Съдържание
83 отношения: BL 14″/45 Mark VII, Gliese 710, KOI-4878, KOI-4878.01, OGLE-TR-56b, TRAPPIST-1d, TRAPPIST-1f, TRAPPIST-1g, TRAPPIST-1h, Критична точка, Космическо пространство, Константа, Константа на Болцман, Келвин (пояснение), Правило за фазите, Протопланетарен диск, Процион, Полярни стратосферни облаци, Полукс (звезда), Остатък от свръхнова, Осветление, Обект на Хербиг-Аро, Атмосферна физика, Абсолютна нула, Абсолютно черно тяло, Агрегатно състояние, Алтаир, Нова (астрономия), Ригел, Стандартни температура и налягане, Свръхпроводимост, Светлина, Сириус, Слънчева корона, Спектрален клас на звездите, Тройна точка, Топлинно разширение, Термодинамична температура, Температура, Температура на Кюри, Фотосфера, Хияка (спътник), Хидра (спътник), Химичен потенциал, Хершел (космическа обсерватория), Цветови индекс, Червен гигант, Шумейкър-Леви 9, Ядрено делене, Макемаке (планета джудже), ... Разширете индекс (33 Повече ▼) »
BL 14″/45 Mark VII
BL 14 inch gun Mk VII е британско корабно оръдие с калибър 356 mm и дължина на ствола 45 калибра, разработено от Кралския флот на Великобритания за линейните кораби от типа „Кинг Джордж V“.
Виж Келвин и BL 14″/45 Mark VII
Gliese 710
кометни ядра с планети Облакът на Оорт, простиращ се далеч отвъд орбитите на планетите в Слънчевата система Gliese 710 е звезда от типа оранжево джудже, от спектрален клас K7 в съзвездието Змия, с видима величина 9,66 и маса 0,4 – 0,6 слънчеви маси.
KOI-4878
Звезда от типа жълто джудже, каквато е и KOI-4878. KOI-4878 е звезда от типа жълто джудже.
KOI-4878.01
Художествено представяне на KOI-4878.01 KOI-4878.01 е непотвърдена екзопланета с размерите на Земята.
OGLE-TR-56b
OGLE-TR-56b е екзопланета, намираща се 1500 парсека в съзвездието Стрелец.
TRAPPIST-1d
TRAPPIST-1d е третата планета от планетарната система TRAPPIST-1.
TRAPPIST-1f
TRAPPIST-1f е петата планета от планетарната система TRAPPIST-1.
TRAPPIST-1g
TRAPPIST-1g е шестата планета от планетарната система TRAPPIST-1.
TRAPPIST-1h
TRAPPIST-1h е седмата планета от планетарната система TRAPPIST-1.
Критична точка
1. Подкритичен етан, течност и газ съществуват съвместно 2. Критична точка (32,17 °C; 48,72 bar), опалесциране 3. Свръхкритичен етан, течност Под критична точка в термодинамиката, физикохимията, химията и пр.
Космическо пространство
Космическо пространство или Космос (на древногръцки κόσμος – „свят“, „Вселена“) в широк смисъл на думата е Вселената, разглеждана като едно цяло.
Виж Келвин и Космическо пространство
Константа
Константите в различни науки като математика, физика и химия са числа и величини, които не променят стойностите си, за разлика от променливите.
Константа на Болцман
Константата на Болцман k (или kB) е фундаментална физична константа, представляваща работата, която извършва една частица (атом).
Виж Келвин и Константа на Болцман
Келвин (пояснение)
Келвин може да се отнася за.
Виж Келвин и Келвин (пояснение)
Правило за фазите
Правилото за фазите на Уилард Гибс свързва броя на фазите в една термодинамична система в равновесие с броя на нейните компоненти и степените ѝ на свобода.
Виж Келвин и Правило за фазите
Протопланетарен диск
Протопланетарен диск. Бик с релативистична струя. Протопланетарен диск е въртящ се околозвезден диск от гъст газ и прахоколо новообразувана звезда, звезда от тип Т Телец или звезда на Хербиг Ae/Be, от който впоследствие се образуват планети.
Виж Келвин и Протопланетарен диск
Процион
Процион е най-яркият обект в съзвездието Малко куче и осмата най-ярка звезда в земното нощно небе с видима звездна величина от 0,34.
Виж Келвин и Процион
Полярни стратосферни облаци
Полярни стратосферни облаци от първи тип. Полярните стратосферни облаци (познати още като седефени облаци) са облаци в зимната полярна стратосфера, намиращи се на височина от 15 000 до 25 000 метра.
