Съдържание
194 отношения: Кърчевски надпис, Кърджалийство, Кюстендил, Кюстендилска епархия, Кюстендилски санджак, Кюстендилци, Кулакия, Кулакийско евангелие, Кратко житие на Климент Охридски, Крондирци, Калиманова грамота, Киряк Държилов, Кирил Пейчинович, Колуша, Комитат, Константин Петкович, Константин Деян, Кониковско евангелие, Първо Наумово житие, Първенство на България по футбол 1939/40, Пуспун Коласийски, Прилеп преди 100 години, Профилирана природо-математическа гимназия „Добри Чинтулов“, Прохор Охридски, Пастух, Пауталия, Патриарх Евтимий (паметник в София), Паралово (община Новаци), Павел Божигробски, Паисий Охридски, Паисий Хилендарски, Пантелеймон II Рилски, Пиянец, Пиргова кула, Пловдивска епархия, Почетни граждани на Кюстендил, Полска Скакавица, Поменици на българските владетели, Петър (дипломат), Печенеги, Осоговски манастир, Охрид, Орлица (метох), Огнена Мария, Опара, Атанасий Коласийски, Ахмед бей джамия (Кюстендил), Арсений IV Йованович, Артемий Александрийски, Арабска мисия, ... Разширете индекс (144 Повече ▼) »
Кърчевски надпис
Надписът от Кърчово, или надписът от Крицува, е старобългарски епиграфски паметник от днешна Гърция.
Виж Йордан Иванов и Кърчевски надпис
Кърджалийство
Кърджалийството е част от феодалните размирици в Османската империя в края на XVIII и началото на XIX век, поради което периодът е наречен „кърджалийско време“Стоянов, 1999.
Виж Йордан Иванов и Кърджалийство
Кюстендил
Изглед от града и Конявската планина Кюстендѝл (в Средновековието: Велбъжд, в Античността: Пауталия) е град в Югозападна България, административен център на едноименната област и община.
Кюстендилска епархия
Кюстендилската епархия е историческа православна епархия с епископски център Кюстендил, която през вековете в зависимост от промените в името на епископалния и град, последователно се нарича Пауталийска епископия, Велбъждска (Банска) епископия, Коласийска епископия, Кюстендилска епархия.
Виж Йордан Иванов и Кюстендилска епархия
Кюстендилски санджак
''Кюстендил'', 1690 г., гравюра върху мед от Я. Хоревайн Кюстендилският санджак е административно-териториална единица в Османската империя по време на османското владичество в България.
Виж Йордан Иванов и Кюстендилски санджак
Кюстендилци
Това е списък на известни личности, свързани с град Кюстендил.
Виж Йордан Иванов и Кюстендилци
Кулакия
Кулакия или Халастра (Χαλάστρα, Халастра, до 1926 година Κουλουκιά, форми на името Κουλακιά, Κουλιακιὰ, Κωλακία; до 1955 година Χαλάστρα; до 1980 година Πύργος) е град в Република Гърция, част от дем Делта в област Централна Македония със 7298 жители (2001).
Кулакийско евангелие
Кулакийското евангелие е ръкописна книга, превод на Неделното евангелие, направен през 1863 година в град Кулакия, днес в Гърция, писан с гръцки букви на местния български диалект.
Виж Йордан Иванов и Кулакийско евангелие
Кратко житие на Климент Охридски
„Краткото житие на Климент Охридски“ е много важен извор за делото на Кирил и Методий.
Виж Йордан Иванов и Кратко житие на Климент Охридски
Крондирци
Крондирци (Καλίνδρια, Калиндрия, до 1926 година Κιλινδίρ, Килиндир) е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
Калиманова грамота
Калимановата грамота е късен фалшификат на дарствен хрисовул, изработен през XVI век за Зографския манастир.
Виж Йордан Иванов и Калиманова грамота
Киряк Държилов
Киряк (Недѣлко) Динков Държилов или Държилович или Държоловец или Дарзилович (Κυριάκος Γ.) е български революционер, участник в Негушкото въстание, печатар и книжовник, собственик на гръцка и българска печатница в Солун от 1852 до 1860 година.
Виж Йордан Иванов и Киряк Държилов
Кирил Пейчинович
Кирил Пейчинович е български духовник, книжовник и просветител, един от първите поддръжници на създаването на литература на новобългарски език.
Виж Йордан Иванов и Кирил Пейчинович
Колуша
Средновековната църква „Свети Георги“ Колуша е историческо село в България, сега квартал на град Кюстендил.
Комитат
Комитат e наименование на административна териториална единица, управлявана от комит, използвана в различни държави през различни епохи, включително в България през IX век.
Константин Петкович
Константин Димитриевич Петкович, познат и като К.
Виж Йордан Иванов и Константин Петкович
Константин Деян
Константин Деян (наричан и Константин Драгаш) е самостоятелен (според сръбската историография сръбски) средновековен владетел на Велбъждкото деспотство от 1378 г.
