Съдържание
66 отношения: SGR 1806-20, Комета, Конично сечение, Кеплер (телескоп), Пражани, Природни науки, Престъпление и наказание, Платоново тяло, Планетарна система, Остатък от свръхнова, Отворена наука, Орбита, Астрология, Астрономия, Атанасий Кирхер, Атеизъм, Архимедово тяло, Научна революция, Робърт Флъд, Регенсбург, Ренесанс, Супернова на Кеплер, Свръхнова, Слънчева система, Сняг, Тихо Брахе, Филип III (Хесен-Бутцбах), Хелиоцентрична система, Музика на сферите, Маса, Математически начала на натурфилософията, Марс, Многостен на Кеплер-Поансо, Международна година на астрономията, История на астрономията, Исак Нютон, Ибн ал-Хайтам, Изследване на Космоса, Изопериметрична задача, За въртенето на небесните сфери, Закони на Кеплер, Златно сечение, Боян Петканчин, Бернхард Варениус, Вулкан, Валхала (паметник), Вилхелм Шикард, Грац, Грацка университетска библиотека, Галилео Галилей, ... Разширете индекс (16 Повече ▼) »
SGR 1806-20
SGR 1806 – 20 е магнетар на разстояние около 14,5 kpc (50 000 светлинни години) от Земята в противоположната от нас част на Млечния път в съзвездието Стрелец.
Виж Йохан Кеплер и SGR 1806-20
Комета
Кометата Хейл-Боп с видима бяла опашка от прахи синя от газ, снимка от март 1997 г. Кометата Кохоутек, снимка от 1974 г. Комета (komḗtēs – с коса, космат) е малък астрономически обект в Слънчевата система, подобен на астероид, но съставен предимно от лед (въглероден диоксид, метан и вода), прах, скални частици и примеси от различни минерали.
Конично сечение
Конични сечения. А) парабола. В) елипса или окръжност. С) хипербола Конично сечение в математиката е алгебрична крива от втора степен, която може да се получи от сечението на правилна конична повърхнина с равнина.
Виж Йохан Кеплер и Конично сечение
Кеплер (телескоп)
„Кеплер“ е космически телескоп на НАСА, предназначен да търси земеподобни планети.
Виж Йохан Кеплер и Кеплер (телескоп)
Пражани
Пражаните (Pražané) са жителите на чешката столица Прага.
Природни науки
Природни науки, наречени също естествени науки са науки, чиято цел е изучаването, описването, разбирането и предсказването на природните явления на основата на наблюдения, експерименти и теоретично моделиране.
Виж Йохан Кеплер и Природни науки
Престъпление и наказание
„Престъпление и наказание“ (Преступление и наказание) е философски роман, написан от руския писател Фьодор Михайлович Достоевски в периода 1865-1866 г.
Виж Йохан Кеплер и Престъпление и наказание
Платоново тяло
мини Платоновите тела (наричани още правилни многостени) са тези изпъкнали многостени, които имат еднакви многостенни ъгли и чиито стени са еднакви правилни многоъгълници.
Виж Йохан Кеплер и Платоново тяло
Планетарна система
Художествено представяне на планетарна система. Планетарна система е сбор от гравитационно свързани незвездообразни обекти в или извън орбита около звезда или звездна система.
Виж Йохан Кеплер и Планетарна система
Остатък от свръхнова
Остатъкът от свръхновата SN 1054 (Ракообразна мъглявина). Остатък от свръхнова е структура, която остава след взривяването на звезда в свръхнова.
Виж Йохан Кеплер и Остатък от свръхнова
Отворена наука
Шестте принципа на отворената наука http://openscienceasap.org/open-science/ Was ist Open Science? online 23.06.2014 from OpenScience ASAP Отворена наука е обобщаващо понятие за движението, което цели научните изследвания и резултати да станат достъпни за всички любознателни хора, аматьори и професионалисти.
