Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Възраждане

Index Възраждане

#пренасочване Българско възраждане.

Съдържание

  1. 402 отношения: Къща музей „Станка и Никола Икономови“, Къща музей „Иван Вазов“ (Берковица), Къща музей „Захарий Стоянов“, Къща музей „Лайош Кошут“, Къщата с маймунката, Къде си, вярна ти любов народна?, Културна ценност, Красота, Кричим, Криворазбраната цивилизация, Криворазбраната цивилизация (телевизионен мюзикъл), Кримска война, Каракурт, Карнобат, Калище, Кирилица, Клисурски манастир (Видинска епархия), Костен, Кочо Мавродиев, Кочо Мавродиев (старши), Кордопулова къща, Колю Фичето, Коларово (област Стара Загора), Константин Фотинов, Константин Моравенов, Копаница, Първенец (област Пловдив), Пунчо Куздин, Пчеларство, Право (1869 – 1873), Правец, Произход на турците, Произход на прабългарите, Предрумънски топоними в Северна Добруджа, Пахомий Рилски, Парламентарни избори в България (2023), Павликянска къща, Павел Шафарик, Павел Божигробски, Павел Дуков, Пазарджик, Паламарца, Палеологов ренесанс, Панарет Пловдивски, Панарет Рашев, Пирот, Пловдив, Плевен, Портрет, Покъщнина, ... Разширете индекс (352 Повече ▼) »

Къща музей „Станка и Никола Икономови“

Къща музей „Станка и Никола Икономови“ е музей в Разград.

Виж Възраждане и Къща музей „Станка и Никола Икономови“

Къща музей „Иван Вазов“ (Берковица)

Къща музей „Иван Вазов“ в Берковица е мястото, където Иван Вазов живее, докато е председател на Окръжния съд в Берковица – 7 март 1879 – 18 септември 1880 г.

Виж Възраждане и Къща музей „Иван Вазов“ (Берковица)

Къща музей „Захарий Стоянов“

Къщата музей „Захари Стоянов“ се намира в Русе.

Виж Възраждане и Къща музей „Захарий Стоянов“

Къща музей „Лайош Кошут“

Къщата музей „Лайош Кошут“ е паметник на възрожденската култура от XIX век в Шумен.

Виж Възраждане и Къща музей „Лайош Кошут“

Къщата с маймунката

Къщата с маймунката на Никола Коюв е възрожденска къща в центъра на Велико Търново.

Виж Възраждане и Къщата с маймунката

Къде си, вярна ти любов народна?

Къде си, вярна ти любов народна е българска възрожденска песен, композирана от Добри Чинтулов през 1863 година.

Виж Възраждане и Къде си, вярна ти любов народна?

Културна ценност

Културна ценност (също така културно-историческа ценност) е термин в българското законодателство, обозначаващ.

Виж Възраждане и Културна ценност

Красота

Идеал за мъжка красота, Давид, статуя на Микеланджело Красотата (за синоними могат да се използват хубост, прелест или миловидност) е абстрактна характеристика, абстрактна категория, която отразява хармоничното съчетание на отделните черти и елементи в даден обект, така че да се получи усещане за съвършенство, удовлетворение, наслада и удоволствие както за очите, така и за ума.

Виж Възраждане и Красота

Кричим

Крѝчим е град в Южна България.

Виж Възраждане и Кричим

Криворазбраната цивилизация

Сцена от постановка на пиесата през 2009 година – Албена Начева и Николай Урумов в ролите на Анка и Димитраки Маргариди „Криворазбраната цивилизация“ е сатирична пиеса в пет действия от Добри Войников, публикувана през 1871 г.

Виж Възраждане и Криворазбраната цивилизация

Криворазбраната цивилизация (телевизионен мюзикъл)

„Криворазбраната цивилизация“ е телевизионен мюзикъл, постановка на Българската национална телевизия от 1974 година по едноименната класическа пиеса „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников.

Виж Възраждане и Криворазбраната цивилизация (телевизионен мюзикъл)

Кримска война

Кримската война (октомври 1853 – февруари 1856) е военен конфликт между Русия и съюз между Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство.

Виж Възраждане и Кримска война

Каракурт

Каракурт (Каракурт; Karakurti; Каракурт) е село в Южна Украйна, Болградски район на Одеска област.

Виж Възраждане и Каракурт

Карнобат

Сградата на Община Карнобат Площад „Трети март“ и читалище „Димитър Полянов“ Карноба̀т е град в Югоизточна България.

Виж Възраждане и Карнобат

Калище

Калище е село в Западна България.

Виж Възраждане и Калище

Кирилица

Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.

Виж Възраждане и Кирилица

Клисурски манастир (Видинска епархия)

Клисурски манастир Клисурският манастир „Св.

Виж Възраждане и Клисурски манастир (Видинска епархия)

Костен

Костен е село в Югоизточна България.

Виж Възраждане и Костен

Кочо Мавродиев

Константин (Кочо) Костадинов Мавродиев е изтъкнат български възрожденски просветен деец и екзархийски учител.

Виж Възраждане и Кочо Мавродиев

Кочо Мавродиев (старши)

Константин (Костадин, Кочо) Димитров Мавродиев е български възрожденски просветен деец и общественик.

Виж Възраждане и Кочо Мавродиев (старши)

Кордопулова къща

Подземната изба под Кордопуловата къща Кордопуловата къща в Мелник, наричана още Цинцаровата къща, е построена през 1754 година.

Виж Възраждане и Кордопулова къща

Колю Фичето

Църквата „Света Троица“ в Свищов Никола Иванов Фичев, известен като Кольо Фичето и наричан Уста̀ Колю Фичето (през турското „уста“ от арабското „устаз“ – майстор, учител, професор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор.

Виж Възраждане и Колю Фичето

Коларово (област Стара Загора)

Коларово е село в Южна България.

Виж Възраждане и Коларово (област Стара Загора)

Константин Фотинов

Константин Георгиев Фотинов е български възрожденски книжовник, просветител и преводач.

Виж Възраждане и Константин Фотинов

Константин Моравенов

Константин Душков Моравенов е общественик от времето на българското Възраждане.

Виж Възраждане и Константин Моравенов

Копаница

Копаница е село в Западна България.

Виж Възраждане и Копаница

Първенец (област Пловдив)

Първенец е село в Южна България.

Виж Възраждане и Първенец (област Пловдив)

Пунчо Куздин

Поп Пунчо Куздин е български възрожденски духовник и просветен деец, автор на един от първите преписи на Паисиевата История славянобългарска, която включва и илюстрации към нея.

Виж Възраждане и Пунчо Куздин

Пчеларство

Пчелàрството е дейност за отглеждане и развъждане на медоносни пчели – обикновено в специално направени кошери, с цел да се добиват за ползване от хората продуктите, събирани и произвеждани от пчелите, както и да се подпомогне опрашването на ентомофилните растения.

Виж Възраждане и Пчеларство

Право (1869 – 1873)

„Право“ е български вестник, излизал в Цариград през 1869 под редакцията на Христо Стоянов и Иван Найденов.

Виж Възраждане и Право (1869 – 1873)

Правец

Правец е град в Западна България.

Виж Възраждане и Правец

Произход на турците

Въпросът за произхода на турците от много време е спорен и дискусионен между учените.

Виж Възраждане и Произход на турците

Произход на прабългарите

Понятието „прабългари“ е въведено през 19 век от историческата наука за обозначаване на група номадски племена с неясен етнически произход, мигрирали по време на Великото преселение на народите от Централна Азия през Великата степ.

Виж Възраждане и Произход на прабългарите

Предрумънски топоними в Северна Добруджа

Това е списък на топонимите (ороними, хидроними, регионими и ойконими) в Северна Добруджа, използвани от българското население в тази област и на техните съвременни официални румънски съответствия заедно с имената и на българските институти и личности в този край.

Виж Възраждане и Предрумънски топоними в Северна Добруджа

Пахомий Рилски

Пахомий Рилски (светско име Цвятко Димов, известен и с псевдонима Дядо Цвятко) е български възрожденски общественик, духовник и революционер, йеромонах.

Виж Възраждане и Пахомий Рилски

Парламентарни избори в България (2023)

Парламентарните избори в България през 2023 година избират народни представители в 49-ото народно събрание на Република България.

Виж Възраждане и Парламентарни избори в България (2023)

Павликянска къща

Павликянската къща е построена в средата на XVII век.

Виж Възраждане и Павликянска къща

Павел Шафарик

Павел Йозеф Шафарик (Pavel Jozef Šafárik; Pavel Jozef Šafařík) е словашки филолог, етнограф, литературен историк и поет.

Виж Възраждане и Павел Шафарик

Павел Божигробски

Павел Божигробски е български духовник, архимандрит, и просветен деец от Българското възраждане.

Виж Възраждане и Павел Божигробски

Павел Дуков

Павел Дуков е български възрожденски църковен деец, архимандрит.

Виж Възраждане и Павел Дуков

Пазарджик

Па̀зарджик е областен град в Южна България, административен център на община Пазарджик и на област Пазарджик.

Виж Възраждане и Пазарджик

Паламарца

Палама̀рца е село в Североизточна България.

Виж Възраждане и Паламарца

Палеологов ренесанс

Палеологовият ренесанс е художествен период, част от византийското изкуство, което се появява и придобива разпространение след възстановяването на Византия през 1261 г.

Виж Възраждане и Палеологов ренесанс

Панарет Пловдивски

Послание на българските свещеноначалници до вселенския патриарх, Цариград, 1869 година Панарет Пловдивски е виден български православен духовник от Възраждането, митрополит на Пловдивската епархия.

Виж Възраждане и Панарет Пловдивски

Панарет Рашев

Панарет (Πανάρετος, Панаретос) е български духовник, митрополит на Вселенската патриаршия (1854 - 1866) и на Българската екзархия (1871 - 1887), активен участник в българската църковна борба през Възраждането.

Виж Възраждане и Панарет Рашев

Пирот

Центърът на Пирот с хотел „Пирот“ Централният площад на Пирот с Народната библиотека и Галерията (дясно) Пиротската гимназия Общинската управа в Пирот Пазарът в Пирот Пирот (Pirot) е град в Югоизточна Сърбия, център на Пиротски окръг.

Виж Възраждане и Пирот

Пловдив

Пло̀вдив е вторият по големина град в България.

Виж Възраждане и Пловдив

Плевен

Плѐвен е град в Северна България.

Виж Възраждане и Плевен

Портрет

Александер фон Отерщед, ''Портрет на Мина'', съпругата на Рихард Вагнер (1835). Портрет (portrait – „изображение“) е художествено, артистично и единично изображение на човек в статично положение.

Виж Възраждане и Портрет

Покъщнина

Покъщнина или традиционна покъщнина е важна съставна част от интериора на българската къща.

