Съдържание
628 отношения: Ut Omnes Unum Sint, Кърджали, Кямил паша, Кутела, Кузман Шапкарев, Кръстина, Крушово (област Бургас), Крумово градище, Крайчо Самоходов, Крива круша, Катунище, Католицизъм в България, Католически училища по българските земи, Католически ордени по българските земи, Каравельово, Карагеоргиево, Караново (област Сливен), Караново (област Бургас), Кабиюк, Кадастър, Казимир Ернрот, Каменяк (област Бургас), Каменица (компания), Каменово (област Сливен), Кануннаме, Кирил Коларов, Кимон Георгиев, Кликач, Кметове на Бургас, Княжество България, Княжеска градина (Пловдив), Коста Паница, Коста Бояджиев, Костас Варналис, Косово, Козаре, Козма Дебърски, Кольо Стойчев, Комисарство в Южна България, Константин Крачолов, Константин Кесяков, Константин Хаджикалчов, Константин Моравенов, Константин Величков, Константинос Димитриадис, Консервативна партия, Коньово, Първа девическа гимназия (Пловдив), Първомай, Първенец (област Пловдив), ... Разширете индекс (578 Повече ▼) »
Ut Omnes Unum Sint
„Ut Omnes Unum Sint“ или „Да бъдат всички едно“ е израз, произлизащ от стихв Библията – Евангелието от Йоан 17:21, който казва: Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас (едно), за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
Виж Източна Румелия и Ut Omnes Unum Sint
Кърджали
Кърджали (Kırcaali; Κάρντζαλι) е град в Южна България.
Виж Източна Румелия и Кърджали
Кямил паша
Къбръзлъ Мехмед Кямил паша (Kıbrıslı Mehmed Kamil Paşa) е османски държавник, велик везир на Османската империя през 1885 – 1891, 1895, 1908 – 1909 и 1912 – 1913 година.
Виж Източна Румелия и Кямил паша
Кутела
Кутела е село в Южна България.
Кузман Шапкарев
Кузман Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев е български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900).
Виж Източна Румелия и Кузман Шапкарев
Кръстина
Кръстѝна е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Кръстина
Крушово (област Бургас)
Кру̀шово е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Крушово (област Бургас)
Крумово градище
Кру̀мово градѝще е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Крумово градище
Крайчо Самоходов
Крайчо Самоходов е участник в националноосвободителната борба, байрактар на Хвърковатата чета на Георги Бенковски.
Виж Източна Румелия и Крайчо Самоходов
Крива круша
Крѝва кру̀ша е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Крива круша
Катунище
Кату̀нище е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Катунище
Католицизъм в България
Изглед от интериора на катедралата „Свети Павел от Кръста“ в Русе Католицизмът е четвъртото по численост (38 709) вероизповедание в България след православното християнство (4 091 780), исляма (638 708) и протестантството (евангелското християнство – 69 852).
Виж Източна Румелия и Католицизъм в България
Католически училища по българските земи
Католически училища по българските земи са създавани към католическите манастири, църкви и мисионерски мисии с цел пропагандиране на католицизма в България.
Виж Източна Румелия и Католически училища по българските земи
Католически ордени по българските земи
Монашеските католически ордени са духовни общества със специфична насоченост – мисия, заради която общността е създадена.
Виж Източна Румелия и Католически ордени по българските земи
Каравельово
Каравѐльово е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Каравельово
Карагеоргиево
Кара̀георгиево е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Карагеоргиево
Караново (област Сливен)
Карàново е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Караново (област Сливен)
Караново (област Бургас)
Кара̀ново е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Караново (област Бургас)
Кабиюк
Кабиюк Подрастващи мъжки кончета от различни породи Крави от рядката порода Българско сиво говедо Държавно предприятие „Кабиюк“ в село Коньовец, община Шумен е научно-приложно звено на Селскостопанската академия със статут и на национален историко-археологически резерват.
Кадастър
Кадастрална карта Pielnia, Подкарпатско войводство, Полша Када̀стърът по начало е опис, регистър на поземлените имоти в дадена страна.
Виж Източна Румелия и Кадастър
Казимир Ернрот
Йохан Казимир Ернрот (Johan Casimir Ehrnrooth) е финландски офицер (генерал-лейтенант) и администратор на служба в Руската империя.
Виж Източна Румелия и Казимир Ернрот
Каменяк (област Бургас)
200п Каменя̀к е село в Югоизточна България, област Бургас, община Руен.
Виж Източна Румелия и Каменяк (област Бургас)
Каменица (компания)
„Каменица“ АД е българско акционерно дружество с официално седалище в град Пловдив и централен офис в София.
Виж Източна Румелия и Каменица (компания)
Каменово (област Сливен)
Кàменово е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Каменово (област Сливен)
Кануннаме
Кануннамето е сборник от закони в Османската империя.
Виж Източна Румелия и Кануннаме
Кирил Коларов
Кирил Тодоров Коларов е български общественик и журналист.
Виж Източна Румелия и Кирил Коларов
Кимон Георгиев
Кимон Георгиев Стоянов е български офицер и политик.
Виж Източна Румелия и Кимон Георгиев
Кликач
Кликàч е село в североизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Кметове на Бургас
Това е списък на кметовете на град Бургас от Освобождението на България до днес.
Виж Източна Румелия и Кметове на Бургас
Княжество България
Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г., последвано от Съединението на Източна Румелия, до обявяването на независимост през 1908 г.
Виж Източна Румелия и Княжество България
Княжеска градина (Пловдив)
Княжеската градина е парк в Пловдив, който възниква след Освобождението като парк и овощна градина на генерал-губернатора на Източна Румелия.
Виж Източна Румелия и Княжеска градина (Пловдив)
Коста Паница
Костадин (Коста) Атанасов Паница е български офицер, майор, участник в Сръбско-турската война, Руско-турската война (1877 – 1878) и опълченец-поборник.
Виж Източна Румелия и Коста Паница
Коста Бояджиев
Коста Иванов Бояджиев е български банкер и политик от Звено, министър на народното стопанство през 1934-1935 година.
Виж Източна Румелия и Коста Бояджиев
Костас Варналис
Ко̀стас Ва̀рналис (Κώστας Βάρναλης) е гръцки поет, романист, публицист и общественик, роден и отрасъл в България.
Виж Източна Румелия и Костас Варналис
Косово
Република Косово (Kosovë; Kosovo i Metohija) със столица Прищина е частично призната държава на Балканския полуостров и Европа.
Козаре
Козàре е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Козма Дебърски
Козма Дебърски или Пречистански е висш български православен духовник, дебърски митрополит.
Виж Източна Румелия и Козма Дебърски
Кольо Стойчев
Кольо Стойчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Кольо Стойчев
Комисарство в Южна България
Комисарството в Южна България е временна държавна институция в България, създадена на 9 септември 1885 година след Съединението.
Виж Източна Румелия и Комисарство в Южна България
Константин Крачолов
Константин Пеев Крачолов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Константин Крачолов
Константин Кесяков
Константин Искров Кесяков е български офицер, полковник.
Виж Източна Румелия и Константин Кесяков
Константин Хаджикалчов
Константин (Кочо) Хаджикалчов (1856-1940) е български общественик.
Виж Източна Румелия и Константин Хаджикалчов
Константин Моравенов
Константин Душков Моравенов е общественик от времето на българското Възраждане.
Виж Източна Румелия и Константин Моравенов
Константин Величков
Константин Величков Петков е български политик от Народната партия, по-късно от Прогресивнолибералната партия.
Виж Източна Румелия и Константин Величков
Константинос Димитриадис
Константинос Димитридис (Κωνσταντίνος Δημητριάδης) е виден скулптор, учен и олимпиец.
Виж Източна Румелия и Константинос Димитриадис
Консервативна партия
Консервативната партия е българска дясноцентристка либерална политическа партия, съществувала от 1879 г.
Виж Източна Румелия и Консервативна партия
Коньово
Кòньово е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.
Първа девическа гимназия (Пловдив)
Първа девическа гимназия е била гимназиално девическо училище в Пловдив.
Виж Източна Румелия и Първа девическа гимназия (Пловдив)
Първомай
Цариградско шосе (Е80) при входа на Първомай в квартал Дебър Цариградско шосе (Е80) при центъра на кв. Дебър Първома̀й е град в Южна България, област Пловдив.
Виж Източна Румелия и Първомай
Първенец (област Пловдив)
Първенец е село в Южна България.
Виж Източна Румелия и Първенец (област Пловдив)
Пъдарево
Пъдàрево е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Пъдарево
Правителство на Петко Каравелов 2
Второто правителство на Петко Каравелов е десето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 10 от 30 юни 1884 г.
Виж Източна Румелия и Правителство на Петко Каравелов 2
Правителство на Драган Цанков 1
Първото правителство на Драган Цанков е първо правителство на Либералната партия и третото начело на Княжество България.
Виж Източна Румелия и Правителство на Драган Цанков 1
Правителство на Драган Цанков 3
Третото правителство на Драган Цанков е девето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 1 от 1 януари 1884 г.
Виж Източна Румелия и Правителство на Драган Цанков 3
Присад (област Бургас)
Присад е село в Югоизточна България.
Виж Източна Румелия и Присад (област Бургас)
Припек (област Бургас)
Прѝпек е село в Югоизточна България, област Бургас, община Руен.
Виж Източна Румелия и Припек (област Бургас)
Просеник (област Бургас)
Про̀сеник е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Просеник (област Бургас)
Прохорово
Прохòрово е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Прохорово
Продан Тишков – Чардафон
Продан Тишков Проданов, наричан Чардафон и Чардафон Велики(й), е български опълченец-поборник от Руско-турската война (1877 – 1878), сержант-майор в милицията на Източна Румелия, активен участник в Съединението на Княжество България и Източна Румелия в 1885 година, по-късно офицер от Българската армия.
Виж Източна Румелия и Продан Тишков – Чардафон
Произход на имената на градовете в България
Това е списък на градовете в България, структуриран по произхода на техните имена.
Виж Източна Румелия и Произход на имената на градовете в България
Проект за реформи на Върховния македонски комитет
Проектът за реформи е политическа програма за необходимите бъдещи реформи в османските области Македония и Одринско, издадена в края на фервруари 1896 година от Върховния македонски комитет и приета и от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Проект за реформи на Върховния македонски комитет
Преброявания на населението в България
Тук са изложени данни от официални преброявания на населението в България.
Виж Източна Румелия и Преброявания на населението в България
Преброяване на населението в Княжество България (1887)
Преброяването на населението в Княжество България през 1887 година се състои на 31 декември.
Виж Източна Румелия и Преброяване на населението в Княжество България (1887)
Председатели на Постоянния комитет на Източна Румелия
Председатели на Постоянния комитет на Източна Румелия (1879-1885).
Виж Източна Румелия и Председатели на Постоянния комитет на Източна Румелия
Парламентарни избори в България
Парламентарните избори в историята на България, групирани в различни периоди от нейното съществуване – Княжество България, Източна Румелия, Царство България, Народна република България и Република България.
Виж Източна Румелия и Парламентарни избори в България
Парламентарни избори в България (1879)
Парламентарните избори в България през 1879 година са редовни парламентарни избори, проведени на 30 септември и 7 октомври 1879 г.
Виж Източна Румелия и Парламентарни избори в България (1879)
Павел Костов
Павел Костов е български революционер и политик.
Виж Източна Румелия и Павел Костов
Павел Делирадев
Павел Димитров Делирадев с псевдоними В.
Виж Източна Румелия и Павел Делирадев
Пазарджик
Па̀зарджик е областен град в Южна България, административен център на община Пазарджик и на област Пазарджик.
Виж Източна Румелия и Пазарджик
Паметник „Защитниците на Стара Загора“
Паметникът „Защитниците на Стара Загора“ в центъра на парк „5-и октомври“ в гр.
Виж Източна Румелия и Паметник „Защитниците на Стара Загора“
Панайот Пеев
Панайот Янков Пеев е български офицер (генерал-майор).
Виж Източна Румелия и Панайот Пеев
Папазоглу
Папазоглу (и Папазови) е български чорбаджийски род от гр.
Виж Източна Румелия и Папазоглу
Пирне
Пѝрне е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
Пиротско споразумение (1885)
Пиротското споразумение от 9 (21 по нов стил) декември 1885 година урежда условията за примирието в Сръбско-българската война.
Виж Източна Румелия и Пиротско споразумение (1885)
Пиетро Монтани
Пиетро Монтани e турски и български архитект от италиански произход, художник, първият главен архитект на Източна Румелия.
Виж Източна Румелия и Пиетро Монтани
Плачковци
Пла̀чковци е град в Централна България.
Виж Източна Румелия и Плачковци
Планиница (област Бургас)
Планѝница е село в Югоизточна България, област Бургас, община Руен.
Виж Източна Румелия и Планиница (област Бургас)
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
Пловдивски учителски институт
Пловдивският учителски институт е педагогическо училище в Пловдив и първото училище за следгимназиално обучение в града.
Виж Източна Румелия и Пловдивски учителски институт
Пловдивски департамент
Пловдивски департамент, или Пловдивска област, е бивша административна единица в Източна Румелия.
Виж Източна Румелия и Пловдивски департамент
Постоянен комитет на Източна Румелия
Постоянният комитет на Източна Румелия е институция с контролни и законодателни функции, определени от Органическия устав на Източна Румелия.
Виж Източна Румелия и Постоянен комитет на Източна Румелия
Побит камък (област Пазарджик)
Побит камък е село в Южна България.
Виж Източна Румелия и Побит камък (област Пазарджик)
Подгорец
Подго̀рец е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Подгорец
Полски извор
Пóлски ѝзвор е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Полски извор
Поляново (област Бургас)
Поляново е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Поляново (област Бургас)
Помаци
Помаци от село Ваклиново на байрям в началото на XX век ПомациЦанева, Еля." Българска етнография".
Поморие
Помо̀рие е град в Югоизточна България.
Петър Ангелов (ВМОРО)
Петър Димитров Ангелов, наречен Любен, е български офицер и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и паланечки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Петър Ангелов (ВМОРО)
Петър Андреев
Петър Андреев с псевдоним Асен е български геолог и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Петър Андреев
Петър Ников
Петър Ников Попов е български историк, професор в Софийския университет.
