Съдържание
239 отношения: Късно средновековие, Кърджали, Ксения Комнина, Кремиковски манастир, Катепан, Килифаревски манастир, Килифарево, Княжество Влахия, Кнежевичи-Парчевичи, Кочево, Козник (Рудозем), Кокалянски манастир, Константин XI Палеолог, Константин Манасий, Константин Деян, Кера Тамара, Кераца Петрица, Кераца-Мария, Първа месемврийска грамота, Първомайци, Практор, Паисий Хилендарски, Пандазий, Пиргово, Портрет, Побирчия, Петка Българска, Петково (Софийска област), Пещерски манастир, Пещера (област Перник), Осенец, Отношения между България и Сърбия, Обсада на Месемврия (1366), Аврен, Айдемир, Александър, Александър Комнин, Александрия (село), Амадей VI Савойски, Андроник III Палеолог, Андроник IV Палеолог, Андроник Ангел Палеолог, Анка Басараб, Анна Палеологина, Анна Савойска, Анна Басараб, Анна-Неда, Анна-Теодора Асенина, Нова Загора, Несебър, ... Разширете индекс (189 Повече ▼) »
Късно средновековие
Европа през 1430 година Късното средновековие е период от човешката история, който е преход от Развитото средновековие към Ренесанса и Новото време.
Виж Иван Александър и Късно средновековие
Кърджали
Кърджали (Kırcaali; Κάρντζαλι) е град в Южна България.
Виж Иван Александър и Кърджали
Ксения Комнина
Комнина Асенина Балшич (Ксения) († 5 октомври 1395/септември 1396) е висша аристократка, дъщеря на деспота на Валона - Иван Комнин от първата му съпруга, а според сръбски източници от втората му съпруга – деспотица Анна Палеологина.
Виж Иван Александър и Ксения Комнина
Кремиковски манастир
Кремиковският манастир „Свети Георги Победоносец“ е български православен манастир над София, част от Софийската епархия на Българската православна църква.
Виж Иван Александър и Кремиковски манастир
Катепан
Катепан (κατεπάνω) е титла и административна длъжност във Византийската империя.
Килифаревски манастир
Килифаревският манастир „Рождество Богородично“ е манастир във Великотърновската духовна околия на Българска православна църква.
Виж Иван Александър и Килифаревски манастир
Килифарево
Килифарево е град в Северна България, област Велико Търново, община Велико Търново.
Виж Иван Александър и Килифарево
Княжество Влахия
Княжество Влахия или Влашкото княжество (църковносл. Землѧ̀ Ѹ҆гровлахі́йска, на старорумънски език: Цѣ́ра Рȣмѫнѣ́скъ (Ця́ра Румъня́скъ)) е самостоятелно, сравнително и относително административно образувание на/във Влашко просъществувало в периода 1330 – 1861, т.е.
Виж Иван Александър и Княжество Влахия
Кнежевичи-Парчевичи
Кнежевичи-Парчевичи е босненско-хърватски род, разселен по Балканите.
Виж Иван Александър и Кнежевичи-Парчевичи
Кочево
Кочево е село в Южна България.
Козник (Рудозем)
Ко̀зник е средновековна крепост, построена в местността слабо югоизточно от днешния град Рудозем, вдясно от река Арда, с цел да пази кервански път от Тракия към Беломорието (днес пътят Райково – Рудозем – Ксанти).
Виж Иван Александър и Козник (Рудозем)
Кокалянски манастир
Кокалянският манастир „Свети Архангел Михаил“ е православен мъжки манастир край Кокаляне, България.
Виж Иван Александър и Кокалянски манастир
Константин XI Палеолог
Константин XI Палеолог (Κωνσταντίνος ΙΑ' Δραγάσης Παλαιολόγος; Constantinus XI Palaeologus), наричан още Константин XI Драгаш (* 8 февруари 1405; † 29 май 1453) е последният император, управлявал Византия от 1449 до смъртта си на 29 май 1453 г.
Виж Иван Александър и Константин XI Палеолог
Константин Манасий
Константин Манасий (Κωνσταντίνος Μανασσής) е византийски писател и духовник живял през XII век.
Виж Иван Александър и Константин Манасий
Константин Деян
Константин Деян (наричан и Константин Драгаш) е самостоятелен (според сръбската историография сръбски) средновековен владетел на Велбъждкото деспотство от 1378 г.
Виж Иван Александър и Константин Деян
Кера Тамара
Кера Тамара (на среднобългарски:, на турски: Tamara Hatun, пълно име: Тамара Мария Шишман) от рода Шишман е дъщеря на цар Иван Александър и на царица Теодора.
Виж Иван Александър и Кера Тамара
Кераца Петрица
Кераца Петрица е българска болярка, съпруга на деспот Срацимир и майка на цар Иван Александър.
Виж Иван Александър и Кераца Петрица
Кераца-Мария
Кераца-Мария или само Кераца е българска княгиня и византийска императрица, съпруга на император Андроник IV Палеолог.
Виж Иван Александър и Кераца-Мария
Първа месемврийска грамота
Първа месемврийска грамота e дарствена грамота, издадена от българския цар Иван Александър за манастира „Света Богородица Елеуса“ при Месемврия, с която на манастира се предоставя данъчен имунитет и независимост от месемврийския архиепископ.
Виж Иван Александър и Първа месемврийска грамота
Първомайци
Първома̀йци е село в Северна България.
Виж Иван Александър и Първомайци
Практор
Пра̀ктор е високопоставен данъчен служител в средновековната държавна администрация, включително и във Втората българска държава, XIII-XIV век.
Паисий Хилендарски
Паисий Хилендарски, често наричан още Отец Паисий, e български народен будител, духовник и светия, автор на „История славянобългарска“.
Виж Иван Александър и Паисий Хилендарски
Пандазий
Пандазий е български болярин, логотет при цар Иван Александър, управлявал от 1331 до 1371 г.
Виж Иван Александър и Пандазий
Пиргово
Пѝргово е село в Северна България.
Портрет
Александер фон Отерщед, ''Портрет на Мина'', съпругата на Рихард Вагнер (1835). Портрет (portrait – „изображение“) е художествено, артистично и единично изображение на човек в статично положение.
Побирчия
Побирчѝя е провинциален служител по време на Втората българска държава – XIII-XIV век.
Виж Иван Александър и Побирчия
Петка Българска
Параскева Епиватска (Παρασκευή η Επιβατινή), известна в България повече като Параскева или Петка Българска (Търновска), е източноправославна светица (преподобна), живяла през Х – ХІ век.
Виж Иван Александър и Петка Българска
Петково (Софийска област)
Петково е село в Западна България.