Виж Келвин и Полярни стратосферни облаци
Полукс (звезда)
Полукс (β Geminorum, Бета от Близнаци) е звезда гигант с оранжев оттенък на около 34 светлинни години от Слънцето в съзвездието Близнаци.
Остатък от свръхнова
Остатъкът от свръхновата SN 1054 (Ракообразна мъглявина). Остатък от свръхнова е структура, която остава след взривяването на звезда в свръхнова.
Виж Келвин и Остатък от свръхнова
Осветление
Осветление на хотел „Екскалибур“ в Лас Вегас, САЩ Осветление е изкуствена или естествена светлина, която осигурява осветеност на вътрешността на сгради или навън на паркове, стадиони и други.
Обект на Хербиг-Аро
Обектите на Хербиг-Аро (Herbig–Haro object, HH) са светли мъглявинни петна, които обикновено се свързват с новообразувани звезди.
Виж Келвин и Обект на Хербиг-Аро
Атмосферна физика
Атмосферната физика е раздел на физиката за изучаване на атмосферата.
Виж Келвин и Атмосферна физика
Абсолютна нула
Абсолютната нула е най-ниската теоретично възможна температура по скалата на Келвин, която едно тяло може да има.
Абсолютно черно тяло
40п Абсолютно черното тяло (АЧТ) е идеализиран модел, абстракция, използвана в термодинамиката и представлява тяло в термодинамично равновесие (т.е. има изотропно излъчване), което поглъща електромагнитно излъчване в целия диапазон (всички дължини на вълната) и не отразява нищо.
Виж Келвин и Абсолютно черно тяло
Агрегатно състояние
Четирите основни агрегатни състояния – по посока на часовниковата стрелка от горния ляв ъгъл: твърдо, течно, плазма и газ, представени от ледена скулптура, капка вода, електрическа дъга от трансформатор на Тесла и въздухоколо облаците Агрегатно състояние е състояние на веществото, което се характеризира с определени качествени свойства.
Виж Келвин и Агрегатно състояние
Алтаир
Алтаир (α Aquilae, Алфа от Орел) е най-ярката звезда в съзвездието Орел и дванадесета по яркост в нощното небе с видима звездна величина от 0,77.
Виж Келвин и Алтаир
Нова (астрономия)
Андромеда. повърхността на Рош на близка звезда. Остатък от новата KT Eridani, избухнала през 1901 г. Нова в астрономията е преходно астрономическо събитие, което води до внезапната поява на ярка, привидно „нова“ звезда, която бавно избледнява в течение на няколко седмици или месеца.
Виж Келвин и Нова (астрономия)
Ригел
Ригел (β Orionis, Бета от Орион) е най-ярката звезда в съзвездието Орион и седмата по яркост звезда в небето, с видима величина 0,13.
Виж Келвин и Ригел
Стандартни температура и налягане
В химията, индустрията, търговията, авиацията и др., стандартните условия за температура и налягане са набор от опитни данни, които са получени при точно определени температура и налягане (стандартна температура и стандартно налягане).
Виж Келвин и Стандартни температура и налягане
Свръхпроводимост
Свръхпроводимостта е физическа характеристика на някои материали при ниски температури.
Светлина
Лъч светлина в Каньон на антилопата, САЩ Светлината е електромагнитно излъчване с дължина на вълната във видимия за човешкото око диапазон на електромагнитния спектър, приблизително от 400 до 750 nm.
Сириус
Орион (вдясно). Трите най-ярки звезди на снимката (Сириус, Бетелгейзе и Процион) образуват Зимния триъгълник. Художествено изображение на Сириус А и Б Сириус (α Canis Majoris; Алфа от Голямо куче) от съзвездието Голямо куче е най-ярката звезда на небосклона.
Виж Келвин и Сириус
Слънчева корона
пълно слънчево затъмнение. Слънчевата корона е най-външния и силно разреден слой на атмосферата на Слънцето, разположен над хромосферата и се простира на разстояние равняващо се на десетки слънчеви радиуси.
Спектрален клас на звездите
диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел. В астрономията, спектралният клас е класификацията на звездите според техните спектрални характеристики.
Виж Келвин и Спектрален клас на звездите
Тройна точка
Тройна точка се нарича състоянието на равновесие между три фази в една еднокомпонентна система.
Топлинно разширение
Топлинно разширение е свойството на материята да променя формата, площта и обема си в отговор на промяна на околната температура.
