Отваряне в Google MapsСъдържание
93 отношения: Краснокаменск, Краеве в Руската федерация, Калар, Каларски хребет, Кличкински хребет, Кодар, Патомска планинска земя, Ольокма, Ольокмински Становик, Ольокмо-Чарско плато, Онон, Аргун (река в Азия), Аргунски хребет, Агинска степ, Агински бурятски автономен окръг, Административно деление на Русия, Амур, Амурска област, Ангара, Нюкжа, Население на Русия, Нерча, Нерчинск, Нерчински хребет, Руснаци в Русия, Раждаемост в Русия, Станова планинска земя, Сибирски федерален окръг, Списък на субектите на Руската федерация по население, Списък на субектите на Руската федерация по площ, Селско стопанство на Русия, Селенга, Тура (пояснение), Тунгир, Тунгирски хребет, Торейска котловина, Урюмкански хребет, Удокан, Улдза, ФК Чита, Федерални окръзи в Русия, Хилок, Хилок (град), Хентий (планина), Цаган-Хуртей, Цаган-Дабан, Чарски пясъци, Чара, Чита, Читинска област, ... Разширете индекс (43 Повече ▼) »
Краснокаменск
Краснокаменск е град в Забайкалски край, Русия и административен център на Краснокаменски район.
Виж Забайкалски край и Краснокаменск
Краеве в Руската федерация
Краеве в състава на Руската федерация Край е название за 9 от 85-те субекта на Руската федерация.
Виж Забайкалски край и Краеве в Руската федерация
Калар
Карта на водосборния басейн на река Витим Кала̀р е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, десен приток на Витим.
Каларски хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Каларският хребет (Каларский хребет) е планински хребет в Северното Забайкалието, част от Становата планинска земя, в северната част на Забайкалски край и крайната северозападна част на Амурска област на Русия.
Виж Забайкалски край и Каларски хребет
Кличкински хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Клѝчкинският хребет (Кличкинский хребет) е нископланински хребет в Южен Сибир, в югоизточната част на Забайкалски край на Русия.
Виж Забайкалски край и Кличкински хребет
Кодар
Физикогеографска карта на Забайкалски край Хребета Кода̀р (Кодар) е високопланински хребет в Северното Забайкалието, част от Становата планинска земя, в северната част на Забайкалски край и крайната източна част на Иркутска област на Русия.
Патомска планинска земя
Па̀томската планинска земя (Патомское нагорье) е планинска земя в Източен Сибир, разположено в източната част на Иркутска област, крайните северни части на Забайкалски край и крайната югозападна част на Якутия в Русия.
Виж Забайкалски край и Патомска планинска земя
Ольокма
Карта на водосборния басейн на река Лена Карта на водосборния басейн на река Ольокма Ольокма (Олёкма; Өлүөхүмэ) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, Амурска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
Виж Забайкалски край и Ольокма
Ольокмински Становик
Физикогеографска карта на Забайкалски край Ольо̀кминският Становѝк (Олëкминский Становик) е планинска земя в Източното Забайкалие, в източната част на Забайкалски край и крайната западна част на Амурска област на Русия.
Виж Забайкалски край и Ольокмински Становик
Ольокмо-Чарско плато
Ольокмо-Чарското плато(Олëкмо-Чарское плоскогорье) е платовидна земя, в Източен Сибир, в крайната югозападна част на Якутия, крайната западна част на Иркутска област и крайната северна част на Забайкалски край в Русия.
Виж Забайкалски край и Ольокмо-Чарско плато
Онон
Водосборен басейн на река Шилка Оно̀н (на монголски Онон гол) е река в Монголия, провинции Хентий и Дорнод и Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, дясна съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
Аргун (река в Азия)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Водосборен басейн на Аргун. Аргу̀н (в горното течение Хайлар, Аргунь; 额尔古纳河) е река в Китай, автономен район Вътрешна Монголия и Азиатската част на Русия, Забайкалски край, дясна съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
Виж Забайкалски край и Аргун (река в Азия)
Аргунски хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Аргу̀нският хребет (Аргунский хребет) е нископланински хребет в Южен Сибир, в югоизточната част на Забайкалски край на Русия.
