Отваряне в Google MapsСъдържание
30 отношения: Караагач, Кирил Куртев, Правителство на Иван Гешов, Павел Христов (духовник), Обсада на Одрин (1912–1913), Одрин, Александър Шилие, Тракийски български апостолически викариат, Трета българска държава, Чаталджанско примирие, Черекьой, Марица, Иван Стефанов (свещеник), Иван Вичев, Игнатий Кюстендилски, Източни железници, Железопътна линия Александруполис - Свиленград, Западна Тракия, Българска авиация през Балканската война, Български топоними в Егейска Македония и Западна Тракия, Българо-турска конвенция (1915), Балканска война, Балканската война 1912-1913 (филм), Военноучебни заведения в България, Военновъздушни сили на България, Дряновец (област Разград), Димитър Косев (кмет), Демирташ, Йосафат Козаров, 29 октомври.
Караагач
Караагач или Кара агач, от турското Karaağaç (Карааач) – бряст, може да се отнася за.
Виж Караагач (Одрин) и Караагач
Кирил Куртев
Кирил Куртев (светско име Кольо Георгиев КуртевСветлозар Елдъров. Очерци из историята на българската католическа църква от източен обред. Abagar, 1994. – С. 46) е български източнокатолически духовник, пръв епископ на Софийската апостолическа екзархия, създадена през двадесет години на XX век.
Виж Караагач (Одрин) и Кирил Куртев
Правителство на Иван Гешов
Правителството на Иван Евстратиев Гешов е тридесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 5 от 16 март 1911 г.
Виж Караагач (Одрин) и Правителство на Иван Гешов
Павел Христов (духовник)
Павел Христов или Кристоф Порталие (Christophe Portalier) е католически свещеник, успенец.
Виж Караагач (Одрин) и Павел Христов (духовник)
Обсада на Одрин (1912–1913)
Обсадата на Одрин от български и сръбски войски от октомври 1912 до 26 март 1913 г.
Виж Караагач (Одрин) и Обсада на Одрин (1912–1913)
Одрин
О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.
Александър Шилие
Александър Шилие (Alexandre Chilier) е католически свещеник, успенец, допринесъл за развитието на образованието в България във втората половина на XIX век.
Виж Караагач (Одрин) и Александър Шилие
Тракийски български апостолически викариат
Тракийски български апостолически викариат (Vicariatus Apostolicus Thraciae Bulgarorum) е апостолически викариат, една от двете епархии на Църквата на съединените с Рим българи, съществувала с център в Одрин в Османската империя между 1883 г.
Виж Караагач (Одрин) и Тракийски български апостолически викариат
Трета българска държава
Герб на България (1927 – 1946) Третата българска държава е термин в историческата наука, с който се отбелязва третият етап на българската държавност.
Виж Караагач (Одрин) и Трета българска държава
Чаталджанско примирие
Представителите на воюващите страни при сключването на Първото Чаталджанско примирие Чаталджанските примирия са двете договорености в Балканската война за спиране на военните действия – първата от 20 ноември 1912 г.
Виж Караагач (Одрин) и Чаталджанско примирие
Черекьой
Черекьой (Καστανιές) е село в Западна Тракия, Гърция, дем Орестиада с 1251 жители (2001).
Виж Караагач (Одрин) и Черекьой
Марица
Маричините езера в Рила Река Марица при Радуил Пролетно пълноводие на река Марица при Харманли Река Марица при Одрин Марѝца (гр. Έβρος, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, тур.
Иван Стефанов (свещеник)
Иван Георгиев Стефанов е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Караагач (Одрин) и Иван Стефанов (свещеник)
Иван Вичев
Архимандрит Иван Вичев е български католически свещеник, успенец.
Виж Караагач (Одрин) и Иван Вичев
Игнатий Кюстендилски
Игнатий (Ιγνάτιος) е български духовник, родоски и кюстендилски митрополит на Вселенската патриаршия.