Виж Възраждане и Покъщнина

Покров Богородичен (Слокощица)

Покров Богородичен е възрожденска българска църква в село Слокощица, община Кюстендил.

Виж Възраждане и Покров Богородичен (Слокощица)

Полски Тръмбеш

Полски Тръмбéш е град в Северна България, област Велико Търново.

Виж Възраждане и Полски Тръмбеш

Попина

Попина е село в североизточна България.

Виж Възраждане и Попина

Петър Писарев

Петър Писарев е български общественик, учител и свещеник, деец на Българското възраждане.

Виж Възраждане и Петър Писарев

Петър Радев (общественик)

Петър (Петраки) Димков Радев е изявен деец на Българското възраждане в Македония.

Виж Възраждане и Петър Радев (общественик)

Петър Сапунов

Петър Константинов Сапунов е книжовник, книгоиздател и просветен деец от времето на българското Възраждане, преводач на Евангелията на новобългарски език.

Виж Възраждане и Петър Сапунов

Петър Богдан

Петър Богдан Бакшев (Petrus Deodatus) е български католически архиепископ, францисканец и книжовник.

Виж Възраждане и Петър Богдан

Петър Динеков

Петър Николов Динеков е български литературен историк, критик и фолклорист.

Виж Възраждане и Петър Динеков

Петропавловска духовна семинария

Петропавловската духовната семинария е средно духовно училище (семинария), функционирало през периода на Възраждането и първите години след Освобождението.

Виж Възраждане и Петропавловска духовна семинария

Петко Боянин

Петко Христов Боянин е български възрожденски строител и архитект, представител на Западномакедонската строителна школа, част от която по-късно е именувана Брациговска.

Виж Възраждане и Петко Боянин

Освобождение на България

Освобождението на България обхваща събитията, свързани с възстановяването на българската държавност след почти петстотингодишно османско владичество.

Виж Възраждане и Освобождение на България

Ослекова къща

Ослековата къща е възрожденска къща в Копривщица.

Виж Възраждане и Ослекова къща

Османска династия

Османска династия (Osmanlı Hanedanı, Osmanoğulları) е династията на султаните на Османската империя.

Виж Възраждане и Османска династия

Отглаголно съществително в българския език

За отглаголно съществително в българския език традиционно се смята само такова отглаголно съществително, което се образува от глаголна основа с някой от формативите -не или -ние (съставени от наставка за отглаголно съществително и окончание за род и число).

Виж Възраждане и Отглаголно съществително в българския език

Откак се е, мила моя майно льо

„Откак се е, мила моя майно льо, зора зазорила“ е българска народна песен, посветена на последния български цар Иван Шишман и неговата войска, която се готви за битка срещу османските нашественици в Софийското поле.

Виж Възраждане и Откак се е, мила моя майно льо

Охрид

Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.

Виж Възраждане и Охрид

Охайски уеслиански университет

Охайският уеслиански университет (Ohio Wesleyan University), или само Уеслиън, е висше училище – частен, независим и селективен хуманитарен колеж, разположен в гр.

Виж Възраждане и Охайски уеслиански университет

Онуфрий Попович Хилендарски

Архимандрит Онуфрий Попович (Хилендарски) е български духовник и културен деец през Възраждането.

Виж Възраждане и Онуфрий Попович Хилендарски

Опълченците на Шипка

„Опълченците на Шипка“ (известно и като „О, Шипка!“) е ода на българския писател класик Иван Вазов.

Виж Възраждане и Опълченците на Шипка

Аспарух (име)

Аспарухе прабългарско мъжко име с ирански произход.

Виж Възраждане и Аспарух (име)

Архаизъм

Архаизъм (от гръцки: ἀρχαϊκός, archaïkós, „старомоден, антикварен“, и ἀρχαῖος, archaîos, „от началото, древен“) е дума или форма с остаряло звучене и излязла от широка употреба.

Виж Възраждане и Архаизъм

Автопортрет

Автопортрет на Албрехт Дюрер (1497) – един от най-ранните известни автопортрети Автопортретът (autos и френски: portrait) представлява собствен портрет на художника, нарисуван от самия него.

Виж Възраждане и Автопортрет

Аверкий Попстоянов

Аверкий Попстоянов е български духовник, писател, автор на църковни песнопения и деец на българското просветно и национално Възраждане.

Виж Възраждане и Аверкий Попстоянов

Агапий Войнов

Агапий Войнов е виден български възрожденски просветен деец и духовник, йеродякон.

Виж Възраждане и Агапий Войнов

Агостино Киджи

Агостино Киджи (Agostino Chigi), наричан също Агостино Киджи Великолепни, е италиански банкер, търговец, корабовладелец и меценат, произхождащ от рода Киджи от Сиена.

Виж Възраждане и Агостино Киджи

Албанци в България

Албанци, т.е.

Виж Възраждане и Албанци в България

Ангел Боянин

Ангел Христов Боянин е български възрожденски строител и архитект, представител на Западномакедонската строителна школа, част от която по-късно е именувана Брациговска.

Виж Възраждане и Ангел Боянин

Ангел Драгов

Ангел Костадинов Драгов е български възрожденски строител и архитект, представител на Западномакедонската строителна школа, част от която по-късно е именувана Брациговска.

Виж Възраждане и Ангел Драгов

Андрей Дамянов

Андрей Дамянов Рензов е български възрожденски архитект от Македония, заедно с Никола Фичев определян за един от най-забележителните строители от Балканите.

Виж Възраждане и Андрей Дамянов

Ани Илков

Ани Илков е български поет и литератор.

Виж Възраждане и Ани Илков

Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“

Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ (до 2009 г. СХУ „Цанко Лавренов“) е специализирано средно училище в град Пловдив.

Виж Възраждане и Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“

Национално движение „Русофили“

Националното движение „Русофили“ е българско неправителствено сдружение, регистрирано в София на 19 януари 2003 г.

Виж Възраждане и Национално движение „Русофили“

Национален антропологичен музей

Националният антропологичен музей е създаден на 21 март 2007 г.

Виж Възраждане и Национален антропологичен музей

Национален исторически музей

Националният исторически музей (НИМ) е най-големият музей в България.

Виж Възраждане и Национален исторически музей

Народно читалище „Добри Войников – 1856“

Народно читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен е регистрирано под номер 80 в Министерство на културата на България.

Виж Възраждане и Народно читалище „Добри Войников – 1856“

Никола Карастоянов

Никола Карастоянов (Николай Карастоянов) е български печатар, книгоиздател и книгопродавец, основоположник на книгопечатането в България.

Виж Възраждане и Никола Карастоянов

Никола Ковачев (кмет на Русе)

Никола Димитров Ковачев е български политик, социалдемократ, бивш кмет на Русе.

Виж Възраждане и Никола Ковачев (кмет на Русе)

Никола Начов

Никола Енев Начов е български писател, историк, библиограф и етнограф, академик.

Виж Възраждане и Никола Начов

Никола Тонджоров

Никола Христович Тонджоров (Николай Христов Таджер, Тенджер, Тенджеров) е български възрожденски просветен деец и учител.

Виж Възраждане и Никола Тонджоров

Никола Ферманджиев

Никола Димитров Ферманджиев е български икономист и историк, познат най-вече като изследовател–издирвач на извори за български история и преди всичко за Възраждането.

Виж Възраждане и Никола Ферманджиев

Никола Бацаров

Никола Иванов Бацаров е български учител и обществен деятел от периода на Възраждането и първите години след Освобождението на България от османско владичество.

Виж Възраждане и Никола Бацаров

Никола Гологанов

Никола Илиев (Попилиев) Гологанов е български възрожденски просветен и църковен деец в Източна Македония, архимандрит.

Виж Възраждане и Никола Гологанов

Николай Генчев

Николай Генчев е български историк, ректор на Софийския университет в периода 1991 – 1993 г.

Виж Възраждане и Николай Генчев

Нови Сад

Нови Сад (Нови Сад; Nový Sad; Újvidék; Neusatz) е град в Северна Сърбия, център на областта Войводина.

Виж Възраждане и Нови Сад

Ново село (Румъния)

План на Замъка на българските феодали в Енисала Замъкът в началото на ХХ в Ново село или Йенисела (Enisala; Yeni sale) е село в община Саръгьол, окръг Тулча, Северна Добруджа, близо до Бабадаг и Бабадагското езеро на брега на черноморската лагуна – Разим.

Виж Възраждане и Ново село (Румъния)

Неф

''Санта Мария Маджоре'' в Рим. Добре се вижда разликата в ширината и височината между централния и страничния неф. Неф на романската църква Сен Савен сюр Гартамп  Неф или кораб (nef, от лат.

Виж Възраждане и Неф

Невена Панова

Невена Панова българска възрожденска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Възраждане и Невена Панова

Неофит Бозвели

Нео̀фит Бо̀звели, наричан също Неофит Хиленда̀рец, е български духовник, един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането.

Виж Възраждане и Неофит Бозвели

Неорганична химия

Йонна структура на дикалиев оксид, K2O Неорганичната химия е дял от химията, който се занимава с изследването на свойствата и поведението на неорганичните съединения – техният строеж и способността им да реагират с други вещества.

Виж Възраждане и Неорганична химия

Непотизъм

Непотизъм (от nepos, род. п. nepotis – внук, племенник) е раздаването от страна на папата, с цел укрепване на своята власт, на доходоносни длъжности, висши църковни звания и земи на свои близки роднини.

Виж Възраждане и Непотизъм

Руско влияние върху българския език

В течение на векове, най-вече през Възраждането, българският и руският език са си оказвали взаимно влияние.

Виж Възраждане и Руско влияние върху българския език

Русофилство

Русофилството (от русо, т.е. „руско“ и φιλέω – обичам) е обич към Русия, руския народ, руската култура, история, бит и традиции.

Виж Възраждане и Русофилство

Русе

Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.

Виж Възраждане и Русе

Русе (община)

Топографска карта на община Русе. Община Русе се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Русе.

Виж Възраждане и Русе (община)

Рашко Блъсков

Рашко (Райко) Блъсков е български възрожденски писател.

Виж Възраждане и Рашко Блъсков

Радомир

Ра̀домир е град (село) в Западна България.

Виж Възраждане и Радомир

Ротационни тела

Ротационно тяло, получено от въртене на сложна равнинна фигура Ротационните тела са пространствени тела, които са образувани при въртенето еднократно или многократно на 360° на една или повече равнинни геометрични фигури.

Виж Възраждане и Ротационни тела

Робева къща

Робевата къща (Куќа на Робевци) е семейната къща на българския възрожденски род Робеви в Охрид.

