Съдържание
20 отношения: Козирог (зодия), Ану, Нурагическа цивилизация, Нингал, Нинкаси, Списък на божества от шумеро-акадската митология, Храм на Емах, Шумер, Язълъкая, Ме, Мегалитен комплекс Санта Кристина, Ищар, Инана, Вавилон, Гърленски храм-кладенец, Ериду, Еа, Енкиду, Енлил, Епос за Гилгамеш.
Козирог (зодия)
Козирог (Capricorn) е десетият зодиакален знак.
Ану
Ан (от шумерски: небе) или Ану (акадски) е небесен бог, бог на рая, господар на съзвездията, крал на боговете, духовете и демоните в шумерската и акадската митология и по-късно в Асирийската и Вавилонската.
Виж Енки и Ану
Нурагическа цивилизация
на обектите на Световното културно наследство от 1997 г. Нураг Санто Антине в Торалба Нурагическата цивилизация е просъществувала на остров Сардиния от бронзовата епоха (XVIII век пр.
Виж Енки и Нурагическа цивилизация
Нингал
Нингал (от шумерски – „Велика господарка“) е шумерска богиня.
Виж Енки и Нингал
Нинкаси
Нинкаси е шумерска богиня от шумеро-акадската митология, покровителка на бирата и пивоварството.
Виж Енки и Нинкаси
Списък на божества от шумеро-акадската митология
В списъкъка са включени различни богове, демони и герои, а също локации и абстрактни понятия от шумеро-акадската митология.
Виж Енки и Списък на божества от шумеро-акадската митология
Храм на Емах
#пренасочване Енки.
Шумер
Шумер е исторически регион в южна Месопотамия (южната част на днешен Ирак), Weltgeschichte: Schicksale der Menschheit von der Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter, Dr.
Виж Енки и Шумер
Язълъкая
Каменна резба, показваща бог Шарума и крал Тудхалия около 1250 – 1220 г. пр.н.е. Язълъкая (Yazılıkaya, в превод „написан камък“) е светилище в Хатуша, столица на Хетското царство, днес във вилает Чорум, Турция.
Виж Енки и Язълъкая
Ме
В шумерската митология ме (шумерски, /me/ или /mi/) или ŋe (/ŋе/) или парсу (акадски) са законите и правилата на боговете, божествени, тайнствени сили, даващи основата на онези социални институции, религиозни практики, технологии, поведения и човешки състояния, които правят цивилизацията възможна, каквито представи са имали шумерите за нея.
Виж Енки и Ме
Мегалитен комплекс Санта Кристина
Графичен вертикален и хоризонтален разрез на толоса и дромоса на свещения кладенец, изготвен от Джовани Спано през 1857 г. Мегалитният комплекс „Санта Кристина“ е нурагическо светилище тип Pozzo sacro и обособена археологическа зона в Италия.
Виж Енки и Мегалитен комплекс Санта Кристина
Ищар
Ищар-Инана Възстановка на храма на Ищар с храмов инвентар и статуетки на молещи се. Ашур, ок. 2400 г. пр. н. е., Музей Пергамон, Берлин Ищар е акадска и вавилонска богиня, съответстваща на шумерската Инана/ Ининин.
Виж Енки и Ищар
Инана
Инана (Inanna, също Нинана, вероятна етимология – „владетелка на ветровете“) е шумерска богиня на плодородието, плътската любов, битките и раздора, господарка на планетата Венера.
Виж Енки и Инана
Вавилон
Музей Пергамон, Берлин) Вавилон (на вавилонски: babili; בבל) е един от най-известните древни градове, столица на Старовавилонското и през VII и VI век пр.н.е.
Виж Енки и Вавилон
Гърленски храм-кладенец
Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната бронзова епоха, намиращ се северно от село Гърло, област Перник (България).
Виж Енки и Гърленски храм-кладенец
Ериду
Ериду (от шумерски „могъщо място“ или „мястото на принца“) е древен шумерски град, на чиято територия днес се намира Тел Абу Шахрейн, в провинция Ди Кар, Ирак.
Виж Енки и Ериду
Еа
#виж Енки.
Виж Енки и Еа
Енкиду
Енкиду (на – „владетел, създал земята“; но е възможно и от „Енкидуг“, „великият Енки“, „добрият Енки“) е герой от Епос за Гилгамеш останал като символ на приятеля от Плачът на Гилгамеш.
Виж Енки и Енкиду
Енлил
Енлил (Еллил, вероятна етимология – „владетел на ветровете“) е шумерски и вавилонски бог на въздуха и бурите, владетел на пространството между небето и земята, господар на света.
Виж Енки и Енлил
Епос за Гилгамеш
Фрагмент от акадска плочка с описание на Потопа в Епоса за Гилгамеш Епосът за Гилгамеш е епична поема от Месопотамия и една от най-древните литературни творби, запазени до наши дни.