимарчев (1 декември 1897 – 8 януари 1957) е български белетрист.
Виж Княжество България и Иван Хаджимарчев
Иван Чичовски
Иван Николов Чичовски e български общественик и революционер, взел активно участие в черковно-училищните и други обществени дела през средата на ХІХ век в Чепеларе.
Виж Княжество България и Иван Чичовски
Иван Черепов
Иван Черепов е български революционер.
Виж Княжество България и Иван Черепов
Иван Шумков
url.
Виж Княжество България и Иван Шумков
Иван Манев
Иван Томов Манев е български политик от БКП и синдикален деец.
Виж Княжество България и Иван Манев
Иван Михайлов (генерал)
Иван Михайлов Попов е български политик, военен и държавен деец.
Виж Княжество България и Иван Михайлов (генерал)
Иван Иванов (кмет)
Иван Николов Иванов е български инженер, политик и учен, член-кореспондент на Българска академия на науките.
Виж Княжество България и Иван Иванов (кмет)
Иван Илимонков
Иван Стефанов Илимонков е търговец, вестникопродавец и издател на собствения вестник „Таласъм“.
Виж Княжество България и Иван Илимонков
Иван Багрянов
Иван Иванов Багрянов е български политик, министър-председател на България в 60-о правителство (1944).
Виж Княжество България и Иван Багрянов
Иван Богоров
Иван Андреев Богóров (или Богоев) е виден български енциклопедист от Възраждането, създател на български вестник, почетен член на Българското книжовно дружество (дн.
Виж Княжество България и Иван Богоров
Иван Бешков
Иван Бешков Дунов е български кооперативен деятел и политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС).
Виж Княжество България и Иван Бешков
Иван Велков (археолог)
Иван Велков Иванов е български археолог.
Виж Княжество България и Иван Велков (археолог)
Иван Грозев (предприемач)
Иван Грозев е български строителен предприемач и индустриалец, който започва дейността си непосредствено преди Освобождението от османско владичество и я развива през първите 3 десетилетия на свободна България.
Виж Княжество България и Иван Грозев (предприемач)
Иван Гологанов
Иван Илиев (Попилиев) Гологанов е изтъкнат български възрожденски деец, фолклорист и участник в църковно-националните борби на българите в Македония.
Виж Княжество България и Иван Гологанов
Иван Генадиев
Иван Генадиев, наречен Хармосин, е български общественик, учител и писател, деец на късното Българско възраждане в Македония.
Виж Княжество България и Иван Генадиев
Иван Георгиев (агроном)
Иван Георгиев Кръстев е български учен – професор, агроном, специалист по лозарство и винарство с международно признание (член-кореспондент), изтъкнат деец в Министерството на земеделието – помощник-министър.
Виж Княжество България и Иван Георгиев (агроном)
Иван Данчов (архитект)
Иван Петров Данчов е български архитект, проектирал голям брой обществени, промишлени и жилищни сгради през първата половина на 20 век.
Виж Княжество България и Иван Данчов (архитект)
Иван Данев
Иван Данев е български просветен деец.
Виж Княжество България и Иван Данев
Иван Димов (актьор)
Иван Господинов Димов е български актьор.
Виж Княжество България и Иван Димов (актьор)
Иван Дочев
Иван Димитров Дочев е български юрист и крайнодесен политик в периода на Втората световна война и след Деветосептемврийския преврат от 1944 г.
Виж Княжество България и Иван Дочев
Иван Лесовой
Иван Мартинович Лесовой е руски офицер, генерал-майор.
Виж Княжество България и Иван Лесовой
Източна Румелия
Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 година и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г.
Виж Княжество България и Източна Румелия
Източнорумелийска милиция
Заповед за провеждане на учение на източнорумелийското опълчение през 1883 година. Източнорумелийската милиция е войската на автономната област Източна Румелия.
Виж Княжество България и Източнорумелийска милиция
Източен въпрос
Източният въпрос е условен термин, използван в науката, публицистиката и литературата, с който се обозначават противоречията между европейските Велики сили от края на XVIII век до Първата световна война, които са свързани с разпадането на Османската империя и съперничеството на европейските държави за подялбата на нейните територии и контрол на Балканите, в Мала Азия и Близкия изток.
Виж Княжество България и Източен въпрос
Изатовци
Изатовци (Izatovci) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
Виж Княжество България и Изатовци
Избеглии
Избеглии е село в Южна България.
Виж Княжество България и Избеглии
Икономическа история на България
Стопанска история на България – това е икономическата история на България.
Виж Княжество България и Икономическа история на България
Иларион Ловчански
Иларион Ловчански е български духовник, участник в борбите за самостоятелна българска църква в Османската империя.
Виж Княжество България и Иларион Ловчански
Илия Кожухаров
Илия Иванов Кожухаров е български юрист и политик.
Виж Княжество България и Илия Кожухаров
Илия Петров
Илия Николаев Петров е български художник, известен със своите портрети.
Виж Княжество България и Илия Петров
Илия Христович
Илия Христович е габровски просветител, преводач, общественик и брат на героя Иван Попхристов.
Виж Княжество България и Илия Христович
Илия Бешков
Илия Бешков Дунов (1901 – 1958) е български художник, карикатурист, илюстратор, публицист, оратор – един от най-забележителните творци от първата половина на 20 век.
Виж Княжество България и Илия Бешков
Илинден (роман)
„Илинден“ е роман на Димитър Талев от 1953 година, трети в известната му тетралогия, наред с „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“.
Виж Княжество България и Илинден (роман)
Илинденско-Преображенско въстание
Автономия“, който обявява за началото на въстанието Илинденско-Преображенското въстание е въстание в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Виж Княжество България и Илинденско-Преображенско въстание
Жана Гендова
Ивана Иванова Гендова, по-известна като Жана Гендова е българска актриса.
Виж Княжество България и Жана Гендова
Жидилово
Жидилово или Жедилово (Жидилово) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
Виж Княжество България и Жидилово
Жижево
Жѝжево (вариант на името Жѝжово, старо паралелно име Държилово, Держилово) е село в Югозападна България.
Виж Княжество България и Жижево
Жечо Чанков
Жечо Илиев Чанков е български географ, сред пионерите в тази област.
Виж Княжество България и Жечо Чанков
Жедилово
Жедилово е историческо село в България, сега махала на село Преколница, община Кюстендил.
Виж Княжество България и Жедилово
Жеко Велчев
Жеко Велчев Велчев е български офицер (полковник) от инженерните войски, взел участие в Сръбско-българската война и заемал редица ръководни длъжности в българската армия.
Виж Княжество България и Жеко Велчев
Желю войвода
Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю) е български хайдутин, войвода и националреволюционер.
Виж Княжество България и Желю войвода
Железопътен транспорт в България
Железопътният транспорт в България отбелязва началото си преди Освобождението с построяването на първата железопътна линия Русе – Варна през 1866 г.
Виж Княжество България и Железопътен транспорт в България
За храброст
Геоглиф на ордена за „За храброст“ с мечове „За храброст“ е висш български орден, даван в Княжество България, Царство България и Република България.
Виж Княжество България и За храброст
Захарий Стоянов
Захарий Стоянов, роден като Джендо Стоянов Джедев, е български революционер, политик, журналист и писател.
Виж Княжество България и Захарий Стоянов
Зджислав Зембжуски
Зджѝслав Зембжу̀ски (Zdzisław Zembrzuski) е български обществен деец от полски произход.
Виж Княжество България и Зджислав Зембжуски
Златина Недева
Златина Иванова Недева е българска актриса и режисьор.
Виж Княжество България и Златина Недева
Змеица
Змеица (известно още като Змейца, с предишно наименование Аланджиево) е село в Южна България.
Виж Княжество България и Змеица
Зоя Ставрева
Зоя Ставрева Маринополска (21 април 1883Цанкова (1993) – 3 март 1962) е българска философка, педагожка и общественичка.
Виж Княжество България и Зоя Ставрева
Зорка Йорданова
Зорка Янкова Йорданова е българска драматична и филмова актриса.
Виж Княжество България и Зорка Йорданова
Българска армия
Българска армия или българска войска е името, с което традиционно са известни въоръжените сили на Княжество България (1878 – 1908), Царство България (1908 – 1947), Народна република България (1946 – 1990) и Република България (след 1991).
Виж Княжество България и Българска армия
Български таен централен революционен комитет
Иван Андонов и Димитър Ризов Българският таен централен революционен комитет е българска революционна организация, създадена в Пловдив на 10 февруари 1885 година.
Виж Княжество България и Български таен централен революционен комитет
Български червен кръст
Емблема на движението в християнските страни Национален съвет на БЧК в София на адрес ул. „Джеймс Баучър“ № 76 Български Червен кръст (съкратено БЧК) е хуманитарна организация в Република България.
