Съдържание
85 отношения: Конституционна заря, Право (1910 – 1913), Произход на имената на градовете в България, Политическа свобода (вестник), Петър Димков, Освобождение (1920 – 1923), Османска социалистическа партия, Октомврийска среща на дейци на ВМОРО (1918), Атанас Раздолов, Ахмед Ниязи бей, Александър Мартулков, Александра Хаджидимова, Ангел Корабаров, Андон Попов, Андон Шулев, Апел към македонското население и към емиграцията в България, Народна федеративна партия (българска секция), Назад към автономията, Никола Лисичев, Рафаел Камхи, Разкол в македонското освободително движение след Първата световна война, Рилски конгрес на ВМОРО, Революция (1895), Революция (1906), Революционен лист (1904 – 1906), Съюз на македонските емигрантски организации, Сярска група, Симеон Гърнев (революционер), Таската Серски, Тодор Чопов, Фирмилиан Скопски, Христо Чернопеев, Хаджидимово, Централен комитет на Българската комунистическа партия, Чудомир Кантарджиев, Яне Сандански, Музей на македонската борба (Скопие), Македонска имиграция в България, Македонско дружество „Единство“, Македонското освободително дело, Македоно-одринска социалдемократическа група, Македоно-одринска революционна организация, Мицо Врански, Ичко Бойчев, Иван Клинчаров, Иван Коюмджиев, Иван Хаджидимов, Илия Гомов, Бюлетин (1919), Благодетелен съюз, ... Разширете индекс (35 Повече ▼) »
Конституционна заря
„Конституционна заря” с подзаглавие Орган на М.-Одринската революционна организация е български вестник с главен редактор Димо Хаджидимов и редактор Пере Тошев.
Виж Димо Хаджидимов и Конституционна заря
Право (1910 – 1913)
„Право“ с подзаглавие Ежедневен политико-обществен вестник е български всекидневен вестник, излизал в Солун от 1910 до 1913 година под редакцията на Никола Наумов (редактор-стопанин).
Виж Димо Хаджидимов и Право (1910 – 1913)
Произход на имената на градовете в България
Това е списък на градовете в България, структуриран по произхода на техните имена.
Виж Димо Хаджидимов и Произход на имената на градовете в България
Политическа свобода (вестник)
„Политическа свобода“ е български вестник, излизал в София от 6 февруари 1898 до 18 май 1899 година като орган на Македоно-одринска социалдемократическа група.
Виж Димо Хаджидимов и Политическа свобода (вестник)
Петър Димков
Петър Иванов Димков е български офицер (полковник), по-късно народен лечител и родоначалник на ирисовата диагностика в България.
Виж Димо Хаджидимов и Петър Димков
Освобождение (1920 – 1923)
„Освобождение“ с подзаглавие Орган на македоно-тракийските и добруджанските комунистически групи в България е български вестник, излизал от 1920 до 1923 година в София.
Виж Димо Хаджидимов и Освобождение (1920 – 1923)
Османска социалистическа партия
Български печатарски синдикат в Солун, 1910 г. Първи ред седналия от ляво надясно: Наке Манолев, Никола Деведжиев, Димитър Гочев, Илия Джурков, Владо Илиев, Никола Хаджиянев и Никола Годев.
Виж Димо Хаджидимов и Османска социалистическа партия
Октомврийска среща на дейци на ВМОРО (1918)
Октомврийската среща на дейци на ВМОРО е проведена на 23 октомври 1918 година в зала № 8 на Софийския университет и е посветена на 25-годишнината от основаването на Вътрешнета македоно-одринска революционна организация.
Виж Димо Хаджидимов и Октомврийска среща на дейци на ВМОРО (1918)
Атанас Раздолов
Атанас Раздолов, известен като Дядо Раздолчо и А.
Виж Димо Хаджидимов и Атанас Раздолов
Ахмед Ниязи бей
Ахмед Ниязи бей Реснели (Resneli Ahmet Niyazi Bey; Ahmet Njazi Bej Resnja) е османски военен и политик, младотурчин, дал начало на Младотурската революция в 1908 година.
