Съдържание
75 отношения: Кълъч Арслан I, Каталонска компания, Карамания, Кареси, Калоян, Константин Асен, Първи кръстоносен поход, Пантюркизъм, Пети кръстоносен поход, Осман I, Османска династия, Османска историография, Османска империя, Османски бейлик, Обсада на Никея (1097), Обсада на Никея (1133), Образуване на Османската империя, Огузи, Айдън (емирство), Алексий I Комнин, Алексий Аксух, Андроник Комнин Палеолог, Нур ад-Дин Зенги, Никейска империя, Рум (пояснение), Румски султанат, Румелийски султанат, Румелийския султанат, Разпространение на исляма, Сарухан, Селджуци, Селджукски кампании в Егейско море, Селджукско заселване в Добруджа, Селджукиди, Трапезундска империя, Трети кръстоносен поход, Тамга, Тиемо фон Залцбург, Теодора Комнина (кралица на Йерусалим), Удж, Удж бей, Умур бег, Хаджи Бекташ Вели, Хамидски бейлик, Четвърти кръстоносен поход, Юг дьо Вермандоа, Малик Шах I, Малоазийски бейлици, Мануил I Комнин, Мануил Маврозом, ... Разширете индекс (25 Повече ▼) »
Кълъч Арслан I
Кълъч Арслан I, среща се и като Килидж Арслан Kılıç Arslan, означава „Мечът лъв“) (1079 – 1107) е султан на селджукския Иконийски султанат от 1092 до смъртта му през 1107 г.
Виж Иконийски султанат и Кълъч Арслан I
Каталонска компания
Каталонска компания в Ориента или Каталонска дружина в Ориента (Companyia Catalana d'Orient) е военно формирование от наемници алмогавари, наети от Роже де Флор.
Виж Иконийски султанат и Каталонска компания
Карамания
Карамания е историческа област в анадолското плато в Южна Турция, на територията на която караманите основават в средновековието Караманския бейлик, един от малоазийските бейлици.
Виж Иконийски султанат и Карамания
Кареси
Кареси (سى) е турски бейлик в северозападната част на Мала Азия, на южния бряг на Дарданелите, с център в град Балъкесир.
Виж Иконийски султанат и Кареси
Калоян
Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.
Виж Иконийски султанат и Калоян
Константин Асен
Константѝн Тих – Асѐн е български цар, управлявал Втората българска държава от 1257 до 1277 г.
Виж Иконийски султанат и Константин Асен
Първи кръстоносен поход
Първият кръстоносен поход (1096 – 1099) е първият от поредица военни експедиции, подкрепяни и понякога инициирани от Римокатолическата църква през Средновековието.
Виж Иконийски султанат и Първи кръстоносен поход
Пантюркизъм
Пантюркизмът е насочен къмто страните в които се говорят преобладаващо или малцинствено тюркски езици Пантюркизмът или Пантуранизмът (на турски: Pan-Türkizm) (от тураниди) е геополитическо и културно движение, което изповядва идеологията, че страните населени c тюркски народи, следва политически постепенно да се обединят на основата на етническата, културната и езиковата им близост.
Виж Иконийски султанат и Пантюркизъм
Пети кръстоносен поход
Петият кръстоносен поход (1218 – 1221 г.) е военна експедиция на няколко европейски държави в опит за възвръщане на Йерусалим и останалата част от Светите земи, завладени от мюсюлмани.
Виж Иконийски султанат и Пети кръстоносен поход
Осман I
Осман I Гази или Гаази (عثمان غازى) е турски бей, първият самостоятелен владетел от Османската династия.
Виж Иконийски султанат и Осман I
Османска династия
Османска династия (Osmanlı Hanedanı, Osmanoğulları) е династията на султаните на Османската империя.
Виж Иконийски султанат и Османска династия
Османска историография
Османската историография датира собствено от времето на Мурад II.
Виж Иконийски султанат и Османска историография
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Иконийски султанат и Османска империя
Османски бейлик
Османски бейлик е един от малоазийските бейлици с тюркско население, владение на рода Осман, чието име по-късно приемат и жителите му османци.
