Съдържание
63 отношения: Кръстьо Мирски (политик), Котленци, Първи църковно-народен събор, Прабългаристика, Правителство на Петко Каравелов 2, Продан Тишков – Чардафон, Произход на прабългарите, Парижани, Паметници в Пловдив, Почетни граждани на Пловдив, Петър Димитров (дипломат), Александър I Български, Александър Богориди, Наум Никушев, Никола Чалъков, Никола Богориди, Николи Минчоолу, Райно Попович, Съветник (1863 – 1870), Съединение на Източна Румелия с Княжество България, Строителите на съвременна България, Стефан Богориди, Тодор Кесяков, Ферман за Българската екзархия, Христо Благоев (революционер), Читалище (списание), Южна България (вестник), Македония (1866 – 1872), Морска градина (Варна), Методий Кусев, Мехмед Емин Али паша, История на Пловдив, История на Българската православна църква, Иван Андонов (революционер), Иван Зринов, Иванчо Хаджипенчович, Източна Румелия, Източнорумелийска милиция, Захари Струмски, Българска академия на науките, Българска диалектология, Българска криза, Българска литература, Български таен централен революционен комитет, Борба (1885), Богословски факултет (Софийски университет), Въльо Стефов, Всички български министри и южнобългарски директори от 1879 до 1892 г., Васил Делов, Велика народна школа, ... Разширете индекс (13 Повече ▼) »
Кръстьо Мирски (политик)
Кръстьо Иванов Мирски (също и Кръстю Мирский) е виден български общественик, публицист и книжовник, един от първите преводачи на Шекспир в България.
Виж Гаврил Кръстевич и Кръстьо Мирски (политик)
Котленци
Котленци са жителите на град град Котел, България.
Виж Гаврил Кръстевич и Котленци
Първи църковно-народен събор
Първият български църковно-народен събор заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в Цариград.
Виж Гаврил Кръстевич и Първи църковно-народен събор
Прабългаристика
Прабългаристиката е дял от ориенталистиката, който изучава историята на прабългарите и техния език.
Виж Гаврил Кръстевич и Прабългаристика
Правителство на Петко Каравелов 2
Второто правителство на Петко Каравелов е десето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 10 от 30 юни 1884 г.
Виж Гаврил Кръстевич и Правителство на Петко Каравелов 2
Продан Тишков – Чардафон
Продан Тишков Проданов, наричан Чардафон и Чардафон Велики(й), е български опълченец-поборник от Руско-турската война (1877 – 1878), сержант-майор в милицията на Източна Румелия, активен участник в Съединението на Княжество България и Източна Румелия в 1885 година, по-късно офицер от Българската армия.
Виж Гаврил Кръстевич и Продан Тишков – Чардафон
Произход на прабългарите
Понятието „прабългари“ е въведено през 19 век от историческата наука за обозначаване на група номадски племена с неясен етнически произход, мигрирали по време на Великото преселение на народите от Централна Азия през Великата степ.
Виж Гаврил Кръстевич и Произход на прабългарите
Парижани
Парижани (Parisiens, parisiennes) са жителите на град Париж, столицата на Франция.
Виж Гаврил Кръстевич и Парижани
Паметници в Пловдив
Паметните места в Пловдив са свързани с историята на България, събития в града, личности родени в града или допринесли за развитие на България и Пловдив в многовековната им история.
Виж Гаврил Кръстевич и Паметници в Пловдив
Почетни граждани на Пловдив
Знамето на Пловдив „Почетен гражданин на град Пловдив“ е звание, с което Община Пловдив удостоява изтъкнати български и чуждестранни граждани.
Виж Гаврил Кръстевич и Почетни граждани на Пловдив
Петър Димитров (дипломат)
Петър Димитров е български дипломат, общественик и просветен деец от последната четвърт на XIX и началото на XX век.
Виж Гаврил Кръстевич и Петър Димитров (дипломат)
Александър I Български
Алекса̀ндър I Български (Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg), известен и като Алекса̀ндър Ба̀тенберг, е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година.
Виж Гаврил Кръстевич и Александър I Български
Александър Богориди
Княз Александър (Алеко) Стефанов Богориди (Αλέξανδρος Βογορίδης, Александрос Вогоридис, Aleko Paşa, Алеко паша) е османски политик от български произход, първият областен управител на Източна Румелия (1879 – 1884).
Виж Гаврил Кръстевич и Александър Богориди
Наум Никушев
Наум Георгиев Никушев е източнорумелийски и български офицер.
Виж Гаврил Кръстевич и Наум Никушев
Никола Чалъков
Никола Георгакиев Чалъков е български политик.
Виж Гаврил Кръстевич и Никола Чалъков
Никола Богориди
Княз Никола (Николай) Стефанов Богориди (Νικόλαος Βογορίδης; Nikolaki Bey; Nicolae Vogoride) е османски и молдовски държавник от български произход, правнук на Софроний Врачански, син на Стефан Богориди, брат на Александър Богориди.
Виж Гаврил Кръстевич и Никола Богориди
Николи Минчоолу
Хаджи Николи Хаджидимов Минчоолу е изтъкнат търговец, активен борец за независима българска църква.
