Съдържание
79 отношения: Куно Йосуа фон Бюлов, Крал на римляните, Крал на Унгария, Кристиан Фридрих фон Брокдорф, Кристиана Еберхардина фон Бранденбург-Байройт, Карл VI, Карл VII (Свещена Римска империя), Карл Саксонски (херцог на Курландия), Карл Теодор Ото фон Залм, Карл Ернст фон Валдщайн, Кай Лоренц фон Брокдорф (1646 – 1725), Клеменс Венцеслаус Саксонски, Козимо III де Медичи, Прагматическа санкция, Паул Йоахим фон Бюлов, Паланок, Август III, Алберт Антон (Шварцбург-Рудолщат), Анселм Франц фон Ингелхайм (архиепископ на Майнц), Антон Улрих (Брауншвайг-Волфенбютел), Списък на съпругите на владетелите на Свещената Римска империя, Списък на владетелите на Тирол, Списък на владетелите на Чехия, Списък на монарсите на Германия, Списък на ерцхерцозите на Австрия, Терезия Бенедикта Баварска, Франц Ксавер Саксонски, Фридрих Кристиан (Саксония), Фридрих Карл фон Шьонборн, Филип Вилхелм (Пфалц), Фердинандо Карло Гонзага, Хайнрих Франц фон Мансфелд, Чешко висше техническо училище в Прага, Шарлота Фелицита фон Брауншвайг-Люнебург, Шварцбург-Рудолщат, Мария Аделаида Савойска, Мария Антония Баварска, Мария Анна Саксонска (1728 – 1797), Мария Анна Баварска (1734 – 1776), Мария Терезия, Мария Магдалена Австрийска (1689 – 1743), Мария Елизабет Австрийска (1680 – 1741), Мария Йозефа Австрийска (1699 – 1757), Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска, Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска, Максимилиан II Емануел (Бавария), Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор), История на Сръбската православна църква, Имперски викарий, Император на Свещената Римска империя, ... Разширете индекс (29 Повече ▼) »
Куно Йосуа фон Бюлов
Рицарското имение Абензен в Долна Саксония Куно Йосуа фон Бюлов (Cuno Josua Freiherr von Bülow; * 13 януари 1658 в рицарското имение Абензен при Пайне в Долна Саксония; † 27 юли 1733 в Хановер) е от 1705 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Куно Йосуа фон Бюлов
Крал на римляните
Герб на Максимилиан I от 1508 г. с надпис: ''MAXIMILIANUS, DEI GRATIA REX ROMANORUM'' (''МАКСИМИЛИАН, ПО БОЖИЯ МИЛОСТ КРАЛ НА РИМЛЯНИТЕ''), под него - гербовете на владенията му Крал на римляните или римски крал (Rex Romanorum; König der Römer) е титла на владетелите на Свещената Римска империя за времето между избирането им за крал и коронясването им за император.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Крал на римляните
Крал на Унгария
Това е списък на ранните владетели и кралете на Унгария.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Крал на Унгария
Кристиан Фридрих фон Брокдорф
Кристиан Фридрихфон Брокдорф (Christian Friedrich//Frederik Lensgreve von Brockdorff; * 15 април 1679; † 4 април или 9 май 1750) е граф от древния род Брокдорф, холщайнски собственик на рицарските имения Клеткамп и Грюнхауз (днес част от Кирхнюхел) и датски таен съветник.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Кристиан Фридрих фон Брокдорф
Кристиана Еберхардина фон Бранденбург-Байройт
Кристиана Еберхардина фон Бранденбург-Байройт (Christiane Eberhardine von Brandenburg-Bayreuth; * 29 декември 1671, Байройт; † 4 септември 1727, Преч на Елба) от фамилията Хоенцолерн, е принцеса от Бранденбург-Байройт и чрез женитба от 1694 до 1727 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Кристиана Еберхардина фон Бранденбург-Байройт
Карл VI
Карл VI (Karl VI.; * 1 октомври 1685, † 20 октомври 1740) е император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия (като Карел II), Унгария и Хърватия от 1711 до 1740 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Карл VI
Карл VII (Свещена Римска империя)
Карл VII Албрехт (Karl VII Albrecht von Bayern) е като Карл I курфюрст на Бавария от 1726 до 1745 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Карл VII (Свещена Римска империя)
Карл Саксонски (херцог на Курландия)