Виж Йордан Иванов и Константин Деян
Кониковско евангелие
Кониковското евангелие е книга, български превод на Неделното евангелие, отпечатан с гръцки букви през 1852 година в град Солун, днес в Гърция, в печатницата на Киряк и Константин Държилов.
Виж Йордан Иванов и Кониковско евангелие
Първо Наумово житие
Първото Наумово житие е старобългарско агиографско произведение - най-старото житие на българския средновековен учен, книжовник и светец Наум Охридски.
Виж Йордан Иванов и Първо Наумово житие
Първенство на България по футбол 1939/40
Групата е съставена от 10 отбора, играе се всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване.
Виж Йордан Иванов и Първенство на България по футбол 1939/40
Пуспун Коласийски
Пуспун Коласийски е български духовник, епископ на Кюстендил(Коласия, Баня).
Виж Йордан Иванов и Пуспун Коласийски
Прилеп преди 100 години
„Прилеп преди 100 години“ е български вестник, издание на Прилепското благотворително братство в София.
Виж Йордан Иванов и Прилеп преди 100 години
Профилирана природо-математическа гимназия „Добри Чинтулов“
Профилирана природо-математическа гимназия „Добри П.
Виж Йордан Иванов и Профилирана природо-математическа гимназия „Добри Чинтулов“
Прохор Охридски
Прохор е православен духовник, охридски архиепископ от около 1527 до 1550 година, „един от знаменитите охридски иерарси и може би последен олицетворител на величието на Охридската архиепископия".
Виж Йордан Иванов и Прохор Охридски
Пастух
Пастухе село в Западна България.
Пауталия
Хипотетична възстановка на градската територия на Пауталия Пауталия и още Улпия Пауталия е един от големите антични римски градове в провинция Тракия на мястото на днешния гр.
Патриарх Евтимий (паметник в София)
Паметникът на ПатриархЕвтимий се намира на площад „ПатриархЕвтимий“ в София.
Виж Йордан Иванов и Патриарх Евтимий (паметник в София)
Паралово (община Новаци)
Паралово (Паралово) е село в община Новаци, в южната част на Северна Македония.
Виж Йордан Иванов и Паралово (община Новаци)
Павел Божигробски
Павел Божигробски е български духовник, архимандрит, и просветен деец от Българското възраждане.
Виж Йордан Иванов и Павел Божигробски
Паисий Охридски
Паисий е православен духовник, охридски архиепископ от 1557 до към 1566 година.
Виж Йордан Иванов и Паисий Охридски
Паисий Хилендарски
Паисий Хилендарски, често наричан още Отец Паисий, e български народен будител, духовник и светия, автор на „История славянобългарска“.
Виж Йордан Иванов и Паисий Хилендарски
Пантелеймон II Рилски
Пантелеймон II Рилски е български православен духовник, игумен на Рилската света обител.
Виж Йордан Иванов и Пантелеймон II Рилски
Пиянец
Звегоръ 1878, мартъ 18й – Кюстендилъ Пиянец или Пианец, Пиянечко, Пиянешко (Пијанец, Пијанечко) е историко-географска област, разделена между Република България (Област Кюстендил) и Северна Македония (части от общини Виница, Пехчево и Царево село).
Пиргова кула
Пирговата кула е средновековна отбранителна кула в град Кюстендил.
Виж Йордан Иванов и Пиргова кула
Пловдивска епархия
Пловдивската епархия е епархия с ранг на митрополия на Българската православна църква е със седалище в град Пловдив, Южна България.
Виж Йордан Иванов и Пловдивска епархия
Почетни граждани на Кюстендил
Със званието почетен гражданин на Кюстендил са удостоени: 1.
Виж Йордан Иванов и Почетни граждани на Кюстендил
Полска Скакавица
Полска Скакавица е село в Западна България.
Виж Йордан Иванов и Полска Скакавица
Поменици на българските владетели
Помениците на българските царе, царици, патриарси, йереи и заслужили християни са средновековни ръкописни текстове, които се четат по време на църковните служби.
Виж Йордан Иванов и Поменици на българските владетели
Петър (дипломат)
Петър е родственик на княз (кан) Борис I, ръководил дипломатически мисии във връзка с покръстването на българите.
Виж Йордан Иванов и Петър (дипломат)
Печенеги
Територия, контролирана от печенегите около 1030 година Печенегите или печенезите (pacanāk; πατζιναικος; besenyő; pacinacae, bisseni) са съюз на тюркоезични номадски или полуномадски племена от Централна Азия, които се установяват в Северното Причерноморие в края на IX век, а през XI-XII век част от тяхсе преселват на Балканите.
Осоговски манастир
„Свети Йоаким Осоговски“ (Свети Јоаким Осоговски) е православен манастир в Северна Македония, част от българското историческо наследство в областта.
