Съдържание
35 отношения: Кючюк Омер Февзи паша, Провадия, Петко Тодоров, Общополезни земеделски каси, Ахмед Расим паша, Абдурахман Нуредин паша, Административно деление на Османската империя, Нишки еялет, Никола Михайловски, Никополски санджак, Русе, Силистренски еялет, София, Софийски санджак, Турци, Турци в България, Турцизация по българските земи, Туна вилает, Халил Рифат паша, Музей „Градски бит на Русе“, Мидхат паша, Мехмед Акиф паша Арнавуд, Мехмед Сабри паша, История на Русе, История на София, Ислямизация в българските земи, Иванчо Хаджипенчович, Железопътна линия 9 (България), Българските земи под османско владичество, Видински санджак, Видински владетели, Видински еялет, Герлово, Екатерина Каравелова, Лиман бей.
Кючюк Омер Февзи паша
Кючюк Омер (Йомер) Февзи паша (Ömer Fevzi Paşa, Küçük) е османски офицер и чиновник.
Виж Дунавски вилает и Кючюк Омер Февзи паша
Провадия
Прова̀дия е град в област Варна, Североизточна България.
Виж Дунавски вилает и Провадия
Петко Тодоров
Петко Юрданов Тодоров (1879 – 1916) е български писател, известен най-вече като автор на идилии и драми.
Виж Дунавски вилает и Петко Тодоров
Общополезни земеделски каси
Общополезните земеделски каси са първите кредитни организации в България.
Виж Дунавски вилает и Общополезни земеделски каси
Ахмед Расим паша
Ахмед Расим паша (Ahmet Rasim Paşa) е османски чиновник.
Виж Дунавски вилает и Ахмед Расим паша
Абдурахман Нуредин паша
Абдурахман Нуредин (Нуретин) паша (Abdurrahman Nureddin (Nurettin) Paşa) е османски офицер и чиновник, велик везир.
Виж Дунавски вилает и Абдурахман Нуредин паша
Административно деление на Османската империя
Административното деление на Османската империя е организирано според държавното устройство на Османската империя, основаващо се на военното администриране, но и с участие на цивилното управление.
Виж Дунавски вилает и Административно деление на Османската империя
Нишки еялет
Нишкият пашалък е административна единица в рамките на Османската империя просъществувала от 1846 до 1864 година, когато във връзка с осъществената административна реформа е включен в състава на Дунавския вилает.
Виж Дунавски вилает и Нишки еялет
Никола Михайловски
Никола Стоянов Михайловски е български книжовен и обществен деец, дописен член на Българското книжовно дружество от 1874 г.
Виж Дунавски вилает и Никола Михайловски
Никополски санджак
Никополският санджак е най-обхватния по площ османски санджак в Румели, след Паша санджака.
Виж Дунавски вилает и Никополски санджак
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
Силистренски еялет
Османският Силистренски вилает (Silistre Eyaleti) е голяма провинция (и вилает) на Османската империя, наричана понякога и Провинция Ози (Özi Eyaleti).
Виж Дунавски вилает и Силистренски еялет
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Софийски санджак
Софийският санджак (Sofia Sancağı) е административно-териториална единица в Османската империя със седалище град София, паша санджак на Румелийския еялет, просъществувала от 1393 г.
Виж Дунавски вилает и Софийски санджак
Турци
Турците (Türkler) са народност от тюркската група, говореща турски език.
Турци в България
Българските турци (Bulgaristan Türkleri) представляват най-голямото етническо малцинство в страната.
Виж Дунавски вилает и Турци в България
Турцизация по българските земи
Турцизацията е процес, проявен основно в периода от падането на България под османска власт до освобождението ѝ, при който част от българите са подложени на етническа и езикова асимилация от страна на османските турци.
Виж Дунавски вилает и Турцизация по българските земи
Туна вилает
#виж Дунавски вилает.