Виж Келвин и Топлинно разширение
Термодинамична температура
Термодинамичната (абсолютна) температура е една от основните величини в термодинамиката.
Виж Келвин и Термодинамична температура
Температура
Температурата (означава се със символа T) (temperatura – правилно смесване, нормално състояние) е физична величина, характеризираща средната кинетична енергия на частиците от дадена макроскопична система, намираща се в състояние на термодинамично равновесие.
Температура на Кюри
Температура на Кюри, или още Точка на Кюри е стойността на температурата, над която феромагнитните вещества стават парамагнитни, или с други думи когато магнитните материали губят магнитните си свойства.
Виж Келвин и Температура на Кюри
Фотосфера
Слънчеви петна и потъмняването на диска към периферията. Фотосфера e слоят от строежа на дадена звезда, който не е прозрачен и се приема за нейна повърхност.
Хияка (спътник)
Хияка (Hiʻiaka) е по-големият и по-отдалечен естествен спътник на планетата джудже Хаумея.
Хидра (спътник)
Хидра е естествен спътник на Плутон.
Химичен потенциал
Химичен потенциал в термодинамиката е енергия, която може да се приеме или освободи, поради промяна в броя частици на дадено вещество, като например при химична реакция или фазов преход.
Виж Келвин и Химичен потенциал
Хершел (космическа обсерватория)
Косми́чески телескóп „Хершел“ (Herschel Space Observatory), по-рано FIRSTESA: FIRST Space Telescope to be Re-named 'Herschel Space Observatory' (Far Infrared and Submillimetre Telescope), е астрономически спътник, създаден от Европейската космическа агенция, първоначално предложен от консорциума на европейските учени през 1982 г.
Виж Келвин и Хершел (космическа обсерватория)
Цветови индекс
В астрономията, цветовият индекс е прост числен израз, който определя цвета на даден тяло, което в случая на звезда дава нейната температура.
Червен гигант
асимптотичния клон на гигантите. Червените гиганти са звезди от ниските спектрални класове с висока светимост, образуващи се в късен етап от звездната еволюция.
Шумейкър-Леви 9
Следите от ударите на Шумейкър-Леви 9 по Юпитер Разпадащата се комета Шумейкър-Леви 9 Шумейкър-Леви 9 (номенклатурно име: D/1993 F2) е комета, която не орбитира около Слънцето, а около газовия гигант Юпитер, в чиято орбита е била прихваната 25-30 години преди датата на откриването.
Ядрено делене
Ядрено делене в ядрената физика и ядрената химия е вид ядрена реакция, при която тежки атомни ядра се разпадат на по-леки такива със сравними маси.
Макемаке (планета джудже)
Ма̀кема̀ке (символ: 🝼; Makemake), с официално регистрирано име (136472) Макемаке ((136472) Makemake), е третата по големина сред известните планети джуджета в Слънчевата система.
Виж Келвин и Макемаке (планета джудже)
Меркурий (планета)
Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия.
Виж Келвин и Меркурий (планета)
Международна система единици
Международната система единици (международно означение SI, Système international d'unités) е съвременната форма на метричната система (наречена така заради една от основните си мерни единици – метъра) и е най-широко използваната система единици както в науката, така и в стопанството и техниката.
Виж Келвин и Международна система единици
Извънсистемна единица
Извънсистемна единица е мерна единица за измерване на физична величина, която не е част от някои системи единици, също и единица, която не е част от официално приетата система единици за конкретно измерване.
Виж Келвин и Извънсистемна единица
Измерване
Различни инструменти за измерване – термометър, мултиметър, теглилка от 1 килограм, ролетка Измерването е процесът за определяне на отношението на една (измервана) физична величина (например дължина или маса) към друга еднородна величина, приета за единица (например, метър или килограм), и въведена в техническо средство (средство за измерване).
Индий
Индий е химичен елемент със символ In и атомен номер 49.
Виж Келвин и Индий
Закон на Планк
Законът на Планк е физичен закон, описващ разпределението на енергията, излъчвана от абсолютно черно тяло (равновесно излъчване), по дължини на вълните в спектъра.
Закон на Стефан – Болцман
Виновото приближение, j^\star_W.
Виж Келвин и Закон на Стефан – Болцман
Звезда на Волф-Райе
Хъбъл. Звезда на Волф-Райе е клас звезди, които се характеризират с много висока температура (25 000 — 50 000 K) и светимост.
Виж Келвин и Звезда на Волф-Райе
Бяло джудже
Бяло джудже се нарича звезда с маса, непревишаваща границата на Чандрасекар, лишена от собствен източник на термоядрена енергия.
