Съдържание
133 отношения: Кюрдски езици, Кьолнски език, Курганна хипотеза, Курманджи, Култура на шнуровата керамика, Китайски език, Келтски езици, Келти, Путо, Прибалтийски републики, Пагус, Племена в Древна Гърция, Персийски език, Ото-мангейски езици, Официални езици на Европейския съюз, Окситански език, Ауен, Атина, Афроевразия, Афганистан, Арменска хипотеза, Австро-баварски диалекти, Авзони, Албанистика, Алемански диалекти, Анадол, Английски езици, Англо-фризийски езици, Аненербе, Население на Африка, Ностратически езици, Немски езици, Немски език, Русия, Руска граматика, Румънци, Рипуарски франконски езици, Ромува, Регионален език, Рейнфранконски езици, Староскандинавски език, Станислав Шобер, Среднонемски езици, Сатерландски фризийски език, Сардински език, Самнити, Санскрит, Сицилиански език, Сикули, Синтетичен език, ... Разширете индекс (83 Повече ▼) »
Кюрдски езици
Кюрдският език е ирански език, който се говори в областта, наречена Кюрдистан, в това число кюрдското население в Иран, Ирак, Сирия и Турция.
Виж Индоевропейски езици и Кюрдски езици
Кьолнски език
Кьолнският диалект (Kölsch, kœɫːɕ) е най-разпостраненият вариант на рипуарската диалектна група.
Виж Индоевропейски езици и Кьолнски език
Курганна хипотеза
Миграции на индоевропейците в периода от 4 до 1 хилядолетие пр.н.е. Курганната хипотеза, наричана също Курганна теория или Степна теория, е най-широко приеманото предположение това къде е възникнал индоевропейският праезик, от който произлизат индоевропейските езици.
Виж Индоевропейски езици и Курганна хипотеза
Курманджи
Курманджи (kurdiya jorîn; کوردیا ژۆرین) е най-разпространеният език от групата на кюрдските езици, които са част от северозападната група ирански езици от индо-иранския клон към индоевропейското езиково семейство.
Виж Индоевропейски езици и Курманджи
Култура на шнуровата керамика
Културата на шнуровата керамика, още наричана Култура на бойните брадви (секири) е огромен европейски археологически хоризонт, който започва в края на новокаменната епоха (неолит), процъфтява през каменно-медната епоха (енеолит), за да достигне кулминация в началото на бронзовата епоха, развивайки се в различните територии от около 3200–2900 г.
Виж Индоевропейски езици и Култура на шнуровата керамика
Китайски език
Китайският език (汉语/漢語, пинин: Hànyǔ; 中文, Huáyǔ или 中文, Zhōngwén) може да бъде разглеждан като отделен език, но също и като езиково семейство, тъй като представлява съвкупност от местните езици, говорени от китайската етническа група хан.
Виж Индоевропейски езици и Китайски език
Келтски езици
Келтските езици са група индоевропейски езици, за които се смята, че са произлезли от общ протокелтски език.
Виж Индоевропейски езици и Келтски езици
Келти
Разпространение на келтските говори през 3 век пр.н.е. Названието келти обхваща племената и народите, говорещи протокелтски езици – специфична група от индоевропейското езиково семейство.
Виж Индоевропейски езици и Келти
Путо
Сан Джорджо в Мантуа). Путо (- момченце, бебе), в мн.
Виж Индоевропейски езици и Путо
Прибалтийски републики
Карта на прибалтийските републики. Прибалтѝйски републики или Приба̀лтика (Balti riigid, Baltimaad; Baltijas valstis; Baltijos valstybės) е обобщаващото название, въведено най-напред в СССР, за бившите съветски републики край Балтийско море и настоящи независими държави членки на Европейския съюз: Литва, Латвия и Естония.
Виж Индоевропейски езици и Прибалтийски републики
Пагус
Бургундия през 9 век. Пагус е римски административен термин, обозначаващ селско подразделение на племенна територия, включващо отделни ферми, села (''vici'') и крепости (oppida), служещи за убежищe.