Виж Източна Румелия и Петър Ников
Петър Чолаков
Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; Димитър Ташев и Христо Арнаудов (горе с брадата); фелдшерът Димитър Дичев и капитан Стамат Икономов (прав до скалата) Петър Панайотов Чолаков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Петър Чолаков
Петър Юруков
Петър Христов Юруков е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Петър Юруков
Петър Малчев
Петър Малчев е български общественик.
Виж Източна Румелия и Петър Малчев
Петър Боянов
Петър Боянов е български офицер, капитан от артилерията, един от водачите на въоръжената съпротива на русофилите в Княжество България след Контрапреврата от август 1886 година.
Виж Източна Румелия и Петър Боянов
Петър Берковски
Петър Иванов Берковски е български националреволюционер, съратник на Васил Левски, общественик.
Виж Източна Румелия и Петър Берковски
Петър Данчов
Петър Иванов Данчов е български юрист и политик, дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и председател на Върховния касационен съд (1907 – 1913).
Виж Източна Румелия и Петър Данчов
Петър Димитров (дипломат)
Петър Димитров е български дипломат, общественик и просветен деец от последната четвърт на XIX и началото на XX век.
Виж Източна Румелия и Петър Димитров (дипломат)
Петрич (село)
Паметник на Хвърковатата чета Петрѝч е село в Западна България, Софийска област, Община Златица.
Виж Източна Румелия и Петрич (село)
Петко Каравелов
Пѐтко Сто̀йчов Каравѐлов е български политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно на – Демократическата партия.
Виж Източна Румелия и Петко Каравелов
Пещерско (село)
Пѐщерско е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Пещерско (село)
Пенчо Славейков
Пенчо Петков Славейков е български поет.
Виж Източна Румелия и Пенчо Славейков
Освобождение на България
Освобождението на България обхваща събитията, свързани с възстановяването на българската държавност след почти петстотингодишно османско владичество.
Виж Източна Румелия и Освобождение на България
Османско междуцарствие
Приблизителна карта на Южните Балкани и Мала Азия от 1410, към края на османското междуцарствие Османското междуцарствие е период на междуособици в държавата на османците, определян от някои изследователи не съвсем коректно и като гражданска война, продължил от битката при Ангора (28 юли 1402 г.) до битката при Чамурли (15 юли 1413 г. – днес полесражението се намира на дъното на язовир Искър).
Виж Източна Румелия и Османско междуцарствие
Основаване на ВМОРО
Основаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация става на 23 октомври (стар стил, 4 ноември нов стил) 1893 година в Солун.
Виж Източна Румелия и Основаване на ВМОРО
Органически устав на Източна Румелия
Органическият устав на Източна Румелия е основният закон, който регламентира политическия и обществения живот в областта и нейната автономия в рамките на Османската империя.
Виж Източна Румелия и Органически устав на Източна Румелия
ОУ „Христо Смирненски“ (Раковски)
Основно училище „Христо Смирненски“ е разположено в кв.
Виж Източна Румелия и ОУ „Христо Смирненски“ (Раковски)
ОУ „Христо Ботев“ (Раковски)
Основно училище „Христо Ботев“ е разположено в кв.
Виж Източна Румелия и ОУ „Христо Ботев“ (Раковски)
Обявяване на независимостта на България
Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година в Търново.
Виж Източна Румелия и Обявяване на независимостта на България
Образование в Пловдив
Град Пловдив със своите 9 университета, 77 училища и 59 детски градини е един от водещите образователни центрове в България.
Виж Източна Румелия и Образование в Пловдив
Областно събрание на Източна Румелия
Областното събрание е представителен и законодателен орган на автономната област Източна Румелия, която след разпокъсването на Санстефанска България остава в Османската империя.
Виж Източна Румелия и Областно събрание на Източна Румелия
Овчехълмска околия
Овчехълмска околия е бивша административна административна единица в Източна Румелия.
Виж Източна Румелия и Овчехълмска околия
Огнен
Òгнен е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Одринска българска католическа гимназия
Одринската българска католическа гимназия е българско униатско учебно заведение, съществувало в град Одрин, Османската империя, от 1863 до 1929 година.
Виж Източна Румелия и Одринска българска католическа гимназия
Окупационен дълг на България към Русия
Окупационният дълг на България към Русия е задължение на българската държава да компенсира руската хазна за издръжката на окупационните войски и администрацията от периода на Временното руско управление.
Виж Източна Румелия и Окупационен дълг на България към Русия
Околия
Околията е бивша административна единица в България установена в Търновската конституция (чл. 3) приета на 16 април 1879 г.
Олга Скобелева
Олга Николаевна Скобелева (О́льга Никола́евна Ско́белева), съпруга на генерал Дмитрий Скобелев и майка на генерал Михаил Скобелев, е руска общественичка от XIX век.
Виж Източна Румелия и Олга Скобелева
Олимпий (пояснение)
Олимпий (Olympius) може да се отнася за.
Виж Източна Румелия и Олимпий (пояснение)
Аспарухово (област Бургас)
Аспару̀хово е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Аспарухово (област Бургас)
Асен Златаров
Професор Асен Христов Златаров е български учен и общественик, основоположник на биохимията в България.
Виж Източна Румелия и Асен Златаров
Асен Белковски
Асен Илиев Белковски е български живописец, заслужил художник.
Виж Източна Румелия и Асен Белковски
Асеново (област Ямбол)
Асèново е село в Югоизточна България, община Тунджа, област Ямбол.
Виж Източна Румелия и Асеново (област Ямбол)
Асеновец
Асèновец е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Асеновец
Атанас Узунов (майор)
Атанас Маринов Узунов е български революционер и офицер, участник в борбите за освобождение от турско иго през 1875 – 1878, защитник на Видин през Сръбско-българската война от 1885 и водач на Русенския бунт през 1887 година.
Виж Източна Румелия и Атанас Узунов (майор)
Атанас Бадев
Атанас Георгиев Бадев е български композитор, хоров диригент и учител по музика, фолклорист и музикален теоретик от Македония.
Виж Източна Румелия и Атанас Бадев
Атанас Бакларов
„Пловдив – тепе Алтъ при читалище „Иван Вазов“ Свидетелството за участие в Македоно-одринското опълчение, дело на Атанас Бакларов Атанас Бакларов е български художник от началото на XX век.
Виж Източна Румелия и Атанас Бакларов
Атанас Дуков
Атанас Илиев Дуков е български опълченец, военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Виж Източна Румелия и Атанас Дуков
Ахмед ага Тъмръшлията
Ахмед ага Караходжов, известен още като „Тъмръшлията“, е помашки водач и османски управник на областта Рупчос в края на 19 век.
Виж Източна Румелия и Ахмед ага Тъмръшлията
Ахмед ага Барутанлията
Ахмед ага Касалицки, известен още като Барутанлията, е помак, полицейски инспектор на Доспатската нахия, разположен в село Барутин и е един от главните предводители на башибозука, наредил и извършил Баташкото клане през Априлското въстание в 1876 година.
Виж Източна Румелия и Ахмед ага Барутанлията
Аркадий Столипин
Аркадий Дмитриевич Столипин (Аркадий Дмитриевич Столыпин) е руски офицер, генерал от артилерията.
Виж Източна Румелия и Аркадий Столипин
Абдулах Меджид паша
АбдулахМеджид паша (Abdullah Macit Paşa) е османски политически и държавен деец.
Виж Източна Румелия и Абдулах Меджид паша
Австро-сръбска конвенция
Австро-Унгария и Сърбия в края на XIX век Конвенцията между Австро-Унгария и Сърбия от 1881 година е тайно политическо споразумение, с което австро-унгарското правителство гарантира подкрепата си за династията на Обреновичите и насърчава сръбското териториално разширение към Македония, за сметка на отказа на сръбския владетел Милан Обренович от претенции към Босна.
Виж Източна Румелия и Австро-сръбска конвенция
Автономия
Автономията (старогръцки: αὐτονομία autonomia от αὐτόνομος autonomos от αὐτο-auto- „себе си“ + νόμος nomos, „закон“ – независим, някой, който дава на себе си собственото право") е самоуправление на дадена политическа общност.
Виж Източна Румелия и Автономия
Автономия за Македония и Одринско
Автономия за Македония и Одринско е главната политическа цел на българските нелегални революционни организации Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Върховен македоно-одрински комитет, Българско тайно революционно братство и Българска народна македоно-одринска революционна организация, а също и на легалните политически партии Съюз на българските конституционни клубове и Народна федеративна партия (българска секция).
Виж Източна Румелия и Автономия за Македония и Одринско
Административно деление на България
Административно-териториалното деление на България понастоящем е 2-степенно – включва 28 области, разделени на 265 общини.
Виж Източна Румелия и Административно деление на България
Алекса Даскалов
Алекса Даскалов е български търговец, общественик, революционер и юрист от град Пирот.
Виж Източна Румелия и Алекса Даскалов
Александър I Български
Алекса̀ндър I Български (Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg), известен и като Алекса̀ндър Ба̀тенберг, е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година.
Виж Източна Румелия и Александър I Български
Александър Паскалев
Александър Михайлов Паскалев е български книгоиздател, определян като „основател на модерното книгоиздаване в България“.
Виж Източна Румелия и Александър Паскалев
Александър Антонов
Александър Антонов с псевдоними А.
Виж Източна Румелия и Александър Антонов
Александър Найденович
Александър Иванов Найденович е един от основателите на научната фармация в България и създателите на Катедрата по фармакология и токсикология във Висшето училище в София (по-късно Софийския университет „Св.
Виж Източна Румелия и Александър Найденович
Александър Шепелев
Александър Шепелев (Александр Александрович Шепелев) е руски офицер, участник в Руско-турската война от 1877–1878 година и управител на Пловдив в периода на Временното руско управление.
Виж Източна Румелия и Александър Шепелев
Александър Морфов (композитор)
Александър Василев Морфов е български композитор, поет, публицист и офицер.
Виж Източна Румелия и Александър Морфов (композитор)
Александър Башмаков
Александър Александрович Башмаков (Александр Александрович Башмаков) е руски публицист, юрист, етнограф.
Виж Източна Румелия и Александър Башмаков
Александър Богориди
Княз Александър (Алеко) Стефанов Богориди (Αλέξανδρος Βογορίδης, Александрос Вогоридис, Aleko Paşa, Алеко паша) е османски политик от български произход, първият областен управител на Източна Румелия (1879 – 1884).
Виж Източна Румелия и Александър Богориди
Александър Дондуков-Корсаков
Княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков (Алекса́ндр Миха́йлович Дондуко́в-Корса́ков) е руски офицер, генерал от кавалерията.
Виж Източна Румелия и Александър Дондуков-Корсаков
Александър Екзарх
фотографии на Александър Екзарх(1) с жена му София в Цариград ок. 1854 и (2) ок. 1870 г. Александър Стоилов Боев (Бойоглу), нарекъл се Александър Екзарх, е български общественик и журналист, деен участник в борбата за независима Българска екзархия.
Виж Източна Румелия и Александър Екзарх
Алексей Церетели
Княз Алексей Николаевич Церетелев (Церетели) (ალექსი ნიკოლოზის-ძე წერეთელი – Алекси Николозис дзе Церетели) е наследствен грузински княз, дипломат от Русия.
Виж Източна Румелия и Алексей Церетели
Антон (село)
Антон е село в Западна България.
Виж Източна Румелия и Антон (село)
Антон Безеншек
Антон Тома Безеншек (Anton Toma Bezenšek) е словенски езиковед, публицист, специалист по стенография и учител, работил през по-голямата част от живота си в България.
Виж Източна Румелия и Антон Безеншек
Анастас Чешмеджиев
Анастас Панайотов Чешмеджиев с псевдоним Пехливанов е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация в Тракия.
Виж Източна Румелия и Анастас Чешмеджиев
Анаргирос Китанос
Анаргирос или Аргириос Китанос е гръцки офицер и революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.
Виж Източна Румелия и Анаргирос Китанос
Англо-руско споразумение (1878)
Англо-руското споразумение (1878) е част от дипломатическата подготовка на Берлинския конгрес.
Виж Източна Румелия и Англо-руско споразумение (1878)
Ангел войвода (село)
А̀нгел войво̀да е село в Южна България, община Минерални бани, област Хасково.
Виж Източна Румелия и Ангел войвода (село)
Ангел Герчев
Ангел Петров Герчев е български революционер и опълченец, знаменосец на Самарското знаме по време на Руско-турската война.
Виж Източна Румелия и Ангел Герчев
Андреас Макулис
Андреас Макулис (Ανδρέας Μακούλης) e гръцки революционер, капитан на гръцка андартска чета в Македония.
Виж Източна Румелия и Андреас Макулис
Андрей Ляпчев
Андрей Тасев Ляпчев е български политик от Македония.
Виж Източна Румелия и Андрей Ляпчев
Апостол Дограмаджиев
Апостол Дограмаджиев, известен като Антиката, е български революционер, участник в националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия.
Виж Източна Румелия и Апостол Дограмаджиев
Апел на Привременното българско управление в Македония
Апелът на Привременното българско управление в Македония, издаден на 10 ноември 1878 година, е един от основните документи на Кресненско-Разложкото въстание, разкриващ причините и характера на бунта.
Виж Източна Румелия и Апел на Привременното българско управление в Македония
Наум Никушев
Наум Георгиев Никушев е източнорумелийски и български офицер.
Виж Източна Румелия и Наум Никушев
Начо Начов
Никола (Начо) Анастасов Начов е български политик, книжовник, общественик.
Виж Източна Румелия и Начо Начов
Народна библиотека „Иван Вазов“
Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, България е със статут на регионална библиотека.
Виж Източна Румелия и Народна библиотека „Иван Вазов“
Народна партия (Източна Румелия)
Народната партия (или Съединистка партия) е политическа партия в Източна Румелия, съществувала от 1879 г.
Виж Източна Румелия и Народна партия (Източна Румелия)
Народно опълчение
Народното опълчение е спомагателна въоръжена сила, съществувала в България от 1880 г.
Виж Източна Румелия и Народно опълчение
Наборна военна служба в България
Наборната военна служба в България, наричана още редовна военна служба, казарма, военна повинност или военна тегоба, е вид военна служба, съществувала от 1881 г.
