Отваряне в Google MapsСъдържание
37 отношения: Куйлютау, Кунгей Алатау, Каракол (град), Казахи в Киргизстан, Каинди-Ката, Какшаал Тоо, Киргизстан, Корейци в Киргизстан, Административно деление на Киргизстан, Аксу (приток на Тарим), Акшийрак, Нарин (река), Наринска област, Руснаци в Киргизстан, Сариджаз (хребет), Садир Джапаров, Турци в Киргизстан, Татари в Киргизстан, Таджики в Киргизстан, Терскей Алатау, Узбеки в Киргизстан, Уйгури в Киргизстан, Украинци в Киргизстан, Чу (река), Чуйска област, Шабла (пояснение), Исък Кул, Исъккулска котловина, Инилчек, Инилчектау, Българи в Киргизстан, Баликчи, Борколдой, Германци в Киргизстан, География на Киргизстан, Дунгани в Киргизстан, Джетим.
Куйлютау
Куйлютау (Көөлү кырка тоосу; Куйлютау) е планински хребет в централната част на Вътрешен Тяншан, разположен на територията на Киргизстан (Исъккулска област).
Виж Исъккулска област и Куйлютау
Кунгей Алатау
Кунгей Алатау или Кунгей Алатоо, Кюнгьой Алатоо (Күнгөй Ала-Тоо; Күнгей Алата́у; Кюнгёй-Ала-Тоо) е планински хребет в Северен Тяншан, разположен на територията на Киргизстан (Исъккулска и Чуйска област) и Казахстан (Алматинска област).
Виж Исъккулска област и Кунгей Алатау
Каракол (град)
Каракол (Каракол, в превод – „Черно езеро“, преди 1992 г. – Пржевалск) е град в Киргизстан с население от 74 900 жители.
Виж Исъккулска област и Каракол (град)
Казахи в Киргизстан
Казахите в Киргизстан са малцинство, през 2012 година те представляват 0,59 % от населението на страната (или 32981 души).
Виж Исъккулска област и Казахи в Киргизстан
Каинди-Ката
Каинди-Ката или Каинди, Каиндински хребет (Кайыңды кырка тоо; Каинды-Катта) е планински хребет в източната част на Вътрешен Тяншан, разположен на територията на Киргизстан (Исъккулска област).
Виж Исъккулска област и Каинди-Ката
Какшаал Тоо
Какшаал Тоо или Кокшаал Тоо, Кокшаалтау (Какшаал тоо; Какшаал-Тоо) е най-високият и един от най-дългите и мощни планински хребети на Тяншан.
Виж Исъккулска област и Какшаал Тоо
Киргизстан
Киргизстан, официално Киргизка република (Кыргыз Республикасы, Кыргызская Республика), наричана също Киргизия, е държава в Средна Азия, заемаща западните и централни части на планинския масив Тяншан и на Памиро-Алай.
Виж Исъккулска област и Киргизстан
Корейци в Киргизстан
Корейците в Киргизстан са малцинство, през 2012 година те представляват 0,30 % от населението на страната (или 16711 души).
Виж Исъккулска област и Корейци в Киргизстан
Административно деление на Киргизстан
Административно-териториално деление на Киргизстан Към 1 януари 2019 г.
Виж Исъккулска област и Административно деление на Киргизстан
Аксу (приток на Тарим)
Аксу (в горното течение Сариджаз) Сарыжаз; на китайски: 阿克苏河, Ākèsù hé; ئاقسۇ دەرياسى; Аксу, Сарыджаз) е река в Централна Азия, протичаща в източната част на Киргизстан (Исъккулска област) и Западен Китай (Синдзян-уйгурски автономен регион), лява съставяща на най-голямата централноазиатска река Тарим.
Виж Исъккулска област и Аксу (приток на Тарим)
Акшийрак
Акшийрак (Ак-Шийрак тоо тоому, «белонога овца»; Акшийрак) е планински хребет в централната част на Вътрешен Тяншан, разположен на територията на Киргизстан (Исъккулска област).
Виж Исъккулска област и Акшийрак
Нарин (река)
Сливането на Карадаря с Нарин (сателитна снимка) Нарин (Нарын; Norin; Нарын) е река в Киргизстан (Исъккулска, Наринска и Джалалабадска област) и Узбекистан (Наманганска област), дясна съставяща на река Сърдаря.
Виж Исъккулска област и Нарин (река)
Наринска област
Природата в Наринска област Наринска област (Нарын областы) е една от 7-те области на Киргизстан.
Виж Исъккулска област и Наринска област
Руснаци в Киргизстан
Руснаците са трети по численост народ в Киргизстан, след киргизите и узбеките.
Виж Исъккулска област и Руснаци в Киргизстан
Сариджаз (хребет)
Сариджаз или Саръджаз (Сарыжаз кырка тоосу; Сарыжаз жотасы; Сарыджаз) е планински хребет в Централен Тяншан, разположен на територията на Киргизстан (Исъккулска област) и Казахстан (Алматинска област).
