Съдържание
674 отношения: Beroe ovata, Flettner Fl 282, God of War, Кървав камък, Кючук Мендерес, Ксанти (областна единица), Ксиновриси, Кьошдере, Кушадасъ, Кушница, Кумруджа, Крушевска река, Крумовица, Краище, Критска война, Критски говор, Критско море, Крива река (приток на Марица), Кримски гущер, Касос, Каялийка, Катафиди, Картография, Карамандере (приток на Бързей), Карпатос, Карпош (община), Каварджиклийска река, Калаващица, Каламица, Калидромо, Калница, Камена Вурла, Канина (река), Китира, Кипасис, Клайв Стейпълс Луис, Кос (остров), Котито, Кочанска река (България), Коринтска война, Коринтски залив, Коринтски канал, Коренни народи, Колумбо, Константинос Вардалахос, Константинопол, Конска река, Конвенция от Монтрьо, Копривен, Кесебир, ... Разширете индекс (624 Повече ▼) »
Beroe ovata
Beroe ovata е ктенофор от семейство Beroidae.
Виж Егейско море и Beroe ovata
Flettner Fl 282
Fl.282 „Колибри“ е лек немски разузнавателен хеликоптер-синхроптер с открита кабина, разработен в предвоенните години в Германия от Антон Флетнер на базата на едноместния хеликоптер FI.265. Действащият прототип е готов през юли 1940 г.
Виж Егейско море и Flettner Fl 282
God of War
God of War е видео игра за PlayStation 2 пусната на 22 март, 2005.
Кървав камък
Кървав камък е планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, в историко-географската област Краище, част от Руйско-Верилската планинска редица.
Виж Егейско море и Кървав камък
Кючук Мендерес
Кючук Мендере́с (Küçük Menderes, буквално „Малък Мендерес“; Κάυστρος) е река в егейския регион на западна Мала Азия, в югозападната част на Турция.
Виж Егейско море и Кючук Мендерес
Ксанти (областна единица)
Ксанти (Νομός Ξάνθης, Номос Ксантис) е ном в Република Гърция, част от областта Източна Македония и Тракия.
Виж Егейско море и Ксанти (областна единица)
Ксиновриси
Ксиновриси (Ξινόβρυση) със старо име до 1914 г.
Кьошдере
Кьошдере е река в Южна България, област Кърджали, общини Ардино и Кърджали, десен приток на Арда.
Кушадасъ
Кушадасъ (Kuşadası) е град във вилает Айдън, Западна Турция, разположен на брега на Егейско море.
Кушница
Кушница или Кушиница (Παγγαίο, Пангео, Παγγαίον, Пангеон, старо Κουσίνιτζα, Кусинидза) е планина в северната част на Гърция.
Кумруджа
Кумруджа (още Кумурджа и Суха река) е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Стара Загора и Раднево, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица.
Крушевска река
Крушевска река (старо име Кошудере) е река в Южна България, област Ямбол, община Болярово, десен приток на Поповска река.
Виж Егейско море и Крушевска река
Крумовица
Крумовица (до 1942 г. Бургасдере) е река в Южна България, област Кърджали, община Крумовград, десен приток на Арда.
Краище
Физикогеографска карта на областта Краище Краището е физикогеографска и историкогеографска област в Западна България и Източна Сърбия, а съвсем малка част (най-югозападната) попада на територията на Северна Македония.
Критска война
Критската война (Κρητικός Πόλεμος) е военен конфликт между Родос и коалиция градове-държави от Крит, воден от 205 до 197 г.
Виж Егейско море и Критска война
Критски говор
Критският говор (κρητική διάλεκτος) е гръцки говор, традиционно говорен от местното гръцко население на остров Крит и от няколко хилядната критска диаспора, разселена в държави като САЩ, Австралия, Германия и др.
Виж Егейско море и Критски говор
Критско море
Критско море Критско море е море част от Средиземно море разположено на юг от Егейско море и Цикладските острови и на север от остров Крит.
Виж Егейско море и Критско море
Крива река (приток на Марица)
Крива река е река в Южна България – Област Пазарджик, община Белово, десен приток на Марица.
Виж Егейско море и Крива река (приток на Марица)
Кримски гущер
Кримският гущер (Podarcis taurica) е вид гущер, срещащ се в Югоизточна Европа.
Виж Егейско море и Кримски гущер
Касос
Касос (Κάσος) е гръцки остров в югоизточната част на Егейско море, част от Додеканезите.
Каялийка
Каялийка (Скаличица, Черешка) е река в Южна България – Област Пловдив, общини Асеновград и Първомай и област Хасково, община Димитровград, десен приток на река Марица.
Катафиди
Катафиди (Καταφύδι) е най-високия връхв южната част на планината Чумерка, част от Пинд.
Картография
остров Ливингстън в Антарктика Картографията (χάρτις – карта и γραφειν – пиша) е наука и приложна практика за създаване на карти и глобуси.
Виж Егейско море и Картография
Карамандере (приток на Бързей)
Карамандере (Коджадере) е река в Южна България – област Кърджали, община Кърджали и област Хасково, община Хасково.
Виж Егейско море и Карамандере (приток на Бързей)
Карпатос
Карпатос (Κάρπαθος; Carpathus; Scarpanto) е гръцки остров в югоизточната част на Егейско море (на картите тази част от Средиземно море понякога се отбелязва и като Либийско море, термин от древните картографи, който все още се използва) и е вторият по големина остров от Додеканезите.
Карпош (община)
Карпош (Општина Карпош) е една от 10-те градски общини на столицата Скопие на Северна Македония.
Виж Егейско море и Карпош (община)
Каварджиклийска река
Каварджиклийска река е река в Южна България — Област Пловдив, общини Хисаря и Калояново, десен приток на Стряма.
Виж Егейско море и Каварджиклийска река
Калаващица
Калаващица е река в Южна България – Област Пазарджик, община Стрелча и Област Пловдив, община Хисаря, десен приток на Пясъчник (влива се в язовир „Пясъчник“).
Каламица
Каламица е река в Южна България – Област Хасково, община Свиленград, ляв приток на река Марица.
Калидромо
Калѝдромо (Καλλίδρομο, катаревуса: Καλλίδρομον, Калидромон; в превод добър път, в миналото известна още като Саромата (Σαρώματα), е планина в Централна Гърция обхващаща югоизточната част от ном Фтиотида и североизточна Фокида.
Калница
Калница (до 29 юни 1942 г. Азмака) е река в Южна България, област Сливен, община Нова Загора, област Ямбол, общини Тунджа и Елхово и област Хасково, община Тополовград, ляв приток на Синаповска река от басейна на Тунджа.
Камена Вурла
Камена Вурла (Καμένα Βούρλα) е малко крайморско градче във Фтиотида срещу остров Евбея, Гърция.
Виж Егейско море и Камена Вурла
Канина (река)
Мост над реката в близост до с. Ковачевица Канина (или Канина река) е река в Южна България, област Благоевград, община Гърмен, ляв приток на река Места.
Виж Егейско море и Канина (река)
Китира
Китира (Κύθηρα) е остров на юг от полуостров Пелопонес, между континентална Гърция и остров Крит, където се срещат Йонийско, Егейско и Критско море.
Кипасис
Кипасис (Kypasis; Cypasis) e руина от тракийско селище при Кешан в провинция Одрин в Турция.
Клайв Стейпълс Луис
Клайв Стейпълс Луис (Clive Staples Lewis), известен повече като К.
Виж Егейско море и Клайв Стейпълс Луис
Кос (остров)
Кос (Κως) е гръцки остров в югоизточната част на Егейско море, в непосредствена близост до турския бряг на Мала Азия, в района на курорта Бодрум.
Виж Егейско море и Кос (остров)
Котито
Котито е едно от имената на тракийската Велика богиня.
Кочанска река (България)
Кочанската река или Жижевската, Жижовската река е река в Югозападна България, област Благоевград, Община Сатовча, десен приток на река Доспат.
Виж Егейско море и Кочанска река (България)
Коринтска война
Коринтската война (395 – 387 пр.н.е.) е военен конфликт в Древна Гърция между Пелопонеския съюз и коалицията на четирите съюзени държави – Тива, Атина, Коринт и Аргос, които първоначално били поддържани от Персия.
Виж Егейско море и Коринтска война
Коринтски залив
Сателитна снимка на п-ов Пелопонес и разположения северно от него Коринтски залив Коринтският залив (Κορινθιακός κόλπος) е дълбоко вдаден в сушата залив на Йонийско море, намиращ се между Пелопонес на юг и континенталната част на Гърция на север и изток.
Виж Егейско море и Коринтски залив
Коринтски канал
Коринтският канал Коринтският канал е канал в Гърция, който съединява Сароническия залив на Егейско море с Коринтския залив на Йонийско море.
Виж Егейско море и Коринтски канал
Коренни народи
Мъж навахо на кон в Долината на паметниците, Аризона, САЩ. Инуити на традиционна кучешка шейна (''камутик'') в Нунавут, Канада. Коренни народи, наричани също аборигенни народи, туземни народи или автохтонни народи, се наричат етнически групи, първоначално обитаващи даден регион, за разлика от групите, които са се заселили, окупирали или колонизирали региона след тях.
Виж Егейско море и Коренни народи
Колумбо
Южноегейската вулканична арка. Колумбо е активен подводен вулкан в Егейско море.
Константинос Вардалахос
Ц. Вѣстникъ, 1850. Константинос Вардалахос (Κωνσταντίνος Βαρδαλάχος) е гръцки педагог, представител на т.нар.
Виж Егейско море и Константинос Вардалахос
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Егейско море и Константинопол
Конска река
Конска река е река в Южна България, област Перник, общини Брезник и Перник, десен приток на река Струма.
Виж Егейско море и Конска река
Конвенция от Монтрьо
Конвенцията за черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г., е международно споразумение, което регламентира режима на преминаване на военноморски съдове през черноморските проливи, като дава на Турция пълен контрол върху тях.
Виж Егейско море и Конвенция от Монтрьо
Копривен
Копривен е река в Западна България, област Кюстендил, общини Невестино и Кочериново, десен приток на река Струма.
Кесебир
Кесебир (ново неофициално име Вировица) е река в Южна България, област Кърджали, общини Кирково и Крумовград, ляв приток на река Крумовица, от басейна на Арда.
Кешан
Кешан (Keşan) е град административен център на община в Одринския вилает, Турция.
Кенхринес
Кенхринес (kenchrines) – митично чудовище, обитаващо тракийските острови в Егейско море, споменато от Никандър.
Първа македонска война
Първата македонска война от 214 до 205 г.
Виж Егейско море и Първа македонска война
Първа национална катастрофа
„Първа национална катастрофа“ е термин, използван нашироко в българската публицистика, исторически изследвания и учебни пособия за обозначаване на резултатите и последиците от Балканските войни (1912 – 1913 г.) за България.
Виж Егейско море и Първа национална катастрофа
Първа Митридатова война
Първата Митридатова война (88 или 89 – 85 пр.н.е.) е първата война от трите Митридатови войни, водени между Римската република и Митридат VI, царя на Понтийското царство завършила с победа на Рим.
Виж Егейско море и Първа Митридатова война
Първи балкански съюз
Френска карта на Балканите от 1862 г. Автор: Адолф Тиер. Първият балкански съюз е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу Османската империя.
Виж Егейско море и Първи балкански съюз
Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело 1443 г.
Първият кръстоносен поход на Владислав III Ягело е военна експедиция срещу османците от октомври 1443 до януари 1444 г.
Виж Егейско море и Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело 1443 г.
Първо послание към коринтяните
Първото послание на свети апостол Павел до коринтяните (Η πρώτη (Α΄) επιστολή τουΠαύλουπρος Κορίνθιους) е написано в Ефес (16:8) вероятно през пролетта на 57 г., (което може да се заключи от споменаването (5:7 – 8) на Пасха), преди Павел да замине за Коринт (16:8) след Петдесетница.
Виж Егейско море и Първо послание към коринтяните
Първенецка река
Първенецка (Тъмръшка) река е река в Южна България – Област Пловдив, общини Родопи и Пловдив, десен приток на река Марица.
Виж Егейско море и Първенецка река
Псара
Псара̀ (Ψαρά) е селище в източна Гърция, единствено в дем Псара на област Северен Егей.
Пясъчник (река)
Пясъчник е река в Южна България – Област Пловдив, общини Хисаря, Съединение, Марица и Пловдив, ляв приток на река Марица.
Виж Егейско море и Пясъчник (река)
Публий Сулпиций Галба Максим
Публий Сулпиций Галба Максим (Publius Sulpicius Galba Maximus) e политик на Римската република през втората пуническа война.
Виж Егейско море и Публий Сулпиций Галба Максим
Правителство на Васил Радославов 2
Второто правителство на Васил Радославов е тридесет и четвърто правителство на Царство България, назначено с Указ № 10 от 4 юли 1913 г.
Виж Егейско море и Правителство на Васил Радославов 2
Причини за Първата световна война
Европейски дипломатически обединения преди войната. Причините за избухването на Първата световна война са от комплексен тип, не могат да бъдат систематизирани еднозначно и остават предмет на спорове.
Виж Егейско море и Причини за Първата световна война
Пробив при Добро поле
Битката при До̀бро по̀ле, наричана също Пробив при До̀бро по̀ле, е битка през Първата световна война, състояла се на 15 септември 1918 година на платото Добро поле в Македония между български и противникови сръбско-френски военни формирования.
Виж Егейско море и Пробив при Добро поле
Паралимни (езеро)
Паралимни (Παραλίμνη) е неголямо езеро в Беотия, Гърция.
Виж Егейско море и Паралимни (езеро)
Парос
Парос (Πάρος) е гръцки остров в Егейско море, 3-ти по големина в Цикладските острови.
Падане на Константинопол (1453)
Падането на Константинопол през 1453 г. (на турски: İstanbul'un Fethi, на гръцки: Άλωση της Κωνσταντινούπολης) е успешно нападение на османците за превземане на византийската столица Константинопол.
Виж Егейско море и Падане на Константинопол (1453)
Пактол
Пактол (Πακτωλός, Paktolos, днешно турско име Sart Çayı) е древното име на река, близо до егейския бряг на Турция.
Панонско море
Панонско море и границите на днешните държави където е било Панонско море е древен воден басейн съществувал през миоцен и плиоцен на мястото на днешната Панонска низина.
Виж Егейско море и Панонско море
Пири Реис
Пѝри Реѝс (Piri Reis; ок. 1480 – 1555) е османски мореплавател и картограф.
Пинд
Пинд на физикогеографската карта на Средна Гърция Каменния мост на река Мегдова при Виняни (Аграфа) Пинд (Πίνδος, Пиндос) е планинска система в западната част на Балканския полуостров, в Гърция и Албания (крайните северни разклонения).
План Савов – Нерезов
генерал Савов Планът Савов – Нерезов е българският оперативен план за военни действия срещу Сърбия и Гърция, изготвен в навечерието на Междусъюзническата война.
Виж Егейско море и План Савов – Нерезов
Последният свят
„Последният свят“ (Die letzte Welt) е роман от австрийския писател Кристоф Рансмайр (р. 1954), публикуван през 1988 г.
Виж Егейско море и Последният свят
Потока (река)
Потока е река в Южна България – Област Пазарджик, общини Стрелча и Пазарджик и Област Пловдив, общини Съединение и Марица, ляв приток на река Марица.
Виж Егейско море и Потока (река)
Походи на русите срещу Константинопол
Походите на русите срещу Цариград са серия военни походи на Киевска Рус срещу столицата на Византия по Черно море в опит да бъде превзет, завладян и разграбен Константинопол.
Виж Егейско море и Походи на русите срещу Константинопол
Поликсенид
Поликсенид е навархизвестен със службата си при селевкидския цар АнтиохIII Велики.
Поликрат
Поликрат (Πολυκράτης) е древногръцки политик, тиран на Самос от около 538 пр.н.е. до 522 пр.н.е. Под негово управление островът се превръща в първостепенна сила в Егейско море.
Полог
Пологът от сателит Горният Полог Горният Полог с Гостивар през зимата Носия от Долни Полог, Подмочански етнографски музей Носия от Сува Гора, Тетовско, Подмочански етнографски музей Пологът или Тетовското поле (Полог; Pollogu) е историко-географска област в северозападната част на Северна Македония.
Поповска река
Поповска река е река в Южна България, област Ямбол, общини Болярово и Елхово ляв приток на Тунджа.
Виж Егейско море и Поповска река
Петър VII
Петър VII Папапетру (Πατριάρχης Πέτρος Ζ΄ Παπαπέτρου) е патриархна Александрия и цяла Африка от 1997 до смъртта си през 2004 г.
Петра (дем Катерини)
Петра или Локово (Πέτρα, до 1927 година Λόκοβη, Локови) е село в Северна Гърция, в дем Катерини, област Централна Македония.
Виж Егейско море и Петра (дем Катерини)
Петрос Мавромихалис
Петрос Мавромихалис (Πέτρος Μαυρομιχάλης), известен като Петробей (Πετρόμπεης; Petro Bey) е известен представител на маниотското семейство коджабаши и земевладелци Мавромихалис.
Виж Егейско море и Петрос Мавромихалис
Персийска циклама
Персийската циклама (Cyclamen persicum) е вид покритосеменно растение от семейство Игликови (Primulaceae).
Виж Егейско море и Персийска циклама
Персийско-византийска война (602 – 628)
Персийско-византийска война (602 – 628) е последната, най-продължителната (26 години) и най-изтощителната война от поредицата конфликти между Византия и Персийската империя, която изтощава и двете държави и създава предпоставки за арабското завоевание на Близкия изток.
Виж Егейско море и Персийско-византийска война (602 – 628)
Перу ди Ковилян
Перу ди Ковилян (Pêro da Covilhã) е португалски дипломат, пътешественик, изследовател на Африка.
Виж Егейско море и Перу ди Ковилян
Перперек (река)
Перперек е река в Южна България, област Кърджали, общини Черноочене и Кърджали, ляв приток на Арда (влива се в язовир „Студен кладенец“).
Виж Егейско море и Перперек (река)
Пеласги
Равнините на днешна Тесалия, планината Пинд на Запад и река Пеней – територията, за която се смята че е обитавана от пеласгите в древността Пеласгите (Πελασγοί) са палеобалкански племена, най-старите жители на Южните Балкани, които според древногръцките автори са народът, обитавал и териториите на Древна Гърция преди елините.
Пелопонес
Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров.
Пелопонески войни
Пелопонеските войни представляват военен конфликт в Древна Гърция, в който участва от една страна Атина, а от друга Пелопонеския съюз под предводителството на Спарта.
Виж Егейско море и Пелопонески войни
Пентеконтетия
Пелопонеската война през 431 г. пр.н.е. Пентеконтетия (πεντηκονταετία) или периодът от петдесет години (480 – 431 г. пр.н.е.) е термин, използван в древногръцката история за периода между поражението на второто персийско нашествие в Гърция при Платея през 479 г.