Виж Възраждане и Робева къща

Рождество Богородично (Сетоле)

„Рождество на Пресвета Богородица“ („Рождество на Пресвета Богородица“) е възрожденска църква в тетовското село Сетоле, Северна Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

Виж Възраждане и Рождество Богородично (Сетоле)

Рождество Богородично (Битоля)

„Рождество на Пресвета Богородица“, известна като „Света Богородица“ („Рождество на Пресвета Богородица“, „Света Богородица“), е възрожденска православна църква в Битоля, Северна Македония, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква.

Виж Възраждане и Рождество Богородично (Битоля)

Розово (област Стара Загора)

Розово е село в Южна България.

Виж Възраждане и Розово (област Стара Загора)

Речник на българския език (БАН)

„Речник на българския език“ е многотомен тълковен речник на българския език, издание на Института за български език при БАН (съставян от учени от института), в секцията за българска лексикология и лексикография.

Виж Възраждане и Речник на българския език (БАН)

Регионален исторически музей (Пазарджик)

Регионалният исторически музей в град Пазарджик е сред най-старите музеи в България.

Виж Възраждане и Регионален исторически музей (Пазарджик)

Регионален исторически музей (Пловдив)

Регионалният исторически музей в град Пловдив е най-големият исторически музей в област Пловдив и съдържа около 60 000 експоната.

Виж Възраждане и Регионален исторически музей (Пловдив)

Регионален исторически музей (Стара Загора)

Регионалният исторически музей в Стара Загора е сред най-старите музеи в България и сред големите в Европа.

Виж Възраждане и Регионален исторически музей (Стара Загора)

Регионален исторически музей (Търговище)

Регионалният исторически музей в град Търговище, България е наследник на създадените през 1920-те години музейни сбирки.

Виж Възраждане и Регионален исторически музей (Търговище)

Регионален исторически музей (Шумен)

Регионалният исторически музей в Шумен е сред най-старите и големи музеи в България.

Виж Възраждане и Регионален исторически музей (Шумен)

Регионален исторически музей (Враца)

Регионалният исторически музей във Враца съществува от 1953 г.

Виж Възраждане и Регионален исторически музей (Враца)

Сухозем

Сухозем е село в Южна България.

Виж Възраждане и Сухозем

Струмишка българска община

Струмишката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Струмица, Османската империя, съществувало от края на 60-те години на XIX век до 1912 година, когато е закрита след овладяването на Струмица от българските войски по време на Балканската война.

Виж Възраждане и Струмишка българска община

Струмица

Стру̀мица (понякога в по-старата литература Струмница, Струмица; Στρώμνιτσα, Стромница, Usturumca, Устурумджа, както и Струмджа и Егри-су) е град в Северна Македония, десети по големина в страната, общински център на община Струмица (25 селища).

Виж Възраждане и Струмица

Странджа (природен парк)

„Странджа“ е най-големият природен парк в България.

Виж Възраждане и Странджа (природен парк)

Старчища

Ста̀рчища (Περιθώρι, Перитори, катаревуса: Περιθώριον, Периторион, до 1927 година Στάρτιστα, Старциста) е село в Република Гърция, дем Неврокоп.

Виж Възраждане и Старчища

Старчево

Ста̀рчево (паралелна неофициална форма Старчово, Στάρτσοβο, Старцово) е село в Югозападна България, община Петрич, област Благоевград.

Виж Възраждане и Старчево

Старинен Пловдив

Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“ (известен още като Стария град) е разположен върху три от хълмовете на Пловдив – Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе, известни още като Трихълмието, и заема площ от 35 km².

Виж Възраждане и Старинен Пловдив

Старото школо

Старото школо (също Тревненското школо) е първото българско светско училище в Трявна, основано през Възраждането.

Виж Възраждане и Старото школо

Стани, стани, юнак балкански

„Стани, стани, юнак балкански“ е българска възрожденска песен.

Виж Възраждане и Стани, стани, юнак балкански

Станка Николица-Спасо-Еленина

Станка Нико̀лица Спасо-Еленина (имена по съпруг: презиме Николица, фамилия Икономова; 1835 – 7 декември 1920) е българска книжовничка и преводачка, сред първите български поетеси и първата българка, отпечатала стихотворение.

Виж Възраждане и Станка Николица-Спасо-Еленина

Стоян Костов

Стоян (Стоянче) Костов, наричан и Стошка Бунишевче, е български възрожденски учител, деец на българската просветна и църковна борба.

Виж Възраждане и Стоян Костов

Стоян Стоянов (психиатър)

Стоян Тодоров Стоянов е български учен, лекар-психиатър.

Виж Възраждане и Стоян Стоянов (психиатър)

Стоян Чалъков

Стоян Чалъков (Големи Стоян) е български общественик и търговец от времето на Възраждането.

Виж Възраждане и Стоян Чалъков

Стоянчо Ахтар

Стефан Пенев (Пенювич), известен като Стоянчо Ахтар е български възрожденски общественик, книжовник и революционер.

Виж Възраждане и Стоянчо Ахтар

Стогово

Стогово е планина в западната част на Северна Македония.

Виж Възраждане и Стогово

Стефан Струмски

Стефан Захариев Струмски е български лекар от епохата на Възраждането.

Виж Възраждане и Стефан Струмски

Среднобългарски език

Среднобългарският език е книжовен език по времето на Втората българска държава, ползван по българските земи до ХVІІ век, също като книжовен общославянски език на южните и източните славяни, както и като официален в османската султанска канцелария и в княжествата Влахия и Молдова.

Виж Възраждане и Среднобългарски език

Сава Филаретов

Сава Вълчев Филаретов е изтъкнат български просветен деец и общественик от Възраждането.

Виж Възраждане и Сава Филаретов

Самоков

Са̀моков е град в Югозападна България.

Виж Възраждане и Самоков

Сантрач

Използване на сантрачи в градежа на часовниковата кула в Трявна. Сантрачи са дървени изравнителни пояси в каменна зидария с неправилна структура.

Виж Възраждане и Сантрач

Сантиментализъм

Сантиментализъм (sentiment – '„чувство“) е литературно направление от втората половина на 18 век, характеризиращо се със своята силна емоционална обагреност.

Виж Възраждане и Сантиментализъм

Сапаревски манастир

Сапаревският манастир „Свети Архангел Михаил“ е български православен манастир.

Виж Възраждане и Сапаревски манастир

Сапарево

Площадът и Кметство Сапарево Сапарево е село в Западна България.

Виж Възраждане и Сапарево

Св. св. Кирил и Методий (Бургас)

„Св.

Виж Възраждане и Св. св. Кирил и Методий (Бургас)

Св. св. Петър и Павел (Куново)

„Св.

Виж Възраждане и Св. св. Петър и Павел (Куново)

Св. св. Петър и Павел (Преколница)

„Св.

Виж Възраждане и Св. св. Петър и Павел (Преколница)

Св. св. Петър и Павел (Долна Баница)

„Св.

Виж Възраждане и Св. св. Петър и Павел (Долна Баница)

Света Параскева (Яш)

„Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги“ (Catedrala Mitropolitană din Iaşi) е православна църква в град Яш, Румъния, катедрала на Молдавската и Буковинска митрополия на Румънската православна църква.

Виж Възраждане и Света Параскева (Яш)

Света Параскева (Лозно)

„Света Параскева“ е възрожденска българска църква в село Лозно, община Кюстендил.

Виж Възраждане и Света Параскева (Лозно)

Света Петка (Куново)

„Света Петка“ („Света Петка“) е възрожденска църква в гостиварското село Куново, Република Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

Виж Възраждане и Света Петка (Куново)

Света Петка Нова (Пловдив)

„Света Петка Нова“ е български православен храм в Пловдив, осветен през 1888 г.

Виж Възраждане и Света Петка Нова (Пловдив)

Света Неделя (Пловдив)

„Света Неделя“ е православна църква в град Пловдив, носеща името на света великомъченица Неделя (Кириакия).

Виж Възраждане и Света Неделя (Пловдив)

Света Неделя (Битоля)

„Света Неделя“ („Света Недела“) е възрожденска православна църква в Битоля, Северна Македония.

Виж Възраждане и Света Неделя (Битоля)

Света гора

Света гора или Атон е планински полуостров в Северна Гърция, дълъг 57 км и широк 7 – 10 км.

Виж Възраждане и Света гора

Света Марина (Пловдив)

Центърът на Пловдив с храма „Св. Марина“ от запад (литография от 1885 г.) „Света Марина“ е православна църква в град Пловдив, България, митрополитски катедрален храм на Пловдивската епархия на Българската православна църква.

Виж Възраждане и Света Марина (Пловдив)

Света Богородица (Тетово)

„Света Богородица Животворящ Източник“ („Света Богородица“) е възрожденска църква в град Тетово, Северна Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

Виж Възраждане и Света Богородица (Тетово)

Света Богородица (Бобошево)

„Света Богородица“ е възрожденска българска църква в град Бобошево, област Кюстендил.

Виж Възраждане и Света Богородица (Бобошево)

Света Богородица (Гостивар)

„Света Богородица“ („Света Богородица“) е възрожденска църква в град Гостивар, Северна Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

Виж Възраждане и Света Богородица (Гостивар)

Света Богородица (Йелошник)

„Света Богородица“ („Света Богородица“) е възрожденска църква в тетовското село Йелошник, Северна Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

Виж Възраждане и Света Богородица (Йелошник)

Свети Пантелеймон (Никифорово)

„Свети Пантелеймон“ („Свети Пантелејмон“) е възрожденска църква в гостиварското село Долна Баница, Севрна Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

Виж Възраждане и Свети Пантелеймон (Никифорово)

Свети Архангел Михаил (Куново)

„Свети Архангел Михаил“ („Свети Архангел Михаил“) е възрожденска църква в гостиварското село Куново, Северна Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

Виж Възраждане и Свети Архангел Михаил (Куново)

Свети Архангел Михаил (Кракорница)

„Свети Архангел Михаил“ („Свети Архангел Михаил“) е възрожденска църква в горнореканското село Кракорница, Северна Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

Виж Възраждане и Свети Архангел Михаил (Кракорница)

Свети Архангел Михаил (Сапарево)

Църква „Свети архангел Михаил“ Манастир „Свети Архангел Михаил“ „Свети архангел Михаил“ е средновековна българска църква до село Сапарево, община Сапарева баня, област Кюстендил.

Виж Възраждане и Свети Архангел Михаил (Сапарево)

Свети Архангел Михаил (Трявна)

„Свети Архангел Михаил“ в Трявна е възрожденска православна църква, паметник на културата, изградена наново през 1819 г., след опожаряване от кърджалии.

Виж Възраждане и Свети Архангел Михаил (Трявна)

Свети Архангел Михаил (Ваксево)

„Свети Архангел Михаил“ е възрожденска българска църква в село Ваксево, община Невестино, област Кюстендил.

Виж Възраждане и Свети Архангел Михаил (Ваксево)

Свети Наум (манастир)

„Свети Наум“ („Свети Наум“) е православен манастир в Северна Македония.