Виж Иконийски султанат и Османски бейлик
Обсада на Никея (1097)
Обсадата на Никея е битка по време на Първия кръстоносен поход, продължила от 14 май до 19 юни 1097 г.
Виж Иконийски султанат и Обсада на Никея (1097)
Обсада на Никея (1133)
Трета обсада на Никея се състои през 1113 г.
Виж Иконийски султанат и Обсада на Никея (1133)
Образуване на Османската империя
Образуването на Османската империя е периодът между разпадането на Иконийския султанат около 1307 г.
Виж Иконийски султанат и Образуване на Османската империя
Огузи
държавата на Oguz Yabgu в Казахстан, 750 – 1055 Огузите (на английски: oghuz, на турски: oğuz) или тюрк огуз са номадско племе в южноплеменна общност в Западнотюркския хаганат.
Виж Иконийски султанат и Огузи
Айдън (емирство)
Емирството Айдън (Aydınoğulları Beyliği, Aydın Beyliği, Emirat Aydın) е Малоазийски бейлик на турците селджуци (1308 – 1425), средновековно емирство през XIV век, в днешна Западна Турция и едно от граничните княжества на огузите, след разпадането на Иконийския султанат (1077 – 1307).
Виж Иконийски султанат и Айдън (емирство)
Алексий I Комнин
Алексий I Комнин (Ἀλέξιος Α' Κομνηνός) е византийски император от 1081 до смъртта си през 1118 г.
Виж Иконийски султанат и Алексий I Комнин
Алексий Аксух
Алексий Аксух(Άλέξιος Άξούχ), е византийски аристократ и военачалник от XII век, син на великия доместик Йоан Аксух.
Виж Иконийски султанат и Алексий Аксух
Андроник Комнин Палеолог
Андроник Дука Комнин Палеолог (Ανδρόνικος Δούκας Κομνηνός Παλαιολόγος) е никейски военачалник, велик доместик на Византия (около 1224 – 1248/52), родоначалник на династията на Палеолозите, баща на император Михаил VIII Палеолог.
Виж Иконийски султанат и Андроник Комнин Палеолог
Нур ад-Дин Зенги
Нур ад-Дин Махмуд Зенги (نور الدين محمود زنكي) е селджукски атабег на Алепо от 1146 г.
Виж Иконийски султанат и Нур ад-Дин Зенги
Никейска империя
Балканите и Анатолия ок.1214 г. Никейската империя (Βασίλειον τῆς Νίκαιας; İznik İmparatorluğu) е историческа държава (1204 – 1261) в Северозападна Мала Азия със столица град Никея.
Виж Иконийски султанат и Никейска империя
Рум (пояснение)
Рум може да се отнася за.
Виж Иконийски султанат и Рум (пояснение)
Румски султанат
#виж Иконийски султанат.
Виж Иконийски султанат и Румски султанат
Румелийски султанат
#пренасочване Иконийски султанат.
Виж Иконийски султанат и Румелийски султанат
Румелийския султанат
#пренасочване Иконийски султанат.
Виж Иконийски султанат и Румелийския султанат
Разпространение на исляма
По времето на Омаядски халифат, 661 – 750 г. Разпространението на исляма започва след смъртта на Мохамед, когато арабите разпространяват исляма чрез завоевания в Северна Африка, Сомалия, Западна Африка и Близкия Изток и тези региони са включени в поредица от халифати, макар че може да се разглеждат и общо като Арабски халифат, за да се направи разлика с халифата по време на Османската империя.
Виж Иконийски султанат и Разпространение на исляма
Сарухан
Сарухан (Бейлик Сарухан) е анадолско емирство (един от малоазийските бейлици), съществувало във времето преди формирането на Османската империя и управлявано от династията Саруханиди.
Виж Иконийски султанат и Сарухан
Селджуци
Селджуците (производно от основната форма селджук в м.р. ед. ч.), понякога селджукски турци, са военно-племенен конгломерат от огузки тюркски народи.
