Съдържание
28 отношения: Кръстосано умножение, Проективна геометрия, Пи, Питагорова теорема, Пиетро Каталди, Планиметрия, Осечено квадратно пано, Афинна геометрия, Аритметика, Неевклидова геометрия, Съдбата на Вселената, Статика, Стереометрия, Сфера, Точка (геометрия), Теорема на Чева, Уравнение, Хиралност (математика), Хералдическа фигура, Математика, Многомерна геометрия, Вселена, Вариационно смятане, Геометрия, Геометрия на Минковски, Дефиниции за математика, Евклидова плоскост, Линия.
Кръстосано умножение
Кръстòсано умножèние в математиката е действие при дробни изрази, което е умножаване на числителя на първата дроб по знаменателя на втората и знаменателя на първата дроб по числителя на втората.
Виж Евклидова геометрия и Кръстосано умножение
Проективна геометрия
Стереографическа проекция към 3D Проективната геометрия е дял от геометрията, изучаващ свойствата на геометричните обекти и техните свойства при геометрично проектиране (като се отчетат налични или отсъстващи проективни трансформации).
Виж Евклидова геометрия и Проективна геометрия
Пи
Анимация за връзката между дължината на окръжността и '''пи''' π (произнася се пи) е математическа константа, която представлява отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър и обикновено се използва в математиката, физиката и техниката.
Питагорова теорема
Питагоровата теорема: сборът от площите на двата квадрата със страни катетите на правоъгълен триъгълник е равен на площта на квадрата със страна хипотенузата Питагоровата теорема е една от най-важните теореми в евклидовата геометрия, изразяваща връзката между дължините на страните на правоъгълен триъгълник: където c е дължината на хипотенузата, a и b са дължините на двата катета.
Виж Евклидова геометрия и Питагорова теорема
Пиетро Каталди
Пиетро Антонио Каталди (Pietro Antonio Cataldi) е италиански математик.
Виж Евклидова геометрия и Пиетро Каталди
Планиметрия
Различни равнинни многоъгълници Планиметрията (planum, „равнина“, и μετρεω, „измерване“) е дял на евклидовата геометрия, изучаващ геометричните обекти, разположени в една равнина.
Виж Евклидова геометрия и Планиметрия
Осечено квадратно пано
Осечено квадратно пано Връхна фигура на осечено квадратно пано Осеченото квадратно пано е полуправилно пано от правилни многоъгълници от Евклидовата плоскост.
Виж Евклидова геометрия и Осечено квадратно пано
Афинна геометрия
Афинната геометрия е дял от математиката изучаващ свойствата на геометрични обекти, които остават непроменени (инвариантни) под действие на неособени линейни преобразувания.
Виж Евклидова геометрия и Афинна геометрия
Аритметика
Аритметиката е най-старият дял на математиката, която изучава свойствата на числата и операциите в числови множества.
Виж Евклидова геометрия и Аритметика
Неевклидова геометрия
Евклидова, елиптична и хиперболична повърхнина с прави линии.Неевклидова геометрия е термин, обединяващ хиперболичната и елиптичната геометрия, които се разграничават от евклидовата геометрия.
Виж Евклидова геометрия и Неевклидова геометрия
Съдбата на Вселената
Крайната съдба на Вселената е тема във физическата космология, чиито теоретични ограничения позволяват да бъдат описани и оценени възможните сценарии за еволюцията и крайната съдба на Вселената.
Виж Евклидова геометрия и Съдбата на Вселената
Статика
Статиката (от гръцкото στατός, „неподвижен“) е дял на механиката, който изучава условията на равновесие на материалните точки или техните системи, намиращи се под въздействие на сили или моменти.
Виж Евклидова геометрия и Статика
Стереометрия
Стереометрията е дял от евклидовата геометрия, който изучава главно геометрични тела в тримерното пространство, т.е.
Виж Евклидова геометрия и Стереометрия
Сфера
Сфера е повърхнина в пространството, която се получава чрез въртене на окръжност около неин диаметър; центърът на завъртяната окръжност е център и на сферата, а радиусът на завъртяната окръжност е равен на радиусът на сферата.
Виж Евклидова геометрия и Сфера
Точка (геометрия)
Крайно множество от точки в двумерно Евклидово пространство. В геометрията, точка е наименование за 0-мерен обект.
Виж Евклидова геометрия и Точка (геометрия)
Теорема на Чева
Теоремата на Чева е класическа теорема за триъгълници в Евклидовата геометрия.
Виж Евклидова геометрия и Теорема на Чева
Уравнение
date.
Виж Евклидова геометрия и Уравнение
Хиралност (математика)
Хиралност в математиката е липса на огледална симетрия във фигура; по-точно, фигурата не може да се съвмести с огледалния си образ чрез поредица от ротации и транслации.
Виж Евклидова геометрия и Хиралност (математика)
Хералдическа фигура
Хералдическа фигура е термин в хералдиката, който обозначава дизайн на гербов щит, съставляван от прости геометрични структури.
Виж Евклидова геометрия и Хералдическа фигура
Математика
Формули Математика (μάθημα, матема – знание, изучаване, учене) е изучаването на области като количествата (т.е. теория на числата) Определение за „математика“ от Оксфордския речник на английския език,, математически – абсктрактни структури (включително пространствените структури), типовете физично пространство, извършването на изчисления и математически анализ.
Виж Евклидова геометрия и Математика
Многомерна геометрия
Многомерна геометрия е сборно понятие, с което се означават клоновете от геометрията, които се занимават с пространства с повече от три размерности.
Виж Евклидова геометрия и Многомерна геометрия
Вселена
Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.
Виж Евклидова геометрия и Вселена
Вариационно смятане
Вариационно смятане (вариационни изчисления) или вариационен анализ, като дял от математическия анализ, изучава малките вариации във функциите и функционалите, и методите за намиране на техни екстремуми – maxima и minima (локални и глобални) като се изобразяват математически набор от техните функции към реални числа, като център на тези изчисления е уравнението на Ойлер – Лагранж за I.
Виж Евклидова геометрия и Вариационно смятане
Геометрия
Илюстрация на теоремата на Дезарг Геометрията (γεωμετρία; от γῆ-, „земя“, и μέτρον, „измерване“) е клон на математиката, един от най-ранните, наред с аритметиката.
Виж Евклидова геометрия и Геометрия
Геометрия на Минковски
Пространство по осите X и У, вертикална ос ''t'' – време с условно зададен нулев момент. Двата конуса се наричат още светлинни конуси и показват движението на светлината в равнината (Х, У), тяхната вътрешност обхваща време-подобни събития, като горният конус обхваща събитията от бъдещето, а долният конус показва събитията от миналото.
Виж Евклидова геометрия и Геометрия на Минковски
Дефиниции за математика
Дефиниция за математиката и нейния предмет е сериозен проблем на философията на математиката.
Виж Евклидова геометрия и Дефиниции за математика
Евклидова плоскост
#виж Евклидова геометрия.
Виж Евклидова геометрия и Евклидова плоскост
Линия
Линия е реална или мислена черта, която съединява две точки.
Виж Евклидова геометрия и Линия