Виж Княжество България и Български червен кръст
Български бежански въпрос
Бежанци на гара Свиленград през 1923 година Бежанският въпрос е национален и социално-политически въпрос в България.
Виж Княжество България и Български бежански въпрос
Български лев
Левът (съкратено: лв. ISO 4217 код: BGN) е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка.
Виж Княжество България и Български лев
Българско възраждане
Българското възраждане е период на националноосвободително движение на българския народ от Османската империя.
Виж Княжество България и Българско възраждане
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Виж Княжество България и България
Българо-сръбски договор (1904)
Българо-сръбският договор (1904) е таен съюзен договор между Княжество България и Кралство Сърбия от 30 март 1904 година, който на практика не влиза в действие, поради разногласията на двете държави по Македонския въпрос и противодействието на Австро-Унгария.
Виж Княжество България и Българо-сръбски договор (1904)
Българо-турска спогодба (1904)
Българо-турската спогодба от 26 март 1904 година урежда отношенията между Княжество България и Османската империя след Илинденско-Преображенското въстание.
Виж Княжество България и Българо-турска спогодба (1904)
Българо-османски войни
Българо-османските войни са войни, водени от различни български държави или българския народ срещу Османската империя между 1340 и 1923 г.
Виж Княжество България и Българо-османски войни
Бургас
Бурга̀с е най-големият град в Югоизточна България и вторият по големина на българското Черноморие, а със своето землище от 253,644 km², той е вторият град по площ в България (след София).
Виж Княжество България и Бургас
Буйново (област Смолян)
Буйново (старо име Наипли) е село в Южна България.
Виж Княжество България и Буйново (област Смолян)
Бребевница
Бребевница (Brebevnica) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
Виж Княжество България и Бребевница
Батенберг (род)
Герб на род Батенберг Герб на род Батенберг Герб на първите от род Батенберг Батенберг е аристократичен германски род, младши клон на Хесенския род, който управлява ландграфство Хесен-Дармщат и Велико херцогство Хесен в Германия.
Виж Княжество България и Батенберг (род)
Барутин
Горната махала Ба̀рутин е село в Южна България.
Виж Княжество България и Барутин
Байлово
Байлово е село в Софийска област, община Горна Малина, част от Средна гора, Западна България.
Виж Княжество България и Байлово
Балканска криза (1908 – 1909)
Балканската криза от 1908 – 1909 година е международен конфликт, предизвикан от провъзгласяването на независимостта на България на 22 септември 1908 и от анексирането ден по-късно на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария.
Виж Княжество България и Балканска криза (1908 – 1909)
Балкански съюз
Български войски, 1912 Балканският съюз е антиосманска военна коалиция, формирана в навечерието на Балканската война от България, Сърбия, Гърция и Черна гора.
Виж Княжество България и Балкански съюз
Баньо Маринов
Братан (Баньо) Маринов Братанов е български революционер, един от водачите на Кресненско-Разложкото въстание.
Виж Княжество България и Баньо Маринов
Битка на Ножот
Битката на Ножот е най-голямото и кръвопролитно сражение, водено от четническия институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация за целия период на съществуването на Организацията след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.
Виж Княжество България и Битка на Ножот
Благой Иванов
Благой Евтимов Иванов – Коста е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, деец на БРП (к), политик и офицер, генерал-лейтенант.
Виж Княжество България и Благой Иванов
Босилеград
Босѝлеград е град в Западните покрайнини, Сърбия, в близост до границата с България.
Виж Княжество България и Босилеград
Боян Каменов
Боян Ганчев Каменов е български геолог, основоположник на инженерната геология в България.
Виж Княжество България и Боян Каменов
Боян Панайотов
Боян Панайотов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Боян Панайотов
Боян Пенев
Боян Николов Пенев е български литературовед и литературен историк.
Виж Княжество България и Боян Пенев
Боян Смилов
Боян Георгиев Смилов е български адвокат и политик от Националлибералната партия.
Виж Княжество България и Боян Смилов
Боян Икономов
Боян Георгиев Икономов е български композитор и автор на филмова музика.
Виж Княжество България и Боян Икономов
Боян Българанов
Боян Петков Българанов, с псевдоними Богдан и Бай Иван, е български генерал и политик от БКП.
Виж Княжество България и Боян Българанов
Боян Болгар
Боян Димитров Христов, с псевдоним Боян Болгар, е български писател, автор на романи, пиеси и есета.
Виж Княжество България и Боян Болгар
Боян Дановски
Боян Иванов Дановски е български режисьор, театрален педагог, театровед и драматург.
Виж Княжество България и Боян Дановски
Ботевград
Бòтевград е град в Западна България, Софийска област.
Виж Княжество България и Ботевград
Борба (1885)
Брой 4 от 18 юни 1885 г. „Борба“ е български вестник, неофициален орган на БТЦРК.
Виж Княжество България и Борба (1885)
Борис Караконовски
Борис Кочев Караконовски е български историк, етнограф и картограф.
Виж Княжество България и Борис Караконовски
Борис Ангелушев
Борис Димитров Ангелушев е български художник и основоположник на книгооформлението в България.
Виж Княжество България и Борис Ангелушев
Борис Ставрев
Борис Ставрев Томов - Хайгъра е бивш български футболист, защитник.
Виж Княжество България и Борис Ставрев
Борис Сарафов
Борис Петров Сарафов е български военен и революционер, войвода и ръководител на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Борис Сарафов
Борис Тасков
Борис Тасков Томов е български политик от Българската комунистическа партия.
Виж Княжество България и Борис Тасков
Борис Тиков
Борис Тиков с псевдоним Калоян и Малешевски е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.
Виж Княжество България и Борис Тиков
Борис Илиев
Борис Илиев Попмихов, наричан Берковчанина, е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Виж Княжество България и Борис Илиев
Борис Богданов (политик)
Борис Иванов Богданов е деец на българското работническо движение, общественик и политик.
Виж Княжество България и Борис Богданов (политик)
Борис Георгиев (художник)
Борис Харалампиев Георгиев е български художник толстоист и пътешественик – из страни като Индия, Бразилия, Италия и др.
Виж Княжество България и Борис Георгиев (художник)
Борис Денев
Родната къща на Борис Денев във Велико Търново, ул. „Сливница“ 4 Борис Денев Чоканов е български художник, предимно пейзажист, но и автор на портрети и фигурални композиции.
Виж Княжество България и Борис Денев
Божил Бранков
Божил Бранков Йончев е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Виж Княжество България и Божил Бранков
Бой при Колуница
Боят при Колуница (известен още като Бой при Цветков гроб) е бой през Сръбско-българската война (1885), който се провежда на 3 ноември 1885 г.
Виж Княжество България и Бой при Колуница
Бой при Трън
Боят при Трън е бой през Сръбско-българската война (1885), който се провежда на 3 ноември 1885 г.
Виж Княжество България и Бой при Трън
Бой при Бански дол
Боят при Бански дол се води на 2 ноември 1885 г.
Виж Княжество България и Бой при Бански дол
Болгар Багрянов
Болгар Георгиев Багрянов е български драматичен артист, режисьор и театрален деец.
Виж Княжество България и Болгар Багрянов
Болев дол
Болѐв дол или Больев долТулешков, Николай.
Виж Княжество България и Болев дол
Берлински договор
Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г.
Виж Княжество България и Берлински договор
Берлински конгрес
Берлинският конгрес (13 юни – 13 юли 1878) е европейски дипломатически форум, проведен в министерската сграда Радзвил в Берлин, след като Русия печели Руско-турската война (1877 – 1878).
Виж Княжество България и Берлински конгрес
Беден
Беден е село в Южна България.
Виж Княжество България и Беден
Бела паланка
Бела паланка (Bela Palanka) е град в Сърбия, разположен в окръг Пирот.
Виж Княжество България и Бела паланка
Бенджамин Дизраели
Бенджамин Дизраели, 1-ви граф на Бийкънсфийлд (Benjamin Disraeli, 1st Earl of Beaconsfield), е британски политически и държавен деец, писател и един от най-видните идеолози и ръководители на Консервативната партия, два пъти министър-председател на Великобритания (1868 г., 1874 – 1880 г.).
Виж Княжество България и Бенджамин Дизраели
Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Правилник на организацията Правилник на четите на ТМОРО Наредба за районните и селските ръководни тела на ТМОРО Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) е националноосвободителна организация на българите в Османската империя.
Виж Княжество България и Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Вълчо Иванов
Вълчо Иванов е български политик от БКП.
