Отваряне в Google MapsСъдържание
155 отношения: Карл Емануил III Савойски, Карло I Чибо-Маласпина, Камерленго, Корсикански език, Корабия, Козимо I де Медичи, Константин Месопотамит, Кераца Петрица, Кераца-Мария, Превземане на Константинопол (1261), Паскуале Паоли, Пагано дела Торе, Палавичини, Пилос, Пиетро ди Кампофрегозо, Пиемонт, Полисена Сфорца, Аячо, Аахенски мирен договор (1748), Ад (Божествена комедия), Алберико I Чибо-Маласпина, Алесандрия, Амадей VI Савойски, Андроник II Палеолог, Андреа Дандоло, Андреа Дория, Анибале II Бентивольо, Нурбану Султан, Национален музей „Каподимонте“, Никейска империя, Ново време, Несебър, Разграбване на Рим (1527), Робер Анжуйски, Родоска епархия, Ренесанс, Република, Република Генуа, Стари италиански държави, Сфорца Секондо Сфорца, Сардинско кралство (1324 – 1720), Сардинско кралство (1720 – 1861), Савойски кръстоносен поход, Савойско херцогство, Савойско графство, Сикст IV, Симоне Боканегра, Симонета Веспучи, Синьория Милано, Спагети, ... Разширете индекс (105 Повече ▼) »
Карл Емануил III Савойски
Карл Емануил III Савойски, нар.
Виж Генуезка република и Карл Емануил III Савойски
Карло I Чибо-Маласпина
Кàрло I Чѝбо-Маласпѝна (Carlo I Cybo-Malaspina; * 18 ноември 1581 във Ферара, Папска държава; † 13 февруари 1662 в Маса, Княжество Маса и Маркграфство Карара) е княз на Маса и маркграф на Карара, втори херцог на Ферентило (1623 – 1662), първи херцог на Айело, принц на Свещената Римска империя, пфалцграф на Латеран, барон на Падули от 1609 г., суверенен господар на Монета и Авенца, господар на Лаго, Лагитело, Сера и Терати от 1623 г., барон на Рим, патриций на Рим и на Генуа, патриций на Пиза и на Флоренция, патриций на Неапол, благородник на Витербо.
Виж Генуезка република и Карло I Чибо-Маласпина
Камерленго
Камерленго (Gradina Kamerlengo) e крепост със замък в град Трогир, Хърватия, построена от венецианците.
Виж Генуезка република и Камерленго
Корсикански език
Корсиканските диалекти. Корсикански език (самоназвание: corsu или lingua corsa) е романски език от подгрупата на италороманските езици.
Виж Генуезка република и Корсикански език
Корабия
Кора̀бия е град, с ранг на община, в окръг Олт, Румъния.
Виж Генуезка република и Корабия
Козимо I де Медичи
Кòзимо I де Мèдичи (* 11 или 12 юни 1519, Флоренция, Флорентинско херцогство; † 21 април 1574, Велико херцогство Тоскана) е първият Велик херцог на Тоскана, управлявал от 1537 до 1574 г.
Виж Генуезка република и Козимо I де Медичи
Константин Месопотамит
Константин Месопотамит (Κωνσταντῖνος Μεσοποταμίτης) е висш византийски чиновник, de facto пръв министър при императорите Исак II Ангел и Алексий III Ангел от 1193 до 1197 година.
Виж Генуезка република и Константин Месопотамит
Кераца Петрица
Кераца Петрица е българска болярка, съпруга на деспот Срацимир и майка на цар Иван Александър.
Виж Генуезка република и Кераца Петрица
Кераца-Мария
Кераца-Мария или само Кераца е българска княгиня и византийска императрица, съпруга на император Андроник IV Палеолог.
Виж Генуезка република и Кераца-Мария
Превземане на Константинопол (1261)
Превземането на Константинопол на 25 юли 1261 година бележи възстановяването на Византийската империя чрез отвоюването (реокупирането) на нейната столица от Латинската империя.
Виж Генуезка република и Превземане на Константинопол (1261)
Паскуале Паоли
Паметна плоча на Паоли в манастира „Свети Антоний“ от Казабианка. Името на Паоли е посочено на южната стена на мемориала на Бърдет Кутс Филипо Антонио Паскуале де Паоли (Filippo Antonio Pasquale de' Paoli, Pascal Paoli, Паскал Паоли; 6 април 1725 – 5 февруари 1807) е корсикански патриот, държавник и военен лидер, който е сред водачите на съпротивителните движения срещу генуезкото и по-късно френското управление на острова Корсика.
Виж Генуезка република и Паскуале Паоли
Пагано дела Торе
Пагано дела Торе (Pagano della Torre; † 6 януари 1241) от знатния род Дела Торе (или Ториани) е италиански благородник от рода Дела Торе, граф на Валсасина в Ломбардия от 1216 г.
Виж Генуезка република и Пагано дела Торе
Палавичини
Палавичини или Палавичино (Pallavicini, Pallavicino) е италиано-австрийска благородническа фамилия.
Виж Генуезка република и Палавичини
Пилос
Пилос или Наварин (Πύλος) е древен град в Месения, някогашна резиденция на цар Нестор, което е видно от руините на огромен дворец от микенска Гърция (1700 – 1200 г.
Виж Генуезка република и Пилос
Пиетро ди Кампофрегозо
Пиетро ди Кампофрегозо или Пиетро Фрегозо (Pietro di Campofregoso, Pietro Fregoso; * 1417 в Генуа † 14 септември 1459, пак там) е дож на Генуезката република от 1450 до 1458 г.
