Съдържание
30 отношения: Киро Челеков, Коста Саракостов, Константин Антонов, Партизански формирования на МОО, Петко войвода, Петко Бобев, Пейо Яворов, Структура на революционните окръзи на ВМОРО, ВМРО и ВТРО, Стоян Калоянов (революционер), Хисар, Чобанкьойска афера, Марин Чолаков, Марония, Македоно-одринско опълчение, Митрю Аркумарев, Булгаркьой, Григор Белокапов, Голям Дервент (дем Софлу), Георги Калоянов (Доганхисар), Георги Венедиков, Дуганхисар, Даниил Ласков, Димитровче (село), Димо Николов, Доган Хисар, Дедеагач, Дедеагач (дем), Есими, Ефрем, Любен Казаски.
Киро Челеков
Киро Васов Челеков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Дедеагачко.
Коста Саракостов
Коста Митев Саракостов, наречен Адмирала, е български учител и революционер, деец на революционното освободително движение в Тракия и Македония.
Виж Доганхисар и Коста Саракостов
Константин Антонов
Константин Антонов Иванов, известен като Сеченката, Динката и Горския, както и с името Вълчо Антонов, е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Българската комунистическа партия.
Виж Доганхисар и Константин Антонов
Партизански формирования на МОО
Партизанските формирования на Македоно-одринското опълчение са български военни части, участвали в Балканската и Междусъюзническата война в 1912 – 1913 година.
Виж Доганхисар и Партизански формирования на МОО
Петко войвода
Беломорието и Родопите 1861 – 1879 Беломорска Тракия, където се е черкувал Капитан Петко Войвода и след като освобождава града от османска власт през декември 1877, обявява установяването на българска власт Петко Киряков (Кирков) Петков, по-известен като Капитан Петко войвода, е български хайдушки войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя.
Виж Доганхисар и Петко войвода
Петко Бобев
Петко Гогов Бобев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Пейо Яворов
Пѐйо То̀тев Крачо̀лов, по-известен като Пѐйо Я̀воров, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на XX век.
Структура на революционните окръзи на ВМОРО, ВМРО и ВТРО
Териториалната структура на революционните окръзи и райони на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.
Виж Доганхисар и Структура на революционните окръзи на ВМОРО, ВМРО и ВТРО
Стоян Калоянов (революционер)
Стоян Георгиев Калоянов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Дедеагачко.
Виж Доганхисар и Стоян Калоянов (революционер)
Хисар
Хисар (hisar) означава крепост, цитадела – централната част на града, включваща административните сгради, казармите, джамията, главния пазар и работилниците на основните занаяти.
Чобанкьойска афера
Чобанкьойската афера е провал на ВМОРО в Дедеагачко от август 1903 година.
Виж Доганхисар и Чобанкьойска афера
Марин Чолаков
Марин Добрев Чолаков, известен като Стефан или Шунков, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, войвода на чета в 1901 - 1903 година в районите на Пашмаклийско, Скеченско, Гюмюрджинско, Дедеагачно, Ортакьойско и Димотишко.
Виж Доганхисар и Марин Чолаков
Марония
Църквата „Св. Йоан“, където се е черкувал Капитан Петко войвода Интериор на църквата Св. Йоан където се е черкувал Капитан Петко войвода Чешмата на Капитан Петко войвода Марония или Мароня (Μαρώνεια, Мароня, Maronya, Мароня) e градче в Северна Гърция, дем Марония-Шапчи.
Македоно-одринско опълчение
Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
Виж Доганхисар и Македоно-одринско опълчение
Митрю Аркумарев
Димитър (Митрю) Стаматов Аркумарев е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет, Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната тракийска революционна организация.
Виж Доганхисар и Митрю Аркумарев
Булгаркьой
Булгаркьой (Yeni Muhâcir, Йенимухаджир) е село в Източна Тракия, Кешанско, вилает Одрин, Турция.
Григор Белокапов
Григор Стоименов Белокапов е деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Доганхисар и Григор Белокапов
Голям Дервент (дем Софлу)
Голям Дервент (Μέγα Δέρειο, катаревуса: Μέγα Δέρειον, Мега Дерион) е село в Западна Тракия, Гърция, в дем Софлу, област Източна Македония и Тракия с 545 жители (2001).
Виж Доганхисар и Голям Дервент (дем Софлу)
Георги Калоянов (Доганхисар)
Георги Поппетков Калоянов, наречен Пушкин, е български революционер, деец на ВМОРО и Вътрешната тракийска революционна организация в Дедеагачко.
Виж Доганхисар и Георги Калоянов (Доганхисар)
Георги Венедиков
Георги Николов Венедиков, известен като Файтонджията, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Доганхисар и Георги Венедиков
Дуганхисар
#виж Доганхисар.
Даниил Ласков
lang.
Виж Доганхисар и Даниил Ласков
Димитровче (село)
Димитровче е село в Южна България.
Виж Доганхисар и Димитровче (село)
Димо Николов
Димо Николов Славов, известен като Дели Димо войвода и Вихров, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната тракийска революционна организация.
Доган Хисар
#пренасочване Доганхисар.
Дедеагач
Дедеагач или Александруполис (Αλεξανδρούπολη, Александруполи, катаревуса: Αλεξανδρούπολις, Александруполис, Dedeağaç, Дедеагач) е град в Беломорска Тракия, североизточната част на Република Гърция.
Дедеагач (дем)
Дедеагач (Δήμος Αλεξανδρούπολης, Димос Александруполис) е дем в област Източна Македония и Тракия, Егейска Македония, Гърция.
Виж Доганхисар и Дедеагач (дем)
Есими
#виж Доганхисар.
Ефрем
Ефрем е село в Южна България.
Любен Казаски
Любен Парашкевов Казаски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Доганхисар и Любен Казаски