Виж Йордан Иванов и Осоговски манастир
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Орлица (метох)
Надписът над входната врата на църквата „Св. св. Петър и Павел“ от 1478 г. Надписът върху западната стена на наоса на църквата „Св. св. Петър и Павел“ от 1491 г. Орлица е действащ метохна Рилския манастир край град Рила.
Виж Йордан Иванов и Орлица (метох)
Огнена Мария
Огнена Мария (Мария Опърлия, Опалена Мария) е празник в българския народен календар, честван на 17 юли.
Виж Йордан Иванов и Огнена Мария
Опара
Опара е местност в днешна Албания, заемаща средищния район по течението на Девол, между Корча и Берат.
Атанасий Коласийски
Атанасий Коласийски е български духовник, епископ на Кюстендил (Коласия, Баня) в началото на XVIII век.
Виж Йордан Иванов и Атанасий Коласийски
Ахмед бей джамия (Кюстендил)
„Ахмед бей“ джамия, известна още и като „Инджили“, „Ингилиз“ или „Християнската джамия“ (Ahmed Bey Camii) е джамия в град Кюстендил, България.
Виж Йордан Иванов и Ахмед бей джамия (Кюстендил)
Арсений IV Йованович
Арсений IV Йованович Шакабента (Арсеније IV Јовановић Шакабента) е печки патриархи първи предстоятел само на Карловачката митрополия в Сремски Карловци.
Виж Йордан Иванов и Арсений IV Йованович
Артемий Александрийски
Артемий (Αρτέμιος) е гръцки духовник, йеренски епископ на Крит (1810 – 1827), кюстендилски митрополит (1827 – 1845 и 1847 – 1858) и александрийски патриарх(1845 – 1847).
Виж Йордан Иванов и Артемий Александрийски
Арабска мисия
Арабската мисия е една от общо трите външнополитически и геополитически византийски дипломатически пратеничества на Константин Философ.
Виж Йордан Иванов и Арабска мисия
Алай баня (Кюстендил)
Алай баня (Войнишката баня) е обществена баня в град Кюстендил, построена върху основите на късносредновековна турска баня.
Виж Йордан Иванов и Алай баня (Кюстендил)
Албанци в България
Албанци, т.е.
Виж Йордан Иванов и Албанци в България
Анастас Иширков
Анастас Тодоров Иширков е български учен, географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките.
Виж Йордан Иванов и Анастас Иширков
Анастасий Велбъждски
Анастасий Велбъждски (края на ХІІ век – началото на ХІІІ век) е български духовник, епископ на Велбъжд.
Виж Йордан Иванов и Анастасий Велбъждски
Ананий II Коласийски
Ананий II Коласийски е български духовник, епископ на Кюстендил (Коласия, Баня).
Виж Йордан Иванов и Ананий II Коласийски
Ананий Коласийски
Ананий Коласийски е български духовник, епископ на Кюстендил (Коласия, Баня).
Виж Йордан Иванов и Ананий Коласийски
Ньойски договор
Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война (виж Версайска система от договори).
Виж Йордан Иванов и Ньойски договор
Научна експедиция в Македония и Поморавието
Научната експедиция в Македония и Поморавието е проект на Главния щаб на Българската армия.
Виж Йордан Иванов и Научна експедиция в Македония и Поморавието
Национален археологически институт с музей
Националният археологически институт с музей (НАИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН).
Виж Йордан Иванов и Национален археологически институт с музей
Национален герой
Националният герой е личност, приета за герой от цялата нация, без оглед на политически и обществени убеждения.
Виж Йордан Иванов и Национален герой
Народно читалище „Братство – 1869“
Читалище "Братство", Кюстендил XX век Народно читалище „Братство – 1869“ е читалище в град Кюстендил, България.
Виж Йордан Иванов и Народно читалище „Братство – 1869“
Надпис от Филипи
Надписът от Филипи или Пресияновият надпис е средновековен български епиграфски паметник от времето на кан Пресиян (836 – 852).
Виж Йордан Иванов и Надпис от Филипи
Никифор Велбъждски
Никифор Велбъждски е византийски духовник, епископ на Велбъжд от XI век.
Виж Йордан Иванов и Никифор Велбъждски
Никола Ангелов (кмет)
Никола Ангелов Иванов е български политик, деец на БРСДП, първият кмет на гр.
Виж Йордан Иванов и Никола Ангелов (кмет)
Николичевци
Николичевци е село в Западна България.
Виж Йордан Иванов и Николичевци
Новобългарска просвета
Българска граматика“ от Неофит Рилски, 1835 Движението за новобългарска просвета е част от историческия процес на Българското възраждане за книжовност на новобългарски език.
Виж Йордан Иванов и Новобългарска просвета
Раждавица
Раждавица (до 1989 г. – Ръждавица) е село в Западна България.
Разказ за зографските мъченици
„Разказът за зографските мъченици“ е житиен текст, който описва подвига и мъченичеството на двадесет и шестте преподобни зографски мъченици († 10 октомври 1275; пам.