Виж Иван Александър и Петково (Софийска област)
Пещерски манастир
Пещерският манастир „Свети Николай Мирликийски“, известен още като Оряховски или Мрачки, е недействащ манастир на Българската православна църква в Западна България.
Виж Иван Александър и Пещерски манастир
Пещера (област Перник)
Пещера е село в Западна България.
Виж Иван Александър и Пещера (област Перник)
Осенец
О̀сенец (до 1901 г. Хюсенче) е село в Североизточна България.
Отношения между България и Сърбия
Средновековните сръбски земи и територията на днешна Сърбия Отношенията между България и Сърбия, датират като българо-сръбски или сърбо-български взаимоотношения още от IX век.
Виж Иван Александър и Отношения между България и Сърбия
Обсада на Месемврия (1366)
Обсадата на Месемврия е проведена между 20 и 21 октомври 1366 г.
Виж Иван Александър и Обсада на Месемврия (1366)
Аврен
Аврен е село в Североизточна България.
Айдемир
Руска липованска къща през 2015 г. в бившето село Татарица, днес част от село Айдемир. Айдемѝр е най-голямото село в България по население с постоянен адрес – 6588 жители, и второ по население с настоящ адрес – 6177 души към 15 септември 2022 г.
Александър
Александър е българският вариант на мъжко име от гръцки произход, което означава „защитник на хората“ (от „αλέξειν“, 'защитавам', и „άνδρος“, 'мъж, човек').
Виж Иван Александър и Александър
Александър Комнин
Александър Комнин Асен (Alexander Komnenos Asen; † 26 септември 1371 при Марица) е син на деспот Иван Комнин († 1363) от първия му брак.
Виж Иван Александър и Александър Комнин
Александрия (село)
Александрѝя е село в Североизточна България, община Крушари, област Добрич.
Виж Иван Александър и Александрия (село)
Амадей VI Савойски
Амадей VI Савойски, наречен Зеленият граф (Amedeo VI di Savoia, il Conte Verde; Amédée VI de Savoie, dit Comte vert; * 4 януари 1334, Замък на Шамбери, Савойско графство; † 1 март 1383, Замък на Санто Стефано ди Кампобасо) е 17-и граф на Савоя, граф на Аоста и граф на Мориен от 1343 до 1383 г.
Виж Иван Александър и Амадей VI Савойски
Андроник III Палеолог
Андроник III Палеолог (Ανδρόνικος Γ' Παλαιολόγος) e византийски император (1325 – 1341).
Виж Иван Александър и Андроник III Палеолог
Андроник IV Палеолог
Андроник IV Палеолог (Ανδρόνικος Δ' Παλαιολόγος) е византийски император в периода 1376 – 1379 г.
Виж Иван Александър и Андроник IV Палеолог
Андроник Ангел Палеолог
Андроник Ангел Комнин Дука Палеолог (Ἀνδρόνικος Ἄγγελος Κομνηνός Δούκας Παλαιολόγος) е византийски аристократ, протовестиарий, управител на Берат, архонт на Белград и военен губернатор на император Андроник II Палеолог, бяга в Расция.
Виж Иван Александър и Андроник Ангел Палеолог
Анка Басараб
Анка Басараб, както и Анна Анка, е влашка принцеса и царица на Душановото царство, съпруга на цар Стефан Урош.
Виж Иван Александър и Анка Басараб
Анна Палеологина
Анна Палеологина (Ἅννα Παλαιολογίνα; Anna Palaiologina; † сл. 1355) от династията на Палеолозите е регентка на Епирското деспотство (1341 – 1342) от името на нейния син Никифор II Орсини.
Виж Иван Александър и Анна Палеологина
Анна Савойска
Анна Савойска или Анна Палеологина, родена Йоанна Савойска (* ок. 1306, † 1365/1366, Солун), е савойска принцеса и византийска императрица, втора съпруга на император Андроник III Палеолог.
Виж Иван Александър и Анна Савойска
Анна Басараб
Анна Басараб, както и Анна Слава, е влашка принцеса и българска царица, съпруга на видинския цар Иван Срацимир.
Виж Иван Александър и Анна Басараб
Анна-Неда
Анна-Неда, известна като Доминика в Неаполитанското кралство, и с монашеското си име Елена Дечанска в Сърбия, е българска царица (1323 – 1324) и регентка (1330 – 1331), първата съпруга на видинския деспот и търновски цар Михаил III Шишман Асен и майка на българския цар Иван Стефан.
Виж Иван Александър и Анна-Неда
Анна-Теодора Асенина
Анна-Теодора е българска княгиня (принцеса), севастократорица.
Виж Иван Александър и Анна-Теодора Асенина
Нова Загора
Но̀ва Заго̀ра е град в Централна България, област Сливен, на 32 km източно от Стара Загора и 37 km западно от Сливен.
Виж Иван Александър и Нова Загора
Несебър
---- Несѐбър е курортен град в югоизточна България, разположен на брега на Черно море.
Ръкопис
Евангелие от 1220 г., Германия Ръкопис или манускрипт (manuscriptum, от латинското manus – ръка и scribo – пиша) се нарича текст написан на ръка с помощта на истинско или метално перо върху пергамент, папирус, хартия или друг подходящ материал.
Русокастро
Русокàстро е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.
Виж Иван Александър и Русокастро
Русокастрон
дясно дясно дясно дясно дясно дясно дясно дясно дясно дясно дясно дясно дясно дясно дясно дясно Русокастрон или Русокастро е историческо селище на територията на днешното бургаско село Русокастро, община Камено, област Бургас.
Виж Иван Александър и Русокастрон
Русокастренска река
Русокастренска река е река в Югоизточна България, област Бургас – общини Карнобат и Камено, вливаща се в северозападната част на Мандренското езеро.
Виж Иван Александър и Русокастренска река
Рудозем
Рудозѐм е малък град в Южна България, област Смолян, административен център на община Рудозем, в която влизат 22 населени места.
Раду I
Раду I (Radu I) срещан още като Радул Войвода, е четвъртия владетел на Влашко между 1377 и 1383 г.
Раданово
Рада̀ново е село в Северна България, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.
Виж Иван Александър и Раданово
Разград
Ра̀зград е град, разположен в Североизточна България.
Раковсково
Ракóвсково е село в Източна България.
Виж Иван Александър и Раковсково
Рибница (област Смолян)
Ǎ Рибница е село в Южна България.
Виж Иван Александър и Рибница (област Смолян)
Римски и византийски императрици
Това е списък на жените, които са били римски императрици, т.е.
