Договор за съвместно сътрудничество и сигурност между САЩ и Япония

Договорът за съвместно сътрудничество и сигурност между Съединените щати и Япония (Nihon-koku to Amerika-gasshūkoku to no Aida no Sōgo Kyōryoku oyobi Anzen Hoshō Jōyaku, известен в Япония също като или накратко, е подписан през 1951 г. в Президиото на Сан Франциско след подписването на Договора от Сан Франциско (по-известен като Санфранциски мирен договор) в Операта на Военния мемориал. Поправки в Договора за сигурност между САЩ и Япония са внесени през януари 1960 г. При първото подписване на Договора той съдържа разпоредби, които позволяват на Съединените щати да се намесват в Източна Азия, за да поддържат мира. Това включва дори намеса във вътрешнте работи на Япония, но тази клауза от договора е премахната в поправената версия. В изменения договор са включени клаузи, които поясняват задълженията за взаимна отбрана и задълженията на САЩ предварително да информират Япония в случай на военна мобилизация, за да облекчат неравностойния статут, предложен в договора, подписан през 1952 г. Договорът установява, че всяко нападение срещу Япония или САЩ, извършено на японска територия би било потенциално опасно за мира и безопасността на съответните държави. Споразумението изисква и двете страни да работят за справяне с всеобщата опасност. За да се улесни това изискване се предвижда постоянно присъствие на американски военни бази в Япония. Договорът включва също общи разпоредби за по-нататъшното развитие на международното сътрудничество и за подобрено бъдещо икономическо сътрудничество. Договорът е просъществувал по-дълго от всеки друг съюз между две велики сили след Вестфалския мирен договор от 1648 г. Той има минимален срок от 10 години. Въпреки това, в него се заявява, че ще остане в сила за постоянно, освен ако една от страните не даде едногодишно предизвестие за прекратяване.