Виж Димо Хаджидимов и Ахмед Ниязи бей
Александър Мартулков
Александър (Алексо) Ончев Мартулков (Алексо Мартулков) с псевдоним Бисмарк е български революционер, социалист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация (обединена).
Виж Димо Хаджидимов и Александър Мартулков
Александра Хаджидимова
Александра Ставракиева по съпруг Хаджидимова е българска учителка и общественичка.
Виж Димо Хаджидимов и Александра Хаджидимова
Ангел Корабаров
Ангел Иванов Корабаров или Коробаров или Коробар е български общественик и революционер.
Виж Димо Хаджидимов и Ангел Корабаров
Андон Попов
Андон Попов (Доне Попчето, среща се и като Антон Иванов Антонов) е български революционер, деец на ВМОРО, комунистически активист.
Виж Димо Хаджидимов и Андон Попов
Андон Шулев
Андон Саздов Шулев е български социалист от Македония, деец на Българската комунистическа партия.
Виж Димо Хаджидимов и Андон Шулев
Апел към македонското население и към емиграцията в България
„Апелът към македонското население и към емиграцията в България“ е политическа програма на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация, издадена през март 1919 година.
Виж Димо Хаджидимов и Апел към македонското население и към емиграцията в България
Народна федеративна партия (българска секция)
Народна федеративна партия (българска секция) e българска политическа партия, създадена в Османската империя след Младотурската революция от минали в легалност членове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Димо Хаджидимов и Народна федеративна партия (българска секция)
Назад към автономията
„Назад към автономията.
Виж Димо Хаджидимов и Назад към автономията
Никола Лисичев
Никола Костов Лисичев е български комунист, деец на Българската комунистическа партия.
Виж Димо Хаджидимов и Никола Лисичев
Рафаел Камхи
Рафаел Моше Камхи или войводата Скендербег (изписване до 1945 година: Рафаелъ Мошѣ Камхи) е български революционер от еврейски произход, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Димо Хаджидимов и Рафаел Камхи
Разкол в македонското освободително движение след Първата световна война
Разколът в македонското освободително движение след Първата световна война е процес на продължение на необратимото разделение на македонското националноосвободително движение започнал с разцеплението на ВМОРО.
Виж Димо Хаджидимов и Разкол в македонското освободително движение след Първата световна война
Рилски конгрес на ВМОРО
Рилският конгрес е общ конгрес на Тайната македоно-одринска революционна организация, който се провежда през октомври 1905 година в килията на Неофит Рилски в Рилския манастир и трае цял месец.
Виж Димо Хаджидимов и Рилски конгрес на ВМОРО
Революция (1895)
„Революция“ с подзаглавие Орган на македонските революционери е български вестник, издаван в 1895 година от Васил Главинов (отговорен редактор).
Виж Димо Хаджидимов и Революция (1895)
Революция (1906)
„Революция“ е български революционен вестник, излизал в Щип, Османската империя в 1906 или 1907 година.
Виж Димо Хаджидимов и Революция (1906)
Революционен лист (1904 – 1906)
„Революционен лист“ с подзаглавие Вътрешна македоно-одринска революционна организация е вестник на левицата в революционната организация.
Виж Димо Хаджидимов и Революционен лист (1904 – 1906)
Съюз на македонските емигрантски организации
Съюзът на македонските емигрантски организации е най-многочислената и ръководна организация на македонската емиграция в България.
Виж Димо Хаджидимов и Съюз на македонските емигрантски организации
Сярска група
Доклад от сръбския консул в Солун Живоин Балугджич относно решението на Санданистите за извънреден конгрес, за да се отделят от Димитър Влахов, който все повече се поставя в служба на младотурците, 4 март 1910 г.
Виж Димо Хаджидимов и Сярска група
Симеон Гърнев (революционер)
Симеон Атанасов Гърнев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българския земеделски народен съюз.
Виж Димо Хаджидимов и Симеон Гърнев (революционер)
Таската Серски
Атанас Спасов Даскалов, известен като Таската Серски или Таската Врански, е български революционер, серски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Димо Хаджидимов и Таската Серски
Тодор Чопов
Тодор Андонов Чопов е български революционер, общественик и писател.