Виж Иконийски султанат и Селджуци
Селджукски кампании в Егейско море
Селджукски кампании по Егейските острови са продължение на тюркската офанзива на запад в териториите на Византийската империя.
Виж Иконийски султанат и Селджукски кампании в Егейско море
Селджукско заселване в Добруджа
Селджукското заселване в Добруджа е хипотетична миграция на значителен брой селджукски турци от Мала Азия в днешна Добруджа в средата на XIII век.
Виж Иконийски султанат и Селджукско заселване в Добруджа
Селджукиди
Селджукидите са династията на селджукските владетели, управлявала техните държави.
Виж Иконийски султанат и Селджукиди
Трапезундска империя
Трапезундската империя е основана през април 1204 г.
Виж Иконийски султанат и Трапезундска империя
Трети кръстоносен поход
Третият кръстоносен поход (1189 – 1192) е военна експедиция от края на XII век, в която вземат участие владетелите на трите най-могъщи държави на западното християнство (Англия, Франция и Свещената Римска империя).
Виж Иконийски султанат и Трети кръстоносен поход
Тамга
Тамга (означаващо печат) е абстрактен печат, използван от евразийските номади и от култури, повлияни от тях.
Виж Иконийски султанат и Тамга
Тиемо фон Залцбург
Тиемо фон Залцбург (Thiemo von Salzburg, Diemo, Ditmar, Tyemo, Theodemar; * ок. 1040, Бавария; † 28 септември 1101 или 1102, Аскалон, Палестина) от рода на графовете на Формбах, е архиепископ на Залцбург (1090 – 1098).
Виж Иконийски султанат и Тиемо фон Залцбург
Теодора Комнина (кралица на Йерусалим)
Теодора Комнина (Θεοδώρα Κομνηνή) е византийска принцеса, племенница на византийския император Мануил I Комнин, и кралица на Йерусалим, съпруга на крал Балдуин III.
Виж Иконийски султанат и Теодора Комнина (кралица на Йерусалим)
Удж
Османски уджове на Балканите през втората половина на 14 век Удж или Уч (Uç), (i;: букв. връх, край; османск. اوج بگلیکی – uc beğliği) е османски историографски термин за описание на пригранична, часто спорна територия в средновековните тюркско-мюсюлмански образувания на територията на Мала Азия, а по-късно и на Балканския полуостров.
Удж бей
Източноанатолската гранична територия през ранното Средновековие ''Uc-Bey'' / „Граничните-князе“ при ликвидирането на Селджукската империя Удж бей (Uc-Bey) е военачалник, владетел на един Удж (i;: Връх, край).
Виж Иконийски султанат и Удж бей
Умур бег
Умур бег, с пълно име Умур бег Айдъноглу (Aydınoğlu Umur Bey), наричан също Умур Лъв Божий, Умур победителя (Ghazi Umur), Умур паша (Umur Pasha), е вторият емир, управлявал от 1325 г.
Виж Иконийски султанат и Умур бег
Хаджи Бекташ Вели
Хаджи Бекташ Вели (? - 1270/1271) е суфист от Хорасан, епоним на суфийското братство Бекташи.
Виж Иконийски султанат и Хаджи Бекташ Вели
Хамидски бейлик
Хамидския бейлик е един от малоазийските бейлици от 14 век, възникнали след разпада на Иконийския султанат, обхващащ областите около градовете Егирдир и Ъспарта в южната част на Мала Азия.
Виж Иконийски султанат и Хамидски бейлик
Четвърти кръстоносен поход
Четвъртият кръстоносен поход е военна експедиция от 1202 – 1204 година, в която участват главно войски от Венеция, Свещената Римска империя и Френското кралство.
Виж Иконийски султанат и Четвърти кръстоносен поход
Юг дьо Вермандоа
Хуго Велики (Магнус) от Вермандоа или Юг I дьо Вермандоа (Hugues Ier de Vermandois, Hugues le Grand, * 1057, † 18 октомври 1101Kenneth M. Setton, Marshall W. Baldwin: A History of the Crusades. The First Hundred Years. University of Wisconsin Press, Madison 2006, ISBN 0-299-04834-9, S.
