По-бързо от браузъра!
93 отношения: Краснокаменск, Краеве в Руската федерация, Калар, Каларски хребет, Кличкински хребет, Кодар, Патомска планинска земя, Ольокма, Ольокмински Становик, Ольокмо-Чарско плато, Онон, Аргун (река в Азия), Аргунски хребет, Агинска степ, Агински бурятски автономен окръг, Административно деление на Русия, Амур, Амурска област, Ангара, Нюкжа, Население на Русия, Нерча, Нерчинск, Нерчински хребет, Руснаци в Русия, Раждаемост в Русия, Станова планинска земя, Сибирски федерален окръг, Списък на субектите на Руската федерация по население, Списък на субектите на Руската федерация по площ, Селско стопанство на Русия, Селенга, Тура (пояснение), Тунгир, Тунгирски хребет, Торейска котловина, Урюмкански хребет, Удокан, Улдза, ФК Чита, Федерални окръзи в Русия, Хилок, Хилок (град), Хентий (планина), Цаган-Хуртей, Цаган-Дабан, Чарски пясъци, Чара, Чита, Читинска област, ..., Читинская област, Чикой, Черски хребет (Забайкалие), Шилка, Шилка (река), Шилкински хребет, Яблонов хребет, Якутия, Ян Черски, Муйско-Куандинска котловина, Малхански хребет, Иркутска област, Ингода, Зун-Торей, Загански хребет, Задбайкалие, Знамена на субектите на Руската федерация, Българи в Русия, Буряти, Бурятия, Барун-Торей, Байкал, Боршчовочен хребет, Борзя, Витим, Витимско плато, Газимур, Газимурски хребет, Горночарска котловина, Гомбожаб Цибиков, Герхард Майдел, Даурски хребет, Далекоизточна република, Ерман (хребет), Евенки, Езера в Русия, Енисей, Лена, Йосиф Кобзон, 1 март, 110-и източен меридиан, 120-и източен меридиан, 50-и северен паралел. Разширете индекс (43 Повече ▼) »
Краснокаменск
Краснокаменск е град в Забайкалски край, Русия и административен център на Краснокаменски район.
New!!: Забайкалски край и Краснокаменск · Виж повече »
Краеве в Руската федерация
Краеве в състава на Руската федерация Край е название за 9 от 85-те субекта на Руската федерация.
New!!: Забайкалски край и Краеве в Руската федерация · Виж повече »
Калар
Карта на водосборния басейн на река Витим Кала̀р е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, десен приток на Витим.
New!!: Забайкалски край и Калар · Виж повече »
Каларски хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Каларският хребет (Каларский хребет) е планински хребет в Северното Забайкалието, част от Становата планинска земя, в северната част на Забайкалски край и крайната северозападна част на Амурска област на Русия.
New!!: Забайкалски край и Каларски хребет · Виж повече »
Кличкински хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Клѝчкинският хребет (Кличкинский хребет) е нископланински хребет в Южен Сибир, в югоизточната част на Забайкалски край на Русия.
New!!: Забайкалски край и Кличкински хребет · Виж повече »
Кодар
Физикогеографска карта на Забайкалски край Хребета Кода̀р (Кодар) е високопланински хребет в Северното Забайкалието, част от Становата планинска земя, в северната част на Забайкалски край и крайната източна част на Иркутска област на Русия.
New!!: Забайкалски край и Кодар · Виж повече »
Патомска планинска земя
Па̀томската планинска земя (Патомское нагорье) е планинска земя в Източен Сибир, разположено в източната част на Иркутска област, крайните северни части на Забайкалски край и крайната югозападна част на Якутия в Русия.
New!!: Забайкалски край и Патомска планинска земя · Виж повече »
Ольокма
Карта на водосборния басейн на река Лена Карта на водосборния басейн на река Ольокма Ольокма (Олёкма; Өлүөхүмэ) е голяма река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, Амурска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
New!!: Забайкалски край и Ольокма · Виж повече »
Ольокмински Становик
Физикогеографска карта на Забайкалски край Ольо̀кминският Становѝк (Олëкминский Становик) е планинска земя в Източното Забайкалие, в източната част на Забайкалски край и крайната западна част на Амурска област на Русия.