Виж Димо Хаджидимов и Тодор Чопов
Фирмилиан Скопски
Фирмилиан (Фирмилян, Фирмилиян) Скопски (Фирмилијан) е висш сръбски духовник, деец на сръбската пропаганда в Македония, патриашески митрополит в Скопие от 1902 до 1903 година.
Виж Димо Хаджидимов и Фирмилиан Скопски
Христо Чернопеев
Черньо Пеев, наричан Христо Чернопеев и Черния, е капитан от българската армия и деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, ръководител на Струмишкия окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Димо Хаджидимов и Христо Чернопеев
Хаджидимово
Хаджѝдимово е град в Югозападна България.
Виж Димо Хаджидимов и Хаджидимово
Централен комитет на Българската комунистическа партия
Централният комитет на БКП, до 27 декември 1948 г.
Виж Димо Хаджидимов и Централен комитет на Българската комунистическа партия
Чудомир Кантарджиев
Чудомир Петров Кантарджиев, наричан Чудото, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Димо Хаджидимов и Чудомир Кантарджиев
Яне Сандански
Манифест Яне Иванов Сандански е български революционер, живял в края на XIX и началото на XX век, деец на Върховния комитет, дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, сред най-спорните фигури в освободителните борби на македонските българи.
Виж Димо Хаджидимов и Яне Сандански
Музей на македонската борба (Скопие)
Музеят на македонската борба за държавност и самостоятелност – Музей на ВМРО и Музей на жертвите от комунистическия режим (date) в Скопие, Северна Македония е посветен на революционните борби в областта Македония от периода на Османското владичество до Комунистическата съпротива във Вардарска Македония и включването на областта в Югославия.
Виж Димо Хаджидимов и Музей на македонската борба (Скопие)
Македонска имиграция в България
Демонстрация на македонски българи пред „Свети Крал“ в София, 1903 г. Фото Валериан Грибаедов Македонската имиграция в България е съставна част от населението в страната.
Виж Димо Хаджидимов и Македонска имиграция в България
Македонско дружество „Единство“
Македонското дружество „Единство“ е българска организация, основана в Дупница на 26 февруари 1895 година с цел подпомагане българското население в Македония, останала под османска власт след 1878 година.
Виж Димо Хаджидимов и Македонско дружество „Единство“
Македонското освободително дело
Македонското освободително дело е брошура от 1900 година, издадена от Димо Хаджидимов в Лом, България.
Виж Димо Хаджидимов и Македонското освободително дело
Македоно-одринска социалдемократическа група
Синдикат на печатарите работници в Солун, 1910 г. Първи ред седнали от ляво надясно: Наке Манолев, Никола Деведжиев, Димитър Гочев, Илия Джурков, Владо Илиев, Никола Хаджиянов, Никола Тодев.
Виж Димо Хаджидимов и Македоно-одринска социалдемократическа група
Македоно-одринска революционна организация
Корица на „Проектопрограма на Македоно-Одринската революционна организация“ Македоно-одринската революционна организация е нереализиран политически проект за създаване на революционна организация, приет на Банския конгрес на левицата на ВМОРО от май 1908 г., в отговор на изключването на Яне Сандански и съмишлениците му от редиците на ВМОРО на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.
Виж Димо Хаджидимов и Македоно-одринска революционна организация
Мицо Врански
Мицо Стоянов Самарджиев, наречен Врански, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Димо Хаджидимов и Мицо Врански
Ичко Бойчев
Христо (Ичко) Димов Бойчев е български революционер, горноджумайски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Димо Хаджидимов и Ичко Бойчев
Иван Клинчаров
Иван Георгиев Клинчаров е български политик, обществен деец, публицист и преводач.
Виж Димо Хаджидимов и Иван Клинчаров
Иван Коюмджиев
Иван Георгиев Коюмджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българския земеделски народен съюз.
Виж Димо Хаджидимов и Иван Коюмджиев
Иван Хаджидимов
Иван Хаджидимов Хаджииванов е български революционер и свещеник, баща на лечителя Петър Димков.
