Съдържание
56 отношения: BulNet, Кирил Мирчев, Книжовен език, Правописен речник на българския език, Предаване на имена от македонска книжовна норма на български книжовен език, Площад на авиацията, Политически статут на македонския език, Петър Мирчев, Пеан, Пейзаж, Айрян, Речник на българския език (БАН), Република Южна Африка, Стоян Романски, Стойко Стойков, Стефан Кожухаров, Сава Чукалов, Светла Коева, Секция за българска диалектология и лингвистична география, Тодор Балкански, Тепавица, Цветан Тодоров (езиковед), Чужди думи, Шипченски проход (булевард в София), Мариана Георгиева, Многоточие, Иван Куцаров, Иван Кочев (езиковед), Иван Шапкарев, Иван Дуриданов, Имот, Институти на БАН, Заведение, Български диалекти, Български книжовен език, Български национален корпус, Български етимологичен речник, Български език, Българско-английски паралелен корпус със съотнесени (прости) изречения (БУЛЕНСИ), БулПосКор, БулСемКор, Благой Шклифов, Боян Николаев, Борислав Георгиев, Боню Ангелов, Валявица, Владимир Георгиев (езиковед), Владко Мурдаров, Георги Риков, Драматург, ... Разширете индекс (6 Повече ▼) »
BulNet
Българският WordNet (BulNet) представлява богата лексикално-семантична база данни.
Виж Институт за български език и BulNet
Кирил Мирчев
Кирил Спиридонов Мирчев е български езиковед, член-кореспондент на БАН, един от най-големите специалисти по старобългарски език, история на българския език и българска диалектология.
Виж Институт за български език и Кирил Мирчев
Книжовен език
Книжовният (литературният) език е кодифицирана (тоест с правен, юридически или квази-правен статус) разновидност на езика, за разлика от наречията, диалектите, говорите, жаргона и т.н.
Виж Институт за български език и Книжовен език
Правописен речник на българския език
Правописен речник на българския език е официален справочен речник на правописа и правоговора на българския език, съставян от Института за български език при БАН.
Виж Институт за български език и Правописен речник на българския език
Предаване на имена от македонска книжовна норма на български книжовен език
Предаването на имена от езиковата норма в Северна Македония на българската графична система се осъществява при спазване на общия принцип, по който в съвременния български книжовен език се предават български и чужди лични имена.
Площад на авиацията
Паметна плоча пред паметника с надпис „'''площад Авиационен'''“ Военният хотел край площада Площадът на авиацията, също площад Авиационен, по-известен като (кръстовище) 4-ти километър (по отстоянието му от центъра на града), е кръгов площад в София.
Виж Институт за български език и Площад на авиацията
Политически статут на македонския език
Въпросът за съществуването и идентичността на така наречения македонски език е предмет на научен и политически спор.
Виж Институт за български език и Политически статут на македонския език
Петър Мирчев
Петър Спиридонов Мирчев е български писател, журналист, икономист, езиковед и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Виж Институт за български език и Петър Мирчев
Пеан
Пеан (παιήων, παιάν, παιών) е хорова песен на древногръцката лирика, жанр на древногръцката поезия, химн на боговете в гръцката митология.
Виж Институт за български език и Пеан
Пейзаж
Пейзаж може да има няколко значения.
Виж Институт за български език и Пейзаж
Айрян
Айрян (старо изписване айран) е безалкохолна напитка, направена от кисело мляко, разредено с вода.
Виж Институт за български език и Айрян
Речник на българския език (БАН)
„Речник на българския език“ е многотомен тълковен речник на българския език, издание на Института за български език при БАН (съставян от учени от института), в секцията за българска лексикология и лексикография.
Виж Институт за български език и Речник на българския език (БАН)
Република Южна Африка
Република Южна Африка (РЮА) е държава, която се намира в най-южната част на континента Африка с 2798 km брегова линия на Атлантическия и Индийския океан.
Виж Институт за български език и Република Южна Африка
Стоян Романски
Стоян Маринов Романски е български езиковед и етнограф славист, член-кореспондент, действителен член (академик) и секретар на БАН.