Виж Егейско море и Пентеконтетия
Пеней
Река Пеней на картата на Гърция. Пеней или Пиниос (Πηνειός, Пиниос, старогръцко произношение Пенейос) е река в Гърция, най-голямата в историко-гографската област Тесалия с дължина 216 km.
Острови на Гърция
център 25px Албания 25px Сев. Македония 25px България 25px Турция 65px Гърция Атина Солун Кавала Тасос Дедеагач Самотраки Корфу Игуменица Лариса Волос Янина Халкида Патра Коринт Нафплио Спарта Ареополи Пирея Елевсина Лаврио Ираклио Македония Тракия Епир Тесалия Евбея Централна Гърция Пелопонес Олимп Левкада Кефалония Закинтос Лемнос Лесбос Хиос Самос Андрос Тинос Миконос Икария Патмос Наксос Милос Санторини Кос Родос Карпатос Касос Китира Гавдос ''Егейско'' ''море'' ''Критско море'' ''Миртонско'' ''море'' ''Йонийско'' ''море'' ''Средиземно'' ''море'' Крит Егейски острови Циклади Додеканези Йонийски острови Островите на Гърция се разделят на.
Виж Егейско море и Острови на Гърция
Осеновска река
Осеновска река (в горното течение Раковица) е река в Югозападна България, област Благоевград, община Симитли, десен приток на Градевска река, от басейна на Струма.
Виж Егейско море и Осеновска река
Отношения между Гърция и Русия
Гръцко-руските отношения са двустранните отношения между европейските държави Гърция и Русия.
Виж Егейско море и Отношения между Гърция и Русия
Очушница
Очушница е река в Южна България— Софийска област, община Костенец, ляв приток на Марица.
Орфански залив
Струмски залив Орфанският, Струмският или Рендинският залив (Στρυμονικός κόλπος, Стримоникос колпос или Κόλπος Ορφανού, Колпос Орфану) е залив в северозападната част на Егейско море.
Виж Егейско море и Орфански залив
Оролачка река
Оролачка река е река в Южна България, област Кюстендил, община Кюстендил и Област Перник, общини Радомир и Ковачевци, ляв приток на река Струма.
Виж Егейско море и Оролачка река
Обсада на Абидос (200 пр.н.е.)
Обсадата на Абидос от 200 г.
Виж Егейско море и Обсада на Абидос (200 пр.н.е.)
Обсада на Родос (1522)
Обсадата на Родос през 1522 г.
Виж Егейско море и Обсада на Родос (1522)
Обсада на Халикарнас
Обсадата на Халикарнас през 334 г. пр.н.е. довежда до превземането на града от войските на Александър Македонски, въпреки умелата отбрана, организирана от Мемнон от Родос.
Виж Егейско море и Обсада на Халикарнас
Обикновена морска игла
Обикновената морска игла (Syngnathus acus) е риба от семейство иглови (Syngnathidae).
Виж Егейско море и Обикновена морска игла
Овчарица
Овчарица е река в Южна България – Област Сливен, община Нова Загора, област Ямбол, община Тунджа и Област Стара Загора, общини Раднево и Гълъбово, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица.
Одриско царство
Одриската държава през 4 век пр.н.е. Одриски златен накит, Национален исторически музей в София Одриско въоръжение, Национален исторически музей, София Одриското царство (Odrysian kingdom) е държавно обединение на тракийски племена, обединени от одрисите, възникнало в началото на V век пр.н.е.
Виж Егейско море и Одриско царство
Одрински вилает
Одринският вилает (ولايت ادرنه; Vilāyet-i Edirne) е вилает в Османската империя с център град Одрин (на турски Едирне).
Виж Егейско море и Одрински вилает
Одесос
Одесос (Ὀδησσός, Odessus) е град, създаден през 6 век пр.н.е. (около 570 г. пр.н.е.) от милетски колонисти, близо до съществувало от по-рано тракийско селище.
Олимп
Олѝмп (в най-близките български говори О̀лимп, Όλυμπος, Олимпос) е най-високата планина в Гърция (връхМитикас, 2917,727 m) и втора на Балканския полуостров, издигаща се в централната част на страната, западно от Солунския залив на Егейско море.
Омуровска река
Омуровска река (по старото име на село Партизанин – Омурово) е река в Южна България – Област Стара Загора, община Братя Даскалови и Област Пловдив, община Първомай, ляв приток на река Марица.
Виж Егейско море и Омуровска река
Асеница
Асèница (по-рано: Чàя до 29 юни 1942 г., Асèновица до 27 април 1945 г., Чепелàрска река до 25 юли 1989 г.) е река в Южна България – област Смолян (община Чепеларе) и област Пловдив (общини Асеновград, Родопи и Садово), десен приток на река Марица.
Асеновска река
Асеновска река, Асеновица или Коруча е река в Южна България, област Сливен, община Сливен, ляв приток на Тунджа.
Виж Егейско море и Асеновска река
Аякс (лек крайцер, 1934)
„Аякс“ (HMS Ajax (22)) е лек крайцер от типа „Леандър“, на Кралския флот от времето на Втората световна война.
Виж Егейско море и Аякс (лек крайцер, 1934)
Атанасий I Охридски
Атанасий Ризеас (Αθανάσιος Ριζέας) е православен духовник, охридски архиепископ от 1595 до 1598 година, повторно през 1606 година и за трети път около 1614 – 1615 година.
Виж Егейско море и Атанасий I Охридски
Атина
Атѝна (Αθήνα) е столицата и най-големият град на Гърция, както и седалище на областта Атика.
Атлантически океан
Атлантическият океан е вторият по големина океан на Земята (след Тихия океан), заемащ приблизително една пета от нейната площ и е част от Световния океан.
Виж Егейско море и Атлантически океан
Атеренска река
Атеренска река (или Армира) е река в Южна България, област Хасково, община Ивайловград и Североизточна Гърция, област Източна Македония и Тракия, дем Орестиада, десен приток на Арда.
Виж Егейско море и Атеренска река
Ахелой (Гърция)
Ахелой (Αχελώος, Ахелоос) е река в Западна Гърция, между историческите области Акарнания и Етолия.
Виж Егейско море и Ахелой (Гърция)
Ахеменидско царство
Ахеменидското царство (на староперсийски: Ariyānām Xšaçam) е историческа държава (550 пр.н.е. – 330 пр.н.е.) Наричана е също Старо персийско царство, тъй като е първото царство, поставило началото на Персийската империя.
Виж Егейско море и Ахеменидско царство
Артаксеркс I
Артаксеркс I (اردشير يکم, Artaxšaça – „властващият праведно“) е управител на Бактрия и владетел (Велик цар) на Ахеменидска Персия от 465 до 424 пр.н.е.
Виж Егейско море и Артаксеркс I
Артемизия I
Артемизия I (Ἀρτεμισία, на персийски език: آرت, Artemisia I, fl. 480 пр.н.е.) е царица на Халикарнас (днес Бодрум), град на дорийските гърци и карийците в ахеменидската сатрапия Кария и на Кос през 480 г.
Виж Егейско море и Артемизия I
Архипелаг
Бяло море с големия си брой острови е в основата на произхода на понятието ''архипелаг''. Архипелагът Мией в Мианмар Релефна карта на архипелага Фарьорски острови Канарските острови Архипелаг е географско понятие за обозначаване на група от острови, разположени сравнително близо едни до други.
Архелай (генерал)
Архелай (Archelaus) е най-известният понтийски генерал по времето на Първата Митридатова война (89 – 85 пр.н.е.), между силите на Митридат VI и Римската Република.
Виж Егейско море и Архелай (генерал)
Араплийска река
Изглед към долината на р. Араплийска Араплийска река (по старото име на село Чернозем – Араплии) е река в Южна България, област Ямбол, община Елхово, ляв приток на Поповска река.
Виж Егейско море и Араплийска река
Арголидски залив
Сателитна снимка на п-в Пелопонес и разположения източно от него Арголидски залив Арголидски залив или Навплийски залив (Αργολικός κόλπος) е залив на Егейско море, разположен покрай източното крайбрежие на полуостров Пелопонес в южната част на Гърция.
Виж Егейско море и Арголидски залив
Аргонаут (лек крайцер, 1941)
Аргонаут (HMS Argonaut (61), от Argonaut – Аргонавт) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война.
Виж Егейско море и Аргонаут (лек крайцер, 1941)
Арда
Арда (антично име – Артеск (ос), средновековно име – Flum d'Arte – ст.фр. редакция), е река в Южна България, област Смолян, област Кърджали и област Хасково и Североизточна Гърция (под името Άρδας), десен приток на река Марица.
Арката
Арката е река в Южна България, Софийска област, община Самоков и Област Перник, община Радомир, ляв приток на река Струма.
Арпадере
Арпадере е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Стара Загора и Опан и Област Хасково, община Димитровград, ляв приток на река Марица.
Автофрадат
Монета на Автофрадат. Автофрадат (Aὐτοφραδάτης; Autophradates; † сл. 332 пр.н.е.) е персийски командир на флот на царството на Ахеменидите през 4 век пр.н.е.
Ада (приток на Тунджа)
Ада (или Овчи кладенец, до 1934 г. Коюнбунар) е река в Южна България, област Ямбол, община Тунджа ляв приток на Тунджа.
Виж Егейско море и Ада (приток на Тунджа)
Азия
Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.
Азмака (приток на Сазлийка)
Азмака е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Стара Загора и Раднево, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица.
Виж Егейско море и Азмака (приток на Сазлийка)
Айрън Дюк (линеен кораб, 1912)
Айрън Дюк (HMS Iron Duke, „Железният херцог“) е британски линеен кораб.
Виж Егейско море и Айрън Дюк (линеен кораб, 1912)
Айвалък
Айвалък или Айвалик (понякога Айвали или Айвалъ, Ayvalık; Αϊβαλί; Κυδωνίαι) е град в Западна Турция.
Айдън
Изглед от град Айдън Айдъ̀н (Aydın) е град в Западна Турция, осемнадесети по големина в страната.
Айдън (вилает)
Айдън (Aydın) е вилает в Югозападна Турция.
Виж Егейско море и Айдън (вилает)
Алистър Маклейн
Алистър Маклейн (Alistair Stuart MacLean) е британски писател на бестселъри в жанра военен и шпионски трилър.
Виж Егейско море и Алистър Маклейн
Александър III Македонски
Александър Велики Александър III Македонски или Александър Велики (Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών или Μέγας Ἀλέξανδρος; Мегас Александрос) е цар (василевс) на античното царство Македония и хегемон на Коринтския съюз от 336 г.
Виж Егейско море и Александър III Македонски
Александър Ферски
Александър Ферски е древногръцки владетел от Тесалия, тиран (тагос) на град Фере от 369 до 358 г.
Виж Егейско море и Александър Ферски
Александрия Троада
Термите в Александрия Троада Александрия Троада (Ἀλεξάνδρεια ἡ Τρωάς, Alexandria Troas, Eski Stambul) е древен град в местността Троада (Троас) в Мизия в Мала Азия, днес в турската провинция Чанаккале.
Виж Егейско море и Александрия Троада
Алексей Грейг
Алексей Самуилович Грейг е руски военноморски офицер, адмирал (от 1828 година).
Виж Егейско море и Алексей Грейг
Амфотер (адмирал)
Амфотер (Ἀμφοτερός; Amphoteros; Amphoterus; † сл. 331 г. пр. Хр.) е македонски командир на флот (nauarchos) на Александър Велики.
Виж Егейско море и Амфотер (адмирал)
Ами Буе
Ами Буе (Ami Boué) е френски учен от германски произход, приел австрийско поданство, геолог, географ, картограф и етнограф.
Аморгос
Аморго̀с (Αμοργός) е гръцки остров, в южната част на Егейско море.
Антонин Пий
Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин Пий (Titus Aurelius Fulvius Boionius Arrius Antoninus Pius) е римски император от 138 до 161 г., член на династията на Антонините и четвърти поред от т.нар.
Виж Егейско море и Антонин Пий
Анастас Иширков
Анастас Тодоров Иширков е български учен, географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките.
Виж Егейско море и Анастас Иширков
Анафи
Анафи (Αναφή) е гръцки остров в Егейско море, част от архипелага Циклади.
Анадол
18 май 2001Stephen Mitchell, ''Anatolia: Land, Men, and Gods in Asia Minor. The Celts in Anatolia and the impact of Roman rule''. Clarendon Press, Aug 24, 1995 – 296 pages. ISBN 978-0-19-815029-9 http://books.google.com/books?id.
Анадолско плато
Анадолското плато, също Анатолийско плато или Малоазиатско плато, е територия в централната част на Турция, във вътрешните части на Малоазиатската планинска земя.
Виж Егейско море и Анадолско плато
Андрос
Андрос (Άνδρος) е гръцки остров в Егейско море, най-северният и 2-ри по големина в Цикладските острови.
Андропомп
Андропомп (Ἀνδρόπομπος; Andropompos) в древногръцката митология е цар на Месения, син на Бор, внук на Пентил и Анхироя, правнук на Пориклимен (синът на Нелей, син на Посейдон).
Андреа Дория (линеен кораб, 1913)
Андреа Дория (Andrea Doria, D'Oria) е италиански линеен кораб от времето на Първата световна война.
Виж Егейско море и Андреа Дория (линеен кораб, 1913)
Апсинти
Локализация на Апсинтите Апсинтите (Ἀψίνθιοι; Apsinthii) са според Херодот тракийско племе на Егейско море в Тракийския Херсонес (дн. Галиполски полуостров).
Национално знаме на Гърция
Развято национално знаме на Гърция Националното знаме на Гърция има правоъгълна форма и се състои от девет еднакво широки хоризонтални ивици в синьо и бяло.
Виж Егейско море и Национално знаме на Гърция
Наксос
Наксос (Νάξος; Nicsia; Nakşa) е гръцки остров в Егейско море, най-големия (430 km²) и най-високия от групата на Цикладските острови.
Нансенов паспорт
Нансенов паспорт Нансеновият паспорт е използваният през първата половина на 20 век специален документ, който позволява на военновременните, политически и др.
Виж Егейско море и Нансенов паспорт
Нишава
Нишава (Nišava) е река в България (Софийска област – община Годеч и община Драгоман) и Сърбия (Пиротски окръг и Нишавски окръг), десен приток на река Южна Морава (Българска Морава).
Нишко споразумение (1923)
Нишкото споразумение или Нишката спогодба (Niški sporazum) от 23 март 1923 година е спогодба между Царство България и Кралството на сърби, хървати и словенци за „обезопасяване на границата“ между двете държави.
Виж Егейско море и Нишко споразумение (1923)
Никостратос Каломенопулос
Никостратос Каломенопулос или капитан Нидас (Νικόστρατος Καλομενόπουλος, Νίδας) е гръцки офицер и революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.
Виж Егейско море и Никостратос Каломенопулос
Никополис ад Нестум
Основите на южната градска стена и основите на една от кулите Разкритото градско жилище Останки от разкритите терми Никополис ад Нестум (Nicopolis ad Nestum) в превод „Град на победата при р.
Виж Егейско море и Никополис ад Нестум
Нике от Самотраки
Нике от Самотраки (Νίκη της Σαμοθράκης) е древногръцка статуя, намерена на остров Самотраки и изобразяваща богинята на победата Нике.
Виж Егейско море и Нике от Самотраки
Никейска империя
Балканите и Анатолия ок.1214 г. Никейската империя (Βασίλειον τῆς Νίκαιας; İznik İmparatorluğu) е историческа държава (1204 – 1261) в Северозападна Мала Азия със столица град Никея.
Виж Егейско море и Никейска империя
Новоселска река (приток на Омуровска река)
Новоселска река (Суха река) е река в Южна България — Област Стара Загора, община Братя Даскалови, ляв приток на Омуровска река, от басейна на Марица.
Виж Егейско море и Новоселска река (приток на Омуровска река)
Новоселска река (приток на Струма)
Новоселска река е река в Западна България, област Кюстендил, община Кюстендил, десен приток на река Струма.
Виж Егейско море и Новоселска река (приток на Струма)
Новокаменна епоха в България
Новокаменната епоха (или Неолитът) на Балканския полуостров, както и в земите на днешна България обхваща периода от около 6200 – 4900 г.
Виж Егейско море и Новокаменна епоха в България
Нерей
Нерей в древногръцката митология е морски старец – добър, мъдър и справедлив.
Неа Камени
Лодки на стоянка при базалтовите отломки на Неа Камени Неа Камени е малък гръцки необитаем остров, част от архипелага Санторини в Егейско море.
Неделинска река
Неделинска река (старо име Узундере) е река в Южна България, област Смолян, общини Мадан, Неделино и Златоград и област Кърджали, община Кирково, ляв приток на Върбица.
Виж Егейско море и Неделинска река
Руско-турска война (1768 – 1774)
Руско-турската война от 1768 – 1774 г. (на турски език: 1768 – 1774 Osmanlı-Rus Savaşı) е една от ключовите по значение войни между Русия, с подкрепящите я Дания, Британия и Италия (херцогство Тоскана) от една страна, и Османската империя и Полската шляхта от друга, в резултат на която Русия получава правото на закрилник на православните в Османската империя и присъединява Южна Украйна, Северен Кавказ и Крим.
Виж Егейско море и Руско-турска война (1768 – 1774)
Руско-византийска война (1024)
Предпоследната Руско-византийска война, както е документирана от средновековните византийски източници, се състои през 1024 година.
Виж Егейско море и Руско-византийска война (1024)
Руско-византийски войни
Руско-византийските войни са серия конфликти, започнали с 2 все още не съвсем точно датирани варяжки морски похода (експедиции), целящи да превземат Цариград през 830-те и 860-те години.
Виж Егейско море и Руско-византийски войни
Равногорска река
Равногорска река е река в Южна България – Област Пазарджик, община Брацигово, десен приток на Стара (Пещерска) река.
Виж Егейско море и Равногорска река
Радика
Вълковия Ра̀дика (Радика) е река в Северна Македония.
Радова река
Радова река (в средното течение Лява река) е река в Южна България, област Габрово, община Трявна и област Стара Загора, общини Гурково и Николаево, ляв приток на Тунджа (влива се в язовир „Жребчево").
Виж Егейско море и Радова река
Разпространение на исляма
По времето на Омаядски халифат, 661 – 750 г. Разпространението на исляма започва след смъртта на Мохамед, когато арабите разпространяват исляма чрез завоевания в Северна Африка, Сомалия, Западна Африка и Близкия Изток и тези региони са включени в поредица от халифати, макар че може да се разглеждат и общо като Арабски халифат, за да се направи разлика с халифата по време на Османската империя.
Виж Егейско море и Разпространение на исляма
Рилска река
Рилската река е река в Западна България, област Кюстендил, общини Рила и Кочериново, ляв приток на река Струма.
Виж Егейско море и Рилска река
Рила
Най-високият дял на Рила с връхМусала, гледан от подножието на връхМечит. Мальовица през зимата (2729 m) Рѝла е най-високата планина в България и на Балканския полуостров.