Виж Индоевропейски езици и Пагус
Племена в Древна Гърция
палеобалканските езици – виж и Балкански езиков съюз) Това е списък на племената, населявали днешна Гърция, островите около нея, крайбрежието и вътрешността на Западна Мала Азия и Южна Италия – Магна Греция.
Виж Индоевропейски езици и Племена в Древна Гърция
Персийски език
Персийският език (فارسی) е ирански език от семейството на индоевропейските езици, говорен от повече от 60 милиона души в Иран, Афганистан и Таджикистан, където е официален език, както и в Узбекистан, Пакистан, Ирак и много страни по света със значителни персийскоезични имигрантски общности.
Виж Индоевропейски езици и Персийски език
Ото-мангейски езици
Географско разпространение. Ото-Мангейските езици (също отомангейски или отомангеански) е голямо езиково семейство, състоящо се от няколко езикови групи от местни индиански езици.
Виж Индоевропейски езици и Ото-мангейски езици
Официални езици на Европейския съюз
Европейският съюз има 27 страни-членки, а 24 езика са обявени за официални езици на съюза.
Виж Индоевропейски езици и Официални езици на Европейския съюз
Окситански език
Окситанският език (occitan, lenga d'oc) е романски език, говорен от около 700 000 души в Южна Франция и някои съседни области на Испания.
Виж Индоевропейски езици и Окситански език
Ауен
АУЕН (Awen) е уелска дума за „поетично вдъхновение“ В историческите извори се използва за описание на божественото вдъхновение, което са имали бардовете в уелската поетична традиция.
Виж Индоевропейски езици и Ауен
Атина
Атѝна (Αθήνα) е столицата и най-големият град на Гърция, както и седалище на областта Атика.
Виж Индоевропейски езици и Атина
Афроевразия
Афроевразия (наричан също Афразия, Еврафразия и '''Стария свят''') е най-големият континент на Земята, разположен предимно в Северното и Източното полукълбо.
Виж Индоевропейски езици и Афроевразия
Афганистан
Афганистан (افغانستان; افغانستان), официално Ислямско емирство Афганистан (на пущу: د افغانستان اسلامي امارت) е държава в Централна Азия без излаз на море.
Виж Индоевропейски езици и Афганистан
Арменска хипотеза
Арменската хипотеза за произхода на индоевропейските езици, респективно и на арийците в противовес на утвърдената, се основава главно на глоталната теория.
Виж Индоевропейски езици и Арменска хипотеза
Австро-баварски диалекти
Австро-баварските диалекти (Boarisch или Bairisch) са група от близки помежду си горнонемски местни варианти на немския език, разпространени предимно в Австрия и германската провинция Бавария и Южен Тирол в Италия.
Виж Индоевропейски езици и Австро-баварски диалекти
Авзони
Авзоните или Авсоните (Ausones; гръцки: Αὔσονες; италиански: Ausoni) са италийско племе, което заедно с оските заселява Кампания в Италия.
Виж Индоевропейски езици и Авзони
Албанистика
Албанистиката или албанологията е интердисциплинарна академична дисциплина, изучаваща албанския език и култура.
Виж Индоевропейски езици и Албанистика
Алемански диалекти
Алеманските диалекти (Alemannisch) са група немски диалекти.
Виж Индоевропейски езици и Алемански диалекти
Анадол
18 май 2001Stephen Mitchell, ''Anatolia: Land, Men, and Gods in Asia Minor. The Celts in Anatolia and the impact of Roman rule''. Clarendon Press, Aug 24, 1995 – 296 pages. ISBN 978-0-19-815029-9 http://books.google.com/books?id.
Виж Индоевропейски езици и Анадол
Английски езици
Английските езици (наричани също островни германски езици) са група от езикови вариации, включващи староанглийския или неговите наследници.
Виж Индоевропейски езици и Английски езици
Англо-фризийски езици
Англо-фризийските езици са група от западногермански езици, които включват английски и фризийски.
Виж Индоевропейски езици и Англо-фризийски езици
Аненербе
Аненербе (Forschungsgemeinschaft Deutsches Ahnenerbe, „Наследството на предците“, пълно название – „Немско общество за изучаване на древната германска история и Наследството на предците“) е организация, съществувала в Германия в периода 1935 – 1945 г., създадена за изучаване традициите, историята и наследството на германската раса с цел окултно-идеологическото обезпечаване на функционирането на държавния апарат на Третия райх.