Виж Източна Румелия и Наборна военна служба в България
Никос Тзавелас
Николаос (Никос) Тзавелас (Νικόλαος (Νίκος) Τζαβέλας (Τζαβέλλας)) е гръцки офицер и революционер, капитан на гръцка андартска чета в Източна Македония.
Виж Източна Румелия и Никос Тзавелас
Никола Костов (ВМОРО)
Никола Костов е български революционер, скопски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Никола Костов (ВМОРО)
Никола Ковачевски
Никола Иванов Банев (Ванев), известен като Никола Ковачевски, е български учител, деец на Българското възраждане в Източна Македония, основател на първото новобългарско училище в Неврокопско.
Виж Източна Румелия и Никола Ковачевски
Никола Жеков (революционер)
Никола Костов Жеков (Жекоолу) е български революционер, радовишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Никола Жеков (революционер)
Никола Богданов (революционер)
Никола Богданов е български опълченец и революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание.
Виж Източна Румелия и Никола Богданов (революционер)
Никола Гандев
Никола Нонев Гандев е български актьор.
Виж Източна Румелия и Никола Гандев
Никола Дочев
Никола Георгиев Дочев е български подофицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Никола Дочев
Никола Делирадев
Никола Делирадев е български пътешественик, ловец, изследовател на Африка.
Виж Източна Румелия и Никола Делирадев
Николай Обручев
Николай Николаевич Обручев е руски офицер, генерал от пехотата.
Виж Източна Румелия и Николай Обручев
Николай Набоков
Николай Александрович Набоков е руски офицер, капитан от източнорумелийската милиция, след Съединението на Източна Румелия и Княжество България заговорник и бунтовник срещу властите в Княжеството.
Виж Източна Румелия и Николай Набоков
Нестор Данаилов
Нестор Данаилов, известен като Дебренски, е български просветен деец от Македония.
Виж Източна Румелия и Нестор Данаилов
Невестино (област Бургас)
Изглед към Карнобатската котловина от лозовите масиви в източната част на с. Невестино 357x357px Невестино е село в Югоизточна България.
Виж Източна Румелия и Невестино (област Бургас)
Невена Цачева
Невена Цачева е българска учителка.
Виж Източна Румелия и Невена Цачева
Недялка Шилева
Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори ред седнали, от ляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев.
Виж Източна Румелия и Недялка Шилева
Неделчо Щърбанов
Неделчо Филипов Щърбанов е български драматичен актьор.
Виж Източна Румелия и Неделчо Щърбанов
Независимост (1873 – 1874)
„Независимост“ е български политически вестник, издаван първоначално в Букурещ през периода 1873 – 1874 г.
Виж Източна Румелия и Независимост (1873 – 1874)
Независимост (1881 – 1882)
„Независимост“ е печатен орган на емигриралите водачи на Либералната партия от Княжество България, който излиза в Пловдив от 1881 до 1882 година.
Виж Източна Румелия и Независимост (1881 – 1882)
Нейково (област Сливен)
Нèйково е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Нейково (област Сливен)
Ръжица
Ръ̀жица е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Ръжево
Ръ̀жево е село в Тракия, в община Калояново, област Пловдив, България.
Ръжево Конаре
Ръжево Конаре е село в Южна България, в община Калояново, област Пловдив.
Виж Източна Румелия и Ръжево Конаре
Руси Славов
Руси Славов Георгиев е български офицер и революционер, чокенски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Руси Славов
Русокастро
Русокàстро е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Русокастро
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
Русел Судзиловски
Николай Константинович Судзиловски, известен още като Николас Русел или Русел Судзиловски; (15 декември, 1850 г., Могильов, Руска империя, – 30 април 1930, Чунцин, Китай) е руски лекар, етнограф, географ, химик и биолог.
Виж Източна Румелия и Русел Судзиловски
Рудина (област Бургас)
Ру̀дина е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Рудина (област Бургас)
Рудозем
Рудозѐм е малък град в Южна България, област Смолян, административен център на община Рудозем, в която влизат 22 населени места.
Рудолф Турн-Таксис
Рудолф Турн-Таксис е чешки юрист, един от основоположниците на българската юридическа система.
Виж Източна Румелия и Рудолф Турн-Таксис
Румелия
Румелия може да се отнася за.
Румелия (област)
Румелия (Rumeli, в превод „Страна на ромеите“) е исторически термин, който описва територията, която в съвремието се нарича Балкани или Балкански полуостров, по времето, когато се администрира от Османската империя.
Виж Източна Румелия и Румелия (област)
Рупча
Ру̀пча е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Рачо Петров
Рачо Петров Стоянов (род. Радуш Петров Стоянов) е български офицер (генерал от пехотата) и политик.
Виж Източна Румелия и Рачо Петров
Рачо Славейков
Рачо Петков Славейков е български военен деец, публицист и преводач.
Виж Източна Румелия и Рачо Славейков
Радул Милков
Радул Михайлов Милков е български военен пилот (полковник) и китарист.
Виж Източна Румелия и Радул Милков
Радецки (село)
Радèцки е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Радецки (село)
Радево (област Сливен)
Рàдево е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Радево (област Сливен)
Разбойна (област Бургас)
Разбо̀йна е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Разбойна (област Бургас)
Разбойничество в Източна България
Разбойничеството в Източна България е период на бунтове и партизански действия на турци в източната част на Княжество България през 1879 – 1880 година и свързаните с тяхбезредици.
Виж Източна Румелия и Разбойничество в Източна България
Райчо Николов
Райчо Николов (капитан Райчо, дядо Райчо, Райчо Николаев) е опълченец-поборник, български военен деец и офицер, майор.
Виж Източна Румелия и Райчо Николов
Райна Kандева
Райна Михайлова Кандева е деятелка на учителското, работническото и женското движение в България.
Виж Източна Румелия и Райна Kандева
Раклица
Рàклица е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Раклиново
Раклѝново е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Раклиново
Раковски (град)
Раковски е град в Южна България, Област Пловдив, административен център на община Раковски.
Виж Източна Румелия и Раковски (град)
Раковски (община)
Община Раковски се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив.
Виж Източна Румелия и Раковски (община)
Рихард фон Мах
lang.
Виж Източна Румелия и Рихард фон Мах
Роберто Менини
Роберто Менини е римокатолически архиепископ, апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.
Виж Източна Румелия и Роберто Менини
Родопски метеж (1878)
Родопският метеж (познат още като Родопско въстание и Сенклеров бунт) е въоръжено движение на турци и помаци срещу Временното руско управление, в част от Родопите след Руско-турската война от 1877-1878 година.
Виж Източна Румелия и Родопски метеж (1878)
Рожден
Ро̀жден е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Речица
Речѝца е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Регионален исторически музей (Пловдив)
Регионалният исторически музей в град Пловдив е най-големият исторически музей в област Пловдив и съдържа около 60 000 експоната.
Виж Източна Румелия и Регионален исторически музей (Пловдив)
Сърнево (област Бургас)
Съ̀рнево е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Сърнево (област Бургас)
Събрано
Събрàно е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.
Съдийско поле
Съдѝйско полè е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Съдийско поле
Съдиево (област Сливен)
Съдѝево е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Съдиево (област Сливен)
Съдиево (област Бургас)
Съдѝево е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Съдиево (област Бургас)
Съединистка акция (1880)
Берлинския конгрес Съединистката акция от 1880 година е опит за обединение на Източна Румелия и Княжество България, осуетен от Русия и Великобритания.
Виж Източна Румелия и Съединистка акция (1880)
Съединение (вестник)
„Съединение“ е вестник, излизал ежеседмично в Пловдив през 1882 – 1886 година.
Виж Източна Румелия и Съединение (вестник)
Съединение (площад в Пловдив)
Площад „Съединение“ в Пловдив е посветен на Съединението на България и е изграден във връзка със 100 годишнината на събитието.
Виж Източна Румелия и Съединение (площад в Пловдив)
Съединение на Източна Румелия с Княжество България
Съединението е актът, с който на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.
Виж Източна Румелия и Съединение на Източна Румелия с Княжество България
Струя (село)
Стру̀я е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Струя (село)
Строителите на съвременна България
„Строителите на съвременна България“ е книга на българския публицист и дипломат Симеон Радев написана в периода 1910 – 1911 година и посветена на изграждането на Третата българска държава.
Виж Източна Румелия и Строителите на съвременна България
Стар мост (Пловдив)
Старият мост, официално наименуван Столипинов мост, е бивш мост над река Марица в Пловдив.
Виж Източна Румелия и Стар мост (Пловдив)
Стара Загора
Ста̀ра Заго̀ра е град в Южна България, един от основните икономически центрове в страната, както и основен транспортен възел на Южна България.
Виж Източна Румелия и Стара Загора
Старозагорска епархия
Старозагорската епархия е епархия на Българската православна църква със седалище в град Стара Загора и архиерейски наместничества в Казанлък, Чирпан, Нова Загора, Свиленград и Харманли.
Виж Източна Румелия и Старозагорска епархия
Ставруда Фратева
Ставруда Янкова Фратева е българска актриса.
Виж Източна Румелия и Ставруда Фратева
Стайко Стайков
Ста̀йко Димитров Ста̀йков е български метеоролог и сеизмолог.
Виж Източна Румелия и Стайко Стайков
Стамболово (Софийска област)
Стамболово е село в Западна България.
Виж Източна Румелия и Стамболово (Софийска област)
Стоян Новакович
Сто̀ян Нова̀кович (Stojan Novaković) е сръбски политик (министър-председател, министър на външните работи, на просветата), поет, писател, преводач, учен – филолог и историк, председател на Сръбската академия на науките.
Виж Източна Румелия и Стоян Новакович
Стоян Чомаков
Стоян Иванов Чомаков е български лекар хирург, общественик и политик.
Виж Източна Румелия и Стоян Чомаков
Стоян Иванов
Стоян Иванов Поплуков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Стоян Иванов
Стоян Божов
Стоян (Поп)Димитров (Поп)Божов е български учител, фолклорист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Стоян Божов
Стоян Дринов
Стоян Пеев Дринов е български детски писател: прозаик (автор на разкази, приказки и др.), драматург, поет.
Виж Източна Румелия и Стоян Дринов
Стоил войвода (село)
Стоѝл войвòда е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Стоил войвода (село)
Столица
Столицата е главният град на една държава.
Стефан Киров (актьор)
Стефан Стефанов Киров е български актьор и режисьор.
Виж Източна Румелия и Стефан Киров (актьор)
Стефан Стамболов
Стѐфан Нико̀лов Стамболо̀в е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет.
Виж Източна Румелия и Стефан Стамболов
Стефан Салгънджиев
Стефан Колчев Салгънджиев е изтъкнат български възрожденски просветен деец, общественик и журналист.
Виж Източна Румелия и Стефан Салгънджиев
Стефан Хаджипетров
Стефан Иванов Хаджипетров е български индустриалец, кмет на Бургас.
Виж Източна Румелия и Стефан Хаджипетров
Стефан Чавдаров
Стефан Иванов Чавдаров, наричан Чафето или Чавдара, е български революционер, драмски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Стефан Чавдаров
Стефан Бобчев
Стефан Савов Бобчев е български юрист, публицист и политик от Народната партия.
Виж Източна Румелия и Стефан Бобчев
Стефан Димитров (БКП)
Стефан Димитров Иванов е български политик от БКП и партизанин.
Виж Източна Румелия и Стефан Димитров (БКП)
Сръбско-българска война
Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България.
Виж Източна Румелия и Сръбско-българска война
Средна махала
Срѐдна махала̀ е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Средна махала
Сава Муткуров
Погребението на генерал-майор Сава Муткуров в църквата „Свети Спас“ в София Гробът на генерал-майор Сава Муткуров Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886 – 1887), военен министър (1887 – 1891) в правителството на Стефан Стамболов.
Виж Източна Румелия и Сава Муткуров
Сава Злъчкин
Сава Стоянов Злъчкин е български драматург, карикатурист и фейлетонист.
Виж Източна Румелия и Сава Злъчкин
Сава Векилов
Сава Савов Векилов е български военен деец, полковник, участник в Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918), командир на 2-ри пехотен искърски (1930 – 1933) и 18-и пехотен етърски полк (1934 – 1935).
Виж Източна Румелия и Сава Векилов
Сан-Стефано (село)
Сан-Стефàно е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Сан-Стефано (село)
Санда Йовчева
Санда Йовчева е българска писателка, журналистка, преводачка и общественичка.
Виж Източна Румелия и Санда Йовчева
Св. Андрей (начално училище в Пловдив)
Училище „Св.
Виж Източна Румелия и Св. Андрей (начално училище в Пловдив)
Свети Влас
Свети Влас е град в Югоизточна България.
Виж Източна Румелия и Свети Влас
Свети Георги (Пловдив)
„Свети Георги Победоносец“ е православна църква в град Пловдив, посветена на свети Георги.
Виж Източна Румелия и Свети Георги (Пловдив)
Сигмен
Сигмèн е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Симеон Табаков
lang.
Виж Източна Румелия и Симеон Табаков
Сини рид
Сѝни рид е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Сини рид
Скалак (област Бургас)
Скала̀к е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Скалак (област Бургас)
Скобелева майка (паметник)
Паметникът на Олга Скобелева или Скобелева майка е посветен на графиня Олга Скобелева, майка на генерал Скобелев и се намира в Пловдив в жилищен район „Тракия“, микрорайон „Скобелева майка“ – А13, до надлеза на „Цариградско шосе“, носещ името на паметника.
Виж Източна Румелия и Скобелева майка (паметник)
Славяново (област Хасково)
Славяново е село в Южна България.
Виж Източна Румелия и Славяново (област Хасково)
Славейко Василев
Славейко Лазаров Василев е български офицер (полковник) и политик от Демократическия сговор, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1926 – 1930 и 1944 година.
Виж Източна Румелия и Славейко Василев
Сламино
Сла̀мино е село в Югоизточна България, община Тунджа, област Ямбол.
Снягово (област Бургас)
Сня̀гово е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Снягово (област Бургас)
Снежа
Снежа̀ е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Сотир Антониади
Сотир Антониади е български политик, османски лекар от гръцки произход.
Виж Източна Румелия и Сотир Антониади
София Юрукова
София Юрукова е българска преводачка и издателка.
