Съдържание
52 отношения: Њ, Преходни говори, Џ, Атанасие Стойкович, Народен музей (Белград), Разложки говор, Сърбите, всички и навсякъде, Сърбохърватски език, Сърбохървати, Сръбска азбука, Сръбска латиница, Сръбски речник, Сръбски език, Славяносръбски език, Северномакедонска азбука, Троноша, Тимошко, Франц Миклошич, Хърватски диалекти, Централна Сърбия, Юг Богдан, Южнославянски езици, Матица сръбска, Марко Теодорович, Михаил Герман, Мина Караджич, Ј, История на българския народ до края на неговата държава, Ирина Кантакузина, Иван Броз, Иво Андрич, Български буквар (Бусилин), Братя Грим, Босанчица, Болен Дойчин, Берлински сборник, Вук Стефанович Караджич, Вукова реформа, Васил Ильоски, Виенски книжовен договор, Ђ, Дмитрий Лихачов, Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език, Етнография на България, Љ, Ћ, Людевит Гай, Лазар Герман, Либерализъм в Сърбия, Лигатура (типография), ... Разширете индекс (2 Повече ▼) »
Њ
Њ, њ e седемнадесетата буква от сръбската кирилска азбука и осемнадесетата буква от писмената норма на македонския книжовен говор.
Виж Вук Караджич и Њ
Преходни говори
Преходните у-говори или само преходни говори, класифицирани понякога не съвсем точно като торлашки диалекти или торлашки диалект (Torlački dijalekt) е общо наименование, използвано от езиковедите и диалектолозите за обозначение на диалекти в Източна Сърбия, някои части на Косово, североизточната част на Северна Македония (Крива паланка, Кратово, Куманово), Северозападна и Западна България (Белоградчик, Годеч, Драгоман, Трън, Брезник), както и на говора на малките общности на карашовените в Румъния и гораните в Косово и Албания (вижте нашински).
Виж Вук Караджич и Преходни говори
Џ
Џ, џ e буква от кирилските сръбска и абхазка азбуки, както и част от писмената норма на македонския говор.
Виж Вук Караджич и Џ
Атанасие Стойкович
Атанасие Стойкович (Афана́сий Ива́нович Стойкович; род. 12 юли 1773 г. – поч. 6 септември 1832 г.) е руски учен и преподавател от сръбски произход, съосновател и втори ректор на Харковския университет.
Виж Вук Караджич и Атанасие Стойкович
Народен музей (Белград)
Народният музей на Сърбия (Народни музеј Србије) е най-старата музейна институция в Сърбия.
Виж Вук Караджич и Народен музей (Белград)
Разложки говор
Разложкият говор е български диалект, представител на западните рупски говори.
Виж Вук Караджич и Разложки говор
Сърбите, всички и навсякъде
фес „Сърбите, всички и навсякъде“ е името на своеобразния Magnum opus за живота и делото на сръбския книжовник Вук Стефанович Караджич от XIX век, в което той прави публично достояние своите виждания и схващания по всичко, което знае за произхода на сърбите, страните, където те живеят, религиите, които изповядват и се срещат между сърбите и, разбира се, диалектния континуум на разпространение на сръбския език.
Виж Вук Караджич и Сърбите, всички и навсякъде
Сърбохърватски език
300px Етнополитически варианти на сърбохърватската диасистема (за 2006) Сърбохърватски език е сборно наименование на няколко южнославянски езика, които се говорят в страните от бивша Югославия.
Виж Вук Караджич и Сърбохърватски език
Сърбохървати
Македония и Словения) Сърбохървати е спорен термин за обозначаване на единен южнославянски народ, съставен главно от сърби и хървати, а също и от бошняци и черногорци, говорещи на общия им сърбохърватски език.
Виж Вук Караджич и Сърбохървати
Сръбска азбука
Сръбската азбука (српска азбука), или сръбската кирилица (српска ћирилица), е вариант на кирилицата, въведен от сръбския просветител и реформатор на сръбския език Вук Караджич през 1818 г.
Виж Вук Караджич и Сръбска азбука
Сръбска латиница
Сравнителна таблица между сръбската кирилица и латиница по Вуковия сръбски речник (1818). Изданието на сръбска латиница на Сръбската дубровнишка академична омладина от 1900 г.
Виж Вук Караджич и Сръбска латиница
Сръбски речник
Сръбският речник е изготвен от Вук Стефанович Караджич.