Римско-сирийска война
Римско-сирийската война (от 192 до 188 пр.н.е.), също Антиохска война или сирийска война, e военен конфликт, който се провежда в днешни Гърция, Егейско море и Мала Азия между двете коалиции под ръководството на Римската република и сирийското селевкидско царство на АнтиохIII Велики.
Виж Егейско море и Римско-сирийска война
Роялист (лек крайцер, 1942)
Роялист (HMS Royalist (89) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от 5 крайцера на типа „Белона“. Поръчан е по извънредната военна програма на 4 септември 1939 г.
Виж Егейско море и Роялист (лек крайцер, 1942)
Родос
Родос (Ρόδος; Rodi) е най-големият от Додеканезките острови и най-източният от големите острови на Гърция в Егейско море.
Родос (град)
Родос (Ρόδος) е главен град на гръцкия остров Родос, в югоизточно Егейско море, център на ном Додеканези.
Виж Егейско море и Родос (град)
Родоски колос
Родоският колос (Κολοσσός της Ρόδου; Colossus Rhodi) е бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос, издигната в пристанището на град Родос, на остров Родос в Егейско море.
Виж Егейско море и Родоски колос
Родопа (провинция)
Родопа (Rhodopa, Rhodope) е късноримска и византийска провинция ок.
Виж Егейско море и Родопа (провинция)
Родопи
Родопите (вариант на името Родопа, Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив.
Родопи (областна единица)
Родопи (на гръцки: Νομός Ροδόπης, Номос Родопис) е ном в Република Гърция, част от областта Източна Македония и Тракия.
Виж Егейско море и Родопи (областна единица)
Ретиже
Ретиже е река в Южна България, област Благоевград, община Банско, десен приток на река Места.
Сърнена река
Сърнена река (до 18 декември 1942 г. Караджадере) е река в България, област Пазарджик, община Батак и област Смолян, община Доспат, ляв приток на река Доспат от басейна на Места.
Виж Егейско море и Сърнена река
Създатели на българската държава
Паметникът и Шумен, изглед от Шуменската крепост Паметникът отвътре Галерията на хановете – Тервел, Крум и Омуртаг '''94а.''' Създатели на българската държава „Създателите на българската държава“, известен също като „1300 години България“, е архитектурен комплекс, посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
Виж Егейско море и Създатели на българската държава
Сяр (областна единица)
Сяр (Νομός Σερρών, Номос Серон) е областна единица в Република Гърция, намиращ се в североизточната част на област Централна Македония.
Виж Егейско море и Сяр (областна единица)
Сушица (река)
Сушица (Мостовска Сушица) е река в Южна България – Област Пловдив, общини Асеновград и Лъки, десен приток на Юговска река.
Виж Егейско море и Сушица (река)
Сушичка река
Сушичка река е река в Югозападна България, област Благоевград, община Симитли, десен приток на река Струма.
Виж Егейско море и Сушичка река
Суверенен Малтийски орден
Суверенен военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта (познат още и като Малтийски орден) – рицарски религиозен орден на римокатолическата църква.
Виж Егейско море и Суверенен Малтийски орден
Сунион
Сунион или Сунио (Σούνιο) е нос на брега на Егейско море.
Стъргач
Стъргач или Старгач или членувано Стъргача (Στραγκάτς, Περίβλεπτο) е планина в Югозападна България и Северна Гърция, най-ниската планина от Рило-Родопския масив.
Струма
Струма (Στρυμόνας, Стримонас, катаревуса: Στρυμών, Стримон) е река в Югозападна България, области Перник, Кюстендил и Благоевград и Северна Гърция, област Централна Македония, извираща от Витоша и вливаща се в Орфанския залив на Бяло море.
Струмешница
Струмешница или Струмица (Струмица, Küçük Karasu, Кючук Карасу) е река в Северна Македония, общини Радовиш, Василево, Струмица и Ново село и Югозападна България, община Петрич.
Виж Егейско море и Струмешница
Странджа
Географска карта на Странджа Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция.
Стримон (тема)
Византийските теми на Балканския полуостров през 900 година Тема Стримон е византийска военноадмнистративна единица край северното крайбрежие на Егейско море и долините на реките Струма и Места.
Виж Егейско море и Стримон (тема)
Стрелчанска Луда Яна
Стрелчанска Луда Яна е река в Южна България – Софийска област, община Копривщица и Област Пазарджик, общини Стрелча и Панагюрище, ляв приток на Луда Яна.
Виж Егейско море и Стрелчанска Луда Яна
Стара река (среден приток на Марица)
Стара (Пещерска) река е река в Южна България — Област Пазарджик, общини Батак, Пещера и Брацигово и област Пловдив, общини Кричим и Стамболийски, десен приток на река Марица.
Виж Егейско море и Стара река (среден приток на Марица)
Стара река (горен приток на Марица)
Стара река (Чавча, Костенецка река) е река в Южна България— Софийска област, община Костенец и Област Пазарджик, община Белово, десен приток на Марица.
Виж Егейско море и Стара река (горен приток на Марица)
Стара река (приток на Стряма)
Стара река е река в Южна България – Област Пловдив, община Карлово, ляв приток на Стряма.
Виж Егейско море и Стара река (приток на Стряма)
Стара река (приток на Струма)
Стара река (или Вранещица) е река в Югозападна България, област Благоевград, общини Симитли и Благоевград, десен приток на река Струма.
Виж Егейско море и Стара река (приток на Струма)
Стара Загора
Ста̀ра Заго̀ра е град в Южна България, един от основните икономически центрове в страната, както и основен транспортен възел на Южна България.
Виж Егейско море и Стара Загора
Стара Загора (област)
Област Стара Загора (също и Старозагорска област) е една от 28-те области в България.
Виж Егейско море и Стара Загора (област)
Старата река
Старата река е река в Южна България – Област Стара Загора, община Чирпан и Област Хасково, община Димитровград, ляв приток на река Марица.
Виж Егейско море и Старата река
Степан Макаров
Степан Осипович Макаров (Степан Осипович Макаров) е руски флотоводец, офицер, вицеадмирал.
Виж Егейско море и Степан Макаров
Степан Мойсеев
Степан Андреевич Мойсеев (Степан Андреевич Моисеев) (1812 – 1890) е руски хидролог, изследовател на Балтийско море и Арктика, генерал.
Виж Егейско море и Степан Мойсеев
Сребра
Сребра е река в Южна България, разположена в Северозападната част на Сърнена Средна гора.
Средиземно море
Средиземно море е междуконтинентално море, разположено между Европа на север, Африка на юг и Азия на изток.
Виж Егейско море и Средиземно море
Средиземноморски тюлен монах
Средиземноморският тюлен монах(Monachus monachus) или белокоремен тюлен, е смятан за най-рядкото перконого и за един от най-застрашените бозайници в света.
Виж Егейско море и Средиземноморски тюлен монах
Сарухан
Сарухан (Бейлик Сарухан) е анадолско емирство (един от малоазийските бейлици), съществувало във времето преди формирането на Османската империя и управлявано от династията Саруханиди.
Сарос (архипелаг)
Стара карта от Пири Реис с арх. Сарос и Сароския залив Сарос (Saros), или архипелаг Сарос Saros Adalar, е група от малки острови в Европейска Турция.
Виж Егейско море и Сарос (архипелаг)
Сароски залив
Сароският залив (Saros Körfezi) се намира в северната част на Егейско море на север от полуостров Галиполи в северозападна Турция.
Виж Егейско море и Сароски залив
Саронически залив
Сароническият или Саронският залив(Σαρωνικός κόλπος) е залив в Централна Гърция, най-големият залив на Егейско море.
Виж Егейско море и Саронически залив
Сазлийка
Сазлийка, официално Ракитница (до 29 юни 1942 г. Сазлийка, Съзлийка, Сазлийска, Сютлийка, до 5 януари 1946 г. Ракитница, до 1 февруари 1989 г. Сазлийка) е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Стара Загора, Раднево и Гълъбово и област Хасково, община Симеоновград, ляв приток на река Марица.
Саламина
Саламина или Саламин (Σαλαμίνα, катаревуса Σαλαμίς, Саламис) е гръцки остров в Егейско море.
Самос
Остров Самос, сниман от космоса Самос (Σαμός; на турски език Sisam) е гръцки остров в източната част на Егейско море, в непосредствена близост (протока Самос 1,6 km) до турския бряг на Мала Азия.
Санторини
Санторини, официално наречен Тира (Θήρα), е най-големият от малка група вулканични острови в Егейско море: архипелагът Санторини.
Сандански
Санда̀нски е град в Югозападна България.
Свети Архангел Михаил (Тасос)
„Свети Архангел Михаил“ (Μονή τουΑρχαγγέλουΜιχαήλ) е православен женски манастир в южната част на остров Тасос, Гърция.
Виж Егейско море и Свети Архангел Михаил (Тасос)
Светля (река)
Светля е река в Южна България, област Перник, общини Брезник, Земен и Ковачевци, десен приток на река Струма (влива се в язовир „Пчелина“).
Виж Егейско море и Светля (река)
Светогорски залив
Светогорският или Атонският залив (Κόλπος ΆγιουΌρου; Σιγγιτικός κόλπος) е залив на Бяло море, разположен покрай югоизточното крайбрежие на Халкидическия полуостров, край северните брегове на Гърция.
Виж Егейско море и Светогорски залив
Свеженска река
Свеженска река е река в Южна България – Област Пловдив, общини Брезово и Карлово, ляв приток на Бяла река от басейна на Стряма.
Виж Егейско море и Свеженска река
Сифнос
Сифнос е остров в западната част на Цикладските острови, Гърция.
Сирия
Сирия (سوريا) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север.
Сириус (лек крайцер, 1940)
Сириус (HMS Sirius (82), от Sirius – Сириус) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война.
Виж Егейско море и Сириус (лек крайцер, 1940)
Сирос
Сирос (Σύρος) е гръцки остров в Егейско море.
Симоис
Алувиалната равнина в полите на Хисарлик, мястото на древна Троя Симоис е древна река в Троада, в равнината до подстъпите към древна Троя, която е място на митичната битка, описана от Омир, между Ахил „богоравни“ и речните богове Симоис (още срещан като Симоента) и Скамандър.
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
Симеон Идакиев
Симеон Кирилов Идакиев е български филолог, журналист и пътешественик, леководолаз и ветроходец.
Виж Егейско море и Симеон Идакиев
Синаповска река
Синаповска река (старо име Явуздере) е река в Южна България, област Хасково, община Тополовград десен приток на Тунджа.
Виж Егейско море и Синаповска река
Скирос
Скирос (гръцки: Σκύρος) е най-южният и най-големият (209 km²) остров от архипелага Северни Споради – гръцки архипелаг в Бяло море.
Скиатос
Скиатос е малък гръцки остров в Егейско море.
Славянско заселване на Балканите
Славянското заселване на Балканите е продължителен процес, продължил близо два века – от около 519 г.
Виж Егейско море и Славянско заселване на Балканите
Славянка
Славянка (до 23 ноември 1951 година: Алиботуш, Όρβηλος, Орвилос) е планина в Югозападна България и Северна Гърция и е част от Рило-Родопския масив.
Славейно
Славейно е село в Южна България.
Смирненски кръстоносни походи
Смирненските кръстоносни походи (1343 – 1351) са две кръстоносни кампании, организирани от папа Климент VI срещу Емирството Айдън, ръководено от Умур бег и имат за цел превземането на столицата му Смирна, разположена на брега на Мала Азия.
Виж Егейско море и Смирненски кръстоносни походи
Смок стрелец
Смокът стрелец (Dolichophis caspius), наричан също синурник, е вид змия, срещаща се главно в югоизточните части на Европа, включително в България.
Виж Егейско море и Смок стрелец
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Соколица (река)
Соколица (до 29 юни 1942 г. носи името Дуван дере) е река в Южна България – Област Хасково, община Тополовград и Област Стара Загора, община Гълъбово, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица.
Виж Егейско море и Соколица (река)
Солунски залив
Карта на Солунския залив. Солунският залив, известен в древността като Термейски залив (Θερμαϊκός Κόλπος, Термаико̀с ко̀лпос) е най-големият залив на Егейско море, разположен южно от областна единица Солун, източно от Пиерия и ном Иматия, западно от Халкидики.
Виж Егейско море и Солунски залив
Списък на тракийските градове и острови
Това е списък на древните селища и руини от населени места на траки на територията на днешните държави България, Гърция, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Турция и др.
Виж Егейско море и Списък на тракийските градове и острови
Списък на римските провинции след Диоклециан
Карта на Римската империя ок. 395 г. Този списък на римските провинции след Диоклециан съдържа информации за римската регионална политика на управленческата реформа на император Диоклециан и за развитието след разделянето на Imperium Romanum на Западна римска империя и Източна римска империя през 395 г.
Виж Егейско море и Списък на римските провинции след Диоклециан
Списък на реките в Северна Македония
Карта на реките и езерата в Северна Македония. В Република Северна Македония има над 360 реки с дължена над 10 km.
Виж Егейско море и Списък на реките в Северна Македония
Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)
Карта на основните водосборни байсейни в Европа В списъка са описани всички реки над 200 km във водосборния басейн на Атлантическия океан, попадащ на територията на Европа.
Виж Егейско море и Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)
Серифос
Серифос (Σέριφος) е гръцки остров в западната част на Цикладите.
Северноегейски острови
Северноегейски острови (понякога и Североизточни егейски острови) са островна група в североизточните части на Егейско море.
Виж Егейско море и Северноегейски острови
Северен Егей
Северен Егей е административна област в Гърция, която обхваща група острови в северната част на Егейско море с обща площ 3836 km².
Виж Егейско море и Северен Егей
Селча
Селча е село в Южна България.
Селджукски кампании в Егейско море
Селджукски кампании по Егейските острови са продължение на тюркската офанзива на запад в териториите на Византийската империя.
Виж Егейско море и Селджукски кампании в Егейско море
Семани
Снимка на течението на река Семани от въздуха Семани (Semani) е река в Западна Албания.
Сеньория Негропонте
Сеньория Негропонте (Signoria di Negroponte) е държава на кръстоносците от 1204 до 1470 г.
Виж Егейско море и Сеньория Негропонте
Тъжа (река)
Тъжа е река в Южна България, област Стара Загора, Павел баня, ляв приток на Тунджа.
Виж Егейско море и Тъжа (река)
Турски език
Ту̀рският език (Türk dili или кратко Türkçe) е език, говорен от над 77 милиона души като първи език и други 6 милиона души като втори език, което го прави най-разпространения тюркски език в света.
Виж Егейско море и Турски език
Турция
Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.
Турийска река
Турийска река е река в Южна България, област Стара Загора, община Павел баня, десен приток на Тунджа.
Виж Егейско море и Турийска река
Тунджа
Тунджа (в древността Тонзос, Тонзус) е река в Южна България, области Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Хасково и Турция, вилает Одрин.
Траки
Траките (Θρᾷκες; Thraci) са етно-културна общност (етнос) от индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил.
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Тракия (римска провинция)
Тракия (Provincia Thracia; ἐπαρχία Θρᾳκῶν) е провинция на Римската империя, сформирана през 46 г.
Виж Егейско море и Тракия (римска провинция)
Тракийско въстание (1829)
Въстанието в Тракия от 1829 г. избухва в хода на поредната Руско-турска война и обхваща Тракия от Сливенско през Сакар до Странджа и Малък Самоков в Лозенградско.
Виж Егейско море и Тракийско въстание (1829)
Тракийско изкуство
Релеф на Тракийския конник от Истрия, Румъния, II – III в. Тракийско изкуство се наричат условно всички артефакти и образи, изработени от траки (в Древна Тракия или извън Тракия), били в тракийска среда в периода от късната бронзова епоха (XVII – XVI в.
Виж Егейско море и Тракийско изкуство
Тракология
Тракологията е наука – регионално-тематичен клон на историята и археологията, – изучаваща траките, древен народ, живял главно в Югоизточна Европа.
Траосталос
Траосталос (Τραόσταλος) е археологически обект (светилище) в източната част на остров Крит, Гърция.
Трикери
Остров Трикери, най-големият от островите в залив Пегаситиокос. Вдясно – п-в Пелион Трикери (Τρίκερι) е малък гръцки остров в Пагасетийския залив (Волоския залив) на Егейско море.
Троя
Троя (Τροία, а също и Илио́н (Ἴλιον)) е античен град на полуостров Троада в най-западната част на Мала Азия, край пролива Дарданели, недалеч от брега на Егейско море.
Троада (Мала Азия)
Троада е историческото име на областта, където се издигал древният легендарен град Троя.
Виж Егейско море и Троада (Мала Азия)
Треклянска река
Треклянска река (или Раянска река) е река в Южна България, област Перник, общини Трън и Земен и област Кюстендил, община Трекляно, десен приток на река Струма.
Виж Егейско море и Треклянска река
Тайна българо-германска спогодба
Тайната българо-германска спогодба е международен договор, сключен на 24 август / 6 септември 1915 година в София между България и Германия, който фиксира териториалното разширение на България при евентуална намеса на България на страната на Централните сили в Първата световна война.
Виж Егейско море и Тайна българо-германска спогодба
Тинос
Тѝнос (Τήνος, старогръцко произношение Тенос) е гръцки остров в Егейско море, 4-ти по големина в Цикладските острови.
Торонийски залив
Торонийският или Касандренският залив (Τορωναίος κόλπος, Торонеос Колпос, Κόλπος Κασσάνδρας) е залив на Егейско море, разположен покрай югоизточното крайбрежие на полуостров Халкидики, край северните брегове на Гърция.
Виж Егейско море и Торонийски залив
Тополница
Тополница е река в Южна България – Софийска област, общини Копривщица, Антон, Пирдоп, Златица, Чавдар и Ихтиман и област Пазарджик, общини Панагюрище, Лесичово и Пазарджик, ляв приток на река Марица.
Тополница (приток на Джубрена)
Тополница е река в Западна България, Софийска област, община Самоков и Област Кюстендил, община Дупница, десен приток на река Джубрена от басейна на Струма.
Виж Егейско море и Тополница (приток на Джубрена)
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Тесалийско поле
Тесалия е подарена de jure от великите сили на Гърция на Берлинския конгрес. Берлинския договор от 1878 г. С червено е указана линията, до която е предвидено да бъдат анексирани османски територии от Кралство Гърция.
Виж Егейско море и Тесалийско поле
Тера (пояснение)
Тера може да се отнася за.
Виж Егейско море и Тера (пояснение)
Термопили
Изглед от прохода Термопили от района на Фокийската стена. В древността бреговата линия е била много по-близо до планината Шепард, 1923 г. Изобразена е бреговата линия към 480 г.
Тезей
Тезей (Θησεύς) в гръцката митология е легендарен владетел на Древна Атина (1259/1258 пр.н.е.) Подвизите с които е най-известен са свързани с пребиваването му в Подземното царство на Хадес, откъдето се опитва да отвлече Персефона, в полза на приятеля си Пиритой, вожд на великанското племе лапити, и в двореца на царя на остров Крит Минос – в частта му, известна като Лабиринт, където убива чудовище, наричано Минотавър (потомък на царица Пасифая и Критския бик), с помощта на влюбената в него принцеса Ариадна.