Виж Иван Александър и Римски и византийски императрици
Роман Търновски
Свети Роман Търновски е български православен монахи светец.
Виж Иван Александър и Роман Търновски
Сярско княжество
Сярското княжество е обособено феодално владение с център град Сяр, създадено от царица Елена Българска сестра на българския цар Иван Александър и вдовица на сръбския цар Стефан Душан, то съществува през втората половина на XIV век.
Виж Иван Александър и Сярско княжество
Станичене
Лондонското четвероевангелие. Станичене е село в община Пирот, Сърбия.
Виж Иван Александър и Станичене
Стефан Урош V
Стефан Урош V е сръбски цар, управлявал през 1355 – 1371 година.
Виж Иван Александър и Стефан Урош V
Стефан Душан
Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.
Виж Иван Александър и Стефан Душан
Сфрагистика
Сфрагистиката (от гръцки: σφραγις – печат), известна още и като сигилография (sigillum – печат), е спомагателна историческа дисциплина, посветена на анализа на печатите, използвани за завършване на страници и удостоверяване (с/без подпис) на документи.
Виж Иван Александър и Сфрагистика
Сръбско царство
Цар Стефан Душан Цар Стефан Урош Сръбско царство (Srpsko carstvo), е мултиетническо средновековно царство на Балканите, което възниква на основата на средновековната сръбска държава на Стефан Неманя (наричана още и Рашка по името на едноименната река) през XIV век и се разпростира в земи, населени със сърби, българи, гърци, албанци и власи (във и от Велика Влахия).
Виж Иван Александър и Сръбско царство
Срацимир (деспот)
Срацимир (на среднобългарски: Сраѯимиръ) е висш български аристократ от 13 век, деспот и основател на династията Срацимировци, клон на династията Шишмановци.
Виж Иван Александър и Срацимир (деспот)
Срацимир (пояснение)
Срацимир (или Страцимир) може да се отнася за някое от следните понятия.
Виж Иван Александър и Срацимир (пояснение)
Срацимировци
Срацимировците са последната владетелска династия на Средновековна България, която е клон на династията на Шишмановци (която от своя страна е клон на династиите на Асеневци, Комнин Дука и Неманичи).
Виж Иван Александър и Срацимировци
Средновековна българска армия
Средновековната българска армия е основно бойно тяло на Първото и Второто българско царство.
Виж Иван Александър и Средновековна българска армия
Средновековни български монети
Средновековните български монети са паричните знаци на българските владетели от Средновековието.
Виж Иван Александър и Средновековни български монети
Сара (пояснение)
Сара може да се отнася за.
Виж Иван Александър и Сара (пояснение)
Сливешки ливади
Сливешки ливади е местност край град Ловеч.
Виж Иван Александър и Сливешки ливади
Сливен
Слѝвен е град в Югоизточна България.
Софиянци
Това е списък на известни личности, свързани с град София.
Виж Иван Александър и Софиянци
Софийска Света гора
Софийската (Mала) Света гора или Средецка Мала Света гора е средновековен комплекс от 14 манастирски обители, плюс скитове, постници и параклиси, развил се в околностите на София и заобикалящите я планини в епохата на Второто българско царство в периода 1185 – 1417 г.
Виж Иван Александър и Софийска Света гора
Софийски песнивец
Софийският песнивец, известен също и като Кукленски псалтир или Софийски псалтир, е среднобългарски ръкопис, създаден през 1337 година по поръчка на цар Иван Александър.
Виж Иван Александър и Софийски песнивец
Списък на българските писмени произведения по години
Списъкът на българските писмени произведения по години има за цел да обедини времево всички български писмени произведения, ръкописни и печатни, от възникването на българската писменост до Освобождението от османска власт през 1878 г.
Виж Иван Александър и Списък на българските писмени произведения по години
Списък на българо-византийските битки
Този списък на българо-византийските битки показва битките през Българо-византийските войни между Българското царство (Първото 681–1018; Второто 1187–1396) и Византийската империя.
Виж Иван Александър и Списък на българо-византийските битки
Търновска художествена школа
Култура на Втората българска държава Търновската художествена школа е известна във византийско-славянския свят и характерна за европейския югоизток школа.
Виж Иван Александър и Търновска художествена школа
Търновска книжовна школа
Търновската книжовна школа е българска книжовна школа от втората половина на XIV и XV век с изключително важни приноси за Средновековната литература.
Виж Иван Александър и Търновска книжовна школа
Трети Рим
Храмът Успенски събор (руски ''Успенский собор'', строен от 1326 до 1327 година) е първият каменен храм в Москва. Трети Рим в лицето на Москва е геополитическа, идеологическа, религиозна и политическа концепция от XIV век, която утвърждава глобалното историческо значение на Москва като политически и религиозен център на православното християнство.
Виж Иван Александър и Трети Рим
Тома II Комнин
Тома̀ II Ко̀мнин Палеоло̀г (Θωμάς Κομνηνός Παλαιολόγος) и Тома Прелюбович (Toma Preljubović) е управител от 1366 г., а от 1382 г. – деспот на Епир до насилствената му смърт на 23 декември 1384 година.
Виж Иван Александър и Тома II Комнин
Томичов псалтир
Томичовият псалтир (1360) Томичовият псалтир е среднобългарски илюстрован ръкопис от времето на цар Иван Александър.
Виж Иван Александър и Томичов псалтир
Теодосий II Български
Теодосий II Български е български патриарх, който е начело на Българската православна църква по време на Втората българска държава.
Виж Иван Александър и Теодосий II Български
Теодосий Търновски
Св.
Виж Иван Александър и Теодосий Търновски
Теодосиева Лествица
Теодосиевата Лествица е среднобългарски хартиен ръкопис в библиотеката на Рилския манастир (№ 3/11).
Виж Иван Александър и Теодосиева Лествица
Теодор II Палеолог
Теодор II Палеолог (Theodore II Palaiologos, Palaeologus, * 1396 † 26 януари 1448 в Селимбрия) е деспот на Морея от 1407 до 1443 г.
Виж Иван Александър и Теодор II Палеолог
Теодора
Теодора може да се отнася за: __БЕЗСЪДЪРЖАНИЕ__.
Теодора (сестра на цар Иван Александър)
Теодора е българска аристократка от средата на XIV век – по-малка сестра на българския цар Иван Александър.
Виж Иван Александър и Теодора (сестра на цар Иван Александър)
Теодора (Сара)
Теодора е българска царица, втора съпруга на цар Иван Александър.
Виж Иван Александър и Теодора (Сара)
Теодора (име)
Теодора е женско име, означаващо божи дар, женска форма на Теодор (име), респективно Тодор (име) и Тодорка (име).
