Съдържание
33 отношения: EV, GeV, Кварк-глуонна плазма, Космически лъчи, Протон, Пион, Позитрон, Астрономически спътник, Актиний, Нова (астрономия), Неутрино, Неутрон, Създаване на двойка, Синхротрон, Слънчево ядро, Топ кварк, Уран-235, Чаровен кварк, Мюон, Магнетон на Бор, Забавител на неутрони, Барион, Велико обединение, Гама експлозия, Гама-лъчев космически телескоп Ферми, Дънен кварк, Джаул, Единица за атомна маса, Еквивалентна доза йонизиращо лъчение, Електромагнитен спектър, Електрон, Електронен захват, Лептон.
EV
#виж Електронволт.
GeV
#виж Електронволт.
Кварк-глуонна плазма
силно взаимодействаща материя.Philip John Siemens, Aksel S. Jensen. ''Elements of Nuclei: Many-Body Physics with the Strong Interaction.'' Avalon Publishing 1994. Кварк-глуонна плазма (КГП) или кваркова супа е агрегатно състояние в квантовата хромодинамика, което съществува при изключително висока температура и/или плътност.
Виж Електронволт и Кварк-глуонна плазма
Космически лъчи
Космическите лъчи са поток от елементарни частици и ядра на атоми на химически елементи, които навлизат в земната атмосфера от космическото пространство.
Виж Електронволт и Космически лъчи
Протон
Протон във физиката (от гръцки – „първи, основен“) е частица с положителен електричен заряд, равен на 1,6 • 10–19 кулона и маса 938 MeV/c2 (1,6726231 • 10–27 kg, или около 1836 пъти по-голяма маса от тази на електрона.
Пион
Пион (съкратено от пи (\pi) мезон) е колективното наименование във физиката на елементарните частици на три елементарни частици, теоретически предсказани през 1935 и открити през 1947: \pi^0, \pi^+ и \pi^-.
Позитрон
Позитронът е елементарна частица, изграждаща антиматерията и представляваща античастица на електрона – двете частици са с еднакви маса и спин, но с противоположен заряд.
Астрономически спътник
Астрономически спътник, космическа обсерватория или космически телескоп е инструмент в космоса, предназначен за наблюдаване и изследване на космически обекти.
Виж Електронволт и Астрономически спътник
Актиний
Актиний (латинизирано от гръцки ακτίνα – „лъч“) е радиоактивен химичен елемент с атомен номер 89 и символ Ac.
Нова (астрономия)
Андромеда. повърхността на Рош на близка звезда. Остатък от новата KT Eridani, избухнала през 1901 г. Нова в астрономията е преходно астрономическо събитие, което води до внезапната поява на ярка, привидно „нова“ звезда, която бавно избледнява в течение на няколко седмици или месеца.
Виж Електронволт и Нова (астрономия)
Неутрино
Неутриното е елементарна частица, която взаимодейства единствено чрез слабото ядрено взаимодействие и гравитацията.
Неутрон
Неутро̀н е термин от физиката, означаващ елементарна частица с нулев електрически заряд, маса в покой 940 MeV (малко над тази на протона) и спин ½.
Създаване на двойка
Създаване на двойка е образуването на елементарна частица и нейната античастица от неутрален бозон.
Виж Електронволт и Създаване на двойка
Синхротрон
Мичиганския университет, 1949 г. Синхротронът е вид цикличен ускорител на частици, произлизащ от циклотрона, при който ускоряваната частица пътува по фиксирана пътека в затворен контур.
Слънчево ядро
Илюстрация на слънчевата структура. Слънчевото ядро се счита, че се разпростира от центъра на Слънцето до 0,2 – 0,25 от слънчевия радиус.
Виж Електронволт и Слънчево ядро
Топ кварк
Топ кваркът, още известен като t кварк или истинен кварк, е елементарна частица и фундаментална съставна част на материята.
Уран-235
Уран-235 (235U) е изотоп на урана.
