Съдържание
46 отношения: Кубрат Сакскобургготски, Кардам Сакскобургготски, Калина Сакскобургготска, Кирил Преславски, Кирил Сакскобургготски, Клотилда фон Саксония-Кобург и Гота, Княгиня Клементина (болница в София), Пресвето сърце Исусово (Раковски), Паметник на приморците, паднали в Сръбско-българската война, Почетни граждани на Пловдив, Август фон Сакс-Кобург-Гота, Александър Стамболийски (булевард в София), Анна Александрова дьо Сен Кристоф, Надежда (княгиня), Робер дьо Бурбулон, Самуил Нутини, Свети Йосиф (София), Симеон Сакскобургготски, Софиянци, Труд (село), Тимотей Строна, Успение Богородично (Габрово), Фердинанд I Български, Фердинанд Филип Сакскобургготски, Фердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд, Маргарета Клементина Австрийска, Мария Амалия Бурбон-Двете Сицилии, Мария Луиза Българска, Мария-Луиза Бурбон-Пармска, Максимилиан Емануил Баварски, Бурбони, Борис III, Болници в България, Девети пехотен пловдивски полк, Евдокия Българска, Елеонора Българска, Лудвиг Август фон Саксония-Кобург и Гота, Лудвиг Гастон фон Саксония-Кобург и Гота, Луи-Филип, Луиза Бурбон-Орлеанска, Леополд I (Белгия), Леополд II (Белгия), Йозеф Карл Лудвиг Австрийски, 16 февруари, 1817, 3 юни.
Кубрат Сакскобургготски
Д-р Кубрат Сакскобургготски или Кубрат Панагюрски (Kubrat de Sajonia-Coburgo-Gotha y Gómez-Acebo, Kubrat de Bulgaria) е български княз и испански лекар хирург, трети син на цар Симеон II и съпругата му царица Маргарита.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Кубрат Сакскобургготски
Кардам Сакскобургготски
Кардам Сакскобургготски или Кардам Търновски (Kardam de Sajonia-Coburgo-Gotha y Gómez-Acebo, Kardam de Bulgaria) е български княз и испански икономист, първороден син на цар Симеон II и царица Маргарита.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Кардам Сакскобургготски
Калина Сакскобургготска
Калина Сакскобургготска (Kalina de Sajonia-Coburgo-Gotha y Gómez-Acebo, Kalina de Bulgaria) е българска княгиня, пето дете и единствена дъщеря на последния български цар (1943 – 1946) и министър-председател (2001 – 2005) на България Симеон II и царица Маргарита.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Калина Сакскобургготска
Кирил Преславски
Кирил (Кирил ХайнрихФранц Лудвиг Антон Карл Филип), официално – Негово Царско Височество Кирил, ''княз'' Преславски, княз Български, принц Сакс-Кобург и Гота и херцог Саксонски (17 ноември 1895 – 2 февруари 1945 г.), е син на цар Фердинанд I, брат на цар Борис III и княгините Евдокия и Надежда.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Кирил Преславски
Кирил Сакскобургготски
Кирил Сакскобургготски или Кирил Преславски (Kyril de Sajonia-Coburgo, Kyril de Bulgaria; Kyril Saxe-Coburg) е български княз и испано-британски финансист и икономист, втори син на последния български цар (1943 – 1946) и министър-председател на България (2001 – 2005) Симеон II и на царица Маргарита.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Кирил Сакскобургготски
Клотилда фон Саксония-Кобург и Гота
Мария Аделхайд Амалия Клотилда фон Саксония-Кобург и Гота (Marie Adelheid Amalie Clotilde von Sachsen-Coburg und Gotha; * 8 юли 1846, Ньой сюр Сен, Франция; † 3 юни 1927, Alcsút, Унгария) е принцеса от рода Сакс-Кобург и Гота-Кохари, католическа странична линия на Сакс-Кобург и Гота, и чрез женитба ерцхерцогиня на Австрия.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Клотилда фон Саксония-Кобург и Гота
Княгиня Клементина (болница в София)
Католическата болница „Княгиня Клементина“ или Международната католическа болница в София, е съществувала от края на XIX в.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Княгиня Клементина (болница в София)
Пресвето сърце Исусово (Раковски)
„Пресвето сърце Исусово“ е християнска църква в град Раковски, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Пресвето сърце Исусово (Раковски)
Паметник на приморците, паднали в Сръбско-българската война
Паметникът на приморците, паднали в Сръбско-българската война е войнишки паметник във Варна.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Паметник на приморците, паднали в Сръбско-българската война
Почетни граждани на Пловдив
Знамето на Пловдив „Почетен гражданин на град Пловдив“ е звание, с което Община Пловдив удостоява изтъкнати български и чуждестранни граждани.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Почетни граждани на Пловдив
Август фон Сакс-Кобург-Гота
Принц Август фон Сакс-Кобург и Гота Клементина Орлеанска, ок. 1846 Август фон Сакс-Кобург и Гота, принц Кохари (August Ludwig Viktor von Sachsen-Coburg und Gotha; * 13 юни 1818 във Виена; † 26 юли 1881 в двореца Ебентал, Долна Австрия) е германски принц от католическата линия Сакс-Кобург-Кохари, клон на династията Сакс-Кобург и Гота, и кралски генерал-майор на Саксония.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Август фон Сакс-Кобург-Гота
Александър Стамболийски (булевард в София)
Бул. „Александър Стамболийски“ близо до площад „Св. Неделя“ Булевардът при пресечката с площад „Възраждане“ „Александър Стамболийски“, наричан за кратко и само „Стамболийски“, е централен булевард в София.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Александър Стамболийски (булевард в София)
Анна Александрова дьо Сен Кристоф
Анна Роз Каролин Делфин Жозефин Франсоаз дьо Грено – Станчова (графиня Анна де Грено, Анна Станчова) е италианска графиня, придворна дама на княгиня Клементина, Мария-Луиза и царица Елеонора.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Анна Александрова дьо Сен Кристоф
Надежда (княгиня)
Княгиня Надежда Българска, херцогиня Саксонска (Надежда Клементина Мария Пия Мажелла) (30 януари 1899 – 15 февруари 1958) е последното дете на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, която починала при раждането ѝ.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Надежда (княгиня)
Робер дьо Бурбулон
Граф Робер дьо Бурбулон (Robert de Bourboulon) е френски благородник, личен секретар на Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, а по-късно шамбелан, церемониалмайстор и маршал на двора (до 1904 г.).