Виж Институт за български език и Стоян Романски
Стойко Стойков
Стойко Иванов Стойков (1912 – 1969) е български учен езиковед, българист Василка Радева, в „Българският език през 20 век“ (ред. Василка Радева), изд.
Виж Институт за български език и Стойко Стойков
Стефан Кожухаров
Стефан Емануилов Кожухаров е български литературовед, изследовател в областта на старобългарската поезия, връзките между славянската и византийската химнография, Търновската книжовна школа и др.
Виж Институт за български език и Стефан Кожухаров
Сава Чукалов
Сава Константинов Чукалов е български лексикограф, езиковед и преводач.
Виж Институт за български език и Сава Чукалов
Светла Коева
Светла Пенева Коева е българска езиковедка, доктор по филология (структурна, приложна и математическа лингвистика) и професор в Института за български език при БАН, където е ръководител на.
Виж Институт за български език и Светла Коева
Секция за българска диалектология и лингвистична география
Секцията за българска диалектология и лингвистична география е звено на Института за български език към Българската академия на науките.
Виж Институт за български език и Секция за българска диалектология и лингвистична география
Тодор Балкански
Тодор Георгиев Балкански е български езиковед.
Виж Институт за български език и Тодор Балкански
Тепавица
Тепавична машина от 1661 г. Тепавицата, или батан, понякога синонимно валявица, Институт за български език, БАН, е традиционно занаятчийско съоръжение за последна обработка на готови текстилни изделия.
Виж Институт за български език и Тепавица
Цветан Тодоров (езиковед)
Цветан Тодоров Белчев е български езиковед и етнограф.
Виж Институт за български език и Цветан Тодоров (езиковед)
Чужди думи
Чуждите думи в даден език са думите, заети от чужди езици.
Виж Институт за български език и Чужди думи
Шипченски проход (булевард в София)
Шипченски проход е булевард в район „Слатина“, София.
Виж Институт за български език и Шипченски проход (булевард в София)
Мариана Георгиева
Мариана Василева Георгиева-Бенчева е български филолог, професор, политик, министър на младежта и спорта в правителството на Орешарски.
Виж Институт за български език и Мариана Георгиева
Многоточие
Многоточието (...) е препинателен знак, представляващ три последователни точки в хоризонтално положение.
Виж Институт за български език и Многоточие
Иван Куцаров
Иван Костадинов Куцаров е български езиковед, специалист по морфология на съвременния български език, история на славистиката и сравнителна граматика на славянските езици, автор на първата функционално-семантична граматика на българския език, създател на школа в своята научна област, получил широко признание и известност в България и в чужбина.
Виж Институт за български език и Иван Куцаров
Иван Кочев (езиковед)
Иван Юстинианов Кочев е български езиковед, диалектолог и фонолог.
Виж Институт за български език и Иван Кочев (езиковед)
Иван Шапкарев
Иван Кузманов Шапкарев е български военен деец, полковник.
Виж Институт за български език и Иван Шапкарев
Иван Дуриданов
Иван Василев Дуриданов е български учен, академик, един от най-утвърдените изследователи, преподаватели и автори на трудове по езикознание, етимология и ономастика в България, известен с диренията си в областта на езика на траките.
Виж Институт за български език и Иван Дуриданов
Имот
Имо̀т или имущество означава „земя, сгради, вещи като притежание на някого; имущество“ .
Виж Институт за български език и Имот
Институти на БАН
ИМИ към БАН (на заден план) Рожен Институт за изкуствознание Институтите на БАН към 2010 г.
Виж Институт за български език и Институти на БАН
Заведение
Заведението е обособена административна единица в рамките на едно ведомство, която е с търговско, лечебно или учебно-възпитателно предназначение.
Виж Институт за български език и Заведение
Български диалекти
Ятовата граница – най-важната българска диалектна изоглоса oclc.
Виж Институт за български език и Български диалекти
Български книжовен език
Български книжовен език, а също и български литературен език, се нарича кодифицираният вариант на общата езикова система на българския език, която е съвкупност едновременно от литературния език, но и от териториалните български диалекти, професионални говори, просторечие, жаргон и т.н.