Текирска река
Текирска река е река в Южна България – Област Стара Загора, община Чирпан и Област Пловдив, община Първомай, ляв приток на река Марица.
Виж Егейско море и Текирска река
Темпейска долина
Темпейската долина (също Долината на Темпи, на гръцки: Τέμπη), името на която се е запазило от древността, възхвалявана от гръцките поети като любимо място на Аполон и на музите, е клисура в Северна Тесалия, Гърция.
Виж Егейско море и Темпейска долина
Тенедос
Разположението на Тенедос и Имброс в Бяло море. Венецианската крепост на Тенедос. Тенедос (Bozcaada, Бозджа̀ада, Τένεδος, Тенедос) е остров в северната част на Бяло море, във вилаета Чанаккале, Турция.
Теогония
Теогония (Θεογονία – „произход на боговете“) е поема от Хезиод.
Устина
Устина е село в Южна България.
Узунджовска река
Узунджовска река е река в Южна България – Област Хасково, община Хасково, ляв приток на Харманлийска река, от басейна на Марица.
Виж Егейско море и Узунджовска река
Умур бег
Умур бег, с пълно име Умур бег Айдъноглу (Aydınoğlu Umur Bey), наричан също Умур Лъв Божий, Умур победителя (Ghazi Umur), Умур паша (Umur Pasha), е вторият емир, управлявал от 1325 г.
Фритьоф Нансен
Фритьоф Нансен (Fridtjof Wedel-Jarlsberg Nansen) е норвежки полярен изследовател, океанограф, дипломат, хуманист, философ и международен деятел, лауреат на Нобелова награда за мир за 1922 г.
Виж Егейско море и Фритьоф Нансен
Фарнабаз III
Фарнабаз III (Φαρνάβαζος; Pharnabazos III; * между 370 и 365 пр.н.е; † сл. 331 пр.н.е.; fl. 370-320 пр.н.е.) е висш персийски благородник, командир на флот и генерал на царството на Ахеменидите през 4 век пр.н.е.
Виж Егейско море и Фарнабаз III
Филип V Македонски
Филип V Македонски (Φίλιππος Ε΄; Philippus.) е цар на Древна Македония от 221 до 179 г. пр. Хр., от династията на Антигонидите.
Виж Егейско море и Филип V Македонски
Филокало Навигайосо
Филокало Навигайосо (Filocalo Paolo Navigaioso) е венециански благородник и първият латински владетел на остров Лемнос в Егейско море.
Виж Егейско море и Филокало Навигайосо
Фолегандрос
Фолегандрос е малък гръцки остров в Егейско море, който заедно с островите Сикинос, Иос, Анафи и Санторини съставлява южната част на Цикладските острови.
Виж Егейско море и Фолегандрос
Христо Бурмов
Христо Димитров Бурмов е български офицер, генерал-лейтенант.
Виж Егейско море и Христо Бурмов
Хремонидова война
Хремонидовата война (Χρεμωνίδειος πόλεμος), по името на атинския политик Хремонид, се води от 267 до 261 г.
Виж Егейско море и Хремонидова война
Хасковска река
Хасковска река е река в Южна България – Област Хасково, общини Минерални бани и Хасково, ляв приток на Харманлийска река, от басейна на Марица.
Виж Егейско море и Хасковска река
Харманлийска река
Реката и Гърбавия мост в Харманли, 1930 г. Харманлийска река (до 1942 г. Олудере, до 1945 г. Величка) е река в Южна България – област Кърджали, община Черноочене и област Хасково, общини Минерални бани, Хасково и Харманли, десен приток на река Марица.
Виж Егейско море и Харманлийска река
Харпия (митология)
Харпиите („похитителки“) в древногръцката митология са богини на вихъра и смъртта.
Виж Егейско море и Харпия (митология)
Харес (военачалник)
Харес (Χάρης, Chares) е атински генерал от 4 век пр.н.е.
Виж Егейско море и Харес (военачалник)
Халкидически полуостров
Халкидически полуостров Женска селска носия от Халкидики, 1930 г. Миниатюра на Николас Сперлинг Халкидическият полуостров или Халкидонски полуостров, Халкидики или Халкидика (Χαλκιδική, Халкидикѝ) е полуостров в Егейска Македония, Северна Гърция, между заливите Солунски на запад и Орфански на изток, като се вдава на 105 km навътре в Егейско море.
Виж Егейско море и Халкидически полуостров
Хамидие (бронепалубен крайцер)
Хамидие (Hamidiye) е бронепалубен крайцер във флота на Османската империя и след това на Република Турция, определян като най-известният турски военен кораб през 20 век.
Виж Егейско море и Хамидие (бронепалубен крайцер)
Хидра (остров)
Хидра (Ύδρα, Идра) е гръцки саронически остров в Егейско море.
Виж Егейско море и Хидра (остров)
Хиос
Хиос (Χίος; Sakız; на генуезки диалект: Scio) е петият по големина гръцки остров.
Хоспиталиери
Хоспиталиери (Ordre des Hospitaliers; Ordni ta’ San Ġwann), известни и като Йоанити, са членове на католически рицарски орден, наричан Малтийски орден, с официално име Суверенен военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта (Sovrano militare ordine ospedaliero di San Giovanni, di Gerusalemme, di Rodi e di Malta).
Виж Егейско море и Хоспиталиери
Херцогство Наксос
Херцогство Наксос или Херцогство Архипелагос или Херцогство Егея (Ducato di Nasso, Ducato dell'arcipelago, Ducato dell’ Egeopelagi,; Egeon Pelagos, Archipelagos; Naxos) e херцогство, образувано от Венецианската република след Четвъртия кръстоносен поход на Цикладския остров Наксос в Егейско море от 1207 до 1579 г.
Виж Егейско море и Херцогство Наксос
Хеланик
Хеланик (Ἑλλάνικος) от град Митилини на остров Лесбос, ок.
Цариградска конференция
Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорди. Седнали: граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл фон Вертер, граф Ференц Зичи Цариградската посланическа конференция е конференция на посланиците на Великите сили, акредитирани към Високата порта, провела се в периода 23 декември 1876 г.
Виж Егейско море и Цариградска конференция
Цариградски договор (1913)
Цариградският договор от 16 септември 1913 г.
Виж Егейско море и Цариградски договор (1913)
Цагарада
Цагарада (Τσαγκαράδα) е село в Тесалия, Гърция.
Цапаревска река
Цапаревска река е река в Югозападна България, област Благоевград, община Струмяни, десен приток на река Струма.
Виж Егейско море и Цапаревска река
Цигани
Ромският флаг, предложен в 1971 г. на Ромския световен конгрес. Знамето също съдържа 16 спици червена чакра, на санскрит означава колело, в центъра, представляваща традицията на странстване на хората от ромски произход.
Циклади
Цикладските острови или накратко Циклади (Κυκλάδες, Кикладес – кръг) е архипелаг в разположен в южния регион на Егейско море, част от територията на Гърция.
Ципура
Ципу̀ра или коца (Sparus aurata) е типична средиземноморска риба от семейство спарови (Sparidae).
Чаирдере
Чаирдере е река в Южна България – Област Смолян, община Девин, дясна съставяща на река Въча.
Чанакгьолски езера
Чанакгьолските езера, поглед от връхХарамията Чанакгьолските (Чанакските) езера, известни още като Паниците или Чанаците, са две ледникови езера в Северозападна Рила, в непосредствена близост до Седемте рилски езера.
Виж Егейско море и Чанакгьолски езера
Чанаккале
270px Чана̀ккалѐ (Çanakkale) е град и пристанище в Западна Турция, административен център на прострелия се на два континента вилает Чанаккале.
Чинардере
Чинардере (Яворица) е река в Южна България – област Пловдив, общини Асеновград и Първомай, ляв приток на река Мечка от басейна на Марица.
Чорбаджийска река
Чорбаджийска река (старо име Къзълач) е река в Южна България, област Кърджали, община Кирково, десен приток на Върбица.
Виж Егейско море и Чорбаджийска река
Чесменска църква
Чесменската църква „Рождество на свети Йоан Предтеча“ (Чесменская церковь Рождества святого Иоанна Предтечи) е православна църква в град Санкт Петербург, Русия.
Виж Егейско море и Чесменска църква
Чешме
Чешме (Çeşme) е крайбрежен град и административен център в Турция на брега на Егейско море, разположен на полуострова със същото име точно срещу гръцкия остров Хиос.
Черковска река
Черковска река (по старото име на село Братя Кунчеви – Черково) е река в Южна България – Област Стара Загора, община Стара Загора и Област Сливен, община Нова Загора, десен приток на река Блатница, от басейна на Сазлийка.
Виж Егейско море и Черковска река
Черкезица
Черкезица е река в Южна България – Област Пловдив, общини Асеновград и Садово, десен приток на река Марица.
Черна (река)
Църна, по-известна с книжовната форма Черна (Црна, произнасяно Църна), е река в Северна Македония, най-големият десен приток на Вардар.
Виж Егейско море и Черна (река)
Черна (приток на Арда)
Река Черна е река в Южна България, област Смолян, общини Смолян и Мадан, ляв приток на Арда.
Виж Егейско море и Черна (приток на Арда)
Черна могила (област Хасково)
Черна могила е село в Южна България.
Виж Егейско море и Черна могила (област Хасково)
Черна Места
Черна Места е река в Южна България, област Благоевград, община Якоруда, лява съставяща на река Места.
Виж Егейско море и Черна Места
Черноморски проливи
Зоните на проливите Румели хисар на Босфора Черноморските проливи, наричани често зоната на проливите или просто проливите, са двата морски пролива свързващи последователно Черно с Мраморно море и Мраморно с Егейско и Средиземно море - Босфора и Дарданелите, находящи се на територията на Северозападна Турция.
Виж Егейско море и Черноморски проливи
Ченгенедере
Ченгенедере е река в Южна България, област Хасково, община Свиленград, ляв приток на река Марица.
Виж Егейско море и Ченгенедере
Чепинска река
Чепинска река (до 29 юни 1942 г. Елидере) е река в Южна България – Област Пазарджик, общини Велинград, Ракитово и Септември, десен приток на река Марица.
Виж Егейско море и Чепинска река
Шумнатица (рид)
Шумнатица e планински рид в югозападната част на Ихтиманска Средна гора, който заедно с Шипочански рид осъществява връзката на Средна гора с Рила.
Виж Егейско море и Шумнатица (рид)
Шарл I Анжуйски
Шарл (Карл) I Анжуйски (Charles d'Anjou; * 21 март 1227, Париж, Кралство Франция; † 7 януари 1285, Фоджа) e основател на Анжу-Сицилианския дом на Анжуйската династия, чиито представители властват в редица страни на Европа в периода 13 – 15 век.
Виж Егейско море и Шарл I Анжуйски
Широколъшка река
Широколъшка река е река в Южна България – Област Смолян, общини Смолян и Девин, десен приток на река Въча.
Виж Егейско море и Широколъшка река
Шести кръстоносен поход
Фридрих(''ляво'') и султан Ал-Камил Шестият кръстоносен поход, известен като кръстоносният поход на ФридрихII (1228 – 1229), е военна експедиция за възвръщане на град Йерусалим.
Виж Егейско море и Шести кръстоносен поход
Шегава
Шегава е река в Западна България, област Кюстендил, община Кюстендил, ляв приток на река Струма.
Югославия
Югосла̀вия (sh и Jugoslavija; sh и Југославија) е държава, съществувала в последователни държавни форми и наименования на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.
Юговска река
Юговска река (в горното течение Манастирска река (Имарет дере)) е река в Южна България – Област Смолян, община Смолян и област Пловдив, община Лъки, десен приток на Чепеларска река.
Виж Егейско море и Юговска река
Югозападна Азия
Югозападна Азия е географски регион на континента Азия, разположен в неговата западна част.
Виж Егейско море и Югозападна Азия
Южна Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Южна Морава или Българска Морава (Južna Morava) е река в Северна Македония, Косово и Сърбия, дясна съставяща на Велика Морава (десен приток на Дунав).
Виж Егейско море и Южна Морава
Южни славяни
Държави, в които национален език са други славянски езици Южни славяни (истор. славини) е общо название за съвременните славянски народи, населяващи най-вече Балканския полуостров - българи, сърбохървати (сърби, хървати, бошняци, черногорци) и словенци.
Виж Егейско море и Южни славяни
Юлий Цезар
Гай Юлий Цезар (Gaius Iulius Caesar;Официално име след 42 пр.н.е., Gaius Iulius Caesar Divus (латинско изписване: GAIVS IVLIVS CAESAR) (в надписи IMP•C•IVLIVS•CAESAR•DIVVS), на български: „Божественият император Гай Юлий Цезар“.
Явор (река)
Явор (или Пенкьовска река) е река в Южна България, област Перник, общини Трън и Земен, ляв приток на Треклянска река от басейна на Струма.
Виж Егейско море и Явор (река)
Яденица
Яденица е река в Южна България – Област Пазарджик, община Белово, десен приток на река Марица.
Мътивир
Мътивир е река в Южна България – Софийска област, община Ихтиман, десен приток на Тополница (влива се в язовир „Тополница“).
Мътница (приток на Чепинска река)
Мътница е река в Южна България – Област Пазарджик, общини Ракитово и Велинград, десен приток на Чепинска река.
Виж Егейско море и Мътница (приток на Чепинска река)
Мътница (приток на Места)
Мътница е река в Южна България, област Благоевград, община Хаджидимово, десен приток на река Места.
Виж Егейско море и Мътница (приток на Места)
Мътеница (река)
Мътеница или Седрулска река, Садруле (до 25 юли 1989 г. Матан дере, Матан) е река в Югозападна България, област Благоевград, община Банско, ляв приток на Места.
Виж Егейско море и Мътеница (река)
Мъглижка река
Мъглижка река (или Селченска река) е река в Южна България, област Стара Загора, община Мъглиж, ляв приток на Тунджа.
Виж Егейско море и Мъглижка река
Мъгленик
Мъгленик (до 29 юни 1942 г. Думанлъдаг, Σίλο, Сило) е планински рид в югоизточната част на Източните Родопи, на територията на България (около 40%) в области Кърджали и Хасково и Северна Гърция (около 60%).
Мустанова река
Мустанова река е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Стара Загора, Опан и Гълъбово, ляв приток на река Еледжик, от басейна на Сазлийка.
Виж Егейско море и Мустанова река
Мурад II
Мурад II (مراد ثاني – Murâd-ı sânî, İkinci Murat; 16 юни 1404 – 3 февруари 1451) е шестият султан на Османската империя.
Мугла (Турция)
Мугла (Muğla) е град в югозападна Турция.
Виж Егейско море и Мугла (Турция)
Мугла (вилает)
Мугла (Muğla, произнася се Муула) е вилает в югозападна Турция, с главен административен център град Мугла.
Виж Егейско море и Мугла (вилает)
Мугленска река
Мугленска река (или Тенесдере) е река в Южна България – Област Смолян, общини Смолян и Девин, десен приток на река Чаирдере, от басейна на Въча.
Виж Егейско море и Мугленска река
Мраморно море
Мраморно море (Marmara Denizi; Θάλασσα τουΜαρμαρά) е вътрешно море, част от Атлантическия океан, разположено между Балканския полуостров на северозапад и север и Мала Азия на североизток, изток и юг.
Виж Егейско море и Мраморно море
Матей Геров
Матей Геров е български журналист и революционер от Македония, деец на Женевската група и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член на Либералната партия (радослависти).
Виж Егейско море и Матей Геров
Мартинка (река)
Мартинка (Голяма река) е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Чирпан и Стара Загора и Област Хасково, община Димитровград, ляв приток на река Марица.
Виж Егейско море и Мартинка (река)
Мараш (река)
Мараш е река в Южна България, област Сливен, община Котел и област Ямбол, община Стралджа, десен приток на Мочурица от басейна на Тунджа.
Виж Егейско море и Мараш (река)
Марица
Маричините езера в Рила Река Марица при Радуил Пролетно пълноводие на река Марица при Харманли Река Марица при Одрин Марѝца (гр. Έβρος, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, тур.
Мавзолей в Халикарнас
Руините на Мавзолея днес Британски музей: статуя от пароски мрамор (вероятно на Мавзол) „Артемизия се готви да изпие праха на съпруга си Мавзол“ (ок. 1530 г., приписвано на Франческо Фурини) Мавзолеят в Халикарнас е огромна антична гробница на цар Мавзол, владетел на Кария, прочула се като едно от седемте чудеса на античния свят.
Виж Егейско море и Мавзолей в Халикарнас
Магнезийци
Магнезийци (на гръцки: Μάγνητες) са древногръцко племе населявало Магнезия, откъдето и името ѝ.
Македонски гущер
Македонският гущер (Podarcis erhardii) е вид гущер, срещащ се в южната част на Балканския полуостров, включително и в България.
Виж Егейско море и Македонски гущер
Македония (провинция)
Македония (Macedonia; Ἐπαρχία Μακεδονίας) е римска провинция, заемаща централната и южна част на Балканския полуостров.
Виж Егейско море и Македония (провинция)
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Малийци (Древна Гърция)
Малийците (Μαλιεῖς) са древногръцко племе, живяло край река Сперхей в Средна Гърция.
Виж Егейско море и Малийци (Древна Гърция)
Малка Арда (река)
Малка Арда е река в Южна България, област Смолян, общини Смолян и Баните, ляв приток на Арда.
Виж Егейско море и Малка Арда (река)
Малоазиатска песчанка
Малоазиатските песчанки (Meriones tristrami) са вид дребни бозайници от семейство Мишкови (Muridae).
Виж Егейско море и Малоазиатска песчанка
Малоазийска планинска земя
Малоазийската планинска земя, или Малоазиатска планинска земя, е обширна планинска система в Турция, заемаща големи части от полуостров Мала Азия.
Виж Егейско море и Малоазийска планинска земя
Мишевиден сънливец
Мишевидните сънливци (Myomimus roachi) са вид дребни бозайници от семейство Сънливцови (Gliridae).
Виж Егейско море и Мишевиден сънливец
Митикас
Мѝтикас (Μύτικας) е най-високият връхна планината Олимп в Гърция.
Михаил III (Византия)
Михаил III Пияницата (Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е император на Византия от 842 до 867 година, от Аморийската (Фригийската) династия.
Виж Егейско море и Михаил III (Византия)
Миртонско море
Миртонско море (Mυρτώο Πέλαγος или Μυρτῷον πέλαγος; Myrtoum mare) е античното название на югозападната част на Бяло море, обкръжаваща остров Мирт (Μύρτος), разположена край южното крайбрежие на Евбея.
Виж Егейско море и Миртонско море
Мизия (Мала Азия)
Хелеспонт или Мизия (Μυσία; Mysia), Малоазийска Мизия е историческа област в северозападната част на Мала Азия, днес в Турция.
Виж Егейско море и Мизия (Мала Азия)
Миконос
Мѝконос (Μύκονος) е гръцки остров, част от Цикладските острови в Егейско море.
Микенска цивилизация
Микенска цивилизация, също микенска култура, се нарича късният еладски период в историята на Гърция.