Виж Индоевропейски езици и Аненербе
Население на Африка
Към 2013 година общото население на Африка се оценява на 1.1 млрд.
Виж Индоевропейски езици и Население на Африка
Ностратически езици
Ностратическите езици са хипотетично езиково макросемейство, включващо много от езиците, говорени в Стария свят.
Виж Индоевропейски езици и Ностратически езици
Немски езици
Немските езици представляват подгрупа на горногерманските езици, включваща стандартния немски език и люксембургския, както и редица езици-диалекти, говорени на територията на Германия, Швейцария, Австрия и др.
Виж Индоевропейски езици и Немски езици
Немски език
Нѐмският езѝк (deutsche Sprache или само, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския.
Виж Индоевропейски езици и Немски език
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Виж Индоевропейски езици и Русия
Руска граматика
Руската граматика прилага индоевропейска склонителна структура, но със значително приспособяване.
Виж Индоевропейски езици и Руска граматика
Румънци
Румънците (в по-старата литература понякога ромънци или румъни/ромъни, români, исторически също rumâni) са народ, чийто основен език е румънският, индоевропейски език от романската група.
Виж Индоевропейски езици и Румънци
Рипуарски франконски езици
Рипуарски франконски езици или само рипуарски (Ripuarische Dialektgruppe) представляват група горногермански диалекти, чийто най-известен представител е кьолнският, говорен в областта на германския град Кьолн.
Виж Индоевропейски езици и Рипуарски франконски езици
Ромува
Знаме с официалния символ на Църквата на Ромува в Литва световното дърво Аустрас Кокс („Дърво в здрача“), често използван като символ на Ромува Ромува, също Църква на Ромува, е неоезическа религия и нейната общност в Литва.
Виж Индоевропейски езици и Ромува
Регионален език
Регионален език е език, който се говори в рамките само на части от дадена държава - федерален окръг, провинция, щат, или друг необособен административно регион.
Виж Индоевропейски езици и Регионален език
Рейнфранконски езици
Рейнфранконски езици (Rheinfränkisch) представляват група горногермански диалекти, говорени в Холандия, Белгия, както и в някои германски области.
Виж Индоевропейски езици и Рейнфранконски езици
Староскандинавски език
Староскандинавският език е германски език, който дава началото на съвременните датски, шведски, норвежки, фарьорски и исландски език.
Виж Индоевропейски езици и Староскандинавски език
Станислав Шобер
Станѝслав Ю̀зеф Леоналд Шо̀бер (Stanisław Józef Leonard Szober) е полски езиковед полонист, славист и индоевропеист, педагог, професор във Варшавския университет, член на Полската академия на знанията и Варшавското научно дружество.
Виж Индоевропейски езици и Станислав Шобер
Среднонемски езици
Среднонемските езици (Mitteldeutsch) представляват подгрупа на горногерманските езици, разделяща се условно на източни и западни среднонемски езици.
Виж Индоевропейски езици и Среднонемски езици
Сатерландски фризийски език
Сатерландски фризийски, също познат като Сатер фризийски или Сатерландски (Seeltersk) е последният жив диалект на източнофризийския език.
Виж Индоевропейски езици и Сатерландски фризийски език
Сардински език
Сардинският език е романски език, говорен от населението на остров Сардиния.
Виж Индоевропейски езици и Сардински език
Самнити
Самнитите са древно италийско племе, обитавало територията на днешните области Кампания, Апулия, Молизе, горен Абруцо и долна Лукания.
Виж Индоевропейски езици и Самнити
Санскрит
Санскрит (संस्कृतम्,, „изтънчен език“), понякога наричан санскритски език, е древен индоарийски език и основен богослужебен език на индуизма, будизма и джайнизма.
Виж Индоевропейски езици и Санскрит
Сицилиански език
Сицилианският език е език от романския клон на индоевропейските езици.
Виж Индоевропейски езици и Сицилиански език
Сикули
Карта на догръцките народи в Сицилия (от ляво надясно: елимци, сикани, сикули) Сикулите (Siculi; Σικελοί) са индоевропейски народ, населявал през желязната епоха източната част на остров Сицилия, който носи тяхното име.
