Отваряне в Google MapsСъдържание
47 отношения: Киргизстан, Кочо, Коренни народи, Кон на Пржевалски, Обществена полевка, Азия, Азиатски дългоопашат лалугер, Александър Шренк, Степна пъструшка, Сиенбейска империя, Списък на реките в Китай, Тюргеши, Тяншан, Таншъхуай, Тиелъ, Урунгу, Уйгури, Улюнгур, Фьодор Байков, Хълу, Хулугу, Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.), Чокан Валиханов, Юебан, Манас (река в Китай), Михаил Певцов, Монголска писменост, Монголски Алтай, История на Казахстан, Иртиш, Иван Степанович Унковски, Богдо Ула, Вилхелм де Рубрук, Владимир Обручев, Велики географски открития, Гуанлонги, Гаодзю, Горски сънливец, Гоби, Голям лалугер, География на Китай, Дулу, Джунгарски врати, Джан Циен, Дзосотин Елисун, Ебинур, Йелу Даши.
Киргизстан
Киргизстан, официално Киргизка република (Кыргыз Республикасы, Кыргызская Республика), наричана също Киргизия, е държава в Средна Азия, заемаща западните и централни части на планинския масив Тяншан и на Памиро-Алай.
Кочо
Развалините на Кочо (Гаочан) Кочо (на уйгурски: Xoqo; 高昌 - Гаочан) е столицата (с тюркското название) на създадената след 866 г.
Виж Джунгария и Кочо
Коренни народи
Мъж навахо на кон в Долината на паметниците, Аризона, САЩ. Инуити на традиционна кучешка шейна (''камутик'') в Нунавут, Канада. Коренни народи, наричани също аборигенни народи, туземни народи или автохтонни народи, се наричат етнически групи, първоначално обитаващи даден регион, за разлика от групите, които са се заселили, окупирали или колонизирали региона след тях.
Виж Джунгария и Коренни народи
Кон на Пржевалски
Конят на Пржевалски (Equus ferus przewalskii), наричан и Азиатски кон, е единственият див кон, който се среща на свобода в природата (към 21.век).
Виж Джунгария и Кон на Пржевалски
Обществена полевка
Обществените полевки (Microtus socialis) са вид дребни бозайници от семейство Хомякови (Cricetidae).
Виж Джунгария и Обществена полевка
Азия
Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.
Виж Джунгария и Азия
Азиатски дългоопашат лалугер
Азиатският дългоопашат лалугер (Urocitellus undulatus) е вид дребен бозайник от семейство Катерицови (Sciuridae).
Виж Джунгария и Азиатски дългоопашат лалугер
Александър Шренк
Александър Иванович Шренк (Александър Густав фон Шренк) (Александр Иванович Шренк; Alexander Gustav von Schrenk) е руски естественик, пътешественик-изследовател, доцент по минералогия в Дорпатския университет (днес Тартуски университет).
Виж Джунгария и Александър Шренк
Степна пъструшка
Степните пъструшки (Lagurus lagurus) са вид дребни бозайници от семейство Хомякови (Cricetidae).
Виж Джунгария и Степна пъструшка
Сиенбейска империя
Сиенбейската империя е основана от император Таншъхуай през 150 година след като сиенбейците разбиват северните хунну.
Виж Джунгария и Сиенбейска империя
Списък на реките в Китай
Огромната територия на Китай глобално попада в 4 водосборни басейна: на Тихия океан, на Индийския океан, на Северния Ледовит океан и Вътрешни безотточни области.
Виж Джунгария и Списък на реките в Китай
Тюргеши
Тюргешите (türgäš; кит. тукиши; ар. ат-туркаш) са номадско племе, населявало в VI-VIII в.
Тяншан
Западен Тяншан Тяншан (на китайски – Небесни планини) (Ала-Тоо, Теңир-Тоо; Тиён Шон;, на уйгурски تەڭرىتاغ, Тәңри тағ; Алатау, Тәңіртау; Tyan Shan; Тэнгэр уул; Тянь-Шань) е мощна планинска система в Средна и Централна Азия, разположена между 40° и 45° с.ш., 67° и 95° и.д., на протежение от 2450 km, от които1250 km на територията на Китай (източната част на планината), а останалите 1200 km (западната част на планината) – на територията на Киргизстан, Казахстан, Узбекистан и Таджикистан.