New!!: Забайкалски край и Ольокмински Становик · Виж повече »
Ольокмо-Чарско плато
Ольокмо-Чарското плато(Олëкмо-Чарское плоскогорье) е платовидна земя, в Източен Сибир, в крайната югозападна част на Якутия, крайната западна част на Иркутска област и крайната северна част на Забайкалски край в Русия.
New!!: Забайкалски край и Ольокмо-Чарско плато · Виж повече »
Онон
Водосборен басейн на река Шилка Оно̀н (на монголски Онон гол) е река в Монголия, провинции Хентий и Дорнод и Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, дясна съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
New!!: Забайкалски край и Онон · Виж повече »
Аргун (река в Азия)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Водосборен басейн на Аргун. Аргу̀н (в горното течение Хайлар, Аргунь; 额尔古纳河) е река в Китай, автономен район Вътрешна Монголия и Азиатската част на Русия, Забайкалски край, дясна съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
New!!: Забайкалски край и Аргун (река в Азия) · Виж повече »
Аргунски хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Аргу̀нският хребет (Аргунский хребет) е нископланински хребет в Южен Сибир, в югоизточната част на Забайкалски край на Русия.
New!!: Забайкалски край и Аргунски хребет · Виж повече »
Агинска степ
Изглед от Агинската степ. Агѝнската степ (Агинская степь) е степ в югозападната част на Забайкалски край, заемаща югоизточните полегати скланове на Могойтуйския хребет и долините на река Ага (ляв приток на Онон) и нейните притоци.
New!!: Забайкалски край и Агинска степ · Виж повече »
Агински бурятски автономен окръг
Агински бурятски автономен окръг е бивш субект на Руската федерация в южното Задбайкалие.
New!!: Забайкалски край и Агински бурятски автономен окръг · Виж повече »
Административно деление на Русия
4 автономни окръга Съгласно чл.
New!!: Забайкалски край и Административно деление на Русия · Виж повече »
Амур
Амур (Амур; на трад. китайски: 黑龍江, Хъйлундзян) е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, Еврейска автономна област и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян.
New!!: Забайкалски край и Амур · Виж повече »
Амурска област
Амурска област е субект в състава на Руската федерация и е част е от Далекоизточния федерален окръг и Далекоизточния икономически район.
New!!: Забайкалски край и Амурска област · Виж повече »
Ангара
Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн само на река Ангара без този на езерото Байкал Ангара̀ (на бурятски: Ангар мүрэн) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Иркутска област и Красноярски край десен приток на река Енисей.
New!!: Забайкалски край и Ангара · Виж повече »
Нюкжа
Карта на водосборния басейн на река Ольокма Ню̀кжа е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край и Амурска област, десен приток на Ольокма (от басейна на Лена).
New!!: Забайкалски край и Нюкжа · Виж повече »
Население на Русия
Динамика на населението (след 1950 година) Към 1 януари 2014 година населението на Руската федерация е 143 666 931 души.
New!!: Забайкалски край и Население на Русия · Виж повече »
Нерча
Карта на водосборния басейн на река Шилка Нерча̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, ляв приток на река Шилка от басейна на Амур.
New!!: Забайкалски край и Нерча · Виж повече »
Нерчинск
Не́рчинск (Нерчинск; Нэршүү) е град в Забайкалски край, Русия.
New!!: Забайкалски край и Нерчинск · Виж повече »
Нерчински хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Нѐрчинският хребет (Нерчинский хребет) е нископланински хребет в Южен Сибир, в югоизточната част на Забайкалски край на Русия.
New!!: Забайкалски край и Нерчински хребет · Виж повече »
Руснаци в Русия
под 20% 95—100 % Руснаците са основна етническа група в Русия.