Виж Източна Румелия и София Юрукова
Сокол (област Сливен)
Сокòл е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Сокол (област Сливен)
Соколово (област Бургас)
Сокòлово е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Соколово (област Бургас)
Соколец
Соко̀лец е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Солунска българска мъжка гимназия
Солунската българска мъжка гимназия „Св.
Виж Източна Румелия и Солунска българска мъжка гимназия
Солунски вилает
Солунският вилает (ولايت سلانيك; Vilâyet-i Selânik) е вилает в Османската империя от 1867 до 1913 година с център град Солун (преди реформата от 1867 година се нарича Солунски еялет).
Виж Източна Румелия и Солунски вилает
Спас Турчев
Спас Турчев е български революционер и общественик, участник в националноосвободителното движение.
Виж Източна Румелия и Спас Турчев
Спас Зафиров
Спас (Сотир) Зафиров е възрожденски учител, роден и израсъл в град Пещера.
Виж Източна Румелия и Спас Зафиров
Спиро Костов
Спиро Костов, наречен Кирпията, е български революционер, опълченец, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на БТЦРК, участник в Съединението, Сръбско българската война, Четническата акция и Балканската война.
Виж Източна Румелия и Спиро Костов
Спиро Гулабчев
Спиридон (Спиро) Константинов Гулабчев е български общественик от края на XIX – началото на XX век, „колоритен политически деец, публицист и издател“, радетел за нов, фонетичен правопис на българския книжовен език, основател на сиромахомилството един от първите идеолози на анархизма в България.
Виж Източна Румелия и Спиро Гулабчев
Седларево
Седлàрево е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Седларево
Селскостопанска гимназия (Садово)
Селскостопанската гимназия в град Садово е училище, разположено на адрес: бул.
Виж Източна Румелия и Селскостопанска гимназия (Садово)
Селча
Селча е село в Южна България.
Търпо Поповски
Търпо Иванов Поповски с псевдоним Мирабо е български свещеник, учител, основател на едно от първите български училища в Костурско, борец срещу гръцката пропаганда в Македония, революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Търпо Поповски
Тъмръшка република
Карта на Тъмръшката република С наименованието Тъмръшка република или Помашка република се означава опитът за обособяване на помаците от областта Тъмръш в Родопите в рамките на Източна Румелия или направо в състава на Османската империя.
Виж Източна Румелия и Тъмръшка република
Траян Негриев
Траян (Трайко) Негриев Фръчковски е български зограф и резбар от Македония, творец от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.
Виж Източна Румелия и Траян Негриев
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Тракийски въпрос
Областта '''Тракия''' в пределите на България, Гърция и Турция Етнографска карта на Одринския вилает към 1912 г. на Любомир Милетич Мидия – Енос по Лондонския мирен договор Тракийски въпрос се нарича въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство в Тракия, и в частност в Източна и Западна Тракия по време и след разпадането на Османската империя в края на 19 век и началото на 20 век.
Виж Източна Румелия и Тракийски въпрос
Триест
Трѝест (Trieste – Триесте; на фриулийски и Triest; на словенски и Trst, Тръст) е град и община в Североизточна Италия, административен център на едноименната провинция Триест в регион Фриули-Венеция Джулия.
Трояново (област Бургас)
Троя̀ново е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Трояново (област Бургас)
Трета българска държава
Герб на България (1927 – 1946) Третата българска държава е термин в историческата наука, с който се отбелязва третият етап на българската държавност.
Виж Източна Румелия и Трета българска държава
Таен съвет
Тайният съвет е орган, който съветва държавния глава на дадена страна, обикновено, но не винаги, в контекста на монархично управление.
Виж Източна Румелия и Таен съвет
Тича (село)
Тѝча е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Тича (село)
Тихомир Павлов
Александър Александров Павлов, известен с псевдонимите Тихомир Павлов и Тихомир Тошков е български общественик от началото на XX век, писател, поет, публицист и етнограф.
Виж Източна Румелия и Тихомир Павлов
Тота Антонова
Тота Дончева, по съпруг Антонова, с псевдоними Евгений и Тодор е българска учителка и революционерка, деятелка на Върховния македоно-одрински комитет.
Виж Източна Румелия и Тота Антонова
Тодор Кондаков
Тодор Илиев Кондаков е български просветен деец, политик (кмет на Сливен), участник във войните за национално обединение (1912 – 1918).
Виж Източна Румелия и Тодор Кондаков
Тодор Кесяков
Тодор Искров Кесяков е български политик.
Виж Източна Румелия и Тодор Кесяков
Тодор Страхинов
Тодор А.
Виж Източна Румелия и Тодор Страхинов
Тодор Стоянович
Тодор Ив.
Виж Източна Румелия и Тодор Стоянович
Тодор Икономов
Тодор Поппетров Икономов, или Тодор Икономпетров Тодоров, е български писател, публицист, издател и политик.
Виж Източна Румелия и Тодор Икономов
Тодор Гатев
Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори ред седнали, от ляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев.
Виж Източна Румелия и Тодор Гатев
Тодор Дочев
Тодор Георгиев Дочев е български революционер, велешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Тодор Дочев
Топчийско
Топчѝйско е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Топчийско
Топханенски акт
Граници на Балканите според Берлинския договор, формално утвърдени с Топханенския акт Фактически граници на България след международните договорености от 1886. Топханенският акт (по името на султанския кьошк Топхане в Цариград, където е подписан на 24 март 1886) е споразумение между Османската империя и посланиците на Великите сили – гаранти на Берлинския договор (Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия), с което се урежда лична уния между Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз.
Виж Източна Румелия и Топханенски акт
Тополица
Топо̀лица е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Тополица
Тополовград
Топо̀ловград е град в Югоизточна България.
Виж Източна Румелия и Тополовград
Телеграма
България: Телеграма от княз Александър Батенберг за присъединяване на Източна Румелия (1885) Телеграма (τηλέ – далече, и γραμμα – писмо) е съобщение, изпратено чрез електрически телеграф.
Виж Източна Румелия и Телеграма
Теофилакт Тилев
Теофилакт е български духовник, архимандрит, революционер и политик.
Виж Източна Румелия и Теофилакт Тилев
Учредително събрание
Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Виж Източна Румелия и Учредително събрание
Уилям Артър Уайт
Уилям Артър Уайт (William Arthur White) е британски дипломат, посланик в Османската империя от 1885 до 1891 година.
Виж Източна Румелия и Уилям Артър Уайт
Университетска болница (Пловдив)
Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Свети Георги“ е държавна университетска болница в структурата на Медицинския университет в Пловдив.
Виж Източна Румелия и Университетска болница (Пловдив)
Франтишек Сплитек
Франтишек (Франц) Витеслав Сплитек (František Vítězslav Splítek) е виден български просветен деец и общественик от чешки произход.
Виж Източна Румелия и Франтишек Сплитек
Франц
Франц (Franz) е мъжко име, германска форма на Franciscus и родственa форма на собственото име Франсис.
Франц Швестка
Франц Швестка е чешки композитор и концертмайстор.
Виж Източна Румелия и Франц Швестка
Франческо
Франческо е италианско лично мъжко име, от Franciscus.
Виж Източна Румелия и Франческо
Франческо Рейнауди
Франческо Доменико Рейнауди (Francesco Domenico Reynaudi) е католически архиепископ и депутат по право в Областното събрание на Източна Румелия.
Виж Източна Румелия и Франческо Рейнауди
Факия
Факия е село в Югоизточна България.
Филип Велев
Филип Велиев (Велев) е български учител, просветник и общественик.
Виж Източна Румелия и Филип Велев
Филипови (осойски род)
Филипови в Дебър, 1902 г. Фотограф Георги Кузманов Филипови или Филиповци са български мияшки резбарски род, по произход от малореканското село Осой, Дебърско.
Виж Източна Румелия и Филипови (осойски род)
Феликс Каниц
Феликс Филип Емануел Каниц (Felix Philipp Emanuel Kanitz) е австрийски и австро-унгарски учен (археолог, етнограф, географ) и художник.
Виж Източна Румелия и Феликс Каниц
Хюнкяр хамам
Хюнкяр хамам (в превод Султанската баня, наричана и Царска баня) е била османска баня, превърната във временна заседателна зала на Областното събрание на Източна Румелия в Пловдив.
Виж Източна Румелия и Хюнкяр хамам
Христо Абрашев
Христо Абрашев е български журналист и публицист, един от първите професионални журналисти в България.
Виж Източна Румелия и Христо Абрашев
Христо Стамболски
Христо Танев Стамболски е български общественик, борец за църковна независимост, лекар-анатом, професор в медицинския факултет в Цариград и един от организаторите на българското здравеопазване след Освобождението.
Виж Източна Румелия и Христо Стамболски
Христо Г. Данов
„Теоретическа и практическа Числителница“, 1868 г. Печатницата на Христо Г. Данов, Пловдив, 1905 Паметна плоча на Христо Г. Данов, Пловдив Христо Груев Данов e български възрожденски учител и книжовник, родоначалник на книгоиздаването в България.
Виж Източна Румелия и Христо Г. Данов
Христо Дограмаджиев
Христо Марков Дограмаджиев е български юрист и политик от Демократическата партия.
Виж Източна Румелия и Христо Дограмаджиев
Христофор Жефарович
Христофор Жефарович (Hristofor Žefarović; Христофор Жефаровиќ) е български зограф, гравьор, писател и поет, деец на илиризма.
Виж Източна Румелия и Христофор Жефарович
Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878)
* 1399 – Татарите разгромяват обединените сили на поляци и литовци, Несебърската анонимна хроника дори отнася и покоряването на Варна към 2 февруари 1399 г.
Виж Източна Румелия и Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878)
Харитон Генадиев
Харитон Иванов Генадиев е български журналист, лексикограф и преводач.
Виж Източна Румелия и Харитон Генадиев
Харманли
Ха̀рманли е град в Южна България.
Виж Източна Румелия и Харманли
Хаджиите
Хаджѝите е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Хаджиите
Херман Шкорпил
Вацлав Херменгилд Шкорпил (1858 – 1923) (Václav Hermengild Škorpil, известен като Херман Шкорпил) е чешко-български археолог и музеен деец, геолог, ботаник, архитект, библиотекар, а заедно с братята си Карел и Владислав е сред създателите на българската археологическа наука и музейно дело.
Виж Източна Румелия и Херман Шкорпил
Цариградски договор (1879)
Цариградският договор (Константинопольский договор) от 27 януари (8 февруари) 1879 година възстановява мирните отношения между Руската и Османската империя, прекъснати от войната през 1877 – 1878.
Виж Източна Румелия и Цариградски договор (1879)
Цариградско шосе (Пловдив)
„Цариградско шосе“ е булевард в Пловдив, което е продължение на булевард „Княгиня Мария-Луиза“ и е източната входно-изходна артерия на град Пловдив.
Виж Източна Румелия и Цариградско шосе (Пловдив)
Церковски
Церкòвски е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Церковски
Централна поща (Пловдив)
Централната поща в Пловдив е масивна многофункционална сграда, в която се намира клон 4000 от Българската поща, магазини и няколко интересни колекции от стари пощенски марки.
Виж Източна Румелия и Централна поща (Пловдив)
Ценино
Цèнино е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.
Чукарка
Чука̀рка е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
Чобан Хасан
Чобан Хасан е турски бунтовник, участвал в размириците в Източна България през 1879 – 1880 година.
Виж Източна Румелия и Чобан Хасан
Черково
---- Черкòво е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Черньово
Черньо̀во е село в Западна България.
Виж Източна Румелия и Черньово
Черна могила (област Бургас)
Чѐрна могѝла е село в Югоизточна България, област Бургас, община Айтос.
Виж Източна Румелия и Черна могила (област Бургас)
Черни връх (област Бургас)
Чèрни връхе село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Черни връх (област Бургас)
Черноград
Черногра̀д е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Черноград
Череша (село)
Черѐша е село в Югоизточна България.
Виж Източна Румелия и Череша (село)
Челник (село)
Чèлник е село в Югоизточна България, община Тунджа, област Ямбол.
Виж Източна Румелия и Челник (село)
Ченгер
Ченгер или Ченгел е историческо село в Югоизточна България.
Шахбединова Имарет джамия
Рисунка на Йозеф Обербауер. „Панаир хан“ през 1892 г. Шахбединовата Имарет джамия (Şahabettin İmaret Camii) е действащ мюсюлмански храм в Мараша, Пловдив, България.
Виж Източна Румелия и Шахбединова Имарет джамия
Шиварово
Шива̀рово е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Шиварово
Южна България (вестник)
„Южна България“ е вестник на Либералната партия в Източна Румелия.
Виж Източна Румелия и Южна България (вестник)
Юлий Розентал
Юлий-Цезар Августов Ро̀зентал (Juliusz Rozenthal, Ю̀лиуш Розѐнтал) е български поет и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Юлий Розентал
Ясен Русалиев
Ясен Янев Русалиев е български общественик, кмет на Бургас.
Виж Източна Румелия и Ясен Русалиев
Ясеново (област Бургас)
Я̀сеново е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Ясеново (област Бургас)
Ябълчево
Я̀бълчево е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Ябълчево
Яков Матакиев
Яков Димитров Матакиев е български ообщественик, политик и революционен деец.
Виж Източна Румелия и Яков Матакиев
Янаки Стрезов
Янаки (Яким) Георгиев (Гьорев) Стрезов е български просветен деятел, деец на Българското възраждане в Македония.
Виж Източна Румелия и Янаки Стрезов
Янко Пеев
Янко Панайотов Пеев е български дипломат и съветски разузнавач на Главно Разузнавателно Управление на СССР.
Виж Източна Румелия и Янко Пеев
Мъглен (село)
Мъ̀глен е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Мъглен (село)
Мъдрино
Мъ̀дрино е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Музика в Пловдив
Мартилети Музиката в Пловдив е важна част от пловдивската градска култура.
Виж Източна Румелия и Музика в Пловдив
Мрежичко (област Бургас)
Мрѐжичко е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Мрежичко (област Бургас)
Матей Георгиев
Матей Матев Георгиев е български адвокат и учител.
Виж Източна Румелия и Матей Георгиев
Маришки чал
Маришкият чал или Маришкият връхе връх, висок 2765 m, който се издига в Източна Рила.
Виж Източна Румелия и Маришки чал
Марко Марков (революционер)
Марко Несторов Марков е български революционер, загинал в Илинденско-Преображенското въстание.