Виж Егейско море и Микенска цивилизация
Милос
Милос (Μήλος) е вулканичен остров в южната част на Егейско море, най-югозападния в Цикладските острови, владение на Гърция.
Милоски стенен гущер
Милоските стенни гущери (Podarcis milensis) са вид влечуги от семейство Гущерови (Lacertidae).
Виж Егейско море и Милоски стенен гущер
Милет
Милет (Milet, на гръцки Μίλητος) е древногръцки град на западния бряг на Мала Азия или Анадола (днешна Турция), близо до устието на река Меандър в Кария.
Минойска цивилизация
Карта на селищата в минойски Крит Минойската цивилизация (или Критско-минойската цивилизация) е егейска цивилизация от бронзовата епоха, зародила се на средиземноморския остров Крит и развивала се между 2600 и 1100 г.
Виж Егейско море и Минойска цивилизация
Мочурица
Мочурица е река в Южна България - област Сливен (община Котел), област Бургас (общини Сунгурларе и Карнобат) и област Ямбол (общини Стралджа, Тунджа и Ямбол), ляв приток на река Тунджа.
Морска лястовица
Морската лястовица (Chelidonichthys lucerna) е вид риба от семейство Морски лястовици (Triglidae).
Виж Егейско море и Морска лястовица
Морски владения на Венеция
Морските владения на Венецианската република през XV—XVI век Морските владения на Венеция (Stato da Mar – „морски владения“, или също и Domini da Mar) са съвкупността от различни по статут отвъдморски или презморски (в антипод на Терафермата) територии намиращи се под пряк или опосредствен контрол в разни форми от Венецианската република.
Виж Егейско море и Морски владения на Венеция
Море
Черно море при Каваците Изглед от Черно море край Севастопол Морето е воден басейн, част от Световния океан, често в една или друга степен обособен от него посредством различни форми на релефа.
Морейско въстание
Морейското въстание или Орловото въстание (Ορλωφικά, Orlov isyanı) е инспирирано от руснаците в хода на руско-турската война (1768 – 1774).
Виж Егейско море и Морейско въстание
Мобилизация на българската армия в 1915
Мобилизация на българската армия в 1915 година е мобилизация на българските войскови съединения в периода 11 – 30 септември 1915 година.
Виж Егейско море и Мобилизация на българската армия в 1915
Места
Места (Νέστος, Нестос) е река в Южна България, област Благоевград и Северна Гърция, област Източна Македония и Тракия.
Мечкулска река
Мечкулска река (или Сенокоска река) е река в Северен Пирин, България.
Виж Егейско море и Мечкулска река
Мечка (река)
Мечка е река в Южна България – Област Пловдив, общини Асеновград и Първомай, десен приток на река Марица.
Виж Егейско море и Мечка (река)
Мехмед I
Мехме́д I Челеби́ (Mehmed-i evvel; Birinci Mehmet, Çelebi Mehmet; ок. 1387 – 26 май 1421 г.) e 5-ият султан на Османската империя между 1413 г.
Мехмед Кьопрюлю
Кьопрюлю Мехмед паша (Mehmed Pashë Kypriljoti; كوپريلی محمد پاشا) е османски политик от албански произход.
Виж Егейско море и Мехмед Кьопрюлю
Меричлерска река
Меричлерска река е река в Южна България – Област Стара Загора, община Чирпан и Област Хасково, община Димитровград, ляв приток на река Марица.
Виж Егейско море и Меричлерска река
Мегдова
Мегдова или Междова (Μέγδοβα, Μέγδοβας, Ταυρώπος) е река в район Аграфа, южен Пинд, Евритания, Гърция.
Междинна област
Междинната област представлява геополитически модел, признат от международната научна общност още през 70-те години.
Виж Егейско море и Междинна област
Мелнишка река
Мелнишка река е река в Югозападна България, област Благоевград, общини Сандански и Петрич, ляв приток на река Струма.
Виж Егейско море и Мелнишка река
Мемнон Родоски
Мемнон Родоски (Μέμνων) е брат на Ментор и военачалник на персийския цар Дарий III във войната против Александър Велики.
Виж Егейско море и Мемнон Родоски
История на Сицилия
Руини на храм в Солунт. Историята на Сицилия е повлияна от множество етнически групи и свидетелства, че в различни исторически периоди островът е контролиран понякога от външни сили – финикийски и картагенски, древногръцки, римски, вандалски и остготски, византийски, ислямски, нормандски, арагонски и испански, но преживява и важни периоди на независимост: както при коренните сикани, елими и сикули, така и по-късно като графство и кралство Сицилия.
Виж Егейско море и История на Сицилия
История на Италия
Карта на Италия Векове наред Италия е географско понятие, регион, а не название на държава.
Виж Егейско море и История на Италия
История на България
Историята на българските земи може да бъде условно разделена на 5 основни периода: Праистория, Античност, Средновековие, Османско владичество и Съвременна история.
Виж Егейско море и История на България
История на Гърция
Херодот – бащата на историята Историята на Гърция по принцип обхваща изучаването на гръцкия народ, областите, които той управлява исторически и територията, която обхваща днешната държава Гърция.
Виж Егейско море и История на Гърция
Италианско-гръцка война
Итало-гръцката война (Ελληνοϊταλικός πόλεμος, Гръко-италианската война Guerra di Grecia, Гръцката война) е въоръжен конфликт между Фашистка Италия на Мусолини и кралска Гърция на диктатора Метаксас.
Виж Егейско море и Италианско-гръцка война
Итало-турска война
Италианско-турската война (Guerra italo-turca; Trablusgarp Savaşı, Триполитанска война) е колониална война между Италия и Османската империя, състояла се в периода 1911 – 1912 година.
Виж Егейско море и Итало-турска война
Ираклио
Ира̀клио (Ηράκλειο, катаревуса: Ηράκλειον) е град в Южна Гърция, център на ном Ираклио и главен град на остров Крит.
Ибър (река)
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Ибър (Ibar) е река в Черна гора, Сърбия и Косово, десен приток на Западна Морава, от басейна на Дунав.
Виж Егейско море и Ибър (река)
Ибър (приток на Марица)
Ибър е река в Южна България— Софийска област, община Самоков, десен приток на Марица.
Виж Егейско море и Ибър (приток на Марица)
Иван Айвазовски
Иван Константинович Айвазовски (Иван Константинович Айвазовский; Հովհաննես Կոստանդինի Այվազովսկի) е руски художник от арменски произход, известен с морските си пейзажи.
Виж Егейско море и Иван Айвазовски
Източна криза
Източната криза (Great Eastern Crisis, Голямата Източна криза) е своеобразна кулминация в развитието на т.
Виж Егейско море и Източна криза
Източно-балканска свиня
Стадо Източнобалкански свине в района на село Ново Янково Източнобалкански свине ровят в търсене на храна Източнобалканска свиня е българска порода свиня.
Виж Егейско море и Източно-балканска свиня
Измир
Измир или в исторически контекст Смирна (İzmir; Σμύρνη, Смирни) е град в Югозападна Турция, третият по големина в страната и второ по големина пристанище след Истанбул.
Икария
Икария (Ικαρία) е гръцки остров в източната част на Егейско море, самостоятелен дем в област Северен Егей (в някои източници островът е част от Южните Споради).
Икарийско море
Икарийското море е море на Средиземно море, което се намира между Цикладите и Мала Азия.
Виж Егейско море и Икарийско море
Илийна река
Илийна река е река в Западна България, област Кюстендил, община Рила, ляв приток на Рилска река от басейна на Струма.
Виж Егейско море и Илийна река
Имброс
Разположението на Имброс и Тенедос в Бяло море Имброс или Гьокчеада (Gökçeada или İmroz, Имроз, Ίμβρος, старогръцко произношение Имброс, новогръцко – Имврос) е остров в северната част на Егейско море във вилаета Чанаккале, Турция.
Индомитейбъл (линеен крайцер, 1907)
Индомитейбъл (Indomitable) е линеен крайцер на Британския Кралски флот, от типа „Инвинсибъл“.
Виж Егейско море и Индомитейбъл (линеен крайцер, 1907)
Иос
Иос, Ио или Нио (Ίος, гръцко произношение: Ѝос; Ἴος.; местно: Νιός, Ниос) е гръцки остров в групата на Цикладите в Егейско море.
Жул Дюмон-Дюрвил
Жул Себастиан Сезар Дюмон-Дюрвил (Jules Sébastien César Dumont d'Urville) е френски военноморски офицер, мореплавател, изследовател, океанограф, картограф, ботаник.
Виж Егейско море и Жул Дюмон-Дюрвил
Завалска планина
Завалска планина (или Кози гребен, Козя гърбина) е планина в Западна България, Пернишка област, най-западната от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието.
Виж Егейско море и Завалска планина
Западна Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Западна Морава или Сръбска Морава (Zapadna Morava) е река в Сърбия, лява съставяща на Велика Морава (десен приток на Дунав).
Виж Егейско море и Западна Морава
Западноанатолийска цивилизация
Западноанатолийска цивилизация е условно наименование на сходните култури в ареала на западното крайбрежие на Егейско море (Мала Азия) през бронзовата епоха (около 3000 – 1200 гг.
Виж Егейско море и Западноанатолийска цивилизация
Здуние (община Брод)
Здуние или Здуне (тъй като н е палатализиран, се среща и изписване Здунье, Здуње) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
Виж Егейско море и Здуние (община Брод)
Златарица (река)
Златарица е река в Южна България, област Благоевград, общини Белица и Разлог, ляв приток на река Места.
Виж Егейско море и Златарица (река)
Златоград
Златогра̀д е най-южният град в България.
Змиеок гущер
Змиеокият гущер (Ophisops elegans) е вид гущер от семейството на същинските гущери.
Виж Егейско море и Змиеок гущер
Земетресения в България
page.
Виж Егейско море и Земетресения в България
Земетресение в Егейско море (2020)
Земетресението в Егейско море се случва на 30 октомври 2020 г.
Виж Егейско море и Земетресение в Егейско море (2020)
Земенска планина
Земенска планина е планина в Западна България, Кюстендилска и Пернишка област, част от Конявско-Милевската планинска група в Краището.
Виж Егейско море и Земенска планина
Бързей (река)
Бързей (старо име Юрукдере) е река в Южна България: област Кърджали – община Кърджали и област Хасково – общини Стамболово и Хасково; десен приток на Харманлийска река, от басейна на Марица.
Виж Егейско море и Бързей (река)
Български беломорски флот
Кавала, пристанището – базата на Беломорската флотилия, жълтата сграда над него е българската комендатура. Българският беломорски флот се състои от военноморските сили и средства, и бреговата охрана, разположени по крайбрежието на Бяло море по времето, когато Беломорска Тракия и източна Беломорска Македония влизат в държавните граници на България.
Виж Егейско море и Български беломорски флот
Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)
България и земите под българско управление по време на Втората световна война Германска етнографска карта на Югославия от 1940 г. Македонците са показани като отделна общност, претендирана от българи и сърби, но е посочено, че като цяло са причислявани към българите.
Виж Егейско море и Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)
Българо-сръбско споразумение (1897)
Българо-сръбското споразумение от 19 февруари 1897 година е договореност между България и Сърбия да се въздържат от действия в Европейска Турция без предварителни консултации и да работят заедно за националните си интереси чрез развитие на църковното и училищното дело в османските владения.
Виж Егейско море и Българо-сръбско споразумение (1897)
Българо-гръцка военна конвенция (1912)
Военната конвенция между България и Гърция е договор между Царство България и Кралство Гърция, подписан в София на 5 октомври (22 септември стар стил) 1912 година и прецизиращ сключения по-рано през същата година Българо-гръцки договор, част от договорите, формирали Балканския съюз.
Виж Егейско море и Българо-гръцка военна конвенция (1912)
Българо-османски войни
Българо-османските войни са войни, водени от различни български държави или българския народ срещу Османската империя между 1340 и 1923 г.
Виж Егейско море и Българо-османски войни
Бъндерица (река)
Река Бъндерица в местността ''Равнако'' Бъндерица е река в Южна България, област Благоевград, община Банско, лява съставяща на река Глазне от басейна на Места.
Виж Егейско море и Бъндерица (река)
Бююк Мендерес
Бююк Мендере́с (Büyük Menderes, буквално „Голям Мендерес“, в древността Меандър, Μαίανδρος) е река в егейския регион на западна Мала Азия, в югозападната част на Турция.
Виж Егейско море и Бююк Мендерес
Бяла река (приток на Стряма)
Бяла река е река в Южна България – област Пловдив, община Карлово, ляв приток на Стряма.
Виж Егейско море и Бяла река (приток на Стряма)
Бяла река (приток на Тунджа)
Бяла река (или Белинска река) е река в Южна България, област Сливен, общини Сливен и Твърдица, ляв приток на Тунджа.
Виж Егейско море и Бяла река (приток на Тунджа)
Бяла река (приток на Луда река)
Бял град Бяла река в близост до село Меден бук Бяла река (до 1942: Акче хисар) е река в Южна България, област Кърджали, община Крумовград и област Хасково, община Ивайловград, ляв приток на Луда река от басейна на Марица.
Виж Егейско море и Бяла река (приток на Луда река)
Бутковско езеро
Бутковското езеро или Бутковският гьол (Λίμνη Κερκίνη, Лимни Керкини) е езеро в Егейска Македония, Гърция.
Виж Егейско море и Бутковско езеро
Бургас – Александруполис (нефтопровод)
Карта на нефтопровода Бургас – Александруполис Нефтопроводът Бургас – Александруполис е неосъществен международен енергиен проект за нефтопровод от Бургас на Черно море до Александруполис (Дедеагач) на Егейско море.
Виж Егейско море и Бургас – Александруполис (нефтопровод)
Букурещки договор (1913)
Телеграма на Ройтерс с текста на договора, 10 август 1913 г. Букурещкият договор, сключен на 28 юли (10 август по нов стил) 1913 г.
Виж Егейско море и Букурещки договор (1913)
Буновска река
Буновска река е река в Южна България – Софийска област, общини Мирково и Златица, десен приток на Тополница.
Виж Егейско море и Буновска река
Бронзов колапс
Колапс на Бронзовата епоха или Бронзовият колапс е преходът от бронзовата към желязната епоха в Източното Средиземноморие.
Виж Егейско море и Бронзов колапс
Бронзова епоха
Разпространение на металургията в Мала Азия и Европа – по-тъмните зони са с по-ранна металургия Бронзовата епоха е исторически период, характеризиращ се с използването на бронза, а в някои региони и с протописменост, както и с първите прояви на градска цивилизация.
Виж Егейско море и Бронзова епоха
Бронзова епоха (Гърция)
Линеар Б е разкодиран от учените, но Линеар А е все още загадка. Бронзовата епоха в днешна Гърция обхваща т.нар.
Виж Егейско море и Бронзова епоха (Гърция)
Броненосни крайцери тип „Амирал Шарне“
Амирал Шарне (Amiral Charner) са тип броненосните крайцери на Франция от края на XIX век.
Виж Егейско море и Броненосни крайцери тип „Амирал Шарне“
Брегалница
Брегалница на картата на водосборния басейн на река Вардар Брегалница (Брегалница) е река в Северна Македония, ляв приток на Вардар.
Брегови ракетен комплекс „Редут“
Бреговият ракетен комплекс „Редут“ (4К44Б „Редут“) е създаден за поразяване на противникови кораби от всякакъв клас в крайбрежната зона.
Виж Егейско море и Брегови ракетен комплекс „Редут“
Брежанска река
Брежанска река (известна още като Ржана) е река в Югозападна България, област Благоевград, община Симитли.
Виж Егейско море и Брежанска река
Брезнишка река
Брезнишка река (или Туфча) е река в Южна България, област Благоевград, община Гоце Делчев, десен приток на река Места.
Виж Егейско море и Брезнишка река
Брезовска река
Брезовска река (старо име Гюлдере, до 25 юли 1989 г. Рахманлийска река по старото име на село Розовец – Рахманлии) е река в Южна България – Област Пловдив, община Брезово и Област Стара Загора, община Братя Даскалови, ляв приток на река Марица.
Виж Егейско море и Брезовска река
Баязид I
Баязид I (بايزيد الأول), по прозвище Йълдъръм (ییلدیرم, „Светкавица“), е султан, управлявал от 15 юни 1389 до 28 юли 1402 година.
Баба (нос)
Нос Баба (Baba Burnu) или нос Лектон (Λεκτόν), е най-западната точка на континенталната част на Турция, което го прави най-западната точка на Азия.
Бакърдере
Бакърдере е река в Южна България – Област Хасково, общини Харманли и Любимец, ляв приток на река Марица.
Бакаджиците
Бакаджиците (още Бакаджик, Бакаджика, до 29 юни 1946 г. Бакаджици, до 5 януари 1946 г. Гледките) е верига от ниски хълмове в Тунджанско-Странджанската подобласт, която е част от Тракийско-Странджанската област.
Виж Егейско море и Бакаджиците
Балканска война
Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.
Виж Егейско море и Балканска война
Балканска кампания
Български, германски и италиански войници със знамена на връхБоботов кук – юни 1943 г. Ситуацията в Европа към май/юни 1941 г. след приключването на Балканската кампания и преди започването на операция Барбароса Балканската кампания е настъпателна операция на Тристранния пакт на Балканския полуостров, продължила от октомври 1940 до юни 1941 година и завършила с окупацията на Югославия и Гърция.
Виж Егейско море и Балканска кампания
Балкански район на военните действия
Балканският район на военните действия е основен за хода на Руско-турската война (1877-1878).
Виж Егейско море и Балкански район на военните действия
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Виж Егейско море и Балкански полуостров
Банска река
Банска река (също известна като Добричка река) е река в Южна България – Област Пловдив, община Първомай и област Хасково, общини Минерални бани, Хасково и Димитровград, десен приток на река Марица.
Виж Егейско море и Банска река
Банщица
Банщица (или Банска река, Глогошка река) е река в Западна България, област Кюстендил, община Кюстендил, десен приток на река Струма.
Бистрица (Пиринска)
Бистрица (известна като Пиринска Бистрица) е река в Югозападна България, област Благоевград, общини Сандански и Петрич и Гърция, Област Централна Македония, ном Сяр, ляв приток на река Струма.
Виж Егейско море и Бистрица (Пиринска)
Бистрица (Санданска)
Бистрица (известна още като Санданска Бистрица, старо име Светиврачка Бистрица) е река в Югозападна България, област Благоевград, община Сандански, ляв приток на река Струма.
Виж Егейско море и Бистрица (Санданска)
Бистрица (Соволянска)
Бистрица в Осоговска планина Бистрица (известна още като Соволянска Бистрица, Гърлянска Бистрица или Соволщица) е река в Западна България, област Кюстендил, община Кюстендил, десен приток на река Струма.
Виж Егейско море и Бистрица (Соволянска)
Бистрица (Чечка)
Бистрица или Чечка Бистрица, Плетска река, Плетенска река е река в Южна България, област Благоевград, минаваща през общините Гърмен, Сатовча и Хаджидимово, ляв приток на река Места.