Виж Княжество България и Вълчо Иванов
Вълко Димитров
Вълко Димитров Михайлов (Дядо Вълко) е деец на БЗНС, сътрудничил на комунистическата партия, ятак на Сухашката партизанска чета, впоследствие отряд, носещ неговото име, и на Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг).
Виж Княжество България и Вълко Димитров
Вучи дел
Вучѝ дел (Vuči Del) е село в Западните покрайнини, община Бабушница, Пиротски окръг, Сърбия.
Виж Княжество България и Вучи дел
Враца
Враца (стара паралелна форма Вратца) е най-големият град в Северозападна България с население от 49 569 души към 2022 г.
Виж Княжество България и Враца
Временно руско управление
Временно руско управление в България, съкратено ВРУ, е наричано управлението от руски граждански и военни власти от юни 1877 г.
Виж Княжество България и Временно руско управление
Васал
Васал (от келтски gwas – „слуга“, през латински – vassallus и руски – вассал) през Средновековието е феодален владетел, получил от друг феодал – негов сюзерен земя в замяна на задължението да му помага.
Виж Княжество България и Васал
Васил Карагьозов
Васил Николов Карагьозов (14 юни 1856 – 31 март 1938), известен в последните си години като схимонахВениамин, e български фабрикант, политик (народен представител), почетен вицеконсул на Германия в Габрово, учител, схимонахв Зографския манастир, изтъкнат общественик и дарител.
Виж Княжество България и Васил Карагьозов
Васил Караконовски
Васил Кочев Караконовски е български лекар и общественик.
Виж Княжество България и Васил Караконовски
Васил Киселков
Васил Славов Киселков е български славист и преводач.
Виж Княжество България и Васил Киселков
Васил Радославов
Васил Христов Радославов е български политик и държавник, народен представител.
Виж Княжество България и Васил Радославов
Васил Стоянов (поет)
Васил Иванов Стоянов е български детски поет.
Виж Княжество България и Васил Стоянов (поет)
Васил Чолаков
Васил (Василий) Динчов Чолаков е български духовник, фолклорист, издател, книжовник, етнограф, библиограф и нумизмат.
Виж Княжество България и Васил Чолаков
Васил Митаков
Васил Николов Митаков е български юрист и политик, министър на правосъдието в четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов и в първото правителство на Богдан Филов (1939-1942).
Виж Княжество България и Васил Митаков
Васил Миков
Васил Миков Вълов е български археолог — праисторик.
Виж Княжество България и Васил Миков
Васил Икономов
Васил Бончев Икономов е български анархист, един от най-изявените деятели на това движение.
Виж Княжество България и Васил Икономов
Васил Владев
Васил Дончев Владев е български офицер, подполковник от пехотата, доброволец в Балканската война (1912 – 1913), участник в Първата световна война (1915 – 1918).
Виж Княжество България и Васил Владев
Васил Гендов
Васил Димов Гендов (Васил Димов Хаджигендов) е български режисьор, актьор и драматург.
Виж Княжество България и Васил Гендов
Васил Друмев
Климент (светско име Васил Николов Друмев) е български писател, духовник и политик от Консервативната партия.
Виж Княжество България и Васил Друмев
Васил Данаджиев
Васил Иванов Данаджиев е български офицер (капитан), герой от Сръбско-българската война (1885).
Виж Княжество България и Васил Данаджиев
Васил Левски (област Пловдив)
Васил Левски е село в Южна България.
Виж Княжество България и Васил Левски (област Пловдив)
Васил Йонков – Гложенеца
Васил Йонков – Гложенеца е български революционер, опълченец-поборник.
Виж Княжество България и Васил Йонков – Гложенеца
Василий Немирович-Данченко
Василий Иванович Немирович-Данченко (Васи́лий Ива́нович Немиро́вич-Да́нченко) е руски писател, публицист и журналист.
Виж Княжество България и Василий Немирович-Данченко
Василка Генадиева
Василка Павлова Генадиева е българска художничка, известна главно със своите портрети и натюрморти.
Виж Княжество България и Василка Генадиева
Ваташа
Ваташа (в по-старата литература известно и като Ватоша, Ваташа) е село в Северна Македония, в община Кавадарци с 3502 души население.
Виж Княжество България и Ваташа
Вакарел
Кметство Вакарел Модерна фирма за строителни материали на територията на Вакарел – РИФ ООД Вакарел е село в Западна България.
Виж Княжество България и Вакарел
Височки Одоровци
Височки Одоровци, Височко Одоровци или Одоровци (Visočki Odorovci) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
Виж Княжество България и Височки Одоровци
Висок (котловина)
Висок е гранична котловина между България и Сърбия, разположена между планината Видлич от юг и Берковския дял на Стара планина от север.
Виж Княжество България и Висок (котловина)
Видинска синагога
Видинската синагога е юдейски храм във Видин.
Виж Княжество България и Видинска синагога
Виктор Котелников
Виктор Иванович Котелников (Виктор Иванович Котельников) е руски офицер, подполковник.
Виж Княжество България и Виктор Котелников
Виктория Ангелова-Винарова
Виктория Ангелова-Винарова е третата архитектка в България (след Маркова и Досева).
Виж Княжество България и Виктория Ангелова-Винарова
Владимир Кусев
Владимир Георгиев Кусев е български общественик, председател на Националния комитет на Съюза на македонските братства.
Виж Княжество България и Владимир Кусев
Владимир Крилов
Владимир Василиевич Крилов е руски военен деец, генерал-майор.
Виж Княжество България и Владимир Крилов
Владимир Полянов
Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог“, 1925 – 1927 г. Полянов е 2-ри прав на 3-тия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“ Георги Иванов Тодоров, с литературен севдоним Владимир Полянов, е български писател, театрален режисьор и културен деец.
Виж Княжество България и Владимир Полянов
Владимир Роге
Владимир Петрович Рогге (Владимир Петрович Рогге) е руски правителствен чиновник и временен министър на вътрешните работи.
Виж Княжество България и Владимир Роге
Владимир Трандафилов
Владимир Анастасов Трандафилов е български драматичен актьор и педагог, професор.
Виж Княжество България и Владимир Трандафилов
Владимир Черкаски
Владимир Александрович Черкаски (Влади́мир Алекса́ндрович, княз Черка́сский) е руски юрист, славянофил и държавник.
Виж Княжество България и Владимир Черкаски
Владимир Заимов
Владимир Стоянов Заимов е български офицер, генерал от артилерията, военен деец.
Виж Княжество България и Владимир Заимов
Владимир Димитров – Майстора
Владимир Димитров Поппетров – Майстора е български художник от Македония, едно от големите имена в българската живопис.
Виж Княжество България и Владимир Димитров – Майстора
Владо Черноземски
Величко Димитров Керин, известен с псевдонимите си Владо Георгиев Черноземски, Владо Димитров Черноземски и Владо Шофьора, е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, известен като убиеца на крал Александър I Караджорджевич.
Виж Княжество България и Владо Черноземски
Водни пад
Водни пад е малко селище в община Девин, област Смолян.
Виж Княжество България и Водни пад
Войняг
Войняг е връхв Белишки дял на Ихтиманска Средна гора, в подножието на който се намира с.
Виж Княжество България и Войняг
Веселин Стайков
Веселин Георгиев Стайков е български художник – живописец и график.
Виж Княжество България и Веселин Стайков
Ветеринарна медицина
Ветеринарната медицина е наука за произхода, развитието, лечението и предотвратяването на болестите при животните.
Виж Княжество България и Ветеринарна медицина
Вера Иванова-Мавродинова
Вера Йорданова Иванова-Мавродинова е български историк и археолог.
Виж Княжество България и Вера Иванова-Мавродинова
Вергил Димов
Вергил Димов Вергилов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС).
Виж Княжество България и Вергил Димов
Величка Хашнова
Величка Поплуканова Хашнова е участничка в националноосвободително движение в Българско.
Виж Княжество България и Величка Хашнова
Велико Търново
Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион.
Виж Княжество България и Велико Търново
Гьорче Петров
Георги (Гьорче) Петров Николов е български революционер и един от водачите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Гьорче Петров
Гьоврен
Гьоврен е село в Южна България.
Виж Княжество България и Гьоврен
Грълска падина
Грълска падина е село в Западна България.
Виж Княжество България и Грълска падина
Градине
Градине или Градинье, срещано и като Градина или Градини (Gradinje), е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
Виж Княжество България и Градине
Григор Загорски
Григор Петров Загорски е български офицер (поручик), герой от Сръбско-българска война (1885).
Виж Княжество България и Григор Загорски
Габра
Габра е село в Западна България.
Виж Княжество България и Габра
Габрово
Га̀брово е град в централна България, административен и стопански център на едноименните община Габрово и област Габрово.
