Съдържание
16 отношения: Кодове на езици, Константин Гълъбов, Остготско кралство, Никополис ад Иструм, Свещени имена, Торн, Число (граматика), Меч, Източногермански езици, Богослужебен език, Вестготско кралство, Готи, Германски езици, Двойствено число, Ести, Ерманарих.
Кодове на езици
Кодовете на езиците са кратки буквени, цифрови или комбинирани кодове за представяне на езици при обработка на данни и комуникация.
Виж Готски език и Кодове на езици
Константин Гълъбов
Константин Гълъбов е български учен - германист, писател, поет, преподавател и публицист.
Виж Готски език и Константин Гълъбов
Остготско кралство
Остготското кралство (готски: Ostrogutans þiudangardi) е късноантично държавно образувание формирало се на част от територията на Западната Римска империя.
Виж Готски език и Остготско кралство
Никополис ад Иструм
Фронтон с релефно изображение Една от главните улици с посока север-юг Cloaka maxima (Главен отходен канал на града) Никополис ад Иструм („Град на победата при Истер (Дунав)“) е античен римски град в днешната Централна Северна България.
Виж Готски език и Никополис ад Иструм
Свещени имена
Свещени имена е термин от палеографията за съкратено изписване на лични имена, титли, термини и често срещани думи в старобългарската богословска литература.
Виж Готски език и Свещени имена
Торн
Торн (Þ, þ) (thorn; на староанглийски: þorn) е буква, използвана в староанглийския, готския, нордическия и исландския език.
Число (граматика)
В лингвистиката числото е граматическа категория, присъща на съществителните, прилагателните, числителните имена, местоименията и глаголите.
Виж Готски език и Число (граматика)
Меч
Реплика на италиански меч от XV век I – ЕфесII – OстриеIII – Ножница1 – ''Глава''2 – ''Ръкохватка''3 – ''Предпазител''4 – ''Рикасо''5 – ''Улей''6 – ''Лезвие''7 – ''Заздравител''8 – ''Връх''9 – ''Втулка''10 – ''Наконечник'' Мечът е вид хладно оръжие за ръкопашен бой със сравнително дълго острие, предназначено за ръчно нанасяне на прободни, посечни или порезни рани, и ефес, за което да се държи с една или две ръце.
Източногермански езици
Източногерманските езици са група от изчезнали индоевропейски езици от германското подсемейство.
Виж Готски език и Източногермански езици
Богослужебен език
Богослужебният език (наричан също и литургичен език, свещен език, църковен език) е езикът на който се води богослужението (литургията); създава се религиозна/църковна литература; води се църковната канцелария, а понякога се използва и за религиозно образование.
Виж Готски език и Богослужебен език
Вестготско кралство
Вестготски крале; от ''Crónica Albeldense/Codex Vigilanus'' (976) Вестготското кралство (Regnum Gothorum) е историческа държава, просъществувала за период от три века (418 – 721) на територията на днешна югозападна Франция и Иберийския полуостров.
Виж Готски език и Вестготско кралство
Готи
Мисория на Теодосий I, изработен през 388 г. Готите (Gut-þiuda;; Gutar; Gothi; Γότθοι) са източногермански народ от Античността.
Германски езици
Германските езици образуват един от клоновете на индоевропейското езиково семейство и са говорени от германските народи, които обитават Централна и Северна Европа, на север от границите на Римската империя.
Виж Готски език и Германски езици
Двойствено число
Двойственото число е форма на граматическото число, която показва, че съответната част на речта назовава две лица или два предмета.
Виж Готски език и Двойствено число
Ести
Естите са древен народ, споменат и описан за първи път от древноримския историк Тацит в трактата му „Германия“ около 98 след Христа.
Ерманарих
Оцветеното в оранжево е т.нар. ''Черняховска култура'' или царството на Ерманарихот 4 век Ерманарих(Ermanarich, Ermanarico, Ermenrîch, готски: Aírmanareiks, Ermanaricus, Ermenricus, Hermanaricus) е първият исторически крал на остготите от рода на Амалите и последен крал на германо-гревтунгите, от 350 до 376 година.