Виж Иван Александър и Теодора (име)
Теодора Басараб
Теодора Бесараб е българска царица, първа съпруга на цар Иван Александър и дъщеря на влашкия войвода Иванко I Басараб.
Виж Иван Александър и Теодора Басараб
Успение Богородично (Велико Търново)
„Успение Богородично“ е източноправославен храм във Велико Търново.
Виж Иван Александър и Успение Богородично (Велико Търново)
Урвич (Кокалянски)
Паметникът край пътя до крепостта: ''„Урвич, 1382 – 1389. Тук, на това място, цар Иван Шишман с храбрите си воини седем години брани последната твърдина на българската държава от отоманските поробители.
Виж Иван Александър и Урвич (Кокалянски)
Фун
Фун е глоба, която се налага за убийство в Българското царство през XIII – XIV в.
Фружин
Фружин (Владислав Фружин, Фружин Асен, Фружин Шишман) е син на последния търновски цар Иван Шишман, вероятно от втория му брак със сръбкинята Драгана Хребелянович, дъщеря на деспот Стефан Лазаревич.
Франческо Гатилузио
Франческо Гатилузио или Франческо Гатилузи (Francesco I Gattilusio; * ок. 1326 в Генуа, Генуезка република † 6 август 1384 на о-в Лесбос, in Dizionario biografico degli italiani, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana.) е генуезки пират и наемник, владетел на остров Лесбос като Франческо I Гатилузио и родоначалник на династията Гатилузио/ Гатилузи.
Виж Иван Александър и Франческо Гатилузио
Хрисовул
Хрисовул на Алексий III Комнин от 1374 г., намиращ се в манастира Дионисият, Света гора Хрисовул (χρυσόβουλο) е златен орнамент, представляващ печат (bulla aurea или „златен печат“ на латински), прикрепен към указите, издавани от византийските императори и по-късно от други монарси в Европа през Средновековието и Ренесанса.
Виж Иван Александър и Хрисовул
Хронология на българо-османските войни
В статията са изведени датите на събитията, които се отнасят към средновековните българо-османски войни.
Виж Иван Александър и Хронология на българо-османските войни
Хронология на българо-османските войни за запазване на българската държава (1341–1396)
* 1341 – през юли по нареждане на Йоан Кантакузин, велик доместик и един от императорските регенти, ромейската армия започва да се готви за поход в България, а флотата на Умур бег, владетел на тюркското емирство Айдън е изпратена към устието на р.
Цар на Видин
Цар на Видин е царска титла, съществувала предполагаемо от края на XIII до началото на XV век с 2 прекъсвания в 3 периода: 1280 – 1330, 1331 – 1336, 1356 – 1422 г.
Виж Иван Александър и Цар на Видин
Цар Иван Александър
#пренасочване Иван Александър.
Виж Иван Александър и Цар Иван Александър
Царски грамоти
Царските грамоти са актове на българската царска канцелария, с които се отстъпва феодална собственост на български феодали или с които се признават привилегии на чужди търговци.
Виж Иван Александър и Царски грамоти
Царица
Елена Българска – царица на сърби и гърци Царица е титла, носена от законната съпруга на владетеля на държава, притежаващ титлата „цар“, а такива държави-царства са Първата българска държава (от Симеон Велики насетне), Втората българска държава, Царство България, Душановото царство, Руското царство и Руската империя.
Царица на България
Царица на България е българска владетелска титла, давана на съпругата на държавния глава на Първото и Второто българско царство, или отразяваща реално управляваща жена на трона, което обаче не се е случвало дори веднъж в българската история.
Виж Иван Александър и Царица на България
Царева църква
Скално-култовият комплекс Царева църква (местните жители я наричат „Царево църкве“) е локализиран на южния склон на Руй планина над село Зелениград (Област Перник).
Виж Иван Александър и Царева църква
Царевец
Царевец е хълм във Велико Търново, както и едноименна крепост в средновековния Търновград.
Цамблак
Констанцкия събор от 1418 г. Цамблак е балканска, средновековна, аристократична фамилия с неизяснен произход (влашки, албански, български или гръцки).
Чашник
Чашник (велик виночерпец, царски главен виночерпец) e дворцово звание на виночерпеца по време на Второто Българско царство през XIII – XIV век.
Четвероевангелие на цар Иван Александър
Четвероевангелието на цар Иван Александър е илюстрован ръкопис на среднобългарски език, преписан през 1355 – 1356 г.
Виж Иван Александър и Четвероевангелие на цар Иван Александър
Шумен
Шу̀мен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен.
Шуменска крепост
Изглед от Шуменската крепост Изглед от Шуменската крепост Изглед от Шуменската крепост Шуменската крепост (известна в Шумен и като Старият град) се намира в Шуменското плато, край град Шумен.
Виж Иван Александър и Шуменска крепост
Шишман I
Шишман I е деспот на Видин, по-късно обявил се за независим цар.
Виж Иван Александър и Шишман I
Шишман II
Шишман II е втория син на цар Михаил III Шишман Асен и сръбската принцеса Анна Неда Неманич, претендент за българския престол в изгнание.
Виж Иван Александър и Шишман II
Шишмановци
Герб на стражата на цар Иван Шишман, нарисуван от анонимен арабски пътешественик Шишмановците са средновековна българска династия от времето на Второто българско царство, чиито представители управляват от Търново в периода 1323 – 1393 г.
Виж Иван Александър и Шишмановци
Щефан Горовей
Щефан-Сорин Горовей е румънски историк, медиевист и генеалог.
Виж Иван Александър и Щефан Горовей
Мурад I
Мурад I (مراد), известен и с прозвището Худавендигяр („Богоподобни“), е османски владетел, първият, използвал титлата султан, който наследява баща си Орхан I през 1362 година и управлява до смъртта си на 15 юни 1389 година.
Музей „Царевград Търнов“
Музеят „Царевград Търнов“, още Мултимедиен посетителски център „Царевград Търнов“, е музей във Велико Търново, чиято тематика е посветена на Второто българско царство (XII-XIII век).
Виж Иван Александър и Музей „Царевград Търнов“
Мрачка грамота
Мрачката грамота, известна още и като Оряховска грамота, е дарствен хрисовул, издаден на 1 декември 1347 г.
Виж Иван Александър и Мрачка грамота
Матей I Басараб
Матей I Басараб (Matei Basarab), срещан още и като Матей Бранковяну или Матей Брънковяну, е господар на Влашко (1632 – 1654) и се титулова като „Аз Матей Бесараб, господар и войвода на земята угровлашка и на цялото Подунавие“.