Виж Генуезка република и Пиетро ди Кампофрегозо
Пиемонт
Пиемонт (Piemonte, AFI:; на пиемонтски, окситански и франко-провансалски: Piemont; на валзер: Piemont) е италиански регион с обикновен статут в Северозападна Италия с площ от 25 386,70 km².
Виж Генуезка република и Пиемонт
Полисена Сфорца
Полисена Сфорца (* 1428 в замъка на Фермо, Миланско херцогство, † юни 1449 в Римини, Синьория Римини) е италианска благородничка от фамилията Сфорца, е чрез женитба господарка на Римини.
Виж Генуезка република и Полисена Сфорца
Аячо
Ая̀чо (на френски и Ajaccio, в България е утвърдено италианското название, на френски Ажаксио̀ и Ажаксьо̀) е град във Франция.
Аахенски мирен договор (1748)
Мирният договор от Аахен (Peace treaty of Aix-la-Chapelle) е сключен на 18 октомври 1748 г.
Виж Генуезка република и Аахенски мирен договор (1748)
Ад (Божествена комедия)
„Ад“ e първата от трите части на поемата „Божествена комедия“ от Данте Алигиери.
Виж Генуезка република и Ад (Божествена комедия)
Алберико I Чибо-Маласпина
Алберѝко I Чѝбо-Маласпѝна (Alberico Cybo-Malaspina, * 28 февруари 1534 в Генуа, Генуезка република; † 18 януари 1623 в Маса, Княжество Маса и Маркграфство Карара) от фамилията Маласпина е първо маркиз на Маса и господар на Карара (1553 – 1568), а след това – княз на Маса и маркиз на Карара (1568 – 1623).
Виж Генуезка република и Алберико I Чибо-Маласпина
Алесандрия
Алеса̀ндрия (Alessandria, на пиемонтски: Lissandria) е град и община в регион Пиемонт, Северна Италия, и столица на провинция Алесандрия.
Виж Генуезка република и Алесандрия
Амадей VI Савойски
Амадей VI Савойски, наречен Зеленият граф (Amedeo VI di Savoia, il Conte Verde; Amédée VI de Savoie, dit Comte vert; * 4 януари 1334, Замък на Шамбери, Савойско графство; † 1 март 1383, Замък на Санто Стефано ди Кампобасо) е 17-и граф на Савоя, граф на Аоста и граф на Мориен от 1343 до 1383 г.
Виж Генуезка република и Амадей VI Савойски
Андроник II Палеолог
Андроник II Палеолог (на гръцки:; Andronikos II Palaiologos) е син на възстановителя на Византийската империя Михаил VIII Палеолог.
Виж Генуезка република и Андроник II Палеолог
Андреа Дандоло
Андреа Дандоло (Andrea Dandolo) е 54-тият венециански дож от 4 януари 1343 до смъртта си през 1354 г.
Виж Генуезка република и Андреа Дандоло
Андреа Дория
Андреа Дориа (Andrea Doria, D'Oria; * 30 ноември 1466, Онеля, Лигурия; † 25 ноември 1560, Генуа) е генуезки политик, адмирал и Принц на Мелфи (1531 – 1560).
Виж Генуезка република и Андреа Дория
Анибале II Бентивольо
Анибале II Бентивольо (Annibale II Bentivoglio, * 1466 в Болоня, Свещена Римска империя, † 1540 във Ферара, Херцогство Ферара) от рода Бентивольо е италиански кондотиер, господар на Болоня (1511 – 1512).
Виж Генуезка република и Анибале II Бентивольо
Нурбану Султан
Нурбану Султан (Nurbanu Sultan) (1525 – 1583) е наложница на османския султан Селим II, майка и валиде султан на Мурад III.
Виж Генуезка република и Нурбану Султан
Национален музей „Каподимонте“
Националният музей „Каподимонте“ (Museo nazionale di Capodimonte), накратко Музей „Каподимонте“ (Museo di Capodimonte) е художествен музей в Неапол, Италия.
Виж Генуезка република и Национален музей „Каподимонте“
Никейска империя
Балканите и Анатолия ок.1214 г. Никейската империя (Βασίλειον τῆς Νίκαιας; İznik İmparatorluğu) е историческа държава (1204 – 1261) в Северозападна Мала Азия със столица град Никея.
Виж Генуезка република и Никейска империя
Ново време
Каравелата – символ на Великите географски открития Новото време (Нова история, Модерна история) е третият основен исторически период след Античността и Средновековието.
Виж Генуезка република и Ново време
Несебър
---- Несѐбър е курортен град в югоизточна България, разположен на брега на Черно море.
Виж Генуезка република и Несебър
Разграбване на Рим (1527)
Разграбването на Рим е инцидент от 6 май 1527 г., по време на Войната на Лигата от Коняк, при който испански, немски и италиански военни части на император Карл V, под командването на конетабъла Шарл дьо Бурбон, разграбват столицата на Папската държава Рим.
Виж Генуезка република и Разграбване на Рим (1527)
Робер Анжуйски
Робер Анжуйски, наречен Мъдрия (* 1277, Торе ди Сант Еразмо; † 20 януари 1343, Неапол) e първи херцог на Калабрия (1296 – 1309), крал на Неапол, граф на Прованс и на Форкалкие, и титулярен крал на Йерусалим (1309 – 1343) от Анжуйска династия (клон на Сицлианските Анжуйци).
Виж Генуезка република и Робер Анжуйски
Родоска епархия
Родоската епархия (Ιερά Μητρόπολη Ρόδου) e епархия на Вселенската патриаршия, разположена на егейския гръцки остров Родос.
Виж Генуезка република и Родоска епархия
Ренесанс
банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.
