Съдържание
80 отношения: Кристина Пизанска, Карл III Савойски, Карл фон Цьоринг-Цернхаузен, Казашко хетманство, Кирила Възвъзова-Каратеодорова, Копривщенска кухня, Петер Симон Палас, Остоя (благороднически герб), Ото I Савойски, Арабела Чърчил, Арменска апостолическа църква, Аймон Савойски, Ала ди Стура, Александър Алексиев-Хофарт, Алексиада, Амадей II Савойски, Амадей VII Савойски, Амадей Савойски-Ахая, Анри Еленбергер, Анна Савойска, Национален музей в Лвов, Надгробен паметник на Евтимий Сапунджиев, Наполеоне дела Торе, Неаполски университет „Федерико II“, Развито средновековие, Рока Канавезе, Старогръцка литература, Серхий Кот, Торино, Томас I Савойски, Томас II Савойски, Томас III Савойски, Франциск Савойски-Ракониджи, Фробург (род), Филип I Савойски-Ахая, Филип II Савойски-Ахая, Филипо дела Торе, Флоренция, Хумберт I Савойски, Харковски исторически музей „Микола Сумцов“, Херодот, Чико Симонета, Юдейската война, Южноамериканска дредноутна надпревара, Юнско въстание, Марксистка историография, Мамелюкски султанат, Миналото на град Раковски (книга), История, История славянобългарска, ... Разширете индекс (30 Повече ▼) »
Кристина Пизанска
Кристина Пизанска (Christine de Pizan, Christine de Pisan, Кристин дьо Пизан, родена Cristina da Pizzano, Кристина да Пицано; * 1365 във Венеция, Венецианска република, † ок. 1430 в манастира на Поаси, Кралство Франция), е френска писателка и поетеса от италиански произход.
Виж Историография и Кристина Пизанска
Карл III Савойски
Карл III (II) Савойски, наречен „Добрият“ (Carlo III di Savoia detto il Buono; Charles II de Savoie dit le Bon; * 10 октомври 1486 в замъка на Шазе ан Бюже, Савойско херцогствоДнес замъкът се нарича Шато дьо Шазе сюр Ен (Château de Chazey-sur-Ain).
Виж Историография и Карл III Савойски
Карл фон Цьоринг-Цернхаузен
Карл фон Цьоринг – Цернхаузен е историограф и статистик от Австро-Унгария.
Виж Историография и Карл фон Цьоринг-Цернхаузен
Казашко хетманство
Казашко хетманствоТерминът „хетманство“, „хетманщина“ или „хетманат“, особено в руските източници, се отнася до казашките полкове в Левобрежна Украйна, които от 1667 г.
Виж Историография и Казашко хетманство
Кирила Възвъзова-Каратеодорова
Кирила Николова Възвъзова-Каратеодорова е българска историчка, прекарала по-голямата част от професионалното си развитие в Народната библиотека в град София.
Виж Историография и Кирила Възвъзова-Каратеодорова
Копривщенска кухня
Традиционната копривщенска кухня, наред с приносите на копривщенци в областта духовното, революционното и архитектурното развитие по българските земи се явява и микромодел на обществото по време на Възраждането.
Виж Историография и Копривщенска кухня
Петер Симон Палас
Петер Симон Палас (Peter Simon Pallas; Пётр Симон Паллас) е знаменит германски и руски изследовател, зоолог, геолог и ботаник, работил дълго време и в Русия; член на Санктпетербургската академия на науките, професор в Санктпетербургския университет.
Виж Историография и Петер Симон Палас
Остоя (благороднически герб)
Остоя е полски благороднически герб, който вероятно произхожда от сарматска тамга с оглед на факта, че кралската сарматска династия е използвала Драконов щандарт.
Виж Историография и Остоя (благороднически герб)
Ото I Савойски
Ото I Савойски или Ото от Мориен (Othon Ier de Savoie ou Odon, Otto, Eudes, Oddone de Maurienne,; * 1010/1020 вероятно в замъка Шарбониер, † 19 януари 1057 или 1 март 1060, Торино, Маркграфство Торино) е маркграф на Торино от 1046 г.
Виж Историография и Ото I Савойски
Арабела Чърчил
Арабела Чърчил (Arabella Churchill) (23 февруари 1648 – 30 май 1730) е метреса на Йоркския херцог Джеймс Стюарт преди той да стане крал като Джеймс II.
Виж Историография и Арабела Чърчил
Арменска апостолическа църква
Арменската апостолическа църква е една от древноизточните църкви, а също така и една от най-старите християнски църкви.