Виж Йордан Иванов и Разказ за зографските мъченици
Раннохристиянска базилика (Хисарлъка)
Раннохристиянската базилика на хълма Хисарлъка е епископска и се намира на североизточната част на крепостта Хисарлъка, над съвременния асфалтов път, идващ от града.
Виж Йордан Иванов и Раннохристиянска базилика (Хисарлъка)
Ризо Ризов
Ризо Ризов с псевдоним Константинович е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и ВМРО (обединена).
Виж Йордан Иванов и Ризо Ризов
Рилска грамота
Рилската грамота е хрисовул, издаден от канцеларията на цар Иван Шишман (1371 – 1393) на Рилския манастир.
Виж Йордан Иванов и Рилска грамота
Рилски глаголически листове
Рилските глаголически листове се състоят от 8 нецели пергаментни листа и 3 фрагмента от глаголическа старославянска книга от XI век.
Виж Йордан Иванов и Рилски глаголически листове
Рилски манастир
Рилски манастир „Свети Иван Рилски“ е български ставропигиален манастир, сред най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Виж Йордан Иванов и Рилски манастир
Роже Бернар
Роже Бернар (Roger Bernard) е френски лингвист и специалист по български език с международна репутация.
Виж Йордан Иванов и Роже Бернар
Регионален исторически музей (Кюстендил)
Регионалният исторически музей „Академик Йордан Иванов“ е създаден през 1897 г.
Виж Йордан Иванов и Регионален исторически музей (Кюстендил)
Сахат кула
Сахат кула в Кюстендил е построена през 1665 г.
Виж Йордан Иванов и Сахат кула
Самуилов надпис
Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 г.
Виж Йордан Иванов и Самуилов надпис
Самуилова крепост (Ключ)
Самуилова крепост e името на средновековна крепост, разположена между планините Беласица и Огражден в Ключката клисура.
Виж Йордан Иванов и Самуилова крепост (Ключ)
Сборник Солун
„Сборник Солун“ e пространен документален труд за историческите, етнографските, културно-просветните и църковните въпроси на българското население в Солун.
Виж Йордан Иванов и Сборник Солун
Сборник за народни умотворения, наука и книжнина
„Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (СбНУНК) е българско периодично научно издание.
Виж Йордан Иванов и Сборник за народни умотворения, наука и книжнина
Света Троица (Пастух)
„Света Троица“ е късносредновековна българска църква в село Пастух, община Невестино, област Кюстендил.
Виж Йордан Иванов и Света Троица (Пастух)
Света Богородица (Пастух)
„Света Богородица“ е късносредновековна българска църква до село Пастух, община Невестино, област Кюстендил.
Виж Йордан Иванов и Света Богородица (Пастух)
Свети Атанасий (Раждавица)
„Свети Атанасий Летни“ е българска църква в село Раждавица, община Кюстендил.
Виж Йордан Иванов и Свети Атанасий (Раждавица)
Свети Иван Рилски (Пастух)
„Свети Иван Рилски“ е късносредновековна българска църква до село Пастух, община Невестино, област Кюстендил.
Виж Йордан Иванов и Свети Иван Рилски (Пастух)
Свети Георги (Кюстендил)
„Свети Георги Победоносец“ е средновековна българска църква в град Кюстендил.
Виж Йордан Иванов и Свети Георги (Кюстендил)
Свети Георги (Кочани)
„Свети Великомъченик Георги“ („Свети Великомаченик Ѓорѓи“) е православна църква в градчето Кочани, източната част на Северна Македония.
Виж Йордан Иванов и Свети Георги (Кочани)
Симеон Охридски
Симеон е православен духовник, охридски архиепископ през 1550-1551 година.
Виж Йордан Иванов и Симеон Охридски
Скопски миней
Скопският миней e среднобългарски книжовен паметник от XIII век.
Виж Йордан Иванов и Скопски миней
Софийски светци
Света София – Премъдростта Божия е едно от имената на Исус Христос, от там е името на християнската катедрала „Света София“ и на града и младият Христос е негов покровител.
Виж Йордан Иванов и Софийски светци
Серапион Коласийски
Серапион Коласийски или още Серафим Щипски и Серафим Босненски е български духовник, игумен на Рилския манастир (1753 – 1757), епископ на Коласийската епископия през втората половина на XVIII век (от 1757 г.).
Виж Йордан Иванов и Серапион Коласийски
Северна Македония (книга)
„Северна Македония.
Виж Йордан Иванов и Северна Македония (книга)
Северна Македония (пояснение)
Северна Македония може да се отнася за.
Виж Йордан Иванов и Северна Македония (пояснение)
Търлиско евангелие
Търлиското евангелие е книга, български превод на неделното евангелие, написан с гръцки букви през 1861 година в източномакедонското българско село Търлис, днес в Гърция.
Виж Йордан Иванов и Търлиско евангелие
Тертерово евангелие
Тертеровото евангелие или Тертерово четириевангелие е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Хилендарския манастир.
