Съдържание
17 отношения: Кайруан, Арабски халифат, Арабско завоюване на Северна Африка, Абд ал-Рахман I, Аглабиди, Ал-Муктадир, Фатимиди, Хафсиди, Муса ибн Нусаир, Мавританска архитектура, Михаил II (Византийска империя), Ибн Халдун, Зиряб, Зириди, Бербери, Древна Либия, Древни либийци.
Кайруан
Кайруа́н (القيروان, Al-Qayruān – Керванът), също Каирван, Керуан или Кайруан, е град в Северен Тунис, административен център на провинция Кайруан.
Арабски халифат
Арабският халифа̀т е общото название на теократична арабско-мюсюлманска държава, възникнала в резултат от арабските завоевания през VII – IX век и оглавявана от халифи – „наместници“ на Мохамед, представляващи всички мюсюлмани и притежаващи пълната религиозна и политическа власт.
Арабско завоюване на Северна Африка
Арабско-ислямското завладяване на Северна Африка е част от първоначалното разпространение на исляма - едновековна арабска експанзия, започнала след смъртта на пророка Мохамед в 632 г.
Виж Ифрикия и Арабско завоюване на Северна Африка
Абд ал-Рахман I
Абд ал-Рахман I, по-пълно Абд ал-Рахман бин Му'ауия ибн Хишам бин Абдул-Малик ибн Марван (731 – 788) (عبد الرحمن ابن معاویہ ابن ہشامابن عبدالملک ابن مروان الداخل ابن مروان الداخل.), е емир, родоначалник на ислямска династия, която управлява Кордовския емират (и по-късния Кордовски халифат) и по-голямата част от Иберия в продължение на почти три века.
Аглабиди
Паметник в Кайруан от Аглабидите Аглабидите е арабска династия, управляваща емирата Ифрикия в Северна Африка в периода 800 – 909 г.
Ал-Муктадир
Абу ал-Фадл Джафар ибн Ахмад ал-Мутадид (أبو الفضل جعفر بن أحمد المعتضد) (895 – 31 октомври 932), по-добре познат с тронното си име ал-Муктадир Биллах(المقتدر بالله, „Силен в Бога“), е абасидски халиф в Багдад от 908 до 932 г.
Фатимиди
Фатимидите са арабска шиитска династия, основала Фатимидския халифат, съществувал от началото на X до края на XII век.
Хафсиди
Хафсидите са управляващата династия в Ифрикия (днешен Тунис и части от съседните страни) в периода 1229 – 1574 години.
Муса ибн Нусаир
Муса ибн Нусаир (на арабски: موسى بن نصير; на латиница: Mūsá bin Nuṣayr) е арабски управител на Ифрикия (северна Африка от Тунис до Мароко) от името на Омаядския халиф Ал-Уалид І.
Мавританска архитектура
Мавританската архитектура е стилово направление в рамките на ислямската архитектура, което се развива в западния ислямски свят, включително и в Ал-Андалус (на Иберийския полуостров) и в днешните държави Мароко, Алжир и Тунис (част от Магреб).
Виж Ифрикия и Мавританска архитектура
Михаил II (Византийска империя)
Михаил II Балба, наречен също Михаил Трал, или Псел, т.е.
Виж Ифрикия и Михаил II (Византийска империя)
Ибн Халдун
Абу Заид Абд ер-Рахман бен Мохамед бен Халдун ел-Хадрами (أبو زيد عبد الرحمن بن محمد بن خلدون الحضرمي.) е арабски учен и философ.
Зиряб
Абу И-Хасан „Али Ибн Нафи“ (арабски: أبو الحسن علي ابن نافع; кюрдски: أبو الحسن علي ابن نافع Zorab) е арабски, африкански, кюрдски или персийски полимат (от гръцки: „който е научил много“): най-вече музикант, певец, поет, но също и химик, козметолог, моден дизайнер, стратег, астроном, ботаник и географ.
Виж Ифрикия и Зиряб
Зириди
Зиридското емирство, около 1000 г. сл. Хр. Династията на Зиридите (زيريون) е берберска сарацинска аристократична фамилия, управлявала емирство в Северна Африка през Средновековието.
Виж Ифрикия и Зириди
Бербери
Берберите (наричани също имазиген, „свободни хора“, ед.ч. амазиг) са етническа група, обитаваща Северозападна Африка и говореща берберски езици от афроазиатското езиково семейство.
Древна Либия
Либия по Анаксимандър - 6 век пр.н.е. (съвременна възстановка) Древна Либия (Средновековна Ифрикия) на картата на света на Херодот от 5 век пр.н.е. (съвременна възстановка) Древна Либия (древногръцки: Λιβὺη) и (древноегиптски: Rbw) е название на Африка срещано в произведенията на античните автори.
Древни либийци
Либия по Анаксимандър – 6 век пр.н.е. (съвременна възстановка) Древна Либия (Средновековна Ифрикия) на картата на света на Херодот от 5 век пр.н.е. (съвременна възстановка) Древните раси в представите на египтяните: либиец, нубиец, семит и египтянин.