Съдържание
18 отношения: Критска държава, Органически устав на Крит, Олимпийско въстание, Николай Лусис, Сръбско-турска война (1877 – 1878), Хатихумаюн, Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878), Цариградски договор (1881), Четническо движение в Югозападна Македония (1878), Черна гора, Методий Кусев, Източната криза, Източен въпрос, Български революционен централен комитет, Бистрица-Вьоса, Василий Смирненски, Гръцко въстание в Македония (1878), Лондонски протокол (1877).
Критска държава
Критската държава (Κρητική Πολιτεία) е създадена през 1898 г.
Виж Източна криза и Критска държава
Органически устав на Крит
Органическият устав на Крит е закон, с който се регламентира управлението на Критския вилает в рамките на Османската империя през 1868 година.
Виж Източна криза и Органически устав на Крит
Олимпийско въстание
Олимпийското или Колиндроското или Литохорското въстание (Επανάσταση τουΛιτοχώρου, Επανάσταση τουΚολινδρού, Επανάσταση τουΟλύμπου) е част от Гръцко въстание в Македония през 1878 година - поредица бунтове на гръцкото население срещу османската власт в южната част на Македония, инспирирани от Гърция по време на Източната криза 1876-1878 година.
Виж Източна криза и Олимпийско въстание
Николай Лусис
Николай (Νικόλαος, Николаос) е гръцки духовник, китроски епископ, водач на Олимпийското въстание в Южна Македония от 1878 година.
Виж Източна криза и Николай Лусис
Сръбско-турска война (1877 – 1878)
Сръбско-турската война (1877 – 1878) води до освобождаване на Сърбия от васалния статут спрямо Османската империя.
Виж Източна криза и Сръбско-турска война (1877 – 1878)
Хатихумаюн
Хатихумаюнът (Hatt-ı Hümayun, осман. тур.: اصلاحات خط همايونى, Islâhat Hatt-ı Hümâyûnu; съвр. тур.: Islâhat Fermânı) е султански ферман (султанска заповед или заповед, издадена в името на султана), издаден на 18 февруари 1856 г.
Виж Източна криза и Хатихумаюн
Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)
Херцеговинско-босненското въстание от 1875 – 1878 представлява поредица от бунтове на християнското население на Херцеговина и части от Босна срещу национално-религиозния и социално-икономическия гнет в Османската империя.
Виж Източна криза и Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)
Цариградски договор (1881)
Карта на териториалното разширение на Гърция, като Тесалия и областта Арта са маркирани в светлосиньо Константинополският договор или още и Цариградският договор от 2 юли 1881 г.
Виж Източна криза и Цариградски договор (1881)
Четническо движение в Югозападна Македония (1878)
Четническото движение в Югозападна Македония (Επανάσταση της Δυτικής Μακεδονίας, Въстание в Западна Македония) е част от Гръцко въстание в Македония през 1878 година - поредица бунтове на гръцкото население срещу османската власт в южната част на Македония, инспирирани от Гърция по време на Източната криза 1876-1878 година.
Виж Източна криза и Четническо движение в Югозападна Македония (1878)
Черна гора
Черна гора (Crna Gora, „Черна планина“) е държава на Балканския полуостров.
Виж Източна криза и Черна гора
Методий Кусев
Методий Йовчев Кусев или Кусевич (роден Тодор Йовчев Кусев) е висш български духовник и общественик от Прилеп, един от водачите на движението за църковна независимост и национално обединение със съществен принос за защитата на българската кауза пред Великите сили по време на Източната криза от 1876 – 1878 година.
Виж Източна криза и Методий Кусев
Източната криза
#пренасочване Източна криза.
Виж Източна криза и Източната криза
Източен въпрос
Източният въпрос е условен термин, използван в науката, публицистиката и литературата, с който се обозначават противоречията между европейските Велики сили от края на XVIII век до Първата световна война, които са свързани с разпадането на Османската империя и съперничеството на европейските държави за подялбата на нейните територии и контрол на Балканите, в Мала Азия и Близкия изток.
Виж Източна криза и Източен въпрос
Български революционен централен комитет
Печати на БРЦК, 1870-те. Експонати на НИМ (копия; оригиналите са в НБКМ) Устав на БРЦК, 1870 Печат на БРЦК от 1870-те Любен Каравелов Христо Ботев Българският революционен централен комитет (БРЦК) (по правопис от 1870 г.: Бѫлгарски революционни централенъ комитетъ, Б.Р.Ц.К.) е организация на българското националнореволюционно движение, създадена в румънския град Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция.
Виж Източна криза и Български революционен централен комитет
Бистрица-Вьоса
Бистрица-Вьоса е хипотетична линия, свързваща Егейско и Адриатическо море, минаваща от устието на Бистрица (Алиакмонас) по течението ѝ до Костурското езеро и оттам продължаваща по течението на река Вьоса (Аоос) до нейното устие.
Виж Източна криза и Бистрица-Вьоса
Василий Смирненски
Василий (Βασίλειος) е висш православен духовник, анхиалски и смирненски митрополит на Вселенската патриаршия.
Виж Източна криза и Василий Смирненски
Гръцко въстание в Македония (1878)
Гръцкото въстание в Македония от 1878 година (Μακεδονική επανάσταση του1878, Македонско въстание от 1878; опит за въстание, според български историци) е поредица от неуспешни бунтове на гръцкото население срещу османската власт в южната част на областта, инспирирани от Гърция по време на Източната криза 1876-1878 година.
Виж Източна криза и Гръцко въстание в Македония (1878)
Лондонски протокол (1877)
Лондонският протокол е споразумение между Великите сили, което се опитва да уреди по мирен начин изострянето на Източната криза и проблемите с Османската империя от 1875 – 1876 г.