New!!: Забайкалски край и Руснаци в Русия · Виж повече »
Раждаемост в Русия
Според данни на Федералната статистическа служба броят на живородените в Русия през 2015 година е 1 944 136, и има 13.27 ‰ коефициент на раждаемост.
New!!: Забайкалски край и Раждаемост в Русия · Виж повече »
Станова планинска земя
Становата планинска земя (Становое нагорье) е обширна планинска система в Източен Сибир, разположена в северните части на Бурятия и Забайкалски край и източната част на Иркутска област в Русия.
New!!: Забайкалски край и Станова планинска земя · Виж повече »
Сибирски федерален окръг
преброяването на населението през 2010 г., по градски и селски поселения. Сибирският федерален окръг е административно формирование в сибирската част на Русия.
New!!: Забайкалски край и Сибирски федерален окръг · Виж повече »
Списък на субектите на Руската федерация по население
Списък на субектите на Руската федерация, сортирани по численост на населението според преброяването от 2002 г.(отчетени са промените в Административно-териториалното деление на Русия до 1 януари 2008 г.).
New!!: Забайкалски край и Списък на субектите на Руската федерация по население · Виж повече »
Списък на субектите на Руската федерация по площ
Това е списък на субектите на Руската федерация, сортирани по площ.
New!!: Забайкалски край и Списък на субектите на Руската федерация по площ · Виж повече »
Селско стопанство на Русия
Селското стопанство е отрасъл на икономиката на Русия.
New!!: Забайкалски край и Селско стопанство на Русия · Виж повече »
Селенга
Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн на река Селенга. Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал.
New!!: Забайкалски край и Селенга · Виж повече »
Тура (пояснение)
Тура може да се отнася за.
New!!: Забайкалски край и Тура (пояснение) · Виж повече »
Тунгир
Карта на водосборния басейн на река Ольокма Тунгир е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, десен приток на Ольокма (от басейна на Лена).
New!!: Забайкалски край и Тунгир · Виж повече »
Тунгирски хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Тунгѝрският хребет (Тунгирский хребет) е планински хребет в Източното Забайкалие, част от планинската земя Ольокмински Становик, в източната част на Забайкалски край на Русия.
New!!: Забайкалски край и Тунгирски хребет · Виж повече »
Торейска котловина
Торейската котловина (Торейская впадина) е котловина в Централна Азия, част от територията на Русия и Монголия.
New!!: Забайкалски край и Торейска котловина · Виж повече »
Урюмкански хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Урюмка̀нският хребет (Урюмканский хребет) е среднопланински хребет в Забайкалието, в източната част на Забайкалски край на Русия.
New!!: Забайкалски край и Урюмкански хребет · Виж повече »
Удокан
Физикогеографска карта на Забайкалски край Хребетът Удокан (Удокан) е планински хребет в Северното Забайкалието, част от Становата планинска земя, в северната част на Забайкалски край и крайната югозападна част на Якутия в Русия.
New!!: Забайкалски край и Удокан · Виж повече »
Улдза
Улдза (Улз гол) (Улз гол) е река в Североизточна Монголия.
New!!: Забайкалски край и Улдза · Виж повече »
ФК Чита
ФК „Чита“ е футболен клуб от едноименния гр.
New!!: Забайкалски край и ФК Чита · Виж повече »
Федерални окръзи в Русия
Федералните окръзи в Русия са създадени в съответствие с Указ № 849 „За пълномощните представители на президента на Руската федерация във федералните окръзи“ на президента Владимир Путин от 13 май 2000 г.