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Робер дьо Бурбулон
Самуил Нутини
Самуил Нутини е италиански католически духовник, работил в мисията на капуцините в Софийско-пловдивската епархия в България.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Самуил Нутини
Свети Йосиф (София)
„Свети Йосиф“ е християнска църква, един от най-големите римокатолически храмове в България.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Свети Йосиф (София)
Симеон Сакскобургготски
Симеон Борисов Сакскобургготски (докато е цар, с официална титла Негово Величество Симеон II, цар на българите, или накратко Симеон Втори) е цар на българите в периода 1943 – 1946 г.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Симеон Сакскобургготски
Софиянци
Това е списък на известни личности, свързани с град София.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Софиянци
Труд (село)
Труд е село в Южна България.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Труд (село)
Тимотей Строна
Тимотей Гронда да Строна (Timoteo Gronda da Strona) е италиански католически духовник, мисионер-капуцин в България, поставил основите на латинската католическа енория „Свети Йосиф“ в София.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Тимотей Строна
Успение Богородично (Габрово)
Църквата „Успение Богородично“ e православен храм в центъра на Габрово.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Успение Богородично (Габрово)
Фердинанд I Български
Фѐрдинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 до абдикирането му на 3 октомври 1918 година.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Фердинанд I Български
Фердинанд Филип Сакскобургготски
Принц Филип фон Саксония-Кобург и Гота и съпругата му принцеса Луиза Фердинанд Филип Мария Август Рафаел фон Саксония-Кобург и Гота (Ferdinand PHILIPP Maria August Raphael von Sachsen-Coburg und Gotha; * 28 март 1844 в Париж; † 3 юли 1921 в Кобург) е принц от католическата линия Сакс-Кобург-Кохари, клон на династията Сакс-Кобург и Гота.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Фердинанд Филип Сакскобургготски
Фердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд
Фердинанд Георг Август фон Саксония-Кобург-Заалфелд (Ferdinand Georg August von Sachsen-Coburg-Saalfeld; * 28 март 1785, Кобург; † 27 август 1851, Виена) е принц, херцог на Саксония-Кобург-Заалфелд и генерал на кавалерията на австрийска служба.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Фердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд
Маргарета Клементина Австрийска
Маргарета Клементина Мария Австрийска (Margarethe Klementine Maria Erzherzogin von Österreich; Habsburg–Toscanai Margit Klementina Mária főhercegnő; * 6 юли 1870, Алкзут (Алшутдобоз), Австро-Унгария; † 2 май 1955, Регенсбург) е австрийска ерцхерцогиня от унгарския клон на династията Хабсбург-Лотаринги и чрез женитба княгиня на Турн и Таксис (1890 – 1952).