Виж Иван Александър и Матей I Басараб
Марина Смилец
Марина Смилец е българска принцеса и деспина на Крън, съпруга на деспот Алдимир.
Виж Иван Александър и Марина Смилец
Мануил Комнин Раул Асен
Мануил Комнин Раул Асен (на гръцки:Μανουήλ Κομνηνός Ραούλ Ασάνης) е византийски военачалник, внук на българския цар Иван Асен III от династията Асеневци.
Виж Иван Александър и Мануил Комнин Раул Асен
Манасиева летопис
Манасиевата летопис, или Манасиева хроника, е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий.
Виж Иван Александър и Манасиева летопис
Мистра
Мистра (Μυστράς, Мистрас) е съвременно село и средновековен византийски град в ном Лакония на полуостров Пелопонес, Южна Гърция.
Михаил III Шишман Асен
Михаѝл III Шишма̀н Асѐн (по-правилно: Михаил-Асен III Шишман) е български цар от 1323 до 1330 г., първият такъв от династията Шишмановци – последната на Втората българска държава.
Виж Иван Александър и Михаил III Шишман Асен
Михаил Асен
Михаил Асен IV (Michael Asen IV of Bulgaria; ок. 1322 – 1355, убит в битка) е първородният син на цар Иван Александър (упр. 1331 – 1371) от брака му с Теодора Басараб, дъщеря на българския войвода Иванко I Басараб († 1352).
Виж Иван Александър и Михаил Асен
Момчил (опера)
Момчил е опера на българския композитор Любомир Пипков.
Виж Иван Александър и Момчил (опера)
Момчил войвода
Владенията на Момчил към 1340 г. и столицата им Царево (дн. Ксанти) Балканите и Анатолия през 1340 г. Балканите през 1340 г. Момчилов град – средновековната крепост на Пирот Крепостта Перитеор при Арбаджикьой, до ез.
Виж Иван Александър и Момчил войвода
Момина кула (Кремен)
Момина кула или с по-старо име Къз калеси е късноантична и средновековна крепост в Югозападна България, разположена в пролома Момина клисура на река Места край село Кремен на югоизточните склонове на Пирин, на 16 km километра северозападно от град Гоце Делчев (Неврокоп).
Виж Иван Александър и Момина кула (Кремен)
Месамбрия Понтика
''Укрепление на входа в Несебър'' Месамбрия Понтика (на лат. Mesambria Pontica) е древно тракийско селище, превърнато по-късно с идването на дорийските преселници в елинска колония под името Месамбрия, а с покоряването на тези земи от Римската империя през 72/71 г.
Виж Иван Александър и Месамбрия Понтика
История на Пловдив
Историята на Пловдив води началото си от неолита през VI хилядолетие пр.н.е., а съвременния град съществува без прекъсване от IV хилядолетие пр.н.е.
Виж Иван Александър и История на Пловдив
История на Плевен
Николай Дмитриев Историята на Плевен като местообитание и човешка дейност е на 8 000 години.
Виж Иван Александър и История на Плевен
История на София
Историята на София, столица и най-голям град на България, обхваща няколко хилядолетия от Античността до наши дни, през голяма част от които градът е стопански, културен и политически център на своя регион в центъра на Балканския полуостров.
Виж Иван Александър и История на София
История на евреите по българските земи
Историята на евреите по българските земи започва още през II век, когато след втората юдейско-римска война евреи се заселват по българските земи, като вероятно са били разселени от римляните на Балканите от района на Близкия изток.
Виж Иван Александър и История на евреите по българските земи
История на България
Историята на българските земи може да бъде условно разделена на 5 основни периода: Праистория, Античност, Средновековие, Османско владичество и Съвременна история.
Виж Иван Александър и История на България
История на Варна
Тази статия е за историята на град Варна в България от античността до наши дни.
Виж Иван Александър и История на Варна
История на Видин
Видин е град с 23-вековна история.
Виж Иван Александър и История на Видин
История на Влахия
Историята на Влахия (Istoria Țării Românești), като самостойна област в долнодунавската низина, датира от 1330 г.
Виж Иван Александър и История на Влахия
Исихазъм
Зографският манастир e едно от местата, където исихазмът намира здрави корени. Исихазмът (от гръцки: ἡσυχασμός, от ἡσυχία, спокойствие, тишина, уединение) е степен на свързване с Бога в православното християнство, 28-а от общо 30 по лествицата на свети Йоан Лествичник.
Виж Иван Александър и Исихазъм
Ирина Палеологина (съпруга на Михаил Асен)
Ирина Палеологина (Irina Palaiologina,; * 1327, † сл.
Виж Иван Александър и Ирина Палеологина (съпруга на Михаил Асен)
Иван (българи)
Иван е славянска форма на името Йоан.
Виж Иван Александър и Иван (българи)
Иван Комнин
Белградската крепост/Бератският замък в Албания (XIII век), управляван от Иван Комнин в средата на XIV век 260 п Иван Асен Шишман Комнин (Yoan Komnin Asen) е български аристократ от династията на Шишмановци, брат на цар Иван Александър.
Виж Иван Александър и Иван Комнин
Иван Асен IV
Цар Иван Асен IV (обявен за „цар“ от баща си, който е бил "велик цар", двете звания могат да се прочетат на снимката) е третият син на цар Иван Александър от първия му брак с дъщерята на българския войвода Иванко Бесараб - Теодора Басараб.
Виж Иван Александър и Иван Асен IV
Иван Асен V
Иван Асен V е вторият син на цар Иван Александър и негов съвладетел, роден от втората му съпруга – покръстената еврейка Сара-Теодора.
Виж Иван Александър и Иван Асен V
Иван Александър Асен
#пренасочване Иван Александър.
Виж Иван Александър и Иван Александър Асен
Иван Стефан
Ива̀н Стѐфан е български цар за 8 месеца (1330 – 1331).
Виж Иван Александър и Иван Стефан
Иван Срацимир
Иван Срацимир (на старобългарски език:; в Бдински сборник: їѡанна срацимира), срещан и като Иван Страцимир, е български цар (1356 – 1396), последният преди падането на България под османска власт.
Виж Иван Александър и Иван Срацимир
Иван Шишман
Ива̀н Шишма̀н (на среднобългарски:; * ок. 1350, Търново, Втора българска държава; † 3 юни 1395, Никопол, Втора българска държава) е цар на България от 1371 до 1395 г.
Виж Иван Александър и Иван Шишман
Иван Драгушин
Иван Драгушин или Йоан Драгушин е средновековен български благородник.
Виж Иван Александър и Иван Драгушин
Иван-Александър
#пренасочване Иван Александър.