Дворец Йелгава (Митава) Карл Кристиан Йозеф Игнац Ойген Франц Ксавер Саксонски (Karl Christian Joseph Ignaz Eugen Franz Xaver von Sachsen; * 13 юли 1733 в Дрезден; † 16 юни 1796 в Дрезден) е принц от Саксония и Полша от фамилията на албертинските Ветини също херцог на Курландия и Семгалия от 1758 до 1763 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Карл Саксонски (херцог на Курландия)
Карл Теодор Ото фон Залм
Карл Теодор Ото фон Залм (Karl Theodor Otto Fürst zu Salm; * 7 юли или 27 юли 1645, Анхолт; † 10 ноември 1710, Аахен) е вилдграф на Даун и Кирбург, Рейнграф на Щайн и 3.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Карл Теодор Ото фон Залм
Карл Ернст фон Валдщайн
Карл Ернст фон Валдщайн (Karl Ernst von Waldstein; Karel Arnošt z Valdštejna; * 4 май/13 май 1661, Виена или Добровице; † 7 януари 1713, Виена) е граф от род Валдщайн, господар на Вартенберг в Бохемия, австрийски дипломат, Хабсбургски посланик в Испания (1689 – 1693), във Франция (1698 – 1699) и в Португалия (1700 – 1703).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Карл Ернст фон Валдщайн
Кай Лоренц фон Брокдорф (1646 – 1725)
Имението „Клеткамп“ Кай Лоренц фон Брокдорф (Cai Lorenz von Brockdorff; * 1 септември 1646; † 30 март 1725 в Клеткамп в Шлезвиг-Холщайн) е имперски граф от род фон Брокдорф, датски таен съветник, архидякон и домпропст в Утрехт.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Кай Лоренц фон Брокдорф (1646 – 1725)
Клеменс Венцеслаус Саксонски
Клеменс Венцеслаус като австрийски фелдмаршал-лейтенант с ''орден Белият орел'' Клеменс Венцеслаус Саксонски във Фрайзинг Клеменс Венцеслаус Август Хубертус Франц Ксавер Саксонски (Clemens Wenzeslaus August Hubertus Franz Xaver von Sachsen; * 28 септември 1739 в дворец Хубертусбург във Вермсдорф; † 27 юли 1812 в Марктобердорф в Алгой) е принц на Полша и херцог на Саксония от фамилията на албертинските Ветини и последният архиепископ и курфюрст на Трир (1768–1801), последният княз-епископ на Аугсбург (1768–1803/1812).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Клеменс Венцеслаус Саксонски
Козимо III де Медичи
Кòзимо III де Мèдичи (Cosimo III., * 14 август 1642 във Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 31 октомври 1723 пак там) от фамилията Медичи е от 1670 до 1723 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Козимо III де Медичи
Прагматическа санкция
Прагматическата санкция – автентичен вид. Прагматическата санкция е документ на австрийския император Карл VІ Хабсбург от 1713 г., с който той се опитва да осигури престола във Виена за първородната си дъщеря Мария Терезия.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Прагматическа санкция
Паул Йоахим фон Бюлов
Паул Йоахим фон Бюлов (Paul Joachim von Bülow; * 1 декември 1606 в Шарфсдорф; † 1 януари 1669 в Люнебург) е от 1705 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Паул Йоахим фон Бюлов
Паланок
Замъкът Паланок (Мукачево – Munkatsch) през 17 век. Гравюра от книгата на Джовани Джакомо де Роси ''Teatro della guerra contro il Turco''. ''Dove sono le piante e de vedute delle principali citta e fortezze dell'Ungaria, Morea e d'altre provincie''.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Паланок
Август III
Август III (ФридрихАвгуст II) (August III, August III Sas, Augustas III, Аўгуст Саксонскі; * 17 октомври 1696, Дрезден, Курфюрство Саксония; † 5 октомври 1763, Дрезден, Курфюрство Саксония) е крал на Полша и велик княз на Литва (1733 – 1763), както и курфюрст на Саксония (1733 – 1763).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Август III
Алберт Антон (Шварцбург-Рудолщат)
Алберт Антон фон Шварцбург-Рудолщат Albert Anton von Schwarzburg-Rudolstadt) от фамилията Шварцбург е от 1646 до 1710 г. (до 1662 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Алберт Антон (Шварцбург-Рудолщат)
Анселм Франц фон Ингелхайм (архиепископ на Майнц)