Виж Йордан Иванов и Тертерово евангелие
Текстология
Текстологията (textus – „текст“ и lógos – „слово“, „наука“) е спомагателна за литературознанието филологическа дисциплина, която се занимава с изучаването на текстове и настъпилите в тяхпромени с цел датирането и установяването на точното съдържание на литературни паметници, исторически документи и други, както и установяването на авторството на анонимни творби.
Виж Йордан Иванов и Текстология
Успение Богородично (Раждавица)
„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ е средновековна българска църква до село Раждавица, община Кюстендил.
Виж Йордан Иванов и Успение Богородично (Раждавица)
Удроу Уилсън
Томас Удроу Уилсън (Thomas Woodrow Wilson) е двадесет и осмият (1913 – 1921) президент на САЩ.
Виж Йордан Иванов и Удроу Уилсън
Фатих Мехмед джамия (Кюстендил)
„ФатихМехмед“ (Fatih Mehmed Camii) е мюсюлмански храм в град Кюстендил.
Виж Йордан Иванов и Фатих Мехмед джамия (Кюстендил)
Филипо Сколари
Филипо Сколари или Пипо Спано (Pipo Ozorai; 1369 – 1426), познат в българския юнашки епос като Филип Маджарин, е италиански благородник на служба при унгарския император Сигизмунд.
Виж Йордан Иванов и Филипо Сколари
Фока Пауталийски
Фока Пауталийски (живял през VI век) е византийски духовник, епископ на Пауталия, дн.
Виж Йордан Иванов и Фока Пауталийски
Христо Кодов
Христо Николов Кодов е виден български славист, литературен историк и палеограф, роден на 15 (28) август 1901 г.
Виж Йордан Иванов и Христо Кодов
Хисарлъка (крепост)
Хисарлъка е късноантична и средновековна крепост.
Виж Йордан Иванов и Хисарлъка (крепост)
Царичин град
Останките на Юстиниана Прима Юстиниана Прима (лат. Justiniana Prima) е античен град в Поморавието, чиито развалини днес се намират на 7 км от Лебане и на 30 км западно от Лесковац.
Виж Йордан Иванов и Царичин град
Чифте баня (Кюстендил)
Чифте баня е обществена баня в град Кюстендил, построена върху основите на късносредновековна турска баня.
Виж Йордан Иванов и Чифте баня (Кюстендил)
Шишмановци
Герб на стражата на цар Иван Шишман, нарисуван от анонимен арабски пътешественик Шишмановците са средновековна българска династия от времето на Второто българско царство, чиито представители управляват от Търново в периода 1323 – 1393 г.
Виж Йордан Иванов и Шишмановци
Шестнадесети пехотен ловчански полк
Струнният оркестър при полка, 1910 г. Източник: Исторически музей Ботевград Офицерите от полка след маневри в Орхание, 1906 г. Източник: Исторически музей Ботевград Шестнадесети пехотен ловчански полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство, взела участие във войните за национално обединение 1912 – 1918 г.
Виж Йордан Иванов и Шестнадесети пехотен ловчански полк
Янко Пеев
Янко Панайотов Пеев е български дипломат и съветски разузнавач на Главно Разузнавателно Управление на СССР.
Марков манастир
Марковият манастир „Свети Димитър“ е православен манастир в Северна Македония, сега е обител на Македонската православна църква и е част от българското историческо наследство.
Виж Йордан Иванов и Марков манастир
Макарий Коласийски
Макарий Коласийски е български духовник, епископ на Кюстендил (Коласия, Баня).
Виж Йордан Иванов и Макарий Коласийски
Македонска конференция (1912)
Македонската конференция от 1912 година е провалил се проект по време на Балканските войни на македонски интелектуалци, иницииран от Димитър Чуповски.
Виж Йордан Иванов и Македонска конференция (1912)
Македонски научен институт
Македонският научен институт е българска научна организация, създадена през 1923 г., която има за цел изучаването на географската област Македония и предимно на българското население в нея.
Виж Йордан Иванов и Македонски научен институт
Македонски преглед
„Македонски преглед“ е българско тримесечно научно списание, издавано от Македонския научен институт от 1924 година.
Виж Йордан Иванов и Македонски преглед
Мал Свети Климент
„Мал Свети Климент“ („Мал Свети Климент“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония.
Виж Йордан Иванов и Мал Свети Климент
Малешево
Малешево, Малешевия или Малешевско (понякога Малешово и Малешовско, рядко Малеш) е историко-географска област в югоизточната част на Северна Македония.
Михаил Кръстев
Михаил Котов Кръстев е български художник график.
Виж Йордан Иванов и Михаил Кръстев
Михаил Коласийски
Михаил Коласийски е сръбски духовник от български произход от XVII век, епископ на Коласийската епархия на Печката патриаршия.
Виж Йордан Иванов и Михаил Коласийски
Мирмидони
Мирмидоните или Мирмидонците (Μυρμιδόνες) са митично ахейско племе от остров Егина.
Минало (1910 – 1920)
„Минало“ с подзаглавие Българо-македонско научно списание.