Виж Източна Румелия и Марко Марков (революционер)
Македонска дружина (1880)
Македонската дружина е българска организация, основана в 1880 година в Пловдив, Източна Румелия, и имаща за цел подпомагане на българската просвета в Македония.
Виж Източна Румелия и Македонска дружина (1880)
Македонска имиграция в България
Демонстрация на македонски българи пред „Свети Крал“ в София, 1903 г. Фото Валериан Грибаедов Македонската имиграция в България е съставна част от населението в страната.
Виж Източна Румелия и Македонска имиграция в България
Македонски таен революционен комитет
Македонският таен революционен комитет (МТРК), известен още като Женевската група, а по-късно и като Комитет на македонските революционери – терористи, е лява анархо-терористична организация на български студенти от края на XIX век, целяла освобождението на Македония и Одринска Тракия.
Виж Източна Румелия и Македонски таен революционен комитет
Македонски въпрос
Държавни граници в Македония 1878 – 1914 Държавни граници в Македония 1914 – 1999 Македонският въпрос или по-рядко Македонското питане (Македонско прашање; Μακεδονικό ζήτημα, Македонико Зитима, Makedonsko pitanje) се нарича въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство на Македония по време и след разпадането на Османската империя в края на XIX век и началото на XX век.
Виж Източна Румелия и Македонски въпрос
Македонски глас (дружество)
„Македонский глас“ е българско дружество, съществувало от края на 1884 до септември 1885 година, работещо за подобряването на положението на българското население в останалата след 1878 година под османска власт Македония.
Виж Източна Румелия и Македонски глас (дружество)
Македонско дружество (1885)
Македонското дружество е българска организация, основана в Пловдив в началото на 1885 година с цел подпомагане българското население в Македония, останала под османска власт след 1878 година.
Виж Източна Румелия и Македонско дружество (1885)
Македонско дружество „Гоце Делчев“ (Варна)
Македонското дружество „Гоце Делчев“ е местно дружество на българи емигранти от Македония и Одринска Тракия, съществуващо с прекъсвания във Варна, България, от 1885 година.
Виж Източна Румелия и Македонско дружество „Гоце Делчев“ (Варна)
Малка поляна
Ма̀лка поля̀на е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Малка поляна
Михаил Савов
Михаил Попов Савов е български офицер (генерал-лейтенант), два пъти е военен министър (1891 – 1894 и 1903 – 1907), помощник-главнокомандващ по време на Балканските войни.
Виж Източна Румелия и Михаил Савов
Михаил Маджаров
Михаил Иванов Маджаров е български публицист, дипломат, министър и политик, един от водачите на Народната партия.
Виж Източна Румелия и Михаил Маджаров
Михаил Зидаров
Михаил Михов Зидаров е български изобретател, първият българин с патенти в областта на океанската енергетика.
Виж Източна Румелия и Михаил Зидаров
Михаил Гюмюшгердан
Михаил (Михалаки) Атанасов Гюмюшгердан (Μιχαήλ Γκιουμουσγκερδάνης) е търговец, земевладелец и фабрикант от Пловдив.
Виж Източна Румелия и Михаил Гюмюшгердан
Михаил Доростолски и Червенски
Кирил Стобийски, главен секретар на Светия синод, 1937 г. Михаил е български православен духовник, велички епископ (1924 – 1927), доростолски и червенски митрополит (1927 – 1961) на Българската православна църква.
Виж Източна Румелия и Михаил Доростолски и Червенски
Михалаки Величков
Михалаки (Михаил) Величков е български общественик.
Виж Източна Румелия и Михалаки Величков
Милутин Гарашанин
Милутин Гарашанин (Milutin Garašanin) e сръбски политик (напредняк) от времето на Милан и Александър Обреновичи, министър-председател по време на Сръбско-българската война от 1885 година.
Виж Източна Румелия и Милутин Гарашанин
Милиция
Милиция може да е военно формирование, съставено от непрофесионални войници, обикновено гражданите на дадена страна, мобилизирани по конкретен повод или цивилна, понякога и нелегална паравоенна организация защитаваща или бореща се за определени каузи или политически цели.
Минко Генов
Минко Генов Дюлгеров е български литературен историк и критик.
Виж Източна Румелия и Минко Генов
Мокрен
Мòкрен е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.
Методий Кусев
Методий Йовчев Кусев или Кусевич (роден Тодор Йовчев Кусев) е висш български духовник и общественик от Прилеп, един от водачите на движението за църковна независимост и национално обединение със съществен принос за защитата на българската кауза пред Великите сили по време на Източната криза от 1876 – 1878 година.
Виж Източна Румелия и Методий Кусев
Медвен
Мèдвен е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.
История на Пловдив
Историята на Пловдив води началото си от неолита през VI хилядолетие пр.н.е., а съвременния град съществува без прекъсване от IV хилядолетие пр.н.е.
Виж Източна Румелия и История на Пловдив
История на Стара Загора
Историята на Стара Загора обхваща близо 8 хилядолетия, като най-ранните находки са от епохата на неолита.
Виж Източна Румелия и История на Стара Загора
История на България
Историята на българските земи може да бъде условно разделена на 5 основни периода: Праистория, Античност, Средновековие, Османско владичество и Съвременна история.
Виж Източна Румелия и История на България
История на Бургас
Тази статия е за историята на днешния град Бургас в България.
Виж Източна Румелия и История на Бургас
Исая Серски (XIX век)
accessdate.
Виж Източна Румелия и Исая Серски (XIX век)
Искра (област Бургас)
Искрà е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Искра (област Бургас)
Исмет Иньоню
Мустафа Исмет Иньоню (Mustafa İsmet İnönü) (24 септември 1884 – 25 декември 1973) е турски военен офицер – бригаден генерал, и държавник – 2-ри президент на Турция от 1938 до 1950 година.
Виж Източна Румелия и Исмет Иньоню
Иван Красновски
Иван Петров Красновски е български юрист и политик.
Виж Източна Румелия и Иван Красновски
Иван Карановски
Ивàн Тòдоров Каранòвски (5 април 1882 – 22 ноември 1960 г.) е български писател.
Виж Източна Румелия и Иван Карановски
Иван Арабаджията
Иван Атанасов (Танов) Арабаджията е български националреволюционер, един от най-преданите съратници на Васил Левски.
Виж Източна Румелия и Иван Арабаджията
Иван Андонов (революционер)
Пълномощно от Пловдивския комитет „Единство“ на Иван Андонов, 1878 Иван Андонов Савов е виден български обществен деец, учител, адвокат, журналист, участник в националноосвободителното движение от 1872 г., Старозагорското въстание и Априлското въстание.
Виж Източна Румелия и Иван Андонов (революционер)
Иван Райков (революционер)
Иван Найденов Райков (Райнов) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Иван Райков (революционер)
Иван Стефанов Гешов
Иван Стефанов Гешов е български политик от Народната партия.
Виж Източна Румелия и Иван Стефанов Гешов
Иван Сарафов
Иван Константинов Сарафов (Иван Константинович Сарафов) е опълченец-поборник, офицер от Българската армия (генерал-майор) и в Руската армия (генерал-лейтенант), участник в Сръбско-българската война (1885), Балканската война и Първата световна война.
Виж Източна Румелия и Иван Сарафов
Иван Салабашев
Иван Петров Салабашев е български математик и политик от Либералната партия в Източна Румелия, после в Съединена България от Народнолибералната, след това от Демократическата партия.
Виж Източна Румелия и Иван Салабашев
Иван Хаджипетров
Иван Хаджипетров (остаряло Иван Хаджи Петров и Иван х. Петров) е български индустриалец, политик, кмет на Бургас и министър на финансите на Източна Румелия.
Виж Източна Румелия и Иван Хаджипетров
Иван Ципоранов
Иван Хр.
Виж Източна Румелия и Иван Ципоранов
Иван Мърквичка
Иван Мърквичка (Jan Václav Mrkvička – Ян Вацлав Мърквичка) е български художник от чешки произход.
Виж Източна Румелия и Иван Мърквичка
Иван Мърквичка (младши)
Иван Иванов Мърквичка е български офицер, загинал на фронта по време на Първата световна война.
Виж Източна Румелия и Иван Мърквичка (младши)
Иван Вазов
Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов е български поет, писател и драматург, наричан често „Патриархна българската литература“.
Виж Източна Румелия и Иван Вазов
Иван Говедаров (издател)
lang.
Виж Източна Румелия и Иван Говедаров (издател)
Иван Герджиков (политик)
Иван Павлов Герджиков е български финансист, юрист, политик и общественик.
Виж Източна Румелия и Иван Герджиков (политик)
Иван Гевренов
Иван Славов Гевренов е български индустриалец и авиоконструктор, инженер.
Виж Източна Румелия и Иван Гевренов
Иван Джелепов
Иван Николов Джелепов е български юрист, 45-и кмет на Бургас в периода 21 април 1932 – 30 май 1934 година.
Виж Източна Румелия и Иван Джелепов
Източни железници
Барон Хирш Chemins de fer Orientaux (в превод от френски: „Източни железници“) е концесионна компания за построяване и експлоатация на железопътни линии в европейската част на Османската империя, съществувала между 1870 и 1937 г.
Виж Източна Румелия и Източни железници
Източнорумелийска милиция
Заповед за провеждане на учение на източнорумелийското опълчение през 1883 година. Източнорумелийската милиция е войската на автономната област Източна Румелия.
Виж Източна Румелия и Източнорумелийска милиция
Източнорумелийски данък
Източнорумелийският данък е годишният трибут, който автономната провинция Източна Румелия трябва да внася в държавната хазна на Османската империя.
Виж Източна Румелия и Източнорумелийски данък
Източен (район на Пловдив)
Район „Източен“ е един от административните райони в Община Пловдив.
Виж Източна Румелия и Източен (район на Пловдив)
Избеглии
Избеглии е село в Южна България.
Виж Източна Румелия и Избеглии
Икономическа история на България
Стопанска история на България – това е икономическата история на България.
Виж Източна Румелия и Икономическа история на България
Илия Русев
Илия Русев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Илия Русев
Илия Биров
Илия Иванов Биров е български подофицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Илия Биров
Житосвят
Житосвя̀т е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Житосвят
Жеко Велчев
Жеко Велчев Велчев е български офицер (полковник) от инженерните войски, взел участие в Сръбско-българската война и заемал редица ръководни длъжности в българската армия.
Виж Източна Румелия и Жеко Велчев
Желязово
Желя̀зово е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Желязово
Железник (област Бургас)
Желèзник е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Железник (област Бургас)
Железопътна линия 1 (България)
Главна железопътна линия №1 Калотина-Запад - Волуяк - Костенец - Ябълково – Свиленград от железопътната мрежа на България е двойна (без отсечките Калотина – Волуяк, Крумово – Катуница и Поповица – Свиленград), електрифицирана (без отклонението към българо-гръцка граница Свиленград - Черномен) с междурелсие 1435 mm.
Виж Източна Румелия и Железопътна линия 1 (България)
Железопътна линия 8 (България)
Главна железопътна линия № 8 Пловдив – Бургас от националната железопътна мрежа на България е удвоена линия, с изключение на 142 km в отсечките Пловдив – Филипово, Филипово – Михайлово, Калитиново – Кермен и Зимница – Ямбол, електрифицирана, междурелсие 1435 mm.
Виж Източна Румелия и Железопътна линия 8 (България)
Железопътен транспорт в България
Железопътният транспорт в България отбелязва началото си преди Освобождението с построяването на първата железопътна линия Русе – Варна през 1866 г.
Виж Източна Румелия и Железопътен транспорт в България
Захарий Стоянов
Захарий Стоянов, роден като Джендо Стоянов Джедев, е български революционер, политик, журналист и писател.
Виж Източна Румелия и Захарий Стоянов
Зарифово училище
Зарифовото училище (Ζαρίφειος Σχολή Φιλιππουπόλεως) е гръцко училище, създадено през 1875 г.
Виж Източна Румелия и Зарифово училище
Загорци (област Сливен)
Загòрци е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Загорци (област Сливен)
Заимчево
Заѝмчево е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Заимчево
Зайчар (село)
Зайча̀р е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Зайчар (село)
Звезда (област Бургас)
Звезда̀ е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Звезда (област Бургас)
Зимница (област Ямбол)
Зимница е село в Югоизточна България.
Виж Източна Румелия и Зимница (област Ямбол)
Зимен
Зѝмен е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Зетьово (област Бургас)
Зѐтьово е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Зетьово (област Бургас)
Българска армия
Българска армия или българска войска е името, с което традиционно са известни въоръжените сили на Княжество България (1878 – 1908), Царство България (1908 – 1947), Народна република България (1946 – 1990) и Република България (след 1991).
Виж Източна Румелия и Българска армия
Българска криза
Княжество България и Източна Румелия през 1882 г. Съединението Българската криза е изостряне на международните отношения в средата на 80-те години на XIX век, предизвикано от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и от борбата между Великите сили за влияние над обединената страна и района на Проливите, свързващи Средиземно и Черно море.
Виж Източна Румелия и Българска криза
Българска католическа книжнина
Католическата книжовна школа или католическа книжнина в България е част от българската литература.
Виж Източна Румелия и Българска католическа книжнина
Българска литература
Българска литература наричаме литературата, писана на български език от времето на неговото възникване като книжовен език до наши дни.
Виж Източна Румелия и Българска литература
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Източна Румелия и Българска екзархия
Български таен централен революционен комитет
Иван Андонов и Димитър Ризов Българският таен централен революционен комитет е българска революционна организация, създадена в Пловдив на 10 февруари 1885 година.
Виж Източна Румелия и Български таен централен революционен комитет
Български червен кръст
Емблема на движението в християнските страни Национален съвет на БЧК в София на адрес ул. „Джеймс Баучър“ № 76 Български Червен кръст (съкратено БЧК) е хуманитарна организация в Република България.
Виж Източна Румелия и Български червен кръст
Български бежански въпрос
Бежанци на гара Свиленград през 1923 година Бежанският въпрос е национален и социално-политически въпрос в България.
Виж Източна Румелия и Български бежански въпрос
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Виж Източна Румелия и България
Българо-турска спогодба (1886)
Княжество България и Източна Румелия според Берлинския договорИзточна Румелия и зоните, отстъпени на Турция – Кърджали и горното поречие на ВъчаБългаро-турската спогодба от 20 януари 1886 урежда статута на Източна Румелия след обединението ѝ с Княжество България.
