Съдържание
12 отношения: Католическа пропаганда в българските земи през XVII век, Османска армия (15 – 19 век), Османска империя, Неофит II Константинополски, Разцвет на Османската империя, Яшки събор, Брестка уния, Влашки статут, Влиянието на Австро-Унгария за създаването на албанската нация, Габриел Батори, Дългата война, 11 ноември.
Католическа пропаганда в българските земи през XVII век
Католическата пропаганда в българските земи през XVII век е следствие от Житваторогския мирен договор (11 ноември 1606 г.) по силата на който за първи път се предоставя правото на католиците да строят свои църкви в Османската империя, както и на успеха на контрареформацията през предходния XVI век изразяващ се в.
Виж Житваторогски мирен договор и Католическа пропаганда в българските земи през XVII век
Османска армия (15 – 19 век)
Дарданелският топ Класическата османска армия просъществува от формирането през 1451 г., непосредствено преди превземането на Константинопол (1453), от Мехмед II на редовна османска държавно-военна структура, и завършва с ликвидирането на еничарския корпус (1826).
Виж Житваторогски мирен договор и Османска армия (15 – 19 век)
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Житваторогски мирен договор и Османска империя
Неофит II Константинополски
Неофит II Константинополски (Νεόφυτος Β΄) e гръцки духовник и на два пъти (1602-03 и 1607-12 г.) вселенски патриарх.
Виж Житваторогски мирен договор и Неофит II Константинополски
Разцвет на Османската империя
Разцветът на Османската империя води и до териториално разширение.
Виж Житваторогски мирен договор и Разцвет на Османската империя
Яшки събор
Църквата на Тримата Светители с камбанарията с часовника през 1845 г. Съборът в Яш се провежда в град Яш (днес в Румъния, тогава в княжество Молдова) между 15 септември и 27 октомври 1642 г.
Виж Житваторогски мирен договор и Яшки събор
Брестка уния
калвинисти Брестката уния е решение на редица епископи на Киевската митрополия на Вселенската патриаршия, начело с митрополита Михаил Рогоза, да приемат католическата доктрина и по-специално номинално върховенството на папата, но при запазване византийската литургична традиция и църковнославянския език.
Виж Житваторогски мирен договор и Брестка уния
Влашки статут
Влашкият статут е декрет, позитивно право, на император Фердинанд II (Свещена Римска империя) от 5 октомври 1630 г.
Виж Житваторогски мирен договор и Влашки статут
Влиянието на Австро-Унгария за създаването на албанската нация
Влиянието на Австро-Унгария за създаването на албанската нация (1896–1908) е книга която представя монография на авторката, изследовател-архивист и полиглот с исторически уклон.
Виж Житваторогски мирен договор и Влиянието на Австро-Унгария за създаването на албанската нация
Габриел Батори
Габриел Батори (Báthory Gábor) е трансилвански владетел от рода Батори (1608 – 1613), син на Стефан Батори (1553 – 1601) и внук на придворния маршал Анджей Батори († 1563), брат на краля на Полша – Стефан Батори.
Виж Житваторогски мирен договор и Габриел Батори
Дългата война
Дългата война (1591/1593 – 1606), известна още и като Тринадесетгодишната война или Петнадесетгодишната война, се води в пограничните османско-хабсбургски владения и територии в Централна Европа, както и в Трансилвания, Молдова и Влашко.
Виж Житваторогски мирен договор и Дългата война
11 ноември
11 ноември е 315-ият ден в годината според григорианския календар (316-и през високосна).