Съдържание
20 отношения: Протозвезда, Протопланетарен диск, Планетарна система, Плеяди (звезден куп), Астрономия, Арктур, Алфа Кентавър, Неутронна звезда, Червен гигант, Шедар, Металичност, Междузвездна среда, Изродена материя, Звездообразуване, Бетелгейзе, Гама експлозия, Джоузеф Алън Хайнек, Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел, Еволюция на звездите, Ейнар Херцшпрунг.
Протозвезда
Протозвезда (първозвезда) е началният стадий от звездната еволюция.
Виж Звездна еволюция и Протозвезда
Протопланетарен диск
Протопланетарен диск. Бик с релативистична струя. Протопланетарен диск е въртящ се околозвезден диск от гъст газ и прахоколо новообразувана звезда, звезда от тип Т Телец или звезда на Хербиг Ae/Be, от който впоследствие се образуват планети.
Виж Звездна еволюция и Протопланетарен диск
Планетарна система
Художествено представяне на планетарна система. Планетарна система е сбор от гравитационно свързани незвездообразни обекти в или извън орбита около звезда или звездна система.
Виж Звездна еволюция и Планетарна система
Плеяди (звезден куп)
мини Плеядите са разсеян звезден куп, видим с просто око в границите на съзвездието Бик.
Виж Звездна еволюция и Плеяди (звезден куп)
Астрономия
Дедал на повърхността на Луната, заснет от екипажа на Аполо през 1969 г. Намира се близо до центъра на обратната страна на Луната и има диаметър 93 km. Астрономията (ἀστρονομία) е природна наука, изучаваща движението, строежа и развитието на небесните тела.
Виж Звездна еволюция и Астрономия
Арктур
Арктур (α Boötis; Алфа от Воловар) е четвъртата най-ярка звезда в небето и най-ярката звезда от съзвездието Воловар.
Алфа Кентавър
Алфа Кентавър или Алфа Центавър (α Cen / α Centauri) е най-ярката и най-близката до Слънцето кратна звезда в южното съзвездие Кентавър, и е четвърта по яркост на небосвода с видима звездна величина −0,01.
Виж Звездна еволюция и Алфа Кентавър
Неутронна звезда
Първото наблюдаване на неутронна звезда във видима светлина. Неутронната звезда е RX J1856.5-3754. Неутронните звезди са вид звезди, най-често срещаните в края на звездната еволюция.
Виж Звездна еволюция и Неутронна звезда
Червен гигант
асимптотичния клон на гигантите. Червените гиганти са звезди от ниските спектрални класове с висока светимост, образуващи се в късен етап от звездната еволюция.
Виж Звездна еволюция и Червен гигант
Шедар
Алфа Касиопея (α Cassiopeiae; Алфа от Касиопеия) е звезда от втора видима величина в съзвездието Касиопеия, с традиционното име Шедар.
Металичност
Кълбовидният звезден куп M80. Звездите в него са бедни на метали. Металичността е величина, с която в астрофизиката се описва изобилието на елементи в дадена звезда или друго космическо тяло, които са по-тежки от водорода и хелия.
Виж Звездна еволюция и Металичност
Междузвездна среда
Разпределение на йонизирания водород в частите от галактическата междузвездна среда, видима от северното полукълбо на Земята Междузвездната среда е материята, заемаща пространството между звездните системи в дадена галактика.
Виж Звездна еволюция и Междузвездна среда
Изродена материя
Изродената материя е много плътно състояние на фермионната материя, при което частиците трябва да заемат високи нива на кинетична енергия, за да удовлетворяват принципа на Паули.
Виж Звездна еволюция и Изродена материя
Звездообразуване
Звездообразуването е процес, чрез който плътни региони в молекулярните облаци претърпяват гравитационен колапс и образуват звезди.
Виж Звездна еволюция и Звездообразуване
Бетелгейзе
Бѐтелгейзе (α Orioni, Алфа от Орион) е червен свръхгигант, намиращ се на около 700 светлинни години от Земята.
Виж Звездна еволюция и Бетелгейзе
Гама експлозия
Художествено изображение на гама експлозия Гама експлозиите (в гама астрономията) са най-мощните енергийни експлозии, които се регистрират в далечни галактики.
Виж Звездна еволюция и Гама експлозия
Джоузеф Алън Хайнек
Джоузеф Алън Хайнек (Josef Allen Hynek) е американски астроном, професор и уфолог, известен с участието си в проекта „Синя книга“.
Виж Звездна еволюция и Джоузеф Алън Хайнек
Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел
22 000 звезди. В звездната астрономия, диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел (съкращавана като Х-Р диаграма) показва математическата връзка между абсолютната величина, светимостта, спектралния клас и повърхностната температура на една звезда.
Виж Звездна еволюция и Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел
Еволюция на звездите
#виж Звездна еволюция.
Виж Звездна еволюция и Еволюция на звездите
Ейнар Херцшпрунг
Ейнар Херцшпрунг (Ejnar Hertzsprung) е датски химик и астроном.