Виж Димо Хаджидимов и Иван Хаджидимов
Илия Гомов
Илия Атанасов Гомов е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, санданист.
Виж Димо Хаджидимов и Илия Гомов
Бюлетин (1919)
„Бюлетин“ е български вестник, излизал от април до 3 август 1919 година в София като орган на Временното представителство на обединената бивша ВМРО.
Виж Димо Хаджидимов и Бюлетин (1919)
Благодетелен съюз
Благодетелният съюз е организация в София на емигранти от Македония и Одринска Тракия и българи от свободна България, която има за цел подпомагане на материалното положение на българите в Османската империя, съществувала от 1905 до 1912 година.
Виж Димо Хаджидимов и Благодетелен съюз
Благой Касабов
Благой Марков Касабов с псевдоним Чавдар е български политик, деец на Българската комунистическа партия.
Виж Димо Хаджидимов и Благой Касабов
Богдан Думков
Богдан Георгиев Думков е български комунист, революционер, деец на ВМРО (обединена) и офицер, генерал-майор от Държавна сигурност.
Виж Димо Хаджидимов и Богдан Думков
Вътрешна македонска революционна организация
Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е националноосвободителна организация на българите в Македония.
Виж Димо Хаджидимов и Вътрешна македонска революционна организация
Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Правилник на организацията Правилник на четите на ТМОРО Наредба за районните и селските ръководни тела на ТМОРО Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) е националноосвободителна организация на българите в Османската империя.
Виж Димо Хаджидимов и Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Върховен македоно-одрински комитет
Върховният македоно-одрински комитет е ръководният орган на Македоно-одринската организация – революционна организация на македонски и тракийски емигранти и български общественици, която съществува в България и Османската империя от 1895 до 1905 година.
Виж Димо Хаджидимов и Върховен македоно-одрински комитет
Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация
Сярската декларация от ноември 1918 г. „Назад към автономията“ на Димо Хаджидимов Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация е краткотрайно просъществувала организация на бивши членове на лявото крило във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), създадена в навечерието на Парижката мирна конференция след края на Първата световна война.
Виж Димо Хаджидимов и Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация
Васил Главинов
Васил Костов Главинов с псевдоним Столарот български социалист от Македония, политически деец на редица социални кръгове и на Българската комунистическа партия.
Виж Димо Хаджидимов и Васил Главинов
Владо Черноземски
Величко Димитров Керин, известен с псевдонимите си Владо Георгиев Черноземски, Владо Димитров Черноземски и Владо Шофьора, е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, известен като убиеца на крал Александър I Караджорджевич.
Виж Димо Хаджидимов и Владо Черноземски
Гьорче Петров
Георги (Гьорче) Петров Николов е български революционер и един от водачите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Димо Хаджидимов и Гьорче Петров
Григор Бояджийски
Григор Митов Бояджиев или Бояджийски е български адвокат, политически и обществен деец.
Виж Димо Хаджидимов и Григор Бояджийски
Гимназия „Неофит Рилски“ (Кюстендил)
Гимназия „Неофит Рилски“ e среднообразователно училище в град Кюстендил, България, основано през 1879 година и съществувало до 29 юли 2016 година.
Виж Димо Хаджидимов и Гимназия „Неофит Рилски“ (Кюстендил)
Гоце Гърков
Георги (Гоце) Гърков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Димо Хаджидимов и Гоце Гърков
Гоце Делчев (1932 – 1933)
„Гоце Делчев“ е българско годишно списание, орган на Македонското младежко дружество „Гоце Делчев“ във Варна.
Виж Димо Хаджидимов и Гоце Делчев (1932 – 1933)
Горно Броди
Горно Броди (рядко Горни Брод, Άνω Βροντού, Ано Вронду) е село в Република Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония.
Виж Димо Хаджидимов и Горно Броди
Горнобродчани
Горнобродчани или горноброждени се наричат жителите на сярското село Горно Броди (на гръцки Ано Вронду), Гърция.
Виж Димо Хаджидимов и Горнобродчани
Горноджумайски събития
Горноджумайските събития са наказателна акция на дейци на десницата във Вътрешната македонска революционна организация срещу представителите на левицата, участници в заговора и убийството на Тодор Александров през 1924 година.
