Съдържание
50 отношения: Курт Гьодел, Карл Шварцшилд, Кажимеж Айдукевич, Калининград, Квантова механика, Комутативна алгебра, Пръстен (алгебра), Проблем на Уоринг, Парадокс на Ръсел, Павел Урисон, Основи на математиката, Олга Тауски-Тод, Аритметика, Арнолд Зомерфелд, Аксиома, Алгоритъм, Александър Койре, Награда „Бояй“, Рихард Дедекинд, Стефан Банах, Сфера, Трансцендентно число, Уравнение, Функционален анализ, Хуго Щайнхаус, Хилберт, Хилбертови проблеми, Хилбертово пространство, Херман Вайл, Цялостност по Тюринг, Математическа логика, Математически анализ, Математика, Макс Борн, История на изчислителната техника, История на математиката, Идеал (теория на пръстените), Импликация, Интегрално уравнение, Всеволод Фредерикс, Гьотинген, Готлоб Фреге, Георг Кантор, Геометрия, Давид (пояснение), Еми Ньотер, Лудвиг Болцман, Лойцен Егбертус Ян Брауер, 14 февруари, 23 януари.
Курт Гьодел
Курт Гьодел (IPA:, Kurt Gödel) е австрийски и американски логик, математик и философ.
Виж Давид Хилберт и Курт Гьодел
Карл Шварцшилд
Карл Шварцшилд (Karl Schwarzschild) е германски астроном и физик, допринесъл с математическите си решения за развитието на теорията на относителността и квантовата теория.
Виж Давид Хилберт и Карл Шварцшилд
Кажимеж Айдукевич
Кажѝмеж Айдукѐвич (Kazimierz Ajdukiewicz) е полски философ, логик, семантик, професор, представител на Лвовско-Варшавската философска школа, преподавател в Лвовския, Познанския и Варшавския университет, ректор на Познанския университет (1948 – 1952), член на Полската академия на знанията и Полската академия на науките, капитан от Полската войска.
Виж Давид Хилберт и Кажимеж Айдукевич
Калининград
Калининград (Крулевиец), по-рано (1255 – 1946) Кьонигсберг, е град в Русия, административен център на Калининградска област, която е полуексклав, разположен между Литва, Полша и Балтийско море.
Виж Давид Хилберт и Калининград
Квантова механика
Квантовата механика е фундаментална физична теория, раздел от теоретичната физика, описващ поведението на елементарните частици и физичните явления, съпоставими по големина с константата на Планк.
Виж Давид Хилберт и Квантова механика
Комутативна алгебра
Комутативната алгебра е дял на математиката изучаващ комутативни пръстени и алгебри, както и свързаните с тяхидеали и модули.
Виж Давид Хилберт и Комутативна алгебра
Пръстен (алгебра)
В алгебрата едно множество се нарича пръстен, ако в него са дефинирани две бинарни операции (за яснота събиране — '+'; умножение — '.') и множеството бива абелева група относно операцията събиране, както и са налице асоциативност, относно умножението и дистрибутивност.
Виж Давид Хилберт и Пръстен (алгебра)
Проблем на Уоринг
Проблемът на Уоринг е проблем от адитивната теория на числата поставен през 1770 г.
Виж Давид Хилберт и Проблем на Уоринг
Парадокс на Ръсел
Парадоксът на Ръсел (в немската литература: антиномия на Ръсел) е парадокс от теорията на множествата, изиграл важна роля при нейното формиране.
Виж Давид Хилберт и Парадокс на Ръсел
Павел Урисон
Павел Самуилович Урисон (3 февруари 1898 – 17 август 1924) е съветски математик, който е най-известен с приноса си в теорията на измеренията в топологията.
Виж Давид Хилберт и Павел Урисон
Основи на математиката
През дългата си история математиката често се е сблъсквала с проблеми свързани със собствената ѝ същност.
Виж Давид Хилберт и Основи на математиката
Олга Тауски-Тод
Олга Тауски-Тод (30 август 1906, Оломоуц, Моравия – 7 октомври 1995, Пасадина, Калифорния) е австрийска, а впоследствие чешко-американска математичка.
Виж Давид Хилберт и Олга Тауски-Тод
Аритметика
Аритметиката е най-старият дял на математиката, която изучава свойствата на числата и операциите в числови множества.