Виж Историография и Арменска апостолическа църква
Аймон Савойски
Аймон Савойски, наречен „Миролюбивият“ (Aimone di Savoia, il Pacifico, * 15 декември 1273 в Бург ан Брес, † 22 юни 1343 в Монмелиан) от Савойска династия е от 1329 г.
Виж Историография и Аймон Савойски
Ала ди Стура
А̀ла ди Сту̀ра (Ala di Stura; Ala и Ala, Ала) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия.
Виж Историография и Ала ди Стура
Александър Алексиев-Хофарт
Александър Петров Алексиев, известен с артистичния си псевдоним Хофарт, е български художник и изкуствовед, доктор.
Виж Историография и Александър Алексиев-Хофарт
Алексиада
„Алексиада“ (оригинално заглавие Αλεξιάς; Алексиас) е средновековен биографичен исторически труд в 15 тома, написан от византийската принцеса Анна Комнина (1083 – 1153), който отразява управлението на баща ѝ – император Алексий I Комнин, управлявал Визанитйската империя в периода (1081 – 1118).
Амадей II Савойски
Амадей II Савойски или Амадей II от Мориен (Amedeo II di Savoia,; * ок.
Виж Историография и Амадей II Савойски
Амадей VII Савойски
Амадей VII Савойски, наречен Червеният граф (* 24 февруари 1360, замък на Авиляна или на Шамбери, † 1 ноември 1391, замък на Рипаля до Тонон ле Бен), е 18-ти граф на Савоя, граф на Аоста, на Мориен и на Ница (1383 – 1391).
Виж Историография и Амадей VII Савойски
Амадей Савойски-Ахая
Амадей Савойски-Ахая, Амадей Савойски или Амадей Пиемонтски (* 1363, Пинероло, Пиемонт; † 7 май 1402, пак там), е господар (сеньор) на Пиемонт и титулярен княз на Ахая (1367 – 1402).
Виж Историография и Амадей Савойски-Ахая
Анри Еленбергер
Анри Фредерик Еленбергер (Henri Frédéric Ellenberger, на френски фамилията се произнася Еленберже) е канадски и швейцарски психиатър, историк на медицината и криминолог, понякога смятан за основния историограф на психиатрията.
Виж Историография и Анри Еленбергер
Анна Савойска
Анна Савойска или Анна Палеологина, родена Йоанна Савойска (* ок. 1306, † 1365/1366, Солун), е савойска принцеса и византийска императрица, втора съпруга на император Андроник III Палеолог.
Виж Историография и Анна Савойска
Национален музей в Лвов
Национален музей в Лвов (Національний музей у Львові) (официално Национален музей „Андрей Шептицки“ в Лвов. Научно-художествена фондация на митрополит Андрей Шептицки) е национален художествен музей, една от най-значимите съкровищници на паметници на националната култура и изкуство на Украйна.
Виж Историография и Национален музей в Лвов
Надгробен паметник на Евтимий Сапунджиев
Надгробният паметник на Евтимий Сапунджиев се намира в двора на храм Успение на Пресвета Богородица в град Копривщица Професор архимандрит д-р Евтимий Сапунджиев e български православен богослов и общественик, първи историограф на Копривщица, През 1926 издава първото описание на град Копривщица в нейното историческо, етнографско и стопанско развитие – „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“, на който сборник той се явява автор и съставител.
Виж Историография и Надгробен паметник на Евтимий Сапунджиев
Наполеоне дела Торе
Наполеоне дела Торе или Ториани, наречен Напо (Napoleone della Torre, Napo Torriani; † 16 август 1278, Комо) е италиански кондотиер, господар на Милано от 24 декември 1265 до 21 януари 1277 г.
Виж Историография и Наполеоне дела Торе
Неаполски университет „Федерико II“
Неаполският университет „Федерико II“ (Università degli Studi di Napoli Federico II) е един от най-големите държавни университети в Италия и един от най-старите на света.
Виж Историография и Неаполски университет „Федерико II“
Развито средновековие
Развитото средновековие е периодът на европейската история, който продължава от около 1000 до 1250 г.
Виж Историография и Развито средновековие
Рока Канавезе
Ро̀ка Канавѐзе (Rocca Canavese; Roca, Рока) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия.
Виж Историография и Рока Канавезе
Старогръцка литература
Гръцки ръкопис на началото на ''Дела и дни'' от Хезиод Старогръцка литература обхваща произведенията на гръцката литература, написани на старогръцки от най-ранните текстове до около IV век (установяването на Византия).
Виж Историография и Старогръцка литература
Серхий Кот
Серхий Иванович Кот (Кот Сергій Іванович) (22 октомври 1958 г., Киев – 28 март 2022 г., Изяслав, Хмелницка област) е украински историк, краевед, общественик.