Анселм Франц фон Ингелхайм (Anselm Franz von Ingelheim; * 16 септември 1634, Кьолн; † 30 март 1695, Ашафенбург) е четвъртият щатхалтер на Ерфурт, курфюрст и архиепископ на Майнц (1679 – 1695).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Анселм Франц фон Ингелхайм (архиепископ на Майнц)
Антон Улрих (Брауншвайг-Волфенбютел)
Антон Улрих(Anton Ulrich; * 4 октомври 1633, Хитцакер; † 27 март 1714, Залцдалум при Волфенбютел) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг), е херцог на Брауншвайг-Люнебург и княз на Брауншвайг-Волфенбютел от 1685 до 1714 г., лирик и писател на романи.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Антон Улрих (Брауншвайг-Волфенбютел)
Списък на съпругите на владетелите на Свещената Римска империя
ФридрихII Списък на съпругите на владетелите на Свещената Римска империя.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Списък на съпругите на владетелите на Свещената Римска империя
Списък на владетелите на Тирол
Герб на ''Покняжено Графство Тирол'' Това е Списък на владетелите на Тирол. Тиролското графство е територия от княжествата на Свещената Римска империя, образувани през средата на 11 век и просъществували до 1806 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Списък на владетелите на Тирол
Списък на владетелите на Чехия
Герб на Чехия легендарните чешки владетели Болеслав I Страшни убива брат си Вацлав I Свети ''средновековна миниатюра'' Това е списък на владетелите на владетелите на Бохемия, Моравия, Силезия и Лужица.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Списък на владетелите на Чехия
Списък на монарсите на Германия
Тази статия съдържа списъците на монарси от следните държави и съюзи, съществували на територията на Германия.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Списък на монарсите на Германия
Списък на ерцхерцозите на Австрия
Герб на Австрия (1512) Списък на ерцхерцозите на Австрия (Erzherzöge im Erzherzogtum Österreich), на владетелите с титлата ерцхерцог, въведена през 1453 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Списък на ерцхерцозите на Австрия
Терезия Бенедикта Баварска
Терезия Бенедикта Мария Баварска (Theresia Benedicte Maria von Bayern; * 6 декември 1725, дворец Нимфенбург, Мюнхен; † 29 март 1743, Франкфурт на Майн) от фамилията Вителсбахи, е принцеса от Курфюрство Бавария.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Терезия Бенедикта Баварска
Франц Ксавер Саксонски
Принц Франц Ксавер като генерал-лейтенант Дворецът ''Цабелтиц'' Франц Ксавер Саксонски (Franz Xaver Albert August Ludwig Benno von Sachsen, * 25 август 1730 в Дрезден, † 21 юни 1806 в Цабелтиц) от линията Албертини на род Ветини е граф на Лаузиц, принц на Саксония и Полша, от 1763 до 1768 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Франц Ксавер Саксонски
Фридрих Кристиан (Саксония)
ФридрихКристиан Леополд Йохан Георг Франц Ксавер (Friedrich Christian Leopold Johann Georg Franz Xaver von Sachsen, * 5 септември 1722 в Дрезден, † 17 декември 1763 в Дрезден) от линията Албертини на род Ветини е кралски принц на Полша и от 5 сепрември 1763 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Фридрих Кристиан (Саксония)
Фридрих Карл фон Шьонборн
Гербът на род фон Шьонборн Палат Шьонборн Йохан Филип Франц фон Шьонборн ФридрихКарл фон Шьонборн-Буххайм (Friedrich Carl von Schönborn--Buchheim; * 3 март 1674 в Майнц; † 25 юли 1746 във Вюрцбург) от благородническата фамилия Шьонборн е княжески епископ на Бамберг и Вюрцбург (1729 – 1746) и от 1705 до 1734 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Фридрих Карл фон Шьонборн
Филип Вилхелм (Пфалц)
Филип Вилхелм фон дер Пфалц (Philipp Wilhelm von der Pfalz; * 4 октомври 1615, Нойбург на Дунав; † 12 септември 1690, Виена) от род Вителсбахи (Линия Пфалц-Нойбург), е пфалцграф и херцог на Пфалц-Нойбург (1653 – 1690), херцог на херцог на Юлихи Берг (1653 – 1690), също пфалцграф-курфюрст на Пфалц (1685 – 1690).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Филип Вилхелм (Пфалц)
