Съдържание
59 отношения: Ксения Комнина, Калист I Константинополски, Кирил I Мелнишки, Кераца Петрица, Простагма на Стефан Душан до кефалията Райко, Прелюб, Палман, Полошки манастир, Орхан I, Александър Комнин, Анка Басараб, Анна Филантропина, Анна Басараб, Анна-Теодора Асенина, Никифор II Орсини, Никола Александър Басараб, Неродимле, Неманичи, Сяр, Сярско княжество, Стефан Урош V, Стефан Душан, Сръбско царство, Срацимир (деспот), Срацимировци, Св. св. Константин и Елена (Кущица), Свети Никола Болнички, Симеон Синиша, Сопочани, Тома II Комнин, Теодора (сестра на цар Иван Александър), Успение Богородично (Матейче), Царица, Шишман I, Яков Серски, Мария Палеологина (Сърбия), Марина Смилец, Михаил III Шишман Асен, История на Тесалия, История на евреите по българските земи, Ирина Палеологина (съпруга на Михаил Асен), Ирина Асенина (византийска императрица), Иван Комнин, Иван Александър, Иван Стефан, Иван Углеша, Иван Драгушин, Завоюване на България от османските турци, Будва, Бояна (река), ... Разширете индекс (9 Повече ▼) »
Ксения Комнина
Комнина Асенина Балшич (Ксения) († 5 октомври 1395/септември 1396) е висша аристократка, дъщеря на деспота на Валона - Иван Комнин от първата му съпруга, а според сръбски източници от втората му съпруга – деспотица Анна Палеологина.
Виж Елена Българска и Ксения Комнина
Калист I Константинополски
Калист I (Κάλλιστος Α΄) е византийски духовник, вселенски патриархпрез 1350 – 1353 и 1355 – 1363 година.
Виж Елена Българска и Калист I Константинополски
Кирил I Мелнишки
Свети Никола“, възстановена от Кирил Кирил (Кирил; Κύριλλος) е православен духовник, мелнишки митрополит от средата на ΧΙV век.
Виж Елена Българска и Кирил I Мелнишки
Кераца Петрица
Кераца Петрица е българска болярка, съпруга на деспот Срацимир и майка на цар Иван Александър.
Виж Елена Българска и Кераца Петрица
Простагма на Стефан Душан до кефалията Райко
Простагмата на сръбския крал Стефан Душан до кефалията Райко (Простагма краља Стефана Душана кефалији Рајку) е гръкоезичен средновековен документ от втората половината на 1345 г. – заповед на крал Стефан Душан до Райко, кефалия на Трилисион (Сярско) и Вронду (Горно или Долно Броди, Сярско), с която сръбският крал признава едно дарение от 50 перпера, направено от кралица Елена на епископа на Фереми (днешното село Пирин) Киприян, и заповядва на кефалията да изплати на същия още 25 перпара, които му удържал като данък, както и да престане да безпокои епископа по тези въпроси.
Виж Елена Българска и Простагма на Стефан Душан до кефалията Райко
Прелюб
Прелюб, известен още и като Гъргур или Григор Прелюб е най-видния душанов властел, носещ титлата кесар заради заслугите си към царя.
Палман
Палман (1290 – 1363) е немски благородник (доминус), рицар, наемник и командир на Алеманската гарда в сръбската царска армия на един от най-прочутите европейски владетели на своето време, Стефан Душан (1331 – 1355).
Полошки манастир
Полошкият манастир „Свети Георги“ (Полошки манастир „Свети Георгиј“, „Свети Ѓорѓи“) е средновековен православен манастир в югоизточната част на Северна Македония.
Виж Елена Българска и Полошки манастир
Орхан I
Орхан I (اورخان غازی) е вторият османски владетел от 1324 до 1362 година.
Александър Комнин
Александър Комнин Асен (Alexander Komnenos Asen; † 26 септември 1371 при Марица) е син на деспот Иван Комнин († 1363) от първия му брак.