Виж Индоевропейски езици и Сикули
Синтетичен език
Синтетичен език е език, в който думите се състоят от повече от една морфема.
Виж Индоевропейски езици и Синтетичен език
Синхали
Синхалите (සිංහල ජාතිය, Sinhala Jathiya) са етническа група и коренното население на Шри Ланка.
Виж Индоевропейски езици и Синхали
Сино-тибетско езиково семейство
Сино-тибетското езиково семейство (или китайско-тибетско) е сбор от близкородствени езици, включващо около 250 езика от Източна Азия.
Виж Индоевропейски езици и Сино-тибетско езиково семейство
Славянски езици
Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, които са обединени от съвременната лингвистика в една група.
Виж Индоевропейски езици и Славянски езици
Списък на езици, използващи кирилица
Този списък показва езици, които използват или са използвали азбука въз основа на кирилицата.
Виж Индоевропейски езици и Списък на езици, използващи кирилица
Северногермански езици
Северногерманските или скандинавски езици съставляват един от трите клона германски езици, под-семейството на индоевропейските езици, заедно със западногерманските и вече изчезналите източногермански езици.
Виж Индоевропейски езици и Северногермански езици
Турция
Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.
Виж Индоевропейски езици и Турция
Траки
Траките (Θρᾷκες; Thraci) са етно-културна общност (етнос) от индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил.
Виж Индоевропейски езици и Траки
Усуни
Усуните и техните съседи в края на 2 век пр.н.е. Усун (烏孫; Wūsūn) е етническа група в Централна Азия, известна главно от китайските писмени източници.
Виж Индоевропейски езици и Усуни
Уилям Джоунс
Уилям Джоунс (William Jones) е английски филолог, юрист, индолог и ориенталист.
Виж Индоевропейски езици и Уилям Джоунс
Унгарски език
Унгарският език е угро-фински език, нямащ нищо общо с останалите езици от Централна Европа.
Виж Индоевропейски езици и Унгарски език
Фризийски езици
Фризийските езици са група от германски езици, тясно свързани един с друг, използвани от около 500 хил.
Виж Индоевропейски езици и Фризийски езици
Хронология на промените в околната среда
Хронология на влиянието на промените в околната среда върху човешката история, както и на влиянието на човека върху околната среда.
Виж Индоевропейски езици и Хронология на промените в околната среда
Шведски език
Швѐдският езѝк е северногермански език, говорен от около 10 млн.
Виж Индоевропейски езици и Шведски език
Шведи
Шведите са народ, основно население на Швеция, където са съсредоточени половината от шведите, другата половина са най-вече в САЩ и диаспората.
Виж Индоевропейски езици и Шведи
Южнославянски езици
Южнославянските езици представляват обособена група сред славянските езици.
Виж Индоевропейски езици и Южнославянски езици
Ятвяги
Ятвягите са старопруско племе, което е етническо близко с литовците.
Виж Индоевропейски езици и Ятвяги
Мански език
Манският език (Gaelg, Gailck, Manx language, алтернативен спелинг Manks) е език, който се говори на остров Ман.
Виж Индоевропейски езици и Мански език
Миколай Крушевски
Мико̀лай Крушѐвски, герб Хабданк (Mikołaj Kruszewski; Никола́й Вячесла́вович Круше́вский) е полско-руски езиковед, индоевропеист, славист и теоретик на езикознанието, професор, преподавател по сравнителна граматика и санскрит в Казанския университет, съавтор на теорията за фонемите.
Виж Индоевропейски езици и Миколай Крушевски
Миколай Рудницки
Мико̀лай Руднѝцки (Mikołaj Rudnicki) е полски езиковед индоевропеист, славист, професор в Познанския университет, член на Полската академия на знанията и Полската академия на науките, създател и дългогодишен редактор на научното списание „Slavia Occidentalis“.
Виж Индоевропейски езици и Миколай Рудницки
Мозелфранконски езици
Мозелфранконските езици (Moselfränkische Dialektgruppe) представляват група горногермански диалекти, от които люксембургският има статут на официален език.