Виж Възраждане и Свети Наум (манастир)

Свети Теодор Тирон (Соволяно)

„Свети Теодор Тирон“ е възрожденска българска църква в село Соволяно, община Кюстендил.

Виж Възраждане и Свети Теодор Тирон (Соволяно)

Свети Четиридесет мъченици (Сапарева баня)

„Свети Четиридесет мъченици Севастийски“ е възрожденска българска църква в град Сапарева баня, област Кюстендил.

Виж Възраждане и Свети Четиридесет мъченици (Сапарева баня)

Свети Мина (Кюстендил, 1859)

„Свети великомъченик Мина Котуански“ е възрожденска българска православна църква в Кюстендил.

Виж Възраждане и Свети Мина (Кюстендил, 1859)

Свети Мина (Старчево)

„Свети Мина“ е българска възрожденска църква в петричкото село Старчево, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.

Виж Възраждане и Свети Мина (Старчево)

Свети Илия (Граница)

Църквата от изток „Свети Илия“ е възрожденска българска църква в село Граница, община Кюстендил.

Виж Възраждане и Свети Илия (Граница)

Свети Илия (Горни Коритен)

„Свети Илия“ е възрожденска българска църква в село Горни Коритен, община Трекляно.

Виж Възраждане и Свети Илия (Горни Коритен)

Свети Георги (Куново)

„Свети великомъченик Георгий“ или „Свети Георги“ („Свети Георгиј“, „Свети Ѓорѓи“) е възрожденска църква в гостиварското село Куново, Северна Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

Виж Възраждане и Свети Георги (Куново)

Свети Георги (Отуние)

„Свети Георги“ („Свети Ѓорѓи“) е възрожденска църква в тетовското село Отуние, Република Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

Виж Възраждане и Свети Георги (Отуние)

Свети Георги (Реселец)

„Свети Георги“ е възрожденска православна църква на Врачанската епархия на Българската православна църква, разположена в плевенското село Реселец.

Виж Възраждане и Свети Георги (Реселец)

Свети Георги (Сапарева баня)

Храмът „Св.

Виж Възраждане и Свети Георги (Сапарева баня)

Свети Георги (Созопол)

„Свети Георги“ е възрожденска българска църква в град Созопол, област Бургас.

Виж Възраждане и Свети Георги (Созопол)

Свети Георги (Златоград)

„Свети Георги“ е православна църква в българския град Златоград, част от Пловдивската епархия на Българската православна църква.

Виж Възраждане и Свети Георги (Златоград)

Свети Георги (Бистрица, Софийско)

„Свети Георги“ е възрожденска православна църква на Софийската епархия на Българската православна църква, разположена в софийското село Бистрица.

Виж Възраждане и Свети Георги (Бистрица, Софийско)

Свети Георги (Горно Уйно)

„Свети Георги Победоносец“ е възрожденска българска църква в село Горно Уйно, община Кюстендил.

Виж Възраждане и Свети Георги (Горно Уйно)

Свети Георги (Ломница)

„Свети Георги Победоносец“ е възрожденска българска църква в село Ломница, община Кюстендил.

Виж Възраждане и Свети Георги (Ломница)

Свети Димитър (Кюстендил)

„Свети Димитър“ е възрожденска българска църква в град Кюстендил.

Виж Възраждане и Свети Димитър (Кюстендил)

Свети Димитър (Тетово)

„Свети Великомъченик Димитър“ или „Свети Димитрий“ („Свети Димитар“, „Свети Димитриј“) е възрожденска църква в град Тетово, Република Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

Виж Възраждане и Свети Димитър (Тетово)

Свети Димитър (Битоля)

„Свети Великомъченик Димитър“ или „Свети Димитрий“ („Свети Димитар“, „Свети Димитриј“) е възрожденска православна църква в Битоля, Северна Македония, катедрала на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква.

Виж Възраждане и Свети Димитър (Битоля)

Свети Димитър (Гостивар)

„Свети Димитър“ („Свети Димитрија“) е българска възрожденска църква в град Гостивар, Северна Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

Виж Възраждане и Свети Димитър (Гостивар)

Светигергьова скала

Светигергьовата или Гергевата скала (Джерджевата скала) е мегалитно светилище, разположено на около 2 km от село Бачево, област Благоевград, България.

Виж Възраждане и Светигергьова скала

Светилище Поповото езеро

Мегалитното светилище в циркуса на Поповото езеро (Централен Пирин) е едно от най-високо разположените култови места в пределите на Древна Тракия – 2200 m надморска височина.

Виж Възраждане и Светилище Поповото езеро

Симеон Андонов

Симеон Андонов, известен и като Симеон Софиянец, е български учител, деец на Българското възраждане.

Виж Възраждане и Симеон Андонов

Скрижово

Скрѝжово или Скрѝжево (Σκοπιά, Скопия, до 1927 година Σκρίτζοβα, Скризова) е село в Гърция, в дем Зиляхово, област Централна Македония.

Виж Възраждане и Скрижово

Скит

Новият скит'' в Атон. Скит (Σκήτη) е християнска монашеска обител.

Виж Възраждане и Скит

Скопие

Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.

Виж Възраждане и Скопие

Скендербей

„Скендербей“ е стихотворение на българския поет и възрожденец от Охрид Григор Пърличев.

Виж Възраждане и Скендербей

Сливен

Слѝвен е град в Югоизточна България.

Виж Възраждане и Сливен

Софроний Първов

Честване на Св. св. Кирил и Методий в Одрин в 1897 г. В средата е управляващият Одринската епархия архимандрит Софроний Първов Софроний Първов е български възрожденски църковен деец, архимандрит.

Виж Възраждане и Софроний Първов

Сердарят

„Сердарят“ (на български още „Войводата“Пърличев, Григор.. Български писател. София, 1970 г. или „Арматолосът“) е стихотворение на българския поет и възрожденец от Охрид Григор Пърличев.

Виж Възраждане и Сердарят

Септември (община)

Община Септември се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик.

Виж Възраждане и Септември (община)

Търговище

хижа „Младост“, 20 април 2010 г. I ОУ „Христо Ботев“, Банка ДСК и сградата на общината. (26 декември 2009 г.) В началото на центъра, след моста на река Врана. В ляво се вижда Регионална библиотека „Петър Стъпов“, разположена срещу площад „Стоян Мавродиев“.

Виж Възраждане и Търговище

Търлис

Търлѝс или Тарлѝс (Βαθύτοπος, Ватитопос, до 1927 година Τερλίς, Терлис) е село в Република Гърция, дем Неврокоп на област Източна Македония и Тракия.

Виж Възраждане и Търлис

Туховища

Ту̀ховища (варианти на името Тувѝща или Ду̀ховища) е село в Югозападна България, част от община Сатовча, област Благоевград.

Виж Възраждане и Туховища

Турцизация по българските земи

Турцизацията е процес, проявен основно в периода от падането на България под османска власт до освобождението ѝ, при който част от българите са подложени на етническа и езикова асимилация от страна на османските турци.

Виж Възраждане и Турцизация по българските земи

Трявна

Тря̀вна (правопис до 1945 г. Трѣвна) е град в област Габрово, Централна Северна България.

Виж Възраждане и Трявна

Труд (село)

Труд е село в Южна България.

Виж Възраждане и Труд (село)

Траян Радев

Траян Симеонов Радев е български общественик, историк, писател и журналист.

Виж Възраждане и Траян Радев

Таксидиот

Таксидиот (от новогр. ταξιδιώτης, „пътник“) се нарича пътуващ православен монах, който събира помощи, доброволни пожертвувания за манастир.

Виж Възраждане и Таксидиот

Таксидиотска кутия

Националния исторически музей, София, България. Таксидиотска кутия е основен атрибут на пътуващите монаси, които по време на османското владичество в България, особено в периода на Възраждането, са осъществявали важни религиозни, просветителски и икономически функции.

Виж Възраждане и Таксидиотска кутия

Таксим тепе

Таксим тепе е едно от тепетата на българския град Пловдив, заедно с Небет тепе и Джамбаз тепе формират така нареченото Трихълмие, днес по-известно като Старинен Пловдив.

Виж Възраждане и Таксим тепе

Тодор Пирдопски

Тодор Пирдопски е известен български възрожденски книжовник.

Виж Възраждане и Тодор Пирдопски

Тодор Дечев

Тодор Дечев е български просветен деец и общественик от късното Българско възраждане в Македония.

Виж Възраждане и Тодор Дечев

Тома Попович

Тома Николов Попович или Попов е български възрожденски просветен деец, общественик и участник в църковно-националните борби.

Виж Възраждане и Тома Попович

Томазо Кампанела

Томазо Кампанела (Tommaso Campanella; християнско име: Giovanni Domenico Campanella) е италиански философ, теолог, астролог и поет.

Виж Възраждане и Томазо Кампанела

Тешово

Тѐшово е село в Югозападна България, област Благоевград, община Хаджидимово.

Виж Възраждане и Тешово

Театър

Театър „Колон“ в Буенос Айрес Кармел, Калифорния Театърът (θέατρον – място за зрелища) е вид сценично изкуство, което се състои от изиграване на сценарии или истории пред публика, при което се използва съчетание от реч, жестове, музика, танц, звук и зрелище.

Виж Възраждане и Театър

Текстил

Текстил или трикотаж е събирателно название за всички продукти, произведени чрез плетене, тъкане или пресоване на различни естествени, изкуствени или синтетични влакна.

Виж Възраждане и Текстил

Теофан Райнов

Теофан Райнов Попович е български обществен и политически деец от Възраждането, син на известния книжовник и учител Райно Попович.

Виж Възраждане и Теофан Райнов

Теодосий Скопски

Теодосий Скопски е изтъкнат български възрожденски деец, духовник, учен богослов и преводач, член на Българската академия на науките.

Виж Възраждане и Теодосий Скопски

Теодосий Гологанов (игумен)

Надпис на кулата на библиотеката на Серския манастир с името на игумен Теодосий, 1876 г. Свети Димитър“ от 1880 г. с надпис, в който се споменава името на игумен Теодосий Теодосий Лазаров Гологанов е български духовник, възрожденски деец и участник в църковно-националните борби на българите в Македония, йеромонах.

Виж Възраждане и Теодосий Гологанов (игумен)

Успение Богородично (Кюстендил)

„Успение Богородично“ е възрожденска българска църква в град Кюстендил.

Виж Възраждане и Успение Богородично (Кюстендил)

Успение Богородично (Сапарево)

„Успение Богородично“ е възрожденска българска църква в село Сапарево, община Сапарева баня.

Виж Възраждане и Успение Богородично (Сапарево)

Успение Богородично (Слаковци)

„Успение Богородично“ е възрожденска православна църква на Софийската епархия на Българската православна църква, разположена в брезнишкото село Слаковци.