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Маргарета Клементина Австрийска
Мария Амалия Бурбон-Двете Сицилии
Мария-Амалия Бурбон-Двете Сицилии (Maria Amalia di Borbone-Due Sicilie; * 26 април 1782; † 24 март 1866), е неаполитанска и сицилианска принцеса и кралица на Франция – съпруга на френския крал Луи-Филип.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Мария Амалия Бурбон-Двете Сицилии
Мария Луиза Българска
Княгиня Мария Луиза или Мария Луиза Борисова Сакскобургготска (* 13 януари 1933, София, Царство България) е българска княгиня и княгиня фон Кохари.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Мария Луиза Българска
Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Мария Луиза Бурбон-Пармска, родена Мария Луиза Пия Тереза Анна Фердинанда Франциска Антоанета Маргарита Жозефина Каролина Бианка Лукия Аполония Бурбон-Пармска (Maria Luisa Pia Teresa Anna Ferdinanda Francesca Antonietta Margherita Giuseppina Carolina Bianca Lucia Apollonia di Borbone-Parma; * 17 януари 1870, Рим, Кралство Италия; † 31 януари 1899, София, Княжество България), e принцеса на Парма и Пиаченца, първа съпруга на княз Фердинанд I и българска княгиня.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Максимилиан Емануил Баварски
Максимилиан Емануил Баварски (Maximilian Emanuel Herzog in Bayern; Max Emanuel, Mapperl; * 7 декември 1849, Мюнхен; † 12 юни 1893, Фелдафинг, Щарнбергско езеро, Горна Бавария) е баварски херцог от рода Вителсбахи.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Максимилиан Емануил Баварски
Бурбони
Бурбоните са династия, управлявала Франция, Испания и Южна Италия.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Бурбони
Борис III
Борѝс III Обединител (официално: Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски) е престолонаследник и княз Търновски от раждането си на 30 януари 1894 до 2 октомври 1918 г.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Борис III
Болници в България
Болниците в България са лечебни заведения, в които се предлагат специализирани стационарни и амбулаторни медицински услуги.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Болници в България
Девети пехотен пловдивски полк
Офицери и войници пред военно-полева болница в с. Ортакчи, Гърция, 16 март 1913 г. До жената с бялата дреха е застанал капитан Гурко Мархолев. Офицери от Трета дружина на Девети пехотен пловдивски полк.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Девети пехотен пловдивски полк
Евдокия Българска
Княгиня Евдокия Българска, херцогиня Саксонска (Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария) е дъщеря на цар Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, сестра на цар Борис III и княз Кирил и зълва на царица Йоанна Савойска.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Евдокия Българска
Елеонора Българска
Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса Ройс цу Кьостриц (Eleonore Caroline Gasparine Louise Prinzessin Reuß zu Köstritz) е принцеса на Ройс (постарому Райс или Райска), а като втората съпруга (1908 – 1917) на българския монархФердинанд I става българска княгиня и скоро след това българска царица.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Елеонора Българска
Лудвиг Август фон Саксония-Кобург и Гота
Принц Лудвиг Август и фамилия, 1867 Лудвиг Август Мари Еудес фон Саксония-Кобург и Гота (Ludwig August Marie Eudes Prinz von Sachsen-Coburg und Gotha; * 9 август 1845 в дворец Йо, Франция; † 14 септември 1907 в Карлсбад/Карлови Вари, Чехия) е принц от католическата линия Сакс-Кобург-Кохари на Саксония-Кобург и Гота и императорски бразилски адмирал.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Лудвиг Август фон Саксония-Кобург и Гота
Лудвиг Гастон фон Саксония-Кобург и Гота
Лудвиг Гастон фон Саксония-Кобург и Гота и съпругата му Матилда Баварска, 1900 Лудвиг Гастон и съпругата му Матилда със син им Антониус, ок. 1901 Лудвиг Гастон Клеменс Мария Михаел Габриел Рафаел Гонзага фон Саксония-Кобург и Гота (Ludwig Gaston Klemens Maria Michael Gabriel Raphael Gonzaga Prinz von Sachsen-Coburg und Gotha, Herzog von Sachsen; * 15 септември 1870 в дворец Ебентал, Долна Австрия; † 23 януари 1942 в Инсбрук) е принц от католическата линия Сакс-Кобург-Кохари на Саксония-Кобург и Гота и херцог на Саксония, австрийски офицер и зет на крал Лудвиг III Баварски.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Лудвиг Гастон фон Саксония-Кобург и Гота
Луи-Филип
Луи-Филип (Louis-Philippe) е последният крал на Франция, управлявал от 1830 до 1848 година.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Луи-Филип
Луиза Бурбон-Орлеанска
Луиза Бурбон-Орлеанска е френска принцеса и кралица на Белгия – втора съпруга на белгийския крал Леополд I.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Луиза Бурбон-Орлеанска
Леополд I (Белгия)
Леополд I (Leopold I), с пълно име Леополд Георг Христиан Фридрих(Leopold Georg Christian Friedrich), e първият крал на белгийците (1831 – 1865).
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Леополд I (Белгия)
Леополд II (Белгия)
Леополд II (Leopold II), с пълно име Луи Филип Мари Виктор, е втори крал на белгийците, наследил баща си през 1865 и останал крал до смъртта си през 1909.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Леополд II (Белгия)
Йозеф Карл Лудвиг Австрийски
Йозеф Карл Лудвиг Австрийски (Joseph Karl Ludwig von Österreich; * 2 март 1833, Пресбург; † 13 юни 1905, Фиуме) е ерцхерцог на Австрия от унгарския клон на династията Хабсбург-Лотаринги.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и Йозеф Карл Лудвиг Австрийски
16 февруари
16 февруари е 47-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и 16 февруари
1817
1817 (MDCCCXVII) година е обикновена година, започваща в сряда според Григорианския календар.
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и 1817
3 юни
3 юни е 154-тият ден в годината според григорианския календар (155-и през високосна).
Виж Клементина Бурбон-Орлеанска и 3 юни