Виж Давид Хилберт и Аритметика
Арнолд Зомерфелд
Арнолд Йоханес Вилхелм Зомерфелд (Arnold Sommerfeld; 5 декември 1868, Кьонигсберг – 26 април 1951, Мюнхен) е германски физик, известен с работата си в областта на атомната и квантовата физика, както и с големия брой талантливи ученици.
Виж Давид Хилберт и Арнолд Зомерфелд
Аксиома
Папирус, съдържащ част от Втора книга от „Елементи“ на Евклид Еварист Галоа (1811 – 1832) Аксиома или постулат в класическата логика е твърдение, което не е доказано, а се разглежда като самоподразбиращо се или като неизбежно произволно приемане.
Алгоритъм
Алгоритъм (от името на учения ал–Хорезми) е термин от математиката, информатиката, лингвистиката и други области, с който се описва сложно действие чрез редица от елементарни (достатъчно прости) действия, които изпълняващият може да извърши в последователни стъпки без допълнителни обяснения.
Александър Койре
Александър Койрѐ (Alexandre Koyré; Александр Вольфович Койра) е френски философ, работил в областта на историята и философията на науката.
Виж Давид Хилберт и Александър Койре
Награда „Бояй“
Наградата „Янош Бояй“ е международна математическа награда, учредена от Унгарската академия на науките през 1905 година.
Виж Давид Хилберт и Награда „Бояй“
Рихард Дедекинд
Рихард Дедекинд (пълно име Julius Wilhelm Richard Dedekind) е германски математик, известен с трудовете си по абстрактна алгебра, алгебрична теория на числата и основите на реалните числа.
Виж Давид Хилберт и Рихард Дедекинд
Стефан Банах
Стефан Ба̀нах(Stefan Banach) е един от най-изтъкнатите полски математици, признат за основоположник на съвременния функционален анализ и основател на Лвовската математическа школа.
Виж Давид Хилберт и Стефан Банах
Сфера
Сфера е повърхнина в пространството, която се получава чрез въртене на окръжност около неин диаметър; центърът на завъртяната окръжност е център и на сферата, а радиусът на завъртяната окръжност е равен на радиусът на сферата.
Трансцендентно число
\pi) е най-известното трансцендентно число. Трансцендентно число е число, което не може да се получи като решение на уравнение, изградено от многочлен с рационални коефициенти и неравно на нула.
Виж Давид Хилберт и Трансцендентно число
Уравнение
date.
Функционален анализ
Функционалният анализ е дял от математиката, в който се изучава векторните пространства и операторите действащи върху тях.
Виж Давид Хилберт и Функционален анализ
Хуго Щайнхаус
Ху̀го Дионѝзи Ща̀йнхаус (Hugo Dionizy Steinhaus) е полски математик от еврейски произход, професор в университет „Ян Кажимеж“ и Вроцлавския университет, съосновател на Лвовската математическа школа, съосновател и редактор на списание „Studia Mathematica“, афорист, Член на Полската академия на изкуствата и Полската академия на науките.
Виж Давид Хилберт и Хуго Щайнхаус
Хилберт
#виж Давид Хилберт.
Хилбертови проблеми
Хилбертовите проблеми ca 23 нерешени от математиците проблема, представeни от Давид Хилберт по време на втория математически конгрес, проведен в Париж през 1900 г.
Виж Давид Хилберт и Хилбертови проблеми
Хилбертово пространство
Положението на вибрираща струна може да бъде моделирано като точка в Хилбертово пространство. Разлагането на вибриращата струна в отделни обертонове е дадено от проекцията на точката върху координатни оси в пространството.
Виж Давид Хилберт и Хилбертово пространство
Херман Вайл
Херман Клаус Уго Вайл (Hermann Klaus Hugo Weyl) е германски математик, физик и философ.
Виж Давид Хилберт и Херман Вайл
Цялостност по Тюринг
В изчислителната теория система от правила за манипулация на данни (като набор от инструкции на компютъра, програмен език, или клетъчен автомат) се смята за цялостна по Тюринг или изчислително универсална, ако може да се използва за симулиране на която и да било еднолентова машина на Тюринг.
Виж Давид Хилберт и Цялостност по Тюринг
Математическа логика
Математическата логика е дял от математиката, съвременна форма на формалната логика.
Виж Давид Хилберт и Математическа логика
Математически анализ
Диференциалните уравнения – като описващото визуализирания тук атрактор – са важна подобласт на математическия анализ с множество приложенията в науката и техниката Математическият анализ е клон от математиката, който се занимава с изследване на поведението на непрекъснатите функции, границите и свързаните с тяхобекти и действия, като диференциране, интегриране, размерност, редица, ред и аналитична функция.