Виж Гаврил Кръстевич и Николи Минчоолу
Райно Попович
Райно Попович (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от Българското възраждане, сред реформаторите на образованието в България.
Виж Гаврил Кръстевич и Райно Попович
Съветник (1863 – 1870)
„Съветник“ с подзаглавие Народен българский вестник е български седмичен обществено-политически вестник, който излиза в османската столица Цариград от 25 март 1863 до 9 януари 1865 година.
Виж Гаврил Кръстевич и Съветник (1863 – 1870)
Съединение на Източна Румелия с Княжество България
Съединението е актът, с който на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.
Виж Гаврил Кръстевич и Съединение на Източна Румелия с Княжество България
Строителите на съвременна България
„Строителите на съвременна България“ е книга на българския публицист и дипломат Симеон Радев написана в периода 1910 – 1911 година и посветена на изграждането на Третата българска държава.
Виж Гаврил Кръстевич и Строителите на съвременна България
Стефан Богориди
Княз Стефан Богориди (роден Стойко Цонков Стойков, Στέφανος Βογορίδης, Стефанос Вогоридис, Stefanaki Bey, Стефанаки бей, Ştefan Vogoride) е висш османски държавник от български произход.
Виж Гаврил Кръстевич и Стефан Богориди
Тодор Кесяков
Тодор Искров Кесяков е български политик.
Виж Гаврил Кръстевич и Тодор Кесяков
Ферман за Българската екзархия
Ферманът за учредяване на Българската екзархия е османски ферман - декрет на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година, с който се създава самостоятелна българска църковна организация.
Виж Гаврил Кръстевич и Ферман за Българската екзархия
Христо Благоев (революционер)
Христо Благоев Николов е български революционер, член на Революционния комитет в град Пловдив.
Виж Гаврил Кръстевич и Христо Благоев (революционер)
Читалище (списание)
Историческия музей в Перущица „Читалище“ е списание от времето на българското Възраждане, излизало в Цариград 2 пъти в месеца от 1870 до 1875 г.
Виж Гаврил Кръстевич и Читалище (списание)
Южна България (вестник)
„Южна България“ е вестник на Либералната партия в Източна Румелия.
Виж Гаврил Кръстевич и Южна България (вестник)
Македония (1866 – 1872)
„Македония“ е български вестник, който излиза в османската столица Цариград от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 година.
Виж Гаврил Кръстевич и Македония (1866 – 1872)
Морска градина (Варна)
Морската градина или Приморски парк е голям парк по брега на Черно море във Варна, България.
Виж Гаврил Кръстевич и Морска градина (Варна)
Методий Кусев
Методий Йовчев Кусев или Кусевич (роден Тодор Йовчев Кусев) е висш български духовник и общественик от Прилеп, един от водачите на движението за църковна независимост и национално обединение със съществен принос за защитата на българската кауза пред Великите сили по време на Източната криза от 1876 – 1878 година.
Виж Гаврил Кръстевич и Методий Кусев
Мехмед Емин Али паша
Мехмед Емин Али (Аали) паша (Mehmed Emin Âli Paşa; 1815 – 1871), известен също като Али паша и Мехмед Емин, е османски държавник и велик везир на Османската империя.
Виж Гаврил Кръстевич и Мехмед Емин Али паша
История на Пловдив
Историята на Пловдив води началото си от неолита през VI хилядолетие пр.н.е., а съвременния град съществува без прекъсване от IV хилядолетие пр.н.е.
Виж Гаврил Кръстевич и История на Пловдив
История на Българската православна църква
Историята на Българската православна църква обхваща историята на всички просъществували православни религиозни институции, обединяваща православните българи в страната и извън нея от покръстването до наши дни.
Виж Гаврил Кръстевич и История на Българската православна църква
Иван Андонов (революционер)
Пълномощно от Пловдивския комитет „Единство“ на Иван Андонов, 1878 Иван Андонов Савов е виден български обществен деец, учител, адвокат, журналист, участник в националноосвободителното движение от 1872 г., Старозагорското въстание и Априлското въстание.
Виж Гаврил Кръстевич и Иван Андонов (революционер)
Иван Зринов
Иван Раднев Зринов е български опълченец, учител и книжовник.
Виж Гаврил Кръстевич и Иван Зринов
Иванчо Хаджипенчович
Иванчо Величков Хаджипенчович е османски и български държавник, търговец.
Виж Гаврил Кръстевич и Иванчо Хаджипенчович
Източна Румелия
Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 година и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г.
Виж Гаврил Кръстевич и Източна Румелия
Източнорумелийска милиция
Заповед за провеждане на учение на източнорумелийското опълчение през 1883 година. Източнорумелийската милиция е войската на автономната област Източна Румелия.
Виж Гаврил Кръстевич и Източнорумелийска милиция
Захари Струмски
Захари Струмски е български общественик, лекар, борец за църковна независимост и просвещение от епохата на Възраждането.
Виж Гаврил Кръстевич и Захари Струмски
Българска академия на науките
Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България.
