Съдържание
31 отношения: Карст, Косовско-моравски говор, Петър Костич, Албрехт Пенк, Александър Грос, Анастас Иширков, Нико Жупанич, Раковица (Пиротско), Раковица (община), Стефан Симич, Стефан Георгиев (ботаник), Сръбски динар, Смедеревско-вършацки говор, Христо Огнянов, Христо Шалдев, Мариово, Македонци (нация), Македонизъм, Междусъюзническа война, История на административно-териториалното деление на Сърбия, Задбалкански котловини, Западна Сърбия, Белград, Виенски университет, Галичица, Голямо сръбско преселение, Димитър Чуповски, Димитър Влахов, Йован Цвийич, 11 октомври, 16 януари.
Карст
Еро, Франция. Карстови форми на релефа в Андалусия, Испания. Карстово езеро близо до Добердо дел Лаго, Италия. Карстова повърхност във Франция. Лозер, Франция. Карст е название на група геоморфоложки форми, образувани от разтварянето на пластове от карбонатни (CaCO3) или други разтворими скали, като варовици и доломити.
Косовско-моравски говор
Говори на територията на бивша Югославия (без Словения и Македония) 7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия Косовско-моравският говор или косовско-ресавският говор, среща се и като косово-моравски говор или косово-ресавски говор, също и като левачки говор, е крайно западно наречие на българския език.
Виж Йован Цвиич и Косовско-моравски говор
Петър Костич
Първата скупщина на отоманските сърби в Скопие на Сретение, 1909 година. Петър Костич (Petar Kostić) е сръбски просветен деец, активен участник в Сръбската пропаганда в Македония.
Виж Йован Цвиич и Петър Костич
Албрехт Пенк
Албрехт ФридрихКарл Пенк (Albrecht Friedrich Karl Penck) е германски географ и геолог.
Виж Йован Цвиич и Албрехт Пенк
Александър Грос
Александър Грос (Alexander Gross) унгарски и британски картограф и издател.
Виж Йован Цвиич и Александър Грос
Анастас Иширков
Анастас Тодоров Иширков е български учен, географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките.
Виж Йован Цвиич и Анастас Иширков
Нико Жупанич
Нико Жупанич (Niko Županič), известен и като К.
Виж Йован Цвиич и Нико Жупанич
Раковица (Пиротско)
Раковица или Долна Раковица е бивше село в Пиротска каза, разселено около 1837 година.
Виж Йован Цвиич и Раковица (Пиротско)
Раковица (община)
Раковица на картата на Белградски окръг Община Раковица (Општина Раковица) е градска община, част от Белградски окръг.
Виж Йован Цвиич и Раковица (община)
Стефан Симич
Стефан Симич (Stevan Simić) е македонски сърбоманин, сръбски географ и историк, революционер, деец на Сръбската четническа организация в Македония и югославски политик.
Виж Йован Цвиич и Стефан Симич
Стефан Георгиев (ботаник)
Стефан Георгиев е основоположник на ботаниката като наука и пръв професор по ботаника в България.
Виж Йован Цвиич и Стефан Георгиев (ботаник)
Сръбски динар
Динарът е официалната валута на Сърбия.
Виж Йован Цвиич и Сръбски динар
Смедеревско-вършацки говор
Щокавицата в бивша Югославия – в светлосиньо е Смедеревско-вършецкия говор 7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия Смедеревско-вършецкия говор както показва и названието му заема част от Северна Централна Сърбия, най-вече в триъгълника Белград – Крагуевац – устието на Велика Морава и югозападната част на Банат.
Виж Йован Цвиич и Смедеревско-вършацки говор
Христо Огнянов
Христо Дамянов Огнянов е български поет и публицист.
Виж Йован Цвиич и Христо Огнянов
Христо Шалдев
Христо Тръпков Шалдев с псевдоним Лефтер е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Йован Цвиич и Христо Шалдев
Мариово
Мариовски носии от Битолския етнографски музей Марѝово или Морѝово (понякога книжовно Марѝхово или Морѝхово, Мариово, Μορίχοβο, Морихово) е историко-географска област в южната част на Северна Македония, чието население се отличава със специфична етнография и традиции.
Македонци (нация)
Македонците (македонци), наричани понякога славомакедонци, съгласно идеологията на македонизма са славяноезичните жители на географската област Македония или произхождащите от нея такива, които имат македонска национална идентичност.
Виж Йован Цвиич и Македонци (нация)
Македонизъм
„За македонцките работи“ на Кръсте Мисирков, издадена през 1903 г. в София Македонизмът е политическа доктрина и национална идеология, която обосновава съществуването в миналото и днес на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската.
Междусъюзническа война
Междусъюзническата или Втората балканска война е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.
Виж Йован Цвиич и Междусъюзническа война
История на административно-териториалното деление на Сърбия
7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия Административно-териториалното деление на Княжество Сърбия до обявяването на независимостта на страната на Берлинския конгрес се формира в рамките на традиционното такова в еялета на Османската империя.
Виж Йован Цвиич и История на административно-териториалното деление на Сърбия
Задбалкански котловини
440x440пкс Задбалканските котловини (също Подбалкански котловини или Подбалкански полета) са група от котловини полета в България, оградени от планинските вериги Стара планина на север и Средна гора на юг.
Виж Йован Цвиич и Задбалкански котловини
Западна Сърбия
Западна Сърбия включва т.нар.
Виж Йован Цвиич и Западна Сърбия
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Виенски университет
Виенският университет (Universität Wien; Alma Mater Rudolphina Vindobonensis) е държавен университет, разположен в австрийската столица Виена.
Виж Йован Цвиич и Виенски университет
Галичица
Галичица, гледана от „Корита“ Галичица е планина в югозападната част на Северна Македония и в Източна Албания, която се издига като хребет между Охридското и Преспанското езера.
Голямо сръбско преселение
Сърбите пресичат Дунав през 1690 година Голямото сръбско преселение (Велике сеобе Срба) е общо наименование на две преселнически вълни на сърби от Османската империя в Хабсбургската монархия.
Виж Йован Цвиич и Голямо сръбско преселение
Димитър Чуповски
Димитър Чуповски (Димитрија Чуповски) е публицист от Македония и ранен македонист.
Виж Йован Цвиич и Димитър Чуповски
Димитър Влахов
Димитър Янакиев Влахов е български политически деец от Македония.
Виж Йован Цвиич и Димитър Влахов
Йован Цвийич
#виж Йован Цвиич.
Виж Йован Цвиич и Йован Цвийич
11 октомври
11 октомври е 284-тият ден в годината според григорианския календар (285-и през високосна).
16 януари
16 януари е 16-ият ден в годината според григорианския календар.