Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Големия взрив

Index Големия взрив

#виж Теория на Големия взрив.

Съдържание

  1. 33 отношения: M104, Кварк, Кварк-глуонна плазма, Квантова гравитация, Космическо пространство, Космологичен нуклеосинтез, Празнина (астрономия), Астрономия, Алтернативна наука, Антиматерия, Радиоастрономия, Разширение на Вселената, Реликтово излъчване, Свръхмасивна черна дупка, Слънчево ядро, Фриц Цвики, Фред Хойл, Хелий, Червено отместване, Инфлация (космология), Жорж Льометр, Бариогенеза, Битие (Библия), Бензопирен, Въртене, Възраст, Възраст на Вселената, Вселена, Галактика джудже, Джеймс Уеб (телескоп), Естествен изотоп, Електрослабо взаимодействие, Йоичиро Намбу.

M104

Хъбъл Галактиката М 104 (NGC 4594) е нормална спирална галактика, отдалечена на 32 млн.

Виж Големия взрив и M104

Кварк

Цветовете на индивидуалните кварки са произволни, но и трите цвята трябва да бъдат налице. Кварки в ядрената физика се наричат вид елементарни частици, считани за фундаменталните градивни елементи на материята.

Виж Големия взрив и Кварк

Кварк-глуонна плазма

силно взаимодействаща материя.Philip John Siemens, Aksel S. Jensen. ''Elements of Nuclei: Many-Body Physics with the Strong Interaction.'' Avalon Publishing 1994. Кварк-глуонна плазма (КГП) или кваркова супа е агрегатно състояние в квантовата хромодинамика, което съществува при изключително висока температура и/или плътност.

Виж Големия взрив и Кварк-глуонна плазма

Квантова гравитация

Диаграма, показваща мястото на квантовата гравитация в йерархията на теориите на физиката. Квантовата гравитация е дял от теоретичната физика, чиято цел е да опише гравитацията в контекста на квантовата механика и там, където квантовите ефекти не могат да се пренебрегнат, като например близо до компактни астрофизични обекти, при които въздействието на гравитацията е силно.

Виж Големия взрив и Квантова гравитация

Космическо пространство

Космическо пространство или Космос (на древногръцки κόσμος – „свят“, „Вселена“) в широк смисъл на думата е Вселената, разглеждана като едно цяло.

Виж Големия взрив и Космическо пространство

Космологичен нуклеосинтез

Космологичен нуклеосинтез е термин от астрофизиката, с който се нарича процесът на синтез на нови атомни ядра, протичащ във Вселената, т.е.

Виж Големия взрив и Космологичен нуклеосинтез

Празнина (астрономия)

Разпределение на материята в кубичен отрязък от вселената. Сините нишковидни структури представляват материя (главно тъмна материя), а празните региони помежду им са космически празнини.

Виж Големия взрив и Празнина (астрономия)

Астрономия

Дедал на повърхността на Луната, заснет от екипажа на Аполо през 1969 г. Намира се близо до центъра на обратната страна на Луната и има диаметър 93 km. Астрономията (ἀστρονομία) е природна наука, изучаваща движението, строежа и развитието на небесните тела.

Виж Големия взрив и Астрономия

Алтернативна наука

Алтернативната наука (fringe science), позната още като маргинална наука, тайна/авангардна наука, според някои е нестандартна наука, докато според друга, по-широко приета дефиниция, тя обикновено се приема по негативен начин, като квазинаука.

Виж Големия взрив и Алтернативна наука

Антиматерия

Ускорител на антипротони Антиматерия е материя, съставена от античастици.

Виж Големия взрив и Антиматерия

Радиоастрономия

Very Large Array, радиоинтерферометър в Ню Мексико, САЩ Радиоастрономията е дял на астрономията, който изучава астрономичните явления и небесните обекти чрез измерване на характеристиките на радиовълните, излъчвани при физичните процеси в космоса.

Виж Големия взрив и Радиоастрономия

Разширение на Вселената

инфлация е представена в лявата част. Разширението на Вселената се счита за емпиричен факт, обясняващ наблюдаемото разбягване на галактиките и редица други астрофизически феномени.

Виж Големия взрив и Разширение на Вселената

Реликтово излъчване

Реликтовото излъчване е електромагнитно лъчение, идващо от всички посоки на небесната сфера, със спектър на абсолютно черно тяло с температура ~2,725 К (наричано и космическо свръхвисокочестотно фоново излъчване).