Виж Иконийски султанат и Юг дьо Вермандоа
Малик Шах I
Велики Селджук, при смъртта на Малик ШахI през 1092 г. Селджукски емирства след Кръстоносния поход от 1096 – 1097 г. Джалал ад-ДавлахМалик ШахI е селджукски султан на Велики Селджук, управлявал през периода 1072 – 1092 г.
Виж Иконийски султанат и Малик Шах I
Малоазийски бейлици
Малоазийските бейлици са административно-териториални единици в Мала Азия, създадени в периода на упадъка на Иконийския султанат и Велики Селджук и след битките при Манцикерт и Кьосе даа (Köse Dağ).
Виж Иконийски султанат и Малоазийски бейлици
Мануил I Комнин
Мануил Комнин (Μανουήλ Α' Κομνηνός) е византийски император от 1143 до 1180 г.
Виж Иконийски султанат и Мануил I Комнин
Мануил Маврозом
Мануил Комнин Маврозом (починал около 1230) е византийски благородник и военачалник, който след Четвъртия кръстоносен поход се опитва да основе независимо княжество във Фригия.
Виж Иконийски султанат и Мануил Маврозом
Михаил VIII Палеолог
Михаил VIII Палеолог (Μιχαήλ Η΄ Παλαιολόγος) е никейски и византийски император (1259 – 1282), родоначалник на последната византийска династия Палеолози.
Виж Иконийски султанат и Михаил VIII Палеолог
Монголска империя
Монголската империя (Монголын Эзэнт Гүрэн), съществувала от 1206 до 1368 г., е втората (след Британската империя) най-голяма държава в историята на света.
Виж Иконийски султанат и Монголска империя
Монголски нашествия
Монголските нашествия продължават през целия XIII век, в резултат на което Монголската империя обхваща голяма част от Азия и Източна Европа.
Виж Иконийски султанат и Монголски нашествия
Монголски нашествия в Сирия
Монголските нашествия в Сирия са мащабни военни операции с цел да бъдат завладени Египет и Сирия, част от монголските нашествия.
Виж Иконийски султанат и Монголски нашествия в Сирия
Меч на Осман
Мечът на Осман (Osman'ın Kılıcı) или още и Таклиди сеиф (Taklid-i Seyf) е символ на султанската власт.
Виж Иконийски султанат и Меч на Осман
Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми
Мевляна̀ Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ (مولانا جلال الدین محمد رومی) е персийски поет, философ, мюсюлмански духовен учител и суфистки мистик, живял по време на Златния век на исляма.
Виж Иконийски султанат и Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми
Мевлеви
Дервиши Мевлеви, Кония. Мевлеви и мевляни са членове на Мевлевийския орден на дервишите, създаден от Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми, в чиято основа е залегнал мистицизмът.
Виж Иконийски султанат и Мевлеви
Завоюване на България от османските турци
Завоеванията над българските земи от османските турци се осъществяват от петима последователни султани: Орхан I, Мурад I, Баязид I, Мехмед I и Мурад II, като между управлението на Мурад и Баязид 1-ви е разположен периодът на Османското междуцарствие.
Виж Иконийски султанат и Завоюване на България от османските турци
Българските земи под османско владичество
Българските земи в средата на 14 век в навечерието на Османското нашествие Османското владичество или още османска власт и османско господство, назовавано също, предимно в българската възрожденска литература, като османско робство, османско иго или турско робство, е периодът от края на XIV до края на XIX век, през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на Османската империя.
Виж Иконийски султанат и Българските земи под османско владичество
Битка при Филомелион
Битката при Филомелион (Μάχη τουΦιλομήλιου) е една от поредицата византийско-селджукски битки за Мала Азия.