Виж Иван Александър и Иван-Александър
Иванко I Басараб
Иванко I Бесараб (Иван Бесараб, Ivanco Basarab I) е прието да се счита за първия владетел на Княжество Влахия.
Виж Иван Александър и Иванко I Басараб
Ивановски скални църкви
Ивановските скални църкви са разположени край с.
Виж Иван Александър и Ивановски скални църкви
Живопис на Търновската художествена школа
Свети Яков и свети Юда, „Свети Петър и Павел“, Търново, 14 век Живописта на Търновската художествена школа е основно направление в българското изобразително изкуство от 13 век-14 век по името на столицата и главено културно средище на Втората българска държава, Търново.
Виж Иван Александър и Живопис на Търновската художествена школа
Завоюване на България от османските турци
Завоеванията над българските земи от османските турци се осъществяват от петима последователни султани: Орхан I, Мурад I, Баязид I, Мехмед I и Мурад II, като между управлението на Мурад и Баязид 1-ви е разположен периодът на Османското междуцарствие.
Виж Иван Александър и Завоюване на България от османските турци
Загоре
Загоре (известна още като Загора, Загорие и Загория) е историческото название на областта между Средна гора на север, Чирпанските възвишения – на запад, Черно море на изток и Родопите, Сакар и Странджа на юг, намираща се на територията на днешна България.
Зографска грамота
Зографската грамота е дарствен хрисовул, даден от цар Иван Александър на Зографския манастир в Атон през 1342 г.
Виж Иван Александър и Зографска грамота
Зографски манастир
„Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (Μονή Ζωγράφου), е български православен манастир, който се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция.
Виж Иван Александър и Зографски манастир
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Виж Иван Александър и България
Българо-византийски войни
Българо-византийските войни са поредица от сблъсъци между българи и византийци, които протичат през по-голямата част от Средновековието предимно на Балканския полуостров.
Виж Иван Александър и Българо-византийски войни
Българо-османски войни
Българо-османските войни са войни, водени от различни български държави или българския народ срещу Османската империя между 1340 и 1923 г.
Виж Иван Александър и Българо-османски войни
Бядън
Бядън (Μπέαδνος, Бяднос) е средновековна българска и византийска крепост, локализирана днес край село Беден, област Смолян, България.
Бурса
Зафер плаза – търговски център Централният площад с търговския център Часовниковата кула в Топхане Крепостта на Бурса Бурса (Bursa, по-рано известна като Бруса, Προύσσα) е град в Северозападна Турция, на четвърто място по големина в страната, административен център на едноименния вилает.
Басараб
битката при Велбъжд (1330 г.) Бесараб или още срещано и Басараба (рум. Basarabilor) е управляваща Влахия династия, положила началото на късносредновековното княжество Влахия, просъществувало на територията на историческата област като самостоятелно формирование от края на XIV век/началото на XV век до средата на XVII век, де юре под османски сюзеренитет, а де факто почти самостоятелно.
Басарбовски манастир
Басарбовският манастир „Свети Димитър Басарбовски“ е скален манастир в България.
Виж Иван Александър и Басарбовски манастир
Батил (Бояна)
Батил (крепост Бояна), позната и като Бойон или Боян е средновековната българска крепост на Бояна от времето на Първото и Второто български царства, останките от която се намират на около 1 км южно от Боянската църква в планината Витоша над днешния едноименен квартал на столицата.
Виж Иван Александър и Батил (Бояна)
Бачковски манастир
Главната порта на Бачковския манастир Изглед от северния двор на манастира Бачковският манастир „Успение Богородично“ е ставропигиален манастир край село Бачково, община Асеновград, област Пловдив.
Виж Иван Александър и Бачковски манастир
Багренородни
Багренородни (Πορφυρογέννητος) или още Порфирогенит е прозвище към името на византийски императори.
Виж Иван Александър и Багренородни
Битка при Перитор
Битката при Буруград (Перитор) става на 7 юли 1345 между българите и турско-ромейски сили близо до днешното село Арбаджикьой – столицата на българския феодал Момчил в Беломорска Тракия.
Виж Иван Александър и Битка при Перитор
Битка при Одрин (1331)
Битка при Одрин (1331) е битка, състояла се край град Одрин през 1331 г.
Виж Иван Александър и Битка при Одрин (1331)
Битка при Одрин (1341)
Битка при Одрин (1331) е битка, състояла се край град Одрин през 1331.
Виж Иван Александър и Битка при Одрин (1341)
Битка при Русокастро
Битката при Русокастро е сражение между войските на Втората българска държава, водени от цар Иван Александър и тези на Византийската империя, предвождани от император Андроник III Палеолог, състояла се на 18 юли 1332 г.
Виж Иван Александър и Битка при Русокастро
Битка при Чамурлийско поле (1372)
Битката при Чамурлийското поле е сражение между войските на Иван Асен V и Лала Шахин завършило със смъртта на малкият съцар и отблъскването на османците.
Виж Иван Александър и Битка при Чамурлийско поле (1372)
Битка при Ихтиман (1355)
Битката при Ихтиман се провежда през 1355 г.
Виж Иван Александър и Битка при Ихтиман (1355)
Битка при Велбъжд
Битката при Велбъжд се състои на 28 юли 1330 г.
Виж Иван Александър и Битка при Велбъжд
Битка при Дерманци
Битката при Дерманци или битката при река Вит, състояла се през есента на 1336 г.
Виж Иван Александър и Битка при Дерманци
Блатешница
Блатешница е село в Западна България.
Виж Иван Александър и Блатешница
Бобошево
Бо̀бошево е град в Западна България.
Виж Иван Александър и Бобошево
Бов
Бов е село в Западна България.
Беден
Беден е село в Южна България.
Белаур
Белаур (Бела Урош) е видински деспот в периода 1332 – 1336 г.
Белградска крепост (Албания)
Белградската крепост или Белградското кале (албански: Kalaja д Bashtovës) е антична и средновековна крепост, построена върху скалист хълм на левия бряг на река Осум над град Берат в Албания на 214 м надморска височина.
Виж Иван Александър и Белградска крепост (Албания)
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава.
Виж Иван Александър и Втора българска държава
Втори златен век
Константин Драгаш с Кера Тамара и нейните сестри Кераца Мария и Кераца Десислава Миниатюра от Четвероевангелието на Иван Александър, изобразяваща царя и семейството му Втори златен век е условно наименование, дадено от историците на периода на управлението на цар Иван Александър (1331-1371), през който има бурно развитие на книжнината, строителството и църковния живот в България.
