Съдържание
51 отношения: Козимо III де Медичи, Проблем за злото, Пиер Гасенди, Политеизъм, Обществен договор, Ауфидий Бас, Атараксия, Атинската школа, Атиняни, Атомизъм, Атеизъм, Абдерска школа, Ад (Божествена комедия), Религия в Древна Гърция, Самос, Списък на философи, Тит Лукреций Кар, Теодицея, Утилитаризъм, Фридрих Ницше, Филодем, Херкулански папируси, Хедонизъм, Щастие, Материализъм, Мишел Онфре, Мишел дьо Монтен, Менандър, Менип, Менекей, Жан дьо Лафонтен, Животът на философите, Закон за запазване на масата, Звезда, Гай Касий Парменсис, Дамократ, Две концепции за свободата, Джон Уилмът, Джон Лок, Джереми Бентъм, Демокрит, Езник Кохбаци, Елинистическа философия, Елинистическа епоха, Епикурейство, Лучано Де Крешенцо, Лукиан от Самосата, Либертинство, Левкип, 270 г. пр.н.е., ... Разширете индекс (1 Повече ▼) »
Козимо III де Медичи
Кòзимо III де Мèдичи (Cosimo III., * 14 август 1642 във Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 31 октомври 1723 пак там) от фамилията Медичи е от 1670 до 1723 г.
Виж Епикур и Козимо III де Медичи
Проблем за злото
Проблем за злото е въпросът как да се съгласува съществуването на зло и страдания с учението за всемогъщ, добронамерен и вездесъщ Бог.
Пиер Гасенди
Пиер Гасенди (Pierre Gassendi) е френски философ, теолог, учен, астроном, и математик.
Политеизъм
Политеизъм или политеистична религия (от старогръцки: πολύς, polys – „многочислен, много“ и θεός, θεοί theoi – „бог, божество“ – „многобожие“) се нарича религиозен светоглед, включващ вяра в повече от един бог.
Обществен договор
Теорията за „обществения договор“ се появява по времето на първата Енциклопедия – книгата, която символизира френското просвещение Общественият договор е предимно правно понятие, превърнато в теория на правото през XVII – XVIII век.
Виж Епикур и Обществен договор
Ауфидий Бас
Ауфидий Бас или Алфидий Бас (Aufidius Bassus) e римски исторически писател през 1 век по времето на император Тиберий.
Атараксия
Глава на Епикур, римско копие от 2 век пр.н.е. на гръцки оригинал от 3 век пр.н.е. Атараксия (αταραξία; „невъзмутимост, хладнокръвие, спокойствие“) – понятието се среща за първи път у Демокрит.
Атинската школа
Атинската школа (Scuola di Atene) е стенопис от италианския ренесансов художник Рафаело, нарисувана между 1509 г.
Атиняни
Това е списък на известни личности, свързани с Атина.
Виж Епикур и Атиняни
Атомизъм
Атомизъм (образувано от старогръцката дума ατομος – неделим) е философско учение, според което материята не е непрекъсната, а се състои от малки частици (атоми).
Атеизъм
Гръцката дума αθεοι (''атеи'') от „Послание на св. ап. Павел до Ефесяни“ на папирус 46 от 3 век Символът на атеистите Атеизмът в широк смисъл е отхвърлянето на вярата в съществуване на божества.
Виж Епикур и Атеизъм
Абдерска школа
Абдерската школа или още известна по носещите нейното име философи абдерити е досократическа философска школа.
Ад (Божествена комедия)
„Ад“ e първата от трите части на поемата „Божествена комедия“ от Данте Алигиери.
Виж Епикур и Ад (Божествена комедия)
Религия в Древна Гърция
Джон Колиър показва Пития, седнала на триножник, заобиколена от издигащи се пари Религията в Древна Гърция обхваща вярванията, ритуалите и митовете на Древна Гърция, възприети както като популярна народна религия, така и като практикуване на различни култове, които макар и да имат общи черти, имат и различия.
Виж Епикур и Религия в Древна Гърция
Самос
Остров Самос, сниман от космоса Самос (Σαμός; на турски език Sisam) е гръцки остров в източната част на Егейско море, в непосредствена близост (протока Самос 1,6 km) до турския бряг на Мала Азия.
Виж Епикур и Самос
Списък на философи
А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ъ – Ю – Я ----.
Виж Епикур и Списък на философи
Тит Лукреций Кар
Титулна страница на ''За природата на нещата'' в издание от 1675 г. Тит Лукреций Кар (Titus Lucretius Carus, * около 99 г. пр.н.е., † 55 г. пр.н.е.) е древноримски поет и философ.
Теодицея
Теодицея (théodicée, от гръцки theos.
Утилитаризъм
Джереми Бентам, считан за основоположник на утилитаризма Утилитаризъм (utilitas – полза, удобство) е направление и категория в етиката, според която моралната стойност на дадено действие или поведение се определя основно от неговата полза.
Фридрих Ницше
ФридрихНицше (Friedrich Nietzsche, произнесено) е класически филолог, философ и писател.
Филодем
Филодем Гадарски или Филодем Епикурееца (Φιλόδημος ὁ Γαδαρεύς, Φιλόδημος ο επικούρειος) е древногръцки епикурейски философ и поет.
Виж Епикур и Филодем
Херкулански папируси
Херкуланските папируси са над 1800 папируса, открити в древноримския град Херкулан през 18 век, карбонизирани след изригването на Везувий.
