Съдържание
41 отношения: Chemins de fer Orientaux, Калугерово (област Хасково), Каменица (компания), Правителство на Константин Стоилов 3, Правителство на Александър Малинов 1, Правителство на Стефан Стамболов, Правителство на Димитър Греков, Органически устав на Източна Румелия, Обявяване на независимостта на България, Александър Фрезе, Нено Маринов, Руско-турски протокол (1909), Стефан Попов (актьор, 1846), Симеон Христов, Тодор Джебаров, Христо Ботев (памучна фабрика), Хиршова железница, Хиршовата железница, Четворна конвенция (1883), Иван Грозев (предприемач), Източна Румелия, Икономика на Пловдив, Железопътна гара Капъкуле, Железопътна линия 1 (България), Железопътна линия 6 (България), Железопътна линия 8 (България), Железопътна линия 9 (България), Железопътна линия Александруполис - Свиленград, Железопътна линия Симеоновград – Нова Загора, Железопътен транспорт в България, Захарий Стоянов, Българо-турски протокол (1909), Бригадирско движение, Баронхиршова железница, Баронхиршовата железница, Външна политика на Княжество България (1887 – 1894), Велес, Георги Икономов (революционер), Димитровград, Дойче банк, Локомотиви БДЖ 142-150.
Chemins de fer Orientaux
#виж Източни железници.
Виж Източни железници и Chemins de fer Orientaux
Калугерово (област Хасково)
Калугерово е село в Южна България.
Виж Източни железници и Калугерово (област Хасково)
Каменица (компания)
„Каменица“ АД е българско акционерно дружество с официално седалище в град Пловдив и централен офис в София.
Виж Източни железници и Каменица (компания)
Правителство на Константин Стоилов 3
Третото правителство на Константин Стоилов е седемнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 14 от 9 декември 1894 г.
Виж Източни железници и Правителство на Константин Стоилов 3
Правителство на Александър Малинов 1
Цар Фердинанд I и членове на кабинета в Търново при провъзгласяването на независимостта Първото правителство на Александър Малинов е тридесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 16 януари 1908 г.
Виж Източни железници и Правителство на Александър Малинов 1
Правителство на Стефан Стамболов
Правителството на Стефан Стамболов е петнадесетото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 20 август 1887 г.
Виж Източни железници и Правителство на Стефан Стамболов
Правителство на Димитър Греков
Правителството на Димитър Греков е осемнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 19 януари 1899 г.
Виж Източни железници и Правителство на Димитър Греков
Органически устав на Източна Румелия
Органическият устав на Източна Румелия е основният закон, който регламентира политическия и обществения живот в областта и нейната автономия в рамките на Османската империя.
Виж Източни железници и Органически устав на Източна Румелия
Обявяване на независимостта на България
Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година в Търново.
Виж Източни железници и Обявяване на независимостта на България
Александър Фрезе
Александър Александрович Фрезе (Александр Александрович Фрезе) е руски офицер, генерал от пехотата.
Виж Източни железници и Александър Фрезе
Нено Маринов
Нено Маринов, известен с прозвището Хайдут Нено, е български революционер, гарибалдиец.
Виж Източни железници и Нено Маринов
Руско-турски протокол (1909)
Руско-турският протокол от 3 март 1909 е предварително споразумение за уреждане на финансовите и политическите отношения между Русия, Османската империя и България след провъзгласяването на българската независимост.
Виж Източни железници и Руско-турски протокол (1909)
Стефан Попов (актьор, 1846)
Стефан Петков Попов е български драматичен актьор и режисьор.
Виж Източни железници и Стефан Попов (актьор, 1846)
Симеон Христов
Симеон Христов Хаджипавлов е български революционер, общественик и просветен деец от поморавския град Пирот.
Виж Източни железници и Симеон Христов
Тодор Джебаров
Иван Гешев, неизвестен, Кириак Провадалиев. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, Джордж Уошбърн, неизвестна, Петко Горбанов, неизвестна, Александър Люцканов. Пети ред (седнали): Никола Пулев, Иван Бацов, неизвестен.
Виж Източни железници и Тодор Джебаров
Христо Ботев (памучна фабрика)
Част от фабриката (горе на хълма) и пароцентралата (долу в ляво) Фабриката към 1912 г. Източник: ДА „Архиви“ „Христо Ботев“ е памучна фабрика във Варна, създадена през 1882 г.
Виж Източни железници и Христо Ботев (памучна фабрика)
Хиршова железница
#виж Източни железници.
Виж Източни железници и Хиршова железница
Хиршовата железница
#виж Източни железници.
Виж Източни железници и Хиршовата железница
Четворна конвенция (1883)
„Четворната конвенция“ (Convention à quatre) е споразумение между Австро-Унгария, Сърбия, България и Османската империя от 27 април (9 май по нов стил) 1883 година за довършване на основните железопътни линии, пресичащи Балканския полуостров.
Виж Източни железници и Четворна конвенция (1883)
Иван Грозев (предприемач)
Иван Грозев е български строителен предприемач и индустриалец, който започва дейността си непосредствено преди Освобождението от османско владичество и я развива през първите 3 десетилетия на свободна България.