Виж Генуезка република и Ренесанс
Република
Република (res publica – „дело на народа, държавно дело, обществени дела“) представлява форма на държавно управление (както и всяка страна, управлявана по този начин), при която върховната власт се осъществява посредством избрани от населението органи и начело не стои монарх.
Виж Генуезка република и Република
Република Генуа
#пренасочване Генуезка република.
Виж Генуезка република и Република Генуа
Стари италиански държави
Старите италиански държави (на италиански: antichi Stati italiani) са многобройните политически и независими териториални образувания, съществували на италианския полуостров от началото на Средновековието до провъзгласяването на Кралство Италия през 1861 г.
Виж Генуезка република и Стари италиански държави
Сфорца Секондо Сфорца
Сфорца Секондо Сфорца (* 24 август 1435 в Гротамаре, † 1491/1493 в Неапол, Неаполитанско кралство) е италиански кондотиер от фамилията Сфорца, 1-ви граф на Боргоново.
Виж Генуезка република и Сфорца Секондо Сфорца
Сардинско кралство (1324 – 1720)
Сардинското кралство официално се ражда в Рим като Кралство Сардиния и Корсика. На 4 април 1297 г.
Виж Генуезка република и Сардинско кралство (1324 – 1720)
Сардинско кралство (1720 – 1861)
Сардинското кралство, след Войната за испанското наследство, по силата на Договора от Лондон от 1718 г.
Виж Генуезка република и Сардинско кралство (1720 – 1861)
Савойски кръстоносен поход
Сиенската школа и е датирана от втората половина на 14 век.Cox, Eugene L. (1967). ''The Green Count of Savoy: Amadeus VI and Transalpine Savoy in the Fourteenth Century''. Princeton: Princeton University Press Савойският кръстоносен поход е кръстоносна експедиция на Балканите през 1366 – 1367 г.
Виж Генуезка република и Савойски кръстоносен поход
Савойско херцогство
Савойското херцогство (Ducatus Sabaudiae; Ducato di Savoia; Duché de Savoie) е създадено през 1416 г.
Виж Генуезка република и Савойско херцогство
Савойско графство
Савойското графство (Contea di Savoia; Comté de Savoie; Grafschaft Savoyen) е феодално графство вследствие на древното разделение на Сапаудия и Второ Кралство Бургундия (Арелат).
Виж Генуезка република и Савойско графство
Сикст IV
Сикст IV (Sixtus PP.) е римски папа от 9 август 1471 г.
Виж Генуезка република и Сикст IV
Симоне Боканегра
Симòне Боканèгра (Simone Boccanegra; * 1031, Генуа, † 14 март 1363, пак там) е първият и четвърти (втори мандат) по ред дож на Генуезката република.
Виж Генуезка република и Симоне Боканегра
Симонета Веспучи
Симонèта Веспучи (Simonetta Vespucci; Vespuccia, Vesputia), родена Катанèо (Cattaneo; * 28 януари (?) 1453, Генуа или Порто Венере; † 26 април 1476, Флоренция) е възлюбена на Джулиано де Медичи, по-младият брат на флорентинския владетел Лоренцо де Медичи, както и на самия Лоренцо.
Виж Генуезка република и Симонета Веспучи
Синьория Милано
Синьория Милано е стара италианска държава, създадена през май 1259 г.
Виж Генуезка република и Синьория Милано
Спагети
Спагети са специална форма на паста, направена от едрозърнест грис от твърда пшеница и вода, с дълга и тънка форма и кръгъл разрез.
Виж Генуезка република и Спагети
Списък на владетелите на Милано
Списъкът на владетелите на Милано съдържа маркграфовете, херцозите и другите владетели на Милано от X век до 1859 г., когато Милано става част от Ломбардия и влиза в състава на Сардинското кралство.
Виж Генуезка република и Списък на владетелите на Милано
Списък на владетелите на Монако
Това е хронологичен списък на владетелите на Монако.
Виж Генуезка република и Списък на владетелите на Монако
Списък на дожовете на Генуа
Знаме на Република Генуа Дворецът на дожите в Генуа Дожовете на Генуезката република са владетели на независимата Република Генуа в Северна Италия.
Виж Генуезка република и Списък на дожовете на Генуа
Трабзон
Тра̀бзон или Трапезунт (Tραπεζοῦς; Trabzon; ტრაპიზონი) е град в Североизточна Турция на Черно море, административен център на едноименния вилает Трабзон.
Виж Генуезка република и Трабзон
Тасос
Лимен О-в Тасос с днешните имена на селищата Горски масиви, обработваеми земи и горски пожари Женска носия от Тасос в 1930 г. Миниатюра на Николас Сперлинг Та̀сос (Θάσος; Taşöz) е остров в северната част на Бяло море, близо до брега на географската област Македония, при устието на река Места.
Виж Генуезка република и Тасос
Таласократия
пуническите войни се принудили да се научат на морско дело, за да успеят да разрушат Картаген – макет на римска трирема. руския военноморски флот, се е изобразявал върху санбенитото – жълтата дреха на разкаянието за покаялите се еретици.
Виж Генуезка република и Таласократия
Теодоро
Теодоро, Феодоро (Θεοδόρο) или Готия (Γοτθία) е малко средновековно княжество в югозападната част на Кримския полуостров със столица град Мангуп.
Виж Генуезка република и Теодоро
Франческо I Сфорца
Франческо Сфорца (Francesco Sforza, * 23/24 юли 1401 в Сан Миниато в провинция Пиза, † 6 или 8 март 1466 в Милано, Миланско херцогство) е 4-ти херцог на Милано като Франческо I Сфорца от 25 март 1450 г.
