Съдържание
29 отношения: Кърчевски надпис, Петър Попарсов, Охридчани, Национален археологически институт с музей, Наръшки надпис, Рихард фон Мах, Рилска грамота, Стан (село), Стоян Божов, Синесий Скопски, Софиянци, Сердарят, Македонска имиграция в България, Македонски научен институт, Македонският въпрос (Рихард фон Мах), Минало (1910 – 1920), Млада македонска книжовна дружина, Български преглед, Битоля (1916), Възпитаници на Софийския университет, Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия, Виргинска грамота, Григор Пърличев, Георги Бодлев, Евтим Спространов, Лоза (1892 – 1894), 10 април, 1869, 4 октомври.
Кърчевски надпис
Надписът от Кърчово, или надписът от Крицува, е старобългарски епиграфски паметник от днешна Гърция.
Виж Георги Баласчев и Кърчевски надпис
Петър Попарсов
Петър Попарсов е български революционер, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, и виден български общественик.
Виж Георги Баласчев и Петър Попарсов
Охридчани
Охридчани или охридяни (охриѓани) са жителите на град Охрид, Северна Македония.
Виж Георги Баласчев и Охридчани
Национален археологически институт с музей
Националният археологически институт с музей (НАИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН).
Виж Георги Баласчев и Национален археологически институт с музей
Наръшки надпис
Наръшкият надпис е български граничен надпис на гръцки език от началото на X век.
Виж Георги Баласчев и Наръшки надпис
Рихард фон Мах
lang.
Виж Георги Баласчев и Рихард фон Мах
Рилска грамота
Рилската грамота е хрисовул, издаден от канцеларията на цар Иван Шишман (1371 – 1393) на Рилския манастир.
Виж Георги Баласчев и Рилска грамота
Стан (село)
Стан е село в Североизточна България.
Виж Георги Баласчев и Стан (село)
Стоян Божов
Стоян (Поп)Димитров (Поп)Божов е български учител, фолклорист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Георги Баласчев и Стоян Божов
Синесий Скопски
Синесий е висш български православен духовник, охридски (1884 - 1891) и скопски митрополит (1896 - 1909) на Българската екзархия, борец за църковна независимост.
Виж Георги Баласчев и Синесий Скопски
Софиянци
Това е списък на известни личности, свързани с град София.
Виж Георги Баласчев и Софиянци
Сердарят
„Сердарят“ (на български още „Войводата“Пърличев, Григор.. Български писател. София, 1970 г. или „Арматолосът“) е стихотворение на българския поет и възрожденец от Охрид Григор Пърличев.
Виж Георги Баласчев и Сердарят
Македонска имиграция в България
Демонстрация на македонски българи пред „Свети Крал“ в София, 1903 г. Фото Валериан Грибаедов Македонската имиграция в България е съставна част от населението в страната.
Виж Георги Баласчев и Македонска имиграция в България
Македонски научен институт
Македонският научен институт е българска научна организация, създадена през 1923 г., която има за цел изучаването на географската област Македония и предимно на българското население в нея.
Виж Георги Баласчев и Македонски научен институт
Македонският въпрос (Рихард фон Мах)
„Македонският въпрос“ (Die makedonische Frage) e книга от немския офицер и журналист, живял дълги години в България Рихард фон Мах, издадена във Виена в 1895 година.
Виж Георги Баласчев и Македонският въпрос (Рихард фон Мах)
Минало (1910 – 1920)
„Минало“ с подзаглавие Българо-македонско научно списание.
Виж Георги Баласчев и Минало (1910 – 1920)
Млада македонска книжовна дружина
Младата македонска книжовна дружина е българско просветно и благотворително дружество на емигранти от Македония, съществувало в София от края на 1891 или началото на 1892 до 1894 година.
Виж Георги Баласчев и Млада македонска книжовна дружина
Български преглед
„Български преглед“ е месечно списание издавано от дружество „Общи труд“ между 1893 и 1900 г.
Виж Георги Баласчев и Български преглед
Битоля (1916)
„Битоля“ е български вестник, издаден в Битоля по повод завземането на града от Българската армия по време на България в Първата световна война.
Виж Георги Баласчев и Битоля (1916)
Възпитаници на Софийския университет
__СЪДЪРЖАНИЕ__ Това е списък на известни (и не толкова известни) личности, завършили Софийския университет.
Виж Георги Баласчев и Възпитаници на Софийския университет
Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия
Учителите и първият випуск на гимназията, 1886 г. Учениците от VII клас в 1889 г. Георги Кандиларов, Божил Райнов и ученици от първия випуск на гимназията, София, 1926 г. Това е списък с всички завършили VII клас, с матура и зрелостно свидетелство или със свидетелство за завършен клас, в Солунската българска мъжка гимназия по книгата на Георги Кандиларов, бивш директор на гимназията, „Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии)“, 1930 година.
Виж Георги Баласчев и Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия
Виргинска грамота
Виргинската грамота е дарствен хрисовул, издаден от цар Константин Асен на манастира „Свети Георги Бързи“ на Виргино бърдо при Скопие.
Виж Георги Баласчев и Виргинска грамота
Григор Пърличев
Григор Ставрев Пърличев е български възрожденец, учител, писател и преводач от Охрид.
Виж Георги Баласчев и Григор Пърличев
Георги Бодлев
Георги Бодлев (Бодле, Бодли) е български учител и общественик, деец на Българското възраждане в Македония.
Виж Георги Баласчев и Георги Бодлев
Евтим Спространов
Евтим Ангелов Спространов е публицист, писател, общественик, изследовател, участник в националноосвободителното движение на македонските българи.
Виж Георги Баласчев и Евтим Спространов
Лоза (1892 – 1894)
„Лоза“ е българско списание, издавано от Младата македонска книжовна дружина в София от януари 1892 до юни 1894 година.
Виж Георги Баласчев и Лоза (1892 – 1894)
10 април
10 април е 100-тният ден в годината според григорианския календар (101-ви през високосна година).
Виж Георги Баласчев и 10 април
1869
Входът на църквата в село Сваленик, въздигната през 1869.
4 октомври
4 октомври е 277-ият ден в годината според григорианския календар (278-и през високосна).
Виж Георги Баласчев и 4 октомври