Виж Вук Караджич и Сръбски речник
Сръбски език
Райони, в които абсолютно или относително е застъпен говорът на сръбски, хърватски, босненски или черногорски език (2006 г.) – данни на ниво община Сръбският език (српски језик) се говори от около 8,5 милиона души главно в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора и е официален език в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина.
Виж Вук Караджич и Сръбски език
Славяносръбски език
Списанието „Славеносербски магазин“ от 1768 г., т.е. точно век преди окончателната победа на Вуковата реформа Славяносръбският език (славяносербскій, словенскій) (и Славеносрпски језик) е стара книжовна разновидност на сръбския език, използвана в края на 18-и и началото на 19-и в.
Виж Вук Караджич и Славяносръбски език
Северномакедонска азбука
езиковата комисия: (седнали) Ристо Проданов, Георги Киселинов и Георги Шоптраянов, (прави първи ред) Васил Ильоски, Крум Тошев и Венко Марковски, (втори ред) Христо Зографов, Даре Джамбаз, Мирко Павловски, Михайло Петрушевски и най-вдясно Йован Костовски.Шклифов, Благой.
Виж Вук Караджич и Северномакедонска азбука
Троноша
Троноша (Троноша) е православен манастир в Западна Сърбия до село Тършич, град Лозница, Мачвански окръг.
Тимошко
Тимошко (Timočka Krajina; Valea Timocului или Timocul) е историко-географска област в Източна Сърбия, разположена по течението на река Тимок, на границата с България и Румъния.
Франц Миклошич
Франц (Франьо, Франтишек) Миклошич (Franz von Miklosich, Franz Xaver von Miklosisch, Franc/Fran Miklošič) (20 ноември 1813 – 7 март 1891) е политик и езиковед от Австрийската империя и Австро-Унгария от словенски произход, първият виден представител на австрийската славистика.
Виж Вук Караджич и Франц Миклошич
Хърватски диалекти
Карта с трите вида наречия на територията на Хърватия (в зелено е щокавицата, в лилаво - кайкавицата, а в синьо - чакавицата) Хърватският език се дели най-общо на 3 групи наречия.
Виж Вук Караджич и Хърватски диалекти
Централна Сърбия
Централна Сърбия (Centralna Srbija) е термин, с който се обозначава територията на Сърбия, която не е част от автономната област Войводина и провъзгласилата независимост автономна област Косово.
Виж Вук Караджич и Централна Сърбия
Юг Богдан
Юг Богдан е легендарен персонаж от Косовския цикъл, отъждествяван твърде често без доказателства c Вратко Неманич, както и неговите девет сина Юговичи (братя според народния епос от бугарщиците на княгиня Милица), косовският цикъл ляга в основата на Косовския мит.
Южнославянски езици
Южнославянските езици представляват обособена група сред славянските езици.
Виж Вук Караджич и Южнославянски езици
Матица сръбска
Матица сръбска Матица сръбска (ср. Матица српска) е най-старото научно, книжовно и културно дружество в Сърбия със седалище в Нови Сад, Войводина.
Виж Вук Караджич и Матица сръбска
Марко Теодорович
Букварът на Везьов Марко Теодорович Везьов (Хаджитодоров) е български търговец, собственик на търговска кантора във Виена, спонсор на един от първите светски южнославянски буквари.
Виж Вук Караджич и Марко Теодорович
Михаил Герман
Михаил Тодоров Герман или Германович е български възрожденец, търговец, собственик на търговска кантора във Влашко, постъпил на сръбска дипломатическа служба.
Виж Вук Караджич и Михаил Герман
Мина Караджич
Мина Караджич е сръбска художничка и писателка, родена в град Виена, дъщеря на Вук Караджич.
Виж Вук Караджич и Мина Караджич
Ј
Ј, ј (произнася се йъ) е единадесетата буква в сръбската и дванадесетата буква в съвременната македонска кирилица.
Виж Вук Караджич и Ј
История на българския народ до края на неговата държава
„История на българския народ“ (Историја Бугарскога народа до пропасти државе) е първият труд по история на България, излязла на сръбски или сърбохърватски език.
Виж Вук Караджич и История на българския народ до края на неговата държава
Ирина Кантакузина
Ирина Кантакузина, срещана също и като Ирина Палеологина, по мъж Бранкович, е деспина на Смедеревското деспотство и втора съпруга на деспот Георги Бранкович.