New!!: Забайкалски край и Федерални окръзи в Русия · Виж повече »
Хилок
Хило̀к (на бурятски: Хëлго мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край (625 km) и Република Бурятия (215 km), десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 840 km, която ѝ отрежда 61-во място по дължина сред реките на Русия. Река Хилок води началото си от езерото Арахлей (58,5 km2), разположено на 961 m н.в., на 30 km северозападно от град Чита, Забайкалски край. След като премине през Шакшинското езеро (53,6 km2) се насочва на юг, като тече в широка междупланинска долина. След станция Сохондо реката завива на югозапад и на протежение от над 400 km тече между Яблоновия хребет на юг и хребета Цаган Хуртей на север. При село Сарантуй Хилок навлиза в дългата над 100 km Хилокска котловина, като тук долината ѝ се разширява от 2 – 3 до 10 – 15 km и, в която тя силно меандрира и се разделя на ръкави. След град Хилок излиза от котловината и долината ѝ отново се стеснява. След устието на най-големия си приток Унга (ляв) Хилок навлиза в Бичурската котловина (дължина около 150 km и ширина до 20 km), разположена между Малханския хребет на юг и Заганския хребет на север. Тук течението ѝ отново се успокаява, появяват се характерните меандри, старици, ръкави и дълги пясъчни острови. В края на котловината (при село Нижний Мангиртуй, Република Бурятия) Хилок рязко завива на север, излиза от планините и навлиза в хълмистото Селенгинско средногорие. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 242 km, на 519 m н.в., в Република Бурятия. Карта на водосборния басейн на река Селенга. Водосборният басейн на Хилок има площ от 38,5 хил. km2, което представлява 8,61% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Забайкалски край и Република Бурятия. Във водосборния ѝ басейн има 1752 езера, сред които са големите Арахлей, Шакшинско, Ирген и Голям Ундугун. Границите на водосборния басейн на реката са следните.
New!!: Забайкалски край и Хилок · Виж повече »
Хилок (град)
Хило́к (Хилок) е град (от 1951 г.) в Забайкалски край, Русия, административен център на Хилокски район.
New!!: Забайкалски край и Хилок (град) · Виж повече »
Хентий (планина)
Хентий (Хэнтий нуруу; Хэнтэй) е планинска земя в североизточната част на Монголия, аймаците Тьов и Хентий и в крайната югозападна част на Забайкалски край на Русия.
New!!: Забайкалски край и Хентий (планина) · Виж повече »
Цаган-Хуртей
Физикогеографска карта на Забайкалски край Цага̀н-Хуртѐй или Цаган-Хунтей (Цага̀н-Хуртэ̀й, Цаган-Хунтей; на бурятски: Сагаан Хүртэй дабаан) е планински хребет в Забайкалието, разположен в южната част на Република Бурятия и в западната част на Забайкалски край, Русия.
New!!: Забайкалски край и Цаган-Хуртей · Виж повече »
Цаган-Дабан
Цага̀н-Даба̀н или Кижингински хребет (Цаган-Дабан, Кижинги́нский хребе́т; на бурятски: Сагаан дабаан — «бял проход, хребет») е планински хребет в Забайкалието, разположен в южната част на Република Бурятия и частично в западната част на Забайкалски край, Русия.
New!!: Забайкалски край и Цаган-Дабан · Виж повече »
Чарски пясъци
Изглед към хребета Кодар Сателитна снимка на пясъците Чарските пясъци (Чарские пески) представляват пустинен пясъчен масив в Забайкалски край, Русия.
New!!: Забайкалски край и Чарски пясъци · Виж повече »
Чара
Карта на водосборния басейн на река Ольокма Ча̀ра (Чаара) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Забайкалски край, Иркутска област и Република Якутия (Саха), ляв приток на Ольокма (от басейна на Лена).
New!!: Забайкалски край и Чара · Виж повече »
Чита
Чита́ е град в Русия, административен център на Забайкалския край.
New!!: Забайкалски край и Чита · Виж повече »
Читинска област
Читинска област е бивш субект на Руската федерация.
New!!: Забайкалски край и Читинска област · Виж повече »
Читинская област
#виж Забайкалски край.