Виж Йордан Иванов и Минало (1910 – 1920)
Методи Петров (политик)
Методи Иванов Петров, известен като Волгата, е български политик, деец на БЗНС, кмет на Михайловград (1945 – 1948 г.), председател на ГНС Михайловград (1948 – 1952 г.), член на Националния съвет на Отечествения фронт, народен представител от 1953 г.
Виж Йордан Иванов и Методи Петров (политик)
Методий Светогорец
Методий Светогорец е виден български книжовник от II половина на XIV век, ученик и сътрудник на Йоан Светогорец.
Виж Йордан Иванов и Методий Светогорец
Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година
Мемоарът на българи от Македония от 27 декември 1917 година е протестен документ на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, отпечатан във вестник „Родина“, излизащ в Скопие и редактиран от Георги Баждаров, Ангел Томов и Христо Матов.
Виж Йордан Иванов и Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година
История славянобългарска
„История славянобългарска“ (оригинално заглавие: Исторїѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народѣ и ѡ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битїа болгарскаѧ) е първото възрожденско произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760 – 1762 г.
Виж Йордан Иванов и История славянобългарска
История на Кюстендил
Крепостта Хисарлъка Историята на Кюстендил като градско селище има близо двехилядолетна давност и осемхилядна история на поселищния живот в години.
Виж Йордан Иванов и История на Кюстендил
История на Тесалия
Географски граници на областта Историята на Тесалия датира от около 2500 г. пр.н.е., като преди идването на ахейците е населявана от предгръцки племена.
Виж Йордан Иванов и История на Тесалия
Италийска епархия
Италийската епархия (Ἐπαρχία Ἰταλικῆς) e митрополия на Охридската архиепископия в италианските земи, съществувала от XV-XVI до края на XVI век.
Виж Йордан Иванов и Италийска епархия
Иван Рилски
Св.
Виж Йордан Иванов и Иван Рилски
Иван Лекарски
Иван Христов Лекарски е български лекар от епохата на Възраждането.
Виж Йордан Иванов и Иван Лекарски
Иванов
Иванов, Ивановски е славянско фамилно име, разпространено сред българи (македонци), руснаци, украинци, беларуси и др.
Игнатий Кюстендилски
Игнатий (Ιγνάτιος) е български духовник, родоски и кюстендилски митрополит на Вселенската патриаршия.
Виж Йордан Иванов и Игнатий Кюстендилски
Илия Ангелакович
Илия Велков Ангелакович е български лекар от епохата на Възраждането.
Виж Йордан Иванов и Илия Ангелакович
Зъхна
Зъ̀хна или Зъ̀хненско (Ζίχνη, Зихни) е историко-географска област в Егейска Македония, Гърция.
Захари Струмски
Захари Струмски е български общественик, лекар, борец за църковна независимост и просвещение от епохата на Възраждането.
Виж Йордан Иванов и Захари Струмски
Зияде Ахмед ефенди
Зияде Ахмед ефенди е виден кюстендилски османски духовник – молла.
Виж Йордан Иванов и Зияде Ахмед ефенди
Зографски мъченици
Зографските мъченици са 22-ма православни духовници и 4-ма православни миряни, загинали мъченически в Зографския манастир на Света гора, Византийската империя, през 1276 година.
Виж Йордан Иванов и Зографски мъченици
Зографски манастир
„Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (Μονή Ζωγράφου), е български православен манастир, който се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция.
Виж Йордан Иванов и Зографски манастир
Земенски манастир
Стенописи в църквата на Земенския манастир Св. св. Йоаким и Ана – стенопис (детайл) Манастирски сгради Земенският манастир „Свети Йоан Богослов“ е български манастир, намиращ се в град Земен.
Виж Йордан Иванов и Земенски манастир
Българска православна църква – Българска патриаршия
Българската православна църква – Българска патриаршия е автокефална поместна източноправославна църква.
Виж Йордан Иванов и Българска православна църква – Българска патриаршия
Български старини из Македония
„Български старини из Македония“ e капитален научен труд на Йордан Иванов.
Виж Йордан Иванов и Български старини из Македония
Български народен кръст
„Български народен кръст“ е документална книга на художника Иван Енчев – Видю.
Виж Йордан Иванов и Български народен кръст
Българи в Тесалия
Българите в Тесалия или тесалийските българи са българско население, обитавало географската област Тесалия в днешна Гърция, от края на VI до началото на XX в.
Виж Йордан Иванов и Българи в Тесалия
Българете в Македония
Корицата на второто издание „Българете в Македония.
Виж Йордан Иванов и Българете в Македония
Брашовска грамота
Брашовската грамота или Брашовската грамота-писмо е документ, издаден от канцеларията на видинския владетел цар Иван Срацимир.
Виж Йордан Иванов и Брашовска грамота
Бачковски манастир
Главната порта на Бачковския манастир Изглед от северния двор на манастира Бачковският манастир „Успение Богородично“ е ставропигиален манастир край село Бачково, община Асеновград, област Пловдив.