Виж Княжество България и Габрово
Габер (Софийска област)
Га̀бер е село в Западна България.
Виж Княжество България и Габер (Софийска област)
Гаврил Кръстевич
Гаврил Баев Кръстевич е български възрожденец, юрист и историк, османски съдия и валия, радетел за културното обособяване на българите в Османската империя по времето на Танзимата.
Виж Княжество България и Гаврил Кръстевич
Главен прокурор на България
Главният прокурор е едноличен държавен орган в България, част от съдебната власт, считан за главен държавен обвинител.
Виж Княжество България и Главен прокурор на България
Господин Славов
Хаджи Господин Славов е български търговец, църковен настоятел и първи официален кмет на Стара Загора.
Виж Княжество България и Господин Славов
Господин Баирков
Господин Милков Баирков е български юрист и политик, кмет на Стара Загора в периода юни – октомври 1921 г.
Виж Княжество България и Господин Баирков
Гошка Дацов
„Сънят на Мария Магдалена“, 1914 Гошка Савов Дацов е български живописец, един от първите художници-символисти в България.
Виж Княжество България и Гошка Дацов
Гоце Делчев
Георги (Гоце) Николов Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Гоце Делчев
Горни Коритен
Горни Коритен е село в Западна България.
Виж Княжество България и Горни Коритен
Горно Александрово
Горно Александрово е село в Югоизточна България.
Виж Княжество България и Горно Александрово
Герасим Рилски
Герасим Рилски е български духовник и общественик, дългогодишен игумен на Араповския манастир.
Виж Княжество България и Герасим Рилски
Герб на България
Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит.
Виж Княжество България и Герб на България
Гено Матеев
Гено Матеев Стефанов е български футболист, полузащитник.
Виж Княжество България и Гено Матеев
Гео Милев
Писмо на Гео Милев до Иван Хаджихристов, 17 ноември 1921 Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература.
Виж Княжество България и Гео Милев
Георги Караславов
Георги Славов Караславов е български писател, белетрист и драматург, академик.
Виж Княжество България и Георги Караславов
Георги Караискаки
Георги Караискаки (Γεώργιος Καραϊσκάκης, Георгиос Караискакис) е грък, участник в българското националноосвободително движение, опълченец-поборник, войвода от Кресненско-Разложкото въстание.
Виж Княжество България и Георги Караискаки
Георги Каракашев
Георги Рашков Каракашев е български художник и сценограф.
Виж Княжество България и Георги Каракашев
Георги Константинов (революционер)
Георги Константинов Тодоров, известен и като Георги Костадинов, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Георги Константинов (революционер)
Георги Овчаров
Георги Радев Овчаров (р. 20 април 1889 в Силистра – п. 15 октомври 1953, Силистра) е български архитект от междувоенния период, чието творчество е повлияно от неокласицизма.
Виж Княжество България и Георги Овчаров
Георги Атанасов (илюстратор)
Георги Атанасов Петров е български художник, илюстратор, декоратор и приложник, допринесъл за изграждането на графичния облик на съвременната българска илюстрация.
Виж Княжество България и Георги Атанасов (илюстратор)
Георги Атанасович
Георги Атанасович е българо-румънски лекар и политик от Консервативната партия.
Виж Княжество България и Георги Атанасович
Георги Аврамов (партизанин)
Геòрги Стèфанов Аврàмов (бай Пешо) е деец на Българската комунистическа партия (БКП).
Виж Княжество България и Георги Аврамов (партизанин)
Георги Агура
Георги Василев Агура е български офицер (генерал-лейтенант).
Виж Княжество България и Георги Агура
Георги Наджаков
Георги Стефанов Наджаков (род. 26 декември 1896 в Дупница, поч. 24 февруари 1981 в София) е изтъкнат български физик, талантлив преподавател, ректор на Софийския университет (1947 – 1951), активен обществен деец, автор на първото българско откритие – фотоелектретното състояние на веществото.
Виж Княжество България и Георги Наджаков
Георги Странски
Георги Иванов Странски е български лекар, революционер и политик.
Виж Княжество България и Георги Странски
Георги Стаматов (актьор)
Георги Александров Стаматов е български актьор, режисьор и педагог.
Виж Княжество България и Георги Стаматов (актьор)
Георги Стефанов и Синове
„Георги Стефанов и Синове“ е името на фабрика за вълнени платове в Сливен.
Виж Княжество България и Георги Стефанов и Синове
Георги Тишев
Георги Йорданов Тишев е български политик и общественик, секретар на Българската екзархия (1872 – 1877), вътрешен министър в правителството на Драган Цанков (1880) и дългогодишен окръжен управител във Варна (1883 – 1892).
Виж Княжество България и Георги Тишев
Георги Чомаков
Георги Я.
Виж Княжество България и Георги Чомаков
Георги Шейтанов (анархист)
Георги Василев Шейтанов (р. 14 февруари 1896 – п. 26 май 1925) е български анархист и публицист.
Виж Княжество България и Георги Шейтанов (анархист)
Георги Манев (физик)
Георги Иванов Манев е виден български физик, професор, първият университетски преподавател по теоретична физика в България.
Виж Княжество България и Георги Манев (физик)
Георги Желязкович
Георги Желязкович е български политик от Консервативната партия.
Виж Княжество България и Георги Желязкович
Георги Зимбилев
Георги Иванов Зимбилев или Георги Даскала е изтъкнат български възрожденски просветен деец и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония, един от най-известните възрожденски учители в Неврокопско, Драмско, Мелнишко и Зъхненско.
Виж Княжество България и Георги Зимбилев
Георги Златев-Черкин
Георги Димитров Златев-Черкин е български вокален педагог и композитор.
Виж Княжество България и Георги Златев-Черкин
Георги Брадистилов
Георги Делчев Брадистилов е български учен, бивш ректор на ВМЕИ в София, доктор на математическите науки, професор, член-кореспондент на БАН.
Виж Княжество България и Георги Брадистилов
Георги Веселинов (зограф)
Икона на Свети Мина от Георги Бобошевски, Банско Георги Иванов Веселинов Бобошевски е български възрожденски художник-иконописец, представител на Банската художествена школа, общественик, народен представител във II и III обикновено народно събрание.
Виж Княжество България и Георги Веселинов (зограф)
Георги Друмохарски
Георги Ангелов Друмохарски е български културен деец и общественик, пръв историограф на Кюстендил.
Виж Княжество България и Георги Друмохарски
Георги Дамянов
Гробът на Георги Дамянов в Централните софийски гробища. Георги Първанов Дамянов (Георги Дамянов Първанов) е български и съветски офицер (генерал-лейтенант) и политик от Българската комунистическа партия (БКП), член на Политбюро от 1945 г.
Виж Княжество България и Георги Дамянов
Георги Данчов
Георги Попгеоргиев Данчов – Зографина е български възрожденски художник и революционер.
Виж Княжество България и Георги Данчов
Георги Димитров
Гео̀рги Димитро̀в Миха̀йлов е български и съветски политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и председател на Коминтерна.
Виж Княжество България и Георги Димитров
Георги Емануилов
Георги Емануилов е български политик.
Виж Княжество България и Георги Емануилов
Държавен съвет на Княжество България
Държавният съвет на Княжество България, учреден с манифест на княз Александър I Батенберг на 14 септември 1881 г., е висша държавна институция в периода на Режима на пълномощията.
Виж Княжество България и Държавен съвет на Княжество България
Дупница
Ду̀пница е град в Югозападна България, област Кюстендил, административен център на община Дупница.
Виж Княжество България и Дупница
Драган Цанков
Драган Киряков Цанков (с истинско име Димитър Гиков) е български политик, почетен член на Българското книжовно дружество.
Виж Княжество България и Драган Цанков
Драган Манчов
Драган Василев Манчов е български възрожденски просветител, книгоиздател и общественик.
Виж Княжество България и Драган Манчов
Дреатин
Дреатѝн е село в Западна България.
Виж Княжество България и Дреатин
Данаил Николаев
Данаил Цонев Николаев е български офицер, генерал от пехотата.
Виж Княжество България и Данаил Николаев
Дирекция на вътрешните работи на Източна Румелия
Дирекцията на вътрешните работи е държавна институция в Източна Румелия, една от дирекциите, съставляващи правителството на областта.
Виж Княжество България и Дирекция на вътрешните работи на Източна Румелия
Димчо Дебелянов
Димчо Велев Дебелянов (роден като Динчо Дебелянов) е български поет, автор на лирични и сатирични стихотворения, публикувани в различни периодични издания.
Виж Княжество България и Димчо Дебелянов
Димитър Кушев
Димитър Хаджихристов Кушев е български политик, убит от комунистическия режим наложен в България след преврата от 1944 г.