Виж Историография и Серхий Кот
Торино
Торино (Torino, на пиемонтски диалект: Turin) е четвъртият по големина град в Италия след Рим, Милано и Неапол, но третият по икономическа мощ, изпреварващ по този показател Неапол.
Томас I Савойски
Томас I Савойски или Томас дьо Мориен, наречен „Приятел на комуните“ или „Гибелин“ (Tommaso I di Savoia, detto Amico dei Comuni, Thomas Ier de Savoie, dit L'Ami des communes ou encore le Gibelin; * 20 май 1177 г., сл.
Виж Историография и Томас I Савойски
Томас II Савойски
Томас II Савойски или Томас II Пиемонтски (Tommaso II di Savoia,; * ок. 1999 или ок. 1202 в замъка на Монмелиан,Шато дьо Монмелиан (Château de Montmélian) е стар укрепен замък от 11 век, чиито останки се намират в дн.
Виж Историография и Томас II Савойски
Томас III Савойски
Томас III Савойски или Томас III Пиемонтски, наричан и Томазо и Томазино (Tommasino III di Savoia,; * август 1248 или ок. 1252 в Савоя, † 30 април или 15/16 май 1282 в Сен Жони сюр ГиеДн. градче Saint-Genix-sur-Guiers в деп.
Виж Историография и Томас III Савойски
Франциск Савойски-Ракониджи
Франциск Савойски-Ракониджи (на италиански: Francesco di Savoia-Racconigi; * 15 век в Торино, Савойско херцогство, † пр. 1 януари 1503 в Ракониджи, пак там) е господар (сеньор) на Ракониджи и на Милябруна с ½ Панкалиери и Кастелрайнеро (херцогско дарение от 27 март 1461), губернатор на Верчели (1465/1467), Рицар на Висшия орден на Светото Благовещение.
Виж Историография и Франциск Савойски-Ракониджи
Фробург (род)
256x256px Графовете Фробург (Grafen von Frohburg; понякога в миналото изписвано и като Froburg) са важен средновековен благороднически род от Северозападна Швейцария.
Виж Историография и Фробург (род)
Филип I Савойски-Ахая
Филип I Савойски-Ахая или Филип I Пиемонтски, Филип I Савойски (* 1274 или 1278 в Суза, † 23 септември 1334 в Пинероло), е господар (синьор) на Пиемонт (1294 – 1334) и титулярен княз на Ахая (1301 – 1307).
Виж Историография и Филип I Савойски-Ахая
Филип II Савойски-Ахая
Филип II Савойски-Ахая, Филип II Пиемонтски или Филип II Савойски (* август 1340, † октомври или 21 декември 1368 в Авиляна) е господар (синьор) на Ахая, претендент за мястото на своя полубрат Амадей за Господарство Пиемонт и за Ахейското княжество (1367 – 1368) в качеството си на лишен от наследство от баща им Жак Савойски-Ахая.
Виж Историография и Филип II Савойски-Ахая
Филипо дела Торе
Филипо дела Торе (Filippo della Torre; * нач. на 13 век в Милано, Синьория Милано, † 24 септември 1265 пак там) от семейство Дела Торе е италиански кондотиер, господар на Милано от 18 ноември 1263 г.
Виж Историография и Филипо дела Торе
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
Хумберт I Савойски
Хумберт I Савойски, наречен също Хумберт Мориенски или Хумберт Белоръки (Humbert Ier de Savoie, dit « Humbert-aux-Blanches-Mains », « Humbert de Maurienne »; Umberto I Biancamano di Savoia, detto anche dalle Bianche Mani, * ок.
Виж Историография и Хумберт I Савойски
Харковски исторически музей „Микола Сумцов“
Харковският исторически музей „Микола Сумцов“ (Харківський історичний музей імені М.) (бивш Музей на Слободска Украйна „Григорий Сковорода“) е исторически музей в Харков, Украйна.
Виж Историография и Харковски исторически музей „Микола Сумцов“
Херодот
Статуя на Херодот в родния му град, днешен Бодрум Херодот (Ἡρόδοτος) е древногръцки историк.
Чико Симонета
Франческо Симонета, познат като Чико Симонета (Francesco Simonetta, meglio noto come Cicco Simonetta: * ок. 1410 в Какури, † 30 октомври 1480 в Павия, Миланско херцогство) е италиански политик, дипломат и криптограф.
Виж Историография и Чико Симонета
Юдейската война
„Книги на Йосиф Флавий за историята на Юдейската война срещу римляните“ (ΦλαυίουἸωσήπουἱστορία Ἰουδαϊκοῦ πολέμουπρὸς Ῥωμαίους βιβλία) е исторически труд на римско-еврейския автор Йосиф Флавий, написана около 75 година.