Виж Иван Александър и Втори златен век
Василиса (българска княгиня)
Василиса е българска княгиня, дъщеря на българския цар Иван Александър и втората му съпруга Теодора-Сара.
Виж Иван Александър и Василиса (българска княгиня)
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
Валонско княжество
Валонското княжество или Валонското деспотство (1346-1371) е средновековно княжество/деспотство на територията на днешна южна Албания.
Виж Иван Александър и Валонско княжество
Висарионов патерик
Висарионовият патерик е среднобългарски хартиен ръкопис, пазен до неотдавна в библиотеката на православния манастир на остров Кърк, Далмация, под № 4 (по-рано № 264/62).
Виж Иван Александър и Висарионов патерик
Витоша (район)
„Витоша“ е един от 24-те административни района на Столична община.
Виж Иван Александър и Витоша (район)
Видин
Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.
Видин (област)
Релефна карта Област Видин (също и Видинска област) е област в България.
Виж Иван Александър и Видин (област)
Видински владетели
Видинското царство е самостоятелна българска държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на България в края на 13 век.
Виж Иван Александър и Видински владетели
Видинско царство
Видинското царство (на среднобългарски: Бъдинское цѣсарство) е самостоятелна българска държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на България през 14 век.
Виж Иван Александър и Видинско царство
Видинско евангелие
Видинското четвероевангелие е среднобългарски ръкопис, създаден в Бдин (днес Видин) при управлението на Иван Срацимир, владетел на Видинското царство.
Виж Иван Александър и Видинско евангелие
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Виж Иван Александър и Византийска империя
Владислав I
Владислав I (Vladislav I), наричан още Влайку Войвода (Вода) (Vlaicu Vodă), е владетел на Влашко между 1364 и 1377 г.
Виж Иван Александър и Владислав I
Волоберщина
Волоберщина е данък във Втората българска държава, който е вземан за определена площ земя, обработвана с двойка волове.
Виж Иван Александър и Волоберщина
Велинград
Вѐлинград е град в Южна България, област Пазарджик и е втори по големина в областта след областния град Пазарджик с население 34 518 души по настоящ адрес (15 март 2016).
Виж Иван Александър и Велинград
Венецианска грамота
Венецианската грамота е писмен документ от българския цар Иван Александър, издаден през 1346 – 1347 г.
Виж Иван Александър и Венецианска грамота
Гражданска война във Византия (1341 – 1347)
Гражданската война във Византия е военен конфликт през периода 1341 – 1347 във Византийската империя между привърженици на Йоан Кантакузин и привърженици на регентския съвет на Йоан V Палеолог, начело с Анна Савойска.
Виж Иван Александър и Гражданска война във Византия (1341 – 1347)
Григорий Синаит
Григорий Синаит е византийски православен духовник и писател.
Виж Иван Александър и Григорий Синаит
Григорий Бакуриани
Григорий Бакуриани (Γρηγόριος Πακουριανός, Григориос Пакурианос; გრიგოლ ბაკურიანის-ძე, Григол Бакурянисдзе; Գրիգոր Բակուրյան, Григор Бакурян/Пакуриан) е виден византийски военачалник по времето на император Михаил VII Дука (1067 – 1078), Никифор III Вотаниат (1078 – 1081) и Алексий I Комнин (1081 – 1118).
Виж Иван Александър и Григорий Бакуриани
Гара Бов
Гара Бов е село в Западна България.
Виж Иван Александър и Гара Бов
Горнина
Горнина е една от таксите, плащани от зависимото население в Средновековна България.
Германов сборник
Германовият сборник е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Румънската патриаршия (славянски № 1), Букурещ.
Виж Иван Александър и Германов сборник
Георги Димитров (историк)
Георги Георгиев Димитров е български учител, книжар, общественик.
Виж Иван Александър и Георги Димитров (историк)
Драгалевски манастир
Изглед от интериора Драгалевският манастир „Успение Богородично“ е български православен девически манастир.
Виж Иван Александър и Драгалевски манастир
Дан I
Дан I (Dan I), наричан още Дан Войвода, е пети войвода на Княжество Влахия от 1383 до смъртта си през 1386 г.
Двуглав орел
Гербът на Палеолозите Двуглавият орел е стар символ, появил се за пръв път в Месопотамия около 15 век пр.н.е. като дуалистичен символ на стара религия.
Виж Иван Александър и Двуглав орел
Дионисий Дивний
Дионисий Дивний е български книжовник и преводач от втората половина на 14 век.
Виж Иван Александър и Дионисий Дивний
Добруджанско деспотство
Карта на България по времето на цар Иван Александър (1331 – 1371) Крепост Калиакра Добруджанското деспотство (наричано още Добруджанско княжество, Добруджански архонат, а също неправилно Карвунско деспотство, Карвунско княжество) е българска държава на територията на съвременна Добруджа, съществувала през 14 век – началото на 15 век.
Виж Иван Александър и Добруджанско деспотство
Добротица
Добро̀тица е български болярин, самостоятелен феодал, владетел на Добруджанското деспотство и крепостта Калиакра от 1347 г.
Виж Иван Александър и Добротица
Десислава
Десислава е старобългарско женско име още от Средновековието и исторически може да се отнася за.
Виж Иван Александър и Десислава
Десислава Българска
Лондонското четвероевангелие. Десислава е българска княгиня, дъщеря на българския цар Иван Александър и царица Теодора.
Виж Иван Александър и Десислава Българска
Дерманци
Дерманци е село в Северна България.
Виж Иван Александър и Дерманци
Ефросина (съпруга на Теодор Светослав)
Ефросина е българска царица, първа съпруга на цар Тодор Светослав.
Виж Иван Александър и Ефросина (съпруга на Теодор Светослав)
Евреи
Дял на евреите през 2010 г., по страни. (в проценти) Евреите (יְהוּדִים, йеудим; ייִדן, иден) са народ, наброяващ над 13 милиона души, повечето от които живеят в Израел и САЩ, но в продължителната си история формират широко разпръсната диаспора.
Евксиноград
Дворецът „Евксиноград“ се намира на малък провлак от северната страна на Приморския парк на Варна.
Виж Иван Александър и Евксиноград
Елешнишки манастир
Елешнишкият манастир „Успение на Пресвета Богородица“ е действащ манастир без монаси в България.
Виж Иван Александър и Елешнишки манастир
Елена Българска
Елена Срацимир (Јелена Бугарска) е кралица и първа царица на Душановото царство – съпруга на цар Стефан Душан и майка на цар Стефан Урош V. Сестра е на цар Иван Александър.
Виж Иван Александър и Елена Българска
Лаврентиев сборник
Лаврентиевият сборник, наричан още Иван-Александров сборник или Търновски сборник, е среднобългарски ръкопис в Руската национална библиотека (№ F.I.376).