Виж Княжество България и Димитър Кушев
Димитър Краев (революционер)
Димитър Петров Краев е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Димитър Краев (революционер)
Димитър Карамфилович
Димитър (Димче) Петрушев (Петрушов, Петров) Карамфилович е български обществен деец, революционер и политик.
Виж Княжество България и Димитър Карамфилович
Димитър Каданов (анатом)
Димитър Димитров Каданов е български лекар и изобретател, член-кореспондент на Българската академия на науките.
Виж Княжество България и Димитър Каданов (анатом)
Димитър Калпазанов
Димитър Иванов Калпазанов е български индустриалец, най-малкият син на фабриканта Иван Калпазанов и Велика Стоянова.
Виж Княжество България и Димитър Калпазанов
Димитър Косев (кмет)
Димитър Начев Косев е български учител, съдия и политик.
Виж Княжество България и Димитър Косев (кмет)
Димитър Кондов
Димитър Петров Кондов е български политик от БРСДП, по-късно от БРСДП (т.с.) и БКП (т.с.).
Виж Княжество България и Димитър Кондов
Димитър Панов
Димитър Панов Иванов е български актьор.
Виж Княжество България и Димитър Панов
Димитър Пешев
Паметна плоча на дома, в който Пешев живее от 1939 до 1973 г. Димитър Йосифов Пешев е български политик, известен със своята роля за спасяването на българските евреи.
Виж Княжество България и Димитър Пешев
Димитър Петков
Димитър Николов Петков е български политик, лидер на Народнолибералната партия.
Виж Княжество България и Димитър Петков
Димитър Ризов
Димитър Христов Ризов е български революционер, общественик, политик, публицист и дипломат.
Виж Княжество България и Димитър Ризов
Димитър Съсълов (историк)
Димитър Димитров Съсълов (или Съселов) е български юрист, публицист и историк.
Виж Княжество България и Димитър Съсълов (историк)
Димитър Стоевски
Димитър Стоевски (истинско име: Динчо Стоев Чолаков) е български писател, драматург и преводач главно на произведения от немската художествена литература.
Виж Княжество България и Димитър Стоевски
Димитър Спространов (революционер)
Димитър Ставрев Спространов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Димитър Спространов (революционер)
Димитър Селвели
Димитър Селвели е български политик, кмет на Русе, водач на Консервативната партия в града.
Виж Княжество България и Димитър Селвели
Димитър Трайкович
Димитър Трайков (Трайкович) Чернев е български общественик, революционер и политик от следосвобожденска България.
Виж Княжество България и Димитър Трайкович
Димитър Теохаров
Димитър Манолов Теохаров е български политик, бивш кмет на Русе.
Виж Княжество България и Димитър Теохаров
Димитър Филов
Подполковник Димитър Генков Филов е български военен и активен деец при Съединението, един от основателите на съвременната българска армия.
Виж Княжество България и Димитър Филов
Димитър Хаджикоцев
Димитър Николов Хаджикоцев е български политик.
Виж Княжество България и Димитър Хаджикоцев
Димитър Мирев
Димитър Андреев Мирев е български учен в областта на неорганичната химия.
Виж Княжество България и Димитър Мирев
Димитър Зографов (политик)
Димитър Иванов Зографов или Зографски е български политик от БЗНС.
Виж Княжество България и Димитър Зографов (политик)
Димитър Бъров
Димитър Симеонов Бъров е български юрист и политик от Демократическия сговор, министър на търговията, промишлеността и труда през 1937-1938 година.
Виж Княжество България и Димитър Бъров
Димитър Бракалов
Димитър Тодоров Бракалов е български общественик, 5-и и 20-и кмет на Бургас.
Виж Княжество България и Димитър Бракалов
Димитър Бабев
Димитър Георгиев Бабев е български поет, публицист, драматург, литературен критик и преводач.
Виж Княжество България и Димитър Бабев
Димитър Бакърджиев
Димитър Бакърджиев е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Димитър Бакърджиев
Димитър Върбанов
Димитър Цветков Върбанов е български строителен инженер и учен.
Виж Княжество България и Димитър Върбанов
Димитър Греков
Димитър Панайотов Греков е български политик и юрист, деец на Консервативната и Народнолибералната партия, министър-председател на България от 19 януари до 1 октомври 1899 г.
Виж Княжество България и Димитър Греков
Димитър Ганев (политик)
Димитър Ганев Върбанов е български политик от БКП.
Виж Княжество България и Димитър Ганев (политик)
Димитър Гичев
Димитър Любомиров Гичев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на земеделието и държавните имоти през 1931 – 1932 година, министър на търговията, промишлеността и труда през 1932 – 1934 година и министър без портфейл в правителството на Муравиев (2 – 9 септември 1944).
Виж Княжество България и Димитър Гичев
Димитър Горов
Димитър Иванов Горов е български търговец, деец на българското революционно движение.
Виж Княжество България и Димитър Горов
Димитър Душанов
Харалампи Златанов, Бабаджанов, Димко Хаджииванов, Иван Войводов, Александър Люцканов, Константин Хаджикалчев, Стефан Стамболов, Георги Омчев, Васил Диамандиев, Светослав Миларов, Хр.
Виж Княжество България и Димитър Душанов
Димитър Димитриев
Димитър Димитриев е бивш български футболист, нападател.
Виж Княжество България и Димитър Димитриев
Димитрий Михайлов
Димитрий Михайлов – Казак е български либерал, кмет на Дупница.
Виж Княжество България и Димитрий Михайлов
Доспат
Доспа̀т е град в Южна България.
Виж Княжество България и Доспат
Дочо Михайлов
Паметник на Дочо Михайлов в град Силистра през 2008 г. Дочо Михайлов е революционер и политически деец, сред ръководителите на добруджанското освободително движение.
Виж Княжество България и Дочо Михайлов
Добри Немиров
Автограф на Добри Немиров Добри Харалампиев Зарафов е български писател, известен под псевдонима Добри Немиров.
Виж Княжество България и Добри Немиров
Добрио Ганчев
Даскал Добрио Ганчев е деец на българското националноосвободително движение.
Виж Княжество България и Добрио Ганчев
Деян Димитров
Деян Мицков Димитров — Карпата е български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Княжество България и Деян Димитров
Дечко Узунов
Гробът на Дечко Узунов в Централните софийски гробища Дечко Христов Узунов е български художник, един от най-големите майстори на съвременната българска живопис.
Виж Княжество България и Дечко Узунов
Дебръщица
„Света Неделя“ Дѐбръщица, изписвано също като Дебращица, е село в Южна България, област Пазарджик, община Пазарджик.
Виж Княжество България и Дебръщица
Девин
Девин (до 1934 г. Дьовленъ) е град в Южна България, административен център на община Девин.
Виж Княжество България и Девин
Деветоавгустовски преврат
Дворецът на княз Александър I Батенберг, където е арестуван (гравюра от неизвестен автор) Деветоавгустовският преврат е военен преврат в Княжество България от лятото на 1886 година.
Виж Княжество България и Деветоавгустовски преврат
Евтимий Кръстев
Евтимий е български духовник, архимандрит.
Виж Княжество България и Евтимий Кръстев
Евгения Димиева
Евгения Николова Димиева е българска просветна деятелка от Търново.
Виж Княжество България и Евгения Димиева
Евгений Босилков
Епископ Евгений Левиджов Босилков е български католически духовник, монахпасионист, блажен.
Виж Княжество България и Евгений Босилков
Евдокия Българска
Княгиня Евдокия Българска, херцогиня Саксонска (Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария) е дъщеря на цар Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, сестра на цар Борис III и княз Кирил и зълва на царица Йоанна Савойска.
Виж Княжество България и Евдокия Българска
Евлоги Георгиев
Евлоги Георгиев Недев е български предприемач, смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на XIX век.
Виж Княжество България и Евлоги Георгиев
Екатерина Ненчева
Екатерина Димитрова Ненчева (Ekaterina Dimitrova Nencheva; * 1 май 1885 в Троян; † 9 февруари 1920 в Пловдив) е българска поетеса.
Виж Княжество България и Екатерина Ненчева
Еким Бончев
Еким Стефанов Бончев е български геолог и университетски преподавател, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките.
Виж Княжество България и Еким Бончев
Елиас Канети
Елиас Канети (Elias Canetti) е немскоезичен писател (белетрист, есеист, драматург), роден в Русе, България от сефарадско-еврейски произход.
Виж Княжество България и Елиас Канети
Елена Хранова
Елена Кирова Хранова е българска актриса.
Виж Княжество България и Елена Хранова
Емануил Манолов
Емануил Иванов Манолов е български композитор.