Фердинандо Карло Гонзага
Фердинандо Карло Гонзага – Невер или Карло IV (Ferdinando Carlo di Gonzaga-Nevers, Carlo IV; * 31 август 1652, Ревере; † 5 юли 1708, Падуа) от италиано-френския род ''Гонзага-Невер'', е от 1665 до 1708 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Фердинандо Карло Гонзага
Хайнрих Франц фон Мансфелд
ХайнрихФранц I фон Мансфелд-Фонди (Heinrich Franz I. Graf von Mansfeld Fürst von Fondi; * 21 ноември 1640, Борнщет, Саксония-Анхалт; † 8 юни 1715, Виена) е граф на Мансфелд в Хелдрунген, имперски княз и княз на Фонди, австрийски дипломат, фелдмаршал и президент на дворцовия военен съвет (1701 – 1703).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Хайнрих Франц фон Мансфелд
Чешко висше техническо училище в Прага
Учредителният указ от 1707 г. Чешкото висше техническо училище (České vysoké učení technické, съкр. ČVUT) в Прага е сред най-големите и най-старите висши училища в Чехия, а и в Централна Европа.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Чешко висше техническо училище в Прага
Шарлота Фелицита фон Брауншвайг-Люнебург
Шарлота Фелицита фон Брауншвайг-Люнебург (Charlotte Felicitas zu Braunschweig-Lüneburg; * 8 март 1671, Хановер; † 29 септември 1710, Модена) от род Велфи, е принцеса от род Велфи е принцеса от Брауншвайг-Люнебург и Каленберг и чрез женитба херцогиня на Модена и Реджо.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Шарлота Фелицита фон Брауншвайг-Люнебург
Шварцбург-Рудолщат
Шварцбург-Рудолщат (Fürstentum Schwarzburg-Rudolstadt) е княжество в Свещената римска империя в днешна Тюрингия, което през 1599 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Шварцбург-Рудолщат
Мария Аделаида Савойска
Мария Аделаида Савойска (* 6 декември 1685, Торино, Савойско херцогство; † 12 февруари 1712, Версайски дворец, Кралство Франция) е принцеса на Савоя и чрез брак дофинa на Франция, майка на френския крал Луи XV.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Мария Аделаида Савойска
Мария Антония Баварска
Мария Антония Валпургис Симфороза Баварска (Maria Antonia Walpurgis Symphorosa von Bayern; * 18 юли 1724, Мюнхен; † 23 април 1780, Дрезден) от фамилията Вителсбахи, е баварска принцеса и чрез женитба курфюрстиня на Саксония (1763).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Мария Антония Баварска
Мария Анна Саксонска (1728 – 1797)
Мария Анна София Сабина Ангела Франциска Ксаферия, принцеса на Полша и Саксония (Maria Anna Sophie Sabina Angela Franziska Xaveria, Prinzessin von Polen und Sachsen; * 29 август 1728, Дрезденски замък-резиденция; † 17 февруари 1797, Мюнхен) от династията на Албертинските Ветини, е принцеса на Полша и Саксония и чрез женитба курфюрстиня на Бавария (1747 – 1777).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Мария Анна Саксонска (1728 – 1797)
Мария Анна Баварска (1734 – 1776)
Мария Анна Йозефа Августа Баварска (Maria Anna Josepha Augusta von Bayern; * 7 август 1734, дворец Нимфенбург; † 7 май 1776,Мюнхен) от фамилията Вителсбахи, е баварска принцеса и чрез женитба маркграфиня на Баден-Баден.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Мария Анна Баварска (1734 – 1776)
Мария Терезия
Мария Терезия Австрийска (Maria Theresia von Österreich), срещана и като Мария Тереза, е ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Унгария (1740 – 1780) и кралица на Чехия (1740 – 1741, 1743 – 1780).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Мария Терезия
Мария Магдалена Австрийска (1689 – 1743)
Мария Магдалена Йозефа Австрийска (Maria Magdalene Josefa von Österreich) * 26 март 1689, Виена; † 1 май 1743, Виена) от династията Хабсбурги, е австрийска ерцхерцогиня.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Мария Магдалена Австрийска (1689 – 1743)
Мария Елизабет Австрийска (1680 – 1741)