Виж Възраждане и Успение Богородично (Слаковци)

Успение Богородично (Трекляно)

„Успение Богородично“ е възрожденска българска църква в село Трекляно, община Трекляно.

Виж Възраждане и Успение Богородично (Трекляно)

Успение Богородично (Златоград)

„Свето Успение Богородично“ е православна църква в българския град Златоград, построена по време на Възраждането през 1834 година.

Виж Възраждане и Успение Богородично (Златоград)

Училище

Училището е вид учебно заведение, което хората посещават обикновено в своите детски и младежки години, за да придобият знания.

Виж Възраждане и Училище

Убрус

Убрус (на гръцки μανδύλιον) или „Образ неръкотворен“ (на гръцки Αχειροποίητος – неръкотворен) е иконографско изображение на Христос, при което се представя единствено главата (лицето) на Божия Син върху кърпа.

Виж Възраждане и Убрус

Фьодор Бруни

Фьодор Антонович Бруни, роден като Фиделио Джовани Бруни, е известен руски художник от италиански произход, представител на Академизма.

Виж Възраждане и Фьодор Бруни

Филип Марков

Филип Марков е български лекар от епохата на Възраждането, работил над 20 години в Прилеп.

Виж Възраждане и Филип Марков

Хърватска литература

Хърватската литература (литературата на хърватски език) е специфична със своята близост с книжовни източници и от Изток, и от Запад.

Виж Възраждане и Хърватска литература

Христаки Павлович

Христаки Павлович Дупничанин с духовно име Хрисант е български възрожденски учител и писател.

Виж Възраждане и Христаки Павлович

Христо Телятинов

Христо Т.

Виж Възраждане и Христо Телятинов

Христо Темелски

Доц.

Виж Възраждане и Христо Темелски

Христо Цанев

Свидетелство на Христо Казанджиев от Кюстендилското педагогическо училище, подписано от Христо Цанев Христо Н.

Виж Възраждане и Христо Цанев

Христо Шанов (лекар)

Христо (Христаки) Д.

Виж Възраждане и Христо Шанов (лекар)

Христо Ботев

Хрѝсто Бо̀тьов Петко̀в,Някъде името е изписвано и като Хр.

Виж Възраждане и Христо Ботев

Христо Димитров (иконописец)

Христо Димитров, по прякор Доспейски, по името на родното село на зографа – с.

Виж Възраждане и Христо Димитров (иконописец)

Христо Димитров (лекар)

Христо Димитров е български лекар от епохата на Възраждането.

Виж Възраждане и Христо Димитров (лекар)

Христо Лекарски

Христо Ангелов Велков Лекарски е български лекар от епохата на Възраждането.

Виж Възраждане и Христо Лекарски

Христодул Божиков

Христодул (Христораб) Божиков е български възрожденски просветен и църковен деец в Източна Македония, свещеноиконом.

Виж Възраждане и Христодул Божиков

Харитон Карпузов

Харитон е български възрожденски църковен деец, архимандрит.

Виж Възраждане и Харитон Карпузов

Хаджи Ахил

„Хаджи Ахил“ е хумористичен разказ от Иван Вазов, напечатан за първи път в списание „Наука“, кн.

Виж Възраждане и Хаджи Ахил

Хаджи-Иванчова къща

Хаджи-Иванчовата къща е почти последният градеж в Копривщица, в художествения стил на българското Възраждане.

Виж Възраждане и Хаджи-Иванчова къща

Хилендарски манастир

Хилендарският манастир или Хилендар (Хиландар; Μονή Χιλανδαρίου) е сръбски православен манастир в Атон, Гърция.

Виж Възраждане и Хилендарски манастир

Църква

Храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София Църква или черква е храм, в който се отслужват християнски богослужения.

Виж Възраждане и Църква

Цариградски вестник

„Цариградски вестник“ е български седмичник, излизал в Цариград от 1848 до 1862 година, едно от най-сериозните издания на български език от възрожденския печат.

Виж Възраждане и Цариградски вестник

Царевец

Царевец е хълм във Велико Търново, както и едноименна крепост в средновековния Търновград.

Виж Възраждане и Царевец

Цвета Унджиева

Цвѐта Ивано̀ва Унджѝева е българска филоложка и литературна историчка, ст.н.с. ІІ ст. към БАН.

Виж Възраждане и Цвета Унджиева

Чужди думи

Чуждите думи в даден език са думите, заети от чужди езици.

Виж Възраждане и Чужди думи

Частно право

Частното право е понятие от римското право и самостоятелна част от историческото развитие на правото и юридическата теория за него.

Виж Възраждане и Частно право

Чалъкови (род)

Чалъкови са български копривщенско-пловдивски род, джелепи и бегликчии.

Виж Възраждане и Чалъкови (род)

Читалище (списание)

Историческия музей в Перущица „Читалище“ е списание от времето на българското Възраждане, излизало в Цариград 2 пъти в месеца от 1870 до 1875 г.

Виж Възраждане и Читалище (списание)

Чичовци

„Чичовци“ е битово-хумористична повест на Иван Вазов от 1884-1885 г.

Виж Възраждане и Чичовци

Черепишки манастир

Черепѝшкият манастѝр „Успение Богородично“ е български православен манастир във Врачанска епархия на Българската православна църква.

Виж Възраждане и Черепишки манастир

Шуми Марица

„Шуми Марица“ е национален химн на България от 1886 до 1944 (официално до 1947) г.

Виж Възраждане и Шуми Марица

Шипочано

Шипочано е село в Западна България.

Виж Възраждане и Шипочано

Якоруда

Якору̀да е град в Югозападна България, административен център на община Якоруда.

Виж Възраждане и Якоруда

Мартенски пленум на ЦК на БКП (1963)

На 11 и 12 март 1963 година в София е проведен пленум на ЦК на БКП, който прави категоричен обрат в партийната линия по македонския въпрос.

Виж Възраждане и Мартенски пленум на ЦК на БКП (1963)

Марин Дринов

Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк, филолог и държавник, работил през по-голямата част от живота си в Русия.

Виж Възраждане и Марин Дринов

Магерница

Ма̀герница е част от кухнята в манастирския комплекс.

Виж Възраждане и Магерница

Мадригал

Мадригал (madrigale; madrigale или matricale) е музикално-поетическо произведение с любовно-лирическо съдържание.

Виж Възраждане и Мадригал

Македонски въпрос

Държавни граници в Македония 1878 – 1914 Държавни граници в Македония 1914 – 1999 Македонският въпрос или по-рядко Македонското питане (Македонско прашање; Μακεδονικό ζήτημα, Македонико Зитима, Makedonsko pitanje) се нарича въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство на Македония по време и след разпадането на Османската империя в края на XIX век и началото на XX век.

Виж Възраждане и Македонски въпрос

Македонизъм

„За македонцките работи“ на Кръсте Мисирков, издадена през 1903 г. в София Македонизмът е политическа доктрина и национална идеология, която обосновава съществуването в миналото и днес на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската.

Виж Възраждане и Македонизъм

Михаил Йоанов

Хаджи Михаил Йоанов (или Мильо Иванов) е български възрожденски общественик в Източна Македония.

Виж Възраждане и Михаил Йоанов

Мирково

Мирково е село в Западна България.

Виж Възраждане и Мирково

Миленко Велев

Миленко Стефанов Велев, известен още като майстор Миленко и Миленко Радомирец, е прочут майстор – архитект и строител, от епохата на Българското Възраждане.

Виж Възраждане и Миленко Велев

Моравенови

Моравенови или Моровенци са виден род, известен в Копривщица, Пловдив и Цариград по време на българското Възраждане.

Виж Възраждане и Моравенови

Металургия

Леене на разтопен бронз Работник в металургичен завод Металургията (μεταλλουργέω – добив на руда, обработка на метали) е клон на инженерството и на материалознанието, изучаващ физичното и химично поведение на металните елементи и техните смеси, наричани сплави.

Виж Възраждане и Металургия

Меричлери

Меричлѐри е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково.

Виж Възраждане и Меричлери

Мелник

Мѐлник (Μελένικο, Меленико, катаревуса: Μελένικον, Меленикон) е най-малкият град в България, разположен в област Благоевград, община Сандански.

Виж Възраждане и Мелник

История славянобългарска

„История славянобългарска“ (оригинално заглавие: Исторїѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народѣ и ѡ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битїа болгарскаѧ) е първото възрожденско произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760 – 1762 г.

Виж Възраждане и История славянобългарска

История на Пловдив

Историята на Пловдив води началото си от неолита през VI хилядолетие пр.н.е., а съвременния град съществува без прекъсване от IV хилядолетие пр.н.е.

Виж Възраждане и История на Пловдив

История на Русе

Историята на Русе като селище датира от две хилядолетия.

Виж Възраждане и История на Русе

История на Търговище

Историята на Търговище е позната от 5 хилядолетие пр.н.е. насам.

Виж Възраждане и История на Търговище

История на медицината

История на медицината изследва цялата история на медицината и е мултидисциплинарна област на изучаване, която се стреми да изследва и разбере медицинските практики, както минали, така и настоящи, в човешкото общество.

Виж Възраждане и История на медицината

История на Българската православна църква

Историята на Българската православна църква обхваща историята на всички просъществували православни религиозни институции, обединяваща православните българи в страната и извън нея от покръстването до наши дни.

Виж Възраждане и История на Българската православна църква

Исторически музей (Нова Загора)

Историческият музей в Нова Загора е създаден през 1921 година като колекция на археологическо дружество „Загорие“ и по-специално на новозагорския учител по история Никола Стефанов Койчев.

Виж Възраждане и Исторически музей (Нова Загора)

Исторически музей (Самоков)

Историческият музей в Самоков е основан през 1930 година по идея на самоковските художници Наум Хаджимладенов, Васил Захариев, Христо Йончев-Крискарец, Павел Францалийски, Слави Генев и Георги Белстойнев.

Виж Възраждане и Исторически музей (Самоков)

Исторически музей (Тетевен)

Историческият музей в град Тетевен, България е основан през 1911 г.

Виж Възраждане и Исторически музей (Тетевен)

Исторически музей (Мелник)

Градският исторически музей в Мелник е филиал на Историческия музей в Сандански.

Виж Възраждане и Исторически музей (Мелник)

Исторически музей (Батак)

Историческият музей в Батак е създаден през 1956 година.

Виж Възраждане и Исторически музей (Батак)

Исая Серски (XIX век)

accessdate.

Виж Възраждане и Исая Серски (XIX век)

Ивайловград

Ива̀йловград е град в Югоизточна България, област Хасково, административен център на община Ивайловград.

Виж Възраждане и Ивайловград

Иван Клинчаров

Иван Георгиев Клинчаров е български политик, обществен деец, публицист и преводач.