Виж Егейско море и Бистрица (Чечка)
Бистрица (Благоевградска)
Бистрица (или Благоевградска Бистрица, старо име Горноджумайска Бистрица) е река в Югозападна България, област Благоевград, община Благоевград, ляв приток на река Струма.
Виж Егейско море и Бистрица (Благоевградска)
Бистрица (Гърция)
Бистрица (Αλιάκμονας, Алиакмонас, Ἁλιάκμων, Халиакмон, катаревуса: Ἁλιάκμων, Алякмон, İnce Karasu, Индже Карасу, Haliacmon) е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.
Виж Егейско море и Бистрица (Гърция)
Бистрица (Дупнишка)
Бистрица (или Дупнишка Бистрица) е река в Западна България, област Кюстендил, община Дупница, ляв приток на река Джерман.
Виж Егейско море и Бистрица (Дупнишка)
Бисерска река
Бисерска река (в средното течение Голямата река) е река в Южна България – Област Хасково, общини Стамболово, Харманли и Любимец, десен приток на река Марица.
Виж Егейско море и Бисерска река
Битка за Гърция
Битката за Гърция е поредица от военни действия срещу тази държава до капитулирането ѝ по време на Втората световна война.
Виж Егейско море и Битка за Гърция
Битка при Кукуш и Лахна
Битката при Кукуш и Лахна (в чуждоезични изследвания: Μάχη τουΚιλκίς-Λαχανά; Battle of Kilkis-Lachanas), състояла се на 19 – 21 юни 1913 година, е битка от Междусъюзническата война, която завършва с поражение на българската Втора армия от гръцките войски.
Виж Егейско море и Битка при Кукуш и Лахна
Битка при Корикус
Битката при Корикус (също 'Корикос') е първото голямо морско сражение състояло се по време на войната между Рим и цар АнтиохIII Велики, в което римският флот и съюзниците му постигат важна победа над флота на Селевкидите.
Виж Егейско море и Битка при Корикус
Битка при Аламидере
Битката при Аламидере е сблъсък между български и османски войски, състоял се на 21 октомври (3 ноември по нов стил) 1912 г.
Виж Егейско море и Битка при Аламидере
Битка при Андрос
Битката при Андрос е морска битка състояла се по време на Третата сирийска война, за която е известно малко.
Виж Егейско море и Битка при Андрос
Битка при Аоос
Битката при Аоос (Vjosa; Αώος; Aous) се провежда през 198 г. пр. Хр.
Виж Егейско море и Битка при Аоос
Битка при Найсус (269)
Битката при Найсус (Proelium ad Naissum, Pugna ad Naissum) се състои през лятото на 269 г.
Виж Егейско море и Битка при Найсус (269)
Битка при Никопол
Битката при Никопол се състои на 25 септември 1396 г.
Виж Егейско море и Битка при Никопол
Битка при Стефаниана
Битката при Стефаниана от май 1344 година е битка от малък мащаб между силите на Сръбското кралство и турското Айдънско емирство, съюзник на византийския император Йоан VI Кантакузин.
Виж Егейско море и Битка при Стефаниана
Битка при Саламин
Битката при Саламин е морско сражение между гръцкия и персийския флот, което се състои на 28 септември 480 г. пр. Хр. в Сароническия залив край остров Саламина в Егейско море.
Виж Егейско море и Битка при Саламин
Битка при Хиос (201 пр.н.е.)
Битката при Хиос от 201 г.
Виж Егейско море и Битка при Хиос (201 пр.н.е.)
Битка при Микале
Гръко-персийски войни, Микале Схема на битката при Микале мини Битката при Микале (Μάχη τῆς Μυκάλης; Machē tēs Mykalēs, Mykale) се провежда между планината Микале (днес Dilek Dağları или Samsun Dağı) в Йония и остров Самос между гръцката и персийската флоти на 27 август 479 пр.н.е.
Виж Егейско море и Битка при Микале
Битка при Мионеса
Битката при Мионеса е морско сражение състояло се през 190 г. пр.н.е., по време на войната между Рим и цар АнтиохIII Велики, в което римският флот и съюзниците му нанасят тежко поражение на флота на Селевкидите.
Виж Егейско море и Битка при Мионеса
Битка при Варна
В Битката при Варна на 10 ноември 1444 г.
Виж Егейско море и Битка при Варна
Битка при Граник
Битката при Граник през май 334 г.
Виж Егейско море и Битка при Граник
Битка при Евримедон (190 пр.н.е.)
Битката при Евримедон или Битката при Сиде е състояло се в хода на Римско-сирийската война морско сражение между селевкидската флотилия, ръководена от известния картагенски военачалник Ханибал Барка, и флотилия на гръцкия град-държава Родос, който се сражава като съюзник на Римската република, под предводителството на римския политик и военачалник Луций Емилий Регил.
Виж Егейско море и Битка при Евримедон (190 пр.н.е.)
Битка при Евримедон (469/466 пр.н.е.)
Битката при Евримедонт (Εὐρυμέδων, Eurymedon, Köprüçay) се води по море и суша през 469 пр.н.е. или 466 пр.н.е. между Атинския морски съюз под командването на Кимон и персите (държавата на Ахеменидите на Ксеркс I), край бреговете на южното малоазийско крайбрежие при устието на река Евримедон (днес Köprüçay в Южна Турция) в Памфилия през късната фаза на Персийските войни.
Виж Егейско море и Битка при Евримедон (469/466 пр.н.е.)
Битка при Ели
Морската битка при Ели (известна още като Морска битка при Дарданелите) е част от Балканската война и се провежда на 3 декември 1912.
Виж Егейско море и Битка при Ели
Битка при Ладе (201 пр.н.е.)
Битката при Ладе (Ναυμαχία τῆς Λάδης) е битка през 201 г. пр. Хр. между флотите на Родос и Македония.
Виж Егейско море и Битка при Ладе (201 пр.н.е.)
Битка при Ловеч (1810 – 1811)
Битката при Ловеч е по време на Руско-турската война (1806 – 1812).
Виж Егейско море и Битка при Ловеч (1810 – 1811)
Битка при Лемнос
Морската битка при Лемнос е битка през Балканската война, която се провежда на 18 януари (5 януари стар стил) 1913.
Виж Егейско море и Битка при Лемнос
Битка при Лемнос (73 пр.н.е.)
Битката при Лемнос (Lemnos) е военноморска битка, спечелена от Лукул в началото на Третата Митридатова война срещу флот на Понтийското царство, водена от римския ренегат Марк Марий (Marcus Marius).
Виж Егейско море и Битка при Лемнос (73 пр.н.е.)
Битолско настъпление
Битолското настъпление е съюзническа военна операция през 1916 година против Централните сили по време на Първата световна война.
Виж Егейско море и Битолско настъпление
Блягорница
Блягорница (или Благорница) е река в Южна България, област Сливен, община Твърдица, десен приток на Бяла река от басейна на Тунджа.
Блатница (река)
Блатница (до 29 юни 1942 година носи името Азмак) е река в Южна България – Област Сливен, общини Сливен и Нова Загора и Област Стара Загора, община Раднево, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица.
Виж Егейско море и Блатница (река)
Блек Принс (лек крайцер, 1942)
Блек Принс (HMS Black Prince (81) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от 5 крайцера на типа „Белона“. Поръчан с според извънредната военна програма на 4 септември 1939 г.
Виж Егейско море и Блек Принс (лек крайцер, 1942)
Босфор
Босфор (İstanbul Boğazı – Истанбул Боазъ) е проток между Европа и Азия, свързващ Черно и Мраморно море.
Боялъшка река
Боялъшка река (или Лалковска река) е река в Южна България, област Ямбол, общини Болярово и Елхово, десен приток на Араплийска река от басейна на Тунджа.
Виж Егейско море и Боялъшка река
Боровица (река)
Боровица (до 29 юни 1942 г. Чам дере) е река в Южна България, област Смолян, община Баните, област Пловдив, община Асеновград и област Кърджали, общини Черноочене и Кърджали, ляв приток на Арда (влива се в язовир „Кърджали“).
Виж Егейско море и Боровица (река)
Боадере
Боадере (или Боа и Геренска река) е река в Южна България, област Ямбол, общини Стралджа и Тунджа ляв приток на Тунджа.
Бодрум кале
Бодрум кале или Подрум кале или Бодрумска крепост (Bodrum Kalesi, Бодрум Калеси) е крепост в град Бодрум, Западна Турция, на брега на Егейско море.
Виж Егейско море и Бодрум кале
Бонавенчър (лек крайцер, 1939)
Бонавенчър (HMS Bonaventure (31), от Bonaventure – „Бонавентура“) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война.
Виж Егейско море и Бонавенчър (лек крайцер, 1939)
Бер
Бер (Βέροια, Верия, Karaferye, Караферие, Veryea) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на едноименния дем Бер в административна област Централна Македония.
Берсалиери
Берсалиери на военен парад, 2007 г. Берсалиери (Bersaglieri) е името на елитни военни формирования лека пехота в сухопътните войски на Италия.
Бедечка
Бедечка е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Стара Загора и Раднево, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица.
Безбожка река
Безбо̀жката рѐка е река в Северен Пирин, която извира от Безбожкото езеро.
Виж Егейско море и Безбожка река
Бела Места
Бела Места е река в Южна България, област Благоевград, община Якоруда, дясна съставяща на река Места.
Белишка река (приток на Юговска река)
Белишка река е река в Южна България – Област Пловдив, община Лъки, десен приток на Юговска река.
Виж Егейско море и Белишка река (приток на Юговска река)
Белишка река (приток на Места)
Белишка река е река в Южна България, област Благоевград, община Белица, десен приток на река Места.
Виж Егейско море и Белишка река (приток на Места)
Въча
меандрите на река Буйновска Въча (до 1945 г. Вѫча) е река в Южна България – Област Смолян, общини Борино и Девин, област Пазарджик, общини Батак и Брацигово и област Пловдив, общини Кричим, Стамболийски и Родопи, десен приток на река Марица.
Върбица (река)
Върбица (до 29 юни 1942 г. Сютлийка) е река в Южна България - област Смолян (община Златоград) и област Кърджали (общини Кирково, Момчилград, Джебел и Кърджали), десен приток на Арда.
Виж Егейско море и Върбица (река)
Външна политика на България
Като цяло България е в добри отношения със съседите си и се е доказала като конструктивен фактор на Балканите.
Виж Егейско море и Външна политика на България
Въоръжени сили на Турция
Турските въоръжени сили (Въоръжени сили на Турция и Севернокипърска турска република) се състоят от сухопътни войски, военноморски флот и военновъздушни сили, подчинение на военното министерство.
Виж Егейско море и Въоръжени сили на Турция
Вьоса
Карта на водосборния басейн на река Вьоса Вьоса или Вовуса (Vjosa), също и Воюса, Воюша или Аоос (Αώος; Aous) е река в Северозападна Гърция и Южна Албания.
Вулягменско езеро
Вулягменското езеро (Λίμνη Βουλιαγμένης) е малко езеро със слабосолена (бракична) вода, подхранвано едновременно от Егейско море и от сладководен извор.
Виж Егейско море и Вулягменско езеро
Втора сирийска война
Втората сирийска война (260 – 253 пр.н.е.) е военен конфликт между птолемейски Египет и царството на Селевкидите.
Виж Егейско море и Втора сирийска война
Втора македонска война
Втората македонска война е втората от поредицата войни на Рим срещу Македония от ІІІ и ІІ в.
Виж Егейско море и Втора македонска война
Втора персийска инвазия в Гърция
Втората персийска инвазия по време на гръко-персийските войни протича в периода 480 – 479 г.
Виж Егейско море и Втора персийска инвазия в Гърция
Втори атински морски съюз
Държавите в състава на Втория атински морски съюз Втори атински морски съюз (378 – 338 г. пр.н.е.) е военно-политически съюз на древногръцки държави от 4 век пр.н.е.
Виж Егейско море и Втори атински морски съюз
Втори кръстоносен поход
Вторият кръстоносен поход (1147 – 1149) е военна експедиция, свикана през 1145 г.
Виж Егейско море и Втори кръстоносен поход
Връщане на Южна Добруджа (1940)
Манифест към българския народ от Правителството на България – 21 септември 1940 г. Подробна карта на територията в Южна Добруджа отстъпена на Румъния според Букурещкия договор през 1913 г.
Виж Егейско море и Връщане на Южна Добруджа (1940)
Ваюнити
Ваюнитите са славянско племе от VII – VIII век, населявало земите на днешна Южна Албания и Епир.
Васил Вълчанов
Васил Вълчанов е български капитан далечно плаване.
Виж Егейско море и Васил Вълчанов
Васил Дечов
Васил Дечов Харитов е български писател, етнограф, историк, географ, общественик и политик, роден на 22 юни 1866 г.
Виж Егейско море и Васил Дечов
Вардар
Ва̀рдар (Вардар; Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис), в древността известна като Аксий, е най-дългата и значима река в историко-географската област Македония, протичаща през територията на Северна Македония и Гърция.
Вискяр
Вискяр е планина в Западна България, на границата между Софийска и Пернишка област, част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието.
Вищерица
Вищерица е река в Южна България, област Благоевград, общини Банско и Гърмен, десен приток на река Канина, от басейна на Места.
Виа Диагоналис
Късната античност Виа Милитарис (Via militaris) е древен римски път, построен от римляните на Балканския полуостров, който минава през Белград (Singidunum), Ниш (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philippopolis), Одрин (Hadrianopolis) и, обединявайки се с Виа Игнация, стига до Константинопол.
Виж Егейско море и Виа Диагоналис
Виа Егнация
Виа Егнация при Радожда, Северна Македония Античният път Виа Егнатия. Виа Егнация (Via Egnatia; Εγνατία Οδός, Егнатия Одос) е сред най-известните военни пътища, построени от древните римляни през 145 г.
Виж Егейско море и Виа Егнация
Византийски флот
Дромон, византийска фреска Византийският флот са военноморските сили на Византийската империя.
Виж Егейско море и Византийски флот
Византион
Местоположението на Византион Византион (Βυζάντιον; Byzantium) е античен гръцки град, основан от гръцки колонисти от Мегара през 667 пр.н.е. и наречен на техния цар Визас или Византас (Βύζας или Βύζαντας на гръцки).
Влахина река
Влахинската река, също и Влахина река (до 14 юли 1988 г. Къркийца), е река в Югозападна България, област Благоевград, община Кресна, ляв приток на река Струма.
Виж Егейско море и Влахина река
Военноморски сили на Гърция
Военноморските сили на Гърция (Ελληνικό Πολεμικό Ναυτικό, Elliniko Polemico Naftiko) е вторият най-стар клон на гръцките въоръжени сили, предназначен да извършва морски операции.
Виж Егейско море и Военноморски сили на Гърция
Ветренска река
Ветренска река (в средното течение Борущенска река и Поповска река) е река в Южна България, област Габрово, община Трявна и област Стара Загора, община Мъглиж, ляв приток на Тунджа.
Виж Егейско море и Ветренска река
Вера Мутафчиева
Вера Петрова Мутафчиева (р. 28 март 1929 – п. 9 юни 2009) е български писател и историк.
Виж Егейско море и Вера Мутафчиева
Верила
Верила е планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица.
Велика Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Карта на етносите по река Велика Морава Велика Морава или само Морава (Velika Morava) е река в Сърбия, десен приток на Дунав.
Виж Егейско море и Велика Морава
Велика България (политическа концепция)
Карта на Българската екзархия (1870 – 1913). Княз Черкаски за Българското землище в 1877 г. от мирните преговори в Сан Стефано 250п Националния военноисторически музей в София, възстановена в 2017 г.
Виж Егейско море и Велика България (политическа концепция)
Венецианско-турска война (1463 – 1479)
Османски Кюстендил Венецианско-турската война се води между Република Венеция (с нейните съюзници) и Османската империя от 1463 до 1479 г.
Виж Егейско море и Венецианско-турска война (1463 – 1479)
Венецианско-генуезки войни
Венецианско-генуезките войни са продължителен военен конфликт, състоящ се от 3 сблъсъка - в периода (1294 - 1381 г.) - между двете морски средиземноморски сили Република Генуа и Република Венеция за надмощие в източната част на Средиземно море и монополно положение в търговията с Ориента.
Виж Егейско море и Венецианско-генуезки войни
Гърци мюсюлмани
Гръцки помаци, гърци мюсюлмани или потурчени, ислямизирани гърци са мохамеданско население живеещо предимно в Турция и Близкия изток, а преди преселенията масово и в Гърция.
Виж Егейско море и Гърци мюсюлмани
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
Гюрля
Гюрля (Голямата река) е река в Южна България, област Стара Загора, Община Казанлък, десен приток на Тунджа (влива се в язовир „Копринка“).
Гюмюрджински снежник
Гюмюрджински снежник (до 29 юни 1942 г. Гюмурджийски Карлък, Гюмурдински Карлък, Гюмюлджински Карлък, до 27 април 1946 г. Снежник) е планински рид в южната част на Източните Родопи, на юг от горното поречие на река Върбица, на територията на България Област Кърджали и Северна Гърция.
Виж Егейско море и Гюмюрджински снежник
Гръцка война за независимост
Гръцкото въстание за независимост (Ελληνική Επανάσταση του1821), наричано също Гръцка революция и познато в българската историография като Гръцка завера (заради Филики Етерия), е въоръжената борба в еялета на Архипелага за независимост от Османската империя, която започва през 1821 г.
Виж Егейско море и Гръцка война за независимост
Гръцка жаба
Гръцката жаба (Rana graeca), наричана също Гръцка дългокрака жаба, е вид водна жаба, срещаща се само в южните части на Балканския полуостров, включително Югозападна България.
Виж Егейско море и Гръцка жаба
Гръцки национален път 30
Гръцкият национален път 30 (с абревиатура на латински GR-30) свързва Арта на Йонийско море през Трикала с Волос на Егейско море.
Виж Егейско море и Гръцки национален път 30
Гръко-персийски войни
Гръко-персийските войни (наричани също Персийски войни) са поредица от конфликти между Ахеменидското царство и гръцките полиси, които започват през 499 г.
Виж Егейско море и Гръко-персийски войни
Гращица (река)
Гращица (или Гращичка река) е река в Западна България, област Кюстендил, община Невестино, десен приток на река Струма.
Виж Егейско море и Гращица (река)
Градешница (река)
Градешница е река в Югозападна България, област Благоевград, община Петрич, ляв приток на река Струмешница.
Виж Егейско море и Градешница (река)
Градевска река
Градевска река (или Еловица) е река в Югозападна България, област Благоевград, общини Разлог и Симитли, ляв приток на река Струма.
Виж Егейско море и Градевска река
Гражданска война в Гърция
Гражданската война в Гърция (Ελληνικός Εμφύλιος Πόλεμος) е първият голям въоръжен конфликт в Европа след края на Втората световна война, продължил от 1946 до 1949 г.