Виж Индоевропейски езици и Мозелфранконски езици
Местен падеж
Местният падеж, или локативът (casus locativus), е падеж, който преди всичко означава място на действие или местоположение на обект, откъдето идва и названието на падежа.
Виж Индоевропейски езици и Местен падеж
Месапийски език
Месапийски език e индоевропейски език, който се е говорел в регион Апулия в югоизточна Италия.
Виж Индоевропейски езици и Месапийски език
Истрорумънски език
Истрорумънският език (Vlășește, Rumârește, Rumêri-kuvinta) е език от източнороманската подгрупа на романската група от индоевропейското езиково семейство.
Виж Индоевропейски езици и Истрорумънски език
Истер
Истер (Ister; латински: Hister, гръцки: Istros (῎Iστρος)) е разпространеното название през древността на долната част на река Дунав.
Виж Индоевропейски езици и Истер
Исландски език
Исландският език (íslenska) е северногермански език, говорен от над 300 хил.
Виж Индоевропейски езици и Исландски език
Испански език
Испанският език (самоназвание: español, произнесено), наричан и кастилски език (castellano) е иберо-романски език и е най-разпространеният романски език – говорен от ок.
Виж Индоевропейски езици и Испански език
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Виж Индоевропейски езици и Италия
Италиански език
Италианският език (italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици.
Виж Индоевропейски езици и Италиански език
Идиш езици
Идиш езици представляват подгрупа на горногерманските езици, включваща двата диалекта на езика идиш - западен и източен.
Виж Индоевропейски езици и Идиш езици
Източни среднонемски езици
Източните среднонемски езици представляват група горногермански диалекти, залегнали в основата на стандартния немски език.
Виж Индоевропейски езици и Източни среднонемски езици
Източногермански езици
Източногерманските езици са група от изчезнали индоевропейски езици от германското подсемейство.
Виж Индоевропейски езици и Източногермански езици
Илирийски
Илирийски може да се отнася за.
Виж Индоевропейски езици и Илирийски
Интерлингва
Интерлингва (Interlingua) – международен спомагателен език, разработен в периода 1936-1951 г.
Виж Индоевропейски езици и Интерлингва
Индо-европейски езици
#виж Индоевропейски езици.
Виж Индоевропейски езици и Индо-европейски езици
Индоарийски езици
Карта на разпространение на индоарийските езици Индоарийските езици принадлежат към семейството на индоевропейските езици и по-специално към групата на индоиранските езици.
Виж Индоевропейски езици и Индоарийски езици
Индоевропейска група езици
#виж Индоевропейски езици.
Виж Индоевропейски езици и Индоевропейска група езици
Индоевропейско езиково семейство
#виж Индоевропейски езици.
Виж Индоевропейски езици и Индоевропейско езиково семейство
Индоевропейското езиково семейство
#виж Индоевропейски езици.
Виж Индоевропейски езици и Индоевропейското езиково семейство
Зазаки
Зазаки е език на който говори малцинството Заза в Източна Турция.
Виж Индоевропейски езици и Зазаки
Западни среднонемски езици
Западните среднонемски езици представляват група горногермански диалекти, от които само люксембургският има статут на официален език.
Виж Индоевропейски езици и Западни среднонемски езици
Западнофризийски език
Западнофризийски или фризийски (Frysk; Fries) е западногермански език, който се говори най-много в провинция Фризия (Fryslân) в северната част на Нидерландия, най-вече от тези с фризийски произход.
Виж Индоевропейски езици и Западнофризийски език
Западногермански езици
Западногерманските езици са основната подгрупа на германските езици, която включва английски, немски и нидерландски.
Виж Индоевропейски езици и Западногермански езици
Западноломбардски език
Западноломбардският език или западноломбардски диалект, е диалект на ломбардския език, разпространен в северозападна Италия (близо до Милано) и южната част на Швейцария.
Виж Индоевропейски езици и Западноломбардски език
Българи
Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският.
Виж Индоевропейски езици и Българи
Бритски езици
Категория:Келтски езици.
Виж Индоевропейски езици и Бритски езици
Бриги
ВръхХоломон, планински регион в и около Мигдония. Бриги (Βρύγοι или Βρίγες) е историческото име на народ, обитавал античните Балкани.