Виж Иконийски султанат и Битка при Филомелион
Битка при Манцикерт
Битката при Манцикерт (Malazgirt Savaşı; Η μάχη τουΜαντζικέρτ) между Византийската империя и силите на селджукските турци, начело с Алп Арслан, се състои на 26 август 1071 г.
Виж Иконийски султанат и Битка при Манцикерт
Битка при Мириокефалон
Битката при Мириокефалон е сражение между византийската армия и селджукските турци, което се разиграва на 17 септември 1176 година край селцето Мириокефалон в Мала Азия, историческа Фригия.
Виж Иконийски султанат и Битка при Мириокефалон
Битка при Драч (1081)
Битката при Драч се провежда на 18 октомври 1081 година между Византийската империя, водена от император Алексий I Комнин, и норманите от Южна Италия под ръководството на Робер Гискар, херцог на Апулия и Калабрия.
Виж Иконийски султанат и Битка при Драч (1081)
Болкар
Болкар, пълно наименование Болкар дагларъ (Bolkar Dağları – планини Болкар), или Болкар даг (Bolkar Dagh – планина Болкар), по-рано Булгар дагларъ (Bulgar Dağları – Български планини) или Булгар даг (Bulghar Dagh – Българска планина) е планински хребет в Мала Азия, част от веригата Централен Тавър (делящ се на Източен, Киликийски/Арменски, Западен).
Виж Иконийски султанат и Болкар
Втори кръстоносен поход
Вторият кръстоносен поход (1147 – 1149) е военна експедиция, свикана през 1145 г.
Виж Иконийски султанат и Втори кръстоносен поход
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Виж Иконийски султанат и Византийска империя
Византийско-селджукски конфликти
Византийско-селджукските конфликти са серия военни сблъсъци в Мала Азия и Сирия между византийците и селджуците в периода от втората половина на 11 век до началото на 14 век.
Виж Иконийски султанат и Византийско-селджукски конфликти
Велики Селджук
Селджукската империя или Велики Селджук е тюрко-персийска сунитска мюсюлманска империя по време на Развитото средновековие, произхождаща от клон на племето Огуз.
Виж Иконийски султанат и Велики Селджук
Гюрчу Хатун
Гюрчу Хатун (გურჯი-ხათუნი; Gürcü Hatun) (1237 – 1286?) е грузинска принцеса от династията Багратиони и съпруга на Кейкушрав II, султан на селджукския Иконийски султанат.
Виж Иконийски султанат и Гюрчу Хатун
Годфроа дьо Буйон
Годфроа дьо Буйон (Godefroi de Bouillon) е френски и лотарингски благородник, един от водачите на Първия кръстоносен поход от 1096 година до смъртта си.
Виж Иконийски султанат и Годфроа дьо Буйон
Георги Палеолог (велик етериарх)
Георги Палеолог Дука Комнин (–1167/68) е високопоставен византийски аристократ и дипломат от XII век.
Виж Иконийски султанат и Георги Палеолог (велик етериарх)
Джабар
Джабар е средновековен замък близо до левия бряг на язовир Асад в провинция Ар-Ракка, Сирия.
Виж Иконийски султанат и Джабар
Йоан II Комнин
Йоан II Комнин (* 13 септември 1087, Константинопол; † 7 април или 8 април 1143, Тавър) е византийски император (1118 – 1143) от династията на Комнините.
Виж Иконийски султанат и Йоан II Комнин
Йоан Аксух
Йоан Аксух(Ιωάννης Άξούχ, Ἀξοῦχος) е главнокомандващ (велик доместик) на византийската армия при управлението на император Йоан II Комнин (1118 – 1143) и през ранните години от управлението на неговия син Мануил I Комнин (1143 – 1180).
Виж Иконийски султанат и Йоан Аксух
Йоан Дука Комнин
Йоан Дука Комнин (Johannes Dukas Komnenos, * около 1126, † 17 септември 1176) е племенник на византийския император Мануил I Комнин и стратег (военен комендант) на Сердика (София), дука на Кипър (1155 – 1176) и през 1148 г.
Виж Иконийски султанат и Йоан Дука Комнин