Виж Егейско море и Гражданска война в Гърция
Гражданска война във Византия (1341 – 1347)
Гражданската война във Византия е военен конфликт през периода 1341 – 1347 във Византийската империя между привърженици на Йоан Кантакузин и привърженици на регентския съвет на Йоан V Палеолог, начело с Анна Савойска.
Виж Егейско море и Гражданска война във Византия (1341 – 1347)
Гашня
Гашня е река в Южна България – Област Пазарджик, община Батак и област Смолян, община Девин, ляв приток на река Въча (влива се в язовир „Цанков камък“).
Габровница (приток на Тунджа)
Габровница (или Акдере) е река в Южна България, област Стара Загора, Павел баня, ляв приток на Тунджа (влива се в язовир „Копринка“).
Виж Егейско море и Габровница (приток на Тунджа)
Галиполска операция
Галиполската операция или още Дарданелска операция, битка при Галиполи или битка при Чанаккале (Gallipoli Campaign; Çanakkale Savaşı) е изключително важно сражение през Първата световна война между силите на Антантата и Османската империя, протекло на полуостров Галиполи (Gelibolu в съвременна Турция) в Османската империя между 25 април 1915 и 9 януари 1916 г.
Виж Егейско море и Галиполска операция
Галиполи (полуостров)
Полуостровът, сниман от сателит Галиполи (Gelibolu; Καλλίπολις) е полуостров в Европейската част на Турция, в Източна Тракия, вилает Чанаккале.
Виж Егейско море и Галиполи (полуостров)
Гаетано Доницети (параход)
„Гаетано Доницети“ е италианска търговски кораб, пленен от Нацистка Германия, който след британско попадение потъва край о-в Родос в Егейско море на 23 септември 1943 г.
Виж Егейско море и Гаетано Доницети (параход)
Гигантомахия
Гигантомахия в древногръцката митология е великата битка между олимпийските богове и гигантите.
Виж Егейско море и Гигантомахия
Глазне
Глазне е река в Южна България, област Благоевград, общини Банско и Разлог, десен приток на река Изток от басейна на Места.
Глостър (лек крайцер, 1937)
Глостър (HMS Gloucester (62)) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война от втората серия крайцери тип „Таун“.
Виж Егейско море и Глостър (лек крайцер, 1937)
Готска война (262-269)
Готската война (262 – 269) е конфликт на Римската империя и съюза на скитите и тервингите през 262 – 269 г.
Виж Егейско море и Готска война (262-269)
Горещица
Горещица е река в Югозападна България, област Благоевград, община Симитли.
Голям Резен
Голям Резен е връхв планината Витоша, втори по височина след Черни връх.
Виж Егейско море и Голям Резен
Голяма река (приток на Марица)
Голяма река (Буюклийска река, Канаклийска река) е река в Южна България — Област Хасково, общини Харманли и Свиленград, ляв приток на река Марица.
Виж Егейско море и Голяма река (приток на Марица)
Гедиз (река)
Гедиз (Gediz Nehri; в античността – Хермос или Хермус, Ἕρμος) е голяма река в Западна Турция.
Виж Егейско море и Гедиз (река)
Генуезка конференция
Участници в конференцията в Генуа Конференцията в Генуа е международна конференция по икономически и финансови въпроси, проведена в град Генуа от 10 април до 19 май 1922 г.
Виж Егейско море и Генуезка конференция
Георгиос Аверов (броненосен крайцер)
Георгиос Аверов (ΠΝ Γεώργιος Αβέρωφ) e броненосен крайцер и най-известният кораб на гръцкия флот, понастоящем е кораб музей на пристана в Палео Фалиро, близо до Атина, Гърция.
Виж Егейско море и Георгиос Аверов (броненосен крайцер)
География на Северна Македония
Северна Македония е държава разположена в централната част на Балканския полуостров.
Виж Егейско море и География на Северна Македония
География на Турция
Турция е една от малкото страни, разположени на два континента, и оформя мост между Югоизточна Европа и Западна Азия.
Виж Егейско море и География на Турция
География на Гърция
Гърция е държава в Югоизточна Европа и заемаща най-южните части от Балканския полуостров.
Виж Егейско море и География на Гърция
География на Древна Гърция
Географията на Древна Гърция или Географията на Елада, т.е.
Виж Егейско море и География на Древна Гърция
География на Древен Египет
Географията на Древен Египет е почти сходна с тази на съвременен Египет от гледна точка на климат и геополитика.
Виж Егейско море и География на Древен Египет
Дяволски мост
Дяволският мост е мост на река Арда в Община Ардино, Област Кърджали.
Виж Егейско море и Дяволски мост
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Дундарлия
Дундарлия (Дунда) е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Стара Загора и Раднево, десен приток на река Сазлийка, от басейна на Марица.
Дръзки (миноносец)
„Дръзки“ е български военен кораб, миноносец.
Виж Егейско море и Дръзки (миноносец)
Драговищица (река)
Драговищица е река в Сърбия, Пчински окръг, общини Сурдулица и Босилеград и Западна България, област Кюстендил, община Кюстендил, десен приток на река Струма.
Виж Егейско море и Драговищица (река)
Драгоман на флота
Драгоман на флота (на османотурски език: tersâne terdjümân-ı; δραγουμάνος τουστόλου) е старши драгоман в Османската империя, която длъжност се учредява за фанариотите непосредствено след мира в Карловац - от 1701 г.
Виж Егейско море и Драгоман на флота
Дрин
Буна Дрин или Дрим (Drini; Българска литература Дрим; Δρινος), е река в Северна Албания. Дължина 148 km (с дясната съставяща я река Бели Дрин 323 km). Площ на водосборния басейн 12 600 km².
Древна Атина
Древна Атина (Αρχαία Αθήνα) е полис в Атика, който от V век пр.н.е. заедно със Спарта играе водеща и определяща роля в историята на Древна Гърция.
Виж Егейско море и Древна Атина
Древна Гърция
Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г.
Виж Егейско море и Древна Гърция
Древен Египет
Пирамидите в Гиза, най-популярният символ на цивилизацията на Древен Египет Карта на Древен Египет с главните градове и обекти от Династическия период (ок. 3150 година пр.н.е.
Виж Егейско море и Древен Египет
Дарданели
Карта на Дарданелите Дарданели (Çanakkale Boğazı; Δαρδανελλια), в миналото известен като Хелеспонт, е тесен пролив и воден път от международно значение разположен в Северозападна Турция, който формира част от континенталната граница между Европа и Азия и разделя азиатската от европейската част на Турция.
Давид Охридски
Давид Охридски (Δαβίδ ὁ ἀπὸ Ἀχριδῶν) е византийски военачалник от началото на XI век, стратег на Самос при император Василий II Българоубиец.
Виж Егейско море и Давид Охридски
Давидковска река
Давидковска река е река в Южна България, област Смолян, общини Смолян и Баните и област Кърджали, община Ардино, ляв приток на Арда.
Виж Егейско море и Давидковска река
Джубрена
Джубрена (или Гюбрена) е река в Западна България, Софийска област, община Самоков и Област Кюстендил, общини Сапарева баня и Дупница, десен приток на река Джерман.
Джерман (река)
Джерман е река в Западна България, преминаваща през област Кюстендил, общини Сапарева баня, Дупница и Бобошево, ляв приток на река Струма.
Виж Егейско море и Джерман (река)
Джебелска река
Джебелска река (стари имена Дерменчай и Дермендере) е река в Южна България, област Кърджали, общини Ардино, Джебел и Момчилград ляв приток на Върбица.
Виж Егейско море и Джебелска река
Дзумерка
Поглед към Чумерка от подножието ѝ в Епир Водопадите при село Катарактис Дзумерка или още Атаманика или Катафиди (Καταφίδι, Αθαμανικά или Τζουμέρκα) е планина, обхващаща североизточната част на Артенско, югоизточната част на Янинско и югозападната част на Трикалско.
Дисилица (река)
Дисилица или Добринищката река се намира в Южна България, област Благоевград, община Банско, десен приток на река Места, на която е разположен град Добринище.
Виж Егейско море и Дисилица (река)
Дидим
Дидим (Didim, Yenihisar) е град в провинцията вилает Айдън в Турция със 73 385 жители (през 2014).
Дидо (лек крайцер, 1939)
Дидо (HMS Dido (37), Dido – Дидона) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война.
Виж Егейско море и Дидо (лек крайцер, 1939)
Димитриос Вулгарис
Димитриос Вулгарис (Δημήτριος Βούλγαρης) е новогръцки политик от XIX век, осем пъти министър-председател на Гърция.
Виж Егейско море и Димитриос Вулгарис
Диоскурид (военачалник)
Диоскурид (Διοσκουρίδης), син на Птолемей (?), е македонски командир на флота по време на диадохските войни през IV век пр. Хр.
Виж Егейско море и Диоскурид (военачалник)
Диолк
Коринтския канал успоредно на който от северната му страна се е намирал ''диолк''ът. Стратегическата важност на провлака между две морета Диолкът край Коринтския канал е павиран път с издълбани коловози, построен в древността за прехвърляне на стоки и вероятно кораби от изток на запад между Коринтския и Сароническия залив.
Доспат (река)
Водосборен басейн на река Доспат Доспат (Доспатска река, Доспат дере, Рата и Сура) (Δεσπάτης, Деспатис) е река в България, области Пазарджик, Смолян и Благоевград и Гърция, област Източна Македония и Тракия, ляв приток на река Места.
Виж Егейско море и Доспат (река)
Додеканези
Додеканезите (Δωδεκάνησα, Додеканиса, Onikiada, и на двата езика означаващо „дванадесет острова“) са група гръцки острови в югоизточната част на Егейско море, близо до югозападния бряг на Турция.
Додеканезка операция
Додеканезката операция (8 септември – 22 ноември 1943 г.) е военна операция на Вермахта в хода на Втората световна война, след изземването на стратегическата инициатива от Съюзниците в края на 1942 – началото на 1943 г.
Виж Егейско море и Додеканезка операция
Долнослав
Долнослав е село в Южна България.
Донуса
Донуса (Δονούσα) е гръцки остров в Егейско море.
Десета пехотна беломорска дивизия
Десета пехотна беломорска дивизия е българска военна част.
Виж Егейско море и Десета пехотна беломорска дивизия
Дерсеи
Дерсѐи, дерса̀и (Darsioi, Derraioi, Dersaioi) – тракийско племе, обитаващо равнинните части между реките Стримон и Нестос при крайбрежието на Егейско море.
Девинска река
Девинска река (до 1942 г. Дамлъдере) е река в Южна България – област Пазарджик, община Батак и област Смолян, общини Борино и Девин, ляв приток на река Въча.
Виж Егейско море и Девинска река
Делта на Места
Делтата на Места (Δέλτα Νέστου) е делтата на река Места (Нестос) при вливането си в Егейско море на територията на Гърция в огромен лиман на няколко километра източно от курортното селище Керамоти.
Виж Егейско море и Делта на Места
Делос
Делос (Δήλος, на старогръцки произнасяно Делос, на новогръцки Дилос) е остров в западната част на Егейско море.
Етруска митология
Етруски стенопис, изобразяващ елинския Тифон. Етруската митология е митологията на етруските, древен народ, населявал днешна централна Италия.
Виж Егейско море и Етруска митология
Етиси
Етисите (мелтемите) се формират вследствие центрове на високо атмосферно налягане на Балканите и ниско над Турция Етисите, от Древногръцки ετησίαι ('годишници'), също споменати в латински първоизвори с латинската им форма etesiae, или в заемка от италианското mal tempo (лошо време) като мелтеми μελτέμι (на гръцки), или мелтем (на турски) са мощни и спорадични, но сезонни сухи северни ветрове пораждащи се в североизточно Егейско море и духащи основно в посока югозапад и югоизток от средата на май до средата на септември.
Ефес
историческа карта на Ефес в ''Meyers Konversationslexikon'', 1888 г. Ефес (Ἔφεσος; Ephesus; Efes) е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция.
Ерулска планина
Ерулска планина е планина в Западна България, във физикогеографската област Краище, област Перник.
Виж Егейско море и Ерулска планина
Ергене
Ергене или Еркене (Ergene, Ergene Nehri; Εργίνος, през древността Агрианес) е река в Европейска Турция (вилаети Къркларели, Текирдаг и Едирне), ляв приток на Марица (от басейна на Егейско море).
Ерин (линеен кораб, 1913)
Ерин (HMS Erin) е британски линеен кораб (дреднаут).
Виж Егейско море и Ерин (линеен кораб, 1913)
Еврип
Протокът отделя Беотия (вляво) от Евбея (вдясно) Протокът Еврип в най-тясната му част Еврип (Εύριππος) е проток в Егейско море, отделящ централната част на гръцкия остров Евбея от областта Беотия на континента.
Еврос (областна единица)
Ном Еврос (на гръцки: Νομός Έβρου, Номос Евру) е ном в Република Гърция, част от областта Източна Македония и Тракия.
Виж Егейско море и Еврос (областна единица)
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Европа (провинция)
Европа е късноримска и византийска провинция ок.
Виж Егейско море и Европа (провинция)
Европейски път Е79
E79 е европейски път, свързващ градовете Кошице в Югоизточната част на Словакия и Солун на гръцкия бряг на Егейско море.
Виж Егейско море и Европейски път Е79
Европейски път Е87
Европейски път Е87 е път, част от европейската пътна мрежа Европейски път, свързващ Одеса в Украйна с Анталия в Турция.
Виж Егейско море и Европейски път Е87
Евбея
Евбея (Εύβοια, новогръцко произношение: Евия) или Негропонтe или Негропонт (Negroponte) е вторият по площ и население гръцки остров след Крит и най-големия в Егейско море.
Египет
Арабска република Египет (جمهورية مصر العربية, джумхурийят миср ал арабийя) или само Египет е държава в североизточната част на Африка с населени места, съсредоточени предимно край течението на река Нил.
Егея
Егея може да се отнася до.
Егей
Егей (Αἰγεύς) е древногръцки митически цар на Атина, баща на героя Тезей.
Егейски университет (Гърция)
Егейският университет (Πανεπιστήμιο Αιγαίου) е гръцки държавен университет.
Виж Егейско море и Егейски университет (Гърция)
Егейски регион
Географски граници на Егейския регион Егейският регион е един от седемте географски региони на Турция.
Виж Егейско море и Егейски регион
Егейски острови
Егейски острови Егейските острови (Νησιά Αιγαίου; Ege Adaları) са група острови в Егейско море, обградени от континенталните земи на Гърция на запад, и север и Турция на изток, и остров Крит на юг.
Виж Егейско море и Егейски острови
Егейско-западнотурски склерофилни и смесени гори
Егейско-западнотурските склерофилни и смесени гори са екорегион в Югоизточна Европа и Югозападна Азия, част от биома на Средиземноморските гори, редколесия и храстови биоми и биогеографската област Палеарктика.
Виж Егейско море и Егейско-западнотурски склерофилни и смесени гори
Едуард Станфорд
Прогръцка картаCastellan, Georges, 1999, Histoire des Balkans, XIVe–XXe siècle. transl. Lilyana Tsaneva (Bulgarian translation ed.). Paris: Fayard. p. 358. ISBN 2-213-60526-2 на Балканския полуостров от Едуард Станфорд от 1877 г. Едуард Станфорд (Edward Stanford) е британски картограф и основател на Станфордс Лтд., понастоящем верига книжарници за карти и книги в Лондон и Бристъл.
Виж Егейско море и Едуард Станфорд
Елховска река
Елховска река е река в Южна България, област Смолян, Община Рудозем, десен приток на Арда.
Виж Егейско море и Елховска река
Ели (бронепалубен крайцер, 1912)
Ели (Κ/Δ Έλλη) e бронепалубен крайцер на ВМС на Гърция.
Виж Егейско море и Ели (бронепалубен крайцер, 1912)
Еловишка планина
Еловишка планина е планина в Западна България, във физикогеографската област Краище, област Перник, част от Руйско-Верилска планинска редица.
Виж Егейско море и Еловишка планина
Елешница (област Благоевград)
Барелеф на Свети Георги Победоносец в Елешница Елѐшница е село в Югозападна България.
Виж Егейско море и Елешница (област Благоевград)
Елешница (приток на Струма)
Елешница е река в Западна България, област Кюстендил, общини Кюстендил Невестино, десен приток на река Струма.
Виж Егейско море и Елешница (приток на Струма)
Еледжик (река)
Еледжик е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Опан, Гълъбово и Раднево, десен приток на река Сазлийка, от басейна на Марица.
Виж Егейско море и Еледжик (река)
Енрико Дандоло
Света София в Константинопол. Точното място на гроба му е изгубено при преустройството на църквата в джамия Енрико Дандоло (Enrico Dandolo), 1107 или 1108 – 1205) е 41-вият венециански дож от 1192 до смъртта си през 1205 г.
Виж Егейско море и Енрико Дандоло
Енинска река
Енинска река (или Стара река) е река в Южна България, област Стара Загора, Казанлък, ляв приток на Тунджа.
Виж Егейско море и Енинска река
Еолия
Еолия в тъмно червено на картата. Еолия или Еолида (Αιολίδα) е антична област на брега на Егейско море в Западна Мала Азия (в близост с Троада, Мизия, Лидия) и прилежащите острови (Лесбос и Тенедос).
Еолийски диалект
Еолийският диалект е диалект на старогръцкия език, говорен около X-IV век пр.
Виж Егейско море и Еолийски диалект
Лъв Триполит
Лъв Триполит, известен в арабски източници като Rashīq al-Wardāmī (رشيق الوردامي), или Ghulām Zurāfa (غلامزرافة), е гръцки ренегат и пират от X век, който се бие за Абасидския халифат.
Виж Егейско море и Лъв Триполит
Любаш
Любаш (среща се и вариант Любата) е планина в Западна България, във физикогеографската област Краище, област Перник, част от Руйско-Верилската планинска редица.
Люлин (планина)
Люлин е планина в Западна България, на границата между Софийска градска, Софийска и Пернишка област и е част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието.
Виж Егейско море и Люлин (планина)
Лява (река)
Лява река (или Козничка река) е река в Западна България, област Кюстендил, общини Кюстендил, Бобов дол и Невестино, ляв приток на река Струма.
Виж Егейско море и Лява (река)
Ляонин (самолетоносач, 1988)
Ляонин (辽宁, също известен под бордовия номер 16 и по-рано – под неофициалното име 施琅„Ши Лан“ в чест на китайския пълководец от XVII век) е авионосен крайцер на ВМС на НОАК.
Виж Егейско море и Ляонин (самолетоносач, 1988)
Луций Корнелий Сула
Луций Корнелий Сула Феликс (Lucius Cornelius Sulla Felix) е римски държавник и военачалник.
Виж Егейско море и Луций Корнелий Сула
Луда река
Луда река (Ερυθροπόταμος, Еритропотамос, в превод Червена река) е река в Южна България, област Хасково, Община Ивайловград и Североизточна Гърция, област Източна Македония и Тракия, демове Софлу и Димотика десен приток на Марица.
Луда Яна
Луда Яна е река в Южна България протичаща през област Пазарджик (общини Панагюрище и Пазарджик), ляв приток на река Марица.
