Съдържание
7 отношения: Кратовска калиграфско-художествена школа, Кратовчани, Кокалянски манастир, Панчарево (район), Софийска Света гора, Списък на българските писмени произведения по години, Матей Граматик.
Кратовска калиграфско-художествена школа
Пчинското евангелие, изписано в манастира „Прохор Пчински“ през XVI – XVII век Кратовската калиграфско-художествена школа е средищен център на българската книжовност в епохата на Османското владичество в югозападния дял на българското етническо землище.
Виж Йоан Кратовски и Кратовска калиграфско-художествена школа
Кратовчани
Кратовчаните (единствено число кратовчанец, кратовчани, кратовчанец или кратовец, кратовци) са жителите на град Кратово, Северна Македония.
Виж Йоан Кратовски и Кратовчани
Кокалянски манастир
Кокалянският манастир „Свети Архангел Михаил“ е православен мъжки манастир край Кокаляне, България.
Виж Йоан Кратовски и Кокалянски манастир
Панчарево (район)
Панчаревското езеро Средновековната крепост Урвич „Панчарево“ е най-големият по територия административен район на Столична община с площ от 364 743 дка.
Виж Йоан Кратовски и Панчарево (район)
Софийска Света гора
Софийската (Mала) Света гора или Средецка Мала Света гора е средновековен комплекс от 14 манастирски обители, плюс скитове, постници и параклиси, развил се в околностите на София и заобикалящите я планини в епохата на Второто българско царство в периода 1185 – 1417 г.
Виж Йоан Кратовски и Софийска Света гора
Списък на българските писмени произведения по години
Списъкът на българските писмени произведения по години има за цел да обедини времево всички български писмени произведения, ръкописни и печатни, от възникването на българската писменост до Освобождението от османска власт през 1878 г.
Виж Йоан Кратовски и Списък на българските писмени произведения по години
Матей Граматик
Матей Граматик е български църковен писател от XVI век, представител на Софийска книжовната школа.