Виж Елена Българска и Александър Комнин
Анка Басараб
Анка Басараб, както и Анна Анка, е влашка принцеса и царица на Душановото царство, съпруга на цар Стефан Урош.
Виж Елена Българска и Анка Басараб
Анна Филантропина
Анна Филантропина е трапезундска императрица, втора съпруга на император Мануил III Велики Комнин.
Виж Елена Българска и Анна Филантропина
Анна Басараб
Анна Басараб, както и Анна Слава, е влашка принцеса и българска царица, съпруга на видинския цар Иван Срацимир.
Виж Елена Българска и Анна Басараб
Анна-Теодора Асенина
Анна-Теодора е българска княгиня (принцеса), севастократорица.
Виж Елена Българска и Анна-Теодора Асенина
Никифор II Орсини
Никифо̀р II Орсѝни или Никифор II Дука (на византийски гръцки: Νικηφόρος Β΄ Δούκας) е владетел на Епирското деспотство от 1335 до 1338 г.
Виж Елена Българска и Никифор II Орсини
Никола Александър Басараб
Никола Александър Басараб (Nicolae Alexandru) е втория войвода на Влашко от 1352 до ноември 1364 г., а преди това е съвладетел на баща си Иванко I Басараб.
Виж Елена Българска и Никола Александър Басараб
Неродимле
Неродимле или (тур.) Сараище е владетелски комплекс на Неманичите от началото на XIII век в Косово, който се намира по поречието Неродимка на 5 km западно от Феризово между селата Долно и Горно Неродимле.
Виж Елена Българска и Неродимле
Неманичи
Неманичите или Неманчите са средновековна сръбска династия управлявала Рашка.
Виж Елена Българска и Неманичи
Сяр
Сяр или Сер (Σέρρες, Серес, катаревуса: Σέρραι, Сере, Serez, Серез) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция.
Сярско княжество
Сярското княжество е обособено феодално владение с център град Сяр, създадено от царица Елена Българска сестра на българския цар Иван Александър и вдовица на сръбския цар Стефан Душан, то съществува през втората половина на XIV век.
Виж Елена Българска и Сярско княжество
Стефан Урош V
Стефан Урош V е сръбски цар, управлявал през 1355 – 1371 година.
Виж Елена Българска и Стефан Урош V
Стефан Душан
Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.
Виж Елена Българска и Стефан Душан
Сръбско царство
Цар Стефан Душан Цар Стефан Урош Сръбско царство (Srpsko carstvo), е мултиетническо средновековно царство на Балканите, което възниква на основата на средновековната сръбска държава на Стефан Неманя (наричана още и Рашка по името на едноименната река) през XIV век и се разпростира в земи, населени със сърби, българи, гърци, албанци и власи (във и от Велика Влахия).
Виж Елена Българска и Сръбско царство
Срацимир (деспот)
Срацимир (на среднобългарски: Сраѯимиръ) е висш български аристократ от 13 век, деспот и основател на династията Срацимировци, клон на династията Шишмановци.
Виж Елена Българска и Срацимир (деспот)
Срацимировци
Срацимировците са последната владетелска династия на Средновековна България, която е клон на династията на Шишмановци (която от своя страна е клон на династиите на Асеневци, Комнин Дука и Неманичи).
Виж Елена Българска и Срацимировци
Св. св. Константин и Елена (Кущица)
„Св.
Виж Елена Българска и Св. св. Константин и Елена (Кущица)
Свети Никола Болнички
„Свети Никола Болнички“ (Свети Никола Болнички) е православна църква в град Охрид, Северна Македония.
Виж Елена Българска и Свети Никола Болнички
Симеон Синиша
Симеон Урош Палеолог (Συμεών Ούρεσης Παλαιολόγος), по-известен и само като Симео̀н Сѝниша или Синиша Урош е син на Стефан Дечански от втория му брак с византийската принцеса Мария Палеологина.