Виж Йохан Кеплер и Отворена наука
Орбита
Във физиката, орбита е траекторията, която описва обект в движението си около друг обект под действието на консервативни сили като гравитацията и електромагнетизма.
Астрология
Астрологията (αστρολογία: ἄστρον, astron („звезда“ или „светило“) и λογία, logia („слово (за)“)) е псевдонаучно схващане, че разположението на небесните тела (най-вече планетите от Слънчевата система) е свързано със случващото се в човешкия свят, индивидуално и колективно.
Астрономия
Дедал на повърхността на Луната, заснет от екипажа на Аполо през 1969 г. Намира се близо до центъра на обратната страна на Луната и има диаметър 93 km. Астрономията (ἀστρονομία) е природна наука, изучаваща движението, строежа и развитието на небесните тела.
Атанасий Кирхер
Атанасий Кирхер (Athanasius Kircher) е германски йезуитски учен и енциклопедист, който публикува около 40 важни труда, от които най-известни са онези в областта на сравнителното религиознание, геологията и медицината.
Виж Йохан Кеплер и Атанасий Кирхер
Атеизъм
Гръцката дума αθεοι (''атеи'') от „Послание на св. ап. Павел до Ефесяни“ на папирус 46 от 3 век Символът на атеистите Атеизмът в широк смисъл е отхвърлянето на вярата в съществуване на божества.
Архимедово тяло
Архимедовите тела, още наричани полуправилни многостени, са многостени, чиито стени са правилни многоъгълници от различен вид и равни вътрешни многостенни ъгли при върховете.
Виж Йохан Кеплер и Архимедово тяло
Научна революция
Научна революция е понятие, използвано в историята на науката, за да се опишат съществени промени в научната мисъл, възникнали вследствие на важни открития, поставяйки под въпрос съществуващите дотогава виждания за света и човека.
Виж Йохан Кеплер и Научна революция
Робърт Флъд
Робърт Флъд (Robert Fludd; Robertus de Fluctibus) е английски лекар, космологист, кабалист и астролог.
Виж Йохан Кеплер и Робърт Флъд
Регенсбург
Регенсбург (на австро-баварски Rengschburg „Ренгшбург“, Ratisbona или Castra Regina, което означава „крепостта на река Реген“) е град във федерална провинция Бавария, Германия.
Ренесанс
банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.
Супернова на Кеплер
SN 1604, известна още като Звездата на Кеплер, Новата на Кеплер (или Свръхновата на Кеплер) е Свръхнова тип Ia, възникнала в Млечния път, в съзвездието Змиеносец.
Виж Йохан Кеплер и Супернова на Кеплер
Свръхнова
Остатък от свръхновата на Кеплер. Свръхнова, заснета от космическия телескоп Хъбъл В астрономията свръхнова (също супернова) се отнася до няколко вида звездни експлозии, пораждащи изключително ярки обекти, които постепенно избледняват в течение на няколко месеца или седмици.
Слънчева система
своята атмосфера Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него – планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прахи газ.
Виж Йохан Кеплер и Слънчева система
Сняг
Пресен сняг на Витоша Снегът е валеж под формата на множество ледени кристали (снежинки) и образуваните от него натрупвания по земната повърхност.
Тихо Брахе
Тихо Брахе (Tycho Brahe) е известен датски астроном и алхимик.
Филип III (Хесен-Бутцбах)
Ландграфският дворец в БутцбахФилип III (Philipp III., * 26 декември 1581 в Дармщат, † 28 април 1643) от Дом Хесен е ландграф на Хесен-Бутцбахот 1609 до 1643 г.
Виж Йохан Кеплер и Филип III (Хесен-Бутцбах)
Хелиоцентрична система
Художествено представяне на хелиоцентричния модел Хелиоцентризмът е теория за строежа на Вселената, според която Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят около него.
Виж Йохан Кеплер и Хелиоцентрична система
Музика на сферите
Раждането на света в ''Musurgia Universalis'', Athanasius Kircher, 1650 Музика на сферите, музика универсалис (musica universalis, музика на вселената) или хармония на сферите е древно философско понятие, което разглежда пропорции в движението на небесните тела – слънцето, луната и планетите – като форма на музика.
