Съдържание
29 отношения: Eucaryota, Eukaryota, Gillevinia straata, Neomura, Кремъчни водорасли, Какаду слива, Камшиче, Класификация на организмите, Орган (анатомия), Олигодинамичен ефект, Археи, РНК полимераза, Скелет, Списък на организмите по брой на хромозомите, Спирохети, Спермин, Униконти, Фагоцитоза, Хроматин, Хаплоиден набор, Цитозол, Цитокинеза, Бактерии, Биота, Геохронологична скала, Дезоксирибонуклеинова киселина, Еукариот, Еволюция, Ендосимбионтна теория.
Eucaryota
#виж Еукариоти.
Eukaryota
#виж Еукариоти.
Gillevinia straata
Gillevinia straata е предложение за име на хипотетичен вид микроорганизъм на планетата Марс, който според някои учени е първият познат извънземен организъм, открит от мисия Викинг през 1976 г., но за което откритие няма конкретни данни.
Виж Еукариоти и Gillevinia straata
Neomura
Neomura (Neomura) е биологична надимперия организми, включваща две големи империи – Археи (Archaea) и Еукариоти (Eukaryota).
Кремъчни водорасли
Кремъчните водорасли (Diatomea) са само едноклетъчни и колониални.
Виж Еукариоти и Кремъчни водорасли
Какаду слива
Какаду̀ слива /Слива Какаду/ или Австралийска слива, наричана още Зелена слива, Солена слива, Слива козел, Губинг, Мурунга или Мадор (Терминалия Фердинандиана – Terminalia ferdinandiana) е дребноцъфтящо диво растение, широко разпространено в тропическите гори на северна Австралия.
Камшиче
СЕМ снимка на камшичестo едноклетъчно от род ''Chlamydomonas'' Камшѝче или флагѐлум (от лат. flagellum) – нишковиден протоплазмен придатък (органел) на клетка на прокариотен или еукариотен организъм, който служи за придвижване в течна среда.
Класификация на организмите
464x464пкс Класификацията на организмите, наричана също биологична таксономия (τάξις – „подреждане“, и -νομία – „метод“) или систематика, е научна област в биологията, занимаваща се с именуването, определянето на обхвата и категоризирането на групите организми на основата на споделяни от тяххарактеристики.
Виж Еукариоти и Класификация на организмите
Орган (анатомия)
черният дроб, далакът, аортата, трахеята и други. Органът е биологична структура изградена от тъкани и специализирани клетки изграждащи морфологично обособено структурно тяло за изпълняване на определени функции.
Виж Еукариоти и Орган (анатомия)
Олигодинамичен ефект
Сребърни прибори Олигодинамѝчен ефѐкт (от гр. oligos - „малко“ и dynamis - „сила“, т.е. „действащ в малки количества“) – антисептично свойство на някои метали или по-специално – на техните йони.
Виж Еукариоти и Олигодинамичен ефект
Археи
Археите (Archaea) са биологична империя едноклетъчни микроорганизми, в клетките на които липсва клетъчно ядро или други мембранно-разграничени органели.
РНК полимераза
РНК полимераза е всеки ензим, който използва АТФ, ГТФ, ЦТФ и УТФ за синтезата на РНК от ДНК или РНК матрица.
Виж Еукариоти и РНК полимераза
Скелет
Скелет на човек и кон, Австралийски музей, Сидни Скелет на син кит Скелет (на гръцки: σκελετός, skeletos.
Списък на организмите по брой на хромозомите
Списъкът на организмите според броя на хромозомите описва плоидията (броя на хромозомите в клетките на организма).
Виж Еукариоти и Списък на организмите по брой на хромозомите
Спирохети
Схематично представен напречен разрез на клетка на спирохета Спирохетите (Spirochaetales) са разред характерни грам-отрицателни бактерии, които са изградени от спирална клетка.
Спермин
Структурна формула на спермина Сперминът e полиаминов биогенен амин с емпирична химична формула C10H26N4.
Униконти
Униконтите (Unikonta) са таксономична група в домейн Еукариоти, включваща супергрупите Amoebozoa, Opisthokonta и евентуално Apusozoa.
Фагоцитоза
Фагоцитоза Фагоцитозата (от старогръцки: φαγεῖν – „ям“) представлява поглъщане на даден обект от клетката чрез вдлъбване на нейната мембрана и обгръщането му с нея.
Хроматин
Хроматинът е надмолекулен комплекс от ДНК и белтъци, които изграждат тънки дълги нишки.
Хаплоиден набор
Ядрото на еукариотна клетка е хаплоидно ако в него има единичен набор от хромозоми, всяка от които не е част от хомоложна двойка.
Виж Еукариоти и Хаплоиден набор
Цитозол
doi.
Цитокинеза
дясно дясно 300п Цитокенезата е етап от деленето на клетката, по време на който цитоплазмата на една еукариотна клетка се разделя, вследствие на което се образуват дъщерни клетки.
Бактерии
Бактериите (ед. ч. бактерия) са едноклетъчни организми, с клетъчна стена, често обвита със слузеста обвивка, която предпазва клетката от неблагоприятни външни въздействия.
Биота
Биота (Biota; βιοτή – „живот“) е надимперия (най-висшият таксон в биологията), която е съставната част от биосферата на Земята и включва всичките живи организми в нея.
Геохронологична скала
Геохронологична скала е система на хронологично датиране, която отнася геологическите слоеве (стратиграфия) към времето.
Виж Еукариоти и Геохронологична скала
Дезоксирибонуклеинова киселина
Схема на двойната верига на ДНК: атомите са оцветени според химичния елемент, а вдясно е показана подробно структурата на две базови двойки Анимирана схема на част от двойната верига на ДНК Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) е нуклеинова киселина, която носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот и много от вирусите.
Виж Еукариоти и Дезоксирибонуклеинова киселина
Еукариот
#виж Еукариоти.
Еволюция
Еволюция (от латинската дума evolutio, „разгръщане“, „разкриване“) е научен термин, с който най-общо се означава процес на растеж, промяна или развитие.
Ендосимбионтна теория
Схема на ендосимбиозата. Ендосимбионтната теория е теория, според която някои клетъчни органели на еукариотните клетки, а именно митохондриите и хлоропластите, произлизат от прокариотни клетки, попаднали в цитоплазмата на примитивната еукариотна клетка и установили с нея симбиоза.
Виж Еукариоти и Ендосимбионтна теория