Виж Княжество България и Емануил Манолов
Емануил Габровски
Емануил К.
Виж Княжество България и Емануил Габровски
Емил Коралов
Емил Дончев Станчев, по-известен под псевдонима Емил Коралов, е български писател, дебютирал с драматични романи през 30-те години на XX век и достигнал най-високо признание за романите „Нова летопис“ и „Чинарите зашумяха“.
Виж Княжество България и Емил Коралов
Емил Марков
Емил Марков Марков е политически и военен деец на БРП (к).
Виж Княжество България и Емил Марков
Емона
Емóна е село в Източна България.
Виж Княжество България и Емона
Енчо Стайков
Енчо Стайков с поета Никола Фурнаджиев, 1924 г. Енчо Стайков Стайков е политик от Българската комунистическа партия.
Виж Княжество България и Енчо Стайков
Енчо Тагаров
Енчо Антонов Тагаров е български актьор.
Виж Княжество България и Енчо Тагаров
Лъчезар Станчев
Лъчезар Дончев Станчев е писател, поет, автор на литература за деца и за възрастни, преводач, наречен от Валери Петров „поета на усмивката“.
Виж Княжество България и Лъчезар Станчев
Любен Диков
Любен Ангелов Диков е български юрист и общественик, министър на правосъдието през 1935 година.
Виж Княжество България и Любен Диков
Луис Войткевич
Акт на въстаниците, разпределящ задълженията на общото командване, въстаниците и войводите, подписан от „главни командантъ на 2-ро отдел. Л. Войткевичъ“ Луис или Лю̀двик Войткѐвич (Ludwik Wojtkiewicz; Louis Wojtkiewicz) e руски офицер (майор), поляк по произход.
Виж Княжество България и Луис Войткевич
Лазар Парашкеванов
Лазар Парашкеванов е български архитект.
Виж Княжество България и Лазар Парашкеванов
Лазар Добрич
Лазар Иванов Добрич е български цирков артист, педагог и режисьор, един от най-изтъкнатите дейци на българското цирково изкуство, допринесъл за развитието и международния му авторитет.
Виж Княжество България и Лазар Добрич
Лазар Донков
Паметна плоча, Етър Лазар Иванов Донков е български етнограф и художник, създател и пръв директор на архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ край Габрово.
Виж Княжество България и Лазар Донков
Лази
Лàзи, чани (самоназвания – лаз, лазепе) са народ.
Лична уния
Личната уния е политически съюз на два или повече субекта, които в международно отношение се смятат за отделни държави, но поради установен закон споделят един и същ държавен глава.
Виж Княжество България и Лична уния
Либерална партия (Източна Румелия)
Либералната партия, или Казионната партия, е политическа партия в Източна Румелия, съществувала от 1879 г.
Виж Княжество България и Либерална партия (Източна Румелия)
Лом
Лом е град в област Монтана, Северозападна България.
Левента
Левента е хълм, разположен южно от град Русе.
Виж Княжество България и Левента
Леонид Соболев
Леонид Николаевич Соболев е руски генерал, участник в Руско-турската война от 1877 – 1878 и 6-и министър-председател на България от юни 1882 до септември 1883 година.
Виж Княжество България и Леонид Соболев
Йосиф Ковачев
Йосиф Антонов Ковачев или Ковачов е виден български учен, педагог, обществен и държавен деец, депутат, кмет на София, действителен член на Българското книжовно дружество от 1884 г.
Виж Княжество България и Йосиф Ковачев
Йосиф Хербст
Йосиф Яков Хербст е български журналист и общественик.
Виж Княжество България и Йосиф Хербст
Йосиф Варненски и Преславски
Йосиф е български духовник, варненски и преславски митрополит на Българската православна църква от 1937 до 1988 година.
Виж Княжество България и Йосиф Варненски и Преславски
Йордан Ковачев
Йордан Методиев Ковачев е поет, преводач и юрист, както и виден български толстоист предан на идеята за по-справедлив и съвършен свят, вегетарианец, въздържател, читалищен и кооперативен деец, есперантист, основател на Лигата за защита на човешките права.
Виж Княжество България и Йордан Ковачев
Йордан Стубел
Йордан Иванов Бакалов с псевдоним Йордан Стубел е известен най-вече с произведенията си за деца, в които съчетава безобидния хумор с иронията.
Виж Княжество България и Йордан Стубел
Йордан Мечкаров
Йордан Стоименов Мечкаров е български журналист, преводач и дипломат.
Виж Княжество България и Йордан Мечкаров
Йонас Басанавичус
Йо́нас Басана́вичус (литовски: Jonas Basanavičius, руски и български: Иван Басанович, 23 ноември 1851, Ожкабаляй, Русия – днес Литва – 16 февруари 1927, Вилно) е литовски лекар, учен, политик, деец на литовското национално възраждане, български общественик.
Виж Княжество България и Йонас Басанавичус
1 юни
1 юни е 152-рият ден в годината според григорианския календар (153-ти през високосна).
Виж Княжество България и 1 юни
1 януари
1 януари е 1-вият ден в годината според григорианския календар.
Виж Княжество България и 1 януари
13 юли
13 юли е 194-тият ден в годината според григорианския календар (195-и през високосна година).
Виж Княжество България и 13 юли
13 декември
13 декември е 347-ият ден в годината според григорианския календар (348-и през високосна година).
Виж Княжество България и 13 декември
16 февруари
16 февруари е 47-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Княжество България и 16 февруари
17 април
17 април е 107-ият ден в годината според григорианския календар (108-и през високосна).
Виж Княжество България и 17 април
1879
Снимка на първото българско правителство, 1879. Експонат на НИМ.
1885
Първият небостъргач в света.
19 септември
19 септември е 262-рият ден в годината според григорианския календар (263-ти през високосна).
Виж Княжество България и 19 септември
19 март
19 март е 78-ият ден в годината според григорианския календар (79-и през високосна година).
Виж Княжество България и 19 март
19 октомври
19 октомври е 292-рият ден в годината според григорианския календар (293-ти през високосна).
Виж Княжество България и 19 октомври
2 юни
2 юни е 153-тият ден в годината според григорианския календар (154-ти през високосна година).
Виж Княжество България и 2 юни
2 август
2 август е 214-ият ден в годината според григорианския календар (215-и през високосна).
Виж Княжество България и 2 август
22 август
22 август е 234-тият ден в годината според григорианския календар (235-и през високосна).
Виж Княжество България и 22 август
23 юни
23 юни е 174-тият ден в годината според григорианския календар (175-и през високосна година).
Виж Княжество България и 23 юни
23 май
23 май е 143-тият ден в годината според григорианския календар (144-ти през високосна).
Виж Княжество България и 23 май
24 август
24 август е 236-ият ден в годината според григорианския календар (237-и през високосна година).
Виж Княжество България и 24 август
25 юни
25 юни е 176-ият ден в годината според григорианския календар (177-и през високосна).
Виж Княжество България и 25 юни
26 юни
26 юни е 177-ият ден в годината според григорианския календар (178-и през високосна).
Виж Княжество България и 26 юни
26 май
26 май е 146-ият ден в годината според григорианския календар (147-и през високосна).
Виж Княжество България и 26 май
28 септември
28 септември е 271-вият ден в годината според григорианския календар (272-ри през високосна).
Виж Княжество България и 28 септември
29 юли
29 юли е 210-ият ден в годината според григорианския календар (211-ви през високосна година).
Виж Княжество България и 29 юли
29 януари
29 януари е 29-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Княжество България и 29 януари
3 април
3 април е 93-тият ден в годината според григорианския календар (94-ти през високосна).
Виж Княжество България и 3 април
30 септември
30 септември е 273-тият ден в годината според григорианския календар (274-ти през високосна).
Виж Княжество България и 30 септември
31 декември
31 декември е последният ден в годината според григорианския календар, 365-и подред (366-и през високосна година).
Виж Княжество България и 31 декември
4 юни
4 юни е 155-ият ден в годината според григорианския календар (156-и през високосна).
Виж Княжество България и 4 юни
4 август
4 август е 216-ият ден в годината според григорианския календар (217-и през високосна).
Виж Княжество България и 4 август
4 ноември
4 ноември е 308-ият ден в годината според григорианския календар (309-и през високосна година).
Виж Княжество България и 4 ноември
5 септември
5 септември е 248-ият ден в годината според григорианския календар (249-и през високосна година).
Виж Княжество България и 5 септември
6 септември
6 септември е 249-ият ден в годината според григорианския календар (250-и през високосна година).
Виж Княжество България и 6 септември
7 юли
7 юли е 188-ият ден в годината според григорианския календар (189-и през високосна година).