Виж Възраждане и Иван Клинчаров

Иван Попов (просветен деец)

Иван Попов е български възрожденски учител, деец на българската просветна борба.

Виж Възраждане и Иван Попов (просветен деец)

Иван Радев

Иван Николаев Радев е български филолог и историк, работил главно в областта на литературната история на Възраждането.

Виж Възраждане и Иван Радев

Иван Симеонов (просветен деец)

Иван Симеонов Балабанов, подписвал се в трудовете си като Йоанис Симеонидис, е български възрожденски просветен деец и книжовник-елинист.

Виж Възраждане и Иван Симеонов (просветен деец)

Иван Селимински

Иван Селимински е изтъкнат български възрожденец, общественик и лекар.

Виж Възраждане и Иван Селимински

Иван Шишман

Ива̀н Шишма̀н (на среднобългарски:; * ок. 1350, Търново, Втора българска държава; † 3 юни 1395, Никопол, Втора българска държава) е цар на България от 1371 до 1395 г.

Виж Възраждане и Иван Шишман

Иван Боянин

Иван (Ване) Христов Боянин е български възрожденски строител и архитект, продължил делото на няколко вековната строителна дейност на Западномакедонската строителна школа, част от която по-късно е именувана Брациговска.

Виж Възраждане и Иван Боянин

Иван Богоров

Иван Андреев Богóров (или Богоев) е виден български енциклопедист от Възраждането, създател на български вестник, почетен член на Българското книжовно дружество (дн.

Виж Възраждане и Иван Богоров

Иван Вазов

Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов е български поет, писател и драматург, наричан често „Патриархна българската литература“.

Виж Възраждане и Иван Вазов

Иван Гологанов

Иван Илиев (Попилиев) Гологанов е изтъкнат български възрожденски деец, фолклорист и участник в църковно-националните борби на българите в Македония.

Виж Възраждане и Иван Гологанов

Иван Драгов

Иван Костадинов Драгов е български възрожденски строител и архитект, представител на Западномакедонската строителна школа, част от която по-късно е именувана Брациговска.

Виж Възраждане и Иван Драгов

Иван Добровски

Иван Жельов Добровски е просветен деец и общественик от времето на Българското Възраждане.

Виж Възраждане и Иван Добровски

Иван Лекарски

Иван Христов Лекарски е български лекар от епохата на Възраждането.

Виж Възраждане и Иван Лекарски

Избавление

„Избавление“ е третата стихосбирка на Иван Вазов, написана през 1878 г.

Виж Възраждане и Избавление

Иконопис

„Богородица Одигитрия“ (Пътеводителка), итало-византийско изкуство, 13 век, Национална галерия, Вашингтон Иконопис, от „икона“ и „изписвам“ (рисувам) е вид изобразително изкуство тясно свързан с християнството и разпространен най-вече в източноправославния свят.

Виж Възраждане и Иконопис

Илия Ангелакович

Илия Велков Ангелакович е български лекар от епохата на Възраждането.

Виж Възраждане и Илия Ангелакович

Илия Ангелов (лекар)

Илия Ангелов Велков е български лекар от епохата на Възраждането.

Виж Възраждане и Илия Ангелов (лекар)

Инженерна наука

индустриалната революция, илюстриращ значението на техниката в модерната история. Този модел е изложен в сградата на факултета по индустриално инженерство на Политехнически университет в Мадрид, Испания.

Виж Възраждане и Инженерна наука

Журналистика

вестници в Манхатън вестници новини, 2006 г. Телевизионен репортер от CN8, 2005 г. TV-кола на финансираната от държавата ''Russia Today'' в Москва. Журналистиката е практиката на събиране, анализиране и интерпретация на информация за актуални събития, теми, явления, личности и тенденции на съвременния живот, представена в различни жанрове и форми и разпространена за масова аудитория.

Виж Възраждане и Журналистика

Живопис

Живописта е вид изящно изобразително изкуство за нанасяне на боя, пигмент и други оцветители върху повърхности.

Виж Възраждане и Живопис

Жеравна

Жѐравна е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен.

Виж Възраждане и Жеравна

Захари Струмски

Захари Струмски е български общественик, лекар, борец за църковна независимост и просвещение от епохата на Възраждането.

Виж Възраждане и Захари Струмски

Захарий Круша

Захарий Христов Икономович Круша или Крушев или Крушевич e виден български възрожденец, участник в борбата за българска църковна независимост, просветител, фолклорист, книжовник, учител и преводач.

Виж Възраждане и Захарий Круша

Загоричанско клане

Загоричанското клане е опожаряването на костурското село Загоричани, Южна Македония, и избиването на 62 мирни жители българи от страна на гръцки чети на 25 март (7 април нов стил) 1905 година, на църковния празник Благовещение.

Виж Възраждане и Загоричанско клане

Загоричани

Загорѝчани, Загорѝчени или Загорѝчане (Βασιλειάδα, Василиада, катаревуса: Βασιλειάς, Василиас, до 1928 година Ζαγορίτσανη, Загорицани) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 432 жители.

Виж Възраждане и Загоричани

Зиновий Поппетров

Архимандрит Зиновий Поппетров е изтъкнат български възрожденски духовник, просветен деец и революционер, архимандрит.

Виж Възраждане и Зиновий Поппетров

Златоград

Златогра̀д е най-южният град в България.

Виж Възраждане и Златоград

Зографски манастир

„Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (Μονή Ζωγράφου), е български православен манастир, който се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция.

Виж Възраждане и Зографски манастир

Българска литература

Българска литература наричаме литературата, писана на български език от времето на неговото възникване като книжовен език до наши дни.

Виж Възраждане и Българска литература

Българска литература през Възраждането

През първата половина на 19 век в книжовния живот на българите се открояват и някои нови жанрови тенденции.

Виж Възраждане и Българска литература през Възраждането

Българска нация

В българската историография се разглежда предмодерното средновековно образуване на българската народност, както и модерното българско национално възраждане.

Виж Възраждане и Българска нация

Българска народна музика

Българска народна музика е музикален жанр, обхващащ предназначената за представяне пред публика музика, базирана на традиционния музикален фолклор в българското землище.

Виж Възраждане и Българска народна музика

Български буквар (Бусилин)

„Български буквар“ е буквар, написан през 1844 г.

Виж Възраждане и Български буквар (Бусилин)

Български милет

Етнографска карта на Балканите от френския изследовател Гийом Лежан (1861). Българите са отбелязани със светлозелен цвят. Граници на Българската екзархия в периода 1870 – 1912 г.

Виж Възраждане и Български милет

Български етноним

Етнонимът „българи“ е останал от прабългарите и се използва и до днес от българите.

Виж Възраждане и Български етноним

Българи

Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският.

Виж Възраждане и Българи

Българи в Гърция

Българите са сред най-големите емигрантски групи в Гърция.

Виж Възраждане и Българи в Гърция

Българи от старо време

„Българи от старо време“ е повест от Любен Каравелов, която се отнася за времето на Възраждането, XIX век.

Виж Възраждане и Българи от старо време

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

Виж Възраждане и България

Бургас

Бурга̀с е най-големият град в Югоизточна България и вторият по големина на българското Черноморие, а със своето землище от 253,644 km², той е вторият град по площ в България (след София).

Виж Възраждане и Бургас

Бургас (община)

Топографска карта на община Бургас. Община Бургас се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

Виж Възраждане и Бургас (община)

Буда (град)

Буда (Buda; Budának; Budín; Ofen; Budim; Budin; Budim) е западната залесена хълмиста част на Будапеща.

Виж Възраждане и Буда (град)

Брезник

Брѐзник е град в Западна България.

Виж Възраждане и Брезник

Батална живопис

Баталната живопис (bataille – „битка“) е жанр в живописта, който третира военни теми – военния бит, картините на бойните действия, образите на войниците и военачалниците.

Виж Възраждане и Батална живопис

Бабадаг

Бабадаг (Babadag) е град в окръг Тулча, Северна Добруджа, Румъния.

Виж Възраждане и Бабадаг

Бистрешки манастир

Бистрешкият манастир „Свети Иван Касинец“, известен и като „Свети Иван Рилски Пусти“, „Свети Йоан Богослов“, както и като Бистрецки манастир, е средновековен български манастир край Враца.

Виж Възраждане и Бистрешки манастир

Битова живопис

„Майка с дете до люлката“, Питър де Хох, ок. 1661 – 1663 Битовата живопис (също наричана жанрова живопис) е разновидност на живописта, която изобразява сцени от съвременния на художника домашен и обществен бит.

Виж Възраждане и Битова живопис

Битолски надпис (1863)

Надписът в църквата „Света Неделя“ Битолският надпис е възрожденски български надпис от 1863 година.

Виж Възраждане и Битолски надпис (1863)

Битолски надпис (1876)

Надписът за дарението на Константин Мишайков Битолският надпис е възрожденски български надпис от 1876 година.

Виж Възраждане и Битолски надпис (1876)

Бижутерия

Перлена огърлица Бижутерията (bijuoterie или joaillerie) е изкуството да се произвеждат разнообразни накити и украшения от различни видове материали – благородни и полублагородни метали, скъпоценни, полускъпоценни и изкуствени камъни, дърво, мидени черупки, корали, синтетични материали и други.

Виж Възраждане и Бижутерия

Благовещение Богородично (Прилеп)

„Свето Благовещение Богородично“ (Свето Благовештение Богородично) е българска възрожденска православна църква в град Прилеп, Северна Македония.

Виж Възраждане и Благовещение Богородично (Прилеп)

Благоевград

Благо̀евград (до 1950 г. Го̀рна Джумая̀) е град в България.

Виж Възраждане и Благоевград

Боян Петканчин

Боян Лазаров Петканчин (1907 – 1987) е изтъкнат български математик (геометър) и стенограф, академик на БАН.

Виж Възраждане и Боян Петканчин

Боян Пенев

Боян Николов Пенев е български литературовед и литературен историк.

Виж Възраждане и Боян Пенев

Богорово (област Силистра)

Богорово е село в Североизточна България.

Виж Възраждане и Богорово (област Силистра)

Боженците

Божѐнците (Боженци) е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.

Виж Възраждане и Боженците

Бесарабски българи

Бесарабски българи са българите, живеещи в областта Бесарабия, намираща се между реките Днестър (Одеска област) и Прут, разделена между днешна Молдова, днешна Украйна и днешна Румъния.

Виж Възраждане и Бесарабски българи

Берковица

Берко̀вица е град в област Монтана, Северозападна България.

Виж Възраждане и Берковица

Берово

Берово (Берово) е град в източната част на Северна Македония.

Виж Възраждане и Берово

Белово

Читалище „Св. св. Кирил и Методий“ Училището и паметникът на Ботев Паметник на Освободителите Старата железопътна гара Бѐлово е град в Южна България.