Мария Елизабет Австрийска (Maria Elisabeth von Österreich; * 13 декември 1680, Линц; † 26 август 1741,дворец Мариемонт при Морланвелз, Хенегау) от династията Хабсбурги, е австрийска ерцхерцогиня и щатхалтерка на Австрийска Нидерландия от 1724 до 1741 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Мария Елизабет Австрийска (1680 – 1741)
Мария Йозефа Австрийска (1699 – 1757)
Мария Йозефа Австрийска, с рождено име Мария Йозефа Бенедикта Антония Терезия Ксаверия Филипина Австрийска (Maria Josepha Benedikta Antonia Theresia Xaveria Philippine von Österreich; Maria Józefa Habsburżanka; * 8 декември 1699, Виена; † 17 ноември 1757, Дрезден) от династията Хабсбурги, е ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба курфюрстиня на Саксония и кралица на Полша.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Мария Йозефа Австрийска (1699 – 1757)
Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска
Мария Амалия Йозефа Хабсбург-Австрийска (Maria Amalie Josefa Anna von Österreich) е австрийска ерцхерцогиня, баварска херцогиня, курфюрстиня на Бавария (1726 – 1745), кралица на Бохемия (1741 – 1743) и свещена римска императрица (1742 – 1745) – съпруга на чешкия крал и свещен римски император Карл VII Албрехт.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска
Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска
Мария Тереза Каролина Бурбон-Неаполитанска е неаполитанска и сицилианска принцеса, последна императрица на Свещената Римска империя и първата императрица на Австрийската империя, съпруга на император Франц II.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска
Максимилиан II Емануел (Бавария)
Максимилиан II Емануел (Maximilian II.; * 11 юли 1662, Мюнхен; † 26 февруари 1726, Мюнхен) от династията на Вителсбахите, е курфюрст на Бавария от 1679 до смъртта си през 1726 г., а също така и генерален щатхалтер (управител) на Испанска Нидерландия от 1692 до 1706 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Максимилиан II Емануел (Бавария)
Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)
Максимилиан Карл Албрехт фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор (Maximilian Karl Albrecht Fürst zu Löwenstein-Wertheim-Rochefort; * 14 юли 1656, Рошфор, провинция Намюр, Валония, Белгия; † 26 декември 1718, Милано) от странична линия на Вителсбахите, е граф (1672 – 1718), от 1711 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)
История на Сръбската православна църква
Историята на Сръбската православна църква датира от началото на 13 век, когато на 6 декември 1219 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и История на Сръбската православна църква
Имперски викарий
Имперският викарий (на немски: Reichsvikar, на италиански: Vicario imperiale) е позиция, свързана със Свещената Римска империя.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Имперски викарий
Император на Свещената Римска империя
Тази страница е списък на императорите на Свещената Римска империя от основаването ѝ от Карл Велики през 800 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Император на Свещената Римска империя
Замък на Сфорците
Замъкът на Сфорците (Кастело Сфорцеско) е голям укрепен комплекс, разположен в град Милано, Северна Италия, точно извън историческия център на града.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Замък на Сфорците
Бенедикта Хенриета фон дер Пфалц
Бенедикта Хенриета Филипина фон Пфалц-Зимерн (Benedikta Henriette Philippine von Pfalz-Simmern; * 14 март 1652, Париж; † 12 август 1730, Аниер сюр Сен) от род Вителсбахи, е пфалцграфиня от Пфалц-Зимерн и чрез женитба херцогиня на Брауншвайг-Люнебург, княгиня на Люнебург и Каленберг.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Бенедикта Хенриета фон дер Пфалц
Вилхелм Хиацинт (Насау-Зиген)
Вилхелм Хиацинт фон Насау-Зиген (Wilhelm Hyacinth von Nassau-Siegen; * 7 април 1666, Брюксел; † 18 февруари 1743, Хадамар) е принц Орански и княз на Насау-Зиген (1699 – 1707).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Вилхелм Хиацинт (Насау-Зиген)