Лукул
Луций Лициний Лукул (Lucius Licinius Lucullus) е виден римски политик през късната Римска република.
Лукан Хашнов
Лукан Гечов Хашнов е български строителен инженер и академик.
Виж Егейско море и Лукан Хашнов
Луковица (река)
Луковица (в горното течение Студенецка река) е река в Южна България, област Пловдив, общини Куклен и Асеновград, ляв приток на Чепеларска река.
Виж Егейско море и Луковица (река)
Лариса (областна единица)
Лариса е ном в Гърция, част от административна област Тесалия.
Виж Егейско море и Лариса (областна единица)
Лазова река
Лазова река (или Гурковска река) е река в Южна България, област Стара Загора, община Гурково, ляв приток на Радова река от басейна на Тунджа.
Виж Егейско море и Лазова река
Либийско море
Либийско море е част от Средиземно море.
Виж Егейско море и Либийско море
Ливърпул (лек крайцер, 1937)
Ливърпул (HMS Liverpool (C11)) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война от втората серия крайцери тип „Таун“.
Виж Егейско море и Ливърпул (лек крайцер, 1937)
Линеар А
Линеар А е писменост, използвана от древните жители на о.
Логодашка река
Логодашка река на картата на община Благоевград Логодашка река е река в Югозападна България, област Благоевград, община Благоевград, десен приток на река Струма.
Виж Егейско море и Логодашка река
Лодос
Лодос е силен югозападен вятър, който може епизодично да преобладава в Егейско и Мраморно море, както и целогодишно по средиземноморското крайбрежие на Турция.
Лозанска конференция (1922 – 1923)
Лозанската конференция е международна конференция, открита на 20 ноември 1922 г.
Виж Егейско море и Лозанска конференция (1922 – 1923)
Лондонски мирен договор (1913)
Лондонският мирен договор от 17 май (30 май по нов стил) 1913 година е договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който се слага край на Балканската война (1912 – 1913).
Виж Егейско море и Лондонски мирен договор (1913)
Лесбос
Лесбос или Митилини (Λέσβος, Лесвос) е гръцки остров в североизточната част на Егейско море, разположен в близко съседство с Мала Азия.
Лебница
Лебница или Лебнишка река е река в Северна Македония, Община Берово и Югозападна България, област Благоевград, общини Петрич, Струмяни и Сандански, десен приток на река Струма.
Левченска река
Левченска река (Левка) е река в Южна България – Област Хасково, община Свиленград, ляв приток на река Марица.
Виж Егейско море и Левченска река
Леки крайцери тип „Магдебург“
Магдебург (Magdeburg) са серия леки крайцериСпоред немската класификация те се обозначават като малки крайцери (Kleiner Kreuzer).
Виж Егейско море и Леки крайцери тип „Магдебург“
Лелеги
Лелегите (Λέλεγες) е народност, живяла според гръцките предания в южната част на Балканския полуостров, островите в Егейско море и Мала Азия.
Лемнос
Остров Лемнос Лѐмнос или Лѝмнос (Λήμνος, старогръцко произношение Лемнос, новогръцко – Лимнос) е деветият по големина остров на Гърция в северната част на Егейско море.
Лемноски език
Лемноският език е език, говорен през 6 век пр.н.е.
Виж Егейско море и Лемноски език
Леопардов смок
Леопардовият смок (Zamenis situla) е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространен в Южна и Югоизточна Европа.
Виж Егейско море и Леопардов смок
Лептокария (дем Дион-Олимп)
Лептокария (Λεπτοκαρυά) е градче в Централна Македония, Гърция, част от дем Дион-Олимп в област Западна Македония, с население от 4225 души според преброяването от 2001 година.
Виж Егейско море и Лептокария (дем Дион-Олимп)
Йония
Йония (на Древногръцки Ἰωνία или Ἰωνίη) е антична област на централния малоазийски бряг на Егейско море.
Йонийска школа (философия)
Карта на Древна Йония, по източния бряг на Егейско море. Йонийска школа е школа в древногръцката философия, която е била разположена в Милет, Йония през 6 и 5 век пр.н.е., е в някакъв смисъл грешен термин.
Виж Егейско море и Йонийска школа (философия)
Йонийско въстание
Йонийското въстание (Ιωνική Επανάσταση) е бунт на малоазийските и кипърските гърци по време на персийското управление, което трае между 499 и 493 г.
Виж Егейско море и Йонийско въстание
Йерапитна
Йерапитна, също Хиерапитна (Ἱεράπυτνα), е древен дорийски град на югоизточния бряг на Крит, на мястото на днешна Йерапетра.
11 септември
11 септември е 254-тият ден в годината според григорианския календар (255-и през високосна).
Виж Егейско море и 11 септември
13 ноември
13 ноември е 317-ият ден в годината според григорианския календар (318-и през високосна година).
184 г. пр.н.е.
184 (сто осемдесет и четвърта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Виж Егейско море и 184 г. пр.н.е.
191 г. пр.н.е.
191 (сто деветдесет и първа) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Виж Егейско море и 191 г. пр.н.е.
201 г. пр.н.е.
201 (двеста и първа) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Виж Егейско море и 201 г. пр.н.е.
21 ноември
21 ноември е 325-ият ден в годината според григорианския календар (326-и през високосна година).
246 г. пр.н.е.
246 (двеста четиридесет и шеста) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Виж Егейско море и 246 г. пр.н.е.
291 г. пр.н.е.
291 (двеста деветдесет и първа) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Виж Егейско море и 291 г. пр.н.е.
340 г. пр.н.е.
340 (триста и четиридесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Виж Егейско море и 340 г. пр.н.е.
40-и северен паралел
40-ият северен паралел или 40° северна ширина e паралел, който се намира на 40° северно от екваториалната равнина.
Виж Егейско море и 40-и северен паралел
8 април
8 април е 98-ият ден в годината според григорианския календар (99-и през високосна).
, Кешан, Кенхринес, Първа македонска война, Първа национална катастрофа, Първа Митридатова война, Първи балкански съюз, Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело 1443 г., Първо послание към коринтяните, Първенецка река, Псара, Пясъчник (река), Публий Сулпиций Галба Максим, Правителство на Васил Радославов 2, Причини за Първата световна война, Пробив при Добро поле, Паралимни (езеро), Парос, Падане на Константинопол (1453), Пактол, Панонско море, Пири Реис, Пинд, План Савов – Нерезов, Последният свят, Потока (река), Походи на русите срещу Константинопол, Поликсенид, Поликрат, Полог, Поповска река, Петър VII, Петра (дем Катерини), Петрос Мавромихалис, Персийска циклама, Персийско-византийска война (602 – 628), Перу ди Ковилян, Перперек (река), Пеласги, Пелопонес, Пелопонески войни, Пентеконтетия, Пеней, Острови на Гърция, Осеновска река, Отношения между Гърция и Русия, Очушница, Орфански залив, Оролачка река, Обсада на Абидос (200 пр.н.е.), Обсада на Родос (1522), Обсада на Халикарнас, Обикновена морска игла, Овчарица, Одриско царство, Одрински вилает, Одесос, Олимп, Омуровска река, Асеница, Асеновска река, Аякс (лек крайцер, 1934), Атанасий I Охридски, Атина, Атлантически океан, Атеренска река, Ахелой (Гърция), Ахеменидско царство, Артаксеркс I, Артемизия I, Архипелаг, Архелай (генерал), Араплийска река, Арголидски залив, Аргонаут (лек крайцер, 1941), Арда, Арката, Арпадере, Автофрадат, Ада (приток на Тунджа), Азия, Азмака (приток на Сазлийка), Айрън Дюк (линеен кораб, 1912), Айвалък, Айдън, Айдън (вилает), Алистър Маклейн, Александър III Македонски, Александър Ферски, Александрия Троада, Алексей Грейг, Амфотер (адмирал), Ами Буе, Аморгос, Антонин Пий, Анастас Иширков, Анафи, Анадол, Анадолско плато, Андрос, Андропомп, Андреа Дория (линеен кораб, 1913), Апсинти, Национално знаме на Гърция, Наксос, Нансенов паспорт, Нишава, Нишко споразумение (1923), Никостратос Каломенопулос, Никополис ад Нестум, Нике от Самотраки, Никейска империя, Новоселска река (приток на Омуровска река), Новоселска река (приток на Струма), Новокаменна епоха в България, Нерей, Неа Камени, Неделинска река, Руско-турска война (1768 – 1774), Руско-византийска война (1024), Руско-византийски войни, Равногорска река, Радика, Радова река, Разпространение на исляма, Рилска река, Рила, Римско-сирийска война, Роялист (лек крайцер, 1942), Родос, Родос (град), Родоски колос, Родопа (провинция), Родопи, Родопи (областна единица), Ретиже, Сърнена река, Създатели на българската държава, Сяр (областна единица), Сушица (река), Сушичка река, Суверенен Малтийски орден, Сунион, Стъргач, Струма, Струмешница, Странджа, Стримон (тема), Стрелчанска Луда Яна, Стара река (среден приток на Марица), Стара река (горен приток на Марица), Стара река (приток на Стряма), Стара река (приток на Струма), Стара Загора, Стара Загора (област), Старата река, Степан Макаров, Степан Мойсеев, Сребра, Средиземно море, Средиземноморски тюлен монах, Сарухан, Сарос (архипелаг), Сароски залив, Саронически залив, Сазлийка, Саламина, Самос, Санторини, Сандански, Свети Архангел Михаил (Тасос), Светля (река), Светогорски залив, Свеженска река, Сифнос, Сирия, Сириус (лек крайцер, 1940), Сирос, Симоис, Симеон I, Симеон Идакиев, Синаповска река, Скирос, Скиатос, Славянско заселване на Балканите, Славянка, Славейно, Смирненски кръстоносни походи, Смок стрелец, София, Соколица (река), Солунски залив, Списък на тракийските градове и острови, Списък на римските провинции след Диоклециан, Списък на реките в Северна Македония, Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан), Серифос, Северноегейски острови, Северен Егей, Селча, Селджукски кампании в Егейско море, Семани, Сеньория Негропонте, Тъжа (река), Турски език, Турция, Турийска река, Тунджа, Траки, Тракия, Тракия (римска провинция), Тракийско въстание (1829), Тракийско изкуство, Тракология, Траосталос, Трикери, Троя, Троада (Мала Азия), Треклянска река, Тайна българо-германска спогодба, Тинос, Торонийски залив, Тополница, Тополница (приток на Джубрена), Тесалия, Тесалийско поле, Тера (пояснение), Термопили, Тезей, Текирска река, Темпейска долина, Тенедос, Теогония, Устина, Узунджовска река, Умур бег, Фритьоф Нансен, Фарнабаз III, Филип V Македонски, Филокало Навигайосо, Фолегандрос, Христо Бурмов, Хремонидова война, Хасковска река, Харманлийска река, Харпия (митология), Харес (военачалник), Халкидически полуостров, Хамидие (бронепалубен крайцер), Хидра (остров), Хиос, Хоспиталиери, Херцогство Наксос, Хеланик, Цариградска конференция, Цариградски договор (1913), Цагарада, Цапаревска река, Цигани, Циклади, Ципура, Чаирдере, Чанакгьолски езера, Чанаккале, Чинардере, Чорбаджийска река, Чесменска църква, Чешме, Черковска река, Черкезица, Черна (река), Черна (приток на Арда), Черна могила (област Хасково), Черна Места, Черноморски проливи, Ченгенедере, Чепинска река, Шумнатица (рид), Шарл I Анжуйски, Широколъшка река, Шести кръстоносен поход, Шегава, Югославия, Юговска река, Югозападна Азия, Южна Морава, Южни славяни, Юлий Цезар, Явор (река), Яденица, Мътивир, Мътница (приток на Чепинска река), Мътница (приток на Места), Мътеница (река), Мъглижка река, Мъгленик, Мустанова река, Мурад II, Мугла (Турция), Мугла (вилает), Мугленска река, Мраморно море, Матей Геров, Мартинка (река), Мараш (река), Марица, Мавзолей в Халикарнас, Магнезийци, Македонски гущер, Македония (провинция), Мала Азия, Малийци (Древна Гърция), Малка Арда (река), Малоазиатска песчанка, Малоазийска планинска земя, Мишевиден сънливец, Митикас, Михаил III (Византия), Миртонско море, Мизия (Мала Азия), Миконос, Микенска цивилизация, Милос, Милоски стенен гущер, Милет, Минойска цивилизация, Мочурица, Морска лястовица, Морски владения на Венеция, Море, Морейско въстание, Мобилизация на българската армия в 1915, Места, Мечкулска река, Мечка (река), Мехмед I, Мехмед Кьопрюлю, Меричлерска река, Мегдова, Междинна област, Мелнишка река, Мемнон Родоски, История на Сицилия, История на Италия, История на България, История на Гърция, Италианско-гръцка война, Итало-турска война, Ираклио, Ибър (река), Ибър (приток на Марица), Иван Айвазовски, Източна криза, Източно-балканска свиня, Измир, Икария, Икарийско море, Илийна река, Имброс, Индомитейбъл (линеен крайцер, 1907), Иос, Жул Дюмон-Дюрвил, Завалска планина, Западна Морава, Западноанатолийска цивилизация, Здуние (община Брод), Златарица (река), Златоград, Змиеок гущер, Земетресения в България, Земетресение в Егейско море (2020), Земенска планина, Бързей (река), Български беломорски флот, Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944), Българо-сръбско споразумение (1897), Българо-гръцка военна конвенция (1912), Българо-османски войни, Бъндерица (река), Бююк Мендерес, Бяла река (приток на Стряма), Бяла река (приток на Тунджа), Бяла река (приток на Луда река), Бутковско езеро, Бургас – Александруполис (нефтопровод), Букурещки договор (1913), Буновска река, Бронзов колапс, Бронзова епоха, Бронзова епоха (Гърция), Броненосни крайцери тип „Амирал Шарне“, Брегалница, Брегови ракетен комплекс „Редут“, Брежанска река, Брезнишка река, Брезовска река, Баязид I, Баба (нос), Бакърдере, Бакаджиците, Балканска война, Балканска кампания, Балкански район на военните действия, Балкански полуостров, Банска река, Банщица, Бистрица (Пиринска), Бистрица (Санданска), Бистрица (Соволянска), Бистрица (Чечка), Бистрица (Благоевградска), Бистрица (Гърция), Бистрица (Дупнишка), Бисерска река, Битка за Гърция, Битка при Кукуш и Лахна, Битка при Корикус, Битка при Аламидере, Битка при Андрос, Битка при Аоос, Битка при Найсус (269), Битка при Никопол, Битка при Стефаниана, Битка при Саламин, Битка при Хиос (201 пр.н.е.), Битка при Микале, Битка при Мионеса, Битка при Варна, Битка при Граник, Битка при Евримедон (190 пр.н.е.), Битка при Евримедон (469/466 пр.н.е.), Битка при Ели, Битка при Ладе (201 пр.н.е.), Битка при Ловеч (1810 – 1811), Битка при Лемнос, Битка при Лемнос (73 пр.н.е.), Битолско настъпление, Блягорница, Блатница (река), Блек Принс (лек крайцер, 1942), Босфор, Боялъшка река, Боровица (река), Боадере, Бодрум кале, Бонавенчър (лек крайцер, 1939), Бер, Берсалиери, Бедечка, Безбожка река, Бела Места, Белишка река (приток на Юговска река), Белишка река (приток на Места), Въча, Върбица (река), Външна политика на България, Въоръжени сили на Турция, Вьоса, Вулягменско езеро, Втора сирийска война, Втора македонска война, Втора персийска инвазия в Гърция, Втори атински морски съюз, Втори кръстоносен поход, Връщане на Южна Добруджа (1940), Ваюнити, Васил Вълчанов, Васил Дечов, Вардар, Вискяр, Вищерица, Виа Диагоналис, Виа Егнация, Византийски флот, Византион, Влахина река, Военноморски сили на Гърция, Ветренска река, Вера Мутафчиева, Верила, Велика Морава, Велика България (политическа концепция), Венецианско-турска война (1463 – 1479), Венецианско-генуезки войни, Гърци мюсюлмани, Гърция, Гюрля, Гюмюрджински снежник, Гръцка война за независимост, Гръцка жаба, Гръцки национален път 30, Гръко-персийски войни, Гращица (река), Градешница (река), Градевска река, Гражданска война в Гърция, Гражданска война във Византия (1341 – 1347), Гашня, Габровница (приток на Тунджа), Галиполска операция, Галиполи (полуостров), Гаетано Доницети (параход), Гигантомахия, Глазне, Глостър (лек крайцер, 1937), Готска война (262-269), Горещица, Голям Резен, Голяма река (приток на Марица), Гедиз (река), Генуезка конференция, Георгиос Аверов (броненосен крайцер), География на Северна Македония, География на Турция, География на Гърция, География на Древна Гърция, География на Древен Египет, Дяволски мост, Дунав, Дундарлия, Дръзки (миноносец), Драговищица (река), Драгоман на флота, Дрин, Древна Атина, Древна Гърция, Древен Египет, Дарданели, Давид Охридски, Давидковска река, Джубрена, Джерман (река), Джебелска река, Дзумерка, Дисилица (река), Дидим, Дидо (лек крайцер, 1939), Димитриос Вулгарис, Диоскурид (военачалник), Диолк, Доспат (река), Додеканези, Додеканезка операция, Долнослав, Донуса, Десета пехотна беломорска дивизия, Дерсеи, Девинска река, Делта на Места, Делос, Етруска митология, Етиси, Ефес, Ерулска планина, Ергене, Ерин (линеен кораб, 1913), Еврип, Еврос (областна единица), Европа, Европа (провинция), Европейски път Е79, Европейски път Е87, Евбея, Египет, Егея, Егей, Егейски университет (Гърция), Егейски регион, Егейски острови, Егейско-западнотурски склерофилни и смесени гори, Едуард Станфорд, Елховска река, Ели (бронепалубен крайцер, 1912), Еловишка планина, Елешница (област Благоевград), Елешница (приток на Струма), Еледжик (река), Енрико Дандоло, Енинска река, Еолия, Еолийски диалект, Лъв Триполит, Любаш, Люлин (планина), Лява (река), Ляонин (самолетоносач, 1988), Луций Корнелий Сула, Луда река, Луда Яна, Лукул, Лукан Хашнов, Луковица (река), Лариса (областна единица), Лазова река, Либийско море, Ливърпул (лек крайцер, 1937), Линеар А, Логодашка река, Лодос, Лозанска конференция (1922 – 1923), Лондонски мирен договор (1913), Лесбос, Лебница, Левченска река, Леки крайцери тип „Магдебург“, Лелеги, Лемнос, Лемноски език, Леопардов смок, Лептокария (дем Дион-Олимп), Йония, Йонийска школа (философия), Йонийско въстание, Йерапитна, 11 септември, 13 ноември, 184 г. пр.н.е., 191 г. пр.н.е., 201 г. пр.н.е., 21 ноември, 246 г. пр.н.е., 291 г. пр.н.е., 340 г. пр.н.е., 40-и северен паралел, 8 април.