Съдържание
46 отношения: Кралски колеж Лондон, Пумпал, Правило на Ленц, Автоматизация, Алберт Айнщайн, Радио, Радиотехника, Ротация (диференциален оператор), Сатурн (планета), Светлина, Сила, Скорост на светлината, Термодинамика, Уравнения на Максуел, Уравнение на електромагнитните вълни, Физика, Филъсофикал Мегазин, Фотография, Феноменология (наука), Хенри Кавендиш, Шотландско просвещение, Магнитно задържане, Магнитно поле, Майкъл Фарадей, Максуел, Молекула, Молекулна физика, Мери Самървил, Международна система единици, Инженерна наука, Закон на Бойл – Мариот, Вълнова оптика, Вискозитет, Джордж Гейбриъл Стокс, Джеймс Клерк Максуел, Джеймс Хътън, Джеймс Максуел, Демон на Максуел, Етер (физика), Ефект на Фарадей, Единбургски университет, Експериментална физика, Електромагнитно взаимодействие, Лондонският площад Трафалгар, 13 юни, 1879.
Кралски колеж Лондон
Кралски колеж Лондон (King's College London), известен също непревеждан като Кинг'с / Кингс Колидж Лондон, съкратено ККЛ (KCL), е съставен висш колеж в структурата на Лондонския университет (University of London).
Виж Джеймс Кларк Максуел и Кралски колеж Лондон
Пумпал
Техника на завъртане на пумпал с пръсти Пумпалът (spinning top – „въртящ се връх“) е играчка с дундесто тяло (ниско и широко) и остър връхотдолу, проектирана да се върти по вертикалната си ос, балансираща на върха поради жироскопския ефект.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Пумпал
Правило на Ленц
Алуминиев пръстен се движи, вследствие на електромагнитна индукция, демонстрирайки правилото на Ленц. Опит, показващ правилото на Ленц, с два алуминиеви пръстена на везна.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Правило на Ленц
Автоматизация
Автоматизàция (наричана още автомàтика) се нарича използването на автоматични или автоматизирани технически средства, икономико-математически методи и системи за управление, освобождаващи човека частично или пълно от участие в процесите на получаване, преобразуване, предаване и използване на енергия, материали или информация, както и съществено намаляващи степента на това участие или трудоемкостта на изпълняемите операции.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Автоматизация
Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн (Albert Einstein, //) е немски физик–теоретик, философ и писател от еврейски произход, работил през голяма част от живота си в Швейцария и Съединените щати.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Алберт Айнщайн
Радио
Съвременен Радиоприемник Радио (от лат. radius – лъч) е технология, позволяваща преноса на сигнали чрез модулиране на радиовълни.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Радио
Радиотехника
Принципна схема за излъчване, пренос и приемане на информация чрез радиотехнически средства. Горе – електромагнитен спектър и диапазон от честотната лента, използвана за разпространение на радиовълни Радиотехниката е област от електротехниката, която изучава радиовълните, методите за предаване на сигнали и информация чрез тяхи практическото приложение чрез използване на апаратни средства, разработени от тази приложна наука.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Радиотехника
Ротация (диференциален оператор)
Ротàция, завѝхряне или рòтор във векторния анализ е векторен диференциален оператор над векторно поле.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Ротация (диференциален оператор)
Сатурн (планета)
Сатурн е шестата планета от Слънчевата система.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Сатурн (планета)
Светлина
Лъч светлина в Каньон на антилопата, САЩ Светлината е електромагнитно излъчване с дължина на вълната във видимия за човешкото око диапазон на електромагнитния спектър, приблизително от 400 до 750 nm.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Светлина
Сила
Силата е физична величина, основно понятие във физиката, мярка за взаимодействието между телата, което предизвиква или деформация (когато тялото е с крайни размери) University Physics, Sears, Young & Zemansky, pp.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Сила
Скорост на светлината
Слънчевата светлина изминава разстоянието от Слънцето до Земята за около 8 минути и 17 секунди Скоростта на светлината (означение c) е физична константа, която играе важна роля в много области на физиката.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Скорост на светлината
Термодинамика