Вилхелм Дитрих фон Бюлов
Вилхелм Дитрихфон Бюлов (Wilhelm Dietrich Freiherr von Bülow; * 1664; † 10 февруари 1737 в Берлин) е благородник от стария род фон Бюлов от Мекленбург, от 1705 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Вилхелм Дитрих фон Бюлов
Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург
Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург (Wilhelmine Amalie von Braunschweig-Lüneburg; * 21 април 1673, Люнебург; † 10 април 1742, Виена) от род Велфи (Нов Дом Люнебург), е принцеса на Брауншвайг-Люнебург и чрез женитба императрица на Свещената Римска империя (24 февруари 1699 до 17 април 1711).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург
Вила Висиоса (битка)
Битката при Вила Висиоса (Villa Viciosa) е битка на 11 декември 1710 г., част от Войната за испанското наследство.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Вила Висиоса (битка)
Виенска академия за изящни изкуства
Виенската академия за изящни изкуства е обществено художествено училище във Виена, Австрия.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Виенска академия за изящни изкуства
Война за австрийското наследство
Война за австрийското наследство (War of the Austrian succession, Guerre de Succession d’Autriche, Österreichischer Erbfolgekrieg) се нарича един от най-големите европейски конфликти през ХVIII век, продължил от 1740 до 1748 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Война за австрийското наследство
Война за испанското наследство
Войната за испанското наследство (guerra de sucesión española; на английски език: War of the Spanish Succession) е продължителна (1701 – 1714 г.) и кръвопролитна война в Западна Европа, предизвикана от липсата на законен наследник на бездетния испански крал Карлос II.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Война за испанското наследство
Гонзага от Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино
Гонзага от Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино е кадетски клон на династията Гонзага.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Гонзага от Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино
Георг Кристиан фон Лобковиц
Йохан Георг Кристиан фон Лобковиц (Johann Georg Christian Fürst von Lobkowicz; Jan Jiří Kristian z Lobkowicz; * 10 август 1686; † 4 октомври 1755 в Братислава /Пресбург) е бохемски княз от род фон Лобковиц и австрийски фелдмаршал.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Георг Кристиан фон Лобковиц
Дамян Хуго фон Фирмонд
Дамян Хуго Франц Адриан Антон фон Фирмонд (Damian Hugo Franz Adrian Anton Graf von Virmond; * 24 август 1666 в дворец Хертен; † 21 април 1722 в Сибиу/Херманщат в Трансилвания, Румъния) е фрайхер, от 1706 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Дамян Хуго фон Фирмонд
Даем Кнебел фон Катценелнбоген
Даем/Tam Кнебел фон Катценелнбоген (Daem/Tham Knebel von Katzenelnbogen; † 1410) е рицар, благородник от стария рицарски род Кнебел фон Катценелнбоген.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Даем Кнебел фон Катценелнбоген
Елеонора фон Льовенщайн-Вертхайм
Елеонора Мария Анна фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор (Eleonore Maria Anna von Löwenstein-Wertheim; * 16 февруари 1686, Виена; † 22 февруари 1753, дворец Ротенбург в Ротенбург на Фулда) е графиня от фамилията Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор от страничната линия на Вителсбахите и чрез женитба ландграфиня на Хесен-Ротенбург (20 ноември 1725 – 29 ноември 1749).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Елеонора фон Льовенщайн-Вертхайм
Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург
Елеонора Магдалена Тереза фон Пфалц-Нойбург (Eleonore Magdalene Therese von Pfalz-Neuburg) от династията Вителсбахи, е пфалцграфиня на Нойбург и чрез женитба императрица на Свещената Римска империя (1676 – 1705), кралица на Унгария и Бохемия (1676 – 1705).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург
Лудвиг Антон фон Пфалц-Нойбург
Лудвиг Антон фон Пфалц-Нойбург, портрет като дете Лудвиг Антон фон Пфалц-Нойбург (Ludwig Anton von Pfalz-Neuburg; * 9 юни 1660 в Дюселдорф; † 4 май 1694 в Лиеж) от род Вителсбахи (Линия Пфалц-Нойбург) е княжески епископ на Вормс (1691 – 1694) и четиридесет и деветият Велик магистър на рицарите от Тевтонския орден (1684 – 1694).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Лудвиг Антон фон Пфалц-Нойбург
Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел)
Лудвиг Рудолф (Ludwig Rudolf von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 22 юли 1671, Волфенбютел; † 1 март 1735, Брауншвайг) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг), е херцог на Брауншвайг и Люнебург, от 1690 до 1707 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел)
Луи XVII
Луи XVII от Франция, също Луи VI от Навара, с рождено име Луи-Шарл, е херцог на Нормандия до 1789; от 1791 до 1792 е „принц роял“ (prince royal).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Луи XVII
Луиза Мария фон дер Пфалц
Луиза Мария фон дер Пфалц (Louise Marie von der Pfalz; * 23 юли 1647, Париж; † 11 март 1679, Аахен) от род Вителсбахи, е пфалцграфиня от Пфалц-Зимерн и чрез женитба вилд- и Рейнграфиня и княгиня на Залм.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Луиза Мария фон дер Пфалц
Леополд (Лотарингия)
Леополд Йозеф Лотарингски (Leopold Joseph von Lothringen, Léopold Ier de Lorraine; * 11 септември 1679, Инсбрук; † 27 март 1729, Люнéвил) е от 1690 до 1729 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Леополд (Лотарингия)
Леополд I (Свещена Римска империя)
Леополд I (Leopold I, Leopold Ignatius Joseph Balthasar Felician), VI.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Леополд I (Свещена Римска империя)
Леополд Матиас Сигизмунд фон Ламберг
Герб на князете фон Ламберг Дворецът Ламберг в Щирия Леополд Матиас Сигизмунд фон Ламберг (Leopold Mathias Sigismund von Lamberg; * 20 февруари 1667 във Виена; † 10 март 1711 във Виена) е граф, от 1 ноември 1707 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Леополд Матиас Сигизмунд фон Ламберг
Йохан Франц фон Бронкхорст-Гронсфелд
Йохан Франц фон Бронкхорст-Гронсфелд (Johann Franz Graf von Bronckhorst-Gronsfeld; * 1640; † 8 април 1719) е граф на Бронкхорст-Гронсфелд, императорски военен дворцов президент, баварски фелдмаршал в баварското въстание 1705 г., 1715 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Йохан Франц фон Бронкхорст-Гронсфелд
Йохан Фридрих (Брауншвайг-Каленберг)
Йохан Фридрих(Johann Friedrich;* 25 април 1625, дворец Херцберг, Херцберг; † 28 декември 1679, Аугсбург) от род Велфи (Нов Дом Люнебург), е херцог на Брауншвайг-Люнебург, през 1665 г.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Йохан Фридрих (Брауншвайг-Каленберг)
Йохан Георг (Ортенбург)
Йохан Георг фон Ортенбург (Johann Georg Graf zu Ortenburg) е имперски граф на Ортенбург-Нойортенбург (1702 – 1725).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Йохан Георг (Ортенбург)
Йохан Леополд Донат фон Траутзон
Гробът на княз Йохан Леополд Донат в църквата Св. Михаел, Виена Йохан Леополд Донат фон Траутзон (Johann Leopold Donat von Trautson; * 2 май 1659 във Виена; † 18 октомври 1724 в Санкт Пьолтен) е 1.
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Йохан Леополд Донат фон Траутзон
Йозеф I Хабсбург
#виж Йозеф I (Свещена Римска империя).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и Йозеф I Хабсбург
17 април
17 април е 107-ият ден в годината според григорианския календар (108-и през високосна).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и 17 април
26 юли
26 юли е 207-ият ден в годината според григорианския календар (208-и през високосна).
Виж Йозеф I (Свещена Римска империя) и 26 юли