Виж Възраждане и Белово

Беленски мост

Бèленският мост е сводов мост, разположен над река Янтра на 1 км от град Бяла (Област Русе), чието име мостът носи.

Виж Възраждане и Беленски мост

Въведение Богородично (Полковник Серафимово)

„Въведение Богородично“ е православна църква в българското село Полковник Серафимово, част от Пловдивската епархия на Българската православна църква.

Виж Възраждане и Въведение Богородично (Полковник Серафимово)

Възраждане (жилищен комплекс на Бургас)

„Възраждане“ е централен жилищен комплекс в Бургас.

Виж Възраждане и Възраждане (жилищен комплекс на Бургас)

Възрожденска архитектура

Възрожденски къщи в с. Широка лъка, Девинско Лютовата къща в Копривщица Къща в Арбанаси Рилски манастир Църквата „Света Богородица“ в гр. Бобошево Трявна Възрожденско взаимно училище в Златоград Устои на беленския мост (1867 година, майстор Никола Фичев) Архитектурата на Българското възраждане от началото на XVIII век до 1878 г.

Виж Възраждане и Възрожденска архитектура

Възкресение

Възкресение означава възвръщане към живота.

Виж Възраждане и Възкресение

Вълко Чалъков

Вълко Т(е)одоров(ич) Чалъков (Големи Вълко, Големи чорбаджи Вълко) е български търговец и дарител от времето на Възраждането.

Виж Възраждане и Вълко Чалъков

Вятър ечи, Балкан стене

„Вятър ечи, Балкан стене“ е възрожденска песен от поета Добри Чинтулов.

Виж Възраждане и Вятър ечи, Балкан стене

Васил Априлов

Васил Евстатиев Априлов (1789 – 1847) е български стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското възраждане.

Виж Възраждане и Васил Априлов

Васил Ивановски

Васил Атанасов Ивановски, известен още с псевдонимите си Бистришки, Бистрицки, Динко Динков и Наско, е български комунистически деец, публицист, македонист, „теоретик“ на „македонската нация“ в рамките на ВМРО (обединена)“, деен участник в македонизацията на Пиринска Македония след Втората световна война.

Виж Възраждане и Васил Ивановски

Васил Лекарски

Васил Иванов Лекарски е български лекар от епохата на Възраждането.

Виж Възраждане и Васил Лекарски

Ватикан

Държавата град Ватикан (официално Stato della Città del Vaticano) е най-малката суверенна държава в света – както по площ, така и по население.

Виж Възраждане и Ватикан

Византийци

Византийците, или както самите на гръцки език се самоназовавали ромеи (Рωμαίοι), тоест римляни, са поданиците на Източната римска империя, наречена постфактум от историците Византия, по името на града Византион, сетнешния Константинопол, който става столица на Римската империя през 330 година.

Виж Възраждане и Византийци

Влахо-български грамоти

Влахо-българските грамоти и хронологично следващите ги влахо-молдовски грамоти са паметници на българския език и средновековната история от земите на днешна Румъния, създадени най-вече от влашките и молдовските войводи в периода ХIV-ХVII век на влахо-молдовска редакция на старобългарския език.

Виж Възраждане и Влахо-български грамоти

Водица (област Търговище)

Водица е село в Североизточна България.

Виж Възраждане и Водица (област Търговище)

Войнуци

Войнуците (или наричани още войнугани или войнегани) е специална категория немюсюлманска военна част, съставена от членове на зависимото население в Османската империя.

Виж Възраждане и Войнуци

Вестник

Деня на примирието в края на Първата световна война Вестникът е печатно периодично издание, най-често издавано ежедневно или ежеседмично и обикновено съдържащо новини, мнения и анализи, често придружени от реклами.

Виж Възраждане и Вестник

Ветрен дол

Ветрен дол е село в Южна България.

Виж Възраждане и Ветрен дол

Велинград

Вѐлинград е град в Южна България, област Пазарджик и е втори по големина в областта след областния град Пазарджик с население 34 518 души по настоящ адрес (15 март 2016).

Виж Възраждане и Велинград

Граматика

Алегорично представяне на граматиката и нейните дисциплини като армии от Antoine Furetière, в ''Nouvelle Allegorique, ou Histoire Des Derniers Troubles Arrivez Au Royaume D’Eloquence'' (1659) Граматиката е основен дял от езикознанието, изучаващ строежа на езика.

Виж Възраждане и Граматика

Гацо Саракинче

Гацо Саракинче е български търговец и общественик, деец на късното Българско възраждане в Македония.

Виж Възраждане и Гацо Саракинче

Габровица

Га̀бровица е село в Южна България.

Виж Възраждане и Габровица

Гаврил Кръстевич

Гаврил Баев Кръстевич е български възрожденец, юрист и историк, османски съдия и валия, радетел за културното обособяване на българите в Османската империя по времето на Танзимата.

Виж Възраждане и Гаврил Кръстевич

Галисия

Сантяго де Компостела Галисия (Galicia или Galiza на галисийски) e автономна област в Северозападна Испания, граничеща на запад с Атлантическия океан, на юг с Португалия, на изток с областите Астурия и Кастилия и Леон и на север с Кантабрийско море.

Виж Възраждане и Галисия

Горна Оряховица

Горна Оряховица е град в област Велико Търново, Централна Северна България.

Виж Възраждане и Горна Оряховица

Гешови

Гешови или Гешовци е голям български търговски род от Карлово.

Виж Възраждане и Гешови

Герб на Добрич

Гербът на Добрич е създаден от художниците Никола Богданов и Янко Атанасов, след проведен конкурс от Община град Добрич и е утвърден от Държавна комисия за пластични изкуства през 1971 г.

Виж Възраждане и Герб на Добрич

Гергеф

Гергѐф е рамка, на която се обтяга тъкан за бродиране по предварителна рисунка.

Виж Възраждане и Гергеф

Генчо Кънев

Гèнчо Къ̀нев, наричан уста̀ Генчо Кънев, е български майстор строител и самоук архитект от епохата на Възраждането.

Виж Възраждане и Генчо Кънев

Георги Новаков Джонгар

Георги Новаков Джонгар или Джонгов е български възрожденски архитект от Македония.

Виж Възраждане и Георги Новаков Джонгар

Георги Софийски Стари

Свети Георги Софийски Стари е един от деветимата софийски мъченици за православната вяра.

Виж Възраждане и Георги Софийски Стари

Георги Бакалов (общественик)

Георги Иванов Бакалов е български общественик, публицист, литературен критик и историк.

Виж Възраждане и Георги Бакалов (общественик)

Георги Веселинов (зограф)

Икона на Свети Мина от Георги Бобошевски, Банско Георги Иванов Веселинов Бобошевски е български възрожденски художник-иконописец, представител на Банската художествена школа, общественик, народен представител във II и III обикновено народно събрание.

Виж Възраждане и Георги Веселинов (зограф)

Георги Данчов

Георги Попгеоргиев Данчов – Зографина е български възрожденски художник и революционер.

Виж Възраждане и Георги Данчов

Дядо Иван

„Дядо Иван“ е митологизираният образ на освободителката Русия, в колективното съзнание на българския народ под османска власт появил се през Възраждането.

Виж Възраждане и Дядо Иван

Даскал Господин

Костадин Мутафчиев, известен като Даскал Господин, е български учител и духовник, деец на Българското възраждане в Източна Македония.

Виж Възраждане и Даскал Господин

Джелепкешани

Джелепкешаните (celepkeşan) са специална категория зависимо население в Османската империя, задължено да доставя ежегодно на държавата определен брой дребен рогат добитък на фиксирани цени.

Виж Възраждане и Джелепкешани

Димитър Гимиджийски

Димитър Николов Гимиджийски е български адвокат, белетрист, драматург и преводач.

Виж Възраждане и Димитър Гимиджийски

Димитър Добрович

Димитър Георгиев Добрович Пехливаноолу (Δημήτριος Δομβριάδης, Димитриос ДомвриадисРомантикът Димитър Добрович, доц. д-р Ружа Маринска, Издателството на Нов български университет, София, 2016) е първият български художник с академично образование.

Виж Възраждане и Димитър Добрович

Димитраки Хаджитошев

Димитър (Димитраки) Ценов Хаджитошев е възрожденски обществен и политически деец.

Виж Възраждане и Димитраки Хаджитошев

Димко Радев

Писмо от Битолската българска община до Петре Божинов, подписано от Димко А. Радев, 20 ноември 1874 г. Димко А.

Виж Възраждане и Димко Радев

Дионисий Москов

Дионисий Москов е български възрожденски църковен деец в Източна Македония, йеромонах.

Виж Възраждане и Дионисий Москов

Дочо Леков

Дочо Николов Леков е български литературовед.

Виж Възраждане и Дочо Леков

Ден на народните будители

Денят на народните будители е български официален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници и революционери - първоначално на тези от времето на Българското Възраждане, Освобождението и първите десетилетия след него (до 20-те години на ХХ век), по-късно (донякъде в съгласие с изначалната му идея) обсегът му се разширява и върху културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще, включително и от предходни епохи, както и от по-ново време.

Виж Възраждане и Ден на народните будители

Еснаф

Еснаф в Османската империя (също еснафски съюзи, особено за периода на Възраждането, но и за по-ранни периоди или след Освобождението) е сдружение със затворен характер на занаятчии от даден занаят в определено населено място.

Виж Възраждане и Еснаф

Етрополе

Град Етрополе е разположен в живописната котловина на река Малки Искър, в северните склонове на Стара планина, в подножието на връхБаба /1787 м/.

Виж Възраждане и Етрополе

Ерминия

Лист от ерминията на Дичо Зограф Ерминиите са ръкописни напътствени описания на техниката и иконографията на църковното изкуство, зографски наръчници.

Виж Възраждане и Ерминия

Евгений Мишайков

Евгений Тръпков Мишайков е български православен духовник от Възраждането, архимандрит, протосингел в Пловдив и митрополитски наместник във Видин.

Виж Възраждане и Евгений Мишайков

Елиъс Ригс

Елиас Ригс или Елиъс Ригс (Elias Riggs, Илайъс Ригс) е американски презвитериански мисионер, лингвист и преводач.

Виж Възраждане и Елиъс Ригс

Елино-българско училище

Елино-българското или Славяно-елинското училище е светско училище от епохата на Възраждането.

Виж Възраждане и Елино-българско училище

Елена

Елѐна е град в Северна България, област Велико Търново.

Виж Възраждане и Елена

Емфиеджиева къща

Музей „Емфиеджиева къща“ е къща с музейна етнографска сбирка на Регионалния историческия музей в Кюстендил, разкрита в дома на кюстендилския занаятчия Христо Лазов Казанджията.

Виж Възраждане и Емфиеджиева къща

Емануил Васкидович

„Старогръцка граматика“ от Васкидович, 1837 Емануил К.