Виж Епикур и Херкулански папируси
Хедонизъм
Хедонизмът (от гръцки: ἡδονισμός, от ἡδονή „удоволствие“ + наставка -ισμός „изъм“) е школа в етиката, според която удоволствието е единствената съществена ценност.
Щастие
Лицето Усмивчица или т.н. Смайли е добре познат символ на щастието Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост.
Виж Епикур и Щастие
Материализъм
Материализмът ( – веществен) e монистично направление в онтологията, според което всичко реално съществуващо е материя – всички обекти са материални и всички явления, включително съзнанието, са резултат от материални взаимодействия, като материята е единствената субстанция.
Мишел Онфре
Мишел Онфре (Michel Onfray) е френски философ и университетски преподавател в Каен.
Мишел дьо Монтен
Мишѐл Екѐм дьо Монтѐн (Michel Eyquem de Montaigne) е френски философ и писател от епохата на Ренесанса.
Менандър
МенандърДвойна херма на Омир и Менандър Менандър (Menandros, гръцки: Μένανδρος, латинизирано: Menander; * 342 г. / 341 пр.н.е. в Кефизия до Атина; † 291/ 290 пр.н.е. вероятно при къпане) е древногръцки драматург, най-видният представител на новата атическа комедия.
Менип
Менип, Нюрнбергска хроника Менип от Гадара (Μένιππος ὁ Γαδαρεύς) е гръцки философ от киническата школа.
Виж Епикур и Менип
Менекей
Менекей (Μενοικεύς, Menoikeus, Menoeceus) може да се отнася за.
Виж Епикур и Менекей
Жан дьо Лафонтен
Жан дьо Лафонтèн (Jean de La Fontaine) е сред най-популярните баснописци в световната литература.
Животът на философите
Кодекс 90 на манастира Дионисият, ръкопис от 13 век, съдържащ творби на Херодот, Плутархи (на картинката) Диоген Лаерций „Животът на философите“ (Βίοι καὶ γνῶμαι τῶν ἐν φιλοσοφίᾳ εὐδοκιμησάντων, Животът и ученията на видните философи) е доксография на гръцки философи от Диоген Лаерций, писана на старогръцки, може би в първата половина на 3 век.
Виж Епикур и Животът на философите
Закон за запазване на масата
Законът за запазване на масата е физичен закон, съгласно който масата на една физична система се запазва при всички природни и изкуствени процеси.
Виж Епикур и Закон за запазване на масата
Звезда
Хъбъл Звезда е небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ (плазма в хидростатично равновесие), произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий.
Виж Епикур и Звезда
Гай Касий Парменсис
Гай Касий Парменсис (Gaius Cassius Parmensis; * 74 пр.н.е.; † 31 или 30 пр.н.е., Атина) е римски политик и латински писател на късната Римска република.
Виж Епикур и Гай Касий Парменсис
Дамократ
Дамократ (Δαμοκράτης, Damokrates, Damocrates) може да се отнася за.
Две концепции за свободата
„Две концепции за свободата“ (Two Concepts of Liberty) е встъпителна лекция, изнесена от либералния философ Исая Бърлин в Оксфордския университет на 31 октомври 1958 г.
Виж Епикур и Две концепции за свободата
Джон Уилмът
Джон Уилмът, втори граф Рочестър (John Wilmot, 2nd Earl of Rochester), втори барон Уилмът ъф Адърбъри, 3-ти виконт Атлон е английски поет, драматург, благородник, военен, автор на сатирични и нецензурни стихове, и придворен в Реставрационния двор на крал Чарлз II.
Джон Лок
Джон Лок (John Locke) е английски философ и лекар, смятан за един от най-влиятелните мислители на Просвещението и наричан Баща на класическия либерализъм.
Джереми Бентъм
Джереми Бентъм (Jeremy Bentham) е английски философ, социолог, юрист, един от крупните теоретици на политическия либерализъм, родоначалник на утилитаризма.
Демокрит
Демокрит е древногръцки философ, последовател на Левкип и систематизатор на атомизма.
Езник Кохбаци
Езник Кохбаци (Եզնիկ Կողբացի) е арменски богослов и философ, един от основоположниците на древноарменския литературен език, един от отците на Арменската църква.
Елинистическа философия
Елинистическа философия е название за философските концепции и идеи, създадени през Елинистическата епоха.
Виж Епикур и Елинистическа философия
Елинистическа епоха
Пергамският олтар на Зевс, днес в Пергамон музей в Берлин Елинистическа или Елинистична епоха или само елинизъм е историческа и културна епоха в земите на Средиземноморието, обхващаща времето от смъртта на Александър Македонски (разпадането на Александровата държава) до създаването на Римската империя от Октавиан Август (323 г.
Виж Епикур и Елинистическа епоха
Епикурейство
Епикурейството е философска школа, основана около 307 г.
Лучано Де Крешенцо
Лучано Де Крешенцо (Luciano De Crescenzo) е италиански писател, режисьор и телевизионен водещ.
Виж Епикур и Лучано Де Крешенцо
Лукиан от Самосата
Лукиан от Самосата (Λουκιανὸς ὁ Σαμοσατεύς), античен гръцки писател и реторик.
Виж Епикур и Лукиан от Самосата
Либертинство
Репин Либертинство или още либертинизъм (libertinisme, libertinage на основата на френската дума за свобода Liberté) е философско течение (философия в смисъла на интелектуална позиция и социална игра), ограничено в литературните и някои други интелектуални кръгове.
Левкип
Левкип е древногръцки философ.
Виж Епикур и Левкип
270 г. пр.н.е.
270 (двеста и седемдесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
306 г. пр.н.е.
306 (триста и шеста) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.