Виж Елена Българска и Симеон Синиша
Сопочани
Манастирът Сопочани се намира на 16 km западно от Нови пазар, и северно непосредствено над извора на река Рашка.
Виж Елена Българска и Сопочани
Тома II Комнин
Тома̀ II Ко̀мнин Палеоло̀г (Θωμάς Κομνηνός Παλαιολόγος) и Тома Прелюбович (Toma Preljubović) е управител от 1366 г., а от 1382 г. – деспот на Епир до насилствената му смърт на 23 декември 1384 година.
Виж Елена Българска и Тома II Комнин
Теодора (сестра на цар Иван Александър)
Теодора е българска аристократка от средата на XIV век – по-малка сестра на българския цар Иван Александър.
Виж Елена Българска и Теодора (сестра на цар Иван Александър)
Успение Богородично (Матейче)
„Успение на Пресвета Богородица“ (Успение на Пресвета Богородица, на сръбски: Манастир Пресвете Богородице) е средновековна манастирска църква в югоизточните склонове на Скопска Църна гора, над село Матейче, на 15 km от град Куманово, Северна Македония.
Виж Елена Българска и Успение Богородично (Матейче)
Царица
Елена Българска – царица на сърби и гърци Царица е титла, носена от законната съпруга на владетеля на държава, притежаващ титлата „цар“, а такива държави-царства са Първата българска държава (от Симеон Велики насетне), Втората българска държава, Царство България, Душановото царство, Руското царство и Руската империя.
Шишман I
Шишман I е деспот на Видин, по-късно обявил се за независим цар.
Виж Елена Българска и Шишман I
Яков Серски
Яков Серски (Јаков Серски; Ιάκωβος Σερρών) е сръбски православен духовник и книжовник, серски митрополит в средата на XIV век.
Виж Елена Българска и Яков Серски
Мария Палеологина (Сърбия)
Мария Палеологина († 7 април 1355 г.) е византийска принцеса, племенница на Андроник II Палеолог, и сръбска кралица – втора съпруга на крал Стефан Дечански.
Виж Елена Българска и Мария Палеологина (Сърбия)
Марина Смилец
Марина Смилец е българска принцеса и деспина на Крън, съпруга на деспот Алдимир.
Виж Елена Българска и Марина Смилец
Михаил III Шишман Асен
Михаѝл III Шишма̀н Асѐн (по-правилно: Михаил-Асен III Шишман) е български цар от 1323 до 1330 г., първият такъв от династията Шишмановци – последната на Втората българска държава.
Виж Елена Българска и Михаил III Шишман Асен
История на Тесалия
Географски граници на областта Историята на Тесалия датира от около 2500 г. пр.н.е., като преди идването на ахейците е населявана от предгръцки племена.
Виж Елена Българска и История на Тесалия
История на евреите по българските земи
Историята на евреите по българските земи започва още през II век, когато след втората юдейско-римска война евреи се заселват по българските земи, като вероятно са били разселени от римляните на Балканите от района на Близкия изток.
Виж Елена Българска и История на евреите по българските земи
Ирина Палеологина (съпруга на Михаил Асен)
Ирина Палеологина (Irina Palaiologina,; * 1327, † сл.
Виж Елена Българска и Ирина Палеологина (съпруга на Михаил Асен)
Ирина Асенина (византийска императрица)
Ирина Асенина (Ειρήνη Ασανίνα) е византийска императрица, съпруга на император Йоан VI Кантакузин.
Виж Елена Българска и Ирина Асенина (византийска императрица)
Иван Комнин
Белградската крепост/Бератският замък в Албания (XIII век), управляван от Иван Комнин в средата на XIV век 260 п Иван Асен Шишман Комнин (Yoan Komnin Asen) е български аристократ от династията на Шишмановци, брат на цар Иван Александър.
Виж Елена Българска и Иван Комнин
Иван Александър
Иван Александър (ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ) е български цар, управлявал от 1331 до 1371 г.