Виж Източна Румелия и Българо-турска спогодба (1886)
Българо-турски протокол (1909)
Българо-турският протокол от 6 април 1909 година е споразумение, с което Османската империя признава независимостта на Царство България срещу материални компенсации и гаранции за правата на мюсюлманите на българска територия.
Виж Източна Румелия и Българо-турски протокол (1909)
Българо-руски протокол (1909)
Българо-руският протокол, подписан на 6 април 1909 година, урежда финансовите задължения на България, които произтичат от анулирането на васалния ѝ статут спрямо Османската империя.
Виж Източна Румелия и Българо-руски протокол (1909)
Българомакедонска лига
„Българомакедонската лига за освобождение на Македония“ е българска организация, основана в 1880 година в Русе с председател Васил Диамандиев, която си поставя за цел да се извоюват обещаните от член 23 на Берлинския договор реформи в останалата под османска власт Македония.
Виж Източна Румелия и Българомакедонска лига
Бял кладенец (област Сливен)
Бял клàденец е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Бял кладенец (област Сливен)
Бургас
Бурга̀с е най-големият град в Югоизточна България и вторият по големина на българското Черноморие, а със своето землище от 253,644 km², той е вторият град по площ в България (след София).
Буйновци
Буйновци е село в Северна България.
Виж Източна Румелия и Буйновци
Булаир (област Варна)
Булаир е село в Североизточна България.
Виж Източна Румелия и Булаир (област Варна)
Брястово (област Сливен)
Бря̀стово е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Брястово (област Сливен)
Брягово (област Хасково)
Бря̀гово е село в Южна България, община Хасково, област Хасково.
Виж Източна Румелия и Брягово (област Хасково)
Бранислав Велешки
Георги Атанасов Левков с псевдоним Бранислав Велешки е български революционер, деец на българското националноосвободително движение, благодетелен член на Българското книжовно дружество (1869).
Виж Източна Румелия и Бранислав Велешки
Байлово
Байлово е село в Софийска област, община Горна Малина, част от Средна гора, Западна България.
Бакаджишки манастир
Бакаджишкият манастир „Възнесение Господне“ или „Свети Спас“ е действащ манастир на Българската православна църква, част от Сливенската епархия.
Виж Източна Румелия и Бакаджишки манастир
Баня (област Сливен)
Бàня е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Баня (област Сливен)
Банк Отоман (Пловдив)
Банк Отоман в Пловдив е банков клон на цариградската Отоманска банка.
Виж Източна Румелия и Банк Отоман (Пловдив)
Билка (село)
Бѝлка е село в югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Билка (село)
Босна (рид)
Босна е най-северният планински рид на Странджа, разположен изцяло на територията на България в Област Бургас.
Виж Източна Румелия и Босна (рид)
Бояджик
Бояджѝк е село в Югоизточна България, община Тунджа, област Ямбол.
Ботево (област Ямбол)
Бòтево е село в Югоизточна България, община Тунджа, област Ямбол.
Виж Източна Румелия и Ботево (област Ямбол)
Борба (1885)
Брой 4 от 18 юни 1885 г. „Борба“ е български вестник, неофициален орган на БТЦРК.
Виж Източна Румелия и Борба (1885)
Борис Стефанов (ДРО)
Борис Стефанов Матеев е български и румънски комунистически деец и революционер (деец на Добруджанската революционна организация, ДРО).
Виж Източна Румелия и Борис Стефанов (ДРО)
Борисово (област Ямбол)
Борисово е село в Югоизточна България.
Виж Източна Румелия и Борисово (област Ямбол)
Богданово (област Сливен)
Бòгданово е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Богданово (област Сливен)
Божур (село)
Божур е историческо село в Югоизточна България.
Виж Източна Румелия и Божур (село)
Бой при Брезник
Боят при Брезник от 6 ноември 1885 година е бой по време на Сръбско-българската война, завършил с разгром на българския Радомирски отряд от сръбската Моравска дивизия.
Виж Източна Румелия и Бой при Брезник
Болярско
Боля̀рско е село в Югоизточна България, община Тунджа, област Ямбол.
Виж Източна Румелия и Болярско
Болници в България
Болниците в България са лечебни заведения, в които се предлагат специализирани стационарни и амбулаторни медицински услуги.
Виж Източна Румелия и Болници в България
Берлински договор
Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г.
Виж Източна Румелия и Берлински договор
Берлински конгрес
Берлинският конгрес (13 юни – 13 юли 1878) е европейски дипломатически форум, проведен в министерската сграда Радзвил в Берлин, след като Русия печели Руско-турската война (1877 – 1878).
Виж Източна Румелия и Берлински конгрес
Безмер (област Ямбол)
Безмèр е село в Югоизточна България, община Тунджа, област Ямбол.
Виж Източна Румелия и Безмер (област Ямбол)
Бенямин Калаи
Бениамин Калаи е австро-унгарски политик и дипломат.
Виж Източна Румелия и Бенямин Калаи
Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Правилник на организацията Правилник на четите на ТМОРО Наредба за районните и селските ръководни тела на ТМОРО Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) е националноосвободителна организация на българите в Османската империя.
Виж Източна Румелия и Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Върховен съд на Източна Румелия
Върховният съд е най-висшата съдебна инстанция в Източна Румелия.
Виж Източна Румелия и Върховен съд на Източна Румелия
Върховен административен съд на Източна Румелия
Върховният административен съд е държавна институция в Източна Румелия, която осъществява върховен съдебен надзор в държавата по прилагане на законите в административното правораздаване.
Виж Източна Румелия и Върховен административен съд на Източна Румелия
Върховен македоно-одрински комитет
Върховният македоно-одрински комитет е ръководният орган на Македоно-одринската организация – революционна организация на македонски и тракийски емигранти и български общественици, която съществува в България и Османската империя от 1895 до 1905 година.
Виж Източна Румелия и Върховен македоно-одрински комитет
Вълко Вълкович
Вълко Вълкович е български архитект с твърде кратка кариера.
Виж Източна Румелия и Вълко Вълкович
Външна политика на Княжество България (1887 – 1894)
Външната политика на Княжество България през 1887–1894 година преследва утвърждаване на националния суверенитет чрез международно признаване на княз Фердинанд, ликвидиране на османските претенции над Южна България, преодоляване на търговските ограничения на Берлинския договор, консолидиране и приобщаване на българската народност в Македония.
Виж Източна Румелия и Външна политика на Княжество България (1887 – 1894)
Вратица
Вратѝца е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.
Вресово
Бабина момина чешма Врѐсово е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Временно руско управление
Временно руско управление в България, съкратено ВРУ, е наричано управлението от руски граждански и военни власти от юни 1877 г.
Виж Източна Румелия и Временно руско управление
Васил Радославов
Васил Христов Радославов е български политик и държавник, народен представител.
Виж Източна Румелия и Васил Радославов
Васил Мулетаров
Васил Христов Мулетаров е български политик, деец на Българската комунистическа партия.
Виж Източна Румелия и Васил Мулетаров
Васил Влахов
Васил Влахов е български общественик и учител.
Виж Източна Румелия и Васил Влахов
Васил Диамандиев
Васил Иванов Диамандиев е български просветен деец, общественик, политик и революционер, личен познат и съидейник на Георги Раковски, привърженик на идеята за единно въстание през 1876 г.
Виж Източна Румелия и Васил Диамандиев
Васил Личев
Васил Пенев Личев е български революционер, участник в подготовката на Априлското въстание от 1876 година.
Виж Източна Румелия и Васил Личев
Васил Левски (област Пловдив)
Васил Левски е село в Южна България.
Виж Източна Румелия и Васил Левски (област Пловдив)
Вакарел
Кметство Вакарел Модерна фирма за строителни материали на територията на Вакарел – РИФ ООД Вакарел е село в Западна България.
Вишна (село)
Вѝшна е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Вишна (село)
Видинци
Вѝдинци е село в Югоизточна България, община Тунджа, област Ямбол.
Визица
Вѝзица е село в Югоизточна България, община Малко Търново, област Бургас.
Виктор Хутев
Виктор Хутев е български имигрант и духовен водач в САЩ от началото на XX век.
Виж Източна Румелия и Виктор Хутев
Вилхелм Щрекер
Вилхелм Щрекер (Wilhelm Strecker), известен и като Рашид паша, е османски генерал от немски произход.
Виж Източна Румелия и Вилхелм Щрекер
Винарско
Винàрско е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Винарско
Владимир Кусев
Владимир Георгиев Кусев е български общественик, председател на Националния комитет на Съюза на македонските братства.
Виж Източна Румелия и Владимир Кусев
Владимир Аврамов (политик)
Владимир Николов Аврамов е български юрист и политик.
Виж Източна Румелия и Владимир Аврамов (политик)
Войняг
Войняг е връхв Белишки дял на Ихтиманска Средна гора, в подножието на който се намира с.
Военни кореспонденти в Сръбско-българската война
Анри дьо Ламот Преминаване на Сръбско-българската граница, художник Антони Пьотровски Военните кореспонденти са журналисти, представители на печатно издание в Генералния щаб на армията на Княжество България по време на Сръбско-българската война (1885).
Виж Източна Румелия и Военни кореспонденти в Сръбско-българската война
Веселиново (област Ямбол)
Веселѝново е село в Югоизточна България, община Тунджа, област Ямбол.
Виж Източна Румелия и Веселиново (област Ямбол)
Гъчо Балтаджиев
Гъчо Генков Балтаджиев е български детски писател.
Виж Източна Румелия и Гъчо Балтаджиев
Гърнати
Гъ̀рнати е село в централната част на Южна България.
Гюрчин Негриев
Гюрчин Негриев Фръчковски е български зограф и резбар от Македония, творец от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.
Виж Източна Румелия и Гюрчин Негриев
Гюро Михайлов
Гюро Михайлов е български войник, редник от трета рота на Пловдивската дружина, загинал по време на пожар, при изпълнение на служебния си дълг, на 25 декември 1880 г.
Виж Източна Румелия и Гюро Михайлов
Гьорче Петров
Георги (Гьорче) Петров Николов е български революционер и един от водачите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Гьорче Петров
Граници на България
Границите на България имат обща дължина 2245 km, от които 1181 km са сухоземни и 1064 km – водни.
Виж Източна Румелия и Граници на България
Григор Чешмеджиев
Григор Иванов Чешмеджиев е български политик, журналист, адвокат и писател.
Виж Източна Румелия и Григор Чешмеджиев
Грозю Атанасов
Грозю Диков Атанасов е български ветеринарен лекар и университетски преподавател, професор.
Виж Източна Румелия и Грозю Атанасов
Габра
Габра е село в Западна България.
Гаврил Кръстевич
Гаврил Баев Кръстевич е български възрожденец, юрист и историк, османски съдия и валия, радетел за културното обособяване на българите в Османската империя по времето на Танзимата.
Виж Източна Румелия и Гаврил Кръстевич
Гайте Дзоваропулос
Георгиос (Гетас, Гайте) Дзоваропулос (Γκέτας Τζοβαρόπουλος) е гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.
Виж Източна Румелия и Гайте Дзоваропулос
Гимнастически дружества (Източна Румелия)
Гимнастическите дружества са българска военизирана организация, създадена в Южна България непосредствено след Руско-турската война и Берлинския конгрес през 1878 и просъществувала до 1880 година с основна цел да предотврати връщането на турските войски и превръщането на областта в османски вилает.
Виж Източна Румелия и Гимнастически дружества (Източна Румелия)
Глумче
Глу̀мче е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Главен управител на Източна Румелия
Главният управител (генерал-губернаторът) ръководи изпълнителната власт в Източна Румелия като представител на сюзерена на областта – османския султан.
Виж Източна Румелия и Главен управител на Източна Румелия
Гоце Делчев
Георги (Гоце) Николов Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Гоце Делчев
Горно Александрово
Горно Александрово е село в Югоизточна България.
Виж Източна Румелия и Горно Александрово
Горнослав
Горнослав е село в Южна България.
Виж Източна Румелия и Горнослав
Гешови
Гешови или Гешовци е голям български търговски род от Карлово.
Герб на Пловдив
Гербът на Пловдив изобразява символите на града като географско разположение и историческо развитие – два лъва, седемте тепета, река Марица и крепостна стена.
Виж Източна Румелия и Герб на Пловдив
Генерал Николаево
Генерал Николаево е бивше село, бивше селище от градски тип и най-източният от кварталите на българския град Раковски.
Виж Източна Румелия и Генерал Николаево
Генерал Инзово
Генерàл Ѝнзово е село в Югоизточна България, община Тунджа, област Ямбол.
Виж Източна Румелия и Генерал Инзово
Генерал-губернатор
Генерал-губернатор (на английски Governor-General, в Канада и Индия - Governor General) е висша политическа и административна длъжност.
Виж Източна Румелия и Генерал-губернатор
Георги Калатинов
Георги Калатинов, наричан Кривошията заради физически недъг, е български лекар и политик от областта Македония, един от първите хирурзи в България.
Виж Източна Румелия и Георги Калатинов
Георги Коняров
Георги Захариев Коняров е български минен инженер и историк на минното дело в България.
Виж Източна Румелия и Георги Коняров
Георги Павлов (ветеринарен лекар)
Георги Павлов Хадживичев е български учен ветеринар.
Виж Източна Румелия и Георги Павлов (ветеринарен лекар)
Георги Попанастасов
Георги Попанастасов Гюрджилов с псевдоними Аспарухи Сенаторът, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Георги Попанастасов
Георги Райчев
Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог“, 1925 – 1927 г. Райчев е четвърти прав от ляво надясно на третия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“ Георги Михалев Райчев (или Михайлов Райчев) е български писател, роден на 7 декември 1882 година в с.
Виж Източна Румелия и Георги Райчев
Георги Странски
Георги Иванов Странски е български лекар, революционер и политик.
Виж Източна Румелия и Георги Странски
Георги Хаканов
Георги Константинов Хаканов е български лекар, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
Виж Източна Румелия и Георги Хаканов
Георги Илчев
Георги Христов Илчев е български военен деец, полковник, участник в Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918), командир на 18-а пехотна етърска дружина (17 декември 1920 – 12 август 1922).