Виж Генуезка република и Франческо I Сфорца
Франческо Гатилузио
Франческо Гатилузио или Франческо Гатилузи (Francesco I Gattilusio; * ок. 1326 в Генуа, Генуезка република † 6 август 1384 на о-в Лесбос, in Dizionario biografico degli italiani, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana.) е генуезки пират и наемник, владетел на остров Лесбос като Франческо I Гатилузио и родоначалник на династията Гатилузио/ Гатилузи.
Виж Генуезка република и Франческо Гатилузио
Фридрих II (Свещена Римска империя)
ФридрихII Хоенщауфен (Friedrich II von Hohenstaufen) е крал на Германия от 9 декември 1212, император на Свещената Римска империя от 22 ноември 1220 и крал на Сицилия (под името Федерико I, 1198 – 1250 г.).
Виж Генуезка република и Фридрих II (Свещена Римска империя)
Фробург (род)
256x256px Графовете Фробург (Grafen von Frohburg; понякога в миналото изписвано и като Froburg) са важен средновековен благороднически род от Северозападна Швейцария.
Виж Генуезка република и Фробург (род)
Филибер дьо Наяк
Филибер дьо Наяк (Philibert de Naillac) е Велик магистър на Ордена на Хоспиталиерите от 1396 г.
Виж Генуезка република и Филибер дьо Наяк
Филиберт II Савойски
Филиберт II Савойски, наричан Красивия или Добрия (Philibert II de Savoie, le Beau, на италиански: Filiberto II di Savoia detto il Bello, * 10 април 1480 в замъка на Пон д’Ен, Кралство Франция; † 10 септември 1504, пак там) е 8-и херцог на Савоя (1497 – 1504), принц на Пиемонт, граф на Аоста, на Мориен и на Ница, титулярен крал на Кипър и на Йерусалим (1497 – 1504).
Виж Генуезка република и Филиберт II Савойски
Филип Савойски-Ракониджи
Филип Савойски-Ракониджи (на италиански: Filippo di Savoia-Racconigi, Филипо ди Савоя-Ракониджи; * ок. 1510 в Торино, Савойско херцогство, † септември 1581, пак там) е господар (сеньор) на Ракониджи и Милябруна с ½ Панкалиери и Кастелрайнеро (инвеститура 16 май 1538), граф на Панкалиери (инвеститура 29 ноември 1541), рицар на Висшия орден на Светото Благовещение (14 август 1568).
Виж Генуезка република и Филип Савойски-Ракониджи
Фиески
Фиèски или Фиеско (Fieschi, Fiesco) е името на един от четирите знатни феодални благороднически рода на Генуезката република.
Виж Генуезка република и Фиески
Флорентинска република
Флорентинската република (Respublica Florentina; Repubblica fiorentina) е независима република в Средновековна Италия, съществувала в периода 1115 – 1185 и 1197 – 1532 г.
Виж Генуезка република и Флорентинска република
Феодализъм
Феодализъм е историко-социологическо понятие, приложимо към човешки общества от периода на Средновековието и Новото време.
Виж Генуезка република и Феодализъм
Христофор Колумб
Христофор Колумб (Cristoforo Colombo; Cristóbal Colón; Cristóvão Colombo; Christophorus Columbus) е генуезки мореплавател и търговец, прекосил Атлантическия океан и достигнал Америка на 12 октомври 1492 г.
Виж Генуезка република и Христофор Колумб
Хонорат II Савойски-Вилар
Хонорат II Савойски-Вилар (Онорато II ди Савоя-Вилар,, Онора II дьо Савоа; * сл. 4 юни 1511, † 20 септември 1580, Париж, Лош или Пресини ан Турен) е италиански кондотиер, граф на Танд (1575 – 1580), граф на Вилар (1531 – 1565), маркграф на Вилар (1565 – 1580), маршал на Франция (от 1571), адмирал на Франция (1572 – 1578).
Виж Генуезка република и Хонорат II Савойски-Вилар
Херцогство Кандия
Административно деление на Крит през XV век. Херцогство Кандия (Ducato di Candia) или Кралство Кандия (Regno di Candia) е официалното название на остров Крит в периода, когато островът е колония на Венецианската република, от 1205 – 1212 г., когато островът става владение на венецианците, до завладяването му от Османската империя по време на Критската война (1645 – 1669).
Виж Генуезка република и Херцогство Кандия
Херцогство Маса и Княжество Карара
Херцогство Маса и Княжество Карара, Синьория Монета и Авенца (Ducato di Massa e principato di Carrara, signoria di Moneta ed Avenza) е малка италианска държава в Северна Тоскана, съществувала между 1664 и 1829 г.
Виж Генуезка република и Херцогство Маса и Княжество Карара
Църква на Крит
Критската архиепископия – Църква на Крит (Ιερά Αρχιεπισκοπή Κρήτης - Εκκλησία Κρήτης), e полуавтономна църква православна, под юрисдикцията на Вселенската патриаршия, с диоцез на гръцкия остров Крит.
Виж Генуезка република и Църква на Крит
Чибо-Маласпина
Фамилията Чибо-Маласпина е италиански княжески дом, който господства в Херцогство Маса и Карара от 1553 до 1790 г.
Виж Генуезка република и Чибо-Маласпина
Черната смърт
Разпространяване на Черната смърт в Европа (1346 – 53) Черната смърт е опустошителна епидемия, преминала през по-голямата част от Европа между 1346 и 1353 г.
Виж Генуезка република и Черната смърт
Юдикат Арбореа
Юдикàт Арборèа или Кралство Арбореа (на сардински език rennu de Arbaree и както се нарича тогава от арборейците) е една от четирите независими държави, които се образуват на остров Сардиния след разпадането на Византийската империя на запад.