New!!: Забайкалски край и Читинская област · Виж повече »
Чикой
Карта на водосборния басейн на река Селенга. Чико̀й (на бурятски: Сухэ мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край и Република Бурятия и Монголия, аймак Селенге, десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 769 km, която ѝ отрежда 76-о място по дължина сред реките на Русия. Река Чикой води началото си от източния склон на Чикоконския хребет, на 1810 m н.в., в югозападната част на Забайкалски край. В горното си течение реката тече покрай източния склон на хребета, след което го заобикаля от север и навлиза в източната част на Чикойската котловина. В този участък долината ѝ е тясна, със стръмни склонове, а течението бурно с множество прагове и бързеи. През Чикойската котловина, разположена южно от Малханския хребет река Чикой тече на протежение от 130 km в посока запад-югозапад, като тук долината ѝ е значително по-широка от 1 – 2 до 8 km, а течението по-спокойно. След това реката отново навлиза в тесен участък, разположен между Асинския и Мензинския хребети на югоизток и Малханския хребет на северозапад. След устието на река Катанца, на протежение от около 140 km Чикой служи за граница между Русия и Монголия, като тук заобикаля от югозапад Малханския хребет в дълбока и тясна долина. При село Чикой, Република Бурятия реката излиза от планините и навлиза в ниското Селенгинско средногорие. В този последен участък от течението ѝ долината ѝ става широка, с полегати склонове, появява се широка заливна тераса, в която Чикой се разделя на множество ръкави и образува дълги и непостоянни острови. Течението ѝ е бавно и спокойно. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 285 km, на 535 m н.в., при село Новоселенгинск, Република Бурятия. Водосборният басейн на Чикой има площ от 46,2 хил. km2, което представлява 10,34% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Република Бурятия и Забайкалски край в Русия и аймаците Тьов, Селенге и Хентий в Монголия. Границите на водосборния басейн на реката са следните.
New!!: Забайкалски край и Чикой · Виж повече »
Черски хребет (Забайкалие)
Физикогеографска карта на Забайкалски край Черският хребет (Черского хребет) е нископланински хребет в Забайкалието, в централната част на Забайкалски край на Русия.
New!!: Забайкалски край и Черски хребет (Забайкалие) · Виж повече »
Шилка
Шилка може да се отнася за.
New!!: Забайкалски край и Шилка · Виж повече »
Шилка (река)
Карта на водосборния басейн нарека Амур Карта на водосборния басейн на река Шилка Шѝлка е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.
New!!: Забайкалски край и Шилка (река) · Виж повече »
Шилкински хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Шѝлкинският хребет (Шилкинский хребет) е нископланински хребет в Забайкалието, в централната част на Забайкалски край на Русия.
New!!: Забайкалски край и Шилкински хребет · Виж повече »
Яблонов хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Я̀блоновият хребет (Яблоновый хребет; на бурятски: Яаблан дабаан, от глагола ябаха – „вървя“, в значение „проходим превал“) е нископланински хребет в Забайкалието, в западната част на Забайкалски край и малък участък в югоизточната част на Бурятия в Русия.
New!!: Забайкалски край и Яблонов хребет · Виж повече »
Якутия
Карта на Якутия Якутия (официално название: Саха Өрөспүүбүлүкэтэ; Респу́блика Саха́ (Якутия)) е субект на Руската Федерация.
New!!: Забайкалски край и Якутия · Виж повече »
Ян Черски
Ян Черски (Jan Czerski; Иван Дементьевич Черский / Ян Доминикович Черский; Ян Дамінікавіч Чэрскі) е полскиJohn J. Stephan, The Russian Far East: A History, Stanford University Press, 1994, ISBN 0-8047-2701-5, геолог и палеонтолог на руска служба, изследовател на Сибир, участник в Януарското въстание.
New!!: Забайкалски край и Ян Черски · Виж повече »
Муйско-Куандинска котловина
Муйско-Куандинската котловина (Муйско-Куандинская котловина) е междупланинска котловина в северната част на Забайкалието разположена в крайната североизточна част на Бурятия и крайната северозападна част на Забайкалски край в Русия.