Виж Индоевропейски езици и Бриги
Баски език
Диалектите на баския език Баски (самоназвание: euskara) е езикът, говорен от баските, обитаващи Пиренеите в централната част на Северна Испания и съседния район на Югозападна Франция.
Виж Индоевропейски езици и Баски език
Балти
Балтийските племена през 12 век Балтите (Balten) са група от народи от индоевропейски произход, населяваща територията на Прибалтика.
Виж Индоевропейски езици и Балти
Балтийски езици
Балтийски езици са група сходни индоевропейски езици.
Виж Индоевропейски езици и Балтийски езици
Балх
Балх(بلخ – Balx) е малък град в провинция Балх, Афганистан, на 365 метра надморска височина, на около 20 км северозападно от Мазари Шариф и 74 км южно от река Амударя със 77 000 жители (през 2006 г.).
Виж Индоевропейски езици и Балх
Биела
---- Биѐла (Biella, на пиемонтски: Bièla) е град и община в Северна Италия, административен център на провинция Биела в регион Пиемонт.
Виж Индоевропейски езици и Биела
Белуджистан
Белуджистан е историко-географска област, землище на етническите белуджи.
Виж Индоевропейски езици и Белуджистан
Белуджки език
Белуджките езици са група ирански езици, говорен от около 8 милиона души в Иран, Афганистан и Пакистан.
Виж Индоевропейски езици и Белуджки език
Бели хора
Бели хора е определение за различни народи, отличаващи се с белия цвят на кожата, основно принадлежащи към европеидната раса.
Виж Индоевропейски езици и Бели хора
Вдовица
Вдовица (жена) или вдовец (мъж) е лице, чийто/чиято съпруг/а е починал/а и обикновено не е встъпвал/а в брак повторно.
Виж Индоевропейски езици и Вдовица
Вилхелм Томашек
Вилхелм или Вилем Томашек (Vilém Tomášek) е чешко-австрийски географ и езиковед, известен с работата си в областта на историческата топография и етнография.
Виж Индоевропейски езици и Вилхелм Томашек
Вокил
Вокѝл (или Укил) е българска (прабългарска) владетелска династия, вписана в Именника на българските ханове, от която произхождат няколко владетели, управлявали България през VIII век.
Виж Индоевропейски езици и Вокил
Велико преселение на народите
Миграции 2 – 5 век. Карта на света през 820 г. Великото преселение на народите е мощен миграционен процес на евразийски племена през IV – VII век от новата ера.
Виж Индоевропейски езици и Велико преселение на народите
Гутеи
Гу̀теиКолектив.
Виж Индоевропейски езици и Гутеи
Гуджарати (език)
Гуджаратският език или гуджарати е индоарийски език, език на гуджаратците, част от голямото семейство на индоевропейските езици, говорен от около 55 милиона души по цял свят.
Виж Индоевропейски езици и Гуджарати (език)
Гръцки езици
Елински езици (или най-общо гръцки езици) е обобщаващо название, термин от историческата лингвистика за целия клон от семейството на индоевропейските езици включващ различните форми, варианти и диалекти на гръцкия и античните му „побратими“.
Виж Индоевропейски езици и Гръцки езици
Гръцки език
Гръцкият език (самоназвание: ελληνικά, произнесено елиника̀, старогръцко произношение хеленика̀) е индоевропейски език, говорен от около 13 000 000 души в Гърция, Кипър и гръцката диаспора в целия свят.
Виж Индоевропейски езици и Гръцки език
Глотохронология
Глотохронология (от гръцки – γλῶττα „език“ и χρóνος „време“) е тази част от лексикостатистиката занимаваща се с взаимоотношнията между езиците с течение на времето.
Виж Индоевропейски езици и Глотохронология
Горногермански езици
Горногерманските езици (Hochdeutsch) се говорят в Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург, Лихтенщайн и съседните части на Белгия, Франция (Елзас), Италия, Полша и Румъния (Трансилвания), както и в някои бивши германски владения като Намибия.
