Съдържание
39 отношения: Кватернион: Класическа представа на Хамилтон, Квадратен корен, Паралелепипед, Покрив, Петоклетъчник, Обща теория на относителността, Алгебра, Анаксимандър, Наука, Ромб, Рене Декарт, Страна (пояснение), Стафаж, Стереометрия, Сципион дел Феро, Симеон Дени Поасон, Талес, Твърдо тяло, Уравнение, Убрус, Упражнения по стил, Христофорос Сава, Хадзапи, Херон, Цифрово изображение, Ъгъл, Якопо де Барбари, Мфангано, Математика, Минерал, Меандър, Боргофранко д'Ивреа, Версайски дворец, Верига, Величина, Готическа архитектура, Геометрично място на точки, Геометричен примитив, Логика.
Кватернион: Класическа представа на Хамилтон
Уилям Роуън Хамилтън изобретява кватернионите през 1843 г.
Виж Геометрия и Кватернион: Класическа представа на Хамилтон
Квадратен корен
Математическият израз „Квадратен корен от x“. В математиката, квадратен корен от число a е такова число y, че.
Виж Геометрия и Квадратен корен
Паралелепипед
Паралелепипед Паралелепѝпед (παράλλος – паралелен; επιπεδον – плоскост) е геометрично тяло с шест стени и дванадесет ръба, които се състоят от три групи от по четири успоредни помежду си ръба, както и осем върха.
Покрив
Покрив с керемиди Покривът е горното покритие на сградите, което предпазва вътрешността от атмосферното влияние, дъжд и сняг.
Петоклетъчник
Правилен петоклетъчник Тетраедрична обвивка Връхна фигура на петоклетъчник Петоклетъчникът или пентахорон е геометрична фигура в четиримерното пространство ограничена от пет четиристена, всеки от които се допира до другите с една от стените си.
Обща теория на относителността
Двуизмерен образ на изкривяването на пространство-времето. Наличието на материя променя геометрията на пространство-времето, тази (изкривена) геометрия се интерпретира като гравитация.
Виж Геометрия и Обща теория на относителността
Алгебра
c Алгебрата (الجبر, „наместване на счупена кост“) е един от основните дялове на математиката, наред с теорията на числата, геометрията и анализа.
Анаксимандър
Анаксимандър (на гръцки: Άναξἰμανδρος) от Милет е древногръцки, предсократически философ, ученик на Талес и живее в Милет.
Наука
Наука в най-широкия класически смисъл е систематизирано достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката.
Ромб
Пример за ромб Ромбът е равнинна (двуизмерна) геометрична фигура, която се дефинира като четириъгълник с четири равни страни.
Виж Геометрия и Ромб
Рене Декарт
Рене Декарт (René Descartes; Renatus Cartesius), известен още като Картезий, е френски философ, математик и физик.
Страна (пояснение)
Страна може да се отнася за.
Виж Геометрия и Страна (пояснение)
Стафаж
Стоковата борса в Амстердам. Автори Hendrik Petrus Berlage (1856 – 1934) и Theodorus Sanders (1847 – 1927). Повечето фигури са с гръб към зрителя Монтана. Пренасищане с фигури Парижката опера от Етиен-Луис Буле (1781) Стафажът (Staffage) представлява в най-общия случай добавяне на декоративни аксесоари с второстепенно значение към живописна творба или архитектурен чертеж.
Стереометрия
Стереометрията е дял от евклидовата геометрия, който изучава главно геометрични тела в тримерното пространство, т.е.
Сципион дел Феро
Сципион дел Феро (6 февруари 1465 – 5 ноември 1526) е италиански математик, който първи открива метод за решение на непълното кубично уравнение.
Виж Геометрия и Сципион дел Феро
Симеон Дени Поасон
Симеон Дени Поасон (Siméon Denis Poisson) е френски учен, математик, геометър и физик, един от основоположниците на математическата физика.
Виж Геометрия и Симеон Дени Поасон
Талес
Талес (на гръцки: Θαλής) от Милет е древногръцки философ, един от Седемте мъдреци.
Твърдо тяло
Модел на разположение на атомите в кристална решетка на твърдо тяло Твърди тела се наричат тези вещества, които могат да запазват непроменени формата и обема си достатъчно дълго време.
Уравнение
date.
Убрус
Убрус (на гръцки μανδύλιον) или „Образ неръкотворен“ (на гръцки Αχειροποίητος – неръкотворен) е иконографско изображение на Христос, при което се представя единствено главата (лицето) на Божия Син върху кърпа.
Упражнения по стил
„Упражнения по стил“ (оригинално заглавие Exercices de style) е книга от френския писател Реймон Кьоно.