Виж Елена Българска и Иван Александър
Иван Стефан
Ива̀н Стѐфан е български цар за 8 месеца (1330 – 1331).
Виж Елена Българска и Иван Стефан
Иван Углеша
Иван Углеша Мърнявчевич (Јован Угљеша Мрњавчевић) е средновековен владетел на Сярското княжество от 1365 до 1371 година и брат на Вълкашин Мърнявчевич.
Виж Елена Българска и Иван Углеша
Иван Драгушин
Иван Драгушин или Йоан Драгушин е средновековен български благородник.
Виж Елена Българска и Иван Драгушин
Завоюване на България от османските турци
Завоеванията над българските земи от османските турци се осъществяват от петима последователни султани: Орхан I, Мурад I, Баязид I, Мехмед I и Мурад II, като между управлението на Мурад и Баязид 1-ви е разположен периодът на Османското междуцарствие.
Виж Елена Българска и Завоюване на България от османските турци
Будва
мини Будва (Будва) е град, разположен на адриатическото крайбрежие на Черна гора.
Бояна (река)
Бояна (Buna; Бојана, Bojana) е реката която отводнява Шкодренското езеро към Адриатическо море.
Виж Елена Българска и Бояна (река)
Бояна (остров)
Бояна или Ада Бояна (ada – остров, т.е. остров Бояна) е остров на Черна гора.
Виж Елена Българска и Бояна (остров)
Белградска крепост (Албания)
Белградската крепост или Белградското кале (албански: Kalaja д Bashtovës) е антична и средновековна крепост, построена върху скалист хълм на левия бряг на река Осум над град Берат в Албания на 214 м надморска височина.
Виж Елена Българска и Белградска крепост (Албания)
Войхна
Войхна е най-видният кесар в Душановото царство и един от общо тримата с Прелюб и Григор Голубич (Хрельо получава титлата си от византийския император).
Голяма Душанова грамота за Карейската килия
Голямата грамота на Стефан Душан за Карейската килия е дарствен хрисовул, издаден в Прилеп през 1348 г.
Виж Елена Българска и Голяма Душанова грамота за Карейската килия
Душанова грамота за Карейската килия
Грамотата на цар Стефан Душан за Карейската килия е дарствен хрисовул на сръбския цар Стефан Душан, издаден в Прилеп през 1348 г., с който сръбският цар дарява на Карейската килия „Свети Сава Йерусалимски“ в Атон селото Косорики в Хвосненска област (днес в Република Косово) заедно с четири негови махали (заселки) по течението на река Дечанска Бистрица и доход от 100 венециански перпера, заделен от царския имот (наречен в грамотата къща).
Виж Елена Българска и Душанова грамота за Карейската килия
Душанова грамота за охридската църква „Света Богородица Перивлепта“
Грамотата на крал Стефан Душан за охридската църква „Света Богородица Перивлепта“ (Повеља краља Стефана Душана охридској Цркви Богородице Перивлепте) е дарствена грамота, издадена от сръбския крал Стефан Душан около 1342 – 1345 г., с която кралят потвърждава владенията на охридската църква „Света Богородица Перивлепта“, направени от неговите предшественици – византийските императори, и намиращи се главно около Охридското езеро, освобождава я от всякакви държавни данъци и я поставя под пряката отговорност на съпругата си Елена и на епископ Григорий Деволски.
Виж Елена Българска и Душанова грамота за охридската църква „Света Богородица Перивлепта“
Елена Срацимир
#пренасочване Елена Българска.
Виж Елена Българска и Елена Срацимир
Лесновски манастир
Лесновският манастир „Свети Архангели Михаил и Гавриил“ (Лесновски манастир „Свети Архангели Михаил и Гаврил“) е православен манастир ставропигиален на Македонската православна църква, разположен в североизточната част на Северна Македония.
Виж Елена Българска и Лесновски манастир
19 април
19 април е 109-ият ден в годината според григорианския календар (110-и през високосна).
Виж Елена Българска и 19 април