Съдържание
26 отношения: Карл Фридрих Гаус, Квантова механика, Принцип на Хюйгенс – Френел, Абсолютно черно тяло, Аналитична химия, Рубидий, Роберт Бунзен, Спектроскопия, Уилям Томсън, Уилард Гибс, Фраунхоферови линии, Франц Ернст Нойман, Хумболтов университет на Берлин, Хейке Камерлинг Онес, Цезий, Марбургски университет, Макс Планк, Механика на флуидите, История на физиката, Закони на Кирхоф, Джон Уилям Дрейпър, Дмитрий Менделеев, Лудвиг Болцман, Леополд Кронекер, 12 март, 17 октомври.
Карл Фридрих Гаус
Йохан Карл ФридрихГаус (Johann Carl Friedrich Gauß) е германски математик и физик със значителен принос в различни области като теория на числата, статистика, математически анализ, диференциална геометрия, геодезия, геофизика, електростатика, астрономия и оптика.
Виж Густав Кирхоф и Карл Фридрих Гаус
Квантова механика
Квантовата механика е фундаментална физична теория, раздел от теоретичната физика, описващ поведението на елементарните частици и физичните явления, съпоставими по големина с константата на Планк.
Виж Густав Кирхоф и Квантова механика
Принцип на Хюйгенс – Френел
Дифракция според принципа на Хюйгенс – Френел. Пречупване на светлината по модела на Хюйгенс – Френел. Принципът на Хюйгенс – Френел (наречен в чест на Кристиан Хюйгенс и Огюстен Френел) е един от основните постулати във вълновата теория, описващ механизма на разпространение на вълните на светлината.
Виж Густав Кирхоф и Принцип на Хюйгенс – Френел
Абсолютно черно тяло
40п Абсолютно черното тяло (АЧТ) е идеализиран модел, абстракция, използвана в термодинамиката и представлява тяло в термодинамично равновесие (т.е. има изотропно излъчване), което поглъща електромагнитно излъчване в целия диапазон (всички дължини на вълната) и не отразява нищо.
Виж Густав Кирхоф и Абсолютно черно тяло
Аналитична химия
Аналитичната химия е дял от химията, който изучава разделянето, идентифицирането и количествената оценка на химичните компоненти на естествени или изкуствени материали.
Виж Густав Кирхоф и Аналитична химия
Рубидий
Рубидият (Rb) е с номер 37 в периодичната система на елементите.
Роберт Бунзен
Статуя на Роберт Бунзен в Хайделберг Роберт Бунзен Ро̀берт Вѝлхелм Ѐберхард Бу̀нзен (Robert Wilhelm Eberhard Bunsen; * 31 март 1811, Гьотинген – † 16 август 1899, Хайделберг) е немски химик.
Виж Густав Кирхоф и Роберт Бунзен
Спектроскопия
Спектроскопията, също и спектрален анализ, е метод за изследване на веществото, при който на анализ се подлагат лъчи, звуци или частици, изпуснати, погълнати, отразени или взаимодействували по друг начин с изследвания обект.
Виж Густав Кирхоф и Спектроскопия
Уилям Томсън
Уилям Томсън на 22-годишна възраст. Уилям Томсън, лорд Келвин (William Thomson, 1st Baron Kelvin) е британски (шотландско-ирландски) физик и учен-механик, основоположник на термодинамиката.
Виж Густав Кирхоф и Уилям Томсън
Уилард Гибс
Джозая Уилард Гибс (Josiah Willard Gibbs; р. 11 февруари 1839 — п. 28 април 1903) е американски математик, физик и физикохимик.
Виж Густав Кирхоф и Уилард Гибс
Фраунхоферови линии
Спектърът на синьо небе. Могат да се видят спадовете в дължината на вълната на Фраунхоферовите линии. Във физиката и оптиката, Фраунхоферовите линии са набор от абсорбционни линии, които са видими на фона на непрекъснатия звезден спектър.
Виж Густав Кирхоф и Фраунхоферови линии
Франц Ернст Нойман
Франц Ернст Нойман (Franz Ernst Neumann) е немски физик, минералог, кристалограф, професор в университета в Кьонигсберг.
Виж Густав Кирхоф и Франц Ернст Нойман
Хумболтов университет на Берлин
Хумболтовият университет на Берлин (Humboldt-Universität zu Berlin) е най-старият университет в град Берлин, Германия.
Виж Густав Кирхоф и Хумболтов университет на Берлин
Хейке Камерлинг Онес
Хейке Камерлинг Онес (Heike Kamerlingh Onnes) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1913 г.
Виж Густав Кирхоф и Хейке Камерлинг Онес
Цезий
Цезият (Cs) е химичен елемент с атомен номер 55 и атомна маса 133 от групата на алкалните метали.
Марбургски университет
Марбургският университет (Philipps-Universität Marburg) в гр.
Виж Густав Кирхоф и Марбургски университет
Макс Планк
Макс Карл Ернст Лудвиг Планк (Max Karl Ernst Ludwig Planck) е известен германски физик теоретик, считан за баща на квантовата механика и един от най-видните физици на 20 век.
Виж Густав Кирхоф и Макс Планк
Механика на флуидите
Механика на флуидите също и хидрогазодинамика или хидроаеромеханика е дял от физиката, чийто обект на изследване е макроскопичното физическо поведение и механичните взаимодействия на флуидите („флуиди“ е общото име на течностите и газовете), раздел е от механиката на непрекъснатите среди.
Виж Густав Кирхоф и Механика на флуидите
История на физиката
Първите стъпки в познанията за някои физични явления възникват още в древността, доразвиват се от Аристотел, Архимед и др., но появата на физиката като самостоятелна наука се свързва Ренесанса.
Виж Густав Кирхоф и История на физиката
Закони на Кирхоф
Законите на Кирхоф определят връзката между токовете (първи закон на Кирхоф) и напреженията (втори закон на Кирхоф) в разклонени електрически вериги и са описани за първи път през 1845 от Густав Кирхоф.
Виж Густав Кирхоф и Закони на Кирхоф
Джон Уилям Дрейпър
Джон Уилям Дрейпър (John William Draper) е американски учен химик и физик, естествовед, философ, историк, писател и пионер на фотографията.
Виж Густав Кирхоф и Джон Уилям Дрейпър
Дмитрий Менделеев
Дмитрий Иванович Менделеев (Дми́трий Ива́нович Менделе́ев) е руски учен енциклопедист – химик, физикохимик, физик, икономист, технолог, геолог, метеоролог, педагог, преподавател, въздухоплавател и приборостроител.
Виж Густав Кирхоф и Дмитрий Менделеев
Лудвиг Болцман
Лудвиг Болцман (Ludwig Eduard Boltzmann) е австрийски физик, смятан за основоположник на статистическата механика.
Виж Густав Кирхоф и Лудвиг Болцман
Леополд Кронекер
Леополд Кронекер (Leopold Kronecker) е един от най-значимите германски математици и логици.
Виж Густав Кирхоф и Леополд Кронекер
12 март
12 март е 71-вият ден в годината според григорианския календар (72-ри през високосна година).
17 октомври
17 октомври е 290-ият ден в годината според григорианския календар (291-ви през високосна).
Виж Густав Кирхоф и 17 октомври