Виж Историография и Юдейската война
Южноамериканска дредноутна надпревара
дредноутна гонка“ Южноамериканска дредноутна надпревара е надпревара във въоръжаването между Аржентина, Бразилия и Чили, която започва през 1907 година.
Виж Историография и Южноамериканска дредноутна надпревара
Юнско въстание
Юнското въстание е стихийно селско въстание в България в отговор на военния Деветоюнски преврат от 1923 г.
Виж Историография и Юнско въстание
Марксистка историография
Марксическата историография, също марксистка историография или както е била известна през периода 1944-1989 диалектико-историческа историография е приложението на марксистката теория на историческия материализъм в историографията.
Виж Историография и Марксистка историография
Мамелюкски султанат
Мамелюкски султанат е историческа средновековна държава, обхващаща Египет, Леванта и Хиджаз със свещените мюсюлмански градове Мека и Медина.
Виж Историография и Мамелюкски султанат
Миналото на град Раковски (книга)
„Миналото на град Раковски“ e историческо изследване от проф.
Виж Историография и Миналото на град Раковски (книга)
История
Historia (алегория на историята) от Никола Гисис (1892) ''Gesta Danorum'' („Дела на датчаните“), стр. 1 от Саксо Граматикът, 12 век История (ιστορία – „проучване, познание, придобито чрез изследване“) е наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни.
История славянобългарска
„История славянобългарска“ (оригинално заглавие: Исторїѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народѣ и ѡ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битїа болгарскаѧ) е първото възрожденско произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760 – 1762 г.
Виж Историография и История славянобългарска
История на квакерите
Квакери е популярното название на религиозното и социално движение, датиращо средата на XVII век, Религиозно общество на приятелите, основано в Ланкашър, Англия.
Виж Историография и История на квакерите
Историк
#виж Историография.
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Италия (географски регион)
Географската област, известна като Италия (също Географска Италия, Италиански географски регион, Италиански физически регион или Италиански регион), се намира в Централна и Южна Европа, ограничена на север от веригата на Алпите, а в останалата част от брега на Средиземно море.
Виж Историография и Италия (географски регион)
Италианска литература
Средновековни и хуманистически италиански писатели: Данте Алигиери, Джовани Бокачо, Франческо Петрарка, Гуидо Кавалканти, Чино да Пистоя и Гуитоне д'Арецо, изобразени от италианския художник и историк Джорджо Вазари (1544 г.) Италианската литература е литература, писана на италиански език, особено в Италия.
Виж Историография и Италианска литература
Ираклеон
Константин Ираклий (* 626; † 641), син на Ираклий и племенницата му Мартина, е византийски император от февруари до септември 641 година.
Иридион
„Иридион“ е драма от полския писател Зигмунт Крашински, написана през 1835 година и издадена през 1836 година в Париж.
Иван Русев (историк)
Иван Динев Русев е български историк, член-кореспондент на Българската академия на науките.
Виж Историография и Иван Русев (историк)
Иван Брожка
Иван Брожка (Jan Brozka) е чешки философ, историк, езиковед.
Виж Историография и Иван Брожка
Иваничка Георгиева
Иваничка Петрова Георгиева е изтъкната българска етноложка, историчка и дългогодишна преподавателка в Софийския университет, професор в Историческия факултет.
Виж Историография и Иваничка Георгиева
Изабела дьо Вилардуен
Изабела дьо Вилардуен (* ок. 1260/1263, † 23 януари 1312 в Графство Холандия) е княгиня на Ахая и на Мореа (1289 – 1307), кралица на Сардиния, титулярна херцогиня на Торес (1271 – 1277), титулярна кралица на Солун (1274 –1277) и господарка на Пиемонт (1301 – 1312).
Виж Историография и Изабела дьо Вилардуен
Българска марксистка историография
Българската марксическа историография е официално направление в развитието на българската историография след 9 септември 1944 г.
Виж Историография и Българска марксистка историография
Байро
Ба̀йро (Bairo; Bêr, Бер) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия.
Беатриче Фиески
Беатрѝче Фиèски (Beatrice Fieschi), позната и като Господарка на Бурже (Dame de Bourget) или Графиня на Бурже/Боргето (* ок. 1225 † юли 1283 в Замъка на Льо Бурже дю Лак), е графиня на Савоя (1253 – 1259) като втора съпруга на граф Томас II Савойски.