Виж Давид Хилберт и Математически анализ
Математика
Формули Математика (μάθημα, матема – знание, изучаване, учене) е изучаването на области като количествата (т.е. теория на числата) Определение за „математика“ от Оксфордския речник на английския език,, математически – абсктрактни структури (включително пространствените структури), типовете физично пространство, извършването на изчисления и математически анализ.
Виж Давид Хилберт и Математика
Макс Борн
Макс Борн (Max Born) е германски физик и математик, носител на Нобелова награда за физика за 1954 г., считан за един от основателите на квантовата механика и създател (заедно с Макс фон Лауе) на теорията на кристалната решетка.
История на изчислителната техника
Историята на изчислителната техника е тясно свързана с човешкото развитие от древността до днес и обхваща развитието на методите за изчисление и на техническите средства от първите най-прости устройства за пресмятане до съвременните най-модерни компютърни системи.
Виж Давид Хилберт и История на изчислителната техника
История на математиката
Според Андрей Колмогоров историята на математиката може да се раздели на следните периоди.
Виж Давид Хилберт и История на математиката
Идеал (теория на пръстените)
Идеал в теория на пръстените е подмножество на пръстен притежаващо специални свойства.
Виж Давид Хилберт и Идеал (теория на пръстените)
Импликация
B Импликация (също „кондиционал“ или „субюнкция“) или по-точно материална импликация се нарича в логиката както едно сложно изречение, възникнало от свързването на две изречения чрез съюзната връзка „ако – то“ (при което въведеното с „ако“ условно подизречение се нарича „антецедент“, а следващото частицата „то“ подизречение – „консеквент“), така и самата съюзна връзка „ако – то“, разбирана в смисъла на логическа частица или логически оператор, който създава следната истинностно-функционална зависимост: едно импликативно изречение е неистинно (има стойност по истинност Н), когато антецедентът е истинен, а консеквентът – неистинен, и истинно (има стойност по истинност И) във всички останали случаи.
Виж Давид Хилберт и Импликация
Интегрално уравнение
В математиката интегрално уравнение е такова уравнение, при което неизвестна функция се намира под знака на интеграла.
Виж Давид Хилберт и Интегрално уравнение
Всеволод Фредерикс
Всеволод Константинович Фредерикс е руски физик и геофизик, доктор по физико-математическите науки, професор.
Виж Давид Хилберт и Всеволод Фредерикс
Гьотинген
Гьотинген (Göttingen) е град в провинция Долна Саксония, Германия.
Готлоб Фреге
ФридрихЛудвиг Готлоб Фреге (Friedrich Ludwig Gottlob Frege) е германски математик, логик и философ, прекарал по-голямата част от живота си в град Йена (1869 – 1918), най-напред като студент, а по-нататък и като преподавател по логика и математика.
Виж Давид Хилберт и Готлоб Фреге
Георг Кантор
Георг Фердинанд Лудвиг Филип Кантор (Georg Ferdinand Ludwig Philipp Cantor) е германски математик.
Виж Давид Хилберт и Георг Кантор
Геометрия
Илюстрация на теоремата на Дезарг Геометрията (γεωμετρία; от γῆ-, „земя“, и μέτρον, „измерване“) е клон на математиката, един от най-ранните, наред с аритметиката.
Давид (пояснение)
Давид може да се отнася за.
Виж Давид Хилберт и Давид (пояснение)
Еми Ньотер
Амали Еми Ньотер (Amalie Emmy Noether), известна като Еми Ньотер, е немска математичка, известна с трудовете си по алгебра и алгебрична геометрия, както и с преподавателската си дейност.
Виж Давид Хилберт и Еми Ньотер
Лудвиг Болцман
Лудвиг Болцман (Ludwig Eduard Boltzmann) е австрийски физик, смятан за основоположник на статистическата механика.
Виж Давид Хилберт и Лудвиг Болцман
Лойцен Егбертус Ян Брауер
Лойцен Егбертус Ян Брауер (Luitzen Egbertus Jan Brouwer) е нидерландски математик и философ, създател на интуиционизма, с трудове по алгебрична и обща топология, теория на множествата, мярката и комплексен анализ.
Виж Давид Хилберт и Лойцен Егбертус Ян Брауер
14 февруари
14 февруари е 45-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Давид Хилберт и 14 февруари
23 януари
23 януари е 23-тият ден в годината според григорианския календар.