Бозе-Айнщайнова кондензация
Разпределение на скоростите в свръхохладен газ от рубидиеви атоми, потвърждаващ откриването на нова форма на материята, кондензацията на Бозе-Айнщайн. Първото разпределение отговаря на момента преди появата на Бозе-Айнщайновата кондензация.
Виж Келвин и Бозе-Айнщайнова кондензация
Бетелгейзе
Бѐтелгейзе (α Orioni, Алфа от Орион) е червен свръхгигант, намиращ се на около 700 светлинни години от Земята.
Белатрикс
Белатрикс (γ Orionis; Гама от Орион) е третата най-ярка звезда в съзвездието Орион (след Бетелгейзе и Ригел).
Водородна бомба
Фотографията изобразява термоядрения тест ''„Замък Ромео“'' Водородна бомба (термоядрена бомба) е популярното име на експлозивно устройство, използващо принципа на термоядрения синтез (сливане на атомните ядра), при който се отделя огромно количество енергия.
Гадолиний
Гадолиний (Gd) е химичен елемент от менделеевата таблица с атомен номер 64.
Газ
Агрегатните състояния и преходите между тяхГаз е едно от четирите агрегатни състояния на веществото, при което частиците са свързани с много слаби връзки помежду си.
Виж Келвин и Газ
Галинстан
Галинстан (Galinstan), търговска марка на, е евтектична сплав от химическите елементи галий, индий и калай, която е течна при стайна температура и замръзва типично при −19 °C.
Голямо червено петно
Голямото червено петно снимано от Вояджър 1 през 1979 г. Снимка на Юпитер от Пионер 10, показваща по-ярко оцветено Голямо червено петно, 1974 г. Приблизително сравнение със Земята.
Виж Келвин и Голямо червено петно
Георгий Гамов
Георгий (Джордж) Гамов (Георгий Антонович Гамов; George Gamow) е американски и съветски физик и космолог, роден в Одеса.
Джаул
Джаул, наричан понякога още ватсекунда и означаван със символа J, е единицата от Международната система единици (SI) за измерване на енергия (потенциална, кинетична, електрическа, топлинна), а също така на работа и количество топлина.
Виж Келвин и Джаул
Диод на Шотки
Диодът на Шотки (наречен на името на немския физик Валтер Шотки) е диод с малък пад на напрежение при право включване.
Денеб
Денеб (α Cygni, Алфа от Лебед) е една от ярките звезди в нашата галактика.
Виж Келвин и Денеб
Ерида (планета джудже)
136199 Ерѝда (с временно наименование 2003 UB313 преди номерирането) е транснептунов обект и втората най-голяма известна планета джудже в Слънчевата система след Плутон.
Виж Келвин и Ерида (планета джудже)
Елара (спътник)
Елара е естествен спътник на Юпитер, открит от Чарлс Дилън Перин в обсерваторията Лик през 1905 г.
Електрическо осветление
Включени крушки с нажежаема жичка (вляво) и флуоресцентни (вдясно). Електрическото осветление е осветление във видимия спектър, получено с помощта на електричество.
Виж Келвин и Електрическо осветление
Лудвиг Болцман
Лудвиг Болцман (Ludwig Eduard Boltzmann) е австрийски физик, смятан за основоположник на статистическата механика.
Литий
Литият е химичен елемент със символ Li и атомен номер 3.
Виж Келвин и Литий
Леден гигант
Леденият гигант е голяма планета, съставена главно от елементи, по-тежки от водород и хелий, като например кислород, въглерод, азот и сяра.
Йохан Георг Беднорц
Йохан Георг Беднорц (Johannes Georg Bednorz) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1987 г.
Виж Келвин и Йохан Георг Беднорц
1 E2 K
#виж Келвин.
Виж Келвин и 1 E2 K
21 Лутеция
21 Лутеция (21 Lutetia) е астероид в астероидния пояс, открит от Херман Голдшмид на 25 ноември 1852 г.
243 Ида
243 Ида (243 Ida) е астероид в астероидния пояс, открит от Йохан Палиса на 29 септември 1884 г.
Виж Келвин и 243 Ида
307 Нике
307 Нике (307 Nike) е астероид в астероидния пояс, открит от Огюст Шарлоа на 5 март 1891 г.
93 Минерва
93 Минерва (93 Minerva) е троен астероид в астероидния пояс, открит от Джеймс Крейг Уотсън на 24 август 1867 г.