Виж Дунавски вилает и Туна вилает
Халил Рифат паша
Халил Рифат паша (Halil Rıfat Paşa) е османски политически деец, валия в Измир, Сивас и Битоля, 266-ият велик везир на Османската империя от ноември 1895 година до 9 ноември 1901 година по време на управлението на султан Абдул Хамид II.
Виж Дунавски вилает и Халил Рифат паша
Музей „Градски бит на Русе“
Къща музей „Градски бит на Русе“, популярна като Къщата на Калиопа, заема сграда, построена през 1864 г.
Виж Дунавски вилает и Музей „Градски бит на Русе“
Мидхат паша
Ахмед Шефик Мидхат паша (احمد شفیق مدحت پاشا; Ahmet Şefik Mithat Paşa) е османски държавник, инициатор на приемането през 1876 г.
Виж Дунавски вилает и Мидхат паша
Мехмед Акиф паша Арнавуд
Мехмед Акиф паша Арнавуд Калканделенли (Mehmed Akif Paşa Arnavud Kalkandelenli) е османски офицер и чиновник.
Виж Дунавски вилает и Мехмед Акиф паша Арнавуд
Мехмед Сабри паша
Мехмед Сабри паша (Mehmed Sabri Paşa) е османски офицер и чиновник.
Виж Дунавски вилает и Мехмед Сабри паша
История на Русе
Историята на Русе като селище датира от две хилядолетия.
Виж Дунавски вилает и История на Русе
История на София
Историята на София, столица и най-голям град на България, обхваща няколко хилядолетия от Античността до наши дни, през голяма част от които градът е стопански, културен и политически център на своя регион в центъра на Балканския полуостров.
Виж Дунавски вилает и История на София
Ислямизация в българските земи
Ислямизация или помохамеданчване (потурчване – разговорно) се нарича процесът на разпространение на исляма сред население, изповядващо друга религия.
Виж Дунавски вилает и Ислямизация в българските земи
Иванчо Хаджипенчович
Иванчо Величков Хаджипенчович е османски и български държавник, търговец.
Виж Дунавски вилает и Иванчо Хаджипенчович
Железопътна линия 9 (България)
Пристигането на първия влак на БДЖ във Варна, 1888 г. Железопътна линия 9 Русе – Варна от националната железопътна мрежа на България е единична, електрифицирана и с междурелсие 1435 mm.
Виж Дунавски вилает и Железопътна линия 9 (България)
Българските земи под османско владичество
Българските земи в средата на 14 век в навечерието на Османското нашествие Османското владичество или още османска власт и османско господство, назовавано също, предимно в българската възрожденска литература, като османско робство, османско иго или турско робство, е периодът от края на XIV до края на XIX век, през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на Османската империя.
Виж Дунавски вилает и Българските земи под османско владичество
Видински санджак
Съкратеният Видински санджак (най-северно) във Видинския еялет според ''The Chronicles of a Virgin Fortress'', 1870 г.http://www.flickr.com/photos/britishlibrary/tags/sysnum001658362 Карти от ''The Chronicles of a Virgin Fortress'' (1896, F.W.
Виж Дунавски вилает и Видински санджак
Видински владетели
Видинското царство е самостоятелна българска държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на България в края на 13 век.
Виж Дунавски вилает и Видински владетели
Видински еялет
Видинският пашалък или Видински еялет (Vidin Eyaleti) е основна административна единица в рамките на Османската империя.
Виж Дунавски вилает и Видински еялет
Герлово
Герлово (или Герилово) е хълмиста котловина и историко-географска област в Източния Предбалкан, в Търговишка, Шуменска и Сливенска области.
Екатерина Каравелова
Екатерина Великова Пенева–Каравелова е учредителка на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитет за защита на евреите, съпруга на Петко Каравелов.
Виж Дунавски вилает и Екатерина Каравелова
Лиман бей
Лиман бей бил последния аянин на Кюстендилския санджак.
Виж Дунавски вилает и Лиман бей