New!!: Забайкалски край и Муйско-Куандинска котловина · Виж повече »
Малхански хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Малха̀нският хребет (Даурский хребет) е нископланински хребет в южната част на Забайкалието, в западната част на Забайкалски край и югоизточната част на Бурятия в Русия.
New!!: Забайкалски край и Малхански хребет · Виж повече »
Иркутска област
Иркутска област е субект на Руската Федерация в Сибирския федерален окръг.
New!!: Забайкалски край и Иркутска област · Виж повече »
Ингода
Карта на водосборния басейн на река Шилка Ингода̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
New!!: Забайкалски край и Ингода · Виж повече »
Зун-Торей
Зун-Торѐй е солено безотточно езеро в Русия, южната част на Забайкалски край.
New!!: Забайкалски край и Зун-Торей · Виж повече »
Загански хребет
Зага̀нският хребет (Заганский хребет) е планински хребет в Забайкалието, разположен в южната част на Република Бурятия и частично в западната част на Забайкалски край, Русия.
New!!: Забайкалски край и Загански хребет · Виж повече »
Задбайкалие
Изглед към Чита, най-големия град в Задбайкалието Задбайка̀лието или Забайкалие (Забайкалье) е планинска, географска област в Южен Сибир, Русия.
New!!: Забайкалски край и Задбайкалие · Виж повече »
Знамена на субектите на Руската федерация
Крим) с техните знамена. Това е списък на знамената на федералните субекти на Русия.
New!!: Забайкалски край и Знамена на субектите на Руската федерация · Виж повече »
Българи в Русия
0,15% Българите в Русия са етническа група, която представлява малцинство в страната.
New!!: Забайкалски край и Българи в Русия · Виж повече »
Буряти
Бурятите (буряад), са народ от монголски произход, говорeщ на бурятски език.
New!!: Забайкалски край и Буряти · Виж повече »
Бурятия
Република Бурятия (Буряад Улас, Республика Бурятия) е един от субектите в състава на Руската федерация.
New!!: Забайкалски край и Бурятия · Виж повече »
Барун-Торей
Бару̀н-Торѐй (Баруун-Тарь-нуур) е солено безотточно езеро в Русия, южната част на Забайкалски край (над 90%) и Монголия, северната част на аймак Дорнод (около 10%).
New!!: Забайкалски край и Барун-Торей · Виж повече »
Байкал
Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.
New!!: Забайкалски край и Байкал · Виж повече »
Боршчовочен хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Боршчо̀вочният хребет (Борщовочный хребет) е нископланински хребет в Забайкалието, в източната част на Забайкалски край на Русия.
New!!: Забайкалски край и Боршчовочен хребет · Виж повече »
Борзя
Бо́рзя (Борзя) е град в Забайкалски край, Русия.
New!!: Забайкалски край и Борзя · Виж повече »
Витим
Карта на водосборния басейн на река Лена Устието на Витим Карта на водосборния басейн на река Витим Витѝм (на евенкски: Видым) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Бурятия, Забайкалски край Иркутска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
New!!: Забайкалски край и Витим · Виж повече »
Витимско плато
Физикогеографска карта на Забайкалски край Витимското плато (Витимское плоскогорье) е обширно плоскогорие в Забайкалието, в горното течение на река Витим (десен приток на Лена), в източната част на Република Бурятия и западната част на Забайкалски край на Русия.
New!!: Забайкалски край и Витимско плато · Виж повече »
Газимур
Водосборен басейн на Аргун. Газиму̀р е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край, ляв приток на река Аргун, дясна съставяща на Амур.
New!!: Забайкалски край и Газимур · Виж повече »
Газимурски хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Газиму̀рският хребет (Газимурский хребет) е нископланински хребет в Забайкалието, в източната част на Забайкалски край на Русия.
New!!: Забайкалски край и Газимурски хребет · Виж повече »
Горночарска котловина
Горночарската котловина (Верхнечарская котловина) е котловина разположена в северна част на Забайкалски край, Русия.