Виж Забайкалски край и Аргунски хребет
Агинска степ
Изглед от Агинската степ. Агѝнската степ (Агинская степь) е степ в югозападната част на Забайкалски край, заемаща югоизточните полегати скланове на Могойтуйския хребет и долините на река Ага (ляв приток на Онон) и нейните притоци.
Виж Забайкалски край и Агинска степ
Агински бурятски автономен окръг
Агински бурятски автономен окръг е бивш субект на Руската федерация в южното Задбайкалие.
Виж Забайкалски край и Агински бурятски автономен окръг
Административно деление на Русия
4 автономни окръга Съгласно чл.
Виж Забайкалски край и Административно деление на Русия
Амур
Амур (Амур; на трад. китайски: 黑龍江, Хъйлундзян) е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, Еврейска автономна област и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян.
Амурска област
Амурска област е субект в състава на Руската федерация и е част е от Далекоизточния федерален окръг и Далекоизточния икономически район.
Виж Забайкалски край и Амурска област
Ангара
Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн само на река Ангара без този на езерото Байкал Ангара̀ (на бурятски: Ангар мүрэн) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Иркутска област и Красноярски край десен приток на река Енисей.
Нюкжа
Карта на водосборния басейн на река Ольокма Ню̀кжа е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край и Амурска област, десен приток на Ольокма (от басейна на Лена).
Население на Русия
Динамика на населението (след 1950 година) Към 1 януари 2014 година населението на Руската федерация е 143 666 931 души.
Виж Забайкалски край и Население на Русия
Нерча
Карта на водосборния басейн на река Шилка Нерча̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, ляв приток на река Шилка от басейна на Амур.
Нерчинск
Не́рчинск (Нерчинск; Нэршүү) е град в Забайкалски край, Русия.
Виж Забайкалски край и Нерчинск
Нерчински хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Нѐрчинският хребет (Нерчинский хребет) е нископланински хребет в Южен Сибир, в югоизточната част на Забайкалски край на Русия.
Виж Забайкалски край и Нерчински хребет
Руснаци в Русия
под 20% 95—100 % Руснаците са основна етническа група в Русия.
Виж Забайкалски край и Руснаци в Русия
Раждаемост в Русия
Според данни на Федералната статистическа служба броят на живородените в Русия през 2015 година е 1 944 136, и има 13.27 ‰ коефициент на раждаемост.
Виж Забайкалски край и Раждаемост в Русия
Станова планинска земя
Становата планинска земя (Становое нагорье) е обширна планинска система в Източен Сибир, разположена в северните части на Бурятия и Забайкалски край и източната част на Иркутска област в Русия.
Виж Забайкалски край и Станова планинска земя
Сибирски федерален окръг
преброяването на населението през 2010 г., по градски и селски поселения. Сибирският федерален окръг е административно формирование в сибирската част на Русия.
Виж Забайкалски край и Сибирски федерален окръг
Списък на субектите на Руската федерация по население
Списък на субектите на Руската федерация, сортирани по численост на населението според преброяването от 2002 г.(отчетени са промените в Административно-териториалното деление на Русия до 1 януари 2008 г.).
Виж Забайкалски край и Списък на субектите на Руската федерация по население
Списък на субектите на Руската федерация по площ
Това е списък на субектите на Руската федерация, сортирани по площ.
Виж Забайкалски край и Списък на субектите на Руската федерация по площ
Селско стопанство на Русия
Селското стопанство е отрасъл на икономиката на Русия.
Виж Забайкалски край и Селско стопанство на Русия
Селенга
Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн на река Селенга. Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал.
Виж Забайкалски край и Селенга
Тура (пояснение)
Тура може да се отнася за.
Виж Забайкалски край и Тура (пояснение)
Тунгир
Карта на водосборния басейн на река Ольокма Тунгир е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, десен приток на Ольокма (от басейна на Лена).
Тунгирски хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Тунгѝрският хребет (Тунгирский хребет) е планински хребет в Източното Забайкалие, част от планинската земя Ольокмински Становик, в източната част на Забайкалски край на Русия.