Виж Димо Хаджидимов и Горноджумайски събития
Георги Казепов
Георги Ангелов (Ангов) Стоянов или Казепов, понякога Газепов е български революционер, мелнишки околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Димо Хаджидимов и Георги Казепов
Георги Панчаревски
Учители в дупнишкото училище. Прави: Димо Хаджидимов, Сотир Величков, Александър Младжов. Седнали: Георги Панчаревски, Иван Кепов, Славе Сърбов Георги Димитров Панчаревски или Паничеравски е български комунист и революционер, деец на Македоно-одринската организация.
Виж Димо Хаджидимов и Георги Панчаревски
Георги Стоянов (писател)
Георги Стоянов Вътев-Пейчовски е български поет, писател, учител и общественик.
Виж Димо Хаджидимов и Георги Стоянов (писател)
Георги Скрижовски
Георги Иванов Радев, известен като Скрижовски или Скрижевски, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Димо Хаджидимов и Георги Скрижовски
Георги Шейтанов (анархист)
Георги Василев Шейтанов (р. 14 февруари 1896 – п. 26 май 1925) е български анархист и публицист.
Виж Димо Хаджидимов и Георги Шейтанов (анархист)
Георги Зимбилев (войвода)
Георги Зимбилев, известен като Зимбил или Зюмбюл войвода, е български хайдутин и революционер, участник в националноосвободителното движение.
Виж Димо Хаджидимов и Георги Зимбилев (войвода)
Дупница
Ду̀пница е град в Югозападна България, област Кюстендил, административен център на община Дупница.
Дафина Хаджидимова
Дафина Димова Хаджидимова е българска лекарка.
Виж Димо Хаджидимов и Дафина Хаджидимова
Директива за бъдеща дейност на ВМОРО
Директивата за бъдеща дейност на ВМОРО от януари 1904 година е документ на организацията, който послужва за идейна основа на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение.
Виж Димо Хаджидимов и Директива за бъдеща дейност на ВМОРО
Димитър Ризов – Возир
Илия Иванов Димитър Атанасов Ризов с псевдоним Возир е български журналист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Виж Димо Хаджидимов и Димитър Ризов – Возир
Димитър Хаджидимов
#виж Димо Хаджидимов.
Виж Димо Хаджидимов и Димитър Хаджидимов
Димко Хаджииванов
Харалампи Златанов, Бабаджанов, Димко Хаджииванов, Иван Войводов, Александър Люцканов, Константин Хаджикалчев, Стефан Стамболов, Георги Омчев, Васил Диамандиев, Светослав Миларов, Хр.
Виж Димо Хаджидимов и Димко Хаджииванов
Ефрем Каранов
Ефрем Цветков Стоянов Каранов е виден български фолклорист, историк и преводач, революционер, действителен член на Българското книжовно дружество от 1884 година.
Виж Димо Хаджидимов и Ефрем Каранов
Единство (1908 – 1909)
„Единство” е вестник на бившите струмишки революционери от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, излизал на български език в Солун след Младотурската революция в 1908 година.
Виж Димо Хаджидимов и Единство (1908 – 1909)
Емигрантски комунистически съюз
Емигрантският комунистически съюз „Освобождение“ е организация в България на емигрантите комунисти от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини.
Виж Димо Хаджидимов и Емигрантски комунистически съюз
Любен Дюгмеджиев
Д-р Любен Дюгмеджиев е български юрист, общественик, политик, публицист, активен член на БРСДП (Българската работническа социалдемократическа партия), партията на т.
Виж Димо Хаджидимов и Любен Дюгмеджиев
Лазар Главинов
Лазар Костов Главинов е български социалист от Македония и един от най-видните майстори на мебели в България в началото на XX век.
Виж Димо Хаджидимов и Лазар Главинов
13 септември
13 септември е 256-ият ден в годината според григорианския календар (257-и през високосна година).
Виж Димо Хаджидимов и 13 септември
19 февруари
19 февруари е 50-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Димо Хаджидимов и 19 февруари