Виж Източни железници и Иван Грозев (предприемач)
Източна Румелия
Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 година и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г.
Виж Източни железници и Източна Румелия
Икономика на Пловдив
Пловдив е един от основните икономически центрове в България.
Виж Източни железници и Икономика на Пловдив
Железопътна гара Капъкуле
Железопътна гара Капъкуле (Kapıkule Garı), е най-западната жп гара в Турция.
Виж Източни железници и Железопътна гара Капъкуле
Железопътна линия 1 (България)
Главна железопътна линия №1 Калотина-Запад - Волуяк - Костенец - Ябълково – Свиленград от железопътната мрежа на България е двойна (без отсечките Калотина – Волуяк, Крумово – Катуница и Поповица – Свиленград), електрифицирана (без отклонението към българо-гръцка граница Свиленград - Черномен) с междурелсие 1435 mm.
Виж Източни железници и Железопътна линия 1 (България)
Железопътна линия 6 (България)
Главна железопътна линия № 6 София – Волуяк – Перник – Гюешево от Националната железопътна мрежа на България е единична (удвоени са София – Волуяк и Батановци – Радомир), електрифицирана (без Радомир - Кюстендил) и с междурелсие 1435 mm.
Виж Източни железници и Железопътна линия 6 (България)
Железопътна линия 8 (България)
Главна железопътна линия № 8 Пловдив – Бургас от националната железопътна мрежа на България е удвоена линия, с изключение на 142 km в отсечките Пловдив – Филипово, Филипово – Михайлово, Калитиново – Кермен и Зимница – Ямбол, електрифицирана, междурелсие 1435 mm.
Виж Източни железници и Железопътна линия 8 (България)
Железопътна линия 9 (България)
Пристигането на първия влак на БДЖ във Варна, 1888 г. Железопътна линия 9 Русе – Варна от националната железопътна мрежа на България е единична, електрифицирана и с междурелсие 1435 mm.
Виж Източни железници и Железопътна линия 9 (България)
Железопътна линия Александруполис - Свиленград
Железопътна линия Александруполис – Свиленград е единична, неелектрифицирана, отклонение на Първа жп линия при жп гара Свиленград.
Виж Източни железници и Железопътна линия Александруполис - Свиленград
Железопътна линия Симеоновград – Нова Загора
Железопътната линия Симеоновград – Нова Загора е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в югоизточна България – област Хасково, област Стара Загора и област Сливен.
Виж Източни железници и Железопътна линия Симеоновград – Нова Загора
Железопътен транспорт в България
Железопътният транспорт в България отбелязва началото си преди Освобождението с построяването на първата железопътна линия Русе – Варна през 1866 г.
Виж Източни железници и Железопътен транспорт в България
Захарий Стоянов
Захарий Стоянов, роден като Джендо Стоянов Джедев, е български революционер, политик, журналист и писател.
Виж Източни железници и Захарий Стоянов
Българо-турски протокол (1909)
Българо-турският протокол от 6 април 1909 година е споразумение, с което Османската империя признава независимостта на Царство България срещу материални компенсации и гаранции за правата на мюсюлманите на българска територия.
Виж Източни железници и Българо-турски протокол (1909)
Бригадирско движение
Бригадири Бригадирска книжка от 1982 г. Бригадирското движение в Народна Република България е организирано използване на работни бригади от младежи (ученици, студенти, войници) или работници и служители по време на плановата икономика.
Виж Източни железници и Бригадирско движение
Баронхиршова железница
#виж Източни железници.
Виж Източни железници и Баронхиршова железница
Баронхиршовата железница
#виж Източни железници.
Виж Източни железници и Баронхиршовата железница
Външна политика на Княжество България (1887 – 1894)
Външната политика на Княжество България през 1887–1894 година преследва утвърждаване на националния суверенитет чрез международно признаване на княз Фердинанд, ликвидиране на османските претенции над Южна България, преодоляване на търговските ограничения на Берлинския договор, консолидиране и приобщаване на българската народност в Македония.
Виж Източни железници и Външна политика на Княжество България (1887 – 1894)
Велес
Вѐлес (Велес) е град в централната част на Северна Македония, разположен на река Вардар.
Георги Икономов (революционер)
Георги Поптодоров Икономов е български революционер.
Виж Източни железници и Георги Икономов (революционер)
Димитровград
Димѝтровград е град в Южна България, област Хасково, в близост (на 15 км) до град Хасково.
Виж Източни железници и Димитровград
Дойче банк
Дойче Банк Хоххаус, централата на банката Франкфурт на Майн „Дойче банк“ (Deutsche Bank AG) е една от най-големите търговски банки в Европа (пазарна капитализация за 2017 около 28 милиарда евро).
Виж Източни железници и Дойче банк
Локомотиви БДЖ 142-150
Локомотивите 142-150 – 9 броя, попадат в БДЖ с откупуването на железопътната линия Русе-Варна през 1888 г.
Виж Източни железници и Локомотиви БДЖ 142-150