Съдържание
42 отношения: Foedus, Via Portuensis, Кралство на вандали и алани, Картаген, Паладий (цезар), Плацидия, Петроний Максим, Олибрий, Аспар, Атила, Разграбване на Рим (455), Силинги (вандали), Списък на кралете на вандалите, Тразамунд, Торизмунд, Хунерик, Хасдинги, Хилдерик, Маркиан, Майориан, История на Сицилия, История на Йонийските острови, Западна Римска империя, Бледа, Бонифаций (генерал), Валхала (паметник), Валентиниан III, Вандали, Вандализъм, Виктор Витенски, Гунтамунд, Гундерик, Гауденций (син на Аеций), Годигизел, Гелимер, Гентон, Евдокия (принцеса), Елак, Лъв I (папа), Лициния Евдоксия, 19 октомври, 25 януари.
Foedus
Foedus (foedus; мн.ч. foedera) е форма на междустранен договор в Римската република и до къснодревни времена важен инструмент на римската външна политика.
Via Portuensis
Виа Портуензе (Via Portuensis; Via Portuense) е древен римски път в Италия.
Кралство на вандали и алани
Кралството на вандали и алани, или както е по-познато само като Вандалското кралство, е историческа държава в Северна Африка на германското племе вандали и съюзените с тяхалани.
Виж Гейзерик и Кралство на вандали и алани
Картаген
Картаген (قرطاج – Картаж) е тунизийски град в столичната област Тунис.
Паладий (цезар)
Паладий (Palladius; * 420; † началото на юни 455) е през пролетта на 455 г.
Виж Гейзерик и Паладий (цезар)
Плацидия
Плацидия (Placidia; * 435 г.; † 480 г.) е дъщеря на западноримския император Валентиниан III и Лициния Евдоксия и съпруга на император Олибрий и като такава регентка на Западната Римска империя.
Петроний Максим
Флавий Петроний Максим (лат. Flavius Petronius Maximus) – римски император, на власт близо един месец от 17 март до 22 април 455 г.
Виж Гейзерик и Петроний Максим
Олибрий
Флавий Аниций Олибрий (Flavius Anicius Olybrius, † 472), император на Западната Римска империя от 11 юли 472 до 23 октомври 472 г., е член на влиятелната аристократична фамилия Аниции и родом от Рим.
Аспар
Флавий Ардабур Аспар (Flavius Ardabur(ius) Aspar; 400 – 471) е от алано-готски произход, патриций и magister militum на Източната Римска империя.
Виж Гейзерик и Аспар
Атила
Атила (Attila,, ср.-в.-немски: Etzel, † 453) е последният владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г., както и на ирански, тюркски и германски племена като алани, прабългари и остроготи.
Виж Гейзерик и Атила
Разграбване на Рим (455)
Разграбването на Рим в 455 г. Превземането на Рим в 455 г.
Виж Гейзерик и Разграбване на Рим (455)
Силинги (вандали)
411 г.: Разпределение на аланите, суебите, хасдингите (северозапад) и на силингите (юг) на Иберийския полуостров. Североизтокът остава първо римски. Силингите (Silingae; Σιλίγγαι – Silingai, Silingen) са източногерманско племе, част от племенната група на вандалите, живяло на територията на днешна Силезия.
Виж Гейзерик и Силинги (вандали)
Списък на кралете на вандалите
Списък на кралете на вандалите.
Виж Гейзерик и Списък на кралете на вандалите
Тразамунд
Тразамунд (Thrasamund; † 6 май 523 г.) e крал на Вандалското царство в Северна Африка от 496 до 523 г.
Торизмунд
Торизмунд (Thorismund, Thurismundus; Torismond, Turismundo; † 453) e крал на вестготите от 451 до 453 г.
Хунерик
Хунерик (Hunerich, Hunericus, Hunirix; Hunéric; Huneric, Honeric; * 411/415 или 420; † 23 декември 484) е крал на вандалите и аланите от 477 до 484 г.
Хасдинги
411 г.: Разпределение на аланите, суебите, хасдингите (северозапад) и на силингите (юг) на Иберийския полуостров. Североизтокът остава първо римски. Хасдингите или Асдингите (Hasdingen, Asdingen) са частично племе на вандалите, които доказано са живели през 2 век на територията на днешните Румъния и Унгария.
Хилдерик
Хилдерик (Hilderic, Hilderich, Hildericus, Hilderix, Hildirit, Hildimer; „Ilderich“; Ἱλδέριχος; * 460; † 533, Картаген) e крал на вандалите и аланите в Северна Африка от 523 до 530 г.