Виж Източна Румелия и Георги Илчев
Георги Бенев
Георги Бенев е български революционер, политик, поет и преводач, член на Българското книжовно дружество.
Виж Източна Румелия и Георги Бенев
Георги Вълкович
Георги Вълкович Чалъков е османски и български военен лекар, български политик и дипломат.
Виж Източна Румелия и Георги Вълкович
Георги Вазов
Георги Минчов Вазов е български и руски офицер (генерал-лейтенант), военен министър.
Виж Източна Румелия и Георги Вазов
Георги Груев
Георги Груев Пройчев е български общественик и просветен деец.
Виж Източна Румелия и Георги Груев
Георги Димитров (революционер)
Георги Димитров Мавров, известен като Маврото, е български, опълченец и революционер, участник в Съединението на България в 1885 година.
Виж Източна Румелия и Георги Димитров (революционер)
Дюля (село)
Дю̀ля е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Дюля (село)
Дюлино
Дю̀лино е село в Североизточна България.
Дядово
Дя̀дово е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.
Дрянковец
Дря̀нковец (транслитерирано: Dryankovets) е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Дрянковец
Драганци
Драгàнци е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Драганци
Драгово
Дрàгово е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Драгой Коджейков
Драгой Христов Коджейков е български комунист и синдикален деец.
Виж Източна Румелия и Драгой Коджейков
Дропла (област Бургас)
Дро̀пла е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Дропла (област Бургас)
Данаил Николаев
Данаил Цонев Николаев е български офицер, генерал от пехотата.
Виж Източна Румелия и Данаил Николаев
Данаил Юруков
Данаил Стоянов Юруков е български революционер, политик, дипломат и общественик.
Виж Източна Румелия и Данаил Юруков
Директорат на Източна Румелия
Директоратът е централният орган на изпълнителната власт (правителство) на Източна Румелия.
Виж Източна Румелия и Директорат на Източна Румелия
Дирекция на финансите
Дирекцията на финансите е държавна институция в Източна Румелия, една от дирекциите, съставляващи правителството на областта (Таен съвет).
Виж Източна Румелия и Дирекция на финансите
Дирекция на вътрешните работи на Източна Румелия
Дирекцията на вътрешните работи е държавна институция в Източна Румелия, една от дирекциите, съставляващи правителството на областта.
Виж Източна Румелия и Дирекция на вътрешните работи на Източна Румелия
Дирекция на земеделието, търговията и общите сгради
Дирекцията на земеделието, търговията и общите сгради е държавна институция в Източна Румелия, една от дирекциите, съставляващи правителството на областта.
Виж Източна Румелия и Дирекция на земеделието, търговията и общите сгради
Дирекция на народното просвещение
Дирекцията на народното просвещение е държавна институция в Източна Румелия, една от дирекциите, съставляващи Тайния съвет, правителството на областта.
Виж Източна Румелия и Дирекция на народното просвещение
Дирекция на правосъдието на Източна Румелия
Дирекцията на правосъдието е създадена през 1879 г.
Виж Източна Румелия и Дирекция на правосъдието на Източна Румелия
Димитър Косев (кмет)
Димитър Начев Косев е български учител, съдия и политик.
Виж Източна Румелия и Димитър Косев (кмет)
Димитър Попбожов
Димитър Попбожов, известен като Кърчовски, е български духовник и революционер от Македония.
Виж Източна Румелия и Димитър Попбожов
Димитър Попов (архитект)
Димитър Попов, по прякор Професора, е българска архитект, който активно работи в Пловдив между двете световни войни.
Виж Източна Румелия и Димитър Попов (архитект)
Димитър Петков (революционер)
Димитър Петков Даскалов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Димитър Петков (революционер)
Димитър Антонов (актьор)
Димитър Зографчиев Антонов е български драматичен актьор.
Виж Източна Румелия и Димитър Антонов (актьор)
Димитър Настев
Димитър Настев Настев е български военен деец, генерал-майор, участник в Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918), командир на 18-и пехотен етърски полк в периода (1 юни 1928 – 1 август 1931) и началник на 7-а пехотна дивизия (1 август 1931 – 1934).
Виж Източна Румелия и Димитър Настев
Димитър Наумов (агроном)
Димитър Михалев Наумов е български агроном и виден обществен деец в годините непосредствено след Освобождението.
Виж Източна Румелия и Димитър Наумов (агроном)
Димитър Русейски
Димитър Георгиев Русейски или Росейски е български фотограф.
Виж Източна Румелия и Димитър Русейски
Димитър Ризов
Димитър Христов Ризов е български революционер, общественик, политик, публицист и дипломат.
Виж Източна Румелия и Димитър Ризов
Димитър Рохов
Димитър Ив.
Виж Източна Румелия и Димитър Рохов
Димитър Свещаров
Димитър Свещаров е български политик, кмет на град Пловдив.
Виж Източна Румелия и Димитър Свещаров
Димитър Христодоров
Димитър Василев Христодоров е български журналист, писател и юрист.
Виж Източна Румелия и Димитър Христодоров
Димитър Матевски
Димитър Матевски е български революционер и просветител.
Виж Източна Румелия и Димитър Матевски
Димитър Бръзицов
Димитър Христов Бръзицов е виден български публицист и преводач от гръцки, френски, турски, италиански, сръбски, руски и полски.
Виж Източна Румелия и Димитър Бръзицов
Димитър Бояджиев
Димитър Иванов Бояджиев е български поет, един от първите майстори на елегията в българската литература, наред с Димчо Дебелянов.
Виж Източна Румелия и Димитър Бояджиев
Димитър Греков
Димитър Панайотов Греков е български политик и юрист, деец на Консервативната и Народнолибералната партия, министър-председател на България от 19 януари до 1 октомври 1899 г.
Виж Източна Румелия и Димитър Греков
Димитър Душанов
Харалампи Златанов, Бабаджанов, Димко Хаджииванов, Иван Войводов, Александър Люцканов, Константин Хаджикалчев, Стефан Стамболов, Георги Омчев, Васил Диамандиев, Светослав Миларов, Хр.
Виж Източна Румелия и Димитър Душанов
Димитър Дечев (революционер)
Димитър Дечев е български офицер и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Димитър Дечев (революционер)
Димитро Папазоглу
Димитро Дончов Папазоглу е по-големият син на Дончо Папазоглу от Казанлък, създателят на първата фабрика за розово масло.
Виж Източна Румелия и Димитро Папазоглу
Димо Николов
Димо Николов Славов, известен като Дели Димо войвода и Вихров, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната тракийска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Димо Николов
Димо Сотиров
Димо Сотиров Сотиров е български художник живописец.
Виж Източна Румелия и Димо Сотиров
Димо Хранов
Димитър (Димо) Вълчев (Василиов) Хранов е български възрожденски учител, читалищен, театрален и музикален деец, драматург, общественик, основател и издател на списание и на вестник, посланик, народен представител (1893 – 1896).
Виж Източна Румелия и Димо Хранов
Доспат
Доспа̀т е град в Южна България.
Добра поляна
Добра̀ поля̀на е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Добра поляна
Добри Терпешев
Добри Колев Терпешев е деец на БРП(к).
Виж Източна Румелия и Добри Терпешев
Добриново (област Бургас)
Добрѝново е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Добриново (област Бургас)
Доброволци в Сръбско-българската война
Доброволците в Сръбско-българската война от 1885 година възлизат на около 12 % от българските войски, участвали пряко в бойните действия.
Виж Източна Румелия и Доброволци в Сръбско-българската война
Добромир (село)
Добромѝр е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Добромир (село)
Доменик Франциск Мартилети
Доменик Франциск Мартилети (Доменико Мартилети) е свещеник, музикален педагог и диригент.
Виж Източна Румелия и Доменик Франциск Мартилети
Детелина (област Бургас)
Детелѝна е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Детелина (област Бургас)
Дечко Караджов (офицер)
Дечко Христов Караджов е български офицер (генерал-майор), участвал в Сръбско-българската война.
Виж Източна Румелия и Дечко Караджов (офицер)
Дебър (квартал на Първомай)
Дебър е квартал на българския град Първомай.
Виж Източна Румелия и Дебър (квартал на Първомай)
Девин
Девин (до 1934 г. Дьовленъ) е град в Южна България, административен център на община Девин.
Деветак
Деветàк е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Деветинци
Деветѝнци е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Деветинци
Делчо Илчев
Делчо Събев Илчев е български учен ентомолог и учител.
Виж Източна Румелия и Делчо Илчев
Департамент
Департамент може да се отнася до.
Виж Източна Румелия и Департамент
Ефрем
Ефрем е село в Южна България.
Евстратий Гешов
Евстратий Иванов Гешов е български финансист.
Виж Източна Румелия и Евстратий Гешов
Европейска комисия за Източна Румелия
Европейската комисия за Източна Румелия е колективен орган на Великите сили, учреден съгласно член 18 от Берлинския договор със задачата да определи устройството и регламента за самоуправление на новообразуваната османска провинция в Южна България.
Виж Източна Румелия и Европейска комисия за Източна Румелия
Евгений Янковски
Евгений Осипович Янковски (Евгений Осипович Янковский) е руски офицер (генерал-майор) и чиновник.
Виж Източна Румелия и Евгений Янковски
Езеро (село)
Èзеро е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Езеро (село)
Екзарх Антимово
ÈкзархАнтѝмово е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Екзарх Антимово
Елена Снежина
Елена Янкова Кирчева, известна с псевдонима си Елена Снежина, е българска драматична актриса.
Виж Източна Румелия и Елена Снежина
Еленово (област Сливен)
Елèново е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Еленово (област Сливен)
Еньо Манолов
Еньо Манолов е български общественик.
Виж Източна Румелия и Еньо Манолов
Люсиен Шевалас
Люсиен Шевалас е швейцарско-български ландшафтен архитект, общински градинар на Пловдив.
Виж Източна Румелия и Люсиен Шевалас
Любомир Генчев
Любомир Генчев е български писател и преводач, който заема особено място във френскоезичната литература в България.
Виж Източна Румелия и Любомир Генчев
Любенова махала
Лю̀бенова махалà е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.
Виж Източна Румелия и Любенова махала
Любенец
Лю̀бенец е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.
Люляково (област Бургас)
Планински пасища край Люляково Лю̀ляково е село в Южна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Люляково (област Бургас)
Лясково (област Бургас)
Ля̀сково е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Лясково (област Бургас)
Лука Перфанов
Лука Пеев (Пейов) Перфанов е български учител, художник, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Лука Перфанов
Лука Нейчов
Битолската българска община, 15/27 юли 1871 г. Вълко (Лука) Нейчов или Нейчев е български общественик и просветен деец от Възраждането и след Освобождението.
Виж Източна Румелия и Лука Нейчов
Листец (област Бургас)
Листѐц е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Листец (област Бургас)
Литература и книгоиздаване в Пловдив
Пловдив има сериозни основания да се гордее като родно място на българската книга, книгоиздаване, книгоразпространение и периодичен печат като първия голям литературен център.
Виж Източна Румелия и Литература и книгоиздаване в Пловдив
Лична уния
Личната уния е политически съюз на два или повече субекта, които в международно отношение се смятат за отделни държави, но поради установен закон споделят един и същ държавен глава.
Виж Източна Румелия и Лична уния
Либерална партия
Либералната партия е българска политическа партия, съществувала от 1879 г.
Виж Източна Румелия и Либерална партия
Либерална партия (Източна Румелия)
Либералната партия, или Казионната партия, е политическа партия в Източна Румелия, съществувала от 1879 г.
Виж Източна Румелия и Либерална партия (Източна Румелия)
Ливада (област Бургас)
Ливада е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.
Виж Източна Румелия и Ливада (област Бургас)
Лондонски мирен договор (1913)
Лондонският мирен договор от 17 май (30 май по нов стил) 1913 година е договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който се слага край на Балканската война (1912 – 1913).
Виж Източна Румелия и Лондонски мирен договор (1913)
Йосиф Каломати
Йосиф Каломати е българо-френски капелмайстор, цигулар, пианист, кларинетист, композитор и музикален педагог.
Виж Източна Румелия и Йосиф Каломати
Йосиф Ковачев
Йосиф Антонов Ковачев или Ковачов е виден български учен, педагог, обществен и държавен деец, депутат, кмет на София, действителен член на Българското книжовно дружество от 1884 г.
Виж Източна Румелия и Йосиф Ковачев
Йордан Качаков
Йордан Кръстев Качаков е български политик от Националлибералната партия.
Виж Източна Румелия и Йордан Качаков
Йордан Божилов
Йордан Димитров Божилов е български политик от Българската комунистическа партия (БКП).
Виж Източна Румелия и Йордан Божилов
Йордан Лазаров
Йордан Георгиев Лазаров е български революционер, воденски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Източна Румелия и Йордан Лазаров
Йоаким Груев
Йоа̀ким Гру̀ев Про̀йчев е български просветител, учител, педагог, преводач, книгоиздател и общественик.
Виж Източна Румелия и Йоаким Груев
Йоаким Евтивулис
Йоаким (Ιωακείμ) е православен духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.
Виж Източна Румелия и Йоаким Евтивулис
Йови Воденичаров
Йови Воденичаров е български юрист и политик, кмет на Бургас.
Виж Източна Румелия и Йови Воденичаров
11 май (площад)
Площад „11 май“ се намира пред Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и едноименната църква в Пловдив.
Виж Източна Румелия и 11 май (площад)
13 март
13 март е 72-рият ден в годината според григорианския календар (73-ти през високосна година).
14 април
14 април е 104-тият ден в годината според григорианския календар (105-и през високосна година).
Виж Източна Румелия и 14 април
15 май
15 май е 135-ият ден в годината според григорианския календар (136-и през високосна година).
1885
Първият небостъргач в света.
24 октомври
24 октомври е 297-ият ден в годината според григорианския календар (298-и през високосна година).
Виж Източна Румелия и 24 октомври
29 юли
29 юли е 210-ият ден в годината според григорианския календар (211-ви през високосна година).
30 септември
30 септември е 273-тият ден в годината според григорианския календар (274-ти през високосна).
Виж Източна Румелия и 30 септември
4 август
4 август е 216-ият ден в годината според григорианския календар (217-и през високосна).
Виж Източна Румелия и 4 август
5 септември
5 септември е 248-ият ден в годината според григорианския календар (249-и през високосна година).
