Съдържание
21 отношения: Кирилски цифри, Кирилица, Климент Охридски, Константин-Кирил Философ, Писменост, Отче наш, Старобългарска азбука, Старобългарска литература, Старобългарска епиграфика, Старобългарски ръкописи, Старобългарски писмени паметници, Южнославянски езици, Михаил (име), Моравска мисия, Методий, Български език, Беларуска азбука, Графична система на глаголицата, Ден на славянската писменост и култура в Русия, Ден на народните будители, 9 век.
Кирилски цифри
Часовникова кула с кирилски числа в Суздал Циферблатът на кулата в Суздал Кирилските цифри са бройна система, основана на кирилицата, използвана в Първата българска държава и от южните и източните славяни.
Виж Глаголица и Кирилски цифри
Кирилица
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
Климент Охридски
Паметник на Климент и Наум в Скопие. Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.
Виж Глаголица и Климент Охридски
Константин-Кирил Философ
Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.
Виж Глаголица и Константин-Кирил Философ
Писменост
Писмеността е система от знаци, предназначена за представянето на езици в писмена форма (текстово).
Отче наш
Второ Българско Царство – на Кирилица. „Отче наш“ или Господнята молитва е най-известната молитва в християнския свят, която по Евангелието от Матея 6:9 – 13 и Евангелието от Лука 11:2 – 4) е завещана от Самия Иисус Христос.
Старобългарска азбука
Страните по света, ползващи официална азбука, базирана на кирилица Старобългарските азбуки са две: глаголица и кирилица.
Виж Глаголица и Старобългарска азбука
Старобългарска литература
Страница от ръкописа на Томичов псалтир от 14 век, времето на разцвета на българската книжнина, още известно като Втори златен век. Старобългарска литература се нарича този дял и период на българската литература, който е начален за нея и който обхваща периода IX-XVIII в., като някои изследователи разглеждат и по-ранни явления и текстове, писани на други езици или с други азбуки и знаци.
Виж Глаголица и Старобългарска литература
Старобългарска епиграфика
Старобългарската епиграфика изучава начертанието на буквите в надписите с глаголическо и с кирилско писмо от християнската епоха на Първата (865 – 1018 г.) и Втората (1186 – 1396 г.) български държави.
Виж Глаголица и Старобългарска епиграфика
Старобългарски ръкописи
Всички ръкописи в таблицата принадлежат към категорията Старобългарска литература.
Виж Глаголица и Старобългарски ръкописи
Старобългарски писмени паметници
Старобългарските писмени паметници са източниците за изследване на старобългарския език.
Виж Глаголица и Старобългарски писмени паметници
Южнославянски езици
Южнославянските езици представляват обособена група сред славянските езици.
Виж Глаголица и Южнославянски езици
Михаил (име)
Михаил е мъжко име идващо от древноеврейската дума מִיכָאֵל (Mika'el), която произлиза от въпроса מי כאל mī kāʼēl, който означава „кой е като Бог?“.
Моравска мисия
Моравската мисия е пътуване на братята Кирил и Методий през 863 г.
Виж Глаголица и Моравска мисия
Методий
Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.
Български език
Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.
Виж Глаголица и Български език
Беларуска азбука
Беларуската азбука (или наричана все още Белоруска) се основава на кирилицата и произлиза от азбуката на старобългарския език.
Виж Глаголица и Беларуска азбука
Графична система на глаголицата
Графичната система на глаголицата се отличава с уравновесеност, която по-често е вертикална, но и хоризонтална (т.е., спрямо вертикалната и хоризонталната средна ос, разделящи графичното поле на четири).
Виж Глаголица и Графична система на глаголицата
Ден на славянската писменост и култура в Русия
Концерт на Червения Площад в Москва (24 май 2015 г.) Денят на славянската писменост и култура в Русия е празник, посветен на деня на паметта на създателите на славянската писменост, светите равноапостолни братя Кирил и Методий.
Виж Глаголица и Ден на славянската писменост и култура в Русия
Ден на народните будители
Денят на народните будители е български официален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници и революционери - първоначално на тези от времето на Българското Възраждане, Освобождението и първите десетилетия след него (до 20-те години на ХХ век), по-късно (донякъде в съгласие с изначалната му идея) обсегът му се разширява и върху културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще, включително и от предходни епохи, както и от по-ново време.
Виж Глаголица и Ден на народните будители
9 век
9 век започва на 1 януари 801 г.
Известен като Аз Буки Веди.