Виж Княжество България и 7 юли
8 септември
8 септември е 251-вият ден в годината според григорианския календар (252-ри през високосна година).
Виж Княжество България и 8 септември
8 октомври
8 октомври е 281-вият ден в годината според григорианския календар (282-ри през високосна).
Виж Княжество България и 8 октомври
, Коста Лулчев, Костадин Халачев, Кочо Матев, Козица (област Търговище), Колю Фичето, Кольо Карагьозов, Константин Кисимов, Константин Константинов (музиколог), Константин Кондов, Константин Стоилов, Константин Бонев, Константин Георгиев Попов, Константин Доганов, Констанца Кирова, Констанца Ляпчева, Кестен (село), Първенец (област Пловдив), Пьотър Паренсов, Пчински окръг, Правителства на България, Правителство на Казимир Ернрот, Правителство на Климент 1, Правителство на Климент 2, Правителство на Константин Стоилов 1, Правителство на Константин Стоилов 2, Правителство на Константин Стоилов 3, Правителство на Петър Гудев, Правителство на Петко Каравелов 1, Правителство на Петко Каравелов 2, Правителство на Петко Каравелов 3, Правителство на Петко Каравелов 4, Правителство на Александър Малинов 1, Правителство на Рачо Петров 1, Правителство на Рачо Петров 2, Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3, Правителство на Стефан Стамболов, Правителство на Тодор Иванчов 1, Правителство на Тодор Иванчов 2, Правителство на Тодор Бурмов, Правителство на България (1881 – 1882), Правителство на Васил Радославов 1, Правителство на Драган Цанков 1, Правителство на Драган Цанков 2, Правителство на Драган Цанков 3, Правителство на Димитър Петков, Правителство на Димитър Станчов, Правителство на Димитър Греков, Правителство на Леонид Соболев, Протопопинци (община Цариброд), Провадия, Продан Тишков – Чардафон, Преброявания на населението в България, Паскашия, Парламентарни избори в България, Павел Костов, Павел Плеве, Павел Шатев, Павел Метеоров, Павел Желязков, Панталей Хранов, Панайот Карамфилович, Панайот Байчев, Пандели Кисимов, Пане Прошев, Пиротски окръг, Планиница (община Цариброд), Поток (село), Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО, Петър Кузманов, Петър Карапетров (историк), Петър Панчевски, Петър Аврамов (хаджия), Петър Найчев, Петър Нешев, Петър Станчев, Петър Цончев, Петър Янев, Петър Мутафчиев, Петър Милев (революционер), Петър Бакалов, Петър Берковски, Петър Габровски, Петър Гочев, Петър Детев, Петърлаш, Петрич, Петрич (село), Петревене, Петвар, Петко Кунин, Петко Каравелов, Петко Койчев, Петко Петков (политик), Петко Напетов, Петко Росен, Петко Стайнов (композитор), Петко Стоянов (министър), Петко Славейков, Петко Тодоров, Петко Енев, Пеко Таков, Пелин Велков, Освобождение на България, Осиково (област Смолян), Отношения между България и САЩ, Органически устав на Източна Румелия, Ориент Експрес, Обявяване на независимостта на България, Общини в България, Ованес Съваджъян, Окръг, Околия, Аспарух Темелков, Асен Карастоянов, Асен Киселинчев, Асен Павлов, Асен Панчев, Асен Пешев – Капуй, Асен Разцветников, Асен Северинкин, Асен Даскалов, Атанас Попов (художник), Атанас Ников, Атанас Узунов (майор), Атанас Москов, Атанас Грозданов, Атанас Дуков, Ахмед ага Тъмръшлията, Арнолд Ремлинген, Автономия за Македония и Одринско, Август фон Розентал, Агапий Войнов, Александър, Александър I Български, Александър Каулбарс, Александър Кисьов, Александър Ковачев, Александър Панайотов, Александър Обретенов, Александър Тимлер, Александър Жендов, Александър Буйнов, Александър Ботев, Александър Богориди, Александър Гиргинов, Александър Дондуков-Корсаков, Алекси Квартирников, Антим I, Антон (село), Антон Червенаков, Антон Маринович, Антонин Колар, Анастас Тотев, Англо-руско споразумение (1878), Англо-австроунгарско споразумение (1878), Ангел Каралийчев, Ангел Тодоров (актьор), Ангел Чаушев, Ангел Чалъков, Ангел Янкулов, Ангел Държански, Андрей Нюйоркски, Андрей Георгов, Андрей Ляпчев, Андон Жостов, Насте Стоянов, Население на България, Наум Петров Буфчето, Наум Тюфекчиев, Наум Миладинов, Начево, Народна партия (Източна Румелия), Народно опълчение, Надежда (княгиня), Найден Николов, Найден Геров, Нико Попов, Никола Кръстников, Никола Ковачев (кмет на Русе), Никола Козлев, Никола Павлов (политик), Никола Попов (актьор), Никола Попов (комунист), Никола Обрешков, Никола Найденов, Никола Сукнаров, Никола Цветковски, Никола Чолаков, Никола Маринов (художник), Никола Митрев, Никола Бацаров, Никола Гръблев, Никола Ганушев, Никола Геройски, Никола Генчев, Николай Каулбарс, Николай Павлович, Николай Райнов, Николай Хрелков, Николаевка, Нинко Стефанов, Нотариус, Несла, Недялка Симеонова, Неделя Петкова, Неделище, Ненко Балкански, Ръжево Конаре, Руси Русев (министър на правосъдието), Руска империя, Руски паметник, Руско-турска война (1877 – 1878), Руско-австроунгарски преговори (1878), Русофилство, Русофобия, Русе, Рубен Аврамов, Рачо Петров, Раданово, Ради Найденов (политик), Ради Иванов, Ради Василев, Радко Димитриев, Радейна, Разцепление на ВМОРО, Разлог, Райчо Попхристов, Райчо Славков, Райко Алексиев, Райко Даскалов, Райко Дамянов, Райна Касабова, Райна Георгиева, Ран Босилек, Регионален исторически музей (Пловдив), Режим на пълномощията, Сърнино (област Добрич), Съединение на Източна Румелия с Княжество България, Строителите на съвременна България, Стамен Панчев, Станчо Чолаков, Стою Неделчев-Чочоолу, Стоян Костов, Стоян Омарчевски, Стоян Романски, Стоян Чомаков, Стоян Загорски, Стоян Бъчваров (революционер), Стоян Венев, Стоимен Хаджиангелов, Стойчо Старирадев, Стойчо Мошанов, Стоманеците, Стефан Клечков, Стефан Константинов, Стефан Стамболов, Стефан Станимиров, Стефан Савов (актьор), Стефан Салгънджиев, Стефан Тошев, Стефан Марков, Стефан Македонски, Стефан Мокрев, Стефан Мешков, Стефан Илчев (езиковед), Стефан Гъдуларов, Стефан Гевгалов, Стефан Даскалов, Сфрагистика, Сръбско-българска война, Сава Киров, Сава Илиев, Сава Гановски, Сава Доброплодни, Саздо Иванов, Санстефански мирен договор, Свети Влас, Симо Соколов, Симеон Ангелов, Симеон Златев, Симеон Варненски и Преславски, Служба „Военна информация“, Славчо Пирчев, Славчо Загоров, Смиловци (община Цариброд), Смолник, София, Солунска афера, Солунска българска мъжка гимназия, Сопот, Спас Жостов, Спиро Костов, Спиро Хаджиев, Спиро Иванов, Спиро Гулабчев, Седларево, Седма пехотна рилска дивизия, Селча, Търговищенци, Търновска българска община, Търновска конституция, Турци, Трайче Кочков, Трайче Танев, Тракийски въпрос, Трифон Пашов, Трибутарно княжество, Триград, Трета българска държава, Таско Стоилков, Тачо Даскалов, Табан, Тале Кръстев, Тинко Симов, Тодор Коларов, Тодор Паница, Тодор Ангелов, Тодор Стоянов (революционер), Тодор Хаджиев, Тодор Мазаров, Тодор Икономов, Тодор Бурмов, Тодор Боров, Тодор Гатев, Тодор Герасимов, Тома Кърджиев, Тома Пожарлиев, Тонка Обретенова, Топханенски акт, Темелко Ненков, Теодора Райкова-Ковачева, Учредително събрание, Фриц Цвики, Фани Попова-Мутафова, Филипови (осойски род), Фердинанд фон Хохщетер, Феликс Каниц, Христо Караминков (Бунито), Христо Попов (агроном), Христо Петров, Христо Пеев (архитект), Христо Статев, Христо Стоянов (кмет на Русе), Христо Стоянов (политик), Христо Топракчиев, Христо Цокев, Христо Михайлов, Христо Иванов (Големия), Христо Иванов – Малкия, Христо Илиев (летец), Христо Бърдаров (капитан), Христо Белчев, Христо Герчев, Харитон Карпузов, Хайнрих Макс, Цацаровци (Софийска област), Цачо Сяров, Цар на българите, Царство България, Цариброд, Цанко Лавренов, Цветан Недков, Цветан Генев, Цветко Самарджиев, Цола Драгойчева, Цеко Петков, Чавдар (област Смолян), Чавдар Мутафов, Чеканец (Софийска област), Ченгер, Чепърлянци, Шумен, Юрдан Ненов, Южна Добруджа, Ягодина, Яко Доросиев, Ялботина, Ямболски отряд, Янко Стоянов, Янко Янев (писател), Яне Сандански, Мъзгош, Мугла, Матвей Вълев, Мария-Луиза Бурбон-Пармска, Марин Маринов (офицер), Марко Павлов (революционер), Марко Рясков, Марко Фридман, Марко Цепенков, Македонски въпрос, Македонски глас (дружество), Маньо Стоянов, Манолаки Ташев, Мистер Сенко, Митьо Ганев, Михаил Кремен, Михаил Календеров, Михаил Кантакузин, Михаил Хилков, Михаил Шекерджиев, Михаил Геновски, Михаил Даев, Михаил Димитров, Михаил Дончев, Михаил Йовов, Милутин Гарашанин, Мими Балканска, Мина Тодорова, Министър-председател на България, Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията на България, Младши лейтенант, Младен Стоянов, Методий Кусев, Методий Попов, Методий Лолов, Мерхамли, Международен панаир Пловдив, Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония, История на България, История на Варна, История на Дупница, Исак Даниел, Иржи Прошек, Иван Калпазанов, Иван Костов (журналист), Иван Котков, Иван Арабаджията, Иван Андонов (революционер), Иван Ненов, Иван Стойчев, Иван Стефанов (икономист), Иван Сарафов, Иван Хаджимарчев, Иван Чичовски, Иван Черепов, Иван Шумков, Иван Манев, Иван Михайлов (генерал), Иван Иванов (кмет), Иван Илимонков, Иван Багрянов, Иван Богоров, Иван Бешков, Иван Велков (археолог), Иван Грозев (предприемач), Иван Гологанов, Иван Генадиев, Иван Георгиев (агроном), Иван Данчов (архитект), Иван Данев, Иван Димов (актьор), Иван Дочев, Иван Лесовой, Източна Румелия, Източнорумелийска милиция, Източен въпрос, Изатовци, Избеглии, Икономическа история на България, Иларион Ловчански, Илия Кожухаров, Илия Петров, Илия Христович, Илия Бешков, Илинден (роман), Илинденско-Преображенско въстание, Жана Гендова, Жидилово, Жижево, Жечо Чанков, Жедилово, Жеко Велчев, Желю войвода, Железопътен транспорт в България, За храброст, Захарий Стоянов, Зджислав Зембжуски, Златина Недева, Змеица, Зоя Ставрева, Зорка Йорданова, Българска армия, Български таен централен революционен комитет, Български червен кръст, Български бежански въпрос, Български лев, Българско възраждане, България, Българо-сръбски договор (1904), Българо-турска спогодба (1904), Българо-османски войни, Бургас, Буйново (област Смолян), Бребевница, Батенберг (род), Барутин, Байлово, Балканска криза (1908 – 1909), Балкански съюз, Баньо Маринов, Битка на Ножот, Благой Иванов, Босилеград, Боян Каменов, Боян Панайотов, Боян Пенев, Боян Смилов, Боян Икономов, Боян Българанов, Боян Болгар, Боян Дановски, Ботевград, Борба (1885), Борис Караконовски, Борис Ангелушев, Борис Ставрев, Борис Сарафов, Борис Тасков, Борис Тиков, Борис Илиев, Борис Богданов (политик), Борис Георгиев (художник), Борис Денев, Божил Бранков, Бой при Колуница, Бой при Трън, Бой при Бански дол, Болгар Багрянов, Болев дол, Берлински договор, Берлински конгрес, Беден, Бела паланка, Бенджамин Дизраели, Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Вълчо Иванов, Вълко Димитров, Вучи дел, Враца, Временно руско управление, Васал, Васил Карагьозов, Васил Караконовски, Васил Киселков, Васил Радославов, Васил Стоянов (поет), Васил Чолаков, Васил Митаков, Васил Миков, Васил Икономов, Васил Владев, Васил Гендов, Васил Друмев, Васил Данаджиев, Васил Левски (област Пловдив), Васил Йонков – Гложенеца, Василий Немирович-Данченко, Василка Генадиева, Ваташа, Вакарел, Височки Одоровци, Висок (котловина), Видинска синагога, Виктор Котелников, Виктория Ангелова-Винарова, Владимир Кусев, Владимир Крилов, Владимир Полянов, Владимир Роге, Владимир Трандафилов, Владимир Черкаски, Владимир Заимов, Владимир Димитров – Майстора, Владо Черноземски, Водни пад, Войняг, Веселин Стайков, Ветеринарна медицина, Вера Иванова-Мавродинова, Вергил Димов, Величка Хашнова, Велико Търново, Гьорче Петров, Гьоврен, Грълска падина, Градине, Григор Загорски, Габра, Габрово, Габер (Софийска област), Гаврил Кръстевич, Главен прокурор на България, Господин Славов, Господин Баирков, Гошка Дацов, Гоце Делчев, Горни Коритен, Горно Александрово, Герасим Рилски, Герб на България, Гено Матеев, Гео Милев, Георги Караславов, Георги Караискаки, Георги Каракашев, Георги Константинов (революционер), Георги Овчаров, Георги Атанасов (илюстратор), Георги Атанасович, Георги Аврамов (партизанин), Георги Агура, Георги Наджаков, Георги Странски, Георги Стаматов (актьор), Георги Стефанов и Синове, Георги Тишев, Георги Чомаков, Георги Шейтанов (анархист), Георги Манев (физик), Георги Желязкович, Георги Зимбилев, Георги Златев-Черкин, Георги Брадистилов, Георги Веселинов (зограф), Георги Друмохарски, Георги Дамянов, Георги Данчов, Георги Димитров, Георги Емануилов, Държавен съвет на Княжество България, Дупница, Драган Цанков, Драган Манчов, Дреатин, Данаил Николаев, Дирекция на вътрешните работи на Източна Румелия, Димчо Дебелянов, Димитър Кушев, Димитър Краев (революционер), Димитър Карамфилович, Димитър Каданов (анатом), Димитър Калпазанов, Димитър Косев (кмет), Димитър Кондов, Димитър Панов, Димитър Пешев, Димитър Петков, Димитър Ризов, Димитър Съсълов (историк), Димитър Стоевски, Димитър Спространов (революционер), Димитър Селвели, Димитър Трайкович, Димитър Теохаров, Димитър Филов, Димитър Хаджикоцев, Димитър Мирев, Димитър Зографов (политик), Димитър Бъров, Димитър Бракалов, Димитър Бабев, Димитър Бакърджиев, Димитър Върбанов, Димитър Греков, Димитър Ганев (политик), Димитър Гичев, Димитър Горов, Димитър Душанов, Димитър Димитриев, Димитрий Михайлов, Доспат, Дочо Михайлов, Добри Немиров, Добрио Ганчев, Деян Димитров, Дечко Узунов, Дебръщица, Девин, Деветоавгустовски преврат, Евтимий Кръстев, Евгения Димиева, Евгений Босилков, Евдокия Българска, Евлоги Георгиев, Екатерина Ненчева, Еким Бончев, Елиас Канети, Елена Хранова, Емануил Манолов, Емануил Габровски, Емил Коралов, Емил Марков, Емона, Енчо Стайков, Енчо Тагаров, Лъчезар Станчев, Любен Диков, Луис Войткевич, Лазар Парашкеванов, Лазар Добрич, Лазар Донков, Лази, Лична уния, Либерална партия (Източна Румелия), Лом, Левента, Леонид Соболев, Йосиф Ковачев, Йосиф Хербст, Йосиф Варненски и Преславски, Йордан Ковачев, Йордан Стубел, Йордан Мечкаров, Йонас Басанавичус, 1 юни, 1 януари, 13 юли, 13 декември, 16 февруари, 17 април, 1879, 1885, 19 септември, 19 март, 19 октомври, 2 юни, 2 август, 22 август, 23 юни, 23 май, 24 август, 25 юни, 26 юни, 26 май, 28 септември, 29 юли, 29 януари, 3 април, 30 септември, 31 декември, 4 юни, 4 август, 4 ноември, 5 септември, 6 септември, 7 юли, 8 септември, 8 октомври.