Виж Забайкалски край и Тунгирски хребет
Торейска котловина
Торейската котловина (Торейская впадина) е котловина в Централна Азия, част от територията на Русия и Монголия.
Виж Забайкалски край и Торейска котловина
Урюмкански хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Урюмка̀нският хребет (Урюмканский хребет) е среднопланински хребет в Забайкалието, в източната част на Забайкалски край на Русия.
Виж Забайкалски край и Урюмкански хребет
Удокан
Физикогеографска карта на Забайкалски край Хребетът Удокан (Удокан) е планински хребет в Северното Забайкалието, част от Становата планинска земя, в северната част на Забайкалски край и крайната югозападна част на Якутия в Русия.
Улдза
Улдза (Улз гол) (Улз гол) е река в Североизточна Монголия.
ФК Чита
ФК „Чита“ е футболен клуб от едноименния гр.
Виж Забайкалски край и ФК Чита
Федерални окръзи в Русия
Федералните окръзи в Русия са създадени в съответствие с Указ № 849 „За пълномощните представители на президента на Руската федерация във федералните окръзи“ на президента Владимир Путин от 13 май 2000 г.
Виж Забайкалски край и Федерални окръзи в Русия
Хилок
Хило̀к (на бурятски: Хëлго мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край (625 km) и Република Бурятия (215 km), десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 840 km, която ѝ отрежда 61-во място по дължина сред реките на Русия.
Хилок (град)
Хило́к (Хилок) е град (от 1951 г.) в Забайкалски край, Русия, административен център на Хилокски район.
Виж Забайкалски край и Хилок (град)
Хентий (планина)
Хентий (Хэнтий нуруу; Хэнтэй) е планинска земя в североизточната част на Монголия, аймаците Тьов и Хентий и в крайната югозападна част на Забайкалски край на Русия.
Виж Забайкалски край и Хентий (планина)
Цаган-Хуртей
Физикогеографска карта на Забайкалски край Цага̀н-Хуртѐй или Цаган-Хунтей (Цага̀н-Хуртэ̀й, Цаган-Хунтей; на бурятски: Сагаан Хүртэй дабаан) е планински хребет в Забайкалието, разположен в южната част на Република Бурятия и в западната част на Забайкалски край, Русия.
Виж Забайкалски край и Цаган-Хуртей
Цаган-Дабан
Цага̀н-Даба̀н или Кижингински хребет (Цаган-Дабан, Кижинги́нский хребе́т; на бурятски: Сагаан дабаан — «бял проход, хребет») е планински хребет в Забайкалието, разположен в южната част на Република Бурятия и частично в западната част на Забайкалски край, Русия.
Виж Забайкалски край и Цаган-Дабан
Чарски пясъци
Изглед към хребета Кодар Сателитна снимка на пясъците Чарските пясъци (Чарские пески) представляват пустинен пясъчен масив в Забайкалски край, Русия.
Виж Забайкалски край и Чарски пясъци
Чара
Карта на водосборния басейн на река Ольокма Ча̀ра (Чаара) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, Иркутска област и Република Якутия (Саха), ляв приток на Ольокма (от басейна на Лена).
Чита
Чита́ е град в Русия, административен център на Забайкалския край.
Читинска област
Читинска област е бивш субект на Руската федерация.
Виж Забайкалски край и Читинска област
Читинская област
#виж Забайкалски край.
Виж Забайкалски край и Читинская област
Чикой
Карта на водосборния басейн на река Селенга. Чико̀й (на бурятски: Сухэ мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край и Република Бурятия и Монголия, аймак Селенге, десен приток на Селенга.
Черски хребет (Забайкалие)
Физикогеографска карта на Забайкалски край Черският хребет (Черского хребет) е нископланински хребет в Забайкалието, в централната част на Забайкалски край на Русия.
Виж Забайкалски край и Черски хребет (Забайкалие)
Шилка
Шилка може да се отнася за.
Шилка (река)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Карта на водосборния басейн на река Шилка Шѝлка е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
Виж Забайкалски край и Шилка (река)
Шилкински хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Шѝлкинският хребет (Шилкинский хребет) е нископланински хребет в Забайкалието, в централната част на Забайкалски край на Русия.