New!!: Забайкалски край и Горночарска котловина · Виж повече »
Гомбожаб Цибиков
Гомбожаб Цебекович Цибиков (Гомбожаб Цэбекович Цыбиков) (20 април 1873 г. – 20 септември 1930 г.) е руски изследовател на Тибет, бурят по националност.
New!!: Забайкалски край и Гомбожаб Цибиков · Виж повече »
Герхард Майдел
Герхард Густав Лудвиг фон Майдел (Gerhard Gustav Ludvig von Maydell; Гергард Людвигович Майдель) е руски изследовател и държавен служител и естонски учител.
New!!: Забайкалски край и Герхард Майдел · Виж повече »
Даурски хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Дау̀рският хребет (Даурский хребет) е нископланински хребет в Забайкалието, в централната част на Забайкалския край на Русия.
New!!: Забайкалски край и Даурски хребет · Виж повече »
Далекоизточна република
Далекоизточната република (Дальневосточная республика, ДВР) е формално независима държава, разположена на изток от езерото Байкал в Сибир и Руския Далечен изток.
New!!: Забайкалски край и Далекоизточна република · Виж повече »
Ерман (хребет)
Ѐрман (Эрмана хребет) е среднопланински хребет вюгозападна част на Забайкалски край на Русия и североизточната част на Монголия, аймака Дорнод.
New!!: Забайкалски край и Ерман (хребет) · Виж повече »
Евенки
Еве́нките (наричани до 1931 г. тунгуси) са коренно население на Източен Сибир, Русия.
New!!: Забайкалски край и Евенки · Виж повече »
Езера в Русия
На територията на Русия има над 2 млн.
New!!: Забайкалски край и Езера в Русия · Виж повече »
Енисей
Карта на водосборния басейн на река Енисей Голям (вляво) и Малък Енисей при град Кизил Енисѐй (Енисей, на евенкски Ионесси „голяма вода“, на хакаски Ким, на тувински Улуг-Хем „велика река“, на кетски Хук, на селкупски Пуул Таяс-колд, на ненецки Енся’ ям’, на ескимоски Eнненайваам) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Република Тува, Красноярски край и Република Хакасия.
New!!: Забайкалски край и Енисей · Виж повече »
Лена
Ле́на (Лена; Өлүөнэ; Зγлхэ) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Иркутска област и Република Якутия (Саха), най-пълноводната река в Източен Сибир.
New!!: Забайкалски край и Лена · Виж повече »
Йосиф Кобзон
Награждаване на Кобзон с орден „За заслуги към отечеството“ II степен, 2002 г. Награждаване на Кобзон с орден „За заслуги към отечеството“ I степен, 2012 г. Йосиф Давидович Кобзон (Иосиф Давыдович Кобзон) е съветски и руски поп певец от еврейски произход, често наричан Гласът на СССР и Съветският Франк Синатра, също общественик, политик и педагог.
New!!: Забайкалски край и Йосиф Кобзон · Виж повече »
1 март
1 март е 60-ият ден в годината според григорианския календар (61-ви през високосна година).
New!!: Забайкалски край и 1 март · Виж повече »
110-и източен меридиан
110-ият източен меридиан или 110° източна дължина e меридиан, който се разпростира от Северния полюс на север, през Северния ледовит океан, Азия, Тихия океан, Индийския океан и Антарктида, до Южния полюс на юг.
New!!: Забайкалски край и 110-и източен меридиан · Виж повече »
120-и източен меридиан
120-ият източен меридиан или 120° източна дължина e меридиан, който се разпростира от Северния полюс на север, през Северния ледовит океан, Азия, Тихия океан, Австралия, Индийския океан и Антарктида, до Южния полюс на юг.
New!!: Забайкалски край и 120-и източен меридиан · Виж повече »
50-и северен паралел
50-ият северен паралел или 50° северна ширина e паралел, който се намира на 50° северно от екваториалната равнина.
New!!: Забайкалски край и 50-и северен паралел · Виж повече »