Виж Исъккулска област и Сариджаз (хребет)
Садир Джапаров
Садир Нургоджоевич Джапаров (Садыр Нургожоевич Жапаров) е киргизки политик.
Виж Исъккулска област и Садир Джапаров
Турци в Киргизстан
Турците в Киргизстан са малцинство, през 2012 година те представляват 0,72 % от населението на страната (или 39913 души).
Виж Исъккулска област и Турци в Киргизстан
Татари в Киргизстан
Татарите в Киргизстан са малцинство, през 2012 година те представляват 0,52 % от населението на страната (или 28656 души).
Виж Исъккулска област и Татари в Киргизстан
Таджики в Киргизстан
Таджиките в Киргизстан са малцинство, през 2012 година те представляват 0,87 % от населението на страната (или 48033 души).
Виж Исъккулска област и Таджики в Киргизстан
Терскей Алатау
Терскей Алатау или Терскей Алатоо (Тескей Ала-Тоо; Теріске́й Алата́у; Терскей-Алатау) е планински хребет в Среден Тяншан, разположен на територията на Киргизстан (Исъккулска и Наринска област) и Казахстан (Алматинска област).
Виж Исъккулска област и Терскей Алатау
Узбеки в Киргизстан
Узбеките са втори по численост народ в Киргизстан.
Виж Исъккулска област и Узбеки в Киргизстан
Уйгури в Киргизстан
Уйгурите в Киргизстан са малцинство, през 2012 година те представляват 0,91 % от населението на страната (или 50346 души).
Виж Исъккулска област и Уйгури в Киргизстан
Украинци в Киргизстан
Украинците в Киргизстан са малцинство, през 2012 година те представляват 0,16 % от населението на страната (или 16657 души).
Виж Исъккулска област и Украинци в Киргизстан
Чу (река)
Карта на водосборния басейн на река Сърдаря Река Чу в Боамското ждрело Железопътният мост над река Чу при едноименния град в Казахстан Чу (Шу) (Чүй; Шу; Чу) е голяма река в Средна Азия в Наринска, Исъккулска и Чуйска област на Киргизстан и Жамбълска и Туркестанска област на Казахстан, вливаща се по враме на пълноводие в езерото Акжайкън, разположено в падината Ашчъкол.
Виж Исъккулска област и Чу (река)
Чуйска област
Чуйска област (Чуй областы) е една от 7-те области на Киргизстан.
Виж Исъккулска област и Чуйска област
Шабла (пояснение)
Шабла може да се отнася за.
Виж Исъккулска област и Шабла (пояснение)
Исък Кул
Алакол (Ысык-Көл, горещо езеро; Иссык Куль) е голямо безотточно, солено езеро в Северен Тяншан, в североизточната част на Киргизстан (Исъккулска област), едно от най-големите планински езера в света.
Виж Исъккулска област и Исък Кул
Исъккулска котловина
Исъккулската котловина (Ысык-Көл өрөөнү; Исс,к-Кульская котловина) е обширна междупланинска котловина в северната част на планината Тяншан, в североизточната част на Киргизстан (Исъккулска област).
Виж Исъккулска област и Исъккулска котловина
Инилчек
Ледникът Инилчек или още Енгилчек според киркизското произношение (Эңилчек; Иныльчек, също и Энильчек) се намира в Централен Тяншан и е най-големият ледник в Тяншан.
Виж Исъккулска област и Инилчек
Инилчектау
Инилчектау или Енгилчектау (Эңилчек кырка тоо; Иныльчектау, Энгыльчектау) е планински хребет в източната част на Вътрешен Тяншан, разположен на територията на Киргизстан (Исъккулска област).
Виж Исъккулска област и Инилчектау
Българи в Киргизстан
Българите в Киргизстан са между 639 (1989) и 1000 души, като голяма част от тяхса от смесени бракове.
Виж Исъккулска област и Българи в Киргизстан
Баликчи
Баликчи́ (Балыкчы; букв. – „рибар“) е град в Исъккулска област, Киргизстан.
Виж Исъккулска област и Баликчи
Борколдой
Борколдой (Борколдой тоо; Борколдой) е планински хребет в южната част на Вътрешен Тяншан, разположен на територията на Киргизстан (Исъккулска и Наринска област).
Виж Исъккулска област и Борколдой
Германци в Киргизстан
Германците са малък по численост народ в Киргизстан.
Виж Исъккулска област и Германци в Киргизстан
География на Киргизстан
Карта на Киргизстан Киргизстан е държава в Централна Азия или в североизточната част на Средна Азия.
Виж Исъккулска област и География на Киргизстан
Дунгани в Киргизстан
Дунганите в Киргизстан са малцинство, през 2012 година те представляват 1,11 % от населението на страната (или 61372 души).
Виж Исъккулска област и Дунгани в Киргизстан
Джетим
Джетим (Жетим кырка тоосу; Джетим) е планински хребет в централната част на Вътрешен Тяншан, разположен на територията на Киргизстан (Наринска и Исъккулска област).
Виж Исъккулска област и Джетим