Виж Историография и Беатриче Фиески
Всеобща история
„Всеобща история“ (Ἱστορίαι) e историографски труд на древногръцкия историк Полибий.
Виж Историография и Всеобща история
Виоланта Висконти
Виоланта Висконти (Violante Visconti; * 1354, † ноември 1386 в Павия) от рода Висконти e италианска благородничка, дъщеря на Галеацо II Висконти – владетел на Павия и Милано.
Виж Историография и Виоланта Висконти
Векът на Луи XIV
Векът на Луи ХІV (Le Siècle de Louis XIV) е известно историческо произведение от френския философ и историк Франсоа Мари Аруе – Волтер, публикувано през 1751 г.
Виж Историография и Векът на Луи XIV
Великденска акция
Златния рог. Великденската акция, наричана още в популярната литература и Българският Великден, от 3 април 1860 г.
Виж Историография и Великденска акция
Велико литовско княжество
Великото литовско, руско и жемайтско княжество (Велїкое кнꙗзство Лїтовское; Wielkie Księstwo Litewskie; Magnvs Dvx Litvaniae, Rvssiae, Prvssiae, Samogitiae) е историческа монархическа държава в Източна Европа, съществувала от XIII век до 1795 г., когато територията ѝ е поделена между Руската империя, Прусия и Австрия.
Виж Историография и Велико литовско княжество
Гулнара Бекирова
Гулнара Тасимовна Бекирова е украинска историчка от кримскотатарски етнически произход, член на украинския клон на международния ПЕН клуб.
Виж Историография и Гулнара Бекирова
Данаил Кацев – Бурски
Данаил Василев Кацев-Бурски е български писател, историограф, публицист, краевед, журналист, редактор, издател.
Виж Историография и Данаил Кацев – Бурски
Десятуха
Десятуха е посьолок в Стародубски общински окръг на Брянска област в Русия.
Евтимий Сапунджиев
Професор архимандрит д-р Евтимий Сапунджиев e български православен богослов и общественик, първи историограф на Копривщица, архимандрит.
Виж Историография и Евтимий Сапунджиев
Едуард Савойски
Едуард Савойски, наричан Либералния (Edoardo di Savoia, il Liberale; * 8 февруари 1284, Божè, Синьория Брес, † 4 ноември 1329 в Париж, Кралство Франция) е 15-и граф на Савоя, граф на Аоста и на граф на Мориен (1323 – 1329).
Виж Историография и Едуард Савойски
Лудвиг I Савойски-Ракониджи
Лудвиг I Савойски-Ракониджи с прозвище „Извънбрачни Ахейски“ (на италиански: Lodovico I di Savoia-Racconigi soprannominato il bastardo di Acaia; * ок. 1390 в Неапол, Неаполитанско кралство, † 1459) е родоначалник на кадетската линия на Савойската династия с име Савоя-Ракониджи.
Виж Историография и Лудвиг I Савойски-Ракониджи
Лудвиг Савойски-Ахая
Лудвиг Савойски-Ахая, Лудвиг Савойски или Лудвиг Пиемонтски (Ludovico di Savoia-Acaia,, Ludwig von Savoyen-Piemont; * 1364 в Пинероло, † 11 декември 1418 в Торино) е господар (синьор) на Пиемонт и титулярен княз на Ахая (1402 – 1418).
Виж Историография и Лудвиг Савойски-Ахая
Ломбардия
Ломбардѝя (Lombardia; Lombardia) е италиански регион с обикновен статут в Северозападна Италия, създаден на 16 май 1970 г.
Йохан Фридрих (Брауншвайг-Каленберг)
Йохан Фридрих(Johann Friedrich;* 25 април 1625, дворец Херцберг, Херцберг; † 28 декември 1679, Аугсбург) от род Велфи (Нов Дом Люнебург), е херцог на Брауншвайг-Люнебург, през 1665 г.
Виж Историография и Йохан Фридрих (Брауншвайг-Каленберг)
Йоханес Авентинус
Паметник на Авентинус в Абенсберг Йоханес Авентинус (Johannes Aventinus) роден като Йохан Георг Турмаир (Johann Georg Turmair) и латинизира името си на Авентинус („Aventinus“, „Abensberger“), е германски историк и дворцов историограф.
Виж Историография и Йоханес Авентинус
Йоанна Савойска (1392 – 1460)
Йоанна Савойска (Giovanna di Savoia; * 16 август 1392 в Шамбери, Савойско графство, † януари 1460 в Казале Монферато, Маркграфство Монферат) от Савойската династия, е принцеса на Савоя и чрез женитба маркграфиня на Монферат от 1418 до 1445 г.
Виж Историография и Йоанна Савойска (1392 – 1460)