Виж Йохан Кеплер и Музика на сферите
Маса
Масата е скаларна физична величина, една от основните във физиката.
Математически начала на натурфилософията
„Математически начала на натурфилософията“ („Philosophiæ Naturalis Principia Mathematica“) е тритомен труд по натурфилософия на Исак Нютон, публикуван на 5 юли 1687 г.
Виж Йохан Кеплер и Математически начала на натурфилософията
Марс
Марс е четвъртата планета от Слънчевата система.
Многостен на Кеплер-Поансо
Многостен на Кеплер-Поансо е названието в геометрията на правилно еднообразно неизпъкнало тяло.
Виж Йохан Кеплер и Многостен на Кеплер-Поансо
Международна година на астрономията
За Международна година на астрономията, с решение на Общото събрание на ООН, е обявена 2009.
Виж Йохан Кеплер и Международна година на астрономията
История на астрономията
Астрономията като наука за движението и свойствата на небесните тела е една от най-древните естествени науки.
Виж Йохан Кеплер и История на астрономията
Исак Нютон
Исак Нютон (Isaac Newton, на английски се произнася Айзък Нютън) е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов.
Ибн ал-Хайтам
Абу Али ал-Хасан Ибн ал-Хайтам (أبو علي الحسن بن الهيثم), известен също с латинизираното име Алхазен (или Алхацен), е арабски математик, астроном и оптик.
Виж Йохан Кеплер и Ибн ал-Хайтам
Изследване на Космоса
Космическата станция Мир, която е действаща от 1986 до 2001 г. Совалката Колумбия, 1981 г. Изследването на Космоса представлява откриването и изследването на небесните структури в космическото пространство чрез развиваща се и нарастваща космическа технология.
Виж Йохан Кеплер и Изследване на Космоса
Изопериметрична задача
Изопериметричната задача (от лат. „изо“ + „периметър“) е задача за намиране на максимална площ при зададена обиколка.
Виж Йохан Кеплер и Изопериметрична задача
За въртенето на небесните сфери
„За въртенето на небесните сфери“ (De revolutionibus orbium coelestium) е книга на Николай Коперник, отпечатана през 1543 г.
Виж Йохан Кеплер и За въртенето на небесните сфери
Закони на Кеплер
Първият закон. Вторият закон. Третият закон. Законите на Кеплер описват движението на планетите около Слънцето, на спътниците около планетите и изобщо движението на астрономически тела в гравитационното поле на по-масивно тяло.
Виж Йохан Кеплер и Закони на Кеплер
Златно сечение
Златно сечение (известно още като златна пропорция, златен коефициент или божествена пропорция) в математиката е число, което изразява такова съотношение на двете части на цяло a+b, че по-голямата част a се отнася към по-малката b така, както цялото към по-голямата: Златно сечение \fraca+ba.
Виж Йохан Кеплер и Златно сечение
Боян Петканчин
Боян Лазаров Петканчин (1907 – 1987) е изтъкнат български математик (геометър) и стенограф, академик на БАН.
Виж Йохан Кеплер и Боян Петканчин
Бернхард Варениус
Бернхард Варениус (Bernhard Varen) е нидерландски географ.
Виж Йохан Кеплер и Бернхард Варениус
Вулкан
Вулканът Колима в Мексико Димящ вулкан в Аляска Лава в Хаваи Вулканично езеро, национален парк Вирунга, Конго Вулканът е геоложка формация, цепнатина на повърхността на земната кора или на друга планета, която позволява изтичане на лава, вулканична пепел и газове от магмената камера под повърхността.
Валхала (паметник)
Панорама на паметника Изглед към Валхала отзад Паметникът Валхала (от Скандинавската митология – Валхала, Дворец на падналите воини) се намира в близост до Регенсбург (по-точно Донаущауф, Оберфалц), провинция Германия.
