Съдържание
31 отношения: Култура на Молдова, Кривичи, Кирилски цифри, Киевска Рус, Коляда, Панславизъм, Подолск, Олга Киевска, Анти (племенен съюз), Население на Украйна, Начална руска летопис, Николай Петрович Румянцев, Рус, Руснаци, Роден, Славянски божества, Славянско заселване на Балканите, Славяни, Северяни (племе), Украинска кухня, Хроника на Титмар, Шопи, Южни славяни, Мокош, Иван, Измаил, Западни славяни, Беларуси, Вятър, Древляни, Ливонски кръстоносен поход.
Култура на Молдова
Културата на Молдова e повлияна предимно от румънския произход на нейното мнозинство, като същевременно е силно свързана със славянското население и малцинството на гагаузите.
Виж Източни славяни и Култура на Молдова
Кривичи
Кривичите (криви́чи) са етническа група (племе, племенен съюз) населявала през VIII-XII век североизточната част на днешна Беларус и съседните области на днешна Русия.
Кирилски цифри
Часовникова кула с кирилски числа в Суздал Циферблатът на кулата в Суздал Кирилските цифри са бройна система, основана на кирилицата, използвана в Първата българска държава и от южните и източните славяни.
Виж Източни славяни и Кирилски цифри
Киевска Рус
Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.
Виж Източни славяни и Киевска Рус
Коляда
Коляда (Коледа), в славянската митология е митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикълМифы народов мира (второ издание)/изд.
Панславизъм
Страни в които славяните са над 10% от населението Южнославянски държави Знаме на всички славяни, одобрено на Панславянското събрание през 1848 в Прага Панславизмът е обществено движение от средата на XIX век, чиято цел е единството на славянските народи.
Виж Източни славяни и Панславизъм
Подолск
Подолск в Московска област Река Пахра в Подолск Подолск e град от областно значение в Московска област, Русия.
Олга Киевска
Княгина Олга заедно със свитата си в Константинопол. Олга (Ольга; Helga); с християнско име Елена e киевска княгиня – съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, от чието име управлява между 945 г.
Виж Източни славяни и Олга Киевска
Анти (племенен съюз)
мини мини Антите (Áνται; Antae) са източнославянски племенен съюз от късната желязна епоха в днешните югозападна и централна Украйна, Молдова и югоизточна Румъния.
Виж Източни славяни и Анти (племенен съюз)
Население на Украйна
Възрастов състав (2012) Прираст на населението, по райони (2011) Естествен прираст, по райони (2011) Населението на Украйна към 1 ноември 2017 г.
Виж Източни славяни и Население на Украйна
Начална руска летопис
Началната руска летопис (на църковнославянски: Повѣсть времяньныхъ лѣтъ, Повесть временныхлет; Повість врем'янихліт) е хроника на Киевска Рус от около 850 до 1110 г., съставена от монаха летописец Нестор първоначално в Киев около 1113 г.
Виж Източни славяни и Начална руска летопис
Николай Петрович Румянцев
Граф Николай Петрович Румянцев (роден на 3 април 1754 г. в село Стряпково, Юриевски уезд, Владимирска губерния, Руска империя; починал на 15 януари 1826 г. в Санкт Петербург, Руска империя) е руски държавник, министър на външните работи на Руската империя и канцлер на Руската империя по време на Наполеоновите войни и нашествието на Наполеон в Русия (1808 – 1912).
Виж Източни славяни и Николай Петрович Румянцев
Рус
Рус (на староруски: Рѹсь; Ῥῶς; руси, в ед. число русин) е етносът, дал своето име и съставлявал социалната върхушка на средновековната държава на източните славяни Рус, известна в съвременната литература като Древна Рус, или Киевска Рус.
Руснаци
Руснаците (русские), наричани в исторически контекст и руси или московци, са източнославянски народ – най-многолюдния славянски народ, и основно население на Руската федерация.
Роден
Ярополк в Роден през 978 г. Ро́ден (Ро́день; Ро́день) е укрепено древноруско градище, разположено на юг от град Канев (днешна Черкаска област, Украйна) в местността Княжа гора близо до вливането на река Рос в Днепър.
Славянски божества
Езическите славяни били политеисти – почитали са много богове и богини.
Виж Източни славяни и Славянски божества
Славянско заселване на Балканите
Славянското заселване на Балканите е продължителен процес, продължил близо два века – от около 519 г.
Виж Източни славяни и Славянско заселване на Балканите
Славяни
Славянските поселения към 300 г. пр.н.е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо) Славяните представляват етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на бронзовата епоха (ок.
Северяни (племе)
Територия на славянските племена през 8 и 9 век със Северяните в центъра на маркираните ареали в околността на днешен Киев Северяните (Сіверяни; Северяне, Sewerjanen; Severians; Siverians) са източнославянско племе, населявало през ранното Средновековие територии по продължение на реките Десна, Сейм и Сула.
Виж Източни славяни и Северяни (племе)
Украинска кухня
Украински хляб от фестивал на хляба в Ивано-Франкивск Сметаник – традиционен украински десерт Украинската кухня (Українська кухня) е традиционната кухня на украинския народ, с характерен стил на готвене, свързан с неговата култура.
Виж Източни славяни и Украинска кухня
Хроника на Титмар
Хроника на Титмар (Chronicon Thietmari) е историческо произведение, написано на латински между 1012 и 1018 г.
Виж Източни славяни и Хроника на Титмар
Шопи
Шоп от Трънско „Притеснени, но щастливи – току-що сгодени младоженци“, сп. „Нейшънъл Джиографик“ 1915 Елинпелинско Шоплукът в България, Сърбия и Северна Македония Шоплукът в България Шопите са етнографска група в днешна Западна България, Източна Сърбия и в Североизточна Северна Македония с българско, сръбско или македонско национално самосъзнание.
Южни славяни
Държави, в които национален език са други славянски езици Южни славяни (истор. славини) е общо название за съвременните славянски народи, населяващи най-вече Балканския полуостров - българи, сърбохървати (сърби, хървати, бошняци, черногорци) и словенци.
Виж Източни славяни и Южни славяни
Мокош
Мокош (още Макош, Мокоша, Мокуша, Мокощ) е богиня, почитана от източните славяни.
Иван
Иван (Божа благодат) е славянска форма на името Йоан.
Измаил
Измаѝл е град с областно значение, административен център на Измаилски район, Одеска област в Украйна.
Западни славяни
Западнославянски държави Западните славяни в днешно време живеят на територията на три държави – Полша, Чехия и Словакия.
Виж Източни славяни и Западни славяни
Беларуси
Беларуси или още белоруси (беларусы) са източнославянски народ, населяващ Беларус и съседните ѝ страни Полша (предимно в област Бялисток), Русия, Литва и Украйна.
Виж Източни славяни и Беларуси
Вятър
мини Вятърът представлява движение на въздушните маси от места с високо към места с ниско атмосферно налягане.
Древляни
Земите на източнославянските племена през 8 и 9 век Древляните са източнославянски племена, обединени в общ Древлянски съюз, които между 6 и 10 век заемат територии в горските райони по дясното крайбрежие на Днепър, в басейните на украинските реки Тетерев и Уж, беларуската Припят и реките Уборт и Ствига, протичащи и през двете държави.
Виж Източни славяни и Древляни
Ливонски кръстоносен поход
Ливонският кръстоносен поход е военно-историческо събитие от Средновековието, довело до завладяването на територията на съвременните Латвия и Естония.
Виж Източни славяни и Ливонски кръстоносен поход