Виж Генуезка република и Юдикат Арбореа
Матео I Висконти
Матео I Висконти, наречен Матео Велики (Matteo I Visconti, Matteo Magno; * 15 август 1250, Инворио; † 24 юни 1322, Крешенцаго, Милано) от фамилията Висконти, е капитан на народа и фактически господар на Милано (1287−1302); Граф на Милано 1311 – 1322 г.; имперски викарий за Ломбардия 1297 – 1317 г.
Виж Генуезка република и Матео I Висконти
Мария дьо Лузинян (кралица на Неапол)
Мария дьо Лузинян (1381 – 4 септември 1404) е кипърска принцеса и неаполитанска кралица – втора съпруга на неаполитанския крал Ладислав Анжуйски.
Виж Генуезка република и Мария дьо Лузинян (кралица на Неапол)
Маркграфство Ористано
Маркграфство Ористано е създадено през 1410 г.
Виж Генуезка република и Маркграфство Ористано
Манфредо IV дел Васто
Манфред IV дел Васто (Manfredo IV del Vasto, * 1262 † 1330 или 1340) от род Алерамичи e петият маркграф на Салуцо от 1296 до 1330 г.
Виж Генуезка република и Манфредо IV дел Васто
Михаил VIII Палеолог
Михаил VIII Палеолог (Μιχαήλ Η΄ Παλαιολόγος) е никейски и византийски император (1259 – 1282), родоначалник на последната византийска династия Палеолози.
Виж Генуезка република и Михаил VIII Палеолог
Мирен договор от Като Камбрези (1559)
Мирният договор от Като Камбрези (Traités du Cateau-Cambrésis, Pace di Cateau-Cambrésis) от 2 – 3 април 1559 г.
Виж Генуезка република и Мирен договор от Като Камбрези (1559)
Микеланджело Гарове
Микелàнджело Гарòве (* 29 септември 1648, Киери, Савойско херцогство; † 21 септември 1713, Торино, Сардинско кралство) е италиански архитект, инженер и урбанист.
Виж Генуезка република и Микеланджело Гарове
Миланско херцогство
Миланското херцогство (Ducato di Milano) е от 1395 до 1797 г.
Виж Генуезка република и Миланско херцогство
Морски флаг
Андреевски флаг Търговския флаг на Руската империя, утвърден с Морския устав от 13 януари 1720 г. Морски флаг е отличителен знак във вид на платно с правилна геометрична форма със специална разцветка, който може да обозначава държавна принадлежност, ранг и предназначение на кораб (съд), ранга на неговия командир (капитан), длъжността на определено лица, намиращо се на кораба, изпълняваното от кораба задание или специални сигнални функции.
Виж Генуезка република и Морски флаг
Монако
Княжество Монàко (Principauté de Monaco; Principato di Monaco; на окситански: Principat de Mónegue), е конституционна монархия и град-държава в Западна Европа.
Виж Генуезка република и Монако
История на Пиемонт
Пиемонт на днешната карта на Италия Древната история на Пиемонт включва поредица от събития, засягащи територията на региона от Старокаммената епоха насам, които са силно повлияни от съседните страни.
Виж Генуезка република и История на Пиемонт
История на Сардиния
Природните условия правят Сардиния една от онези средиземноморски земи, върху чията култура и история те оказват мащабно влияние.
Виж Генуезка република и История на Сардиния
История на Монако
Историята на Монако преминава през редица периоди.
Виж Генуезка република и История на Монако
История на Италия
Карта на Италия Векове наред Италия е географско понятие, регион, а не название на държава.
Виж Генуезка република и История на Италия
Исидор I Вухирас
Исидор I Вухира̀с (Ισίδωρος Α΄ Βουχειράς, Βουχηράς, Исидорос Вухирас) е православен духовник от XIV век, вселенски патриархв Константинопол от 1347 до 1349 година.
Виж Генуезка република и Исидор I Вухирас
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Виж Генуезка република и Италия
Италиански войни
Италиански войни се наричат серия конфликти, засягащи Италия в края на ХV и началото на ХVІ в.
Виж Генуезка република и Италиански войни
Иван Александър
Иван Александър (ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ) е български цар, управлявал от 1331 до 1371 г.
Виж Генуезка република и Иван Александър
Иванко (деспот)
Иванко е български деспот, владетел на Добруджанското деспотство от 1385 до 1389 г.
Виж Генуезка република и Иванко (деспот)
Иконийски султанат
Иконийски султанат, Румелийски (Румски) султанат или съкратено Рум е средновековна ислямска държава на селджуците в Мала Азия, просъществувала между 1077 и 1307 г.
Виж Генуезка република и Иконийски султанат
Иноченцо Чибо
Иночèнцо Чѝбо (Innocenzo Cybo, Innocenzo Cibo, * 25 август 1491 в Генуа, Генуезка република; † 14 април 1550 в Рим, Папска държава) е италиански архиепископ и от 23 септември 1513 г.
Виж Генуезка република и Иноченцо Чибо
Инокентий VIII
Инокентий VIII (Innocentius P.P. VIII), роден Джовани Батиста Чибо (Giovanni Battista Cybo; * 1432, Генуа, Генуезка република; † 25 юли 1492, Рим, Папска държава), е глава на Римокатолическата църква от 1484 г.