Виж Йохан Кеплер и Валхала (паметник)
Вилхелм Шикард
Вилхелм Шикард (Wilhelm Schickard) е германски астроном и математик, изобретил една от първите сметачни машини през 1623 г.
Виж Йохан Кеплер и Вилхелм Шикард
Грац
Graz, Georg Matthäus Vischer (1670) Грац (Graz, на словенски Gradec, Градец) е град в Югоизточна Австрия, център на провинция Щирия.
Грацка университетска библиотека
Грацката университетска библиотека (Universitätsbibliothek Graz) в Грац, е най-голямата библиотека в провинция Щирия и третата по големина в Австрия.
Виж Йохан Кеплер и Грацка университетска библиотека
Галилео Галилей
Галилео Галилей (Galileo Galilei) е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод.
Виж Йохан Кеплер и Галилео Галилей
Голяма комета (1577)
Старинна гравюра, изобразяваща кометата, преминаваща над Прага на 12 ноември 1577. Голямата комета от 1577 година (астрономическо означение C/1577 V1) е космически обект, преминал много близо до Земята през 1577 година след Христа.
Виж Йохан Кеплер и Голяма комета (1577)
Геоцентрична система
Художествено представяне на геоцентричния модел Геоцентричната система е теория в астрономията, която разглежда Земята като център на Вселената.
Виж Йохан Кеплер и Геоцентрична система
Движения на Земята
Анимация на въртенето на Земята Различните движения на Земята (12 на брой) са станали известни на човечеството по-късно отколкото нейната форма.
Виж Йохан Кеплер и Движения на Земята
Джеймс Брадли
Джеймс Брадли (James Bradley) е английски астроном и свещеник, който служи като кралски астроном от 1742 до 1762 г., наследявайки Едмънд Халей.
Виж Йохан Кеплер и Джеймс Брадли
Ефект Нова земя
Ефект Нова земя Ефект Нова земя е полярно оптично явление, забелязано край архипелага Нова земя в Северния ледовит океан.
Виж Йохан Кеплер и Ефект Нова земя
Експериментална физика
В научното поле на физиката експерименталната физика е категорията от дисциплини и поддисциплини, заети с наблюдаването на физичните явления с цел да се съберат данни за заобикалящия свят и да се потвърдят или отхвърлят изградени концепции чрез провеждането на експерименти.
Виж Йохан Кеплер и Експериментална физика
Елипса
Елипса (от гр. έλλειψη – липса) в геометрията е геометрично място на точки M, за които сумата от разстоянията до две дадени точки F_1 и F_2 (наречени фокуси) е постоянна, т.е.
Ларш Кеплер
Ларш Кеплер (Lars Kepler) е общ псевдоним на шведските писатели Александра Коельо Андорил (Alexandra Coelho Ahndoril) и Александър Андорил (Alexander Ahndoril), автори на бестселъри в жанра трилър.
Виж Йохан Кеплер и Ларш Кеплер
Логаритъм
1.
Йост Бюрги
Механичен звезден глобус, изработен в Касел, 1594 Йост Бюрги (Jost Bürgi, Jobst Bürgi) е швейцарски математик и астроном, производител на часовници, известен също като изобретател на логаритмична таблица.
Йохан (пояснение)
Йохан може да се отнася за.
Виж Йохан Кеплер и Йохан (пояснение)
Йохан Кеплер (АТК)
Йохан Кеплер е вторият космически кораб от серията АТК, номер 002 (АТК-002).
Виж Йохан Кеплер и Йохан Кеплер (АТК)
Йохан Кеплер (пояснение)
Йохан Кеплер, или Кеплер може да се отнася за.
Виж Йохан Кеплер и Йохан Кеплер (пояснение)
15 ноември
15 ноември е 319-ият ден в годината според григорианския календар (320-и през високосна).
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
27 декември
27 декември е 361-вият ден в годината според григорианския календар (362-ри през високосна).
Виж Йохан Кеплер и 27 декември
Известен като Йоханес Кеплер.