Виж Институт за български език и Български книжовен език
Български национален корпус
Българският национален корпус е голям представителен корпус за български език, който включва над 200 000 текста и над 1 милиард думи текстKoeva, Svetla, Ivelina Stoyanova, Svetlozara Leseva, Tsvetana Dimitrova, Rositsa Dekova, and Ekaterina Tarpomanova (2012).
Виж Институт за български език и Български национален корпус
Български етимологичен речник
„Български етимологичен речник“ е многотомно издание, подготвено от Института за български език при БАН и описващо произхода на думите в българския език.
Виж Институт за български език и Български етимологичен речник
Български език
Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.
Виж Институт за български език и Български език
Българско-английски паралелен корпус със съотнесени (прости) изречения (БУЛЕНСИ)
Българско-английският паралелен корпус със съотнесени (прости) изречения (БУЛЕНСИ) е структуриран корпус с паралелни текстове на български и английски език със сегментирани и съотнесени самостоятелни изречения и прости изречения в състава на сложните, с отбелязване на вида на синтактичната връзка.
БулПосКор
Българският POS анотиран корпус (БулПосКор) е морфологично анотиран, общ едноезиков корпус от писмена реч за български, създаден от Секцията по компютърна лингвистика в Института за български език на БАН с големина 174 697 лексикални единици.
Виж Институт за български език и БулПосКор
БулСемКор
Българският семантично анотиран корпус (БулСемКор) е структуриран корпус с текстове на български език, в който на всички думи е приписано еднозначно лексикално или граматикализирано значение.
Виж Институт за български език и БулСемКор
Благой Шклифов
Благой Стефанов Шклифов е български езиковед и диалектолог, изследовател на крайните югозападни български говори.
Виж Институт за български език и Благой Шклифов
Боян Николаев
Боян Николаев Попов е български преводач и езиковед.
Виж Институт за български език и Боян Николаев
Борислав Георгиев
Борислав Л.
Виж Институт за български език и Борислав Георгиев
Боню Ангелов
Боню Ангелов Стоянов е български филолог, литературовед и изворовед, професор, работил в областта на палеославистиката, средновековната българска и руска литература, литературата на Възраждането.
Виж Институт за български език и Боню Ангелов
Валявица
Валявицата при с. Овчарци Валявицата или валавица, също бара, понякога синонимно тепавица,, Институт за български език, БАН е традиционно съоръжение за пране и завалване на одеяла, черги, китеници и други текстилни изделия.
Виж Институт за български език и Валявица
Владимир Георгиев (езиковед)
Владимир Иванов Георгиев е български учен, езиковед, съставител на речници и енциклопедии, ректор на Софийския университет в периода 1951 – 1956 г.
Виж Институт за български език и Владимир Георгиев (езиковед)
Владко Мурдаров
Владко Данаилов Мурдаров е български езиковед и преводач, професор.
Виж Институт за български език и Владко Мурдаров
Георги Риков
Георги Риков (р. 14 август 1946 – п. 28 декември 2002) е български езиковед, специалист по индоевропейско езикознание, палеобалканистика, хетитология, славистика.
Виж Институт за български език и Георги Риков
Драматург
Драмату̀рг, мн.
Виж Институт за български език и Драматург
Етаж
Белетаж в Музея на парфюма, Кьолн Етаж (étage) или (остаряло) кат, е част от сграда или постройка между две последователни подови конструкции.
Виж Институт за български език и Етаж
Езикови технологии
Езиковите технологии обхващат обработката на естествените езици, компютърната лингвистика и технологиите за разпознаване и генериране на реч.
Виж Институт за български език и Езикови технологии
Любомир Андрейчин
Любомир Димитров Андрейчин е български езиковед и публицист, един от най-големите изследователи на българския език.
Виж Институт за български език и Любомир Андрейчин
Лиляна Димитрова-Тодорова
Лиляна Дойчева Димитрова-Тодорова е българска езиковедка, ст.н.с.
Виж Институт за български език и Лиляна Димитрова-Тодорова
Йордан Иванов (езиковед)
Йордан Николов Иванов е български учен, езиковед от Македония.
Виж Институт за български език и Йордан Иванов (езиковед)
15 май
15 май е 135-ият ден в годината според григорианския календар (136-и през високосна година).
Виж Институт за български език и 15 май