Виж Генуезка република и Инокентий VIII
Жан дьо Монфор (Бретан)
Жан Бретански (Jean de Bretagne), наречен Жан (II) дьо Монфор (Jean (II) de Montfort; * ок. 1294 в Енбон, † 26 септември 1345 пак там) е (под името Жан II дьо Монфор) граф дьо Монфор-л'Амори (1330 – 1345 г.), херцог на Бретан (1341 – 1345 г.) и граф на Ричмънд (1341—1342 г.) от Дом дьо Дрьо.
Виж Генуезка република и Жан дьо Монфор (Бретан)
Жан льо Менгр
Жан льо Менгр (Jean le Meingre), известен като маршал Бусико (Boucicaut), е френски рицар и военачалник, маршал на Франция.
Виж Генуезка република и Жан льо Менгр
Жофроа дьо Тоази
Жофроа дьо Тоази (Geoffroy de Thoisy) е бургундски рицар, кавалер на Ордена на Златното Руно и адмирал на флота на херцог Филип III Добрия.
Виж Генуезка република и Жофроа дьо Тоази
Балила
Балила (Balilla), прякор на Джован Батиста Перасо, е полулегендарен национален герой на Италия.
Виж Генуезка република и Балила
Битка при Мариняно
Битката при Мариняно (Marignano) е част от Италианските войни.
Виж Генуезка република и Битка при Мариняно
Битка при Лепанто
Битката при Лепанто е морско сражение, състояло се на 7 октомври 1571 г.
Виж Генуезка република и Битка при Лепанто
Битки на Османската империя
Главните битки в историята Османската империя са показани по-долу.
Виж Генуезка република и Битки на Османската империя
Бичуването на Христос
„Бичуването на Христос“ (Flagellazione di Cristo) е картина на италианския художник Микеланджело да Караваджо от 1607 – 1608 г.
Виж Генуезка република и Бичуването на Христос
Бианка Савойска
Бианка Мария Савойска (Bianca di Savoia, Blanche Marie de Savoie; * ок. 1335, Шамбери, Савойско графство; † 31 декември 1387, Павия, Синьория Милано) от Савойската династия, е чрез женитбата си с Галеацо II Висконти съвладетелка на Синьория Милано (5 октомври 1354 – 4 август 1378) заедно с Джильола ГондзагаДжильола Гонзага – съпруга на Матео II Висконти, е господарка на Милано от 5 октомври 1354 г.
Виж Генуезка република и Бианка Савойска
Боргофранко д'Ивреа
Боргофра̀нко д'Иврѐа (Borgofranco d'Ivrea; Borghfranch, Боргфранк) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия.
Виж Генуезка република и Боргофранко д'Ивреа
Бернардин I Савойски-Ракониджи
Бернардин I Савойски-Ракониджи (на италиански: Bernardino I di Savoia-Racconigi; * в Торино, Савойско херцогство, † 25 декември 1526 в Ракониджи, пак там) е господар (синьор) на Ракониджи и Милябруна с ½ Панкалиери и Кастелрайнеро (инвеститура на 7 януари 1521), губернатор на Верчели, рицар на Висшия орден на Светото Благовещение.
Виж Генуезка република и Бернардин I Савойски-Ракониджи
Бернабо Висконти
Бернабò Висконти (Bernabò Visconti, * 1321 или 1323, Милано, Синьория Милано; † 19 декември 1385, Трецо сул'Ада, пак там) от рода Висконти, e господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и съгосподар на Милано заедно с братята си Матео II и Галеацо II.
Виж Генуезка република и Бернабо Висконти
Беатриче Фиески
Беатрѝче Фиèски (Beatrice Fieschi), позната и като Господарка на Бурже (Dame de Bourget) или Графиня на Бурже/Боргето (* ок. 1225 † юли 1283 в Замъка на Льо Бурже дю Лак), е графиня на Савоя (1253 – 1259) като втора съпруга на граф Томас II Савойски.
Виж Генуезка република и Беатриче Фиески
Бенедето Закария
Бенедето Закария (Benedetto I Zaccaria) е адмирал, търговец и дипломат на Република Генуа.
Виж Генуезка република и Бенедето Закария
Валентина Висконти (кралица на Кипър)
Валентина Висконти (Valentina Visconti; * ок. 12 август 1367 или 1360/1362 г. или 1357, Милано, Синьория Милано; † 13 октомври 1393, Никозия, Кипърско кралство) от рода Висконти, е чрез брак кралица на Кипър и титулярна кралица на Йерусалим от 1378 до 1382 г.
Виж Генуезка република и Валентина Висконти (кралица на Кипър)
Виктор Емануил I Савойски
Виктор Емануил I Савойски, наречен „Много упоритият“ (Vittorio Emanuele I di Savoia, detto anche Tenacissimo; * 24 юли 1759, Кралски дворец в Торино, Сардинско кралство; † 10 януари 1824, Монкалиери, пак там), е крал на Сардиния, принц на Пиемонт, херцог на Савоя и на Аоста от 1802 до 1821 г.
Виж Генуезка република и Виктор Емануил I Савойски
Война за Тунис
Войната за Тунис или Битката за Тунис е въоръжен конфликт за овладяване на територията на Тунис през 16 век между Испанската империя и Португалската империя, от една страна, и османските пирати и Османската империя, от друга страна.
Виж Генуезка република и Война за Тунис
Военноморски сили на България
Флаг на командващия на Българските военноморски сили Военноморски сили на България са един от трите вида въоръжени сили в структурата на Българската армия, наред с Военновъздушните сили и Сухопътните войски.
Виж Генуезка република и Военноморски сили на България
Версайски договор (пояснение)
Версайски договор може да се отнася за.
Виж Генуезка република и Версайски договор (пояснение)
Велики географски открития
договора от Тордесиляс Велики географски открития е понятие, с което се назовава дълъг процес по откриване и изследване на непознатите дотогава части от планетата от гледна точка на средновековните европейци.