Чаровен кварк
Чаровният кварк е кварк от второ поколение със заряд от +(2/3)e.
Виж Електронволт и Чаровен кварк
Мюон
Мюон (или исторически мю-мезон, μ-мезон) е елементарна частица във физиката на елементарните частици.
Магнетон на Бор
Магнетонът на Бор е физична константа и естествена единица за измерване на магнитния момент.
Виж Електронволт и Магнетон на Бор
Забавител на неутрони
Забавител на неутрони в ядреното инженерство е среда, която намалява скоростта на бързите неутрони, като по този начин ги превръща в топлинни неутрони, способни да поддържат ядрена верижна реакция, включваща уран-235 или подобен делящ се нуклид.
Виж Електронволт и Забавител на неутрони
Барион
Десетте бариона със спин 3/2 Бариони в ядрената физика са субатомни частици, включващи протона и неутрона (с общото име нуклеони), както и известен брой по-тежки, нестабилни частици, наречени хиперони.
Велико обединение
Под Велико обединение (също Теория на Великото обединение; Grand Unified Theory – GUT) се има предвид, която и да е от няколко сходни теории на обединеното поле, които предсказват, че при много високи енергии (над 10^ GeV), електромагнитното, слабото ядрено и силното ядрено взаимодействия се сливат в единно обединено поле.
Виж Електронволт и Велико обединение
Гама експлозия
Художествено изображение на гама експлозия Гама експлозиите (в гама астрономията) са най-мощните енергийни експлозии, които се регистрират в далечни галактики.
Виж Електронволт и Гама експлозия
Гама-лъчев космически телескоп Ферми
Fermi Gamma-ray Space Telescope Fermi G.S.T. logo Anticipated operations timeline. GLAST launch aboard a Delta II rocket, 11 юни 2008. Gamma-ray pulsars detected by the Fermi Gamma-ray Space Telescope. Cycle of pulsed gamma rays from the Vela pulsar. Constructed from photons detected by Fermi's Large Area Telescope.
Виж Електронволт и Гама-лъчев космически телескоп Ферми
Дънен кварк
Дънния кварк, още известен като b-кварк (от bottom quark) и като красив кварк е трето поколение кварк със заряд −1⁄3 e. Макар всички кварки да са описани по подобен начин от квантовата хромодинамика, огромната маса на дънния кварк (около 4,200 MeV/c2), някъде около четири пъти от масата на протона, комбинирана с ниските стойности на Vub and Vcb на Матрицата на Кабибо-Кобаяши-Маскава, му придават отличителен подпис, който го прави сравнително лесен за експериментално откриване.
Виж Електронволт и Дънен кварк
Джаул
Джаул, наричан понякога още ватсекунда и означаван със символа J, е единицата от Международната система единици (SI) за измерване на енергия (потенциална, кинетична, електрическа, топлинна), а също така на работа и количество топлина.
Единица за атомна маса
Единица за атомна маса (или атомна единица за маса) е единица за измерване на атомни и молекулни маси.
Виж Електронволт и Единица за атомна маса
Еквивалентна доза йонизиращо лъчение
Екевивалентната доза е радиационната доза H, представяща стохастичното въздействие върху човешкото здраве на малки стойности йонизираща радиация, попаднала върху тялото и по-специално вероятността от предизвикване на радиационни ракови заболявания и увреждания на гените.
Виж Електронволт и Еквивалентна доза йонизиращо лъчение
Електромагнитен спектър
Електромагнитен спектър се нарича диапазонът (обхватът) на всички възможни електромагнитни излъчвания.
Виж Електронволт и Електромагнитен спектър
Електрон
Електрон е елементарна частица, присъстваща в електронните обвивки на атомите на всички химични елементи.
Електронен захват
Електронен захват (среща се също като електронно улавяне и електронно залавяне) е пример за радиоактивен разпад в резултат на слабо ядрено взаимодействие.
Виж Електронволт и Електронен захват
Лептон
Лептонът е елементарна частица, която не влиза в силни взаимодействия.