Виж Йордан Иванов и Бачковски манастир
Битолски триод
Битолският триод e среднобългарски книжовен паметник, постен триод (трипесник) от последната четвърт на XII век.
Виж Йордан Иванов и Битолски триод
Битолски листове
Битолските листове са среднобългарски книжовен паметник, октоих(осмогласник) от XII век.
Виж Йордан Иванов и Битолски листове
Бигорски манастир
Бигорският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е православен манастир в западната част на Северна Македония.
Виж Йордан Иванов и Бигорски манастир
Борен (Чеч)
Борен или още Бурен, Борян (селото е известно и с турската форма на името си Бураджик (Βραχοχώρι, Врахохори, катаревуса Βραχοχώριον, Врахохорион, до 1927 година Μπουραντζίκ, Бурандзик), е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.
Виж Йордан Иванов и Борен (Чеч)
Василиса (българска княгиня)
Василиса е българска княгиня, дъщеря на българския цар Иван Александър и втората му съпруга Теодора-Сара.
Виж Йордан Иванов и Василиса (българска княгиня)
Варлаам Охридски
Варлаам или Валам е православен духовник, охридски архиепископ от около 1597 до 1598 година.
Виж Йордан Иванов и Варлаам Охридски
Висарион II Коласийски
Висарион II Коласийски е български духовник, който е бил епископ на Кюстендил (Коласия, Баня) около 1690 г.
Виж Йордан Иванов и Висарион II Коласийски
Висарион Коласийски
Висарион Коласийски е български духовник, епископ на Кюстендил (Коласия, Баня).
Виж Йордан Иванов и Висарион Коласийски
Виргинска грамота
Виргинската грамота е дарствен хрисовул, издаден от цар Константин Асен на манастира „Свети Георги Бързи“ на Виргино бърдо при Скопие.
Виж Йордан Иванов и Виргинска грамота
Ветерски манастир
Ветерският манастир „Свети Йоан Кръстител“ (Ветерски манастир „Свети Јован Крстител“) е православен манастир в село Ветерско, в централната част на Северна Македония.
Виж Йордан Иванов и Ветерски манастир
Вера Иванова-Мавродинова
Вера Йорданова Иванова-Мавродинова е български историк и археолог.
Виж Йордан Иванов и Вера Иванова-Мавродинова
Велбъжд
Велбъждско деспотство (1373 – 1395) Велбъжд или Велбужд е укрепен средновековен град на мястото на днешния Кюстендил, приемник на античния град Пауталия.
Велбъждско деспотство
Велбъждското деспотство, още и Велбъждско княжество (1371-1395), е самостоятелно феодално владение с център Велбъжд, дн.
Виж Йордан Иванов и Велбъждско деспотство
Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия
Грамотите на Василий II за правата на Охридската архиепископия са 3 сигилия, подпечатани с императорски моливдовул, които са издадени от византийската императорска канцелария в годините непосредствено след падането на Първото българско царство под византийска власт.
Виж Йордан Иванов и Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия
Григорий I Охридски
Григорий (Γρηγορίος) е византийски духовник, охридски архиепископ към 1317 – 1327 година.
Виж Йордан Иванов и Григорий I Охридски
Гавриил Кюстендилски
Гавриил е печки духовник, епископ на Кюстендил (Коласия, Баня) през втората половина на XVIII век.
Виж Йордан Иванов и Гавриил Кюстендилски
Гимназия „Неофит Рилски“ (Кюстендил)
Гимназия „Неофит Рилски“ e среднообразователно училище в град Кюстендил, България, основано през 1879 година и съществувало до 29 юли 2016 година.
Виж Йордан Иванов и Гимназия „Неофит Рилски“ (Кюстендил)
Герб на Рашка
На герба на Расция е изобразена конска подкова. Багренородни отбелязва, че кан Пресиян загубил конницата си, понеже по пресечените сръбски земи било неефективно да се воюва на кон.
Виж Йордан Иванов и Герб на Рашка
Георги Константинов (критик)
Георги Константинов Гогов, подписвал се като Георги Константинов, е български литературен историк и критик, писател, журналист и библиограф.
Виж Йордан Иванов и Георги Константинов (критик)
Георги Пеев (публицист)
Георги Таков Пеев е български публицист, политик и общественик.
Виж Йордан Иванов и Георги Пеев (публицист)
Георги Баждаров
Георги Димков Баждаров е български революционер, учител и журналист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, задграничен представител на ВМРО.
Виж Йордан Иванов и Георги Баждаров
Дюканжов списък
Дюканжов списък (каталог) е съставен през XII в.
Виж Йордан Иванов и Дюканжов списък
Дядо Иван
„Дядо Иван“ е митологизираният образ на освободителката Русия, в колективното съзнание на българския народ под османска власт появил се през Възраждането.
Дупница
Ду̀пница е град в Югозападна България, област Кюстендил, административен център на община Дупница.