Виж Индоевропейски езици и Горногермански езици
Горнонемски диалекти
Горнонемските диалекти (Oberdeutsche Dialekte) представляват подгрупа на горногерманските езици, разделяща се условно на две групи: алемански и австро-баварски диалекти.
Виж Индоевропейски езици и Горнонемски диалекти
Германски езици
Германските езици образуват един от клоновете на индоевропейското езиково семейство и са говорени от германските народи, които обитават Централна и Северна Европа, на север от границите на Римската империя.
Виж Индоевропейски езици и Германски езици
Датски езици
Познаване на немския език в Дания Официалният език на Кралство Дания е датският език, националният език на датчаните, но в Дания се говорят и няколко малцинствени езици като Фарьорски, Немски и Гренландски.
Виж Индоевропейски езици и Датски езици
Долногермански езици
Долногермански езици са западногерманските езици, говорени в Северна Германия, Нидерландия и Белгия.
Виж Индоевропейски езици и Долногермански езици
Девин (крепост)
Крепостта Девин Девин (hrad Devín, Devínsky hrad) е крепост в Девин, квартал на Братислава, столицата на Словакия.
Виж Индоевропейски езици и Девин (крепост)
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Виж Индоевропейски езици и Европа
Европейски ден на езиците
Карта с разпределението на езиците в рамките на Европа 26 септември е провъзгласен за Европейски ден на езиците от Съвета на Европа с подкрепата на Европейския съюз на 6 декември 2001 година, която е обявена за Европейска година на езиците.
Виж Индоевропейски езици и Европейски ден на езиците
Европейски езици
Повечето от езиците в Европа принадлежат към индоевропейското езиково семейство.
Виж Индоевропейски езици и Европейски езици
Езици в Европа
Повечето от днешните езици, които се използват в Европа са от индоевропейското езиково семейство.
Виж Индоевропейски езици и Езици в Европа
Езици в Европейския съюз
Карта с разпознатите езици в ЕС. Езиците в Европейския съюз са езици, използвани от хора на територията на Европейския съюз.
Виж Индоевропейски езици и Езици в Европейския съюз
Езиди
Ези́дите, също йезиди или язиди, (самоназвание: езди; êzdî), говорещи на курманджийски език от кюрдската група на арийския клон в индоевропейското семейство, са кюрдска етно-религиозна група.
Виж Индоевропейски езици и Езиди
Език (лингвистика)
Езѝкът е система от звукове и/или знаци за кодиране и декодиране на информация.
Виж Индоевропейски езици и Език (лингвистика)
Езиково семейство
Разпространение на езиковите семейства Езиково семейство се нарича съвкупност от езици, свързани с общия си произход от един праезик, което обуславя наличието на известни сходства в речниковия запас и граматиката на тези езици.
Виж Индоевропейски езици и Езиково семейство
Люксембургски език
Люксембургският език (Lëtzebuergesch) е източнофранконски вариант на немския език, говорен от около 300 000 души в Люксембург и Белгия.
Виж Индоевропейски езици и Люксембургски език
Лузитани
Реконструирани езикови територии ок. 300 пр.н.е. http://arkeotavira.com/Mapas/Iberia/Populi.htm Лузитаните (Lusitani) са племе, живяло в началото между реките Дуро и Тахо в западната част на Пиренейски полуостров, дълго преди да се създаде римската провинция Лузитания (на територията на днешна Португалия, южно от река Дуро и на част от съвременна Испания).
Виж Индоевропейски езици и Лузитани
Латвийски език
Латвийският език (latviešu valoda) е балтийски език.
Виж Индоевропейски езици и Латвийски език
Латино-фалиски езици
Латино-фалиските езици са италийски клон или подгрупа на индоевропейските езици.
Виж Индоевропейски езици и Латино-фалиски езици
Лактозна толерантност
Лактозна толерантност, лактозна поносимост се нарича свойство, присъщо на по-малка част от хората да произвеждат ензима лактаза в зряла възраст.
Виж Индоевропейски езици и Лактозна толерантност
Лидийци
Лидия през VІ в. пр.н.е. Лидийците ((Λυδοί)), или меони, са индоевропейски народ, живял на територията, наречена на тяхЛидия, в западната половина на Мала Азия.
Виж Индоевропейски езици и Лидийци