Виж Забайкалски край и Шилкински хребет
Яблонов хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Я̀блоновият хребет (Яблоновый хребет; на бурятски: Яаблан дабаан, от глагола ябаха – „вървя“, в значение „проходим превал“) е нископланински хребет в Забайкалието, в западната част на Забайкалски край и малък участък в югоизточната част на Бурятия в Русия.
Виж Забайкалски край и Яблонов хребет
Якутия
Карта на Якутия Якутия (официално название: Саха Өрөспүүбүлүкэтэ; Респу́блика Саха́ (Якутия)) е субект на Руската Федерация.
Ян Черски
Ян Черски (Jan Czerski; Иван Дементьевич Черский / Ян Доминикович Черский; Ян Дамінікавіч Чэрскі) е полскиJohn J. Stephan, The Russian Far East: A History, Stanford University Press, 1994, ISBN 0-8047-2701-5, геолог и палеонтолог на руска служба, изследовател на Сибир, участник в Януарското въстание.
Виж Забайкалски край и Ян Черски
Муйско-Куандинска котловина
Муйско-Куандинската котловина (Муйско-Куандинская котловина) е междупланинска котловина в северната част на Забайкалието разположена в крайната североизточна част на Бурятия и крайната северозападна част на Забайкалски край в Русия.
Виж Забайкалски край и Муйско-Куандинска котловина
Малхански хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Малха̀нският хребет (Даурский хребет) е нископланински хребет в южната част на Забайкалието, в западната част на Забайкалски край и югоизточната част на Бурятия в Русия.
Виж Забайкалски край и Малхански хребет
Иркутска област
Иркутска област е субект на Руската Федерация в Сибирския федерален окръг.
Виж Забайкалски край и Иркутска област
Ингода
Карта на водосборния басейн на река Шилка Ингода̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
Зун-Торей
Зун-Торѐй е солено безотточно езеро в Русия, южната част на Забайкалски край.
Виж Забайкалски край и Зун-Торей
Загански хребет
Зага̀нският хребет (Заганский хребет) е планински хребет в Забайкалието, разположен в южната част на Република Бурятия и частично в западната част на Забайкалски край, Русия.
Виж Забайкалски край и Загански хребет
Задбайкалие
Изглед към Чита, най-големия град в Задбайкалието Задбайка̀лието или Забайкалие (Забайкалье) е планинска, географска област в Южен Сибир, Русия.
Виж Забайкалски край и Задбайкалие
Знамена на субектите на Руската федерация
Крим) с техните знамена. Това е списък на знамената на федералните субекти на Русия.
Виж Забайкалски край и Знамена на субектите на Руската федерация
Българи в Русия
0,15% Българите в Русия са етническа група, която представлява малцинство в страната.
Виж Забайкалски край и Българи в Русия
Буряти
Бурятите (буряад), са народ от монголски произход, говорeщ на бурятски език.
Бурятия
Република Бурятия (Буряад Улас, Республика Бурятия) е един от субектите в състава на Руската федерация.
Виж Забайкалски край и Бурятия
Барун-Торей
Бару̀н-Торѐй (Баруун-Тарь-нуур) е солено безотточно езеро в Русия, южната част на Забайкалски край (над 90%) и Монголия, северната част на аймак Дорнод (около 10%).
Виж Забайкалски край и Барун-Торей
Байкал
Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.
Боршчовочен хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Боршчо̀вочният хребет (Борщовочный хребет) е нископланински хребет в Забайкалието, в източната част на Забайкалски край на Русия.
Виж Забайкалски край и Боршчовочен хребет
Борзя
Бо́рзя (Борзя) е град в Забайкалски край, Русия.
Витим
Карта на водосборния басейн на река Лена Устието на Витим Карта на водосборния басейн на река Витим Витѝм (на евенкски: Видым) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Бурятия, Забайкалски край Иркутска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
Витимско плато
Физикогеографска карта на Забайкалски край Витимското плато (Витимское плоскогорье) е обширно плоскогорие в Забайкалието, в горното течение на река Витим (десен приток на Лена), в източната част на Република Бурятия и западната част на Забайкалски край на Русия.