Таншъхуай
Таншъхуай (檀石槐; Tánshíhuái) е владетел на сиенбейците и основател на Сиенбейската империя.
Тиелъ
Тиелъ (鐵勒; tiĕlè), наричани в по-ранните източници чълъ (敕勒, chìlè) и гаочъ (高車, gāochē), са тюркска етническа група, обитавала Централна Азия между IV и VIII век.
Урунгу
Урунгу (Булгангол) (Өрөнгө гол; 乌伦古河; Wūlúngǔ hé) е река в Западна Монголия и Северозападен Китай, в Синдзян-уйгурския автономен регион, вливаща се в езерото Баганур.
Уйгури
Уйгурите са тюркска народност, обитаваща Северозападен Китай (най-вече Синдзян-уйгурския автономен регион, познат още и като Източен Туркестан или Уйгуристан), където те са преобладаваща етническа група, наред с китайците) и съседните части на Узбекистан, Казахстан и Киргизстан.
Улюнгур
Улюнгур (乌伦古湖; Ulungur Hú) е безотточно солено езеро в Северозападен Китай, в Синдзян-уйгурския автономен регион с площ 853 km² (2015 г.). Езерото Улюнгур е разположено в пустинна котловина в северната част на Джунгарската равнина на 479 m н.в.
Фьодор Байков
Фьодор Исакович Байков (Фёдор Исакович Байков) (около 1612 – 1663/1664) е руски държавен деятел, дипломат, пътешественик.
Хълу
Хълу е каган на Западнотюркския каганат през 650 – 657 година.
Виж Джунгария и Хълу
Хулугу
Хулугу (狐鹿姑; Húlùgū) е шанюй на хунну, управлявал в периода 96 – 85 година пр.н.е.
Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.)
|| Иран |- | style.
Виж Джунгария и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.)
Чокан Валиханов
Чокан (Шокан) Чингисович Валиханов (Уәлиханұлы Шоқан Шыңғысұлы, истинско име: Мохамед Ханафия) е един от първите казахски учени, революционен мислител, историк, етнограф, фолклорист, пътешественик-изследовател, просветител.
Виж Джунгария и Чокан Валиханов
Юебан
Юебан (悅般; Yuèbān) е държава в Централна Азия, съществувала от средата на II век до края на V век.
Манас (река в Китай)
Манас (玛纳斯河; Mǎnàsī hé) е река в Северозападен Китай, в Синдзян-уйгурския автономен регион, вливаща се в езерото Манас.
Виж Джунгария и Манас (река в Китай)
Михаил Певцов
Михаил Василиевич Певцов (Михаил Васильевич Певцов) е руски астроном, геодезист, изследовател на Централна Азия.
Монголска писменост
Монголската писменост е общо название за няколкото писмени системи с различен произход, с които през вековете се е записвал и предавал монголския език.
Виж Джунгария и Монголска писменост
Монголски Алтай
Монголски Алтай (Монгол Алтайн нуруу; 蒙古阿尔泰山脉; Měnggǔ A1ěrtài shānmài) е планинска система в Западна Монголия и Северозападен Китай, югоизточно продължение на планината Алтай.
Виж Джунгария и Монголски Алтай
История на Казахстан
Историята на Казахстан включва събития, случили се в Арало-Каспийския регион и на територията на съвременен Казахстан от момента на заселването им.
Виж Джунгария и История на Казахстан
Иртиш
Карта на водосборния басейн на река Об Карта на водосборния басейн на река Иртиш Иртиш (额尔齐斯河; É'ěrqísī hé; Ертіс; Иртыш) е голяма река в Азия, протичаща на територията на Китай (525 km, Синдзян-уйгурски автономен регион), Казахстан (1 713 km, Източноказахстанска и Павлодарска област) и Русия (2010 km, Омска и Тюменска област) – 4 248 km, ляв приток на Об.
