Съдържание
28 отношения: Плазма, Атом, Атомна теория, Нилс Бор, Нобелова награда за физика, Неон, Разсейване на Ръдърфорд, Робърт Опенхаймер, Списък на нобеловите лауреати, Томсъново разсейване, Уилям Хенри Браг, Уилям Лорънс Браг, Франсис Уилям Астън, Филъсофикал Мегазин, Чарлз Гловър Баркла, Ърнест Ръдърфорд, Масспектрометрия, Манчестърски университет, История на физиката, Ирен Жолио-Кюри, Вълновод, Джордж Паджет Томсън, Джон Уилям Стрът, Ефект на Комптън, Електрон, 18 декември, 1906, 30 август.
Плазма
Главният електрод на плазмена лампа Плазма (πλάσμα, „нещо оформено“) е едно от четирите фундаментални агрегатни състояния на веществото, наред с твърдото, течното и газообразното състояние.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Плазма
Атом
хелиев атом, показваща ядрото (розово) и разпределението на електронния облак (черно). Ядрото (уголемено горе вдясно) на хелий-4 в действителност е сферично симетрично и силно наподобява електронния облак, макар че при по-сложни ядра това може да не е така.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Атом
Атомна теория
Атомна теория или Теория на атома във физиката и химията е теория за състава на материята и по-точно на веществото, според която то е съставено отделни единици — атоми, а не се поддава на безкрайно делене.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Атомна теория
Нилс Бор
50px Нилс Хенрик Давид Бор (Niels Henrik David Bohr) е датски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1922 година.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Нилс Бор
Нобелова награда за физика
Нобеловата награда за физика е награда присъждана ежегодно от Кралската шведска академия на науките.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Нобелова награда за физика
Неон
Неонът (νέον, „нов“) е химичен елемент с атомен номер 10 и атомна маса 20,1797 u, означаван със символа Ne.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Неон
Разсейване на Ръдърфорд
Разсейване на Ръдърфорд (също Ръдърфордово разсейване) е физическо явление, еластично разсейване на заредени частици от атомни ядра вследствие на кулоновото взаимодействие.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Разсейване на Ръдърфорд
Робърт Опенхаймер
Дж.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Робърт Опенхаймер
Списък на нобеловите лауреати
шведски крони (приблизително 1 милион щатски долара или 0,95 милиона евро). Нобеловите лауреати за 2012 г. – Алвин Рот, Брайън Кобилка, Робърт Лефковиц, Дейвид Уайнленд и Серж Арош – по време на церемонията Нобеловите награди се присъждат ежегодно от Шведската кралска академия на науките, Шведската академия, Каролинския институт и Норвежкия Нобелов комитет на лица и организации, които имат изключителен принос в областта на химията, физиката, литературата, мира и физиологията или медицината.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Списък на нобеловите лауреати
Томсъново разсейване
Томсъновото разсейване или разсейване на Томсън е еластичното разсейване на електромагнитно излъчване от свободна заредена частица.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Томсъново разсейване
Уилям Хенри Браг
Уилям Хенри Браг (също: Брег, Sir William Henry Bragg) е английски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1915 година заедно със сина си Уилям Лорънс Браг.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Уилям Хенри Браг
Уилям Лорънс Браг
Уилям Лорънс Браг (Sir William Lawrence Bragg) е австралийски физик, който споделя Нобеловата награда за физика за 1915 година с баща си Уилям Хенри Браг.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Уилям Лорънс Браг
Франсис Уилям Астън
Франсис Уилям Астън (Francis William Aston) е английски химик и физик, носител на Нобелова награда за химия през 1922 година „за откриването на голям брой изотопи на нерадиоактивни елементи, с помощта на изобретения от него мас-спектрометър, както и за формулирането на правилото за целочисленост“.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Франсис Уилям Астън
Филъсофикал Мегазин
„Филъсофикал Мегазин“ (Philosophical Magazine) е британско научно списание, смятано за едно от най-старите съществуващо и днес комерсиално издание от този вид.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Филъсофикал Мегазин
Чарлз Гловър Баркла
Чарлз Гловър Баркла (Charles Glover Barkla) е британски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1917 година „за откритието на характеристичното рентгеново излъчване на химичните елементи“, член на Лондонското кралско дружество и притежаващ почетна научна степен на Ливърпулския университет.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Чарлз Гловър Баркла
Ърнест Ръдърфорд
Ърнест Ръдърфорд (Ernest Rutherford), първи барон Ръдърфорд Нелсън е британски физик от новозеландски произход, известен като баща на ядрената физика.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Ърнест Ръдърфорд
Масспектрометрия
Масспектрометрията (мас-спектроскопия, мас-спектрография, мас-спектрален анализ) е метод за анализ на веществото чрез определяне на отношението на масата към заряда (качествен анализ) и количеството заредени частици (количествен анализ), образуващи се при въздействие върху веществото с цел йонизация.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Масспектрометрия
Манчестърски университет
Манчестърският университет (University of Manchester, UoM) е голям държавен изследователски университет, разположен в Манчестър, Англия, Великобритания.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Манчестърски университет
История на физиката
Първите стъпки в познанията за някои физични явления възникват още в древността, доразвиват се от Аристотел, Архимед и др., но появата на физиката като самостоятелна наука се свързва Ренесанса.
Виж Джоузеф Джон Томсън и История на физиката
Ирен Жолио-Кюри
Ирен Жолио-Кюри (Irène Joliot-Curie) е френска химичка, физичка и политик, носителка на Нобелова награда за химия през 1935 г.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Ирен Жолио-Кюри
Вълновод
Вълновóдът е изкуствен или естествен направляващ канал, по който може да се разпространяват електромагнитни или акустични вълни.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Вълновод
Джордж Паджет Томсън
Джордж Паджет Томсън (George Paget Thomson) е английски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1937 година.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Джордж Паджет Томсън
Джон Уилям Стрът
Джон Уилям Стрът, трети лорд Рейли (John Strutt, 3rd Baron Rayleigh) e английски физик, който заедно със сър Уилям Рамзи открива аргона, за което откритие получава Нобелова награда за физика през 1904 година.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Джон Уилям Стрът
Ефект на Комптън
Илюстрация на явлението ефект на Комптън Ефект на Комптън е вид нееластично разсейване на високоенергийни фотони (рентгенови лъчи и гама-лъчи) от свободни или слабосвързани електрони, при което се променя дължината на вълната на фотоните.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Ефект на Комптън
Електрон
Електрон е елементарна частица, присъстваща в електронните обвивки на атомите на всички химични елементи.
Виж Джоузеф Джон Томсън и Електрон
18 декември
18 декември е 352-рият ден в годината според григорианския календар (353-ти през високосна).
Виж Джоузеф Джон Томсън и 18 декември
1906
Музей за изящни изкуства (Будапеща).
Виж Джоузеф Джон Томсън и 1906
30 август
30 август е 242-рият ден в годината според григорианския календар (243-ти през високосна).
Виж Джоузеф Джон Томсън и 30 август