Виж Генуезка република и Велики географски открития
Венециански стени (Никозия)
Карта на Никозия, създадена през 1597 от венецианеца Джакомо Франко за неговата книга ''Пътуване от Венеция до Константинопол по море'' Венецианските стени на Никозия обграждат Стария град и са построени през 16 век, по време на венецианското владичество на острова.
Виж Генуезка република и Венециански стени (Никозия)
Гърция под османска власт
Гърция под османска власт, Османска Гърция, или Туркократия (Τουρκοκρατία), e период в историята на Гърция, започнал с падането на Константинопол през 1453 г.
Виж Генуезка република и Гърция под османска власт
Град държава
Град държава е политическа система, състояща се от един независим град (понякога и други територии), притежаващ суверенитет в своята територия, която е център на политическия, икономическия и културния живот.
Виж Генуезка република и Град държава
Галата (Истанбул)
Галата (Karaköy) е квартал на Истанбул, Турция, разположен в район Бейоулу.
Виж Генуезка република и Галата (Истанбул)
Галеацо Мария Сфорца
Галеацо Мария Сфорца (Galeazzo Maria Sforza, * 24 януари 1444 във Фермо, † 26 декември 1476 в Милано) е 5-и херцог на Милано от фамилията Сфорца от 1466 до 1476 г.
Виж Генуезка република и Галеацо Мария Сфорца
Гонзага (род)
Гонзàга / Гондзàга (Gonzaga) са едно от най-известните княжески семейства в Европа, главни герои на италианската и европейската история от XIV до XVIII век.
Виж Генуезка република и Гонзага (род)
Гонзага от Сабионета и Боцоло
Гонзàга от Сабионèта и Бòцоло е кадетски клон на династията Гонзага.
Виж Генуезка република и Гонзага от Сабионета и Боцоло
Генуезката република
#виж Генуезка република.
Виж Генуезка република и Генуезката република
Друзиана Сфорца
Друзиана Сфорца (* 30 септември 1437 във Фалконара или Анталдо, † 29 юни 1474 в Падуа или в Сулмона) е италианска благородничка от семейство Сфорца.
Виж Генуезка република и Друзиана Сфорца
Дворец на дожите (Генуа)
Дворецът на дожите (Palazzo Ducale) е историческа сграда – дворец в Генуа, Северна Италия.
Виж Генуезка република и Дворец на дожите (Генуа)
Джулио I Чибо-Маласпина
Джулио I Чибо-Маласпина (* 1 март 1525, Рим, Папска държава, † 18 май 1548 в Милано, Миланско херцогство) е маркиз на Маса и господар на Карара, Монета и Авенца (7 октомври 1546 – 27 юни 1547), патриций на Рим, Генуа, Пиза, Флоренция, Неапол, благородник на Витербо, полковник от Френската армия.
Виж Генуезка република и Джулио I Чибо-Маласпина
Джована д'Акуапенденте
Джована д'Акуапендèнте, нар.
Виж Генуезка република и Джована д'Акуапенденте
Джовани Андреа Дория
Джовани Андреа I Дория или Джанандреа Дория (Giovanni Andrea I Doria; Gianandrea Doria; * 5 февруари 1539 в Генуа, Генуезка република, † 2 февруари 1606, пак там) от влиятелния генуезки род Дория е княз на Мелфи, маркиз на Турси и Ториля, велик адмирал на Испания, племенник и осиновен син на адмирал Андреа Дориа (1466 – 1560).
Виж Генуезка република и Джовани Андреа Дория
Джовани да Мурта
Джовани да Мурта (Giovanni da Murta) е вторият дож на Генуезката република, който управлява от 25 декември 1345 г.
Виж Генуезка република и Джовани да Мурта
Джовани Висконти (архиепископ)
Гроб. Джовани Висконти (Giovanni Visconti, * 1290, † 5 октомври 1354 в Милано) от фамилията Висконти е от 1329 г.
Виж Генуезка република и Джовани Висконти (архиепископ)
Джовани Доменико Касини
Джовани Доменико Касини (Giovanni Domenico Cassini; Jean-Dominique Cassini) е италиански астроном, инженер и астролог, работил през втората половина от живота си във Франция.
Виж Генуезка република и Джовани Доменико Касини
Дзанаки Мудацо
Дзанаки Мудацо (Zanachi Mudazzo, срещан и като Джовани Муацо (Giovanni Muazzo) е венециански благородник, байло на остров Тенедос. През 1383 г. пристига в Добруджанското деспотство и в продължение на две години подпомага флота на деспот Добротица във войната му с Генуезката република.
Виж Генуезка република и Дзанаки Мудацо
Дория
262x262пкс Дория, Д'Ория (Doria, D'Oria) е древен благороднически род, произхождащ от Генуа, Северна Италия, с чиято история често се преплита и идентифицира една и съща фамилна история.
Виж Генуезка република и Дория
Дория Ланди Памфили
Родът Дория Ланди Памфили или Дория Памфили Ланди или просто Дория Памфили (Doria Pamphili) е прочуто древно благородническо генуезко и римско семейство.
Виж Генуезка република и Дория Ланди Памфили
Добруджанско деспотство
Карта на България по времето на цар Иван Александър (1331 – 1371) Крепост Калиакра Добруджанското деспотство (наричано още Добруджанско княжество, Добруджански архонат, а също неправилно Карвунско деспотство, Карвунско княжество) е българска държава на територията на съвременна Добруджа, съществувала през 14 век – началото на 15 век.