Виж Караагач (Одрин) и Игнатий Кюстендилски
Източни железници
Барон Хирш Chemins de fer Orientaux (в превод от френски: „Източни железници“) е концесионна компания за построяване и експлоатация на железопътни линии в европейската част на Османската империя, съществувала между 1870 и 1937 г.
Виж Караагач (Одрин) и Източни железници
Железопътна линия Александруполис - Свиленград
Железопътна линия Александруполис – Свиленград е единична, неелектрифицирана, отклонение на Първа жп линия при жп гара Свиленград.
Виж Караагач (Одрин) и Железопътна линия Александруполис - Свиленград
Западна Тракия
Беломорска Тракия – сателитна снимка. В жълто са държавните граници Западна Тракия или Беломорие, Беломорска Тракия (Θράκη, Траки или Δυτική Θράκη, Дитики Траки или Ελληνική Θράκη, Елиники Траки, Batı Trakya, Батъ Тракя или Yunanistan Trakyası, Юнанистан Тракясъ) е историко-географска област понастоящем в Гърция, разположена между реките Места и Марица, в североизточната част на страната.
Виж Караагач (Одрин) и Западна Тракия
Българска авиация през Балканската война
Български летец преди полета на борда на разузнавателен самолет Farman Mf.7, Одрин 1912 Българската авиация през Балканската война подпомага операциите на сухопътните сили в Източна Тракия, осигурявайки разузнавателна информация за разположението и придвижването на османските войски.
Виж Караагач (Одрин) и Българска авиация през Балканската война
Български топоними в Егейска Македония и Западна Тракия
Това е списък на топонимите (ороними, хидроними, регионими и ойконими) в Егейска Македония, Беломорска Тракия и Одринска Тракия, използвани от българското население в тези области и на техните съвременни официални гръцки и турски съответствия, предвид извършената смяна на топоними в Гърция.
Виж Караагач (Одрин) и Български топоними в Егейска Македония и Западна Тракия
Българо-турска конвенция (1915)
Поправката на границата според Българо-турската конвенция Територия отстъпена на България от Османската империя Територия на България след подписването на Българо-турската конвенция Българо-турската конвенция или Софийската конвенция е договор, подписан на 24 август/6 септември 1915 година в София между България и Османската империя, който коригира Цариградския договор за по-нататъшно уреждане териториалните въпроси между двете страни.
Виж Караагач (Одрин) и Българо-турска конвенция (1915)
Балканска война
Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.
Виж Караагач (Одрин) и Балканска война
Балканската война 1912-1913 (филм)
„Балканската война 1912 – 1913“ е български документален филм, съставен от пет части, сниман по време на Балканската война.
Виж Караагач (Одрин) и Балканската война 1912-1913 (филм)
Военноучебни заведения в България
Военноучебни заведения в България се създават веднага след Освобождението, когато се поставят основите на съвременната Българската войска.
Виж Караагач (Одрин) и Военноучебни заведения в България
Военновъздушни сили на България
Български МиГ-29 от Трета авиобаза (Граф Игнатиево) мини Военновъздушните сили на България са военновъздушните сили на Република България.
Виж Караагач (Одрин) и Военновъздушни сили на България
Дряновец (област Разград)
Дря̀новец е село в Североизточна България.
Виж Караагач (Одрин) и Дряновец (област Разград)
Димитър Косев (кмет)
Димитър Начев Косев е български учител, съдия и политик.
Виж Караагач (Одрин) и Димитър Косев (кмет)
Демирташ
Демирташ (Demirtaş) е историческо село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.
Виж Караагач (Одрин) и Демирташ
Йосафат Козаров
Йосафат Козаров е католически духовник, архимандрит, проадминистратор на католиците от Източен обред в България през 20-те години на XX в.
Виж Караагач (Одрин) и Йосафат Козаров
29 октомври
29 октомври е 302-рият ден в годината според григорианския календар (303-ти през високосна).
Виж Караагач (Одрин) и 29 октомври