Виж Възраждане и Емануил Васкидович

Емануил Джуджев

Емануил (Манчо) Ненов Джуджев е български общественик, учител, революционер и свещеник, деец на Българското възраждане.

Виж Възраждане и Емануил Джуджев

Емиграция от България

С термина българска емиграция се означава демографският процес на изселване на български граждани от Република България и заселването им в други страни.

Виж Възраждане и Емиграция от България

Еникьой (окръг Тулча)

Еникьой (Mihail Kogălniceanu, Михаил Когълничану, старо име Enichioi, Еникьой) е село в окръг Тулча, Северна Добруджа, Румъния, разположено на 20 km южно от град Тулча и река Дунав и на 18 km северно от град Бабадаг.

Виж Възраждане и Еникьой (окръг Тулча)

Любомир Фръчковски

Любомир Данаилов Фръчковски (Љубомир Данаилов Фрчковски, с книжовно произношение Фърчковски) е юрист и политик от Северна Македония.

Виж Възраждане и Любомир Фръчковски

Любен Каравелов

Лю̀бен Сто̀йчов Каравѐлов е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, борец за освобождението на България от османска власт.

Виж Възраждане и Любен Каравелов

Лафчиева къща

Лафчиевата къща e известна старинна архитектурна постройка в град Дряново, България.

Виж Възраждане и Лафчиева къща

Лихварство

Лихварството е вид дейност, която може да бъде търговска дейност или такава по занятие, осигуряваща пари от един субект (кредитор) на друг (длъжник) срещу цена наречена сконто, включваща в себе си разходите по предоставяне на главницата, „цената на услугата“ и печалбата от дейността, които общо се калкулират в лихвата (виж и висока лихва, проста лихва и сложна лихва).

Виж Възраждане и Лихварство

Летница

Лѐтница е град в Северна България.

Виж Възраждане и Летница

Леденик

Леденик е село в Централна Северна България, община Велико Търново, област Велико Търново, в близост до общинския и областен център Велико Търново.

Виж Възраждане и Леденик

Ледено хоро

Леденото хоро е сравнително нов ежегоден български обичай в Калофер на Йордановден (Богоявление).

Виж Възраждане и Ледено хоро

Йоаким Кърчовски

Йоаким Кърчовски, също и Хаджи Яким, Даскал Яким, Яким Монах, е български възрожденски духовник, книжовник, просветен деец и учител, родоначалник на българската печатна книжнина.

Виж Възраждане и Йоаким Кърчовски

12 януари

12 януари е 12-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Възраждане и 12 януари

28 юни

28 юни е 179-ият ден в годината според григорианския календар (180-и през високосна).

Виж Възраждане и 28 юни

, Покров Богородичен (Слокощица), Полски Тръмбеш, Попина, Петър Писарев, Петър Радев (общественик), Петър Сапунов, Петър Богдан, Петър Динеков, Петропавловска духовна семинария, Петко Боянин, Освобождение на България, Ослекова къща, Османска династия, Отглаголно съществително в българския език, Откак се е, мила моя майно льо, Охрид, Охайски уеслиански университет, Онуфрий Попович Хилендарски, Опълченците на Шипка, Аспарух (име), Архаизъм, Автопортрет, Аверкий Попстоянов, Агапий Войнов, Агостино Киджи, Албанци в България, Ангел Боянин, Ангел Драгов, Андрей Дамянов, Ани Илков, Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“, Национално движение „Русофили“, Национален антропологичен музей, Национален исторически музей, Народно читалище „Добри Войников – 1856“, Никола Карастоянов, Никола Ковачев (кмет на Русе), Никола Начов, Никола Тонджоров, Никола Ферманджиев, Никола Бацаров, Никола Гологанов, Николай Генчев, Нови Сад, Ново село (Румъния), Неф, Невена Панова, Неофит Бозвели, Неорганична химия, Непотизъм, Руско влияние върху българския език, Русофилство, Русе, Русе (община), Рашко Блъсков, Радомир, Ротационни тела, Робева къща, Рождество Богородично (Сетоле), Рождество Богородично (Битоля), Розово (област Стара Загора), Речник на българския език (БАН), Регионален исторически музей (Пазарджик), Регионален исторически музей (Пловдив), Регионален исторически музей (Стара Загора), Регионален исторически музей (Търговище), Регионален исторически музей (Шумен), Регионален исторически музей (Враца), Сухозем, Струмишка българска община, Струмица, Странджа (природен парк), Старчища, Старчево, Старинен Пловдив, Старото школо, Стани, стани, юнак балкански, Станка Николица-Спасо-Еленина, Стоян Костов, Стоян Стоянов (психиатър), Стоян Чалъков, Стоянчо Ахтар, Стогово, Стефан Струмски, Среднобългарски език, Сава Филаретов, Самоков, Сантрач, Сантиментализъм, Сапаревски манастир, Сапарево, Св. св. Кирил и Методий (Бургас), Св. св. Петър и Павел (Куново), Св. св. Петър и Павел (Преколница), Св. св. Петър и Павел (Долна Баница), Света Параскева (Яш), Света Параскева (Лозно), Света Петка (Куново), Света Петка Нова (Пловдив), Света Неделя (Пловдив), Света Неделя (Битоля), Света гора, Света Марина (Пловдив), Света Богородица (Тетово), Света Богородица (Бобошево), Света Богородица (Гостивар), Света Богородица (Йелошник), Свети Пантелеймон (Никифорово), Свети Архангел Михаил (Куново), Свети Архангел Михаил (Кракорница), Свети Архангел Михаил (Сапарево), Свети Архангел Михаил (Трявна), Свети Архангел Михаил (Ваксево), Свети Наум (манастир), Свети Теодор Тирон (Соволяно), Свети Четиридесет мъченици (Сапарева баня), Свети Мина (Кюстендил, 1859), Свети Мина (Старчево), Свети Илия (Граница), Свети Илия (Горни Коритен), Свети Георги (Куново), Свети Георги (Отуние), Свети Георги (Реселец), Свети Георги (Сапарева баня), Свети Георги (Созопол), Свети Георги (Златоград), Свети Георги (Бистрица, Софийско), Свети Георги (Горно Уйно), Свети Георги (Ломница), Свети Димитър (Кюстендил), Свети Димитър (Тетово), Свети Димитър (Битоля), Свети Димитър (Гостивар), Светигергьова скала, Светилище Поповото езеро, Симеон Андонов, Скрижово, Скит, Скопие, Скендербей, Сливен, Софроний Първов, Сердарят, Септември (община), Търговище, Търлис, Туховища, Турцизация по българските земи, Трявна, Труд (село), Траян Радев, Таксидиот, Таксидиотска кутия, Таксим тепе, Тодор Пирдопски, Тодор Дечев, Тома Попович, Томазо Кампанела, Тешово, Театър, Текстил, Теофан Райнов, Теодосий Скопски, Теодосий Гологанов (игумен), Успение Богородично (Кюстендил), Успение Богородично (Сапарево), Успение Богородично (Слаковци), Успение Богородично (Трекляно), Успение Богородично (Златоград), Училище, Убрус, Фьодор Бруни, Филип Марков, Хърватска литература, Христаки Павлович, Христо Телятинов, Христо Темелски, Христо Цанев, Христо Шанов (лекар), Христо Ботев, Христо Димитров (иконописец), Христо Димитров (лекар), Христо Лекарски, Христодул Божиков, Харитон Карпузов, Хаджи Ахил, Хаджи-Иванчова къща, Хилендарски манастир, Църква, Цариградски вестник, Царевец, Цвета Унджиева, Чужди думи, Частно право, Чалъкови (род), Читалище (списание), Чичовци, Черепишки манастир, Шуми Марица, Шипочано, Якоруда, Мартенски пленум на ЦК на БКП (1963), Марин Дринов, Магерница, Мадригал, Македонски въпрос, Македонизъм, Михаил Йоанов, Мирково, Миленко Велев, Моравенови, Металургия, Меричлери, Мелник, История славянобългарска, История на Пловдив, История на Русе, История на Търговище, История на медицината, История на Българската православна църква, Исторически музей (Нова Загора), Исторически музей (Самоков), Исторически музей (Тетевен), Исторически музей (Мелник), Исторически музей (Батак), Исая Серски (XIX век), Ивайловград, Иван Клинчаров, Иван Попов (просветен деец), Иван Радев, Иван Симеонов (просветен деец), Иван Селимински, Иван Шишман, Иван Боянин, Иван Богоров, Иван Вазов, Иван Гологанов, Иван Драгов, Иван Добровски, Иван Лекарски, Избавление, Иконопис, Илия Ангелакович, Илия Ангелов (лекар), Инженерна наука, Журналистика, Живопис, Жеравна, Захари Струмски, Захарий Круша, Загоричанско клане, Загоричани, Зиновий Поппетров, Златоград, Зографски манастир, Българска литература, Българска литература през Възраждането, Българска нация, Българска народна музика, Български буквар (Бусилин), Български милет, Български етноним, Българи, Българи в Гърция, Българи от старо време, България, Бургас, Бургас (община), Буда (град), Брезник, Батална живопис, Бабадаг, Бистрешки манастир, Битова живопис, Битолски надпис (1863), Битолски надпис (1876), Бижутерия, Благовещение Богородично (Прилеп), Благоевград, Боян Петканчин, Боян Пенев, Богорово (област Силистра), Боженците, Бесарабски българи, Берковица, Берово, Белово, Беленски мост, Въведение Богородично (Полковник Серафимово), Възраждане (жилищен комплекс на Бургас), Възрожденска архитектура, Възкресение, Вълко Чалъков, Вятър ечи, Балкан стене, Васил Априлов, Васил Ивановски, Васил Лекарски, Ватикан, Византийци, Влахо-български грамоти, Водица (област Търговище), Войнуци, Вестник, Ветрен дол, Велинград, Граматика, Гацо Саракинче, Габровица, Гаврил Кръстевич, Галисия, Горна Оряховица, Гешови, Герб на Добрич, Гергеф, Генчо Кънев, Георги Новаков Джонгар, Георги Софийски Стари, Георги Бакалов (общественик), Георги Веселинов (зограф), Георги Данчов, Дядо Иван, Даскал Господин, Джелепкешани, Димитър Гимиджийски, Димитър Добрович, Димитраки Хаджитошев, Димко Радев, Дионисий Москов, Дочо Леков, Ден на народните будители, Еснаф, Етрополе, Ерминия, Евгений Мишайков, Елиъс Ригс, Елино-българско училище, Елена, Емфиеджиева къща, Емануил Васкидович, Емануил Джуджев, Емиграция от България, Еникьой (окръг Тулча), Любомир Фръчковски, Любен Каравелов, Лафчиева къща, Лихварство, Летница, Леденик, Ледено хоро, Йоаким Кърчовски, 12 януари, 28 юни.