Виж Забайкалски край и Витимско плато
Газимур
Водосборен басейн на Аргун. Газиму̀р е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край, ляв приток на река Аргун, дясна съставяща на Амур.
Виж Забайкалски край и Газимур
Газимурски хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Газиму̀рският хребет (Газимурский хребет) е нископланински хребет в Забайкалието, в източната част на Забайкалски край на Русия.
Виж Забайкалски край и Газимурски хребет
Горночарска котловина
Горночарската котловина (Верхнечарская котловина) е котловина разположена в северна част на Забайкалски край, Русия.
Виж Забайкалски край и Горночарска котловина
Гомбожаб Цибиков
Гомбожаб Цебекович Цибиков (Гомбожаб Цэбекович Цыбиков) (20 април 1873 г. – 20 септември 1930 г.) е руски изследовател на Тибет, бурят по националност.
Виж Забайкалски край и Гомбожаб Цибиков
Герхард Майдел
Герхард Густав Лудвиг фон Майдел (Gerhard Gustav Ludvig von Maydell; Гергард Людвигович Майдель) е руски изследовател и държавен служител и естонски учител.
Виж Забайкалски край и Герхард Майдел
Даурски хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Дау̀рският хребет (Даурский хребет) е нископланински хребет в Забайкалието, в централната част на Забайкалския край на Русия.
Виж Забайкалски край и Даурски хребет
Далекоизточна република
Далекоизточната република (Дальневосточная республика, ДВР) е формално независима държава, разположена на изток от езерото Байкал в Сибир и Руския Далечен изток.
Виж Забайкалски край и Далекоизточна република
Ерман (хребет)
Ѐрман (Эрмана хребет) е среднопланински хребет вюгозападна част на Забайкалски край на Русия и североизточната част на Монголия, аймака Дорнод.
Виж Забайкалски край и Ерман (хребет)
Евенки
Еве́нките (наричани до 1931 г. тунгуси) са коренно население на Източен Сибир, Русия.
Езера в Русия
На територията на Русия има над 2 млн.
Виж Забайкалски край и Езера в Русия
Енисей
Карта на водосборния басейн на река Енисей Голям (вляво) и Малък Енисей при град Кизил Енисѐй (Енисей, на евенкски Ионесси „голяма вода“, на хакаски Ким, на тувински Улуг-Хем „велика река“, на кетски Хук, на селкупски Пуул Таяс-колд, на ненецки Енся’ ям’, на ескимоски Eнненайваам) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Република Тува, Красноярски край и Република Хакасия.
Лена
Ле́на (Лена; Өлүөнэ; Зγлхэ) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Иркутска област и Република Якутия (Саха), най-пълноводната река в Източен Сибир.
Йосиф Кобзон
Награждаване на Кобзон с орден „За заслуги към отечеството“ II степен, 2002 г. Награждаване на Кобзон с орден „За заслуги към отечеството“ I степен, 2012 г. Йосиф Давидович Кобзон (Иосиф Давыдович Кобзон) е съветски и руски поп певец от еврейски произход, често наричан Гласът на СССР и Съветският Франк Синатра, също общественик, политик и педагог.
Виж Забайкалски край и Йосиф Кобзон
1 март
1 март е 60-ият ден в годината според григорианския календар (61-ви през високосна година).
110-и източен меридиан
110-ият източен меридиан или 110° източна дължина e меридиан, който се разпростира от Северния полюс на север, през Северния ледовит океан, Азия, Тихия океан, Индийския океан и Антарктида, до Южния полюс на юг.
Виж Забайкалски край и 110-и източен меридиан
120-и източен меридиан
120-ият източен меридиан или 120° източна дължина e меридиан, който се разпростира от Северния полюс на север, през Северния ледовит океан, Азия, Тихия океан, Австралия, Индийския океан и Антарктида, до Южния полюс на юг.
Виж Забайкалски край и 120-и източен меридиан
50-и северен паралел
50-ият северен паралел или 50° северна ширина e паралел, който се намира на 50° северно от екваториалната равнина.
Виж Забайкалски край и 50-и северен паралел