Иван Степанович Унковски
Иван Степанович Унковски (Иван Степанович Унковский) (1681 – 1755) е руски изследовател, пътешественик, географ, генерал-майор.
Виж Джунгария и Иван Степанович Унковски
Богдо Ула
Богдо Ула или Богдошан (博格达山; Bógédá shãn; Богд уул или нуруу) е планина в Централна Азия, в Северозападен Китай, в Синдзян-уйгурски автономен регион, съставна част на планинската система на Тяншан.
Вилхелм де Рубрук
Вилхелм де Рубрук (Willielmus de Rubruquis), наричан още Вилхелм Рубрук, Гийом де Рубрук или Уилям от Рубрук, е фламандски монах, мисионер, дипломат и пътешественик, автор на съчинение, описващо бита и историята на народите в Средна Азия в средата на XIII век.
Виж Джунгария и Вилхелм де Рубрук
Владимир Обручев
Владимир Афанасиевич Обручев (Владимир Афанасьевич Обручев) е руски геолог и географ, изследовател на Сибир, Централна и Средна Азия, академик на АН на СССР (1929; член-кореспондент от 1921), герой на социалистическия труд (1945).
Виж Джунгария и Владимир Обручев
Велики географски открития
договора от Тордесиляс Велики географски открития е понятие, с което се назовава дълъг процес по откриване и изследване на непознатите дотогава части от планетата от гледна точка на средновековните европейци.
Виж Джунгария и Велики географски открития
Гуанлонги
Гуанлонгите (Guanlong, 冠龍 – „коронован дракон“) са род изчезнали динозаври от семейство Процератозаврови (Proceratosauridae).
Гаодзю
Гаодзю (高車; Gāojū) е държава в Централна Азия, съществувала от 480 до 540 година в Джунгария и днешен североизточен Казахстан.
Горски сънливец
Горският сънливец (Dryomys nitedula) е вид дребен гризач от семейство Сънливцови (Gliridae).
Виж Джунгария и Горски сънливец
Гоби
Китайската народна република. Разположението на пустинята Гоби (оцветена в жълто) на картата на Централна Азия Гоби (Говь, безводно място; 戈壁; Gēbì) е общо название на пустинни и полупустинни райони в северната и североизточната част на Централна Азия.
Виж Джунгария и Гоби
Голям лалугер
Големите лалугери (Spermophilus major) са вид дребни бозайници от семейство Катерицови (Sciuridae).
География на Китай
Китай е държава в Източна и Централна Азия, 4-тата по площ (9 596 961 km²) след Русия, Канада и САЩ и 1-ва по население (1,4 млрд души през 2019 г.) в света.
Виж Джунгария и География на Китай
Дулу
Дулу са група тюркски народи, живели в Джунгария през VII век.
Виж Джунгария и Дулу
Джунгарски врати
Джунгарски врати (Жетісу қақпасы; 阿拉山口; A1lā shān kǒu) е проход на границата между Китай и Казахстан.
Виж Джунгария и Джунгарски врати
Джан Циен
Страните описани от Джан Циен по време на неговото пътеществие. Посетените от него страни са оцветени в синьо Джан Циен или Чжан Цзян (на традиционен китайски 張騫, на пинин Zhāng Qiān) (неизв.
Дзосотин Елисун
Дзосотин Елисун (Курбантонгут) (古爾班通古特沙漠; Gǔ'ěrbāntōnggǔtè Shāmò; Құрбантұңғыт шөлі) е пясъчна пустиня в Северозападен Китай, в Синдзян-уйгурския автономен регион, заемаща централните части на Джунгарската равнина.
Виж Джунгария и Дзосотин Елисун
Ебинур
Ебинур (艾比湖; Àibǐ Hú) е безотточно солено езеро в Северозападен Китай, в Синдзян-уйгурския автономен регион с площ 800 – 1070 km², обем 0,76 km³, дълбочина до 2,8 m.
Йелу Даши
Йелу Даши е основател и пръв владетел (1124 – 1144) на държавата Кара Китай, наричана в китайски източници Западна Ляо.