Виж Иван Александър и Лаврентиев сборник
Лайош I Велики
Лайош I Анжуйски (I.; Ludwik Węgierski; Louis I-er de Hongrie; Luigi I d'Ungheria) е крал на Унгария (1342 – 1382) и крал на Полша (1370 – 1382).
Виж Иван Александър и Лайош I Велики
Ловчанска епархия
Ловчанска епархия е епархия в България, със седалище в град Ловеч и архиерейски наместничества в Пирдоп, Ботевград, Тетевен и Троян.
Виж Иван Александър и Ловчанска епархия
Ловчански сборник
Ловчански сборник е среднобългарски хартиен ръкопис със смесено съдържание.
Виж Иван Александър и Ловчански сборник
Ловешка средновековна крепост
Макет на крепостта Ловешката средновековна крепост е разположена на хълм, наречен през периода на османското владичество „Хисаря“.
Виж Иван Александър и Ловешка средновековна крепост
Ловеч
Ло̀веч е град в Централна Северна България.
Лесновски паренесис
Лесновският паренесис e среднобългарски книжовен паметник.
Виж Иван Александър и Лесновски паренесис
Йоан V Палеолог
Йоан V Палеолог (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος; * 1332 г.; † 16 февруари 1391 г.) е византийски император (1341 – 1391), син на Андроник III Палеолог и Анна Савойска, дъщеря на граф Амадей V Савойски.
Виж Иван Александър и Йоан V Палеолог
Йоан VI Кантакузин
Йоан VI Кантакузин (Ἰωάννης ΣΤʹ Καντακουζηνός) е византийски император, управлявал от 1347 до 1354 година, като съвладетел с Йоан V Палеолог.
Виж Иван Александър и Йоан VI Кантакузин
Йоан VII Палеолог
Йоан VII Палеолог е византийски император за пет месеца през 1390 г.
Виж Иван Александър и Йоан VII Палеолог
Йоан Александър
#пренасочване Иван Александър.
Виж Иван Александър и Йоан Александър
1 декември
1 декември е 335-ият ден в годината според григорианския календар (336-и през високосна).
Виж Иван Александър и 1 декември
1344
1344 година (MCCCXLIV).
14 век
14 век започва на 1 януари 1301 г.
17 януари
17 януари е 17-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Иван Александър и 17 януари
17 февруари
17 февруари е 48-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Иван Александър и 17 февруари
18 юли
18 юли е 199-ият ден в годината според григорианския календар (200-тен през високосна година).
, Ръкопис, Русокастро, Русокастрон, Русокастренска река, Рудозем, Раду I, Раданово, Разград, Раковсково, Рибница (област Смолян), Римски и византийски императрици, Роман Търновски, Сярско княжество, Станичене, Стефан Урош V, Стефан Душан, Сфрагистика, Сръбско царство, Срацимир (деспот), Срацимир (пояснение), Срацимировци, Средновековна българска армия, Средновековни български монети, Сара (пояснение), Сливешки ливади, Сливен, Софиянци, Софийска Света гора, Софийски песнивец, Списък на българските писмени произведения по години, Списък на българо-византийските битки, Търновска художествена школа, Търновска книжовна школа, Трети Рим, Тома II Комнин, Томичов псалтир, Теодосий II Български, Теодосий Търновски, Теодосиева Лествица, Теодор II Палеолог, Теодора, Теодора (сестра на цар Иван Александър), Теодора (Сара), Теодора (име), Теодора Басараб, Успение Богородично (Велико Търново), Урвич (Кокалянски), Фун, Фружин, Франческо Гатилузио, Хрисовул, Хронология на българо-османските войни, Хронология на българо-османските войни за запазване на българската държава (1341–1396), Цар на Видин, Цар Иван Александър, Царски грамоти, Царица, Царица на България, Царева църква, Царевец, Цамблак, Чашник, Четвероевангелие на цар Иван Александър, Шумен, Шуменска крепост, Шишман I, Шишман II, Шишмановци, Щефан Горовей, Мурад I, Музей „Царевград Търнов“, Мрачка грамота, Матей I Басараб, Марина Смилец, Мануил Комнин Раул Асен, Манасиева летопис, Мистра, Михаил III Шишман Асен, Михаил Асен, Момчил (опера), Момчил войвода, Момина кула (Кремен), Месамбрия Понтика, История на Пловдив, История на Плевен, История на София, История на евреите по българските земи, История на България, История на Варна, История на Видин, История на Влахия, Исихазъм, Ирина Палеологина (съпруга на Михаил Асен), Иван (българи), Иван Комнин, Иван Асен IV, Иван Асен V, Иван Александър Асен, Иван Стефан, Иван Срацимир, Иван Шишман, Иван Драгушин, Иван-Александър, Иванко I Басараб, Ивановски скални църкви, Живопис на Търновската художествена школа, Завоюване на България от османските турци, Загоре, Зографска грамота, Зографски манастир, България, Българо-византийски войни, Българо-османски войни, Бядън, Бурса, Басараб, Басарбовски манастир, Батил (Бояна), Бачковски манастир, Багренородни, Битка при Перитор, Битка при Одрин (1331), Битка при Одрин (1341), Битка при Русокастро, Битка при Чамурлийско поле (1372), Битка при Ихтиман (1355), Битка при Велбъжд, Битка при Дерманци, Блатешница, Бобошево, Бов, Беден, Белаур, Белградска крепост (Албания), Втора българска държава, Втори златен век, Василиса (българска княгиня), Варна, Валонско княжество, Висарионов патерик, Витоша (район), Видин, Видин (област), Видински владетели, Видинско царство, Видинско евангелие, Византийска империя, Владислав I, Волоберщина, Велинград, Венецианска грамота, Гражданска война във Византия (1341 – 1347), Григорий Синаит, Григорий Бакуриани, Гара Бов, Горнина, Германов сборник, Георги Димитров (историк), Драгалевски манастир, Дан I, Двуглав орел, Дионисий Дивний, Добруджанско деспотство, Добротица, Десислава, Десислава Българска, Дерманци, Ефросина (съпруга на Теодор Светослав), Евреи, Евксиноград, Елешнишки манастир, Елена Българска, Лаврентиев сборник, Лайош I Велики, Ловчанска епархия, Ловчански сборник, Ловешка средновековна крепост, Ловеч, Лесновски паренесис, Йоан V Палеолог, Йоан VI Кантакузин, Йоан VII Палеолог, Йоан Александър, 1 декември, 1344, 14 век, 17 януари, 17 февруари, 18 юли.