Виж Вук Караджич и Ирина Кантакузина
Иван Броз
Иван Броз (Ivan Broz) е хърватски езиковед и литературен историк.
Иво Андрич
Иво Андрич (Ivo Andrić); (Иво Андрић) (1892 – 1975) е най-значимият писател от бивша Югославия през ХХ век.
Български буквар (Бусилин)
„Български буквар“ е буквар, написан през 1844 г.
Виж Вук Караджич и Български буквар (Бусилин)
Братя Грим
Якоб и Вилхелм Грим Братя Грим (Brüder Grimm, също Gebrüder Grimm) са Якоб и Вилхелм Грим.
Босанчица
Поличкият статут от 1400 г. написан на босанчица Босанчицата е вариант на кирилицата, използван в миналото от католиците в Херцеговина и съседните области.
Болен Дойчин
Болен Дойчин (Bolani Dojčin) е юнак от старинните български и сръбски юнашки песни, който живее в Солун и макар и болен, погубва Черен арапин и спасява населението.
Виж Вук Караджич и Болен Дойчин
Берлински сборник
Берлински сборник Берлинският сборник е среднобългарски ръкопис от края на 13 век – началото на 14 век.
Виж Вук Караджич и Берлински сборник
Вук Стефанович Караджич
#виж Вук Караджич.
Виж Вук Караджич и Вук Стефанович Караджич
Вукова реформа
фес Девизът на Вуковата реформа бил: „Пиши, както говориш!“ старовлашки тип на Вук в Тършич, Западна Сърбия Под Вукова реформа или Вукова книжовна реформа се разбира реорганизацията в периода 1814 – 1868 г.
Виж Вук Караджич и Вукова реформа
Васил Ильоски
Васил Ильоски (Васил Иљоски) е писател-драматург, университетски преподавател и академик от Република Македония.
Виж Вук Караджич и Васил Ильоски
Виенски книжовен договор
Франц Миклошич - главният идеолог на сключеното книжовно споразумение фес Виенският книжовен договор е историческо споразумение за обединяване в единен литературен сърбохърватски език на съществуващите към онова време народни говори в Сръбско и Хърватско, включително също в Босна и Херцеговина, както и в самостоятелното тогава югоизточно държавно образувание, прераснало 2 години по-късно в Княжество Черна гора.
Виж Вук Караджич и Виенски книжовен договор
Ђ
Ђ, ђ е шестата буква от сръбската и босненската кирилици, използвана за обозначаване на звучната венечно-небна преградно-проходна съгласна (д͡ьжь).
Виж Вук Караджич и Ђ
Дмитрий Лихачов
Дмитрий Сергеевич Лихачов (Дми́трий Серге́евич Лихачёв) е руски филолог и културолог, академик и член на Академията на науките на СССР.
Виж Вук Караджич и Дмитрий Лихачов
Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език
„Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език“ излиза в печатно издание в началото на 1822 година във Виена, столицата на Австрийската империя, като приложение към вестника „Новине Србске“.
Етнография на България
Етнографията на България е научна област, изучаваща етнографията на България и българите.
Виж Вук Караджич и Етнография на България
Љ
Љ, љ e четиринадесетата буква от сръбския и петнадесетата буква от македонския книжовен вариант на кирилицата.
Виж Вук Караджич и Љ
Ћ
Ћ, ћ е буква от сръбската кирилска азбука.
Виж Вук Караджич и Ћ
Людевит Гай
Людевит Гай (Ljudevit Gaj) е хърватски политик, езиковед, журналист и писател.
Виж Вук Караджич и Людевит Гай
Лазар Герман
Лазар Тодоров (Теодорович) Герман Голев е български възрожденец, търговец, собственик на търговска кантора във Влашко.
Виж Вук Караджич и Лазар Герман
Либерализъм в Сърбия
Либерализмът в Сърбия е политическо движение, следващо идеологията на либерализма, появило се в Сърбия в началото на XIX век и съществуващо до наши дни.
Виж Вук Караджич и Либерализъм в Сърбия
Лигатура (типография)
Лигатури в писмения латински Лигатурата е похват при изписването на букви, при който две или повече графеми се сливат в един символ.
Виж Вук Караджич и Лигатура (типография)
7 февруари
7 февруари е 38-ият ден в годината според григорианския календар.
7 ноември
7 ноември е 311-ият ден в годината според григорианския календар (312-ри през високосна).