Виж Генуезка република и Добруджанско деспотство
Добротица
Добро̀тица е български болярин, самостоятелен феодал, владетел на Добруджанското деспотство и крепостта Калиакра от 1347 г.
Виж Генуезка република и Добротица
Дож на Генуа
1-вият генуезки дож Симоне Боканегра Дож на Генуа е титлата на изборния държавен глава на Генуезката република от 1339 г.
Виж Генуезка република и Дож на Генуа
Ерколе I д’Есте
Еркòле I д’Есте (Ercole I d’Este, Ercole di Ferrara; * 24 октомври 1431, Ферара, Херцогство Ферара, † 25 януари 1505, пак там), нар.
Виж Генуезка република и Ерколе I д’Есте
Европейска колонизация на Америка
Политическа карта на Америка, 1794 г. Европейската колонизация на Америка описва историята на заселване и установяване на контрол в Америка от различни европейски сили.
Виж Генуезка република и Европейска колонизация на Америка
Енрико Дандоло
Света София в Константинопол. Точното място на гроба му е изгубено при преустройството на църквата в джамия Енрико Дандоло (Enrico Dandolo), 1107 или 1108 – 1205) е 41-вият венециански дож от 1192 до смъртта си през 1205 г.
Виж Генуезка република и Енрико Дандоло
Еноска епархия
Еноската епархия (Ιερά Μητρόπολη Αίνου) e титулярна епархия на Вселенската патриаршия.
Виж Генуезка република и Еноска епархия
Лудвиг II Савойски-Ракониджи
Лудвиг II Савойски-Ракониджи (Ludovico II di Savoia-Racconigi; * ? в Торино, Савойско херцогство, † 1536 или сл. 1570, пак там) е господар (сеньор) на Ракониджи и на Панкалиери със Сомарива, временен губернатор на Торино (1536).
Виж Генуезка република и Лудвиг II Савойски-Ракониджи
Лудвиг Савойски
Лудвиг Савойски, наричан „Щедрият“ (Lodovico di Savoia, Ludovico di Savoia, il Generoso; * 21 февруари 1413. s. 350, « Louis Ier de Savoie (1413- 1465) Né en 1413 », Женева. p. Louis de Savoie.; † 29 януари 1465, Лион), от Савойската династия, е 2-ри херцог на Савоя, принц на Пиемонт, граф на Аоста, на Мориен и на Ница, и Хранител на Светата плащеница от 1440 г.
Виж Генуезка република и Лудвиг Савойски
Лудовико Мария Сфорца
Лудовѝко Марѝя Сфòрца, известен като Лудовико ил Моро (на италиански: Ludovico Maria Sforzo, detto il Moro, букв. „Мавърът“; * 27 юли 1451 във Виджевано или 3 август 1452 в Милано, Миланско херцогство, † 27 май 1507 в Замък Лош, Кралство Франция) е херцог на Бари от 1479 г., регент на Миланското херцогство от 1480 до 1494 г.
Виж Генуезка република и Лудовико Мария Сфорца
Луи II дьо Бурбон
Луи II дьо Бурбон, нар.
Виж Генуезка република и Луи II дьо Бурбон
Луи XIV
Луи XIV (Louis XIV), наричан Велики (Le Grand), а също Кралят Слънце (le Roi Soleil), e крал на Франция и Навара от 1643 до смъртта му през 1715 година.
Виж Генуезка република и Луи XIV
Луи XV
Луи ХV (Louis XV) е крал на Франция и Навара от 1715 до 1774 г.
Виж Генуезка република и Луи XV
Лукино Висконти (Милано)
Лукино Висконти (Luchino Visconti; * 1287 или 1292, † 24 януари 1349 в Милано, Синьория Милано) от рода Висконти е кондотиер, съгосподар на Милано (1339 - 1349) заедно с брат си архиепископ Джовани Висконти.
Виж Генуезка република и Лукино Висконти (Милано)
Ласкарис ди Вентимиля
230 п Ласкарис ди Вентимиля е италианска графска фамилия, едно от разклоненията на рода Вентимиля.
Виж Генуезка република и Ласкарис ди Вентимиля
Лигурия
Лигурия (Liguria, на лигурски: Ligüria) e историческа област и административен регион в Северозападна Италия с население 1 615 441 жители (2009).
Виж Генуезка република и Лигурия
Лоренцо Чибо
Лорèнцо Чѝбо (Lorenzo Cybo; * 20 юли 1500, Сампиердарена (днес в Генуа), Генуезка република; † 14 март 1549, Пиза, Флорентинска република) от фамилията Чибо е граф на Ферентило (1519 – 1549), губернатор и кастелан на Сполето (23 декември 1519), капитан на гвардията на Апостолически дворец в Орвието (11 ноември 1527), вечен губернатор на Ветрала, Монтеджове и Джано (1529), губернатор на Витербо (1532), губернатор на Пиза (1534), генерал на Папската армия (1520), генерален командващ на Папската армия (22 юни 1530).
Виж Генуезка република и Лоренцо Чибо
Лоренцо де Медичи (1599 – 1648)
Дон Лорèнцо ди Фердинандо де Мèдичи (Lorenzo di Ferdinando de' Medici, Don Lorenzo de' Medici; * 1 август 1599, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 15 ноември 1648, пак там) от фамилията Медичи, е принц от Великото херцогство Тоскана и испански гранд с обръщението „дон“, военен и дипломат.
Виж Генуезка република и Лоренцо де Медичи (1599 – 1648)
Лоджия „Озии“
Лоджия „Озии“ (Лоджа дельи Óзии) е историческа сграда в град Милано, Северна Италия.
Виж Генуезка република и Лоджия „Озии“