Съдържание
9 отношения: Константин Умбертопул, Павликянство в България, Пловдив, Алексиада, Алексиопол, Раковски (град), Розовец, История на Пловдив, Григорий Бакуриани.
Константин Умбертопул
Константин Умберто (Κωνσταντινος Ούμπερτός), известен като Константин Умбертопул (Κωνσταντινος Ούμπερτόπουλος), е византийски военачалник от нормански произход – един от най-близките съратници на император Алексий I Комнин в първото десетилетие от неговото управление, който командва отряди с нормански наемници по време на няколко военни кампании в българските земи през 80-те и 90-те години на XI век.
Виж Въстание на Травъл и Константин Умбертопул
Павликянство в България
Павликянството в България води началото си от принудителни преселвания от властите на Източната Римска империя на павликяни от Мала Азия и източните области на империята в Северна Тракия през VIII–X век.
Виж Въстание на Травъл и Павликянство в България
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
Виж Въстание на Травъл и Пловдив
Алексиада
„Алексиада“ (оригинално заглавие Αλεξιάς; Алексиас) е средновековен биографичен исторически труд в 15 тома, написан от византийската принцеса Анна Комнина (1083 – 1153), който отразява управлението на баща ѝ – император Алексий I Комнин, управлявал Визанитйската империя в периода (1081 – 1118).
Виж Въстание на Травъл и Алексиада
Алексиопол
Алексиопол, известен и като Алексиополис (Ἀλεξιούπολιν), Неокастрон (Νεόκαστρον – „нова крепост“), е средновековен павликянски град, създаден между Средна гора и Пловдив в началото на XII век от император Алексий I Комнин.
Виж Въстание на Травъл и Алексиопол
Раковски (град)
Раковски е град в Южна България, Област Пловдив, административен център на община Раковски.
Виж Въстание на Травъл и Раковски (град)
Розовец
Розовец е село в Южна България.
Виж Въстание на Травъл и Розовец
История на Пловдив
Историята на Пловдив води началото си от неолита през VI хилядолетие пр.н.е., а съвременния град съществува без прекъсване от IV хилядолетие пр.н.е.
Виж Въстание на Травъл и История на Пловдив
Григорий Бакуриани
Григорий Бакуриани (Γρηγόριος Πακουριανός, Григориос Пакурианос; გრიგოლ ბაკურიანის-ძე, Григол Бакурянисдзе; Գրիգոր Բակուրյան, Григор Бакурян/Пакуриан) е виден византийски военачалник по времето на император Михаил VII Дука (1067 – 1078), Никифор III Вотаниат (1078 – 1081) и Алексий I Комнин (1081 – 1118).