Термодинамиката (от гръцки: θέρμη, топлина и δύναμις, сила; буквално може да се преведе като топлосила) е клон на природните науки (основно физиката и химията), занимаващ се с топлинните процеси, протичащи в телата следствие промяната на температура, обем и налягане и връзката с други форми на енергия и работа.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Термодинамика
Уравнения на Максуел
Уравненията на Максуел или уравнения на Максуел-Херц са система от 4 уравнения, обобщени от Джеймс Кларк Максуел, които описват поведението на електрическото, магнитното и електромагнитното поле, както и взаимодействието им с веществени среди.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Уравнения на Максуел
Уравнение на електромагнитните вълни
Уравнението на електромагнитните вълни е частно диференциално уравнение от втори ред, което описва разпространението на електромагнитните вълни (ЕМВ) в материална среда или във вакуум.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Уравнение на електромагнитните вълни
Физика
Физиката (φυσικός (фисикос) – „естествен“, φύσις (фисис) – „природа“) е естествена наука, изучаваща общите и фундаментални закономерности, определящи структурата и еволюцията на материалния свят.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Физика
Филъсофикал Мегазин
„Филъсофикал Мегазин“ (Philosophical Magazine) е британско научно списание, смятано за едно от най-старите съществуващо и днес комерсиално издание от този вид.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Филъсофикал Мегазин
Фотография
Фото студио Фотография (φως, φωτος – светлина и γραφω – пиша, писец, четка) се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината върху фоточувствителни материали (филм) или електронно.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Фотография
Феноменология (наука)
Терминът феноменология в науката е използван, за да опише цялост от знания, които свързват емпирични наблюдения над определени феномени помежду им, по начин който е в съгласие с фундаменталната теория, но не произтича директно от нея.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Феноменология (наука)
Хенри Кавендиш
Хенри Кавендиш (Henry Cavendish) е английски учен, работил в областта на физиката и химията, член на Лондонското кралско научно общество.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Хенри Кавендиш
Шотландско просвещение
Дейвид Хюм и Адам Смит на сградата на Шотландската национална портретна галерия Шотландското просвещение е периодът в Шотландия през XVIII и началото на XIX век, характеризиращ се с изблик на интелектуални и научни постижения.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Шотландско просвещение
Магнитно задържане
Магнитното задържане е принцип, който се използва при разработването на термоядрения реактор през 1946 г.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Магнитно задържане
Магнитно поле
Магнитното поле е векторно поле, което се създава от частици с ненулев магнитен момент (например от магнитния момент на електроните в атомите на постоянен магнит) или от промяната на електрическото поле във времето.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Магнитно поле
Майкъл Фарадей
Майкъл Фарадей (Michael Faraday) е британски учен – физик и химик, известен предимно с откритията и приносите си в областта на електромагнетизма и електрохимията.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Майкъл Фарадей
Максуел
Максуел е шотландско или ирландско име и може да се отнася до.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Максуел
Молекула
Тримерно (ляво и център) и двумерно (дясно) представяне на молекулата на органичното съединение атисан (atisane) Молекулата (molecula, идва от moles — маса) е структура от атоми, свързани помежду си чрез химични връзки.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Молекула
Молекулна физика
Молекулната физика е раздел от физиката, който изучава физичните свойства на телата, като разглежда техния молекулен строеж.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Молекулна физика
Мери Самървил
Мери Феърфакс Самървил (Mary Fairfax Somerville) е шотландска писателка и енциклопедистка.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Мери Самървил
Международна система единици
Международната система единици (международно означение SI, Système international d'unités) е съвременната форма на метричната система (наречена така заради една от основните си мерни единици – метъра) и е най-широко използваната система единици както в науката, така и в стопанството и техниката.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Международна система единици