Маркиан
Флавий Маркиан (Flavius Marcianus; Φλάβιος Μαρκιανός) е император на Източната Римска империя от 450 до смъртта си през 457 година.
Майориан
Флавий Юлий Валерий Майориан (лат. Flavius Iulius Valerius Maiorianus), римски император, управлявал през април 457 - август 461 година.
История на Сицилия
Руини на храм в Солунт. Историята на Сицилия е повлияна от множество етнически групи и свидетелства, че в различни исторически периоди островът е контролиран понякога от външни сили – финикийски и картагенски, древногръцки, римски, вандалски и остготски, византийски, ислямски, нормандски, арагонски и испански, но преживява и важни периоди на независимост: както при коренните сикани, елими и сикули, така и по-късно като графство и кралство Сицилия.
Виж Гейзерик и История на Сицилия
История на Йонийските острови
Йонийската академия Историята на Йонийските острови датира от бронзовата епоха.
Виж Гейзерик и История на Йонийските острови
Западна Римска империя
Западна Римска империя (Imperium Romanum Occidentale) е днешното модерно название на западната, предимно антична част от Римската империя в края (или средата) на IV – края на V век.
Виж Гейзерик и Западна Римска империя
Бледа
Бледа (Βλήδας; Bleda; * 390; † 445) e крал на хуните.
Виж Гейзерик и Бледа
Бонифаций (генерал)
Бонифаций (Bonifatius, Bonifacius; † 432) е западноримски военачалник и патриций през 5 век.
Виж Гейзерик и Бонифаций (генерал)
Валхала (паметник)
Панорама на паметника Изглед към Валхала отзад Паметникът Валхала (от Скандинавската митология – Валхала, Дворец на падналите воини) се намира в близост до Регенсбург (по-точно Донаущауф, Оберфалц), провинция Германия.
Виж Гейзерик и Валхала (паметник)
Валентиниан III
Флавий Плацидий Валентиниан (Flavius Placidus Valentinianus) e император на Западната Римска империя от 425 до 455 година.
Виж Гейзерик и Валентиниан III
Вандали
Кралството на вандали и алани към 526 г. Вандалите (Vandili) са съюз на източногермански племена, който влиза в състава на Римската империя през V век и създава в Северна Африка държава със столица Картаген.
Вандализъм
Вандализъм или вандалщина е качество или поведение на вандал – човек, който безсмислено руши и унищожава културни ценности.
Виктор Витенски
Виктор Витенски (Victor Vitensis, † сл. 490) е късно античен католически църковен историк и епископ на родния му град Вита в римската провинция Бизацена в Северна Африка, тогава владяна от вандалите.
Виж Гейзерик и Виктор Витенски
Гунтамунд
Гунтамунд (на вандалски: Gunthamund, Gunthamundus, * 450, † 496) е третият крал (rex) на Вандалското кралство на вандалите и аланите в Северна Африка от 484 до 496 г.
Гундерик
Гундерик (Gunderich; * 379; † 428) е крал на вандалите и на аланите.
Гауденций (син на Аеций)
Гауденций (Gaudentius; * 440; Рим) е син на генерал Флавий Аеций и Пелагия (вдовица на генерал Бонифаций).
Виж Гейзерик и Гауденций (син на Аеций)
Годигизел
Годигизел (359 – 406) е крал на вандалите до смъртта си през 406 г.
Гелимер
Гелимер (Gelimer, Geilamir; 480 – 553) е шестият крал на вандалите във Вандалското кралство в Северна Африка от 530 до 534 г.
Гентон
Гентон (Gento, Genzo, † пр. 477) е третият или четвъртият, най-малкият син, на вандалския крал Гейзерик.
Евдокия (принцеса)
Евдокия (Eudocia; * 439; † 471/ 472, Йерусалим) е римска принцеса.
Виж Гейзерик и Евдокия (принцеса)
Елак
Елак (Ellac, Elac, Ellak; * 425; † 454 / 455, р. Недао, Панония), също Илак (Illak), е хунски владетел (453 – 454 / 455).
Виж Гейзерик и Елак
Лъв I (папа)
Лъв I (Leo PP.) известен и като Лъв Велики, (390-10 ноември 461) - римски папа от 29 септември 440 г.
Лициния Евдоксия
Лициния Евдоксия (Licinia Eudoxia; * 422; † 462) е римска императрица.
Виж Гейзерик и Лициния Евдоксия
19 октомври
19 октомври е 292-рият ден в годината според григорианския календар (293-ти през високосна).
25 януари
25 януари е 25-ият ден в годината според григорианския календар.