Драговищица (област Кюстендил)
Драговищица е село в Западна България.
Виж Йордан Иванов и Драговищица (област Кюстендил)
Даскал Димитри
Димитър Стоянов, наричан Даскал Димитри, е български просветен деец, учител и книжовник от епохата на Възраждането.
Виж Йордан Иванов и Даскал Димитри
Даниил Коласийски
Данил Коласийски е български духовник, епископ на Кюстендил (Коласия, Баня) в началото на XVIII век.
Виж Йордан Иванов и Даниил Коласийски
Джуро Даничич
Джуро Даничич е сръбски езиковед и привърженик на т.нар.
Виж Йордан Иванов и Джуро Даничич
Димитър Талев
Димитър Талев Петров Палисламов е изтъкнат български писател и журналист, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.
Виж Йордан Иванов и Димитър Талев
Димитър Иванов (Гевгели)
Гевгелийският говор Димитър Иванов е български просветен деец и езиковед.
Виж Йордан Иванов и Димитър Иванов (Гевгели)
Димитър Бисеров
Димитър Янакиев Бисеров Радицев, известен като Окуйли или Окулията, е български възрожденски просветен деец и книжовник.
Виж Йордан Иванов и Димитър Бисеров
Димитрий Велбъждски
Димитрий Велбъждски (края на ХІІ век – началото на ХІІІ век) е български духовник, епископ на Велбъжд.
Виж Йордан Иванов и Димитрий Велбъждски
Дервиш баня (Кюстендил)
Дервиш баня е средновековна османска обществена баня в град Кюстендил.
Виж Йордан Иванов и Дервиш баня (Кюстендил)
Етнография на България
Етнографията на България е научна област, изучаваща етнографията на България и българите.
Виж Йордан Иванов и Етнография на България
Ефрем Каранов
Ефрем Цветков Стоянов Каранов е виден български фолклорист, историк и преводач, революционер, действителен член на Българското книжовно дружество от 1884 година.
Виж Йордан Иванов и Ефрем Каранов
Ефрем Коласийски
Ефрем Коласийски е български духовник, епископ на Кюстендил (Коласия, Баня) в началото на XVIII век.
Виж Йордан Иванов и Ефрем Коласийски
Евангел Пауталийски
Евангел Пауталийски (живял през V-VI век) е византийски духовник, епископ на Пауталия, дн.
Виж Йордан Иванов и Евангел Пауталийски
Егейска Македония
Егейска Македония или Беломорска Македония или Южна Македония или Гръцка Македония е частта от географската област Македония, която по Букурещкия договор от 1913 година е включена в състава на Гърция.
Виж Йордан Иванов и Егейска Македония
Емануил Попдимитров
Емануил Попдимитров Попзахариев е български поет, философ, литературен критик, писател и общественик.
Виж Йордан Иванов и Емануил Попдимитров
Енипей (река)
Енипей (Ενιπέας, Ἐνίπευς, Τσαναρλής, Φιλιαδόρεμα, Νεοχωρίτικος) е река в Тесалия, най-големият десен приток на Пеней.
Виж Йордан Иванов и Енипей (река)
Епифаний Велбъждски
Епифаний Велбъждски (края на ХІІ век – началото на ХІІІ век) е български духовник, епископ на Велбъжд.
Виж Йордан Иванов и Епифаний Велбъждски
Лиляна Мавродинова
Лиляна Николова Мавродинова (1932 – 2016) е български и международно признат изкуствовед, историк на изкуството и медиевист, професор.
Виж Йордан Иванов и Лиляна Мавродинова
Лешочки манастир
Лешочкият манастир (Лешочки манастир) е православен манастир в диоцеза на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
Виж Йордан Иванов и Лешочки манастир
Леон Больо
Леон Больо̀ (Leon Beaulieux) е френски славист, българист и чуждестранен член на Българска академия на науките.
Виж Йордан Иванов и Леон Больо
Леон Ламуш
Леон Ламуш (Léon Lamouche) е френски офицер и общественик, близък на българомакедонското освободително дело от първата половина на XX век.
Виж Йордан Иванов и Леон Ламуш
Йосиф Коласийски
Йосиф Коласийски е български духовник, епископ на Кюстендил(Коласия, Баня).
Виж Йордан Иванов и Йосиф Коласийски
Йордан Иванов (пояснение)
Йордан Иванов може да се отнася за.
Виж Йордан Иванов и Йордан Иванов (пояснение)
Йоасаф Рилски
Йоасаф Рилски е български монах, игумен на Рилския манастир (около 1450 – 1463).
Виж Йордан Иванов и Йоасаф Рилски
Йоан Велбъждски
Йоан Велбъждски (XII век) е византийски духовник, епископ на Велбъжд.
Виж Йордан Иванов и Йоан Велбъждски
29 юли
29 юли е 210-ият ден в годината според григорианския календар (211-ви през високосна година).
6 януари
6 януари е 6-ият ден в годината според григорианския календар.