Виж Геометрия и Упражнения по стил
Христофорос Сава
Христо̀форос Са̀ва (Χριστόφορος Σάββα) е кипърски художник и скулптор, един от създателите на съвременното кипърско изкуство.
Виж Геометрия и Христофорос Сава
Хадзапи
Хадзапи (самоназвание – хадзапи, ед.ч. – хадза) (познати още като хадза, хатса, хатоа, хадзабе, уакиндига, уатиндига, уатиндега, уахадзабе, тиндига, киндига, кангеджу, аши) (Hadzapi, Hadza) е народ, обитаващ Североизточна Танзания, регионите Аруша, Сингида и Шинянга и заселен в сухите савани край плиткото солено езеро Еяси между склоновете на силно сеизмичната Източноафриканска разломна зона.
Херон
Херон Александрийски е древногръцки изобретател, физик и математик, живял в Александрия, Египет, през 1 век.
Цифрово изображение
Цифрово изображение е цифровото представяне на двуизмерно изображение.
Виж Геометрия и Цифрово изображение
Ъгъл
∠ - символът за ъгъл Ъгъл (или равнинен ъгъл) е геометричен обект, съставен от два лъча с обща начална точка, наричана връхна ъгъла.
Виж Геометрия и Ъгъл
Якопо де Барбари
Якопо де' Бàрбари (Jacopo de’ Barbari, Iacopo de' Barbari; * ок. 1460/1470 във Венеция, Венецианска република; † пр. юли 1516 в Мехелен, Господарство Мелехен), познат и с фамилията де Барбари, де Барбери, Барбаро, Барберино, Барбариго или Барбериго (de Barbari, de Barberi, Barbaro, Barberino, Barbarigo, Barberigo), е италиански художник и гравьор, който работи като дворцов художник на различни места северно от Алпите.
Виж Геометрия и Якопо де Барбари
Мфангано
Мфангано (Mfangano) е най-големият остров на Кения, разположен в източната част на езерото Виктория.
Математика
Формули Математика (μάθημα, матема – знание, изучаване, учене) е изучаването на области като количествата (т.е. теория на числата) Определение за „математика“ от Оксфордския речник на английския език,, математически – абсктрактни структури (включително пространствените структури), типовете физично пространство, извършването на изчисления и математически анализ.
Минерал
Сбирка от минерали в Природонаучния музей в Берлин Смес от кристали на елбаит, лепидолит и кварц Рутил с хематит Минералите са твърди природни, неорганични, по-рядко органични обекти, с определена структура и химичен състав, образувани при определени физикохимични условия в резултат на различни геоложки процеси.
Меандър
Светлосинята линия показва първоначалното русло на реката, докато с тъмносиньо са изобразени меандрите. Меандри на река Журуа в Бразилия, заснети от сателит Меандърът е плавна извивка на река във форма на подкова, образувала се под действието на съвкупност от фактори.
Боргофранко д'Ивреа
Боргофра̀нко д'Иврѐа (Borgofranco d'Ivrea; Borghfranch, Боргфранк) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия.
Виж Геометрия и Боргофранко д'Ивреа
Версайски дворец
Версайският дворец, наричан накратко Версай (Château de Versailles), е дворец, бивша резиденция на френските крале, откакто Луи ХІV премества там седалището на правителството (1682) до началото на Френската революция (1789).
Виж Геометрия и Версайски дворец
Верига
мини Веригата (синджир) представлява поредица от звена (халки или метални пластини), свързани помежду си чрез взаимно преплитане, пресоване или занитване.
Величина
Величина е общо название на количествено отношение на физични или математически обекти (дължина, площ, обем, маса, време и т.н.). Всеки отделен вид величина изразява определен начин на сравнение на геометрични фигури или физични тела.
Готическа архитектура
Реймската катедрала, Франция Реймската катедрала Готическата архитектура е архитектурен стил, който процъфтява през Късното средновековие.
Виж Геометрия и Готическа архитектура
Геометрично място на точки
Геометрично място на точки (ГМТ) се нарича множеството от всички точки в пространството, отговарящи на определени условия.
Виж Геометрия и Геометрично място на точки
Геометричен примитив
Видове графични примитиви Геометричен примитив представлява проста геометрична форма.
Виж Геометрия и Геометричен примитив
Логика
Грегор Райш (* ок. 1480, † 1525), „Логиката представя своите централни теми“, ''Margarita Philosophica'', 1503. Двете кучета ''veritas'' и ''falsitas'' преследват заека ''problema'', логиката бърза след тях, въоръжена с меча ''syllogismus''.