Виж Гаврил Кръстевич и Българска академия на науките
Българска диалектология
Българската диалектология е наука, изучаваща диалектите на българския език, тяхното райониране, езикови особености, взаимно влияние и развитие.
Виж Гаврил Кръстевич и Българска диалектология
Българска криза
Княжество България и Източна Румелия през 1882 г. Съединението Българската криза е изостряне на международните отношения в средата на 80-те години на XIX век, предизвикано от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и от борбата между Великите сили за влияние над обединената страна и района на Проливите, свързващи Средиземно и Черно море.
Виж Гаврил Кръстевич и Българска криза
Българска литература
Българска литература наричаме литературата, писана на български език от времето на неговото възникване като книжовен език до наши дни.
Виж Гаврил Кръстевич и Българска литература
Български таен централен революционен комитет
Иван Андонов и Димитър Ризов Българският таен централен революционен комитет е българска революционна организация, създадена в Пловдив на 10 февруари 1885 година.
Виж Гаврил Кръстевич и Български таен централен революционен комитет
Борба (1885)
Брой 4 от 18 юни 1885 г. „Борба“ е български вестник, неофициален орган на БТЦРК.
Виж Гаврил Кръстевич и Борба (1885)
Богословски факултет (Софийски университет)
Богословският факултет е основно структурно звено в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, основано през 1923 г.
Виж Гаврил Кръстевич и Богословски факултет (Софийски университет)
Въльо Стефов
Въльо (Вълю) Илиев Стефов е български офицер, подполковник, член на БТЦРК, участник в Съединението на България и Сръбско-българската война от 1885 година.
Виж Гаврил Кръстевич и Въльо Стефов
Всички български министри и южнобългарски директори от 1879 до 1892 г.
500px Всички български министри и южнобългарски директори от 1879 до 1892 г. е фотографски колаж от Иван Карастоянов от 1892 г.
Виж Гаврил Кръстевич и Всички български министри и южнобългарски директори от 1879 до 1892 г.
Васил Делов
Васил Петров Делов е български офицер, генерал-майор.
Виж Гаврил Кръстевич и Васил Делов
Велика народна школа
Квартал „Фенер“, Цариград с Великата школа на върха на хълма, 1900 година Великата народна школа (Μεγάλη τουΓένους Σχολή, Мегали ту Генус Схоли, Fener Rum Erkek Lisesi, Фенер Рум Еркек Лисеси) е най-старото и най-престижно гръцко училище в Истанбул, Турция, в което са учили и много видни българи.
Виж Гаврил Кръстевич и Велика народна школа
Венелин Пехливанов
Венелин Манев Пехливанов е български актьор.
Виж Гаврил Кръстевич и Венелин Пехливанов
Григорий VI Константинополски
Григорий VI Константинополски (Γρηγόριος ΣΤ΄) е православен духовник, на два пъти вселенски патриархв Цариград – от 1835 до 1840 и от 1867 до 1871 година.
Виж Гаврил Кръстевич и Григорий VI Константинополски
Гавраил Кръстевич
#виж Гаврил Кръстевич.
Виж Гаврил Кръстевич и Гавраил Кръстевич
Главен управител на Източна Румелия
Главният управител (генерал-губернаторът) ръководи изпълнителната власт в Източна Румелия като представител на сюзерена на областта – османския султан.
Виж Гаврил Кръстевич и Главен управител на Източна Румелия
Генерал-губернатор
Генерал-губернатор (на английски Governor-General, в Канада и Индия - Governor General) е висша политическа и административна длъжност.
Виж Гаврил Кръстевич и Генерал-губернатор
Георги Мамарчев
Георги Стойков Мамарчов или Георги Мамарчев Буюклиу, известен предимно като капитан Георги Мамарчев, е български борец против османското владичество и капитан от руската армия.
Виж Гаврил Кръстевич и Георги Мамарчев
Георги Вълкович
Георги Вълкович Чалъков е османски и български военен лекар, български политик и дипломат.
Виж Гаврил Кръстевич и Георги Вълкович
Директорат на Източна Румелия
Директоратът е централният орган на изпълнителната власт (правителство) на Източна Румелия.
Виж Гаврил Кръстевич и Директорат на Източна Румелия
Дирекция на вътрешните работи на Източна Румелия
Дирекцията на вътрешните работи е държавна институция в Източна Румелия, една от дирекциите, съставляващи правителството на областта.
Виж Гаврил Кръстевич и Дирекция на вътрешните работи на Източна Румелия
Йоаким Груев
Йоа̀ким Гру̀ев Про̀йчев е български просветител, учител, педагог, преводач, книгоиздател и общественик.
Виж Гаврил Кръстевич и Йоаким Груев
16 ноември
16 ноември е 320-ият ден в годината според григорианския календар (321-ви през високосна).
Виж Гаврил Кръстевич и 16 ноември
1817
1817 (MDCCCXVII) година е обикновена година, започваща в сряда според Григорианския календар.
6 септември
6 септември е 249-ият ден в годината според григорианския календар (250-и през високосна година).
Виж Гаврил Кръстевич и 6 септември