Виж Източна Румелия и 5 септември
5 октомври
5 октомври е 278-ият ден в годината според григорианския календар (279-и през високосна).
Виж Източна Румелия и 5 октомври
6 септември
6 септември е 249-ият ден в годината според григорианския календар (250-и през високосна година).
Виж Източна Румелия и 6 септември
6 декември
6 декември е 340-ият ден в годината според григорианския календар (341-ви през високосна).
Виж Източна Румелия и 6 декември
7 октомври
7 октомври е 280-ият ден в годината според григорианския календар (281-ви през високосна).
Виж Източна Румелия и 7 октомври
9 септември
9 септември е 252-рият ден в годината според григорианския календар (253-ти през високосна година).
Виж Източна Румелия и 9 септември
, Пъдарево, Правителство на Петко Каравелов 2, Правителство на Драган Цанков 1, Правителство на Драган Цанков 3, Присад (област Бургас), Припек (област Бургас), Просеник (област Бургас), Прохорово, Продан Тишков – Чардафон, Произход на имената на градовете в България, Проект за реформи на Върховния македонски комитет, Преброявания на населението в България, Преброяване на населението в Княжество България (1887), Председатели на Постоянния комитет на Източна Румелия, Парламентарни избори в България, Парламентарни избори в България (1879), Павел Костов, Павел Делирадев, Пазарджик, Паметник „Защитниците на Стара Загора“, Панайот Пеев, Папазоглу, Пирне, Пиротско споразумение (1885), Пиетро Монтани, Плачковци, Планиница (област Бургас), Пловдив, Пловдивски учителски институт, Пловдивски департамент, Постоянен комитет на Източна Румелия, Побит камък (област Пазарджик), Подгорец, Полски извор, Поляново (област Бургас), Помаци, Поморие, Петър Ангелов (ВМОРО), Петър Андреев, Петър Ников, Петър Чолаков, Петър Юруков, Петър Малчев, Петър Боянов, Петър Берковски, Петър Данчов, Петър Димитров (дипломат), Петрич (село), Петко Каравелов, Пещерско (село), Пенчо Славейков, Освобождение на България, Османско междуцарствие, Основаване на ВМОРО, Органически устав на Източна Румелия, ОУ „Христо Смирненски“ (Раковски), ОУ „Христо Ботев“ (Раковски), Обявяване на независимостта на България, Образование в Пловдив, Областно събрание на Източна Румелия, Овчехълмска околия, Огнен, Одринска българска католическа гимназия, Окупационен дълг на България към Русия, Околия, Олга Скобелева, Олимпий (пояснение), Аспарухово (област Бургас), Асен Златаров, Асен Белковски, Асеново (област Ямбол), Асеновец, Атанас Узунов (майор), Атанас Бадев, Атанас Бакларов, Атанас Дуков, Ахмед ага Тъмръшлията, Ахмед ага Барутанлията, Аркадий Столипин, Абдулах Меджид паша, Австро-сръбска конвенция, Автономия, Автономия за Македония и Одринско, Административно деление на България, Алекса Даскалов, Александър I Български, Александър Паскалев, Александър Антонов, Александър Найденович, Александър Шепелев, Александър Морфов (композитор), Александър Башмаков, Александър Богориди, Александър Дондуков-Корсаков, Александър Екзарх, Алексей Церетели, Антон (село), Антон Безеншек, Анастас Чешмеджиев, Анаргирос Китанос, Англо-руско споразумение (1878), Ангел войвода (село), Ангел Герчев, Андреас Макулис, Андрей Ляпчев, Апостол Дограмаджиев, Апел на Привременното българско управление в Македония, Наум Никушев, Начо Начов, Народна библиотека „Иван Вазов“, Народна партия (Източна Румелия), Народно опълчение, Наборна военна служба в България, Никос Тзавелас, Никола Костов (ВМОРО), Никола Ковачевски, Никола Жеков (революционер), Никола Богданов (революционер), Никола Гандев, Никола Дочев, Никола Делирадев, Николай Обручев, Николай Набоков, Нестор Данаилов, Невестино (област Бургас), Невена Цачева, Недялка Шилева, Неделчо Щърбанов, Независимост (1873 – 1874), Независимост (1881 – 1882), Нейково (област Сливен), Ръжица, Ръжево, Ръжево Конаре, Руси Славов, Русокастро, Русе, Русел Судзиловски, Рудина (област Бургас), Рудозем, Рудолф Турн-Таксис, Румелия, Румелия (област), Рупча, Рачо Петров, Рачо Славейков, Радул Милков, Радецки (село), Радево (област Сливен), Разбойна (област Бургас), Разбойничество в Източна България, Райчо Николов, Райна Kандева, Раклица, Раклиново, Раковски (град), Раковски (община), Рихард фон Мах, Роберто Менини, Родопски метеж (1878), Рожден, Речица, Регионален исторически музей (Пловдив), Сърнево (област Бургас), Събрано, Съдийско поле, Съдиево (област Сливен), Съдиево (област Бургас), Съединистка акция (1880), Съединение (вестник), Съединение (площад в Пловдив), Съединение на Източна Румелия с Княжество България, Струя (село), Строителите на съвременна България, Стар мост (Пловдив), Стара Загора, Старозагорска епархия, Ставруда Фратева, Стайко Стайков, Стамболово (Софийска област), Стоян Новакович, Стоян Чомаков, Стоян Иванов, Стоян Божов, Стоян Дринов, Стоил войвода (село), Столица, Стефан Киров (актьор), Стефан Стамболов, Стефан Салгънджиев, Стефан Хаджипетров, Стефан Чавдаров, Стефан Бобчев, Стефан Димитров (БКП), Сръбско-българска война, Средна махала, Сава Муткуров, Сава Злъчкин, Сава Векилов, Сан-Стефано (село), Санда Йовчева, Св. Андрей (начално училище в Пловдив), Свети Влас, Свети Георги (Пловдив), Сигмен, Симеон Табаков, Сини рид, Скалак (област Бургас), Скобелева майка (паметник), Славяново (област Хасково), Славейко Василев, Сламино, Снягово (област Бургас), Снежа, Сотир Антониади, София Юрукова, Сокол (област Сливен), Соколово (област Бургас), Соколец, Солунска българска мъжка гимназия, Солунски вилает, Спас Турчев, Спас Зафиров, Спиро Костов, Спиро Гулабчев, Седларево, Селскостопанска гимназия (Садово), Селча, Търпо Поповски, Тъмръшка република, Траян Негриев, Тракия, Тракийски въпрос, Триест, Трояново (област Бургас), Трета българска държава, Таен съвет, Тича (село), Тихомир Павлов, Тота Антонова, Тодор Кондаков, Тодор Кесяков, Тодор Страхинов, Тодор Стоянович, Тодор Икономов, Тодор Гатев, Тодор Дочев, Топчийско, Топханенски акт, Тополица, Тополовград, Телеграма, Теофилакт Тилев, Учредително събрание, Уилям Артър Уайт, Университетска болница (Пловдив), Франтишек Сплитек, Франц, Франц Швестка, Франческо, Франческо Рейнауди, Факия, Филип Велев, Филипови (осойски род), Феликс Каниц, Хюнкяр хамам, Христо Абрашев, Христо Стамболски, Христо Г. Данов, Христо Дограмаджиев, Христофор Жефарович, Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878), Харитон Генадиев, Харманли, Хаджиите, Херман Шкорпил, Цариградски договор (1879), Цариградско шосе (Пловдив), Церковски, Централна поща (Пловдив), Ценино, Чукарка, Чобан Хасан, Черково, Черньово, Черна могила (област Бургас), Черни връх (област Бургас), Черноград, Череша (село), Челник (село), Ченгер, Шахбединова Имарет джамия, Шиварово, Южна България (вестник), Юлий Розентал, Ясен Русалиев, Ясеново (област Бургас), Ябълчево, Яков Матакиев, Янаки Стрезов, Янко Пеев, Мъглен (село), Мъдрино, Музика в Пловдив, Мрежичко (област Бургас), Матей Георгиев, Маришки чал, Марко Марков (революционер), Македонска дружина (1880), Македонска имиграция в България, Македонски таен революционен комитет, Македонски въпрос, Македонски глас (дружество), Македонско дружество (1885), Македонско дружество „Гоце Делчев“ (Варна), Малка поляна, Михаил Савов, Михаил Маджаров, Михаил Зидаров, Михаил Гюмюшгердан, Михаил Доростолски и Червенски, Михалаки Величков, Милутин Гарашанин, Милиция, Минко Генов, Мокрен, Методий Кусев, Медвен, История на Пловдив, История на Стара Загора, История на България, История на Бургас, Исая Серски (XIX век), Искра (област Бургас), Исмет Иньоню, Иван Красновски, Иван Карановски, Иван Арабаджията, Иван Андонов (революционер), Иван Райков (революционер), Иван Стефанов Гешов, Иван Сарафов, Иван Салабашев, Иван Хаджипетров, Иван Ципоранов, Иван Мърквичка, Иван Мърквичка (младши), Иван Вазов, Иван Говедаров (издател), Иван Герджиков (политик), Иван Гевренов, Иван Джелепов, Източни железници, Източнорумелийска милиция, Източнорумелийски данък, Източен (район на Пловдив), Избеглии, Икономическа история на България, Илия Русев, Илия Биров, Житосвят, Жеко Велчев, Желязово, Железник (област Бургас), Железопътна линия 1 (България), Железопътна линия 8 (България), Железопътен транспорт в България, Захарий Стоянов, Зарифово училище, Загорци (област Сливен), Заимчево, Зайчар (село), Звезда (област Бургас), Зимница (област Ямбол), Зимен, Зетьово (област Бургас), Българска армия, Българска криза, Българска католическа книжнина, Българска литература, Българска екзархия, Български таен централен революционен комитет, Български червен кръст, Български бежански въпрос, България, Българо-турска спогодба (1886), Българо-турски протокол (1909), Българо-руски протокол (1909), Българомакедонска лига, Бял кладенец (област Сливен), Бургас, Буйновци, Булаир (област Варна), Брястово (област Сливен), Брягово (област Хасково), Бранислав Велешки, Байлово, Бакаджишки манастир, Баня (област Сливен), Банк Отоман (Пловдив), Билка (село), Босна (рид), Бояджик, Ботево (област Ямбол), Борба (1885), Борис Стефанов (ДРО), Борисово (област Ямбол), Богданово (област Сливен), Божур (село), Бой при Брезник, Болярско, Болници в България, Берлински договор, Берлински конгрес, Безмер (област Ямбол), Бенямин Калаи, Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Върховен съд на Източна Румелия, Върховен административен съд на Източна Румелия, Върховен македоно-одрински комитет, Вълко Вълкович, Външна политика на Княжество България (1887 – 1894), Вратица, Вресово, Временно руско управление, Васил Радославов, Васил Мулетаров, Васил Влахов, Васил Диамандиев, Васил Личев, Васил Левски (област Пловдив), Вакарел, Вишна (село), Видинци, Визица, Виктор Хутев, Вилхелм Щрекер, Винарско, Владимир Кусев, Владимир Аврамов (политик), Войняг, Военни кореспонденти в Сръбско-българската война, Веселиново (област Ямбол), Гъчо Балтаджиев, Гърнати, Гюрчин Негриев, Гюро Михайлов, Гьорче Петров, Граници на България, Григор Чешмеджиев, Грозю Атанасов, Габра, Гаврил Кръстевич, Гайте Дзоваропулос, Гимнастически дружества (Източна Румелия), Глумче, Главен управител на Източна Румелия, Гоце Делчев, Горно Александрово, Горнослав, Гешови, Герб на Пловдив, Генерал Николаево, Генерал Инзово, Генерал-губернатор, Георги Калатинов, Георги Коняров, Георги Павлов (ветеринарен лекар), Георги Попанастасов, Георги Райчев, Георги Странски, Георги Хаканов, Георги Илчев, Георги Бенев, Георги Вълкович, Георги Вазов, Георги Груев, Георги Димитров (революционер), Дюля (село), Дюлино, Дядово, Дрянковец, Драганци, Драгово, Драгой Коджейков, Дропла (област Бургас), Данаил Николаев, Данаил Юруков, Директорат на Източна Румелия, Дирекция на финансите, Дирекция на вътрешните работи на Източна Румелия, Дирекция на земеделието, търговията и общите сгради, Дирекция на народното просвещение, Дирекция на правосъдието на Източна Румелия, Димитър Косев (кмет), Димитър Попбожов, Димитър Попов (архитект), Димитър Петков (революционер), Димитър Антонов (актьор), Димитър Настев, Димитър Наумов (агроном), Димитър Русейски, Димитър Ризов, Димитър Рохов, Димитър Свещаров, Димитър Христодоров, Димитър Матевски, Димитър Бръзицов, Димитър Бояджиев, Димитър Греков, Димитър Душанов, Димитър Дечев (революционер), Димитро Папазоглу, Димо Николов, Димо Сотиров, Димо Хранов, Доспат, Добра поляна, Добри Терпешев, Добриново (област Бургас), Доброволци в Сръбско-българската война, Добромир (село), Доменик Франциск Мартилети, Детелина (област Бургас), Дечко Караджов (офицер), Дебър (квартал на Първомай), Девин, Деветак, Деветинци, Делчо Илчев, Департамент, Ефрем, Евстратий Гешов, Европейска комисия за Източна Румелия, Евгений Янковски, Езеро (село), Екзарх Антимово, Елена Снежина, Еленово (област Сливен), Еньо Манолов, Люсиен Шевалас, Любомир Генчев, Любенова махала, Любенец, Люляково (област Бургас), Лясково (област Бургас), Лука Перфанов, Лука Нейчов, Листец (област Бургас), Литература и книгоиздаване в Пловдив, Лична уния, Либерална партия, Либерална партия (Източна Румелия), Ливада (област Бургас), Лондонски мирен договор (1913), Йосиф Каломати, Йосиф Ковачев, Йордан Качаков, Йордан Божилов, Йордан Лазаров, Йоаким Груев, Йоаким Евтивулис, Йови Воденичаров, 11 май (площад), 13 март, 14 април, 15 май, 1885, 24 октомври, 29 юли, 30 септември, 4 август, 5 септември, 5 октомври, 6 септември, 6 декември, 7 октомври, 9 септември.