Виж Големия взрив и Реликтово излъчване

Свръхмасивна черна дупка

accessdate.

Виж Големия взрив и Свръхмасивна черна дупка

Слънчево ядро

Илюстрация на слънчевата структура. Слънчевото ядро се счита, че се разпростира от центъра на Слънцето до 0,2 – 0,25 от слънчевия радиус.

Виж Големия взрив и Слънчево ядро

Фриц Цвики

Фриц Цвики (Fritz Zwicky; 14 февруари 1898 – 8 февруари 1974) е швейцарски и американски астроном, роден в България.

Виж Големия взрив и Фриц Цвики

Фред Хойл

Сър Фред Хойл (Fred Hoyle) е британски астроном, член на Британското кралско научно дружество.

Виж Големия взрив и Фред Хойл

Хелий

Хелият е химичен елемент с атомен номер 2 и атомна маса 4,002602.

Виж Големия взрив и Хелий

Червено отместване

видимия спектър на далечен галактичен свръхкуп (дясно) спрямо спектралните линии на Слънцето (ляво). Червено отместване е отместването на спектралните линии на химичните елементи към червения край на спектъра, т.е.

Виж Големия взрив и Червено отместване

Инфлация (космология)

Космическа инфлация (в бежово) до 10-32 секунди след сингулярността. В космологията, космическата инфлация е теория на експоненциално разширение на пространството в ранния етап на Вселената.

Виж Големия взрив и Инфлация (космология)

Жорж Льометр

Жорж Анри Жозеф Едуар Льометр (Georges Henri Joseph Édouard Lemaître) (17 юли 1894 – 20 юни 1966) е белгийски католически свещеник, почетен архиерей и професор по физика и астрономия в Католическия университет в Льовен.

Виж Големия взрив и Жорж Льометр

Бариогенеза

В космологията, бариогенезата е общ термин за хипотетичните физични процеси, които довеждат до асиметрия между барионите и анти-барионите, веднага след Големия взрив, което довежда до значително количество остатъчна материя, от която е изградена съвременната вселена.

Виж Големия взрив и Бариогенеза

Битие (Библия)

Ден първи от сътворението (илюстрация от 1493 г. Nuremberg Chronicle) Битие (η Κτίσις – Създаване или η Γένεσις – Сътворение, Genesis, а на еврейски език: Бе расит (בְּרֵאשִׁית) – В началото) е първата книга от Библията и от Петокнижието (петте Мойсееви книги).

Виж Големия взрив и Битие (Библия)

Бензопирен

Бензопиренът е органично съединение с формула C20H12.

Виж Големия взрив и Бензопирен

Въртене

Въртене на сфера около оста ѝ. Въртене или ротация на абсолютно твърдо тяло в математиката и механиката е относително преместване / усукване на това тяло спрямо една определена точка.

Виж Големия взрив и Въртене

Възраст

Възраст е периодът от време, изминало от раждането.

Виж Големия взрив и Възраст

Възраст на Вселената

Възрастта на Вселената във физическата космология е времето, изминало от Големия взрив до днес.

Виж Големия взрив и Възраст на Вселената

Вселена

Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.

Виж Големия взрив и Вселена

Галактика джудже

Големият Магеланов облак е сателитна галактика на Млечния път. accessdate.

Виж Големия взрив и Галактика джудже

Джеймс Уеб (телескоп)

Телескопът, гледан отпред Сравнение на огледалата на „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“ Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST) е космическа обсерватория, предназначена основно за провеждане на инфрачервена астрономия.

Виж Големия взрив и Джеймс Уеб (телескоп)

Естествен изотоп

кора на Земята. В геохимията и ядрената физика, естествени изотопи или първични изотопи (наричани още естествени елементи, или първични елементи) са изотопи на химични елементи открити по Земята, съществуващи в тяхното сегашно състояние, още преди формирането на Земята.

Виж Големия взрив и Естествен изотоп

Електрослабо взаимодействие

Електрослабо взаимодействие във физиката на елементарните частици е обединеното описание на две от четирите познати фундаментални взаимодействия на природата: електромагнетизма и слабото ядрено взаимодействие.

Виж Големия взрив и Електрослабо взаимодействие

Йоичиро Намбу

Йоичиро Намбу (Yoichiro Nambu) е американски физик от японски произход, носител на Нобелова награда за физика за 2008 г.

Виж Големия взрив и Йоичиро Намбу