Инженерна наука
индустриалната революция, илюстриращ значението на техниката в модерната история. Този модел е изложен в сградата на факултета по индустриално инженерство на Политехнически университет в Мадрид, Испания.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Инженерна наука
Закон на Бойл – Мариот
290x290пксЗаконът на Бойл – Мариот (понякога просто наричан Закон на Бойл или Закон на Мариот във Франция) е закон за газовете и по-специално за идеалния газ.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Закон на Бойл – Мариот
Вълнова оптика
Вълнова оптика, понякога наричана физична оптика е раздел на оптиката, който изучава вълновите явления на светлината като дифракция, интерференция, поляризация, с други думи тези явления, при които геометричната оптика е неприложима.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Вълнова оптика
Вискозитет
Изливане на флуид с малък вискозитет (вляво) и голям вискозитет (вдясно) Вискозитетът е мярка за съпротивлението на флуид срещу преместването на едни негови пластове спрямо други.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Вискозитет
Джордж Гейбриъл Стокс
Джордж Гейбриъл Стокс (George Gabriel Stokes) е ирландски физик и математик, работил дълги години в Кеймбриджкия университет.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Джордж Гейбриъл Стокс
Джеймс Клерк Максуел
#виж Джеймс Кларк Максуел.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Джеймс Клерк Максуел
Джеймс Хътън
Статуя на Джеймс Хътън в Националната портретна галерия на Шотландия. Джеймс Хътън (James Hutton) е шотландски геолог, лекар, химик, натуралист и експериментален агроном.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Джеймс Хътън
Джеймс Максуел
#виж Джеймс Кларк Максуел.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Джеймс Максуел
Демон на Максуел
Схематично представяне на т.нар. „Демон на Максуел“ Демонът на Максуел е мисловен експеримент, представляващ привиден парадокс, свързан с втория принцип на термодинамиката.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Демон на Максуел
Етер (физика)
Хипотетично изображение на възникването на т.нар „етерен вятър“, който би трябвало да се наблюдава при движението на Земята около Слънцето Светлинен етер (Luminiferous aether) е историческа хипотетична преносна среда от края на XIX век, която уж изпълва междузвездното пространство и в която в се е предполагало, че се разпространява светлината (откъдето и светлинен).
Виж Джеймс Кларк Максуел и Етер (физика)
Ефект на Фарадей
Ефект на Фарадей (magneto-optic Faraday effect, MOFE) е физичен магнито-оптичен ефект, при който се наблюдава въртене на равнината на поляризация при преминаването на линейно поляризирана светлина през вещество, намиращо се в магнитно поле.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Ефект на Фарадей
Единбургски университет
Единбургският университет (The University of Edinburgh, на шотландски келтски език: Oilthigh Dhùn Èideann) е основан през 1582 г., което го нарежда сред старите университети на територията на Британските острови.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Единбургски университет
Експериментална физика
В научното поле на физиката експерименталната физика е категорията от дисциплини и поддисциплини, заети с наблюдаването на физичните явления с цел да се съберат данни за заобикалящия свят и да се потвърдят или отхвърлят изградени концепции чрез провеждането на експерименти.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Експериментална физика
Електромагнитно взаимодействие
Електромагнитното взаимодействие е едно от четирите фундаментални взаимодействия във физиката, възникващо между обектите с електрически заряд.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Електромагнитно взаимодействие
Лондонският площад Трафалгар
„Лондонският площад Трафалгар“ (London's Trafalgar Square) е британски документален късометражен ням филм от 1890 година, заснет от режисьорите Уордсуърт Донисторп и Уилям Кар Крофтс.
Виж Джеймс Кларк Максуел и Лондонският площад Трафалгар
13 юни
13 юни е 164-тият ден в годината според григорианския календар (165-и през високосна).
Виж Джеймс Кларк Максуел и 13 юни
1879
Снимка на първото българско правителство, 1879. Експонат на НИМ.
Виж Джеймс Кларк Максуел и 1879